Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 189 - год. IX.

Севлиево, 23 май 1937 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 50 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 1 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

*

Съдържание:

Идеята

Рила. Паневритмични упражнения – снимка

И в бурята (стих.) – Олга Славчева

Паневритмия! – С. К.

Християнството като религия на бъдещето – Влад Пашов.

Словото на Учителя. Икономия в природата (из неделната беседа – 28.03.1937 г.)

Химн на пролетта – песен, текст М. С., музика по Е. Манолов

За малките – стихотворения от Дим. Антонова

Из науката за живота. Духът на моя баща – Ел. Христова

Сеяч и житно зърно (басня) – Дядо Благо

[Ани]

Идеята

„Човек и като търговец и като

писател и като художник и като

музикант трябва да има една идея“.

Учителя

Идеята, на която един човек служи, се явява като център, около който се описва окръжност — около която човек твори, създава, расте и се развива. Идеята е стимул, който го подтиква към дейност. Тя кара човека да търси начини и условия да се прояви в дадена област. Идеите създават характер в човека. Те са неговия гръбнак. Ако човек няма идея, той се отчайва, не намира смисъл, няма успех. Без идея, човек е без гръбнак.

И днес, ако няма успех в дадена област на живота, причината е в липсата на основна идея. Ако обществото претърпява неуспехи. причината за това е че то няма високи идеали, няма основни идеи, на които да служи. Ако дадено общество, което служи на високите идеали, претърпи неуспех някъде, това не го отчайва, а го подтиква към по усилена дейност. То търси нови начини за реализирането на идеите си.

Всички велики хора, гении и светии, са служили на свещени идеи. От тях те са черпили сили да отстояват на противодействията и да се с правят с противоречията, с които неминуемо са се сблъсквали в живота. Само така можем да си обясним тяхната устойчивост, даже когато въпросът се касаел до смърт. Идеята е по-силна от смъртта. Тя е от света на вечността. Свещената идея не остарява, тя е вечно млада и превъзмогва всичко.

Затова ние би трябвало да посветим нашият живот в служба на великите идеи, за да дадем израз на ценното и смисъл на нашето съществуване.

Има хора, които не ги занимават съществени идеи, те се движат по повърхността на съзнанието си. За тях можем да кажем, че са спящи души. Идеята оживява човека. Тя го ражда за нов живот. Ония хора, които дават тон на общественият живот и водят колесницата на общество и народ, на мисълта и естетическия вкус, трябва да бъдат вдъхновени от високи идеали. от свещени идеи. Само тогава можем да очакваме по-светли дни. когато повече хора започнат да служат на възвишените, на благородните идеи в света.

Най-великите художници, писатели и изобретатели, които са създали класически картини, съчинения и са дали културни придобивки на човечеството са били стимулирани от свещени идеи. Те са имали душа и дух, които са въплътила техните идеи, за да бъдат кат фарове и в помощ на човечеството.

Идеята е майка, духа — бащата. които раждат своите деца. Човек без идея не може да даде плод. Дърво без корен изсъхва.

Днес хората се страхуват да служат на свещени идеи, но те трябва да знаят, че без идея те са безжизнени. Човек се отличава от животните по идеите и мисълта. Светилници на човечеството са ония, които са му завещали свещени идеи и са го подтиквали към велики дела.

Един смисъл има живота на мислещите същества, към който трябва да се стремят, а именно — да са носители на свещени идеи, на високи идеали.

Едно нещо трябва да ги вълнува, една цел трябва да има пред тях — каквато служба и да изпълняват в живота — да бъдат носители на велики идеи, на благородни цели.

[Ани]

Рила. Паневритмични упражнения

 

* * *

 

[Ани]

И в бурята

Ей светне се, и после загърми.

За треска се в небето — буря вей. Заръми.

Като по знак дъжд плисне.

А подир малко — из ведро се лей.

*

Потичат вадички, а после и порой —

Стихия мътна спуска се, тече,

И огласява въздуха с вой.

Скали, дървета, тиня с шум влече.

*

Изстине въздуха, нахълтват и мъгли.

Намръщени см езерни води.

Небето сиво, дъжд безспир вали

И влага вред настръхнала седи.

*

О, кой в тоз час е пътник в планина?

Дали мъгли не ще го заблудят.

Дали си има дрехи и храна.

Дали нозе му могат да вървят?

*

Чуй, пътниче, не се плаши, напред!

Не ще повреди тебе буря зла;

И в бурята е Бог, живее Той навред.

В светкавици и гръм и облаци, мъгла.

Рила, 1. VIII. 1936 г.

О. Славчева

[Ани]

Паневритмия!

В развитието си човек непременно ще дойде до една стадия, при която неговият живот ще се превърне в пълна хармония — хармония между неговите мисли. чувства и постъпки, хармония между духа и тялото, хармония между неговите интереси и интересите не всички останали същества, всред които той живее.

Музика, поезия, красота, чисто та, разумност, вяра и любов — това ще бъде живота на човека, който се е справил със себе си, станал е господар на низшето в себе си и е подчинил всичко на върховната воля на Духа.

Като предвкусване на това време, на тази нова стадия на човешкия развой, като малка частица от това лъчезарно бъдеше, са дадените ни от Учителя и вече изпълнявани на доста места в страната ни паневритмията упражнения, — съвършено съчетание на музика, пластика, поезия и гимнастика, изпълнявани всред разкошните декори на разцъфтялата природа, при свежия дъх на омайното утро, приветствани от живителните лъчи не току що изгрялото слънце, и съпровождани от сладките песни на птичките.

Велика е благодатта но паневритмията, и затова човешките души я поглъщат жадно, така, както изжаднелите растения поглъщат капките на небесната роса. Неоценима, неизразима и несравнима с нищо е ползата, която душата и тялото на човека получават от участието в тази свещена утринна мистерия.

Защото в нея е вложено дълбоко познаване на великите закони на Всемира, — познание, далеко надминаващо това на всички земни учени. В нея са вложени Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина, надминаващи всичко, което човек може да си въобрази.

Паневритмия! — връзка между небето и земята, отворена врата към висините на Духа, стълба към Божествената хармония и красота, радостен проблясък от далечното бъдеще на човека Дух.

Учителю, хиляди пъти ти благодарим, и никога не можем ти се отблагодарим, че ни я даде.

С. К.

[Ани]

Християнството като религия на бъдещето

Под думата религия тук разбирам учение за живота, философия, която, на основание на дълбокото познаване на човека и Битието, изнася методите как де се живее разумен живот, за да може да се реализира великия идеал — безсмъртието на човека.

Мнозина смятат, че християнството е изиграло вече своята историческа роля, изпълнило е мисията си, дало е на света това, което трябваше да даде, и трябва да се замести с нова религия. И някои вече я прокламират, без сами да знаят какво правят.

Да са мисли че Християнството е изиграло вече своята роля и изпълнило мисията си, това значи въобще да не се знае каква е мисията на Християнството. Християнството е в началото на своята мисия; То още не е влязло в същинската си роля и зарече.

С Християнството се започва една нова фаза а многомилионната история на човешкото развитие. До идването на Христа на земята, човечеството се намираше в инволюционния път не своето развитие — съзнанието все повече и повече потъваше в материята. В древно-индуската култура, съзнанието не беше още напълно потънало в гъстата материята, затова и за индусите физическият свят не беше реален. Като дойдем вече до персийската култура, там съзнанието е потънало по дълбоко в материята и едновременно с реалностите на духовния свят се признава реалността и на физическия свят. В египетската култура съзнанието е потънало още по дълбоко в материята. И тук почва да се обръща повече внимание на външния живот. От тук, даже и от персийската култура почва да се подготвя началото на възхода на човешката реса. За това беше необходимо да се даде един мощен импулс, който да обърне силите на човешкото съзнание — защото силите на човешкото съзнание бяха насочени в низходящо направление, към центъра на земята.

Трябваше тези сили да се обърнат в обратна посока — към центъра на слънцето. Трябваше човешкото съзнание да се свърже с центъра на слънцето, като един магнит, да го привлече и издигне до себе си. За тези цел човешкото съзнание се подготвяше чрез религията на Заратустра, който беше във връзка с Духът на слънцето, когото наричаха Ахура-Мазда. В същата посока работеха и египетските посветени начело с Хермес Трисмегис. В същия дух работеха и посветените на Израиля, които работеха под ръководството на Йехова. Всичко това беше подготвителна работа, за да се под готви човешкото съзнание до приеме импулса на Великия космичен Дух на слънцето. И когато условията бяха назрели, и когато човечеството не можеше повече да остане в това положение на съзнанието, стане най великото събитие на нашата планета. На земята слезе най-великият между Синовете Божии — Христос — Великият слънчев Дух — познат във всички древни мистерии под различни имена. И чрез Голготската мистерия, прониквайки до центъра на земята, даде един нов и мощен импулс на човешкото развитие.

Още от Египет и Халдея се подготвяха условията за развиване на човешкия ум и заедно с това и оформяването на човешката личност. Човек постепенно започна да се оформява като мислеща единица. И затова именно в Израиля се проповядва религията на единния Бог, който трябва да се роди и в човешката душа. Докато в инволюционния процес имаме едно диференциране на силите, в еволюционния процес трябва да стане едно синтезиране, всички сили да се подчинят на една централна монада, на пробуждащия се човешки „Аз“, за да се оформи човек като самостоятелна единица, способна за самостоятелен живот и самоинициатива, способна да мисли. И затова Христос като дойде казваше: Да не мислите че дойдох да донеса мир на земята, но нож. Защото дойдох да разлъча човек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. И неприятели човеку ще бъдат домашните му. (Матея 10 гл. 34—36 стих)., С този импулс човек трябваше да излезе от фазата на стадното съзнание; защото до тогаз човек не се чувстваше като ясно обоснована индивидуалност, а се чувстваше като част от племето, от рода, и тогаз вече като отделеност. И с Христовия импулс най-първо човек трябваше да се оформи преди всичко като индивидуалност, стабилизирана в; себе си, която да може да приеме новия импулс. Защото новия импулс, който донесе Христос, беше импулса на любовта. Но за да може човек да приеме импулса на любовта, той трябва да бъде силен, той преди всичко трябва да бъде самосъзнателен. Аз, който „Аз“ да бъде изразител и носител на импулса на любовта. Защото любовта, това е закон на самосъзнателно служене на великото в света. Това е принципа, който организира формите и носи безсмъртния живот. А за да може човек да служи на великото и да добие безсмъртие, той трябва да бъде преди всичко силно изразено индивидуалност. Това беше първата задача на Христовия импулс — да извади човек от стадното съзнание и да го създаде като силна индивидуалност, която да послужи като основа, върху която да се прояви импулса на любовта в неговата същина. Във връзка с тази втора задача на Христовия импулс, Христос казва: „Да имате любов помежду си. както и аз ви възлюбих“ и „Най-големият от вас да бъде вам слуга“. Това е вече втората задача на Христовия импулс; това е вече същината на Християнството. Но за да може да дойде до това положение — да служи съзнателно — човек трябва да стане съзнателна индивидуалност. Защото този втори процес е вече процес на пробуждане на колективното съзнание, на свръхсъзнанието.

(следва)

В. Пашов

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Икономия в природата

(из неделната беседа „Икономия в природата“ – 28.03.1937 г.)

Схващанията съвременните хоро за физическия, за духовния и за Божествения живот, а също така и за невидимия свят, са чисто детски схващания. Когато на съвременните хора се заговори за невидимия свят, за живота, за смъртта, те искат доказателство за това. Има три вида доказателства: нещата могат де се докажат чрез усетите — чрез петте сетива, които човек има — по физически начин; нещата могат да се доказват чрез чувствата; и най-после нещата могат до се доказват чрез мисълта Но да се доказват неща, които, съществуват, това е губене , на време и на енергия. Да спорим — да отричаме и доказваме — какво нещо е смъртта, има ли живот след смъртта — това е губене на енергия за нищо и никакво. А човек трябва да пази енергиите, с които разполага — да не ги разпилява безпредметно, защото по такъв начин се създават условия за всички болести.

В съвременния свят има една болест, която се нарича неврастения или хиперстения. Тя не е нищо друго, освен нехайно разпиляване на всички онези богатства, които ние притежаваме. Неврастеникът е богаташ, който харчи наляво и надясно без сметка. Като изхарчи всичко, и няма повече какво да харчи, казват за него, че е станал умен човек. Неврастеникът е човек. който е натрупал голямо богатство, което не знае как да използва, и в резултат на това се явява едно болезнено състояние, чрез което природата го освобождава от ненужния товар.

Болестта е един метод на природата за разтоваряне на непотребния товар, турен върху човешкия гръб.

Ако не се разтовареше, човек ще го разпилее, и с това разпиляване ще си причини ред нещастия. Затова природата, която обича икономията, чрез болестта разтоварва човека, да го освободи от ненужни разходи, които ще му струват скъпо. Следователно, не трябва да се харчат силите на природата безразборно, защото, ако ги изхарчите безразборно, няма да има после от где да си набавите нови сили. И когато старите хора умират, те са изгубили капитала си, и вследствие на това фирмата им се затваря. Затова разумно използвайте енергиите, които природата ви е дала на разположение, за да не фалирате.

За да може човек да се развива нормално, за да може да прогресира, той трябва да спазва закона за икономията на енергиите в природата. Преди всичко човек трябва да спре изтичането на нервната енергия в себе си, като я впрегне на работа. Всички онези тревоги и безпокойства, с които хората живеят, са безполезни изразходвания на енергии. Няма какво да се тревожите и безпокоите. Впрегнете мисълта си на работа и всичко, каквото ви тревожи и безпокои ще изчезне. Някой седи и мисли, какво ще стане като отиде в онзи свят, как ще го приемат, де ще отиде и т. н. Това не е мисъл и по този път нищо няма да разреши. Които по този начин са търсили онзи свят, и след като са умирали пак са оставали в този свят. А има хора, които знаят да мислят, и които спазват закона за икономията на енергията в природете, които живеят едновременно и в този, и в онзи свят. Така че ние и на този свят докато сме, можем да изучаваме онзи свят и онзи живот. С своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на земята. Едновремешните изчисления за млечния път били такива, че според тях в млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления, в млечния път има 100 милиона слънца. И да се измине от единия край на млечния път, до другия трябвало да се изминат 50 хиляди светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно, трябва да се има предвид пътя, който светлината би могло да измине за една годи на като се движи в секунда с 300 хиляди километра. Това вземат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи, 50 хиляди такива години са нужни, за да се измине само диаметъра на млечния път. А слънцето, за да обиколи само един път около главината на млечния път, потребни му са двеста милиона години.

Сега, това ни дава повод за разсъждения. Ние разискваме върху въпроса, какво нещо е животът на земята. Всичко онова, което учените мислят, е добро, защото то представлява един колективен ум, един колективен дух, който работи във всички направления, който работи с онази велика жива природа, и изучава нейните закони. Вие ще кажете, че не се интересувате от придобивките на науката, не се интересувате от научните схващания за млечния път, че не се интересувате от хората. Да, но вашата майка и вашият баща, вашите братя и сестри, целият ваш дом е в зависимост от обществото, в което живеете, от държавата, към която се числите като неин член, от цялото човечество, и после и от цялата природа. С всичко това ние се намираме в тясна вътрешна зависимост и връзка.

Това не само че е необходимо за вашето развитие, но един ден вие ще съзнаете, че голяма е била ползата от всички ония богатства, които сте имали в себе си и около себе си. Без тези външни и вътрешни богатства, вие не бихте могли да се развивате. Вие всички сте богати, но не знаете къде се крие вашето богатство. Запример, в ларинкса си вие имате една малка ципица, за направата на която са отишли най малко сто милиона английски лири. Материалите, които са употребени за направата на тази ципа, са взети от слънцето, от всички планети, както и от най-далечно стоящите звезди. Цели експедиции са ходили по тези места за да доставят нужните материали за създаването ципата на ларинкса. Митическа ципа е тя. Така е създадена, че каквото кажете с нея, да стене. Чрез тази ципа човек пее и говори, дава израз на разумното слово. Магическа сила се крие в тази ципа, но съвременните хора още не могат да я използват.

Когато в човека се пробуди космичното съзнание, тогаз каквото каже човек чрез тази ципица да стане, всичко ще стане. И всички имате възможност да използвате това богатство, което е скрито в тази малка ципица. Аделина Пати. която е разработила ларинкса си, за едно пеене е вземала по 100 хиляди франка. Всеки от вас би могъл да стане Аделина Пати, но се изисква сериозна работа. Но Аделина Пати е схванала онзи важен момент, когато музиката действа в природата; защото музиката не идва всякога. Както сеете житото на времето му — пролет и есен — и тогаз става, така и музиката си име определено време, в което можем де я доловим от природата.

Всяко нещо става на своето време. Това е закона за икономията в природата. Освен ларинкса, несметни богатства са вложени и в човешката глава; несметни богатства са вложени в човешките дробове. Несметни богатства се крият в човешкото тяло. Някои имат в себе си тази магическа сила, че достатъчно е да положат ръката си върху главата на някой болен, и той веднага оздравява. Това, че всички нямат тази сила, се дължи на голямо нервно изтощение. Когато изгуби своята нервна енергия, човек се демагнетизира и става негативен. Запример, когато човек изпадне в мрачно състояние и казва, че не му се живее, това показва, че той се е демагнетизирал. Вие не знаете какво нещо представя икономията в природете. Когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия. Бог наблюдава всички, кой как живее и съобразно с това, такъв кредит му отпуска. Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техния манталитет. Той знае кой как живее. Обаче, всеки казва, че малко му е дадено.

Тъй щото, трябва да знаете, че животът може да се прояви правилно само там, дето име свобода и знание. Там, дето няма свобода и знание, животът ще се прояви анормално. Следователно, анормалността в живота произтича от отсъствието на свободата и знанието между хората. И в живота ние нямаме достатъчно светлина, за да помогнем на онези наши вътрешни стремежи. Много са стремежите но живота. Ние не трябва да останем в тази форма, в която до сега сме се намирали. Човек трябва да се измени. Но затова той трябва да има на какво да разчита. Човек може да разчита на Любовта, че тя ще му даде живот. Той може да разчита на мъдростта, че тя ще му даде светлина, и най-после, той може да разчита на Истината, че тя ще му даде свобода. Аз не говоря за тази свобода, за която хората сега се борят и се избиват. Не, това не е свобода. Като говоря за свободата, аз имам пред вид закона на икономията в природата. Без тази икономия вие ще прахосате Божествената енергия и нищо няма да придобиете.

Съвременните хора не спазват закона за икономията в живота си, вследствие на което си създават излишни страдания.

За да се избегнат ненужните страдания, трябва да се спазва закона за икономията на енергиите в живота. Природата не обича разточителността. Когато хората са разточителни, това се дължи на някакви погрешки, които са направили. И за да прикрият тази по грешка, те стават чрезмерно щедри, до разточителност, искат да покажат любовта си. Но Любовта е разумен закон, който не търпи никаква разточителност. Когато говоря за Любовта, трябва да знаете, че Любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е безсмъртието. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога“. Да познаете Бога, това значи, да познаете Любовта. Защото казано е, че Бог е Любов. Затова е слязъл Христос на земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие. И който се храни със Словото Божие, той ще живее, той ще бъде жив.

Опасни работи има в Любовта. Ако при Любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите нещастия. Ако ти възприемеш Любовта — не по този начин, по който тя действа, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал. Тя ще ти създаде най-големи страдания. Затова трябва да възприемате Любовта по всичките правила, които съществуват в нея. За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат, и което внася спорове, деления, недоразумения между тях. За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за същество, което носи живот, което носи свобода, което създава домовете, братята. сестрите, обществата, и т. н. Бог създава правилни отношения между всички хора. Това, което носи безсмъртие в себе си, това е Бог. Делението на хората на различни религии, това са човешки системи, човешки разбирания и вярвания. Но тези вярвания ограничават човека. Това, което не ограничава човека, това е вярата. Тя поставя правилни отношения между всички хора. Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към бащата, към майката, към децата. Аз не започвам да уча синовете и дъщерите как трябва да живеят. Това е работа на бащата и майката. Аз няма какво да ги уча на това, на което бащата и майката не са ги научили. Те имат в себе си семето на Любовта, остава само да му дадат условия да израсте и и да се развие. И аз поддържам че вие имате Любов, но тази Любов трябва да се разраства, да се прибавя към нея още едно клонче. Законът на природата е следният: върху старите клончета израстват нови, е върху новите, още по-нови. Там. додето сме достигнали, трябва да израснат нови клончета, върху които да се раждат нови плодове.

Това е законът на икономията в природата, който всички трябва де изучавате. Иначе човек изразходва много енергия. Запример омразата, гневът, съмнението, подозрението, както и всички отрицателни черти в човека, не са нищо друго, освен изразходване на природната енергия. Затова трябва да контролирате тези състояния, да не ги до-пущате да вземат връх в съзнанието ви. Ще кажете — може ли да стане това нещо? — Може, но затова ви е необходимо ново разбиране на живота, необходима ви е нова вяра, вяра в Любовта. която носи вечния живот. И ако дойде днес Христос. който е Цар на Любовта. той ще каже на богаташите; следвайте моя път; служете на братята си; не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено. Днес в света трябва да се възцари Любовта, знанието и свободата. В сеете трябва да се възцари истината. И ако искате нещо от Бога, искайте живот, искайте знание, искайте свобода, но пари не искайте, защото парите са във вас, тях ще ги придобиете като проявите способностите, които Бог е вложил във вас.

Сега казвам на всички ви: Възприемете Бога като Любов в себе си; възприемете Бога като знание и светлина в себе си. възприемете Бога като свобода в себе си и всичко друго ще се уреди.

 

[Ани]

ХИМН НА ПРОЛЕТТА

(песен, текст М. С., музика по Е. Манолов)

Пееш, пееш, мила птичко,

в зори с пролетний си глас;

чуруликаш и се радваш

в Бунарджика в ранен час,

*

Кат подскачаш и си пееш,

ти събуждаш ме от сън;

радост, сила в’мен пробуждаш

и зовеш ме ти на вън.

*

Качвам се на Бунарджика.

твойта песен кат звучи;

слънцето аз да посрещна

с’животворнвте лъчи.

*

Чистий въздух кат подишам,

радвам се на всичко аз;

а кат попея, поиграя,

подмладявам се тогаз.

*

Като ида да работя,

радостен съм целий ден;

и усещам, че лъчите,

постоянно са във мен.

*

Светлината им се лее,

в’нежно мека красота;

истински се тъй живее

в’любов, радост, чистота.

*

Тъй се леко преживяват

скърби, мъки и тъги,

и душата Бога слави,

а духът се весели.

[Ани]

ЗА МAЛКИТЕ
* * *

Стихотворения от

ДИМ. АНТОНОВА

Детето и черешовото клонче

Детето:

Наведи се, мило клонче,

В тоя ранен час,

Че съм малък. а черешки

Как обичам аз!

Клончето:

Подигни се ти, мой малък,

Протегни ръка,

Аз от тук пък ще се слегна

Ето на, така. . .

Детето:

О, достигнах и напълних

Двете си ръце.

Как са чудни, как са сладки

И червени те!

Клончето:

Пак ела, когато искаш,

Миличко дете.

И на други дай, да бъдат

Радостни и те.

Детето:

Аз на моите другари

Ей сега ще дам.

Те под слънцето играят

На полето там.

* * *

Ябълката

Другарката си малка,

Видях че тъжна бе.

От сините очички

Сълзица се проле.

*

„Тя трябва да се смее“!

Аз в себе си казах. . .

Какво ли да направя?

В миг ябълка видях

*

Узряла на дървото.

За клона се хванах,

Откъснах я и мигом

При другарката си бях.

*

Подадох я. Ръчица

Протегна тя и взе.

Загледа ме и ето

Тъй мило се засме.

*

Засмях се аз и двете

С заловени ръце

В градината литнахме

Запели от сърце.

* * *

Изгрев

Звездичките се скриха,

За сън се спотаиха.

Веч изток руменее

И слънце ще изгрее.

*

И плава в тишината

Зарадвана земята;

Че слънцето изгрява

И светъл ден настава!

*

И в тоя ден ще греят

Лъчите и ще зреят

Черешките червени,

Със сладък сок налени.

* * *

Кошничка ягоди

Цяла кошничка набрах си

Хе, в горичката таме.

Ни едничка аз не хапнах,

Че наречени са те.

*

И за мама, н за татко,

И за моите сестри,

Че нали са те към мене

Боже, толкова добри!

*

Мама „браво" ще ми каже,

А пък татко: „Виж я ти!“

И за гдето не го слушах,

Веднага ще ми прости.

*

А пък моите сестрички

Ще запляскат с ръце, . .

О, на сън не са видели

Ягоди такива те.

*

Вижте колко са червени,

А пък как миришат, ах!

Но повярвайте, едничка,

Ни едничка не хапнах.

* * *

Росица

Рано подранила

Малката Росица.

Светела в небето

Чудната зорница.

*

Извора в гората

Скоро тя видяла,

И водица чиста

Радостно наляла.

*

И в градинка китна

Спряла се Росица;

Цвят след цвят поляла

 С бистрата водица.

*

Слънцето изгряло,

Цъфнали цветята.

В тиха благодарност

Свеждали челцата.

* * *

Вълк

Вълчо, вълчо, пак ли дебнеш,

В стадото се взираш.

Нямаш ли сърце та вечно

Кротките намираш?

*

Няма ли трева за тебе?

Ей я по долини!

Остави на мира вече

Агънца невинни!

*

Я си похапни тревица.

Мека и зелена!

После пък сръбни водица,

Бистра и студена.

*

Мирна ще ти е душата,

Леко на сърцето.

И от теб не ще се плаши

Веч на сън детето.

*

Кучета, овчари, няма

Веч по теб да бягат;

И тояги по главата

Няма да се слагат.

[Ани]

ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА.

Духът на моя баща

Отдавна, доста отдавна се случи това, което по-долу ще разкажа, но тая преживелица и до сега не се заличи нито от паметта, нито от сърцето ни.

1912 год. войната

Заедно с всички годни за оръжие българи, за бойното поле замина и моят баща. Мъката едва дочака неговото излизане от къщи, за да се настани в душите ни. Затекоха безрадостни дни, безсънни нощи, през които отправяхме топли молитви към Бога и със сълзи на очи го молехме да бди над „татко“ и час по скоро да ни го доведе здрав и весел.

Дните протекоха еднообразно, в постоянно очакване новини от фронта. Писма от баща ни получавахме редов но: понякога два, понякога един път седмично. Те бяха за нас и утеха, и радост, и надежда за по-скорошно за връщане.

Една седмица протече без да получим писмо. В непрекъснато очакване премина и втора. . . Страхът от неизвестното се примесваше с лошите предчувствия, загнездваше се в душите и ни заставяше често да бършем скрито една от друга насълзените очи.

Емна вечер, наседели край печката, слушахме един разказ, който по-голямата ми сестра четеше, за да разсее тъгата на мама и баба. Дали слушаха, дали разбираха нещо, от това, което се четеше, беше доста съмнително, защото, вперили погледи някъде в стената, скръстили ръце, те често и дълбоко въздишаха. Вероятно, и те като мене, си представяха бойните окопи и землянките, така, както бяхме ги виждали по картините и никой друг не забелязваше там, всред пръскащите се гранати и дъжд от куршуми, освен него — бащата.

В един момент всички изтръпнахме. Пътната врата леко изскърца и по двора отекнаха познати стъпки, стъпките на баща ми и ритмичното чукаме на сабята му. Наострихме уши. В стаята мъртва тишина.

Познатите стъпки приближиха до прозореца.

—Той иде! — извика майка ми луда от радост и се затича към вратата.

Баба я дръпна за ръка и ни даде знак да мълчим.

В тоя момент три силни равномерни удари прозвучаха върху стъклото на прозореца. Струните на изправената в един от ъглите на стаята цигулка изтрещяха.

Какво става тук? Очите на всички ни широко се отвориха. Страх, истински страх сковаваше треперещите ни тела.

Стъпките се зачуха по покрива на къщата, спряха се над иконостаса и дълбока въздишка от силните гърди на баща ми се загуби в пращенето но кандилото, което изгасна, като да бе пипнато от мокра ръка. И всичко утихна. . .

Ние се спогледахме. Сълзи бликнаха от очите ни. Малка бях, но разбрах, че става нещо лошо. Прегръщайки ни, майка ми отчаяно плачеше, а баба правеше низки поклони пред иконостаса.

Седем дена след тая страховита нощ, на 9 ноември, получихме едно писмо, с черен кръст върху него.

Майка ми с треперещи ръце, заобиколена от всички ни, го отвори и с глас, често прекъсван от ридания, прочете: „На 2 ноември т. г. 11 часа вечерта, загубихме нашия любим капелник — загина достойно, изпълнявайки своя свещен дълг“.

Когато по-късно отворихме цигулката на скъпия ни баща. четирите корди бяха скъсани.

Чудо? Случайност?

Двадесет и пет години протекоха от тогава. Двадесет и пет години мисля върху тоя въпрос, но винаги това свършва само със сълзи . . . сълзи за смъртта на моя баща.

Ел. Христова — актриса

(в. Дневник от 10. V. 1937 год.)

[Ани]

Сеяч и житно зърно

(басня)

Оперило се житното зрънце еднаж на трудолюбивия сеяч.

— Не желая, рекло, да ме сееш под орало - толкова дълбоко! Туй е страшно и жестоко. Ти не мислиш ли каква е мъка да се прокълни под педя пръст? Сей ме, ако искаш, но въз угарта отгоре и покрий ме със земица само един пръст.

— И така те бих посял, о, миличко зрънце, ала иде зима, студ и мраз. Ще изстинеш, ще измръзнеш, викам аз. И тогава, ни за тебе младост, ни за мене радост.

— Ти посей ме, както искам, па за друго нямай грижа. Аз си нося на гръб хижа.

И посял сеячът житното зрънце отгоре и покрил го със земица един пръст. Уви, скоро дошла зима и донесла що си има: мраз и студ, и северният вятър луд. Всъде всичко се сковало, заледило и зрънцето измразило. Пукнало се, разпиляло, казано на наш език умряло.

__________________

Който търси лесен път,

Или вечно топъл кът.

Пророкувам му от нине —

Гол и гладен ще загине.

                                   Дядо Благо