Червен вятър, червенка (еризипел)

[Ани]

Червен вятър, червенка (еризипел)

Червеният вятър е остро заразно заболяване с характерно възпаление на кожата.

Причина. Болестта се причинява от микроорганизми, които проникват през малки наранявания, одрасквания, ожулване на кожата или ухапване от насекоми. Често след преболедуване остава склонност към повторно заболяване. Червеният вятър обикновено се появява в онези места, които са най-богати с лимфни съдове и имат пукнатина или драскотина, през която обикновено микробите навлизат, като например одраскан нос, ухо, буза. Често заболяването се подпомага от простуда и силна хрема, при което кожата е раздразнена.

Заразяването става в случаи, когато хората, които се намират заедно с болния, рядко и лошо си мият ръцете, спят в едно легло с него, служат си с една възглавница, общ пешкир и други предмети, заразени с микробите, които предизвикват червения вятър.

Признаци. Няколко дни след заразяването болният има общо неразположение, главоболие, втрисане с висока температура. На засегнатото място (най-често около носа) кожата се зачервява, става лъскава, опъната, леко надигната, топла и болезнена. Червенината бързо се разпространява, клепачите се подуват и затварят очите. Възпалената кожа се отделя от здравата с леко надигнат ръб. Понякога по нея се образуват мехури с различна големина. Болният става неспокоен, бълнува и не може да спи. Нерядко се възпаляват и бъбреците, така че в урината има белтък.

Предсказание. Червеният вятър е сериозно заболяване, което протича по-тежко при малките деца и старите хора.

Предпазване. За предпазване от заболяване голямо значение има преди всичко чистотата. Всяка раничка на кожата, дори и малка драскотина, трябва да се лекува, защото е входна врата на микробите. Особено трябва да се пази носът, да не се бърка в него с пръсти или предмети, да не се разчесват и никакви пъпки по лицето. Пресни драскотини и охлузени части трябва да се избърсват с чист спирт или одеколон. Употребата на съмнителни мехлеми е опасна.

Болният от червен вятър трябва да се отдели от здравите, за да не ги зарази, като особено се пазят онези, които имат рани.

Опасен за околните е не само болният, но и неговото бельо, а също и предметите, които ползва. За да не се заразят здравите от червен вятър, необходимо е всеки път след допир с болния или с неговите вещи да си измиват добре ръцете със сапун. Бельото на болния трябва често да се сменя и пере, като предварително се изварява. Стаята, гдето се намира, трябва всеки ден да се почиства с мокра кърпа.

Лечение. В този случай не е задължително болните да бъдат изолирани в болница. Те могат да се изолират и лекуват вкъщи под наблюдението на лекар. Народното лечение е следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) смес от 500 г чист пчелен мед, 3 супени лъжици мащерка и 1 супена лъжица балканска чубрица, стрити на прах, и 3 месести лимона, смлени на машинка за месо заедно с корите, но без семките.

II. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от исландски лишей 80 г, бял глог (цвят) 60 г, бъзов цвят, буков мъх, дилянка (корени), лайкучка (цвят) и маточина - по 40 г от всички. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали), придружени от салата, слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет. Люто, алкохол и тютюн - не! Или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба. Преди обяд и вечеря добре е болният да изяжда като аперитив по 1-2 глави печен кромид лук без захар и без хляб или по 1 чинийка салата от пресен или стар червен кромид лук с магданоз (листа) и настъргана целина по равни части, с малко домати и друга любима салата с чист маслинен зехтин и винен оцет по вкус. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 50-100 г младо месо - агнешко, пилешко, или прясна риба (речна или океанска). На вечеря безмесна храна: кисело мляко, зеленчукови и тестени ястия, ядки от бадеми, лешници и орехи и компот с леко препечен хляб. След ядене болният да взема 1-2 чаени лъжички бъзов мармалад, а след него, ако не е склонен към затлъстяване, 2-3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка шипково брашно, малко плодов сок или вода и чист пчелен мед или захар да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от агримония, борови връхчета, гръцка коприва, жълт кантарион, жълт равнец, живовляк с тесни листа, листа от горска ягода, малинови листа, миризлива лазаркиня, орехови листа и френско грозде (листа) - по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици и 1 изравнена чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари още 10 минути и като изстине, се прецежда.

III. При висока температура 2 часа след ядене да взема едно от следните средства:

а) 1 прах от 1 г (за деца според възрастта) от следната смес: индийско орехче, нишадър на прах и лимонтузу (винена киселина) - по 10 г от всяко, предварително стрити на прах; от тази смес се правят 30 праха, по 1 г всеки, и при желание се поставят в аптечни капсулки за по-лесно вземане;

б) 1 супена лъжица сок от суров кромид лук, току-що изстискай и подсладен с мед или сироп;

в) 1 пресен жълтък от кокоше яйце, добре разбит с 1 чаена лъжичка чисто кафе и 1 чаена лъжичка мед да стане като мармалад.

IV. Заедно с праха и другите средства да изпива и 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от червен кантарион (листа и цвят) и синя тинтява (листа и цвят): по 1 супена лъжица от двете и 3 листа от дебела мара се запарват с 250 г вряща вода. На тих огън се вари още 5 минути и като изстине, се прецежда.

При липса на температура добре е болният да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от синя тинтява, червен и жълт кантарион, мента пиперита, цикория (цялата билка с корена), цариче и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 20 минути и като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г (за деца 250 г) топла вода. Вместо това болният може да изпие на гладен стомах 1 чаша горещ соден разтвор - в 1 чаша от 200 г се слага 1 чаена лъжичка сода бикарбонат и върху нея се излива 200 г гореща вода, разбърква се добре и се изпива наведнъж или на два пъти. След това, ако червеният вятър е засегнал главата или горната част на тялото, се прави парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 7-10 минути, последвана от гореща баня на краката до под коленете (45°С за 10-15 минути), като се използва водата от парната баня за главата.

Ако са засегнати краката или долната част на тялото, се прави парна баня на краката с продължителност 10-15 минути, последвана от коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (листа и цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. Вари се 5 минути и като изстине, се прецежда.

След това главата се налага с цяла „шапка“, напълнена с пресен селски хлебен квас (гъсто забъркан преди 4 часа), засилен с 9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с 9 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), а на засегнатите места (лицето и пр.) се поставят торбички, напълнени първата вечер с прясна хладка несолена извара или с кисело мляко, предварително изцедено от излишната вода, а втората вечер със сурови картофи, добре измити, настъргани на ренде и хубаво изстискани. Освен това на болните места може да се залепят чисти кърпички, намазани малко от следната смес: тоалетен сапун със зелен цвят (или домашен, сварен с чист маслинен зехтин), настърган на ситно ренде и размесен с прах от негасена вар на върха на ножа. Третата вечер налагането става или с кърпички, намазани с дебел пласт чист пчелен мед, добре разбъркан с прах от дива чубрица, или с каша, забъркана от чиста хума, стрита на прах и напръскана с розова вода, или пък с малко от следната смес: 250 г ракия (не по-силна от 18°) и тебешир, счукан на прах, или нишесте (скорбяла), разбъркани заедно, за да стане кашица, подобна на мляко, или пък само с ракиен компрес от 4 парчета. Държат се цяла нощ.

Забележки:

1. След като опита различните лапи, болният трябва да се спре на една или две от тях, които му влияят най-добре.

2. При висока температура добре е освен изброените приложения да се направи и следното: на стъпалата на болния се поставят дебели компреси от 4-6 парчета, натопени в смес от 1 чаша оцет, разбъркан с по 1 изравнена чаена лъжичка сода бикарбонат и готварска сол. Добре е този компрес да се сменя на всеки час.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея“. Казва се шепнешком и волево 20 пъти, а след обличането се правят 10-20 дълбоки вдишвания през носа с издишване през устата (вж. том I, „Домашна гимнастика“).

След закуска непременно трябва да се повтори лечението, дадено за преди лягане. Преди обяд задължително се повтарят всички приложения, изброени за сутринта.

Важни добавки:

1. В тежки случаи налаганията се правят 5 пъти на ден.

2. При менструация да се прави само парна баня на главата, последвана от изброените приложения.

3. Ако болният има рана по тялото си, тя трябва да се пази от заразата, като се покрие с марля, натопена в зехтин, сварен с жълт кантарион (вж. „Язва на стомаха“ и „Язва на дванадесетопръстника“, том III, книга първа), а сутрин и вечер много внимателно да се промива и превързва от второ лице с чай от лайкучка с подбел (попарва се като обикновен чай).

4. Носът на болния да се промива с отварка от жълт кантарион.

5. Лицето да се измива само с чай от лайка.

6. Ако има мехури, да не се пробиват.

7. За да се избегнат белезите от раните по лицето и главата, най-добре е да се лекуват със сладък мехлем.

8. Лечението продължава до пълното оздравяване.