Сънна болест (летаргичен енцефалит)

[Ани]

Сънна болест (летаргичен енцефалит)

Сънната болест е заразно заболяване, което след Първата световна война широко се разпространява в почти всички европейски и други страни. И днес мнозина страдат от неизлечимите му последици.

Причини. Причинителят на сънната болест не е открит, но има достатъчно косвени данни, които говорят за вирусната му природа.

Признаци. Сънната болест се проявява в две форми - остра и хронична. Острата форма се характеризира с три големи признака:

1. Повишена нужда за сън - понякога само лека сънливост, друг път дълбок сън (летаргия), от който болните мъчно биват пробуждани. Понякога има само привидна сънливост - болните имат вид, че дремят или спят. Някои имат упорито безсъние, което понякога се редува със сънливост.

2. Очни смущения - парализа на очните мускули, изразена в двойно виждане или спадане на единия или двата клепача.

3. Леко или значително повишаване на температурата - обикновено до 38°С, рядко повече (39-40°С). В това състояние се появяват умствена умора, обърканост, апатия, дезориентираност, непроизволни движения, смущения в движенията. Друг път има явления на умствена възбуда и различни психични изживявания.

С течение на болестта или по-късно възникват и различни непроизволни движения, изтръпвания на известни мускули, както и невралгични болки.

Хроничната форма се характеризира с появата на т.нар. пар-кинсонизъм: тялото е вдървено, фиксирано, движенията са бавни, ръцете, главата и езикът треперят, отделя се голямо количество слюнка.

Предсказание. Сериозно.

Предпазване. Общо засилване и закаляване на организма, общи хигиенни мерки. От голяма полза са гаргарите с чай от лайка, а също и вземането всяка сутрин по 5-10 зърна от плодовете на хвойната.

Лечение. Провежда се от лекар, особено в острия период. На-родното лечение е общо, за да се засили организмът.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да пие по 1 супена лъжица сироп от акорус каламус (от аптеката). От него се вземат 150 г корени, нарязват се на ситно и към тях се добавят по 25 г корени от дилянка, също на ситно нарязани, и семе от анасон, диня (любеница), зеле, копър, керевиз и слънчоглед, счукани в дървен хаван на каша. В 2 л вода с 500 г чист пчелен мед във водна баня се варят 1 час. Веднага се прецежда и засилва със сока на 1-2 лимона.

II. Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 50 г отварка от 7 ореха, счукани с ядките и черупките заедно на каша и вързани в марля, с прибавка по 3 супени лъжици корени от обикновена коприва, овес и ечемик (зърна). В 2 л вода на тих огън се варят 20 минути. След това в същата отварка се добавят 4 супени лъжици от следната смес: агримония, борови връхчета, исландски лишей, спирея, росопас и хмел (шишарки) - по 50 г от всяка. Вари се още 15 минути и веднага се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

Диета. За предпочитане е вегетарианската храна, млечно-растителна, и то във вид на гъсти и претрити супи, каши и пюрета, за да може болният да ги поглъща. Сутрин на закуска да му се дава 1 чаша овесено мляко: 2 супени лъжици овес в 700 г вода се варят, докато зърната се разварят. След това се изстисква през тънка кърпа, добавя се 20 г прясна хлебна (козуначена) мая, кисне захлупено цяла нощ, а на сутринта се разбърква и засилва с по 1 чаена лъжичка бирена мая, копривено и шипково брашно, малко мед и лимон по вкус. След ядене да му се дава и по 1-2 чаени лъжички крем за засилване, приготвен от по 100 г чист пчелен мед и краве масло, 4 пресни жълтъка от кокоши яйца и по 1 супена лъжица кафе от печени и счукани бадеми, кафе от фий и какао. След като болният започне сам да се храни, да премине към диетата, дадена за анемия.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие сокове от плодове или хладка преварена вода с лимон.

III. Два часа след ядене да взема по 1 супена лъжица от следната смес: 1 кг чист пчелен мед, 300 г орехови ядки, счукани на кашица, 100 г чесънчета, обелени, сварени на пара и смачкани на каша, и 50 г семе от копър, смляно на кашица. Преди всяко вземане сместа се разбърква добре, защото се утаява на дъното. При желание може да се подкиселява с лимон по вкус.

IV. Десет минути след тази смес да изпива и 1 чашка от 50 г запарка от босилек, лавандула, липов цвят, очанка и хмел (шишарки) - по 50 г от всяка. От тази смес 1 пълна супена лъжица и 1 чаена лъжичка кори от портокали от вечерта се заливат с 250 г вряща вода. Кисне захлупена цяла нощ, а на сутринта се прецежда и се пие подсладена с мед и лимон по вкус.

V. Вечер преди лягане 1-2 вечери подред се прави клизма с 1 л топла (36^СС) вода, след това при нужда клизмите се правят с 500 г топла вода, последвани в понеделник, вторник, четвъртък и петък от разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памук, натопен в камфоров спирт, 1-2 пъти и налагане с торбичка от тънко хасе, широка 12 см, напълнена с топъл (35^СС) пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 20 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките, и 4 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани. На главата се слага „шапка“ от квасец, засилен с 5-7 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с 5-7 супени лъжици млади и пресни корени от полски бъзак, счукани на каша), като шапката трябва да покрива главата от челото до раменете. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. Едновременно се поставя и компрес на корема (отпред) от 3-4 хасени парчета, натопени в хладък чай от лайка. Сряда и събота се прави цяла топла баня (37°С за 10-20 минути) с отварка от борови клони с иглите, морски водорасли и полски бъзак (цялата билка с корена): по 500 г от трите, и по 100 г орехови листа, здравец и трина - в един казан се варят 30 минути. След банята се прави сухо увиване с хавлията и 2-3 одеяла за по-добро изпотяване, а след препотяването сухо изтриване и фрикция с хладка вода. При невъзможност да се правят бани може да се облича мокра риза (най-добре бархетна нощница), натопена в същата топла отварка, последвана от увиване в хавлия и 1-2 одеяла за по-добро изпотяване. Лежи се така 2 часа. След препотяването тялото се изтрива и се прави фрикция с хладка вода или пък се повтаря лечението, дадено за понеделник, като в този случай налагането на гръбнака и „шапката“ на главата са с хладка лапа - и за двете места с по 12 супени лъжици прясно смлян синап, 12 супени лъжици готварска сол и 6 супени лъжици царевично брашно или житни трици, но не и обикновено брашно. Държат се цяла нощ или пък докато много досадят.

VI. Сутрин. Фрикция на цялото тяло с хладка отварка от морски водорасли (4 супени лъжици в 1 л вода се варят 10 минути), последвана от сухо изтриване или масаж на цялото тяло с настойка от 500 г чист маслинен зехтин и 4 супени лъжици хмел (шишарки). Във водна баня се вари 1 час и като изстине, се прецежда. Освен това за постигане на по-добри резултати се препоръчва 2 часа след сутрешната закуска на дланта на дясната ръка, и то до самата свивка на китката, и на петата на левия крак да се сложат в марличка хладки лапи от по 1 глава суров кромид лук, издълбана във вид на малка паничка със стена около 1 см, напълнена с вътрешността на лука, на ситно нарязана и засилена за всяко място с по 1 чаена лъжичка готварска сол. Леко се бинтоват с вълнени бинтове и се държат 6-8 часа. При поставянето на лука да се внимава изкорубената част от лука да бъде към тялото, а не обратно.

На другия ден същата процедура с две нови глави кромид лук се прави на дланта на лявата ръка и петата на десния крак. Това се прави 20 пъти подред, подир това се почива 10-15 дни и отново се повтаря и потретя със същата почивка.

Неделя. Пълна почивка. При нужда лечението продължава.

При менструация цели топли бани не се правят.

Важна добавка. Лапите от селския хлебен квасец може да се използват 2 вечери подред, като през деня се държат на студено, а вечер се затоплят до казаната температура и за всяко място се засилват с по 2-3 супени лъжици нов квасец за нова ферментация.