Jump to content

Детинство


Recommended Posts

ДЕТИНСТВО

България е сравнително малка страна, но с най-разнообразна и красива природа, защото има величествени и красиви планини като Рила и Пирина, като Стара планина и Родопите; плодородни полета като Тракийската равнина и Розовата долина; има покрай границата си тихия Бял Дунав и Искър, Марица с нейните притоци, Тунджа и Арда. Има и прекрасно крайбрежие на Черно море. България е малка, но благословена земя - със своите плодове и зеленчуци - обетована земя.

И в един от най-красивите кътове на Рило-Родопския масив - в сърцето на Родопите - в с. Пашмакли (сега гр.Смолян) слязох на земята, родих се на 30 януари 1894 г. По баща аз произхождам от заможно семейство. Дядо ми се е казвал Райчо Хаджи Белюв. Той е притежавал доста земя, овце и се е занимавал с търговия. Понеже ходел на панаирите пръв, с много коне, натоварени със стока, нарекли го “пампорът” (от турската дума “пампор”- железница, параход).

Името на един от най-красивите планински курорти - Пампорово - носи прякора на моя дядо. Баща ми беше занаятчия и земеделец. Обичаше да пее, имаше хубав глас и дълги години беше певец в църквата. Честен, с добро сърце и благороден характер. Майка ми беше от Райково, от семейството на Анастас Ковачев - шивач. Помня добре баба си Злата, - при която живях няколко години като ученик в прогимназията - Райково. Това беше рядко разумна, добра и религиозна, в най-добрия смисъл на думата, жена. Тя много ми разказваше за поп Глигорко, монах от Зографския манастир - Света Гора, който е живял дълги години в Смолянския край (тогава Ахъчелеби). Той е бил изповедник. Отличавал се е с голямо безкористие. Пътувал с магаренце, скромно облечен. Каквото му подарявали, той го раздавал на други по-бедни от него. Живял е като аскет. Горната му дреха - с кръпки. Спал на дъски. Истински пастир на народа, който го обичал и уважавал заради чистия и свят живот. Баба ми беше научила от него много неща - как да прилага любовта и милосърдието. Например когато идваше просяк или беден човек, баба Злата ще му сложи софра с ядене, ще се разговори с него и ще го изпрати доволен. Тя често повтаряше: “Крушова динйьо” -т.е. крушов свят. Всичко е преходно, няма нищо трайно. Само доброто остава на тоя свят като капитал, който никой не може да ти отнеме. Доброто, направено безкористно. Истинско добро е да посаждаш овощни дръвчета, да направиш чешма, да очистиш извора, да вдигнеш камъка от сред пътя. Баба ми беше отличен учител. Тя ме караше да се наведа и да махна камъка от сред пътя. Сама тя донесе и посади овощни дръвчета в нашата градина, както и в Райково, построи чешма на местността Старен. В нея религиозното чувство не беше само думи, а и дело. А беше неграмотна. Към всичко писано или печатано тя имаше свещено отношение. Знаеше всичките празници по ръбош. Познаваше какво ще е времето по вятъра, посоката на вятъра. Живееше много скромно. Малко ядеше и много бавно. Не обичаше да смесва храните. Цял живот не е боледувала. Имаше свежо лице и живя до 80 години. Лежа на легло само една седмица. За мене тя беше цял мъдрец и истински учител. И аз я обичах и тя ме обичаше и винаги ме гощаваше с круши, ябълки и други плодове.

Майка ми е била най-малката дъщеря - Анастасия (Шина) от трите дъщери на дядо, който се е женил два пъти. Отличавала се е със своята красота. За нея са пеели песни. Учила е малко гръцки и български, знаеше да чете. Като дете помня, че четеше Новия завет - Евангелието. И аз още от отделенията, като се научих да чета и пиша, обичах да чета Евангелието и всичко в него ме затрогваше. Представях си, че небето е над високите върхове, които виждах насреща и че там ангелите живеят в красива премяна с песни и музика, хвъркати и светещи.

Спомням си още добре, че като дете обичах да играя тичайки, да размахвам ръцете си като две крила, както птичките. Много исках да бъда като птиците и да летя.

Един случай се е запечатал в паметта ми: като ученик в Райково - в IV отделение (IV клас сега), дойде една учителка, девойка от евангелско семейство (протестанти). Тя раздаваше хубави картички със стихове от Евангелието както и малки книжки. На гости в семейството на Илия Робев. В това няма нищо лошо - че пръска Словото на Христа между народа, както правеха първите евангелисти.

Това се посрещна с омраза и гонение от православния свещеник, който насъска и деца, и възрастни да се нахвърлят срещу тази девойка с най-лоши думи, даже с камъни и да я прогонят. Най-интересното обаче, което ми направи неизгладимо впечатление, бе, че тази девойка, красива като ангел, постъпи като ангел. Тя не отвръщаше на злото със зло, а с добро, с кротост и добра дума. Още тогава аз разбрах със цялото си същество, че тя е истинска християнка, че тя прилага Христовото учение, а не православните свещеници, които за материални интереси, от страх да не изгубят от своите пасоми, гонеха Христа в лицето на тази чиста и предана девойка. По-късно аз разбрах, че “спорът между християнските църкви е спор търговски”. Грубият материален интерес е причина за религиозния фанатизъм и за тесногръдието между християнските църкви.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...