Jump to content

Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171


Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 171 - год. IX.

Севлиево, 1 ноември 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 50 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 1 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

*

Съдържание:

Шестото чувство – Пламен.

Ученици на Всемирното Братство на лагер в Рила (снимка)

Християнството и окултната наука – В. Пашов

Лозата (стих.) – Д. Антонова

Словото на Учителя. Раждането на новия свят (18.X.1936 г.)

Училище на обичта (приказка за бъдещето) – Т. Чаушев

Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 170) – Л. Лулчев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Шестото чувство

Според великата Божествена наука на живота, по отношение на която съвременната официална наука е само скромно встъпление, човечеството, в своята досегашна земна история, е минало през пето основни, коренни раси.

Първите две раси принадлежат на едно извънредно отдалечено минало. От тях вече нима никаква следа на земята и затова ще ги отминем. Третата раса е тъй наречената раса на лемурийците, която е обитавала континента Лемурия, център на който е бил днешна Африка. Потомците на тази раса са всички племена от тъй наречената черна раса.

Четвъртата коренна раса на човечеството е атлантската, която е обитавала континента Атлантида, който е заемам£ миещото, гдето е сега Атлантическия океан и част от Америка. Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена.

Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса.

Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем.

Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота.

Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота.

Интуицията т. е. способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри. Бергсон, и шестото чувство, в неговите най-разнообразни форми и прояви, както са го изследвали и проучили, макар и да не са го още разбрали и обяснили напълно,— Шарл Рише и мнозина още авторитетни учени—това са наченките, белезите, първите признаци на новото шесто чувство или ясновидството, което ще бъде напълно развито от идващата шеста раса.

Велик, дълбок, безграничен и безсмъртен е живота. Той води нагоре, все по-нагоре, към неописуема хармония и светлина.

И има една велика. Божествена, всеобгръщаща и всепроникваща наука за този безграничен живот.

До тази наука ний не можем да се докоснем дори, ний не можем по никой начин да я овладеем с тия средства, с които понастоящем разполагаме. Никакви апарати, никакви, кови открития не ще ни помогнат да проникнем в скритата, невидимата страна на живота.

Единственото сигурно средство за навлизане в областта на истинската наука за живота, пред която падат всички прегради на „непознаваемото“, е пълното развиване на тъй-нареченото шесто чувство или ясновидството, слаби, несъвършени прояви на което е проучило академика Шарл Рише и което в своята пълнота за сега е достояние само на Учителите на човечеството.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Християнството и окултната наука

Мнозина са писали на тази тема, но малцина са засегнали въпроса по същество. Тук нямам за цел да разглеждам окултната страна на християнството, но само да посоча на онази връзка и зависимост, която съществува между християнството и окултната наука.

Когато говорим за християнството, ние разбираме божествено-та учение, което е съществувало и преди слизането на Христа на земята. За да разберем тази идея, трябва да разберем преди всичко кой е Христос и каква е неговата роля в развоя на човечеството.

Според учението на Учителя, Христос — това е проявения Бог в света или мировия Дух, който организира и направлява целия Космос и ръководи цялото космично развитие. Христос е едно велико космично същество и същевременно едно колективно същество, което обгръща в себе си всички съвършени същества в Космоса. Разбиран в този сми-съд, Христос е Бог, който се проявява в света и ръководи човечество в неговия възходящ път.

Така че, от това гледище, божественото учение, което в най-новата му ферма и проявление наричаме християнство, е съществувало през всички времена и епохи. От това гледище, всички велики Учители на миналото, които са посочвали пътя на човечеството към Бога, са били ръководени и вдъхновявани от този Дух, който ние познаваме като Христос. Само че до преди Голготската мистерия, отношението на Христа към човечеството и неговите ръководители е било едно, а след това най-велико събитие в нашето земно развитие, — Той има вече друго отношение. Ако обърнете внимание при четене на Стария завет, ще забележите, че всички пророци и посветени говорят и имат отношение с един Бог вън от тях. Напр. Мойсей слушал гласа на Бога от огнената къпина, а на Авраама Бог ходеше на гости, както си ходят хората помежду си. Същото нещо се отнася до всички посветени на древността. Този именно Бог, който е говорил на посветените на миналото, и който им се е явявал в разни образи, е Този, когото ние познаваме като Христос. Той е, който е ръководил великите Риши на Индия и даде законите на Ману; Той е вдъхновявал Рама; Той е бил когото съзерцавал Буда; Той е, който се е проявил в Шри Кришна; Той е стоял зад Хермеса и всички посветени на древния Египет и Халдея. Той беше, който говори на Авраама и другите патриарси; Той е, който е говорил на Мойсея; Той е Ахура Мазда на Заратустра; Той е, който е ръководил всички окултни школи на древността и който е създал всички религии. Той е, който се прояви най-после чрез Исус от Назарет, като се съедини и стана едно с Него, създавайки типа на Богочовека и изнесе на света Великото Божествено Учение в Неговата пълнота и в Неговата последна форма. Но до проявата му чрез Исуса, Неговото отношение към човечеството беше едно. Той винаги е говорил на посветените отвън и от вън е ръководил човечеството. След голготското събитие, Той прониква цялата земя, прониква и в човешките души. започва да говори на човека отвътре и им открива пътя към Бога в самите тях. Защото душите 6txa изгубили този път.

И сега. както казва Учителя, стремежа на Христа е да проникне във всички души и да ги направи безсмъртни. И виждаме, че апостол Павел вече казва: „Не аз, а Христос живее в мене“. Това е състоянието на всички посветени, след великата мистерия. И днес Христос хлопа на вратите на всеки ум, на всяка душа, на всяко съзнание и ги подканва да го последват по нанагорния път към съвършенство. След Голготската мистерия, Той беше. който ръководеше Богомилите, под негово ръководство се разви и разцъфна Розенкройцерството, под неговото ръководство се развива сега и движението на Бело-то Братство в България.

Тъй че, когато говорим за отношението на Християнството или на Божественото учение към окултната наука, ние изхождаме именно от това положение, че както едното, така и другото, са дадени от Великия Дух на Космоса, познат като Христос. Учителят казва: чрез египетските посветени бяха изнесени основните принципи на Божественото учение. След това чрез пророците на Палестина, бяха подготвени хората, които да разнесат учението по целия свят и тогаз се яви и сам Христос във физическото тяло, и изнесе учението в неговата пълнота и чистота. А чрез богомилите, розенкройцерите и движението на Бялото Братство сега се дават методите за приложение на това учение в целокупния живот. Как ще наричаме учението — Християнство. Божествено учение, окултна наука или ново учение — това е безразлично.

С тези разсъждения искам да изясня следната мисъл — мнозина мислят, че люлката на окултното, на мистичното разбиране на живота е Индия. Затова за тях и понятието за окултизъм е станело синоним на индуска философия. Но това е едно много погрешно схващане. Към горното ще прибавя и следното — че мировия дух в различните епохи и фази на човешкото развитие, е дал разни пътища и методи на човечеството за неговото подигане — но винаги му е давал това, което му е било необходимо за момента, от това гледище, във времето на индийската култура той чрез великите Риши създаде това, което ние сега наричаме индуско философия, която има в основата си окултната наука, но с течението на времето, към нея са прибавени и много работи, които нямат нищо общо със самата наука, и плюс това, тя е дадена в една епоха коренно различна от сегашната, следователно, не може да претендира за пълнотата но окултната наука. Защото, когато говорим за Божествената или окултна наука, ние разбираме онова велико знание, по което е построен Космоса, и по законите на което функционира самия живот и мисъл. Следователно, индуската философия е имала своя историческа роля, която е изиграла, но развитието отива напред и заедно с това на запад, където Божествения Дух създава нови култури, изнася учението все по-пълно и съобразно с нуждите на момента, му дава и съответна форма.

Така се раждат последователно древноперсийската, древноегипетската култури, гръкоримскето, докато дойдем до културата на Западна Европа, зад която стои розенкройцерството, което вече залязва, за да даде място на следващата култура, която се заражда между славянството, като авангард на която се явява учението на Учителя, като последна дума на Божествения дух. Защото културата се явява там, където се насочва Божествената мисъл и замира там, където се оттегля божественото. Следователно, културите на миналото с техните религии и философии, са имали свое място в миналото, но ако речем до си служим с тях сега, то би значило да отхвърлим настоящето проявление на Божествения дух и да се спънем.

Божествения дух се проявява в настоящето. А миналото е само един спомен за неговата минала дейност. И Европа днес живее с това, което Божествения дух днес дава на света — цялата съвременна наука е стимулирана от Божествения дух да отговаря на нуждите на развиващото се човечество. Цялата съвременна наука, в положителната й страна, е плод на този дух, който, стъпало след стъпало, води човечеството към съвършенство. И навсякъде този развой на човечеството е придружен от Божественото учение, което в последната му форма наричаме Християнство. От това гледище, основата но това духовно Божествено учение, което залива днес света, не е в Индия, а в дълбаните на божествения дух, който а настоящето се проявява между славяните.

Следователно, културите се зараждат под импулса на Божествения дух — а като огнища, като центрове на тези импулси са окултните школи, които пребъдват винаги в сърцето на всяка култура. А като външен израз на този импулс е това, което наричаме религия, която обуславя до голяма степен целия живот на епохата, с всичките и нрави и обичаи.

В. П а ш о в

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЛОЗАТА

Под слънцето роди се и порасна

Зелената и хубава лоза.

И днес зрънцата светят като слънце

И бистри са и чисти кат сълза.

*

И светла реч усещам да се лее:

„От слънцето и чистата земя,

Ний идваме с нектара си да влеем

В душата ви божествена струя.

*

Ний идваме искрите да запалим

На чист живот и огън негасим.

От слънцето самите закърмени.

За слънчев ден ний вас да закърмим.

*

Че слънцето когото закърмява,

Избран ще е за новия живот,

О, сока ни вий чист го възлюбете,

Че сок е той на слънчевия плод!“

*

Те бяха малки, едрите зърна,

На грозда сладък, тежък и прозрачен.

Но ден след ден големи и красиви

Те раснаха под дъжд и светлина.

*

Те раснаха, наливани с нектар,

С прозрачен сок, и сладък н божествен,

И мит след миг приготвяха тържествен

Те празника на своя господар.

*

И дойде ден, и тежки плодове

Потрепнаха, големи н красиви,^

Берачите засмени и щастливи

Ги слагаха в големи кошове.

*

Те бяха малки, едрите зърна,

А днес тежат от сладък сок налени.

На тях очи се спират възхитени:

„О, сладък плод, божествена храна“.

Д. Антонова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Раждането на новия свят

(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „И видях ново небе и нова земя“, 18.10.1936 г.)

 „Видях ново небе и нова земя.

Защото първото небе и

първата земя преминаха“

Откровение, гл..21

Bratstvo_9g_004.jpg?fbclid=IwAR2DbbcPTt0

Евангелистът казва, че видял ново небе и нова земя и старото небе и старата земя преминали.

Живота но земята с всичките му противоречия и страдания е резултат все на стари неща.

Съвременните хора са разделени на народи и веруюта, не могат да се разберат, че са братя и враждуват помежду си. Индивидуализирането е стигнало до крайните си граници и всеки народ и всеки индивид гледа от високо на другите народи и индивиди. Същите отношения имат хората и към растенията и животните. Те казват: — това е животно, това е дърво. Но питам: какво би станало с нашия живот на земята, ако не бяха растенията и животните? Ние приемаме живота посредством тях. Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят. Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот. Едва сега хората въвеждат полека-лека хигиената в живота си. Едва сега започват да използват отчасти придобивките на науката за подобрение условията на живота. В новата епоха науката ще бъде като ръководител на човека в неговия живот. Това е и смисъла и предназначението на науката. Науката е дело на велики души, които са се въплътили на земята, за да работят за благото и повдигането на човечеството във всички области на неговия живот. И когато намираме известни погрешки в науката. Те не се дължат на великите учени, но на погрешните разбирания на техните ученици.

Има един митически разказ от първите времена но християнската епоха, с крито ще илюстрирам мисълта си. Един светия имал двама ученици, много способни. Той ги изпратил да проповядват по света. Те срещнали един езически жрец и се нахвърлили върху му с думите: „Ти, сине дяволски, къде отиваш?“ Той бил силен и ги нябил хубаво. След това той среща техния учител, който му казал: „Братко, къде отиваш? Много ми е приятно че те срещам.“ „Как тъй? Аз преди малко добре наложих двама от твоите ученици.“ „Много добър урок си им дал.“

И на вас казвам: трябва да излезете из рамките на ограничените схващания, в които преди всичко няма никаква хигиена. Никаква хигиена няма в едно криво схващане — дали е религиозно, научно, социално —каквото ида е. едно ограничено схващане не допринася нищо за подобрение на живота. То спъва човека. И ние намираме тези спънки родени още в първичните микроорганизми. Те се спънаха с мисълта, че по учени същества от тях няма.

Съвременната наука това не го признава и не го познава, но има си причини за това. Тези микроорганизми бяха много учени, но те се разделиха на две категории. Едни почнаха да протестират и образуваха по-сложните организми и се явиха растенията, животните и човека, а другите, консерватори, си останаха в своето първично положение.

Някой поддържат, че Бог е рекъл една дума и те се родили. Но това е символ. Бог е рекъл на някои разумни същества да създадат тези микроорганизми и в последствие по-сложните форми и те го направили. Съвременните учени приемат тези неща само като дадени. А кой и как ги е създал? Това, казват те, не е наша работа. И прави са. Ако съвременната наука, в настоящата си фаза, се заеме с разрешението на този въпрос. ще се отдалечи от правата посока на изучаване. Срещате, например, един човек и казвате, че е много добър. Но преди да изучите добър ли е или не, трябва да изучите как е устроено тялото но този човек. Трябва да видите неговия стомах здрав ли е, неговия черен дроб, мозъка, нервната му система, белите дробове, здрави ли са, след това ще видите как функционира мозъка и другите органи. Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т. н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора.

Новото у човека е, което твори и създава. Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си. Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили.

Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма. Вътрешното схващане и прозрение в човека се пробужда, но човек има вече по-голяма светлина и тази връзка е по-съзнателна и по-пълна.

Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот? Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания. Ако сегашните разбирания ги нямате, вие бъдещи разбирания не можете да имате. В малката сила на детето се крие голямата сила на човека. В бъдеще, вие ще бъдете това. което сте сега и един плюс. Този плюс е новото. Но туй новото, което ще дойде у вас, трябва коренно да видоизмени вашия живот. Евангелиста е видел голямата промяна, която става в света в умствено, социално, духовно и органическо отношение. Целия свят ще се измени. И казва евангелиста, че в новото небе и новата земя нямало никакви морета. Морето е символ и образ на страданията. Значи, в новия свят страдания няма да има. И аз ви казвам: сега се намираме в една епоха, когато всичко в света ще се измени.

Ако остане ние да го изменяме, това е невъзможно. Други са факторите, които работят за промените, която иде. които работят за раждането на новия свят. Науката допуща, че животните еволюират. Но тя не се спира на въпроса как се извършва тази еволюция. Тя има известни хипотези, които са доста повърхностни. Развивали се животните и това развитие стигнало до човека. А от човека какво ще излезе —не знаят. Но и човек едва е почнал да се развива. Човек е още едно малко дете в своите разбирания. И за в бъдеще неговия организъм, неговия ум, сърце и воля и неговата душа ще се изменят. Същественото в човека, това е неговия дух и неговата душа. Най-реалното, което е склад на всичко това. е човешката душа, която съвременните хора отричат. Те казват, че душата е сбор от целокупния психически живот но човека. Душата съдържа всички сборове в света, но е независима от тях. Душата е, която свързва човека с Бога. Щом отричате душата, вие отричате и връзката си с Бога. Щом призна-ваш душата, признаваш и връзката си с Бога. Тази връзка трябва да се развива и подобрява. Когато възстановим напълно тази връзка, ние ще влезем в новия живот, който органически иде в света и който трябва да възприемем. Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в присадката е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил. И най-добре възпитания човек, турете го в лоши условия, някой може да издържи, а други се повръщат. Като попадне при много лоши условия, човек забравя своето верую. Като го сполетят големите нещастия и несрети в живота, той се усъмнява в Бога и Божествения промисъл. И онези, които не разбират тези неща, ще започнат да убеждават такъв човек, че има Бог, че има промисъл. На тези, които са изгубили вярата си в Бога и неговия промисъл, като са попаднали при лошите условия, вие, които вярвате в този промисъл, трябва да им докажете, че има промисъл, като станете изразители и проводници на този промисъл т. е. като ги извадите из лошите условия, в които се намират, като им укажете възможната за вас услуга.

Практически покажете но хората, че има промисъл. Тъй че. когато говорим за провидението и промисъла, трябва да бъдем служители на този промисъл. А вие проповядвате за Бога, като че сте нещо далеч от Бога. Ти, като проповядваш, трябва да бъдеш един носител на Божественото. И ако всички хора разбираха така живота, те като видят един човек, че е попаднал при лоши условия, веднага ще се притекат на помощ, за да покажат практически, че има Бог, който се грижи за всички. Това са новите разбирания, които влизат сега в света. И ако днес съществуват тези нещастия и противоречия, това е защото хората се отказват да бъдат проводници на Божествения промисъл. На съвременните хора като им се дадат блага — те мислят, че са само за тях без да съзнават че благата са дадени от Бога за всички нуждаещи се. Новият свят, който се ражда, новият живот, който влиза в света, подразбира нови разбирания и нови отношения. В този нов свят, когато хората говорят, че са братя и деца на един Баща, ще го покажат на дело, като взаимно си спомагате и споделят благата, които Бог им е дал. Хората още не са показали своята Любов. Малцина хора има, които са проявили Любовта. Това не ви го хвърлям за упрек, но констатирам факта.

Сега онези, които не разбират, казват: ако речем да приложим Божията Любов, да споделим благата с онези, които се нуждаят, къде ще му излезе края? На нас ли остане да оправяме света? Нека Бог си го оправя. Това е неразбиране на живота. Има един велик закон за коопериране на хората.

Когато ти речеш да направиш едно добро, с тебе се кооперира цялото човечество, което мисли като тебе, и всички разумни същества.

Не мислете, че вие сте сами. И днес по целия свят, между светски и религиозни хора, се подема идеята за кооперирането и взаимоспомагането, което показва, че сме пред раждането на новия свят.

Раждането на новия свят се съпровожда с раждането на ново съзнание в хората, с пробуждане на нови чувства и способности. До скоро хората живееха с идеята, че повече от пет органи на сетивата (чувства) не съществуват. Но насъбраха се хиляди факти, които наведоха учените хора на мисълта, че освен тези пет чувства, у човека съществува и шесто чувство, което за сега се проявява само частично и откъслечно. Но всеки ден се увеличават фактите, които ни говорят, че шестото чувство съществува. А чрез чувствата ние добиваме представа за света. Формата и границите на света са обусловени от чувствата, с които разполагаме. И онези, които имат развито вече шестото чувство, те имат и нова представа за света и живота. Много учени, на основание на фактите, изследват и проучват въпроса за шестото чувство. Един от големите работници в тази област е французкият учен академика Шарл Рише, който е посветил много време и труд и е написал много ценни съчинения, строго научно обосновани, по този въпрос. С много факти той доказва съществуването не шестото чувство. И на основание на закона, че границите на света се обуславят от чувствате, с които го възприемаме, той казва: щом имаме шесто чувство, то, естествено, чрез него ще добием нова представа и за света.

Този нов свят, който ни разкрива шестото чувство, това е невидимия свят, за който говорят религиите. Една от проявите на шестото чувство е това, което ние наричаме интуиция. Човек, който има развито това чувство, той може да проникне в миналото и бъдещето — може да проникне в далечното пространство. За него нищо не остава скрито. Като тръгне не път, той ще види от далеч какви препятствия има и ще вземе мерки да ги избегне. Такъв човек, когото почва някакво предприятие, вижда всичките възможности и пречки и се съобразява с тях. Затова той не е изложен на рискове. Съвременните хора, които нямат развито това чувство, се излагат на ред противоречия, стълкновения и страдания. Съвременните хора, които нямат развито шестото чувство са като слепци, които са изложени на постоянни блъскания и страдания. Тези именно страдания произвеждат сътресения, които спомагат за развитието на шестото чувство. Много хора през войната от 1914 год., вследствие на големите сътресения, станаха ясновидци — шестото чувство в тях се разви. Понеже в голямото напрежение хората стават много чувствителни, това спомага за развиване на шестото чувство. Някои казват, че съвременните хора са много нервни. Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота. Човек излиза от старото положение и влиза в ново. В процеса на това преминаване човек се безпокои. Щом излезе от установения порядък и влезе в новите условия, неможейки да се ориентира, той казва: какао ще правя? Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят. Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда. Как ще се справите, ако се намерите между лъвове? Трябва да имате вярата на Данаила и да бъдете смели и решителни.

Та казвам: новото небе и новата земя се създават. Всеки един от вас трябва да бъде като един екскурзиант, да сте готови да тръгнете и отидете в новия свят. И вие ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си.

Хората от новия свят ще се отличават по това, че най-малко ще мислят за себе си. за своите интереси. Хората на новото имат предвид благото на своите ближни като свое благо.

Тъй че новия порядък в света изисква преди всичко нови хора. В новото небе и новата земя, от сегашните хора, със сегашните разбирания, нито един няма да влезе.

В един нов строй, се изискват хора със съвсем други разбирания за човека и взаимните отношения между хората. В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си. Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света. Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото. Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава. Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото. И от смъртта и от нищо да не ви е страх. Човекът на новото убеждение трябва да има вяра в Бога и в себе си и да бъде смел и решителен в живота. Той знае, че каквито и пречки да срещне, те са изпитания за него, които той със своята разумност, смелост и решителност, превъзмогва. Не се плашете от вашите грехове, но имайте любов да спазвате Божия закон. Давайте ход на малките Божествени импулси, които идват чрез вашите мисли и чувства. В това седи залога за вашия прогрес. Помагайте на всякъде, където ви се представи случай. И като помогнете на човека, който има нужда от вас, ще ви върви и на вас в живота.

Онзи който е готов винаги да услужи на ближните си — винаги му върви в живота. Нашите отношения към хората определят и отношенията на невидимия свят към нас.

Затова спазвайте следния закон: не скъсвайте връзките, които имате със своите добри приятели. Не скъсвайте връзките с баща си; не скъсвайте връзките с всички добри хора. В новия свят, който се създава, всички хора трябва да спазват тези свещени връзки, че като срещнете един човек, да го считате като брат, и да спазвате към него отношенията си като брат. и той да спазва същите отношения към вас. Така като разбираме живо та, ние можем да бъдем свободни. Секта сега не се нуждае от външен закон. но от едно ново вътрешно разбиране на законите на живота. Всички хора трябва да имат това вътрешно разбиране. И всички религии в света трябва да насочат своята деятелност към вътрешната връзка — да се образуват братски отношения между всички религии и между всички хора. С тези нови разбирания ние ще влезем в новото небе и в новата земя.

В новото небе и новата земя, любовта ще бъде великия закон за хората; ще им бъде светлина в живота, и тя ще стопли техните сърца; ще им бъде ежедневна храна, ще осмисли живота им и ще им разкрие големи възможности за постижение още тук, на земята. И като напуснете земята и отидете в онзи свят и там ви очакват известни блага.

Всичко туй. за което ви говоря, не ви карам да вярвате, но ви го давам, че един ден, като го проверите, да си спомните, че ви е говорено за това. Сега ви пожелавам това добро бъдеще, което иде.

Беседа от Учителя, държана в София не 18. X. 1936 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Училище на обичта

(приказка за бъдещето)

Живее някъде един цар. Добър е той: И ден и нощ мисли само едно: как да направи народа си щастлив. А вижда той, че всички са нещастни, че всички страдат.

Събира царя всички учени, религиозни и военни първенци. Цяла седмица се съветва и обсъжда с тях. Едни предлагат на царя едно, други — друго. Всеки учен се застъпва за своята наука и твърди, че щом хората се просветят в нея, ще бъдат щастливи. Религиозните пък се застъпват за правени на черкви. Те твърдят, че народа е нещастен, защото не е религиозен. А военните настояват, че казармата и въоръжението ще спасят света.

Царят изслушва търпеливо мнението и съветите на всички. И веднага дава нареждане да се построят и отворят много училища, много черкви, много казарми.

Не минава много време и всичко, какаото искали учените, религиозните и военните, станало. Отварят се много училища — първоначални, средни, висши. И са изучавали подробно всички области на науката, религията и военното изкуство.

Минават десетки години. Чудеса са направени в областта на техниката. Всеки град и село са свързани с железни пътища. Автомобили има почти във всяко семейство. Аероплани летят по въздуха и пренасят бързо хората от едно място на друго. Трактори пухтят по нивите, теглейки по няколко плуга.

И във всяко отношение има напредък: в научно, във военно, и религиозно.

Церят отначало се радва на тоя напредък. И очаква да види хората щастливи. Ала по-сетне се разочарова. Той остарява и поболява, а живота на хората си остава все лош и нещастен. Хората също остаряват и умират, без да видят щастливи дни. Дори повече нещастен става живота им.

Отчайва се царя. Уверява се, че няма щастие на земята.

Един ден царя се разхожда вън от града. Минава край градини, ниви, ливади, лозя. Стига до едно заселище. Десетина къщи се редят в една широка градина. Между тия къщи се издига едно голямо здание, прилично на училище.

— Кой живее тука? — пита царя един млад човек. който излязъл насреща му.

— Тука живее Учителя и някои от учениците — отговаря с уважение младият човека.

— Какъв е тоя учител и на какво учи? — пита царя повторно.

— Учи ни на обич! — отговаря човека с озарено от блага усмивка лице.

Царят се замисля. Той не си спомня между многото учени, с които се е съветвал по-рано, да е имало и такива които да държат за науката на обич та. Той спря поглед на голямата сграда и попита:

— Какво е това здание?

— Това е училището на обичта.

Царят отново се замисли. Не можеше да разбере какъв е тоя учител и тоя наука на обичта. Младият човек отгатна какво мисли царя и каза:

— Да отидем при Учителя. Той ще ви обясни всичко.

Царят тръгна след младия човек. Влязоха в една хубава градина. Там седеше на една пейка стар човек, с побеляла коса и брада. Той стана и обърна лице към приближаващия се цар. Очите на царя се срещнаха с неговите очи. Това бяха две светли очи, които излъчват обич и благост. Царят веднага усети в сърцето си топлина и радост, сякаш слънце грейна в душата му.

— Ето Учителя — каза младият човек.

Царят се поклони с благоговение. После продума с развълнуван глас: — Искам да ми обясните вашата наука . . . Случайно минах край вашето училище . . .

— Седнете — покани Учителя.

Церят седна на пейката. Погледа му обходи градината. После се спря на чешмата, която шуртеше отдясно. И там прочете следните изречения, издълбани в камъка:

„Само обичта е източник на живот и щастие.

Само чрез обичта света ще се избави от всички скърби и страдания.

Само чрез обичта хората ще дойдат до пълнете радост и свобода, до истинското благо в живота."

— Чудя се, как е възможно да не зная нищо за науката на обичта — каза царят, гледайки Учителя. Толкова науки ми са познати и тъй много съм направил за тяхното разпространение и приложение в живота.

— Нищо чудно, царю — отговори Учителя. — Обичта е наука за душата на човека. А всички други науки изучават повече външната страна — формата на съществата и предметите. Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа. Затова той, човека, си остава все още непознат. а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта.

Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки. Защото обичта е слънцето на живота. Без обичта, животът е мрак, борба, страдание.

Учителят замълча.

Царят се унесе в мисли. Той долови истината в думите на Учителя. Той разбра сега защо не са щастливи хората.

— Какво трябва да се прави, за да се запознаят всички хора с науката на обичта? — попита царя, спрял поглед на Учителя.

— Идвай всеки ден тука и всичко ще ти стане ясно. В училището на обичта аз всеки ден държа беседи пред своите ученици.

Царя се сбогува с Учителя. И се върне в двореца. Но през всичкото време мислеше само за думите на Учителя, които му откриха ново поле за работа и събудиха нови надежди в неговата отчаяна душа.

На другият ден, рано сутринта царят дойде в училището на обичта. Там завари много хора: жени и мъже, стари и млади. Царят седна на един стол. Скоро влезе и Учителят. Той поздрави всички и започна своята беседа.

Царят слушаше с напрегнато внимание. Той жадно поглъщаше всека дума. И усещаше как в сърцето му се прелива обич, как душата му се пълни от светлина.

Учителят свърши беседата и излезе от училището. Разотидоха се и всички събрани.

Царят остана сам. Обзет е от неизпитани досега чувства. Пред не го се открива чудно видение. Нова земя и нов живот вижда. И нови хора. Лицата на всички са озарени от светла усмивка, очите им изразяват обич. Всеки обича и всеки е обичан. Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни...

Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност. И виждаше и чувстваше само едно: Обичта. Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го подмлади; тя го пренесе в страната на вечното щастие . . .

Най после царят се опомни и видя, че е останал сам. Стана от стола и се запъти към двореца. Чувстваше се обновен, прероден. Усмихваше се на срещащите го хора и всички му се виждаха близки и мили. Сякаш той и те са равни братя и сестри, деца на един и същ баща.

Сякаш отведнъж беше изчезнал царският трон, който го поставя над другите хора, и е останала само душата в него, само душата на човека, която е една и съща във всички хора. Сякаш отведнъж беше навлязъл в съвсем друг, приказен свят.

Минават недели, месеци, минава година. Царят всеки ден идва в Училището на обичта. И всеки ден слуша словото на Учителя. И все повече се разпалва в него огъня на обичта. Той не се държи вече като цар, а като човек, брат на всички хора. Обичта го е приравнила и сближила с всички.

Минават години. Училището на обичта се прочува навсякъде. И навсякъде се стичат хора, жадни да чуят словото на Учителя.

Училището на обичта става тясно. Построяват друго, много по-голямо. Скоро се препълва и то. Учителят започва де говори на открито. А всички стари ученици тръгват по села и градове и навсякъде учат хората на обич

И първо място в живота на хората се даде на науката за обичта. И хората се отдават все повече и повече на науката за обичта и на изкуството да си правят добрини, да си помагат едни на други.

Съвсем се изменят хората. От алчни и жестоки, от груби егоисти, те се превръщат в любещи се братя. И живота се променя. От жестока, често кървава борба, той става светла радост и безкрайно щастие.

Царят е вече стар на години, но в сърцето и душата е млад и щастлив. Щастлив е, че доживя да види народа си добре. И още повече щастлив се чувства, когато вижда, че обичта на хората от неговото царство преминава границите на държавата му и, подобно на слънчевата светлина, залива цел свят. Ала най-щастлив и блажен е царят, когато вижда, че хората от цялата земя се сливат в една държава и образуват едно ново царство:

Царството Божие на земята,

с. Б. Осъм

Т. Чаушев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изучаване на човешкия характер

(продължение от бр. 170)

Характера на човека е сбор от добродетели, казва Учителя, всичко онова, което днес го съставя, е само предговор, зачатие на това, което ще има тепърва да се проявява.

И всички, когато гледаме нещата, сръбва да ги виждаме с широкия поглед на майката, която в немощното, цапащо се дете, постоянно тревожещо я със своите викове и крясъци, вижда бъдещия человек, който носи или може да донесе Божествена идея в света. Когато гледаме на един человек или на себе си в едно огледало, тая трябва да бъде мисълта, която ще ни постови в едно правилно отношение с нещата: — до гледаме на тях, тъй както природата гледа. И само тогава можем да имаме известни блага от подобна наука. Защото един закон, какъвто и да е психически или физически, регулира правилните отношения. И само ако се спази, можем да получим ония блага, които чакаме.

Ако правилно, съгласно законите, свържем една лампа с динамото, тогава ще имаме светлината, око свържем правилно една чешма с извора, тогава г и водата ще тече. Същото е и с мисълта на човека. Ако тя има правилно отношение с резервоара на природата, чрез една мисъл може да се получи много знание, както през една тръба протича много вода. Такава мисъл Учителя нарича жива, права мисъл. Правата мисъл винаги предполага едно любещо същество, което гледа на другите като на себе си.

Разглеждането характера на човека трябва де става винаги от тия предпоставки — без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза.

Научиш ли се да познаваш белезите на една болест — трябва да знаеш и лекарството й и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния. Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на не хубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие. След тези малък необходим предговор, нека минем по нататък.

Характера на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля. Тая проява бива най-разнообразна, И тя намира своя характеристика във всека част на човешкото тяло, особен-но най-ярко е отпечатана в човешката глава, гдето е така да се каже първата и основна централа на живота — мозъкът, след което идват централите на сърцето, после на стомаха.

Светът на главата, така да го наречем, има вътрешно отношение с въздуха, сърцето с водата, стомаха—с твърдата земя. външните форми показват в такъв случай резултатите на тия отношения. Разбира се, принципите не са едни и същи. Но да вземем за пример главата.

Bratstvo_9g_005.jpg?fbclid=IwAR2DbbcPTt0

Колкото линията, която се образува от лицето е по-огъната изобщо, толкова тя показва, че лицето принадлежи на една окръжност, на която центъра е твърде близко. Такъв човек е субективен, има свят близък, активен, но тесен. Често може да бъде фанатик, познава отлично дреболиите, специалист в известни области, но живота в него не може да стигне ония вътрешни мистични области, които са при-същи на другите, които имат лица прави, част от окръжност, на която центъра е много по далеч и следователно с много по-широк обхват на разбирания и с качества противни но първия, (гледай чертежите). Това като основен принцип. Съотношението на отделните части в лицето на човека е вече съвършено отделна робота, за която трябва несъмнено да се държи сметка, но която не може да измени основно-то положение, което засягаме по-горе.

Л. Лулчев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...