Jump to content
Ани

Псалмите на Давид - 23 псалм

Recommended Posts

ПСАЛМИТЕ НА ДАВИД.

ПСАЛМ 23

Георги Стойчев

Малко са историческите паметници, останали за човечеството и като произведения на изкуството от миналите векове,подобни на псалмите на Давид. Да пееш и да танцуваш пред Господа, да изречеш най-съкровените слова, да Му отдадеш цялото си сърце, да посветиш живота си на Неговото дело – това е пътят към безсмъртието. Цар Давид е изминал този път, затова неговите псалми са жив разказ за страданията на душата, която търси спасение. „И в рая да живея, и в ада да отида, в душата ми ще има само радост.“ „Благославяй, душе моя, Господа!“...

Псалм 103 е един от върховете на поетичната мисъл на цар Давид. Звучи като космическа симфония. Учителя го цитира в своите беседи като образец на молитва, поезия и песен:

„В стиховете от 1 до 12 Давид описва отношението на Бога към човека: Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил (Бог – бел. авт.) от нас престъпленията ни.“ (12 ст.). Бог държи престъпленията и греховете на хората далеч от съзнанието си, с което им дава възможност да не се спъват, да вървят напред. Съгреши ли някой, Той му казва:„Стани, напред върви!“  Както жали отец чедото си, така жали Господ онези, които Му се боят.“ (16 ст.) На сегашен език преведено, това значи: Така жали Господ за онези, които Го обичат. Страхът е животинско състояние, а любовта е състояние на човека. В пророческите времена, във времето на цар Давид, човек е бил повече във фазата на животното, затова е употребена думата страх. Сега човек е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думите страх от Господа трябва да се заместят с Любов към Господа. А милостта Господня е от века и до века върху онези, които Му се боят.“ (17 ст.). Милостта Господня е върху онези, които Го любят, които Го слушат. Днес страхът е превърнат в послушание.

И тъй, като станете сутрин, обърнете се към душата си със следните думи: „Душе моя, благославяй Господа!“ Ако преди 3000 години Давид можа да каже това, защо вие днес да не го каже-те?“ (Учителя)

По този начин една велика, красива душа е общувала с Господа в онези далечни времена. Днес светът е различен, хората са се променили, но Бог е вечна и неизменна същност. Нашето разбиране, нашето отношение не може да бъде друго, защото Бог не е променил своето отношение към хората; а ние, хората, имаме нужда от разговор с Господа. Разговорът с Господа в духовната наука се нарича молитва, псалм. И днес псалмите на Давид помагат на душата да поддържа жива връзката си с Бога. Учителя поставя задача на учениците си, която е изпит за тяхното безстрашие, обич и любов:

„Всяка сутрин вие трябва да съчините по един псалм от себе си. Който не знае да съчинява псалми, не може да се моли. Първата работа като станете сутрин, е да съчините един малък псалм и да видите дали Бог ще го приеме.“

 

Това е школата на Бялото Братство. Ние имаме примера на един от нейните ученици – цар Давид, който е изпълнил скромно, топло и вдъхновено задачата на Учителя и ни е оставил пример на вяра и служене. За ученика няма минало, настояще и бъдеще – времето е сега.

Georgi_Stoichev_05.jpg?fbclid=IwAR0yJucG

„Бягството на Давид“, Юлиус Шнор фон Каролсфелд, гравюра на дърво

 

Псалмите имат магическо въздействие. Те съчетават вярата в Бога с тайната наука на древните, поднесена по типичния за източните народи начин: чрез символи, които разкриват дълбоката философска мисъл на автора, чрез поетични образи, които могат да бъдат изтълкувани в традицията на езотеричното знание. Символите и образите се превръщат в обекти на човешкото съзнание. Така псалмите оживяват и душата се докосва до тайната на Божественото творение. Необходимо е съсредоточено внимание и време, за да може мисълта да преодолее текста, да го разбере и да се слее с неговия дълбок духовен смисъл. Затова молитвите и псалмите се изговарят бавно и ритмично. Ритъмът организира и насочва човешката мисъл. Източните народи произнасят дадена мантра или сричка многократно, на определен тон, с определен ритъм. Когато вибрациите на всички клетки на тялото на посветения се слеят в една единна вибрация със звученето на мантрата, той изпада в екстаз. Трябва да се опитаме да чуем вътрешния глас на псалми-те, звука на образите, картините и символите. Ще направим опит с псалм 23, който покорява въображението със своята красота и съвършенство.

Псалм 23

„Господ е пастир мой“

Според Учителя Господ Исус Христос е колективно същество. Чрез Него се проявява цялото Небе – всички йерархии от духовни същества, завършили своята еволюция преди милиони години. Господ е най- великото, чисто и благословено Същество. Когато произнесем думата Господ, в нашето съзнание се появява образът на пастира, който води стадото; на Учителя, Наставника, който води своите ученици. Пастирът свири със своя кавал, стадото го следва. Чува се само сладкият глас на медните чанове. Истинско щастие за ученика е да намери своя Учител.

„На зелени пасбища ме упокоява“

Зелените пасбища символизират земните условия на живота: храната, дома, работата, почивката, приятелите, всички материални потребности на човека. Този, който приеме Учителя – Божествения Дух – за свой ръководител, той ще има всички материални условия, възможности и постижения. Животът му ще бъде изпълнен с тишина и уют. Този стих има отношение към физическото поле.

„При тихи води ме води“

Водата символизира живота. Учителят ни води при тихите води – при живота, изпълнен с тишина и хармония. Извежда ни от ограниченията на материята, на материалното съзнание, за да ни въведе в света на универсалната Любов, както малките капчици се събират, за да напълнят със своя живот моретата и океаните. Физическото тяло на човека е изградено от около 80% вода; тази вода, която носи живота, ни свързва. Тя е основата на единството, на връзката, която съществува между душите във физическия и духовния светове. Този стих има отношение към духовния свят. Водата е неговия символ.

„Възвръща душата ми”

Душата – безсмъртната човешка същност – е напуснала света на свободата и е слязла в света на ограничението, за да до- бие опитността да одухотвори материята и да се завърне при своя Създател. Когато изречем тези думи, човешкият Дух – нашата Божествена същност – ни изпълва със своето присъствие. Усещаме как нова енергия изпълва съзнанието ни. В ума ни нахлуват красиви мисли, а в сърцето – възвишени чувства. Звучи музика, лее се светлина. Горе сме – в света на Духа.

„Води ме през пътеки на правда заради Името си“

„Пътеки на правда“. Колкото и да е условен преводът на псалмите, между пътеки и път има голяма разлика. „Пътеките“ са индивидуалните стъпки към пътя. „Пътят“ е духовно понятие със строго определено съдържание. Правдата има отношение към пътя на Божествената справедливост, която изисква да изчистим всички задължения, да се освободим от неправдите, които сме до- пуснали по време на нашия живот в света на гъстата материя. Да изчистим своята карма. Тази чистота е „заради Името“. Нашият живот е подпечатан с името на Господа Исуса Христа. Той затова слезе между своите си – да ги на- учи да познаят върховенството на закона – Божествената Правда. Да изучат малките тайни стъпки, които водят към нея.  

„И даже в дола на смъртната сянка ако ходя...“  Когато между Слънцето и човека застане тъмно тяло, то хвърля своята смъртна сянка върху неговото съзнание. Човекът ос тава без Истина и Светлина. Това състояние не означава непременно физическа смърт, то е „долът“, но означава духовна смърт.

„...не ще се уплаша от зло,защото Ти си с мене.“

Не ще се уплаша от смърт­та, защото аз съм изчистил своята карма и Ти, Господи, си с мене.За духовното Слънце прегради няма, то винаги свети. За Господа прегради няма, Той е винаги с нас, когато сме чисти, изпълнени с вяра и упование.

„Твоят жезъл и Твоята тояга– те ме утешават.“

Жезълът символизира духовната сила, чрез която кандидатът достига посвещение. Жезълът е небесната закрила на Йерархията,която властва в духовното пространство вън и вътре в човека.Тоягата е физическата сила, която има отношение към материалния свят. Тя може да означава даже насилие. Понякога ние, човеците, неразбираме доброто, което Господ е приготвил за нас. Тогава идва тоягата – страданието, което ни показва пътя. Има моменти,когато Господ стоварва тоягата върху гърба на нашите неприятели, защото такава е Неговата воля. Тоягата е нашата физическа защита.

„Приготвяш пред мен трапеза срещу враговете ми“

Бог е всемилостив, дарявани със своето изобилие – трапезата, отрупана с материални и духовни блага, въпреки враговете ни – „срещу враговете“ ни. Враговете са навсякъде – вътре в човека и вън от човека, във физическите, астрални и ментални полета, с които е свързан неговият живот. За ученика, който познава Пътя, който всяка сутрин съчинява псалм за Господа, трапезата винаги е готова. Бог дава – това е Неговото естество. Ще се ползват само поканените на Господнята трапеза.

„Помазал си с елей главата ми.“

Главата на човека е неговия Божествен свят. Умът и мисълта са връзката със светлината на Всемира. Елеят е специалният екстракт, символ на Божественото присъствие, с което Небето ни дарява и благославя. В ума на човека се влива животът на цялото космично пространство. Елеят е есенцията на този живот. Това са минутите на откровение, чрез които човек достига съвършенство, придобива знание за Пътя.

„Чашата ми се прелива.“

Чашата е мъдрото човешко сърце, което прелива от Любов към своя небесен Баща, от истинско знание за духовните закони, които управляват живота на всички времена и пространства,от благодарност за Неговата милост и благодат, защото само мъдрото сърце носи знанието на вечното развитие, само мъдрото сърце е изпитало страданието,което сега прелива в радост.

„Наистина, благодат и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми, И ще живея в Дома Господен На дълги дни.“

„В Дома Господен на дълги дни“, „В Дома на Отца моего много жилища има“ – цар Давид говори за закона на прераждането, за пътя на човешкото съзнание през пространствата и времената на Вселената. От една страна, Господ ще ни даде достатъчно дълъг живот сега, за да изпълним задачите, заради които сме слезли на Земята. Но дългите Господни дни носят вяра и надежда, че Господ ще ни опази през следващите години, времена и епохи, за да бъдем съработници на Неговото дело.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×