Опит да приложа Христовото учение

[Ани]

ОПИТ ДА ПРИЛОЖА ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ

Аз реших да приложа идеята за Божията Любов - Любов към всичко живо - тъй както беше изложена в “Християнско учение” на Л. Толстой. Раздадох всичко, което имах в повече -книги, дрехи. Почнах да работя физически труд с градинарите на училището, за да си изкарам прехраната; престанах да посещавам занятията в класа като заявих на учителите, че не ми трябва диплома, за да учителствам за заплата. Вечер отивах да спя в малката стая, където учениците свиреха и спях на дъските, завит само с горна дреха както Марк Аврелий - римски император, спал с плащта си. Реших да опростя живота си. Хранех се скромно, с работниците.

Почнаха да идват моите другари - съученици и учители, да ме питат и да ме разубеждават да не правя това. Това ми даваше повод да развивам идеите на Толстоя за живот според Евангелието; заявих на учителите, че не искам повече да уча за дипломи - църковното учение, с което се оправдават войните, смъртното наказание, съвременния строй - това е учение, противоположно на Христовото. Искам да живея и да прилагам идеите на Христа - да проповядвам с делата си, а не само с думи.

Разговорите с учениците - в междучасията те идваха в градината - бяха интересни. Учителите идваха да ме “вразумяват”, но аз държах на новите идеи.

Бях решил в себе си да напусна училището и да тръгна от село в село, да работя, колкото да заслужа хляба си и да проповядвам чистото Христово учение. В себе си чувствувах голяма радост, мир, любов към всички души. Вечер се разхождах, наблюдавайки звездите до късно през нощта. Изпитвах хармония, вдъхновение, желание да споделя с всички това, което преживявах, че наистина любовта към всички живи същества дава щастие за човешката душа.

Една нощ, загледан в звездното небе, аз изпитах неземно блаженство, като че всички звезди ми се усмихваха, като че съм едно с цялата Вселена, състояние на неземно щастие -сливане на душата с безкрайния живот или пробуждане на Божественото, космичното съзнание - описано в дневника ми.

Това беше през пролетта на 1910 г., в началото на месец март. Аз бях на 16 години и 1 месец. Няколко дни аз живеех в такава светлина, радост, мир, които не мога да опиша.

Моите съученици, на които бях раздал книги, дрехи и пр., ми съчувстваха вътрешно, макар че спореха. Аз чувствах тяхната симпатия. Но учителският съвет, след като много от учителите не успяха да ме накарат да посещавам класа, решили да ме изпратят у дома на почивка. Чел съм много, преуморил съм се. И заедно с един човек ме изпращат до Ксанти да ме придружава, а телеграфират на баща ми да дойде и ме посрещне. Нали съм 16-годишен още малолетен.