Jump to content

Детинство


Recommended Posts

ДЕТИНСТВО

България е сравнително малка страна, но с най-разнообразна и красива природа, защото има величествени и красиви планини като Рила и Пирина, като Стара планина и Родопите; плодородни полета като Тракийската равнина и Розовата долина; има покрай границата си тихия Бял Дунав и Искър, Марица с нейните притоци, Тунджа и Арда. Има и прекрасно крайбрежие на Черно море. България е малка, но благословена земя - със своите плодове и зеленчуци - обетована земя.

И в един от най-красивите кътове на Рило-Родопския масив - в сърцето на Родопите - в с. Пашмакли (сега гр.Смолян) слязох на земята, родих се на 30 януари 1894 г. По баща аз произхождам от заможно семейство. Дядо ми се е казвал Райчо Хаджи Белюв. Той е притежавал доста земя, овце и се е занимавал с търговия. Понеже ходел на панаирите пръв, с много коне, натоварени със стока, нарекли го “пампорът” (от турската дума “пампор”- железница, параход).

Името на един от най-красивите планински курорти - Пампорово - носи прякора на моя дядо. Баща ми беше занаятчия и земеделец. Обичаше да пее, имаше хубав глас и дълги години беше певец в църквата. Честен, с добро сърце и благороден характер. Майка ми беше от Райково, от семейството на Анастас Ковачев - шивач. Помня добре баба си Злата, - при която живях няколко години като ученик в прогимназията - Райково. Това беше рядко разумна, добра и религиозна, в най-добрия смисъл на думата, жена. Тя много ми разказваше за поп Глигорко, монах от Зографския манастир - Света Гора, който е живял дълги години в Смолянския край (тогава Ахъчелеби). Той е бил изповедник. Отличавал се е с голямо безкористие. Пътувал с магаренце, скромно облечен. Каквото му подарявали, той го раздавал на други по-бедни от него. Живял е като аскет. Горната му дреха - с кръпки. Спал на дъски. Истински пастир на народа, който го обичал и уважавал заради чистия и свят живот. Баба ми беше научила от него много неща - как да прилага любовта и милосърдието. Например когато идваше просяк или беден човек, баба Злата ще му сложи софра с ядене, ще се разговори с него и ще го изпрати доволен. Тя често повтаряше: “Крушова динйьо” -т.е. крушов свят. Всичко е преходно, няма нищо трайно. Само доброто остава на тоя свят като капитал, който никой не може да ти отнеме. Доброто, направено безкористно. Истинско добро е да посаждаш овощни дръвчета, да направиш чешма, да очистиш извора, да вдигнеш камъка от сред пътя. Баба ми беше отличен учител. Тя ме караше да се наведа и да махна камъка от сред пътя. Сама тя донесе и посади овощни дръвчета в нашата градина, както и в Райково, построи чешма на местността Старен. В нея религиозното чувство не беше само думи, а и дело. А беше неграмотна. Към всичко писано или печатано тя имаше свещено отношение. Знаеше всичките празници по ръбош. Познаваше какво ще е времето по вятъра, посоката на вятъра. Живееше много скромно. Малко ядеше и много бавно. Не обичаше да смесва храните. Цял живот не е боледувала. Имаше свежо лице и живя до 80 години. Лежа на легло само една седмица. За мене тя беше цял мъдрец и истински учител. И аз я обичах и тя ме обичаше и винаги ме гощаваше с круши, ябълки и други плодове.

Майка ми е била най-малката дъщеря - Анастасия (Шина) от трите дъщери на дядо, който се е женил два пъти. Отличавала се е със своята красота. За нея са пеели песни. Учила е малко гръцки и български, знаеше да чете. Като дете помня, че четеше Новия завет - Евангелието. И аз още от отделенията, като се научих да чета и пиша, обичах да чета Евангелието и всичко в него ме затрогваше. Представях си, че небето е над високите върхове, които виждах насреща и че там ангелите живеят в красива премяна с песни и музика, хвъркати и светещи.

Спомням си още добре, че като дете обичах да играя тичайки, да размахвам ръцете си като две крила, както птичките. Много исках да бъда като птиците и да летя.

Един случай се е запечатал в паметта ми: като ученик в Райково - в IV отделение (IV клас сега), дойде една учителка, девойка от евангелско семейство (протестанти). Тя раздаваше хубави картички със стихове от Евангелието както и малки книжки. На гости в семейството на Илия Робев. В това няма нищо лошо - че пръска Словото на Христа между народа, както правеха първите евангелисти.

Това се посрещна с омраза и гонение от православния свещеник, който насъска и деца, и възрастни да се нахвърлят срещу тази девойка с най-лоши думи, даже с камъни и да я прогонят. Най-интересното обаче, което ми направи неизгладимо впечатление, бе, че тази девойка, красива като ангел, постъпи като ангел. Тя не отвръщаше на злото със зло, а с добро, с кротост и добра дума. Още тогава аз разбрах със цялото си същество, че тя е истинска християнка, че тя прилага Христовото учение, а не православните свещеници, които за материални интереси, от страх да не изгубят от своите пасоми, гонеха Христа в лицето на тази чиста и предана девойка. По-късно аз разбрах, че “спорът между християнските църкви е спор търговски”. Грубият материален интерес е причина за религиозния фанатизъм и за тесногръдието между християнските църкви.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...