Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 165 - год. VIII.

Севлиево, 12 юли, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Теория и практика – N.

Скръб (стих.) – Lumiere

Раждането на новия човек (продължение от брой 164, край) – Влад Пашов

Словото на Учителя. Ако се родите изново (29. III. 1936 г.)

Връзката между макрокосмоса и микрокосмоса

Въпроси и отговори

Из науката и живота (звездните влияния върху земните вещества)

Гълъб и гарван (басня) – Дядо Благо

Какво е необходимо (приказка) – Невена Неделчева

Под властта на любовта – Т. Ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Теория и практика

И в науката и в религията има ред теории, ред системи, които се силят да докажат своята правота. Обаче силата на теориите и предположенията е в тяхното практическо приложение в живота и в резултатите, които те дават.

Ние можем да кажем, че дадена задача може да се разреши по тоя или оня начин, но само с казване тя не е разрешена. Задачата ще бъде разрешена когато пристъпим към действие и опит.

Учителя дава много обективен пример за разрешението на тия две положения.

„Слагам пред вас два самуна хляб, направени от най хубавото пшеничено брашно и пи там: Какви са тия самуни? Някой отговаря: „Това са самуни хляб, направени от най хубавото пшеничено брашно.“ Казвам: право отговори. Но след като позна, че тия самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Тези самуни са на трапезата и ще ги опиташ; за да видиш дали отговора ти е прав или не. Той сам трябва да опита дали твърдението, което е дал за тези самуни е право или не.“

Та не е достатъчно само да кажем, че тия самуни са напра вени от най хубавото пшеничено брашно, но ние трябва да опитаме това. Не е достатъчно да кажем , че любовта е една голяма сила в живота, но ние трябва да опитаме това. Ние трябва да я възприемем чрез волята. Не е достатъчно също да кажем, че вярата и знанието украсяват живота но ние трябва да опитаме това за да имаме живо знание, нагледен образец. Защото силата на дадена теория и твърдение е в тяхното практическо приложение. Какво ще ни ползва знание, което не можем да приложим и използваме, какво се ползва гладния от хляба, който не може да опита?

Мнозина искат да разберат нещата само с ума си. Обаче нещата само с ум не могат да се опитат. Трябва да вземе участие и волята. Трябва да се опитат и приложат нещата за да добият сила и стойност. Опита и приложението ще ни дадат подтик.

„Вяра, без приложение е мъртва.“

N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С к р ъ б

Ей пак е ден. Усмихнат божа ден,

Със светли златорозови лъчи

И ти си пак при мен, надвесена над мен,

С усмивка тиха, Скръб, в изплакани очи.

 

Дете, аз идвам пак. Недей се ти сърди.

Нали жадуваш топли влюбени очи

И нежност и любов. Недей се ти сърди.

Дете, душата ти защо мълчи?

 

Аз знам. Жадуваш ти далечните простори

На песен, радост, слънчева любов —

И вместо тях намери мойте тъжни взори,

И песента унила на моя тих покров.

 

Обичай ме, дете — Аз ще ти разкажа най-хубавата песен:

Търси красивото в страданието вечно —

Живота е страдание — не песен.

В страдание намери ти щастие далечно.

 

И знай едно. Че Той е горе там,

И с нежност блага бди

Над вcи отрудени, обременени,

И бавно, но правдиво Той реди

Съдбините, на вcи, що са родени.

 

Усмивката на всеки нови ден

Разбужда леко мойте очи —

И виждам те отново пак при мен,

С усмивка тиха, Скръб, в изплакани очи.

Lumiere

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Раждането на новия човек

(продължение от брой 164)

Също такава опитност е имал и шведския мистик и окултист Сведенборг, както и посветените и мистиците на миналото и настоящето. За подобна опитност ни говори и Плотин в своята книга „За красотата“

Всички, които са имали опитността на пробуждане на космичното съзнание, ни говорят, че цялата Вселена е един жив организъм, проникнат от едно велико съзнание, което прониква и е същина на всички индивидуални съзнания. На основание на тази си опитност, те говорят за вътрешната връзка и единство на всички живи същества в Битието, При тези проблясъци на свръхсъзнанието, човек влиза във връзка. в общение с висшите творчески йерархии на Битието и разбира целта и смисъла на всяко нещо. Всички, които са имали та за опитност, твърдят, че света е проникнат навсякъде от една висша разумност, че света е съграден върху Божествената мъдрост.

Това именно висше съзнание, което прави хората да чувстват и живеят в единството на света, почва все повече макар и частично да се пробужда а съвременните хора. Това именно съзнание е което отличава новия човек. Космичното съзнание е което определя новия човек като такъв.

Това ново съзнание обикновено не се пробужда изведнъж, но постепенно се преминава от самосъзнанието към космичното съзнание. То идва като зората, като изгрева не слънцето, където светлината постепенно прогонва мрака. А там, където това съзнание се явява рязко и ненадейно, то изпъква силно и често пъти се схваща от хората на самосъзнанието като анормално явление, понеже живота на космичното съзнание не може да бъде обхванат, разбран от самосъзнанието. Тези резки прояви на космичното съзнание са подобни на мутациите, (скоковете) в биологичното развитие на видовете, за които говори Хуго Де Фриз. Такива са случаите с апостол Павел, Яков Бьоме, д-р Бенк и много други. Но и тези прояви предполага един дълъг процес на зазоряване. Защото пробуждането на космичното съзнание е подобно на изгряването на слънцето, а го постепенно се показва на хоризонта. Когато е скрито зад облаци, то може изведнъж да блесне пред очите ни, като че сега изгрева. Такива са случаите с 'внезапните пробуждания на космичното съзнание.

Гениите са хората, които се намират в зазоряването на космичното съзнание и те са авангардите на всека култура и прогрес, а светиите, посветените, адептите. както ги наричат в окултизма, те са с напълно пробудено космично съзнание, пак разбира се в различни степени. В Христа, казва Учителя, космичното съзнание беше проявено в неговата пълнота и в най висшата си форма.

Както казах и по горе, заедно с пробуждането на космичното съзнание, става и коренна промяна в целия психически живот на човека. Умът на човека се разширява и добива нова светлина и нови импулси за творчество. Също така и сърцето се разширява и изпълва с благородни и възвишени чувства. И затова Учителя казва, че свръхсъзнанието като се пробуди, то подхранва и ума. и сърцето, и душата, и духа, и ги закриля с еликсира на безсмъртния Божествен живот. Интуицията, която не е вече рядко явление, е новата форма на проявата на ума осветен от светлина та на космичното съзнание. Но тя сега както се проявява у хората, даже и у гениите, е още в своя зародиш. Тъй както интелекта е в зародиш при пробуждане на самосъзнанието. Интуицията в този смисъл не е проява на сърцето, както обикновено са свикнали да мислят някой, но е новата форма на проявата на ума. Защото от това гледище и сърцето е само една функция на ума.

Частични прояви на пробуждане на космичното съзнание намираме вече навсякъде в културния, обществения и религиозния живот на съвременното човечество. и в науката, литературата и философията. Новите постижения в областта на науката, откриване на тъй наречените ирационални факти, които по никакъв начин не могат да се обяснят с досегашните схващания на самосъзнанието. ни показват, че навлизаме в нова фаза на отношение към света — особено силно проблясъците на космичното съзнание се манифестират в литературата и въобще в изкуството Толстой, Достоевски, Вл. Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание. Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората. у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях. Може да се каже, че това се отбелязва и върху ръката на човека. Защото ръката представя проявеното съзнание на човека. Ако погледнем лапите на животното и ръката на човека, ще видим каква е грамадна разликата между простото съзнание на животното и самосъзнанието на човека. Ще видим колко сложен е психичния живот на човека, който е проектиран в ръката главно чрез три линии наречени линии на живота, на сърцето и на ума. Също такова е и отношението на човека с космичното съзнание, към човека на самосъзнанието. При новия човек в ръката вече се проектират нови линии, които са резултат на новата насока на силите, които обуславят проявата на човека. Защото космичното съзнание се отличава с нова насока на силите в човека. И тук се явяват вече три нови линии, които са насочени нагоре — имат движението си към центъра на слънцето. Също така става промъкна във функциите на мозъка и сърцето и вече у великите посветени сърцето се измества в средата между двете крила на белите дробове, което е признак за хармонизиране на силите на ума и сърцето и отправянето им към слънцето. Но това е специална област, върху която няма да се спирам.

Тъй че, раждането на космичното съзнание, определя раждането на новия човек. А този нов човек, вече казах, създава нови отношения към природата, към секта, и естествено, ще има и нови отношения, към себе си, и към себеподобните си. Най характерното в космичното съзнание, което го определя като нова фаза и епоха в развитието, е това, че човек се чувства едно с всички живи същества, и се чувства действително като брат на всички хора. И страданията и радостите на другите хора, го засягат тъй, както и неговите собствени, когато е живял във фазата на самосъзнанието. Интересите на човечеството стават и негови интереси. И той напълно са посвещава да работи за повдигане на цялото човечество, защото не само чувства, но знае, че е част от това човечество, и трябва да му помага.

Това ново съзнание на единството, ще роди и новия обществен строй, който ще се отличава с общност на интересите, разумност, доброта, справедливост. А днешния обществен строй е резултат на самосъзнанието, където всеки противопоставя себе си на другите, и където няма никакво разрешение на въпросите на живота. Следователно, разрешението на големите въпроси, които тормозят днес човечеството, е в раждането на космичното съзнание, което ще създаде и новите форми и отношения.

Това е новия човек, който е брат на страдащите и немощните в света, който е силния човек, който се търси днес в Света. Той е човек на знанието и живее в Любовта.

Влад Пашов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако се родите изново

(неделна беседа, 29.03.1936 г.)

В света има епохални времена. Онова великото в живота, то е епохалното, от което зависи целият развой на човешкия живот. Да се роди човек изново, това е цяла една епоха. Човек не може да разбере онази скрити тайни в природата, ако той не се роди изново. Това е една вътрешна връзка, едно вътрешно разбиране. Без това ново раждане на хората, света, който те искат да разберат, ще остане непонятен. Умствено те могат да се занимават с него, но в действителност той ще остане недостъпен за тях. Понеже хората сега са заети с материалните условия на живота, те мислят, че този живот, който сега живеят, е най-важен. Важен е този живот, но временно само. Той не представлява най-главното предназначение на човека. Той представя една станция в неговия път, на която той ще се спре, но той не е най-главната станция, към която отива.

Земята е едно училище, в което човек нема да остане за винаги.

Ако човек остане три епохи наред на земята, без да прогресира, ще го изпъдят оттам. Ако остане за повече от три епохи на земята без да прогресира, ще го изпратят в един по-низък свет.

Съвременните хора ще кажат: докажи това. Според нас. нещата се доказват само на слепи хора. За хора, които имат очи, нещата не се доказват, защото те ги виждат. На глухия трябва да се кряска когато му се говори, но на умния, на онзи, който чува, трябва да му се говори тихо и разбрано. Онзи, който вижда, той с малки указания лесно ще те разбере. Не че доказателствата са нещо лошо, но те са губене на време. Запример, какво ще доказваме на хората, че има Господ, когато онзи, който не Го познава, и след като му се докаже, пак толкова ще го познава? Когато говорим че нема нужда от доказателства, разбираме фактите да се предават каквито са си в действителност.

Сега и вие питате как може човек да се роди изново? Като се родите ще го видите, а аз сега ви говоря за това, че когато дойде във фазата на новораждане то, което е една велика епоха в човешкото развитие, да сте осведомени, и да не се намерите в противоречие. Като говоря за новораждането, не подразбирам пререждането или обикновеното раждане. Обикновеното раждане е друг процес. Учените окултисти изчисляват, че когато предстои да се роди една душа на земята, в това време пет милиона души още чакат да се въплътят, да се родят. Всеки си дава кандидатурата, и от всички се избира само един, една душа, едно дете се ражда на земята, а останалите чакат друг момент. Това са пет милиона души, от които само една се въплъщава! Значи, за да дойде някой на земята, трябва да се бори с пет милиона кандидати, и който от тях се избере. Тъй щото и вие, за да сте дошли на земята, това показва, че трябва да сте били един от способните ученици, за да можете да дойдете на земята да се учите. Може някой да каже; докажи, че сме в училище. Докажете и вие че не сте в училище? Тези две твърдения са плюс и минус — положителна и отрицателна величина с еднаква стойност. Всека отрицателна величина е вглъбната величина, тя приеме; всека положителна величина е изпъкналост, която дева. Следователно, всяко положителна величина. това е един извор, който дава; всяко отрицателна величина, това е едно езеро, което възприема това, което изворът е дал. Това трябва да има човек предвид, когато говори за положителни и за отрицателни величини. Понякога хората считат грехът за отрицателна величина. Грехът не е отрицателна величина, но той е резултат на едно отрицателно разбиране на живота. Грехът е един несполучлив опит в живота, едно криво разбиране на живота. И от това криво разбиране на живота се създават ред навици и отношения, които са вредни и за индивида и за обществото, защото и в единия и в другия случай рушат, а не градят.

Всички тези положения, които са свързани с разрушителни процеси, на религиозен език ги наричаме грях.

Според мен, един от най-малките грехове е пиянството. И днес хората са се заели да се борят против пиянството, най-малкият грях, а са оставили другите грехове на заден план. Има слабости в хората, които са хиляди пъти по-опасни от винопийството. Вземете запример лихварството, където се дават пари под лихва с 25 — 35, 45 на сто, а понякога и 100 на сто, което е една дейност, която изключва всякакъв разум. Защото всички онези, които експлоатират или ограбват по един или друг начин ближните си за своя сметка, у тях отсъства разума, а преобладават личните, егоистичните чувства. Има и ред други такива прояви у хората като лихварството, у които отсъства разумност и те са именно онези грехове и слабости, с които хората трябва да се справяте.

Сега аз разглеждам въпроса от органическо гледище, от гледището на разумните хора, как трябва да се гледа на всички прояви в секта. Като дойдем до въпроса за греха, той е един анахронизъм. Той е нещо изостанало от незапомнени времена. Каква е историята на греха, не искам да се спирам върху това, но много от прегрешенията са изостанали от преди хиляди години. Аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, защото отрицателната страна на живота, отрицателните величини в живота са потребни само като метод да заставят човека да разсъждава, да започне да мисли. Има една възможност и за най-напредналите същества да грешат, ако искат разбира се. Престъплението и грехът са изключени само за Бога. Всички други същества извън Бога имат възможност да грешат ида вършат престъпления. Обаче Бог няма никаква възможност да греши. Той абсолютно е извън всякаква възможност за правене на грехове. Няма защо до греши Той. Всяко същество, което иска да придобие нещо, има възможност вече да сгреши. Тъй щото грехът се явява от желанието на човека за придобиване. Когато някой иска да стане силен, да направи нещо в света, в него се ражда греха. Грехът са явява в яденето, в пиенето, в мислите, в чувствата, в по-стъпките — навсякъде се явява грехът. Грехът се явява като една възможност за извършване на нещо. Има и други причини за раждане на греха, които аз не искам да засягам. Ако ги засегна, всички трябва де бягате от салона навън. Не е лесно да се борави с материята на греха. Представете си, че някой иска да ви направи няколко експерименти със задушливи газове. Как мислите, можете ли да останете безопасно на мястото, дето тия опити се произвеждат? Всички ще изскочите навън. Някои казват: разкажи ни за греха. — Не, братя, грехът е един задушлив газ, една отрова, която не трябва да се бута.

Не правете експерименти с греха, защото ще ви коства живота. С грехът могат да се занимават само онези, които разбират неговите свойства и знаят как да го пипат. Това са философски и научни разбирания, които трябва да имате пред вид.

Както грехът руши, така и в музиката има песни, написани на такива гами, които рушат. Има ноти, които както и да ги пеете, те са пълни със съдържание от взривни вещества. Духовният свят образува вътрешното съдържание на музиката. Всеки тон е затворен в известна форма. И ако по невнимание вие разрушите формата на един тон, вие можете да причините, без да искате, голяма пакост. Ако се пукне един тон, човек може да пострада. Някои хора са умирали от пеене на сцената. Щом тонът се пукне, и човек се пука.

Но благодарение че формите, в които са облечени музикалните тонове, са толкова устойчиви, че много рядко стават нещастия. Има една смъртоносна гама, за която не искам да ви говоря. Има също и известни мисли и чувства, които произвеждат същия ефект както и тоновете в музиката. Тези мисли и чувства не трябва да се бутат, защото те са в сила да произведат цяла експлозия. И те имат своя форма както и музикалните тонове. Ако формата, в която е затворена тази интензивна мисъл, или това интензивно чувство се пукне, се него заедно ще се пукне и човекът. Затова, като се натъкнете на някоя мисъл или някое чувство, които не ви харесват, оставете ги настрана.

Преди всичко, човек трябва де има една трезва мисъл. Вие сте дошли до едно място дето вече трябва да се откажете от старите си мисли. Старите мисли представят една мъглява област, в която ако влезете, вие няма да имате ясна представа за живота. Докато живеете със старите мисли и разбирания, вие не можете да разберете смисъла на живота. За да разберете смисъла на живота, трябва да разберете смисъла и причините на неговото проявление.

Преди всичко трябва да знаете, че в живота има голямо разнообразие, в което разнообразие има една обща цел. На дървото има много клончета и хиляди листа, но всички тия клончета, всички листа имат един общ идеал. Те всички се намират на един общ дънер. Единият клон е отишъл на север, другият на изток, третият на запад и четвъртият на юг, но всички те имат една обща цел, една обща идея. Така е и с хората. Колкото и да са разнообразни, всички хора трябва да имат един общ център, една обща идея. Ако нямат тази обща идея, нищо не може да се постигне. Когато хората дойдат до общата идея, те имат по-други отношения от тези, които сега съществуват между тях. Ако един цар минава като екскурзиант, и при пътуването си седне някъде да си почине, ако живее с тази обща идея, като дойде някой беден, уморен човек, той веднага ще стане, ще му отстъпи. Ще си каже: аз седях половин час на почивка, сега нека си почине този човек. Той няма да каже: Нека чака. Не, той ще му каже: Заповядай да си починеш. Този цар там няма да минава за цар, а за човек като всички човеци. Значи в общата идея, всички хора са равни, само че изпълняват различни функции. Те са като дроби с различни числители, но знаменателите им са еднакви. Всички хора трябва да дойдат до положение да имат един общ знаменател, при различни числители. Общият знаменател е Бог, а числителите са хората. В този смисъл, ако вие нямате една обща мярка, с която да мерите реалността на нещата, вие нищо не можете да постигнете.

Когато човек заживее със съзнанието за общата идея, която прониква всички живя същества, той е пред прага на новораждането.

Ако се родите изново, вие ще добиете много повече, отколкото можете да си представите сега. Добре ще е. ако всички хора имаха идеал да се родят изново, но те не се стремят към това. понеже мислят че са родени вече. Те са родени наистина, но има много раждания. Човек може да се роди физически; той може да се роди духовно. най-после може да са роди и умствено. Но това раждане, за което се казва, че човек като се роди, ще види Царството Божие, е особено раждане. Като говоря така, някои от вас могат да мислят, че са родени така, че са видели Царството Божие. Нямам нищо против това. Ако това е едни истина, аз бих се радвал, не бих я оспорвал. Аз оспорвам всички неща, които не са реални. Това което е реално. не може да се оспорва. Онзи, който е роден, той живее вече в Царството Божие. За родения изново Царството Божие е един факт, една реалност. Той вижда и знае нещата — той живее в реалността. Очите на онзи, който е роден от Бога, имат особени свойства. Роденият по човешки вижда само на един километър разстояние. А роденият от Бога вижда какво става на слънцето, какво става на месечината— накъдето насочи погледа си, всичко вижда.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ МАКРОКОСМОСА И МИКРОКОСМОСА

Човек е точно отражение но космичните процеси. При това положение ни става ясен израза, че човек е микрокосмос; поради това можем да кажем, че човек може да се разбере чрез макрокосмоса, а последният — чрез човешкия организъм и неговите функции. Едно такова разбиране ще бъде основа за нашета физиология и медицина. Днешната физиология и медицина не трябва да се подценяват, но те се отнасят само до вътрешната страна не процесите и се ограничават само с физичното тяло. Те ще бъдат основа на туй, което ще даде окултната наука, като тяхно продължение, за разбиране на човека по тяло, душа и дух и неговото отношение към околната среда и космоса.

За да разберем същността на лечението, трябва предварително да си уясним отношението между човека, земята и вселената. В древно време мъдреците са знаели това отношение и едновременно са били и лечители. Тези, които се учеха в окултните школи, се запознаваха с отношенията на човека към космоса: към звездите, слънцето, планетите, луната, земята с природните й царства. Природопознанието се основаваше не тези отношения. Стремежът към природопознаниего беше едновременно и стремеж към духовното. Това не може да се постигне, ако не се извършат промени в човека. Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства. Посочваше му се един път на Посвещение, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите, животните и самият човек. Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието. Това самопознание е началото на онзи път на Посвещение, което води човека при дълбоките тайни на битието.

Тайната на растенията ще се разбере, когато се има пред вид, че те са произлезли при една по-раншна фаза на земята, наречена „лунна фаза на земята“, когато всичко е било още в течно състояние. И различието на растенията и цветовете са причинени от различното отношение но тогавашната „лунна фаза на земята“ към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева — други форми и т. н. И миризмата на цветята е в същност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр. миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн. Растението се състои от физично и етерно тяло. И този, който изучава растенията чрез окултните науки, той вижда сродството им с човешкото етерно тяло. Той знае и за връзката между различните растения с човешките органи; и тая връзка пак се определя от действието на планетите върху растенията и човека. Всяко растение си има своя сигнатура (космичен знак, под който стои), която може да се познае чрез разбиране езика на космоса и четене в книгата на природата.

Металите са представители на планетите. Тези метали са придобили твърдото си състояние на земята, обаче в по-раншни фази на земята са. били в течно състояние, а още по-рано — в газообразно. Главните метали олово, калай, желязо, злато, мед, живак и сребро ни разкриват тайните на своята природа, които ни довеждат до планетите. Ученикът биваше упътван да се потопява в природата на метала, да се вживее в цвета и качествата му. Сивият цвят на оловото го поставяше във връзка с природата на Сатурн, бляскавият топъл жълт цвят на златото — със слънцето, блестящия червен цвят на медта — с природата на Венера, калая — с природата на Юпитер, желязото — с Марс. живака с Меркурий. Древните окултни школи са учили, че втвърдяването на металите на земята е станало чрез космични ,сили. Напр. безпрепятственото Сатурново действие върху земята води към образуването на оловото; безпрепятственото действие но Юпитер води към образуване на калая. Образуването на желязото има връзка с Марс, златото с Слънцето, медта с Венера, живакът с Меркурий, среброто с Луната. Това са седемтях главни метала. А всички останали са образувани от съвкупното действие на повече планети. Напр. от съвкупното действие на Лунни, Меркуриеви и Венерини сили е произлязъл антимонът.

Както металите, растенията и пр., така и човек стои във връзка с космичните сили. В древните окултни школи беше възможно от човешката физиономия да се прочетат влиянията на зодиакалните знакове, усилени или отслабени от планетите. Тогаз човешката физиономия беше важно средство за познаване на човека и на характера му; ученикът можеше във физиономията на болния, във формата но лицето, на носа, на цялото тяло, в нареждането на косата и пр. да познае под кое космично влияние се намираше човек, и тогаз да намери и лечебното средство.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Въпроси и отговори

1. Въпрос.

Ако един ден човечеството доживее времето вегетарианството да стане всемирен начин на живеене, тогава какво трябва да се прави с бързо нарастващото число на тия животни, които се развъждат за месо? В този случай не ще ли се влоши качеството на храната? Освен това тия животни трябва да се отглеждат, понеже са необходими за други произведения, които те дават: овцата — вълна и мляко, кравата и вола — мляко и работа.

Б. А.

Отговор.

— Животните са форми на известни природни енергии.

Зад този свят, който ние виждаме, съществува един невидим, много по съвършен, по обширен от видимия. Следователно, видимото е азбука, чрез която можем да се домогнем до невидимия свят.

Когато Господ създаде крушата, какво каза? Дървото ли да ядем или плода му? Ако човек унищожи цялата круша, заедно със стеблото и семената, то той не е разбрал смисъла на живота.

В първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. Следователно, той трябва да се храни само с това. което Бог е определил, и то с благодарност.

Ако човек внесе в своя организъм храна, която може да отрови кръвта му и с това да повлияе върху здравето на децата си, тази храна полезна ли е?

Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели.

Ако не ядем кучета, котки, коне и магарета — то не значи, че те ще се развъдят до безконечност. Размножението е мярка на природата — реакция срещу унищожението. Колкото по-неблагоприятна е средата, толкова размножението е по-голямо, като реакция да се запази живота вложен във формите, Човечеството постепенно ще се прибере в малко, но избрани личности, които ще имат в себе си всички възможности присъщи на отделните индивиди. Гениалните хора в същност са колективи под една форма — псевдоним — „име“ на гениалния.

Разплодяването ще се намали. В природата има една равносметка.

2. Въпрос.

Малкото момиченце Христина от Бургас, през нощта се вцепенява, не проявява никакви признаци на живот, което е установено от лекар. След като се пробуди, то разказва за видени неща из духовния мир. Защо това момиченце, без да е следвало, без да се е подготвяло за тая цел, е придобило такива способности?

Ц. Ц.

Отговор.

Това момиченце е работило в миналото. Един скъпоценен камък, не е придобил своите качества сега, изведнъж, а отпреди хиляди години през течение на вековете. Ние днес само се радваме на неговата красота. Всяка дарба си има своя произход.

Тя има връзки от преди със светли същества, които сега й помагат и я ръководят. Сега използва тя тия връзки. Тя се излъчва от тялото си и водена от тия светли същества посещава един друг свят, сиреч в тая вселено, но с друго съзнание — прави друг разрез на вселената и това което вижда, казва. Да си представим един човек и някое си плоско същество, което може да гледа само в една.равнина. Ако се прави разрез през главата, шията, гърдите, стомаха — колко разнородни картини ще има за него, които то ще смята съвсем отделни и особени, а едно триизмерно същество ще знае, че това са само изгледи, условно и относително схващане на една и съща реалност.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Звездните влияния върху земните вещества

Г-жа Л. Колиско е превила дългогодишни изследвания върху този въпрос. Тя искала с научни опити да покаже, че звездното небе участва в земните явления. При тези си опити тя си е служила с разтвор от солите на среброто, желязото и оловото. Тези разтвори при нормални обстоятелства — както денем, така и мощно време, както при дневна светлина, така и в тъмна стаичка — дават определени реакции, които се проявяват върху образите на филтрирана хартия, по топена в тях. Знае се от окултни изследвания, че всяка планета е действала при образуването на слънчевата ни система за създаване на един или няколко метала на земята. Такава връзка име между Сатурн и оловото. Г-жа Колиско изследва по-специално прякото влияние на Сатурн върху определен метал — оловото. Тя използва онзи момент когато е имало съвпад (конюнкцион) на Сатурн със Слънцето. И тя в този момент искала да опита, какви промени проявява оловото във време на този съвпад. Резултат на опитите били реакциите на оловната сол в този момент били изменени: действието на оловната сол било съвсем премахнато във време на съвпада.

С такива опити се показва, че ние не сме сами на земята с нейните закони, когато работим с металите и техните соли. И звездите участват в нашета работа. Сатурн действа на земята. Тогаз се поражда въпрос: когато материята, с която ние живеем на земята, е подложена на небесните закони, как стои въпросът със самия човек, който се развива върху земята? Този въпрос е от решаващо значение. Могат да се посочат мостовете, водещи от земята към небето, от материята към духа. Който е постигнал това с външните средства на днешната епоха, той е направил едно от най-важните съвременни открития. С това се дава тласък на нова планетна наука. Работата на г-жа Колиско не е случаен успех. Нейният труд ще принесе и по-нататъшни плодове и ще отвори пътища за нашето познаване на света.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гълъб и Гарван

(басня)

След големия потоп Гълъбът и Гарванът един след друг били пуснати да проверят изсъхнала ли е земята. Цял ден Гълъбът летял над безкрайното блато, в което била потопена земята и не намерил сухо място да си отпочине. Изморен, изтощен и гладен, той срещнал Гарвана.

— Гладен ли си, Гълъбе? — набързо го запитал той.

— Гладен съм, — отговорил Гълъба. — Как да не съм гладен, нали виждаш, че никъде нищо няма за ядене

— О, има, има. ела с мене!

Още дума думал Гарванът и се спуснал надолу, където скоро кацнал върху един плувнел над водата гнил труп на удавен Мамонт. Гълъбът го следвал и без де забележи, че това е труп, кацнал и той. Гарванът го изгледал въпросително, усмихнал му се дяволито и рекъл:

— Яж сега |

Гълъбът тутакси разбрал, къде го е довел приятелят му и от що го кани да яде. Настръхнал от ужас, сърцето му се свило от болка, краката му се скъсили и почервенели. С мъка едвам се вдигнал обратно във въздуха, откъдето извикал:

— От смърт — живот не диря, от смрад душата ми се гнуси. Бог чиста душа ми даде, не позволявам да се омърси!

___________________

Желязото се в огъня стопява;

Моралният и в огъня морален си остава.

Дядо Благо

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какво е необходимо

(приказка)

Живял някога млад цар на млада страна. Той ходел често между хорото на царството си и неговото сърце тъгувало с техните тъги и страдало със страданията им. И когато се връщал в палатите си, напразно младата царица искала да го развесели с хубавите си очи и нежни лески, напразно свирците свирили най-чудни мелодии — той стоял замислен дълбоко и питал: Как, как да се помогне на този народ? Как да премахне страданията им, как да премахне скърбите им?

И вечер, когато свирците замлъквали, когато веселбите и вечерите се прекратявали и младата царица се прибирала в своите покои, тогава младият цар намятал плаща — дрехата на своя верен слуга, тихо преминавал царските градини и стигал до голямата порта. Там го очаквал неговия любим кон, чер като самата нощ, той се качвал на него и изчезвал в тъмнината като привидение към високата планина. Там, в една малка, издялана в самата скала стаичка, го очаквал един, който също таке милеел за царството на младия цар и искрено желаел да помогне на народа му. И когато сещал стъпките на младия цар да притихват до неговата врата, той излизал да го посрещне. Царят махвал покривалото си, сядал при нозете на беловласия мъдрец и дълго говорели.

— Ти все още настояваш, казал мъдреца на младия цар, че парите и богатството ще премахнат нещастията, скърбите и страданията на твоя народ. Тогава опитай. Ти ще имаш толкова злато и богатства, колкото никой земен цар не е имал — раздай ги на твоя народ и виж плодовете на твоята мисъл.

Младият цер възсиял от радост, грабнал ръката на мъдреца и я целунал, а от очите на мъдреца капнали две едри капки сълзи . . .

На сутринта настанала голяма тревога в царските палати. Младата царица кършела белите си пръсти и се превивала от мъка и скръб — младия цар го нямало.

Слугите тичали, пратеници кръстосвали цялата страна, но никъде нито следа не се намерило от младият цар. Най различни слухове се носели за неговото изчезване, до като най-после всичко притихнело и мълвата за него престанала да се носи от уста на уста . . .

Един ден пристигнал незнайно от где непознат човек, влизал в бедните къщи и там оставял злато и богатства. Мълвата за него скоро се разнесла и той бивал заобикалян от големи тълпи народ, които пълзели пред нозете му и молели да им даде милостиня. Той раздавал, раздавал и гледат с проникващ поглед де види радост до бликне в очите на тия, които вземали богатството, което им давал, усмивка да озари лицата им, щастие да изпълни душите им. Но уви, напразно. Тълпата отначало пълзяла пред него после се изправяла и почвала не да моли, а да иска, да претендира на кого тръба да се даде и но кого не. Чували се гласове на мнозина да надвикваш тълпата и да кряскат на тоя, който давал без мярка злато и скъпи богатства.

— Защо даваш на тоя. той е богът, а аз нямам нищо!

— Този е разбойник, защо му даваш, или и ти си като него?

— Това е несправедливо да даваш така, кряскал трети и посягал сам да отдаде на себе си правото.

Тяга и скръб изпълвало сърцето на незнайния дарител. Той изчезвал през нощта незнайно где и на сутринта се явявал на друг крей на царството и пак раздавал злато и скъпоценни богатства. И пак същото ставало.

Един ден, било по залез слънце, незнайния раздавал с пълни шепи.

Тълпата ставала все по-голяма и протягала ръце, молила, просила, искала. Незнайния дарител ги гледал и търсил да види една усмивка, един изпълнен със светлина поглед. Но уви, очите, които го гледали, били изпълнени с алчност, с жажда за повече и повече. Устата им били изкривени от завист и злоба. И ръцете протегнати за милост се протягали с явна заплаха.

Той гледал как за парче злато, паднали на земята се сбивали и как налитали върху него с вдигнати юмруци, считайки го виновен за всичко. Тогава той с всичката болка на душата раздрал дрехата си и оставил да бъде съборен и удрян от разярената тълпа, която намирала, че той не раздава тъй както изисквала справедливост та според тях.

Но в същия миг някой извикал: „Царят, церят е това!“ Всички се смръзнали и останали като вкаменени. След миг той стоял изправен, а тълпата паднала по очи пред него и молела за милост и пощада.

— Не сте виновни вий, а аз, промълвим младият цар и отминел. Той едва сега разбрал двете едри сълзи от очите на мъдрецът . . .

А народът тичал след него и го карал да се върне.

На върхът но планината го чукал мъдрецът.

— Е, сине мой, казал му той, разбра ли, че парите и богатствата не носят мир и радост на земята ?

— Разбрах, отвърнал тихо младият цар.

— Не злато и богатства липсват на тоя народ, продължил мъдрецът и не те са които ще донесат благоденствието му, а обичта. Ако твоя народ имаше обич помежду си, имал би всичко, защото благото на единия щеше де бъде благо за всички и благото на всички, щеше да е такова и за единия.

— Да, промълвил младият цар.

— И искаш ли още па помогнеш на хората от тоя народ?

— Искам, но как?

— Научи ги да обичат.

— Разбрах, отвърнал младият цар. Целунал ръка на мъдреца и тръгнал да слиза от планината. Когато се обърнал, видял лицето на мъдреца озарено от лъчезарна усмивка, очите му избликвали светлина и устните му повтаряли: „Любов, любов към всички и всичко.“

В душата на младия цар зазвучала неземна мелодия. Стъпките му го водили към тия, които били долу и той им носел в сърцето си едничък дар — Обичта!

Н. Неделчева

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Под властта на любовта

(приказка)

Един цар бил много жесток. И много страдали хората от неговото царство. Налагал им тежки данъци. Вземал им всичко, което изработят. Едва преживявали.

Много богатства натрупвал тоя цар. Но все още не бил доволен. Жадувал все повече и повече. Искал целият свят, цялата земя да бъде негова.

Една нощ на сън царят чул глас, който му казал:

— Иди в планината. Там ще намериш човек, който живее в една пещера. Той е пророк и ясновидец. Питай го за своето бъдеще. И изпълни неговият мъдър съвет. Топа ще бъде за а твоя полза.

Разтревожил се царят от тоя глас. Мислил, мислил и още същата сутрин тръгнал за планината. Вървял много дни и нощи. Нито сън му идвало, нито за ядене се сещал.

Току-що се зазорявало, когато царят стигнел до планината. Започнал да се изкачва нагоре. Тръгнал по една тясна пътека, която го навела до пещерата на пророка.

Пророкът бил седнел пред пещерата, огрян от първите лъчи на слънцето. Красива поляна се разстилала пред него. Бистро поточе шумяло крей него, спускайки се надолу към равнината. Птички пеели по околните дървета.

Царят се спрял пред пророка и го загледал. Никога не бил виждал такова лице. Стар бил пророка, ала нито една бръчка не се виждала по лицето му. И всяка черта на това лице изразявали мъдрост и блаженство.

— Дойдох да ми предскажеш бъдещето — продумал царят, смирен и възхитен от благородното лице на пророка. Обикновено жесток и властен към всички хора, сега царят отведнъж станал мек и подчинен.

—Гибел черна се чертае по твоя път — заговорил пророкът след дълго мълчание. Щастие не си излитал досега, а и живота си преждевременно ще изгубиш, ако вървиш по същият път. Защото жестокостта е твой водач в живота. А и е лош водач: само към нещастие и гибел води. Живееш всред много врагове. Тях ги е създала жестокостта. Никой не те обича . . .

— Но няма ли никаква надежда за спасение? — прекъсна царят разтревожено

—- Има — продължи пророкът. Ако се освободиш от жестокостите и приемеш за ръководителка Любовта, всичко ще се измени. По светъл и радостен път ще вървиш тогава. Защото Бог е любов и щастие имат в живота всички, които живеят с любовта.

— Благодаря ти, пророко! Ти ще ме спасиш! — Извика царят и падна но колене.

Поток сълзи забликаха от очите на царят. Това ставаше за пръв път с него; за пръв път се смекчи и трогна сърцето му.

Царят се върна в двореца. Дойде и пророкът с него. Но царят не беше вече оня жесток тиранин, под властта на когото трепереха всички. Любов имаше в сърцето му сега. Всички обичаше и всички жалеше. И богатствата, които по-рано беше натрупал чрез тежки данъци, сега раздаваше но бедните.

А пророкът ходеше от град на град, от село на село и учеше хората да се обичат и да си помагат едни други. —Защото Бог е любов — казваше той.

Щастлив беше сега царят. Щастливи бяха и всички хора е царството му.

И все повече и повече се сближаваше царят с народа си. И започна да живее просто и скромно. Обличаше се като селянин, като работник. Ходеше между простите хора и живееше с тях, като равен.

И настана голяма промяна в царството. Всички се обичаха и всички си помагаха. Не се доляха на бедни и богати, на висши и нисши. Всички живяха, като равни, като братя. И всички бяха щастливи.

Един ден царят запита пророка:

— Не е ли по добре да се откажа от царуването? Нито народа има нужда от мене, като цар, нито аз имам нужда да съм такъв?

— Каквото те научи любовта, това ще направиш, отговори пророкът — за народ, за хора, между които царува Любовта, излишен е всеки друг цар. Любовта е най-достойната царица.

— Така ще бъде — казал царят. — Отсега вече не съм цар. защото и аз съм под властта на Любовта.

Пророкът отговори:

— И само тогава е човек напълно щастлив, когато е под властта на Любовта. И само тогава ще име щастие и мир по цялата земя. когато навсякъде зацарува Любовта.

Напълно щастлив се почувства царят, след като престана да бъде такъв. Като обичаше всички хора и всичко живо, той сякаш беше владетел на цялата земя и на цялата вселена. И нищо повече не желаеше.

Т. Ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×