Две години учител в педагогическото училище - гр. Севлиево

[Ани]

ДВЕ ГОДИНИ УЧИТЕЛ В ПЕДАГОГИЧЕСКОТО

УЧИЛИЩЕ - гр. СЕВЛИЕВО (1924/25 и 1925/26 г.)

След завършване на университета аз останах в София още една година като стажант (кандидат-учител) през 1923/24 г. при Трета образцова гимназия, където посещавахме уроците на образцовите учители и след това и сами изнасяхме такива. След всеки урок имаше конференция върху урока - положителни и отрицателни страни на лекцията.

През следващата 1924/25 г. аз бях назначен като редовен учител по педагогика в Севлиевското педагогическо училище. Бях се явил и на държавен изпит и го издържах, така че аз вече имах правата на редовен гимназиален учител. Обичах учителската професия, обичах учениците и с радост и преданост се отдадох на учебната работа. В скоро време ученици и ученички ме обикнаха. Почвахме с песен урока. Излизахме всред природата. Стараех се да прилагам нови методи както Виолино Примо. Ръководех въздържателното ученическо дружество, където често се изнасяха доклади от ученици против алкохолизма, тютюнопушенето и разврата. След всеки доклад имаше разисквания, критики от ученици и разпалени спорове. В дружеството имаше много ученици - комунисти, които се прикриваха и същевременно прокарваха своята пропаганда. Често след дългите разисквания ние ходехме на разходка до парка - оттатък р. Росица и още продължавахме споровете. Това беше период на голяма активност.

Аз се настаних да живея в сем. Гюзелеви (вегетарианско семейство) на първо време, в хубава слънчева стая. Хранех се в къщи като вегетарианец, заедно с майката и дъщерята - Мария Гюзелева - мълчалива и силна, способна ученичка. Имаше няколко семейства още от Бялото Братство - сем. на Ст. Тошев (адвокат) и други, а също и на Пенка - съкласничка на Мария Гюзелева, също вегетарианско семейство - майка вдовица и дъщеря. При тях живееше още един брат - вегетарианец, млад човек.

Мария и Пенка бяха приятелка, в един и същи клас - и двете прилежни и силни ученички, и двете се влюбват в младия учител, както често се случва, още повече, когато той е със същите идеи, каквито и те. И тука почват изпитанията. Почват да ревнуват.А самият учител е турен на най-трудния изпит, в който пропада. Случи се така, че аз се преместих да живея в семейството на Пенка, като вдовица с единствена дъщеря, за да им помогна. Това възбужда ревността у Гюзелеви. Идва трагична развръзка. Мария Гюзелева, по наследство, с предразположения към песимизъм, в едно помрачение на съзнанието, свършва със самоубийство - хвърля се в река Росица. Аз се разболявам сериозно и се премествам да живея в друго семейство. Пропаднах в първите изпитания на живота. Увлякох се в чувствата си към Пенка. Бях уволнен като учител.

Това беше през времето на реакцията, когато Цанков беше министър-председател. Уволняваха масово прогресивните учители - комунисти и от Бялото Братство. И аз също бях уволнен през юний 1926 г. - “завинаги от всички училища в Царството”.

Цял живот, от детинство мечтаех да стана учител. Завърших университет с отличие и държ. изпит също, обичах професията и ме лишават от възможността да учителствувам. Най-голямата трагедия. Но, че аз бях виновен, не издържах изпита си; като ученик на школата аз трябваше да бъда абсолютно целомъдрен - да не се влюбвам, а аз се влюбих в Пенка и пропаднах като ученик.

Наказанието дойде заслужено. Всичко е за добро и се превръща на добро - за ученика, който признае своите погрешки и желае да ги изправи.

Когато съобщих това на Учителя, той каза: “Всяко зло за добро” - 3 пъти. Аз останах да живея на Изгрева в София. За мене това беше добро, защото имах възможност да слушам беседите и лекциите на Учителя, да участвувам в екскурзиите и пр. За мене беше много важно да бъда в обществото на Изгрева, за да се подготвя за бъдещата работа, която ме чака - пътувания из цяла Европа, за да разнасям идеите на Учителя по света.

Постъпих като деятел на учителската каса - Кооперативно застрахователното дружество и почнах да изнасям сказки в училища и читалища из градове и села за трезвеност и вегетарианство - в годините 1926 до 1929 г. През тези години аз живеех на Изгрева в малка дървена къщичка и имах привилегията да слушам беседите и лекциите на Учителя, да участвувам в екскурзиите до Витоша, които често правехме, особено през пролетта; в младежките събори и общите събори, които се пренесоха на Изгрева. Но аз често пътувах из страната, най-много из Южна България - Сливен, Айтос, Бургас.