Jump to content

Училищна възраст


Recommended Posts

УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ (1900-1906 г.)

През учебната 1899/1900 г. ние живеехме в с. Арда временно. Моят по-голям брат Райчо беше в IV отделение. Аз бях още на 6 години, но и аз съм плакал да отида на училище. Учителят ми даде да пиша кукички - да се забавлявам. Но аз с такова усърдие съм писал, че ме приеха за редовен ученик, макар че не бях на 7 години. От малък аз чувствах голямо желание да уча и към училище имах такова уважение, че и аз по-късно мечтаех да стана учител, която мечта се сбъдна.

Доколкото си спомням, I отделение учих в Арда, II и III отделение - в Пашмакли, а IV отделение - в Райково. В Райково учих и прогимназията. Спомням си старото училище до църквата “Св. Георги”. Зиме всеки ученик носеше по дръвце, за да палим печката. Ученици и ученички, макар и малки - III и IV отделение, дежуруваха, сами метяха и чистеха класната стая, сами палеха печката. Учителите често прибягваха до телесни наказания с пръчка по ръцете или плесници, стоене прав до вратата. Най-много обичах песните и празнуването на Кирил и Методий - 24 май, когато всички ученици плетяхме венци да украсим прозорци, врати и портрети. Голямо тържество беше и краят на годината, когато ставаше утро, с песни и декламации от учениците. Годишните утра се посещаваха масово от родителите.

Моят успех през всички учебни години беше отличен почти по всички предмети ( с изключение на рисуване и гимнастика). Така беше и в прогимназията. Тогава директор беше Г. Димитров - сериозен и справедлив. Аз живеех в Горно Райково, Пепелска махала - у баба Злата, която много ме обичаше. Често си ходех пеш до Смолян, особено когато времето беше хубаво или в събота след обяд, за да си взема някои неща. Зимно време обаче, по-рядко. Предпочитах да си оставам в Райково, защото тогава имах време да си подготвя уроците, да рисувам (копирах икони) и главно да чета книги от библиотеката на училището.

Когато си идвах у дома, веднага ме пращаха по някаква работа. Аз дотолкова обичах учението, че не исках да отсъствам нито един ден. Веднъж, бях мисля във II прогимназиален клас, аз се разболях сериозно от тифус, имал съм температура над 39°, обаче, мълча и не казвам нищо, за да не ме пратят вкъщи и да не отсъствам. Учителката по френски език беше много внимателна и добра. Забелязва, че аз не съм добре, идва при мене, слага ръка на челото ми, а то пламнало от високата температура. Тя ме смъмри строго и ме изпрати заедно с ученик до къщи. Лежах два месеца и по едно време съм бълнувал. Имало е опасност да си замина. Но после бързо се оправих и пак завърших годината с отличие. Болестта беше през февруари и март.

Любовта към знанието, към науката си остана отличителна черта през целия ми живот. Няколко спомена от този период на моя ученически живот. Спомням си много добре за Руско-японската война - 1905 г., която се следеше с голям интерес от възрастните. Всички желаеха да победи Русия. Спомням си имената на генерал Куропаткин, на адмирал Макаров, за Порт Артур. Друг жив спомен оттогава бяха слуховете за една ясновидка Кортеза от Сливен, която идвала в Асеновград (тогава Станимака) и познавала на всички кой какво прави и какъв е. Изобличавала ги пред всички и ги подканвала да се разкаят. Тогава се разказваше също за спиритизма, за опитите да се сношават с умрелите. Така аз слушах от възрастните, когато се събираха през зимните нощи и коментираха тези слухове.

Трети спомен жив - беше посещението ми на събора на Рожен - преди 1908 г. Тогава аз си купих “Вечен календар” -голяма книга с много разнообразен материал - за зодиите, съновник, трепетник, както и с поучителни четива. Това за мене беше нещо ново и интересно. А също и за майка ми, която стана тълкувателка на сънища. Вечният календар й стана настолна книга.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...