Как възникна общежитието на Изгрева

[Ани]

КАК ВЪЗНИКНА ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА

През учебната 1920/21 г. аз вече бях студент по философия и педагогика. Други наши братя и сестри - младежи, бяха студенти във Физико-математическия факултет по физика и математика, трети - в естествени науки и т.н. Учителят през зимния сезон обичаше да посещаваме обедите на ул. “Опълченска” 66, където живееше и същевременно държеше неделни беседи. При тези обеди естествено възникваха интересни разговори. Същевременно след обеда почти винаги пеехме братски песни. Учителят ни подготвяше постепенно и насаждаше нови идеи в нас, учеше ни как да прилагаме Учението на Любовта и братството. Така той изтъкваше, че е необходимо да обработваме земята, да се научим на някой занаят, да образуваме групи за задружна работа, да излизаме сутрин рано - през пролетта, да посрещаме изгрева на слънцето и т.н.

Братството вече беше купило на края на Парка на Свободата (Борисовата градина) няколко декара демя (ливада), където се свършваше боровата гора, която била подарена на американеца Баучер. Така се наричаше тая полянка - “Ваучер”. Мястото беше много удобно - от север и запад - борова гора, от изток и юг - ниви и широк простор се откриваше. Така в нас се яви желание вече да отделяме 1-2 ч. в земеделски труд. Учителят насърчаваше всяка идея, която водеше до прилагане на новото учение. През пролетта всички желаещи братя и сестри отивахме да посрещаме изгрева на слънцето близо до полянката “Баучер”. Утринните разходки и посрещането на слънчевия изгрев започваха от 22 март - началото на пролетта.

Точно на 21 март 1921 г. вечерта аз казах на Методи Константинов, с който живеехме заедно, че утре отиваме да посрещнем слънцето и аз взимам бележка - да покопая 1-2 часа. След това - в университета. Той пожела да направи същото. В нас беше назряла вече идеята да почнем да прилагаме - да разработваме земята, като използваме братската поляна. Почваме от най-малкото: 1-2 ч. физическа работа, на слънце, въздух, да посеем лук, картофи.

И сутринта на 22 март 1921 г., след изгрева на слънцето, ние вече отиваме да копаем. Този ден е началото на общежитието, наречено от нас “Изгрев”, понеже тука изгряваше новият, братският живот на новите хора, които искаха да живеят на слънце, светлина и въздух, в съгласие със законите на природата.

В същия ден брат А. Бертоли ни носи една палатка, която я построяваме в младата борова горичка - за 4-5 души. И до сега не зная кое го е накарало да донесе палатката в същия ден. Сигурно той е знаел, че се готви нещо от младежите и искаше да ни помогне. Така се тури основата на трудовото общежитие “Изгрев” и Бялото Братство.

Примерът заразява. След изгрев слънце ние продължихме да работим всеки ден по 2-3 ч. и всеки ден идваха и други желаещи да ни погледат, да покопаят, да попеем. С песни и работа задружна започна новият, слънчев живот на белите братя, по съвсем естествен път от най-малките. И това бе началото. След няколко години - всички ниви около братското място почнаха да ги купуват наши братя и сестри от София и провинцията, почнаха да строят дървени къщички по за двама или по-големи за семейства. След 5-6 години построи се и нов салон за беседи и лекции на Учителя с дом на Учителя. Салонът беше построен с участието на всички братя и сестри от цялата страна с личен труд и помощ. Наши братя - зидари ръководеха строежа, а всички - млади и стари - помагаха.

През първата година, ние 3-4 братя студенти, живеехме в палатката само през пролетта и лятото. През зимата бяхме в града - в топли квартири.

На другата година през пролетта се построи голяма палатка на поляната. А на третата година вече почнаха да никнат една след друга дървени къщички - по за един, двама души, повечето млади хора. Така неусетно и постепенно възникна “Изгрева” - общежитието от братя и сестри, в което учехме и теоретично, и на практика учението на любовта и братството, как да живеем природосъобразен, трудов живот - на слънце и въздух. Всички неделни беседи и лекции в школата се пренесоха на Изгрева, след като се построи голям, слънчев салон и дом за Учителя.