Гангрена

[Ани]

Гангрена

Гангрена означава умъртвяване на тъканта на някоя част на тялото. Среща се най-често в краката. Познати са два вида - суха и мокра гангрена.

Причини. Смутено хранене на някоя част на тялото поради запушване на кръвоносен съд, по който тече кръвта към засегнатата тъкан. Запушването може да се дължи на много причини: измръзване, натиск отвън и стягане, запушване от парче съсирена кръв, атеросклероза у старите хора, възпаление на малките артерии, спазъм при някои заболявания и др.

Признаци. Засегнатата част приема синкав цвят, става студена и боли много силно. Това може да трае с месеци, особено при сухата гангрена. По-късно кожата почернява и издава силна и неприятна миризма. С течение на времето гангрената може да се ограничи, а може да отиде нагоре и да обхване целия крайник.

При отворена рана проникват микроби и процесът се усложнява.

Предпазване. Болните не бива да лежат дълго време все на една страна. Трябва да се държат чисто и да се хранят с лека природосъобразна (безмесна) храна с повече плодове, зеленчуци, мляко и яйца. Леглата им да са меки и сухи, а когато се покаже някаква червенина по кожата им, да се разтрие с обикновен или с камфоров спирт.

Лечение. Провежда се задължително от лекар. Народната медицина цели общо засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс (трионче) или пък сироп от узрелите плодове на полския бъзунек (вж. „Ергенски пъпки, ергенлик, акне“).

II. Десет минути след един от тези сиропи да изпива 1 чашка от 100 г отварка от агримония, лавандула, лепка, невен, пача трева, розов цвят (листенца), ранилист (листа и цвят) и цариче - по 50 г от всяка. От тази смес 3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън се вари още 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета. Същата, както при акне и цирей, с добавка след ядене болният да изяжда следната смес: 2-3 чаени лъжички бъзов мармалад, 1/4-1/2 чаена лъжичка прах от яйчени черупки и 2 счукани ядки от праскова. След това да изпие и 3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1 чаена лъжичка копривено брашно, малко плодов сок или вода и мед или захар, за да стане гъсто и сладко като боза.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от 12-те билки за засилване: агримония, борови връхчета, гръцка коприва, жълт кантарион, жълт равнец, живовляк с тесни листа, листа от горска ягода, малинови листа, миризлива лазаркиня, орехови листа, френско грозде (листа) и цвят от трънка - по 50 г от всяка. От тази смес се вземат 2 супени лъжици с прибавка и на 1 изравнена чаена лъжичка червена хвойна (зърна) и се запарват с 500 г вряща вода. След това се вари още 15 минути, а като изстине, се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.

III. Два часа след ядене за засилване на сърцето да взема 1 супена лъжица от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, разбъркани със сока на 3 месести лимона, смлени на машинка за месо заедно с корите и месото без семките, с прибавка и на валерианова тинктура (чиста) и тинктура от глогов цвят по 12 г и 1 г камфор на прах.

IV. Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от исландски лишей 80 г, глог - плод и цвят по 60 г, бъзов цвят, буков мъх, мащерка и пача трева - по 40 г. От тази смес 2 супени лъжици в 500 г вода се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда.

V. Вечер преди лягане 1 -2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода; в закрит съд кисне 20 минути и се прецежда). След това всяка вечер до преминаването на опасността от гангрената се прави клизма с 1/2 л от същия чай, последвана от гореща баня на засегнатия крак или ръка (40°С за 20-30 минути) с отварка от смрадлика, слез и лайка. От смрадликата се вземат 50 г листа и в 5 л вода с прибавка по 50 г слез (листа и цвят) и лайка (цвят) на тих огън се варят 10 минути. След това се изсипва 1 стиска морска сол и щом се разтопи, снема се от огъня, кисне 20 минути и се прецежда. След банята болният крак или ръка внимателно се изсушава с чиста мека кърпа, а самата рана се попива с чиста марля или памук. Промива се с отварка от смрика (хвойна) и лайка (2 супени лъжици смрика в 500 г вода на тих огън се варят 10 минути, след това се слагат още 2 супени лъжици лайка; като клокне 3 пъти, се снема от огъня, кисне 20 минути и се прецежда). След това самите рани се налагат с пресни, добре измити, зелени листа от смрадлика във вид на превръзка или с обелени листа от дебела мара, или пък с 3-4 марлички (от аптеката), намазани с един от дадените мехлеми:

1. Мехлем за гангренни рани. За него се вземат чист маслинен зехтин 500 г, жълт кантарион (листа и цвят) 30 г, чист пчелен восък 50 г, чист бял тамян и бяла дъвка (сакъз) по 25 г. Зехтинът заедно с жълтия кантарион във водна баня се вари 1 час и след като се снеме от огъня и престане да ври, се прибавят восъкът, тамянът и бялата дъвка (счукани на ситно), разбърква се добре, за да се разтопят, и се прецежда през чиста марля.

2. Мехлем за дълбоки и гнойни рани. За него се вземат претопена зайча мас 50 г, чист пчелен восък 5 г и бяла дъвка (сакъз) 5 зърна. Сместа се бърка на тих огън, докато се разтопи, без да завира (защото губи силата си), обира се пяната и се снема от огъня.

3. Мехлем за стари, нелекувани гнойни рани (с изключение на рани от сифилис). Взема се чист маслинен зехтин 100 г, чист жълт пчелен восък 8 г, чист бял пчелен восък 5 г, терпентин (от аптеката) 15 г, бяла мурова смола 8 г, чист бял тамян 1 г, бяла дъвка (бял сакъз) 1/2 г, прясно краве масло 1 супена лъжица. Всички продукти с изключение на терпентина се слагат в чист алуминиев съд и на тих огън се бъркат, докато се стопят и заприличат на мехлем, без да завират. След това се обира пяната, снема се от огъня и в него бавно се излива терпентинът, като постоянно се бърка, за да се сгъсти като истински мехлем. Държи се в подходяща кутия с капак.

Подир мехлемите, ако болното място само е почерняло, върху него се слага марля от 4 парчета, намазана със смес от кисело мляко и пресен белтък по равни части, и след това засегнатото стъпало или ръка се обвиват до здраво място с торбички, напълнени или с топла лапа от печен кромид лук, обелен, смачкан, изстискай и поръсен с 1 чаена лъжичка захар, или с топла лапа от сплита на чесъна, сварен наполовина с праз лук, след изстискването й леко запържена с 1 чаена лъжичка олио, или с компрес от 6 парчета, натопен в хладка отварка от корите на дивия кестен (3 супени лъжици кори от по-младите клонки в 600 г вода на тих огън се варят 20 минути и се прецеждат). Вместо лапа може да се сложи муша-мичка за изтегляне на гнойни рани. За нея се вземат чист пчелен восък 20 г, зайча мас (може и от домашен заек) 10 г, стопена козя лой 5 г, чиста бяла дъвка (сакъз) З ги чист бял тамян 1 г, очукани на прах, и чист маслинен зехтин 10 капки. Всички продукти се слагат в чист алуминиев съд на тих огън, а не на пламък, за да се разтопят с непрестанно бъркане, докато се махне пяната, без да завира. След това в същия съд се натопява парче изпрано хасе или американ (20 на 20 см) и с дървена лъжица непрекъснато се мачка и обръща, докато хубаво се напои платното и от двете страни. Изважда се от съда и докато е горещо, се изопва и поръсва със скълцан небетшекер (лята захар) или пък с карамелизирана захар. След това отново се сгъва и се потопява в съда, за да се намокри равномерно и захарта да попие навсякъде. Едновременно с това се поставя коремен компрес от 4 парчета, натопен в топла отварка от слез и трина (по 1 стиска от двете в 1 л вода на тих огън се вари 5 минути и като изстине, се прецежда), а главата се налага с „шапка“, ушита от тензух, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен със 7-10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици млади корени от полски бъзунек), и така се спи.

VI. Сутрин. Още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: „Всеки ден във всяко отношение състоянието ми е по-добро и в най-скоро време ще оздравея“. Казва се шепнешком, бързо и волево 20 пъти (вж. том I, „Психолечение“). Следва сух четков масаж на цялото тяло за 5 минути и подир него фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, а след обличането 10-20 дълбоки вдишвания през устата с бавно издишване през носа (вж. том I, „Домашна гимнастика“). Същите дихателни упражнения се повтарят преди обяд и вечеря. Един час след закуската се повтарят всички приложения, дадени за вечер преди лягане, като коремният компрес се държи 4 часа, а налаганията върху гангрената до вечерта.

Неделя. Ако опасността не е преминала, лечението продължава, както е казано по-горе. Ако е преминала, прави се почивка - пият се само билките и се спазва диетата.

При менструация жените не правят гореща баня на краката.

Важни добавки:

1. През време на цялото лечение болният крак да се държи високо.

2. С една и съща отварка при отворена рана да не се прави повече от една баня, а при затворена рана - две.

3. При диабетична гангрена лечението е болнично. Да се имат предвид както общите упътвания за кожните болести, така и общите упътвания за лечение на рани.