Екскурзии до Витоша

[Ани]

ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША

Един от методите на Учителя бяха екскурзиите до Витоша - зиме, на пролет и през цялата година. Те бяха за всички желаещи - млади и стари. За тази цел се използваха големите празници и по-късно, всеки четвъртък - за тези, които бяха свободни.

Обикновено ние тръгвахме сутрин много рано, защото разстоянието до Витоша през Драгалевци и Симеоново изминавахме пеш. Нямаше тогава автобуси. Носехме големи раници на гръб - по-младите и силни братя, и когато стигахме на бивака, водата беше готова за пиене - вряла. Тези чайници бяха така приспособени, че се запалваха и сгряваха водата, докато се изкачим. Защото при зимните излети беше много трудно да се запали огън и да се топли вода. Най-напред вървяха младите братя, които бяха по-силни и по-здрави. След тях Учителят с главната група братя и сестри. От време на време Учителят се спираше за кратки почивки на крака, за да изчака някои изоставащи по-възрастни сестри, а имаше и по-продължителни почивки - по 10-15 мин., когато времето не беше много студено. Винаги около Учителя имаше желаещи да бъдат по-близо, защото понякога се водеха интересни разговори. Учителят беше неизчерпаем източник на мъдрост и знания. Щом започваше да говори, стенографите веднага записваха интересните нови мисли. Особено брат Боян Боев, който винаги записваше всяка нова мисъл на Учителя.

Всички братя и сестри си носеха в раниците хляб и провизии, чашка за чай. Горе на бивака, щом пристигнем, първото нещо е да запалим голям огън, когато това беше възможно и да турим чайниците да заврат. На бивака има изобилна вода и чайниците щом заврат, всички пият гореща вода по 1-2 чаши. И после закусват. Всеки изважда, каквото носи, и го споделя с близките.

През пролетта, при по-топло време, когато се изпотявахме, първата ни грижа беше да сменим ризата. Изпотяването е пречистване на организма. След закуската имаше почивка известно време. И почвахме гимнастически упражнения с дълбоко дишане, а също и паневритмията - ритмични движения с музика и песни. Но това ставаше при слънчево време. През първите години още не бяха дадени тези упражнения. Започваха разговори, при които често задаваха въпроси на Учителя. Песните винаги започваха след обедите или закуските, а след тях - разговорите.

Всичко ставаше естествено, на свобода, без никакво ограничение. Всеки беше свободен да използва времето както намери за добре. Например някои правеха слънчеви бани, упражнения с дълбоко дишане или в размишление, съзерцание. Обедите се правеха колективно - всички насядахме в кръг, изваждахме кой какво носеше и започвахме с молитва - “Няма любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов”. Някои братя и сестри носеха повече провизии, за да ги споделят с други, които носеха по-малко. Така се създаваше братска атмосфера.

Зимните екскурзии бяха по-малко и се връщахме по-рано. Пролетта бяха по-често и тогава ние се връщахме обновени, пълни с енергия, с песни и веселие. И при отиване, и при връщане - централната фигура беше Учителят и около него винаги имаше по-голяма група братя и сестри, защото при почивките често се завеждаха интересни разговори. Учителят при тези разговори често разкриваше нови идеи, даваше интересни примери.

По-младите пеехме по пътя от Симеоново до Изгрева. През първите години нямаше автобуси, а пеш отивахме от София и Изгрева до бивака и обратно. А това не е малко разстояние, особено за несвикналите и по-възрастните.

Незабравими са впечатленията от тези екскурзии до Витоша и в тях ние се сближихме, ние се опознавахме, ние се чувствувахме по-близки - като едно голямо духовно семейство. А същевременно обикнахме природата все повече и се научихме да ценим светлината - в чистия въздух, чистата вода и жизнената енергия, особено през пролетта. Ние се възраждахме и се връщахме обновени в града - и физически и духовно. Студентите, младежите - ние никога няма да забравим тая велика привилегия да бъдем в общения с Великия Учител на Любовта и Мъдростта - в най-великата школа на живата природа.