Дружбата ми с Георги Леонидов

[Ани]

ДРУЖБАТА МИ С ГЕОРГИ ЛЕОНИДОВ

През втория курс аз бях вече на 15 г. и наближавах 16 год. Моето съзнание се пробуждаше и аз почвах да се вълнувам от много въпроси. Тогава аз се запознах с един оригинален, даровит и хармонично развит младеж, по-възрастен от мен, родом от Лозенград. Казваше се Георги Леонидов. Той беше физически развит, като атлет. Пишеше стихове като голям поет. Свиреше на цигулка като добър музикант, а най-важното, беше самостойно мислещ, с определен мироглед, висок морал и висок идеал. Ние се сприятелихме и почнахме да дружим почти всеки ден. Той ставаше сутрин много рано - преди изгрев слънце. Посрещаше изгрева на слънцето, след това правеше гимнастически упражнения доста трудни, бягаше на доста далечно разстояние.

Главното, обаче, което го отличаваше, беше голямата любов към природата, към чистия въздух, към светлината, към всичко живо, към хората и животните. Той се хранеше умерено, свиреше вдъхновено свои композиции и имаше свои стихове и мъдри мисли. Нашата дружба възникна съвсем естествено и все повече укрепваше, защото и аз обичах природата, посрещах изгрева на слънцето, обичах да съзерцавам звездите, обичах да пея, макар че не знаех да свиря като него и да бягам толкова далече. Той си остана мой приятел и след като завърши и стана учител по музика в Айтос. Ние си пишехме и след Балканската война. По-после аз се научих, че той починал. По идеи и живот той беше ученик на Питагора.

Под влияние на моя приятел аз започнах да уча цигулка. Нямах своя цигулка, обаче имах предубеждение, че музиката служи за забава, следователно тя не е важна. По-важно е човек да чете и да се занимава с друга по-сериозна работа. Сега разбирам, че това е било голяма грешка. Музиката е от първа необходимост в живота.