Рак на белия дроб

[Ани]

Рак на белия дроб

Ракът на белия дроб е сравнително често заболяване, което се среща предимно у мъже между 45 и 60 години, но е наблюдаван и у по-млади (36-40-годишни).

Причини. Най-вероятна причина за появата на белодробния рак е продължителното дразнене на лигавата ципа на бронхите от различни химични и механични агенти (уличен прах, от каменни въглища и желязо, тютюнев дим). Голямо значение имат различните хронични белодробни заболявания: бронхит, бронхоектазии, туберкулоза и др.

Признаци. Белодробният рак се среща около пет пъти повече при мъжете, отколкото при жените. В началото на болестта проявите не са характерни: болки в съответната ръка, рамото или плешката, прилични на ревматични, задух, кашлица, храчки, които понякога са кървави. В някои случаи болестта може да се прояви като бронхопневмония или с набиране на течност в плевралната кухина, която причинява силен задух, умора и отпадналост.

Предсказание. Сериозно.

Лечение. Болнично. Народната медицина прилага общо лечение за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене болният да взема по избор едно от средствата, дадени за „Рак на гърдата“ (вж. том II, точка I). При силна кашлица да взема само по 1 супена лъжица сироп против кашлица: 50 г пача трева се запарва с 500 г вряща вода и на тих огън се вари 20 минути, прецежда се и се засилва с 50 г чисто смляно сурово кафе и 100 г небетшекер или горена захар и ври още 5 минути.

II. Двадесет минути след едно от тези средства да изпива 1 чашка от 75 г отварка от акация, волски език и пр. (вж. „Рак на стомаха“, точка II).

Диета. Същата, както при „Рак на гърдата“.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, а също и при всяко закашляне се пие по няколко глътки от следната отварка: бяла ружа (корени и цвят), външни люспи на кромид лук, смрадлика (листа) и ленено семе. По 1 супена лъжица от всички, по 1 чаена лъжичка анасон и сладко коренче и 1/2 чаена лъжичка прясно смлян синап се запарват с 1 л вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да взема 1-2 зърна, с големина на царевични, от следната смес: 50 г чист боров катран, предварително измит последователно в 9 води, за да получи жълтеникав цвят, 50 г рафинирана сяра и 10 г печена стипца (всичките от аптеката). Размесват се добре, прибавят се 1-2 супени лъжици кафе от фий, опечено до бежов цвят, за да стане сместа гъста като тесто, и от него се правят зърна, които се овалват в малко леко препечено царевично брашно, за да не залепват помежду си, и се нареждат в подходяща кутия.

IV. Заедно със зърната да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, широколистен живовляк (листа), листа от горска ягода, миризлива лобода (листа и цвят), невен (листа и цвят), жълта и синя тинтява (листа и цвят) и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни супени лъжици и 1 супена лъжица волски език се запарват с 1 л вряща вода. Прибавят се 1-2 супени лъжици мед, вари се на тих огън 10 минути и като изстине, се прецежда.

Забележка. Ако болният има температура, при пиенето отварката може да се засилва с 1 прах от 1 г от следната смес: индийско орехче, нишадър на прах и лимонтузу (от аптеката) по равни части. Или пък с 1-2 дражета хинин (по указание на лекаря или аптекаря).

V. Вечер преди лягане 2-3 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода; на тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда), а след това само при запек клизма с 1/2 л от същия чай. След това, ако болният не е имал кръвоизлив от носа или устата, и то най-малко 5-7 дни, да направи парна баня на главата и гърдите си с чай от лайка (за 5-10 минути) или пък парен компрес на гърдите с торбичка, напълнена с топъл (36-37^оС) полусварен ечемик (врял само 10 минути, за да може да се използва 2-3 вечери подред), с продължителност 20 минути.

Ако болният е имал кръвоизлив, да не прави парни бани или пък компреси, защото в този случай те са много опасни.

След това при липса на кръвоизлив гръдният кош (отпред и отзад) се налага с 2 торбички от тензух, всяка една ушита на по 3-4 хоризонтални джоба (за да лежи лапата равномерно върху гръдния кош), напълнени първата вечер или с приятно топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан на ситно, полуизстискан и засилен за всяко място с по 25-40 сини сливи (от тези за компот), киснали в малко вода и смачкани без костилките, с прибавка за всяко място и по 1 чаена лъжичка чист боров катран (от аптеката), накрая поръсена с 2-3 супени лъжици царевично брашно (за отнемане на излишната влага). Или пък със смесена лапа от кромид лук, листа от магданоз и слез по равни части - всичко се нарязва на ситно, залива се с 2-3 супени лъжици гореща вода и 1 супена лъжица олио и се оставя да ври, докато се сгъсти като лапа от ленено семе, накрая се поръсва с 1 чаена лъжичка нишадър и 1/2 чаена лъжичка камфор на прах. Втората вечер налагането става с торбички, напълнени или с топла лапа от праз лук, бялата му част (при липса на лук с прясно зеле), на ситно нарязан, с прибавка 30-40 сини сливи без костилките и 100 г прясно мляко - вари се, докато се сгъсти като лапа от ленено семе, снема се от огъня и се поръсва с 1 супена лъжица захар. Или пък с топла лапа от 600 г ориз, 30-40 сини сливи, смачкани без костилките, и 2 супени лъжици ленено брашно - в 1800 г вода се вари да стане на тесто. Третата вечер се слага топла лапа от пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен за всяко място с по 10-20 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица), и 15-20 сини сливи, смачкани без костилките. Едновременно се поставя коремен компрес от 4 парчета, натопени в топла отварка от бял равнец (2 супени лъжици листа и цвят се запарват с 500 г вряща вода; ври 5 минути и като изстине, се прецежда), а на малкия мозък - торбичка с пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 2-3 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова пресни корени от полски бъзак, на ситно наря-зани и счукани в дървен хаван на кашица). При тежко главоболие на главата се слага цяла „шапка“, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (при липса на кестени с толкова пресни корени от полски бъзак). Държат се цяла нощ.

Ако болният има кръвоизлив, вместо тези лапи може да слага

на гръдния кош (отпред и отзад) само хладка лапа (с температурата на тялото и дори по-ниска) от суров кромид лук, на ситно настърган, полуизстискан и засилен със сол (на 3 супени лъжици лук 1 супена лъжица готварска сол), накрая лапата леко се поръсва с малко царевично брашно за отнемане на излишната влага. Едва като минат 7 дни от последния кръвоизлив, може да се използват лапите, дадени по-горе, но температурата им да е колкото телесната (36°С).

VI. Сутрин и лятно време процедурите са, както при рак на гърдата.

Неделя и при менструация - също.

Важна добавка. При кръвоизлив през устата, носа или ануса болният веднага да легне на леглото и да взема 1-3 пъти на ден, и то преди ядене, по 1 белтък от прясно кокоше яйце, разбъркан с 1 чаена лъжичка пепел от изгорена вълна (може и непрана) и 5-7 зърна счукана бяла дъвка, и всеки 3 часа вместо дадените по плана билки да пие отварка от овчарска торбичка (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода; вари се 10 минути и като изстине, се прецежда). Три дни след спиране на кръвоизлива може отново да пие билките, дадени по плана.