Велико Търново и Бялото Братство

[Ани]

ВЕЛИКО ТЪРНОВО И БЯЛОТО БРАТСТВО

Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове по света съществува мнението, че оригиналният принос на България към световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена - богомилството и учението на Учителя Петър Дънов. Той е завършил четири годишен курс по теология в университета Дрю, Медисън, щата Ню Джърси. След което е защитил теологична теза и е учил медицина в Бостонския университет в САЩ. За него годината 1897 е особено важна, тъй като внася коренен поврат в живота му. Върху него слиза Духът на Истината, за който говори Христос (Евангелие на Йоан гл. 14).

Прави впечатление, че от началото на века, особено от 1910 г. до 1925 г. П. Дънов е посещавал гр. В. Търново по няколко пъти в годината.

Предпочитанията на Учителя П. Дънов към града се определят от особеното му физико-географско разположение и значението му като важен магнетичен център. Именно тези влияния на космическото течение, земния магнетизъм и електричество използва Учителя.

Търновци са имали щастието да общуват с него, ценели са го като лечител, френолог и ясновидец. Лекувал е най-тежки заболявания за няколко часа или дни. Излекуваните в началото на века наши съграждани и съидейници са Анастас Бойнов, Константин Иларионов, Здравка Попова, Венета Дивитакова, Атанас Добревски и много други. Анастас Бойнов подарява вилата си, в която от 1910 г. до 1925 г. се провеждат съборите на Бялото Братство.

От 1900г. Петър Дънов е изнасял лекции по френология в читалище „Надежда“  и осъществява многобройни френологически изследвания на търновци. Всяка година от1919 до 1922 на 19 август (Преображение) в същата сграда е изнасял по една публична беседа: „Мировата Любов“ , „Новото човечество“ , „Пробуждане на колективното съзнание“  и „Новият живот“ .

Учителят е водил богата кореспонденция със своите ученици, чиито писма са публикувани в документалната хроника „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново“ . Първата му ученичка М. Казакова е била заместник-директорка на Девическата гимназия.

Присъствието на Учителя оказва осезателно влияние върху живота на града, а това предизвиква отрицателното отношение на Светия Синод. Съборите на неговите ученици обединени в началото в така наречената „Верига“ , а по-късно в Духовно общество „Бяло Братство“  са забранени през годините 1913, 1916, 1917, 1918, 1923, 1924. През 1915 г. съборът е разтурен.

Годината 1922 е кардинална в историята на Бялото Братство. На 24.02.1922 г. в гр. София Учителят открива окултната Школа на Бялото Братството, за която казва по време на събора същата година: „Отварянето на Школата тук в България е велик акт, велико събитие, защото се проявяват мощните сили на невидимия свят, които работят за повдигане на цялото човечество.“  Тя се отваря за първи път по този начин, защото в нея се приемат всички, които имат желание да се учат, а не само посветени. За пръв път се поставя и знакът на Школата - цветният Пентаграм.

През същата година Светият Синод взема решение да се отлъчат дъновистите от църквата, а П. Дънов е обявен за самоотлъчил се.

През 1925г. православните архиереи събират подписка против организирането на съборите във Велико Търново. Съборът е разтурен на 4-я ден. От 1926 г. съборите се провеждат в София, а няколко братски семейства се изселват от В. Търново, за да бъдат по-близо до Учителя.

Днес, в края на този пречистващ век, ученици на Бялото Братство има във всички религии и светски общества.