Jump to content

Освобождение от пленничество - връщане в България, следване в университета. Кандидат-гимназиален учител в София. Духовната школа на Изгрева


Recommended Posts

ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ПЛЕННИЧЕСТВО - ВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ.

СЛЕДВАНЕ В УНИВЕРСИТЕТА - 3 г.

КАНДИДАТ-ГИМНАЗИАЛЕН УЧИТЕЛ В СОФИЯ.

ДУХОВНАТА ШКОЛА НА ИЗГРЕВА (1920-1924 г.)

След общо две години пленничество ние се върнахме в България в края на юни 1920 г. Още в София аз бях подготвен да науча, че сестра ми Мария и брат ми са починали преди две години, когато аз съм бил пленен. От четири деца, моите родители изгубили три и мене считали за загинал. Останала жива най-малката ми сестра Елена, която също боледувала. Брат ми починал от испанската болест, от която загинаха хиляди след войната. След моето завръщане започна нов период в моя живот. Моето голямо желание да продължа образованието си в университета нямаше спънки, защото като се върнах от плен, получих половината заплата за близо 2 години като взводен командир (подпоручик). Всяко зло за добро! Всяко страдание и изпитание си има и добра страна. Тези пари аз вложих в книжарницата, която преди войната още бях отворил и баща ми я поддържаше, с условие да работи с тези пари и да ми праща месечно, като се запиша за студент. Моята мечта да стана учител надделя и аз записах педагогика и философия в Софийския университет, макар че ме привличаше и медицината. Почна се нов период в моя живот. Есента на 1920 г. аз бях вече студент. Същевременно посещавах сказките на Софрони Ников, на теософското общество; работех активно като член на Вегетарианския съюз и Вегетарианската кооперация. А също така посещавах и неделните беседи на Учителя, които всяка неделя държеше на ул. “Опълченска” 66. Освен вегетарианците, последователи на Толстоя, с които аз се познавах от по-рано около издателство “Възраждане” - Ст. Андрейчин, Йордан Ковачев, Янко Тодоров и др., които издаваха сп.“Възраждане”, сп. “Вегетариански преглед” и в-к “Свобода”, аз постепенно се запознах с Всемирното Бяло Братство, главно със студентите, които редовно посещаваха неделните беседи, между които се сближих с Георги Томалевски - физик, Кирил Икономов - музикант, Кръстю Тулешков - естественик, Борис Николов, Георги Радев, Георги Марков (естетвеници и математици), Кузман Кузманов. Отначало ние се увлякохме от един духовен кръжок, който получаваше послания чрез медиум - послания от Бялото Братство, чрез които се даваха закони и правила на живота. Ние се хранехме главно с варено жито, варени картофи и плодове. Даваха ни се задачи - общи и индивидуални. Напр, в дъждовно време да идем на Витоша за цял ден и пр. - задачи за каляване и послушание. Стана въпрос, може ли човек да се ръководи чрез медиум или по-добре е да следва един Учител, който е дошъл на земята и образувал школа, който е пример във всяко отношение и дава методи за новия живот. Ние се отнесохме до Учителя Дънов. Той отговори: “Ако може човечеството да се ръководи чрез медиуми, нямаше нужда да слизат на Земята Великите Учители”, които са основатели на религиите и са имали духовни школи. И тогава ние решихме, че това е истината и скъсахме с медиумите.

Студентският живот в университета се състоеше от редовно посещаване лекциите на професорите и техните упражнения, както и в общуване със студенти. Едни от студентите -социалисти и комунистите, бяха последователи на материализма, а друга част бяха идеалисти, последователи на Толстоя, вегетарианци, трезвеници, окултисти. И трета група - още не самоопределили се. Имаше въздържателно студентско дружество, което пропагандираше трезвеността и се бореше против тютюнопушенето.

Между професорите, проф. Георгов застъпваше идеалистическия мироглед, четеше лекции из Историята на философията. Проф. Д. Михалчев изхождаше от мирогледа на и критикуваше марксизма. Проф. Дим. Кацаров - вегетарианец, педагог, последовател на Толстоя, четеше лекции за образованието и възпитанието. Проф. Казанджиев четеше лекции по психология. Проф. Саръилиев четеше лекции върху учението на Бергсона за интуицията. Аз обичах да посещавам лекциите на проф. Асен Златаров, особено когато говореше за трезвеност и върху науката за храненето, защото неговият език беше поетичен и той беше любимец на студентите. Той обичаше цяла България и имаше винаги препълнени салони. Изобщо, след Първата световна война, в университета имаше винаги интензивен духовен живот и пълна свобода на изказване и творчество, щракане на идеите. Помня, че най-често имаше спорове между социалисти и комунисти от една страна и толстоисти, окултисти от друга. Сава Гановски тогава беше студент, един от убедените марксисти, с когото водехме спор. За тях всичко се свеждаше до класовата борба и те отричаха съществуването на духа, на душата, на безсмъртието, на по-висши идеали от кървавата революция, чрез която “работническата класа” ще вземе властта и ще възстанови правдата. Животът обаче по-късно опроверга тази тяхна вяра. Днес, 50 години по-късно, когато в Съветския съюз и в други държави, комунизмът (по-право партията) взе властта в ръцете си, ние виждаме, че няма справедливо разпределение на благата, че пак интелигенцията и държавниците създадоха нова привилегирована върхушка, а мнозинството - селяни и работници останаха онеправдани и лишени от свобода. Без индивидуално изправление на личността, без духовно възраждане и възприемане на безкористната Любов към всички, към душите, към всичко живо няма правда, няма ново общество. Насилието, убийството, лъжата, неправдите, егоизмът, алкохолизмът, престъпленията си остават и се разпространяват. Днес, в 1973 г., 30 години след като комунистите взеха властта и управляват, виждаме, че младежта остана без идеал, отдала се на удоволствия, пушене, пиене, разврат. И много естествено атеизмът и материализмът логически водят към егоизъм и разпуснат живот на криворазбрани удоволствия. “Няма Бог, няма душа, всичко се свършва със смъртта на тялото”. Какво ни остава? Да ядем, да пием, да имаме повече удоволствия. “Целта оправдава средствата” - езуитският морал. Животински живот.

На младежите-студенти, които са участвали във войната, университетската управа им даваше право в една година да вземат изпитите за 2 години, т.е. една година им беше дарена. Аз се възползвах от това право и завърших университета с всички изпити затри години - 1920/21, 1921/22 и 1922/23. Материалът, предвиден в програмата, не ми се виждаше труден. Нещо повече, главното ми внимание и като студент не беше напълно към лекциите, които обаче се стараех да посещавам редовно. Те допринасяха за разширяване на умствения кръгозор, особено историята на философията. Но запознаването ми с учението на Всемирното Бяло Братство в школата на Учителя за мене стана най-важното, то беше храна за ума, за сърцето, за душата и за духа. Там имаше и песни, и музика, и теория, и практика чрез екскурзии в планината и чрез възникването на поселени-ето на Изгрева - новият център на школата.

След като взех дипломата за завършен курс на Софийския университет, аз останах на стаж като кандидат гимназиален учител при Трета девическа гимназия в София - 1923/24 уч. година. Така че, цели четири години аз имах възможност да остана в София при най-благоприятни условия в културно отношение, следвайки 3 години в университета и вземайки пай-активно участие в Школата на Учителя на Всемирното братство. Най-напред аз редовно посещавах неделните беседи на Учителя, всяка неделя в 10 ч., съпроводени всякога с песни. После бях редовен хорист в хора на Братството, ръководен от Симеон Симеонов; по-после - редовен посетител на лекциите в Окултната школа - за възрастни и младежи, която започна през 1921 г.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...