Сап (мангафа, сополица)

[Ани]

Сап (мангафа, сополица)

Сапът е заразна болест, която се среща най-често при конете и от тях се предава и на човека. Причинителят е микроорганизъм, който се предава много лесно от едно животно на друго. Заразяването става чрез носните секрети и секретите от кожните рани, с които се замърсяват фуражът, сеното и водата за пиене. Хората се заразяват от сап чрез пръски и капки, които вдишват при гледане на болни животни, или през кожата дори при незабележими наранявания.

Признаци. Заболелият от сап се оплаква от тръпки по тялото, обща отпадналост, главоболие, повръщане. Мястото (раничката), през което е станало навлизането на заразата, се възпалява и след няколко дни се превръща в язва. Лимфните съдове и възли се възпаляват и подуват. Образуваните неболезнени подувания нагнояват и от тях се отделя кърваво-гноен секрет. Температурата на болния е висока. По кожата се появява изрив. Понякога ноздрите се разраняват и от носа тече жълта гнойна кървава материя. В белите дробове се развива бронхопневмония или пневмония, придружена с гнойни храчки и задух. Ставите са болезнени и отичат. Болестта трае от 2-3 дни до 2-3 седмици. Хроничният сап трае от няколко месеца до 2-3 години.

Предсказание. Лошо. Голяма част от заболелите умират, и то обикновено рано.

Предпазване. Необходимо е навреме да се откриват заболелите животни и да се убиват. Помещенията, в които са живели, да се подложат на най-строга дезинфекция. Болните да се изолират веднага в болница.

Лечение. Спешно болнично. Народната медицина препоръчва да се окаже първа помощ както за бяс, като и в този случай раните трябва да се изгарят. След това лечението да продължи по начина, изложен за смрадлив нос. Частичното лечение на различните местни нагноявания пък да става по начина, указан за лечение на рани.

Вътрешно. Да се взема едно или две от средствата, дадени за бяс. При висока температура да се прибегне до някое от средствата, дадени за малария (блатна треска, грозница).