Фактори, които влияят на очните заболявания

[Ани]

Фактори, които влияят на очните заболявания

Освен изброените съществуват и други причини за очни заболявания, които, ако и да не предизвикват слепота, намаляват значително зрението.

Влияние на климата. Той въздейства върху окото чрез различните си елементи: топлина, студ, силна слънчева светлина, сух и влажен въздух, вятър и атмосферно налягане. Силната топлина, която обикновено се съпровожда със силна слънчева светлина, дразни окото. Изпарението на сълзите става по-бързо, поради което слизестите очни ципи изсъхват и предразполагат окото към възпаление.

Студът също влияе зле върху окото. Много от заболяванията на слъзните органи се дължат на него.

Вятърът влияе на окото пряко и чрез температурата си, а най-вече чрез праха, който носи. Той действа върху окото не само като чуждо тяло, но и чрез заразата, която може да внесе. За да се предпазят очите при силен вятър, трябва да се носят обикновени ясносивкави предпазни очила.

Влияние на възрастта. В различните възрасти съществува известно предразположение към някои очни заболявания, например старостта предразполага към далекогледство, в детската възраст се среща повече кривогледството, късогледството и т.н.

Влияние на професията. Тя е тясно свързана с очните заболявания. Между професионалните заболявания най-чести са късогледството, очните наранявания и изгарянията.

Влияние на светлината. За окото са еднакво вредни много силната и много слабата светлина. Тя е неприятна за окото, когато е слаба, силна, заглушена или блести право в очите. Недостатъчната светлина намалява зрителната острота. Дребни предмети, които се виждат ясно при по-силна светлина, при слабо осветление се виждат с повече напрежение на очите. Ако това трае дълго, очите се уморяват и заболяват.

Освен пряката силна светлина отразената също може да повреди очите, но тя влияе много по-бавно. Затова не трябва да се чете, пише, рисува или шие при дрезгавина или слаба, недостатъчна светлина. Четенето в леглото също е вредно. За запазване на очите от силната светлина служат предпазните очила. Стъклата им трябва да са с такъв цвят, за да може без да изменят цвета на светлината, да намаляват действието на вредните й лъчи. Най-подходящ за това е опушеносивият цвят. Предпазните очила трябва да се носят само при нужда и по препоръка на лекаря. В обикновени случаи, при излет, особено по снега, са нужни среднотъмни, опушеносиви очила, а против силната електрическа светлина - сиво-жълти.

В спалните помещения леглото трябва да е поставено така, че при събуждане светлината да не пада право в очите. Завесите на прозорците трябва да са спуснати. Очите най-добре почиват в тъмнината. Силната светлина е вредна и за новородените деца. Ето защо те трябва да се държат в по-слабо осветена стая.

Очни наранявания. Те са най-чести у децата и обикновено се причиняват при игра с остри предмети: вилица, ножче, писалка, игла, стрела за лък и т.н. У възрастните нараняванията в повечето случаи са във връзка с професията им. Те засягат най-повърхнос-тните до най-дълбоките части на окото и могат да доведат до пълна слепота. Нараненото око в известни случаи става причина за заболяване и на здравото.

Предпазване. За избягване на тези нещастни случаи е нужно на децата отрано да се обяснява опасността от нараняване на очите, ако те вземат в ръцете си нож, вилица, ножица, игла, кибрит, барут и др. Освен това родителите трябва да упражняват по-строг надзор върху тях и да се отнасят с по-голямо внимание при избора на играчките им.

Влияние на здравословното състояние. Окото е тъй тясно свързано с другите телесни органи, че заболяването на всеки от тях може да се отрази върху него. Това влияние се забелязва най-често при заболявания на дихателните и храносмилателните органи, бъбреците, половите органи, кожата, хроничните отравяния на организма и особено при заразните болести.

Лошото и недостатъчно хранене на организма е причина за кокоша слепота. При обща телесна слабост трябва да се спазват основните принципи на общата хигиена и да се избягва пресилената умствена и физическа работа.

Заразата на окото става по разни начини: допиране със замърсени пръсти или кърпи или пряко попадане в него на заразата. Опасно е да се трият очите с нечисти пръсти, особено когато по тялото има ранички, циреи или трипер на половите органи. Преди всичко децата трябва да свикнат да не пипат очите си с мръсни ръце. Необходимо е да се поставя ръката пред устата и носа, когато се кашля или киха, като същевременно главата се завърта настрани.

Почивка и лечение на очите. Очите се уморяват по две причини: поради продължителна работа или от някакво заболяване. Умората на очите е от най-честите причини за главоболие. Премахването й е начин за избягване на главоболието и безсънието при много болки.

Когато умората на очите се дължи на прекомерна работа, почивката е първото средство за нейното премахване, особено ако е свързана със затваряне на очите или гледане в далечината. Плискането им с гореща или хладка вода също е добро средство за тази цел.

При умора на очите, придружена с болки, горещите и студените компреси са много подходящи. Намокреният в студена вода компрес се слага върху очите и челото и се оставя около 5 минути, докато започне да се загрява, след което се сменя с друг. Когато се поставя парен компрес, температурата на водата, в която се потапя, трябва да е 45°С. Първият компрес трябва да престои много кратко - просто да се допре до лицето и веднага да се вдигне. Това се повтаря няколко пъти и след това се оставя да постои няколко минути.

Парният компрес е отлично средство за премахване на сърбежа в клепачите вследствие на продължително четене при слабо осветление и за премахване на тъмните кръгове под очите поради умора. Той успешно може да се замени с гореща баня на очите (вж. том I), която се прави обикновено с отварка от копърово семе (1 супена лъжица в 250 г вода се вари 10 минути и се прецежда). Ако окото понася добре тази баня, то може да се държи отворено в топлата течност, докато е приятно. Ако не я понася обаче, прави се парна баня на главата с гореща вода или с отварка от лайкучка, или с отварка от копърово семе - всички тези процедури се правят с особено внимание. Подир банята нощем на окото може да се сложи ленена или памучна кърпа, натопена в чист маслинен зехтин, а отгоре фланелка и превръзка. На сутринта окото се измива с топла вода. Ако болният използва меняващи бани на очите, когато има хрема, да запушва ноздрите си с памук, за да не се замърсява водата от носните секреции.

За всички очни заболявания, макар и леки, е необходима бърза лекарска помощ, защото очният апарат е много сложен и деликатен и едно повърхностно отнасяне към неговите разстройства може сериозно да го увреди. Това, което всеки трябва да знае и да направи сам, е да даде първа помощ в спешни случаи, когато заболяването е внезапно, като удар на окото, ухапване от насекоми, изгаряне, влизане на чуждо тяло.

Възпаленото око не трябва да се трие и да се избърсва с носна кърпа. Страдащите от очни болести не бива да гледат наблизо, а винаги по-далеч и да отбягват прашния, задимен (от тютюн или друго) и сух въздух. Гнойта да се отстранява с хладка вода или слаб чай от копърово семе. Измиването да става внимателно, а избърсването на очите отвън навътре, т.е. към носа, гдето е слъзният канал.

Възпалените и силно гноящи очи да не се превързват, защото са им нужни въздух и светлина. Когато признаците на болестта започнат да изчезват, да се намали и броят на лечебните процедури. Да се регулира изхождането по нужда и да се сгряват краката.

Разумното (природосъобразно) хранене има голямо значение за предотвратяване и лечение на очните болести. Необходимо е по време на лечението пълно въздържане от употреба на спиртни питиета, кафе, шоколад, чай и месо, маслини, яйца, козе сирене и солена риба. Вместо тях да се консумират зеленчуци (без спанак и червени домати) и плодове (череши, грозде), орехи, тричав хляб, мляко и брашнени ястия без леща и кисели неща. Тютюнът безусловно да се изостави. В по-тежки случаи да се предпочита сурова храна, която съдържа витамин А, който засилва зрението (вж. том I).