Jump to content

Автобиография от Петър Пампоров


Recommended Posts

АВТОБИОГРАФИЯ

на Петър Георгиев Пампоров

Роден в гр. Смолян на 30 януари 1894 г. - есперантист от 1910 г.

Основно образование получих в Смолян, прогимназиално - в Райково (сега квартал на Смолян), а средно в Цариградската семинария, където се подготвяха учители и свещеници за българското население в Македония и Одринско. Там се приемаха ученици с отличен успех. Българската Екзархия даваше стипендии - при задължение като завърши ученикът семинарията, да стане учител или свещеник. Аз от малък мечтаех да стана учител. В Цариград следвах от 1908 до 1912 г.

След Балканската война завърших Софийската семинария- 1914 до 1916 г. Висше образование - специалност педагогика и философия - получих в Софийския университет - през годините 1920 до 1924 г., след като се завърнах от пленничество - 2 години като офицер - при сърбите.

Професията ми е преподавател по педагогика в Учителски институти и гимназиален учител по психология, логика, етика. Учителствувах две години в Севлиевското педагогическо училище - 1924/25 и 1925/26 г. като педагог. През юни 1926 г. бях уволнен завинаги от всички училища в България от проф. Цанков като прогресивен учител.

Есперанто научих през 1910 г. в Цариград като ученик, сам, без учител, от руски учебник: Первая эсперантская книга для чтения” - граматика и читанка, като веднага започнах да кореспондирам с есперантисти от чужбина.

Когато бях уволнен като учител, аз постъпих като деятел и инспектор при кооперативното застрахователно дружество “Учителска каса”. Имах възможност да пътувам из цяла България, да посещавам училищата и да държа сказки пред учениците за трезвеност, есперанто, туризъм, любов към природата.

През 1929 г. посетих Чехословакия и Унгария. В Чехия участвах в VII Вегетариански международен конгрес с доклад на есперанто, а също в Будапеща завърших курса за преподаване на есперанто по метода на Андрео Че, който беше за учители и ми даваше право да ръководя есперантски курсове във всички държави. Предава се нагледно — без превеждане, а само с показване, движения. Завършването на този курс ми откри пътя за широка пропаганда на есперанто в много държави чрез курсове и сказки за “България - страната на розите и гроздето ”, за българския народ, литература, култура.

На следващата година, 1930 - бях поканен от председателя на Universala Esperanto Asocio — проф. д-р Едмонд Прива, да ръководя есперантски курс в Южна Франция -където доброволци-студенти от много европейски държави, бяха трудова бригада - в помощ на пострадалите от наводнение (Доброволна гражданска служба) за един месец. Всеки ден преподавах вечерта по един урок. През деня всички работехме физическа работа.

След това посетих Париж, Лондон, Манчестер и други градове. Световният есперантски конгрес беше в Оксфорд. Останах 2 месеца в Лондон - имах курс и сказки в няколко градове - Манчестер и Южна Англия. После посетих Германия - Кьолн, Клева, Берлин, Данциг - със сказки. Бях поканен в Латвия - гр.Рига да ръководя есперантски курсове по директната метода. Останах 6 месеца в Рига като посещавах Естония, Финландия, Литва. В Рига имах курсове и сказки във всички гимназии.

На връщане от Латвия присъствах на Световния есперантски конгрес, който тази година, 1931 - се състоя в Краков. Така че, през 1929 г. - за първи път участвах в Universala Esperanto kongreso, в Будапеща, през 1930 - за втори път - в Оксфорд, Англия и през 1931 г.- в Краков. Така си създадох връзки с есперантисти от много европейски страни и почти с всичките си сили заработих за Есперанто — чрез сказки и курсове по Есперанто.

През периода от август 1931 г. - до 1934 г. аз продължавах да работя в Учителската каса. Като инспектор пътувах често и държах сказки на тема: Впечатления от Финландия, Латвия, Литва; Из Европа - с есперанто. Имах впечатления от Франция, Англия, Германия, Швейцария и връзки - не само с есперантското движение, но и с движението за мир, за трезвеност, за кооператизъм. Много статии съм писал - във в. “Заря ” и др. списания. През този период имах есперантски курсове във Варна, Стара Загора, София, гр. Смолян - Устово и Райково, гр. Любимец и др.

През пролетта на 1934 г. бях поканен да държа сказки в Югославия от Есперантската Лига на тема: “България - страна на розите ”. Освен Белград, посетих Банат, Хърватско, Словения, Далмация, Босна и Херцеговина, Черна гора - всичко 48 сказки - в есперантски дружества, в средните училища - гимназии, на есперанто, в продължение на три месеца. Навсякъде бях посрещнат сърдечно, братски. Тогава имаше стремеж към приятелство с Югославия.

Продължих пътуването в Италия - Триест, Венеция. Път ми се отвори за Швеция и аз минах транзит -Австрия, Германия, Дания. Участвах в Световния есперантски конгрес - Стокхолм, 1934 г.

През есента ( септември и октомври) имах обиколка из Швеция със сказки за “България - страната на розите и гроздето ”. Сказките бяха посрещнати много добре и аз се запознах с културата на скандинавските народи, за които после говорех в България. На връщане за България посетих отново Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша, където също мои познати есперантисти ми създаваха условия да говоря за природата и културата на България.

Като се върнах в своето отечество, аз пак в обиколка из читалищата в Северна и Южна България, говорех за своите впечатления на тема: “Швеция - страната на среднощното слънце ” и др. През 1936 и 1937 г. аз бях в Полша, където 1 година проучвах полската философия и тогава се запознах по-добре с културата на братския полски народ, особено с неговата философия за мисията на славянството. И там имах сказки на есперанто из много градове.

През 1938 г. бях в Белград, Югославия и Загреб. Навсякъде чрез есперанто ми се създаваха благоприятни условия за взаимно опознаване на народите.

През есента на 1939 г. аз се върнах към любимата учителска професия. Бяха ми възвърнати учителските права. Учителствувах 1 година в Мъжката гимназия - Русе, после 1 година в Ямбол - Мъжката гимназия, в Стара Загора - Учителския институт и в Бургас - Учителския институт (1943 -1948 г.)

След това се върнах в Райковската гимназия (1948-1957г.) по желание на родителите ми. Есперантската дейност продължаваше непрекъснато - съобразно местните условия. На някои места срещах противодействие (напр. в Райковската гимназия - от учителите по френски). С една дума, съдбата ми помогна чрез есперанто да обиколя много европейски страни и чрез курсове и сказки да работя за успеха на есперанто (най-много в Латвия - с голям успех), както и в България - с курсове и сказки за чуждите народи.

Като се върнах в родния си град, аз почнах с курсове, възобнови се есперантското дружество. През 1965 г. посетих Япония. Присъствах на Световния есперантски конгрес в Токио. От дейните есперантисти в България познавах по-добре Кръстанов. С историята на есперантското движение в България нямах случай да се запозная подробно. Моята дейност премина повече в странствочрез есперанто - сказки и за есперанто - курсове по директна метода.

Смолян, ул. “Д-р Заменхоф ” № 23

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...