Второ пътуване из Европа

[Ани]

ВТОРО ПЪТУВАНЕ ИЗ ЕВРОПА -1930/1931 г.

Благодарение на педагогическия курс на Андрео Че в Будапеща, който завърших успешно, аз вече имах диплома - с право да ръководя курсове по Есперанто из цяла Европа. В централата на Universala Esperanta Asocio (UEA) се знаеше за курсовете в Будапеща и за завършилите курса учители.

През пролетта (1930) аз получавам покана да ръководя есперантски курс в Южна Франция (Лагард), където, поради голямо наводнение, беше организирана помощ от квакерите (доброволна гражданска служба от младежи), за да подпомогне пострадалите от наводнението. Младежи от цяла Европа се канеха за 1 месец да работят безплатно. И аз трябваше да отида също като доброволец, но да устроя есперантски курс - в гр. Монтобан.

На (.....) заминавам за Швейцария, Женева, където посетих института “Ж. Ж. Русо” и се срещнах с г-ца Алис Декьодр - лекторка, ръководителка на един клас за ненормални деца. Лично се запознах с проф. д-р Едмонд Прива от Женевския университет - автор на книгата “Животът на Заменхоф”. Посетих института “Ж. Ж. Русо” за ново възпитание. В Женева същата година беше и теософският конгрес и там можах да се запозная с Ани Безант, Летбитер и др. теософски писатели. Посетих и биографа на Лев Толстой - Павел Бирюков, който живееше в близко до Женева село, на старини. Любувах се на прекрасното Женевско езеро, на Женева, на чудната алпийска природа, на ведрата атмосфера на Швейцария.

След няколкодневно пребиваване в Женева заминах за гр. Монтобан и оттам в замъка на с. Лагард, където доброволци от 12 народности - младежи, работят безплатно, служейки на идеала на мира и братството. Моята задача беше - всяка вечер, през време на почивката, да ръководя курса по есперанто, а през деня и аз работех като всички физическа работа. Храната отпуска френското правителство. Всички младежи са идейни хора, привърженици на братството и мира между народите. Бяхме всичко 80 души - голямо семейство. Жени имаше по-малко и те доброволци - готвеха и слагаха трапезата на обед и вечеря.

Един месец прекарах там, като всяка вечер имах по 1 час курс по есперанто, по директната метода, придружена винаги с песни. След един месец аз заминах за Париж с албума, в който курсистите бяха записали своите впечатления. Това беше наистина школа за братство и мир между народите.

В Париж тогава беше българският художник ... (не е посочено име, но предполагам, че става дума за А. Стайков, бел.моя), който ме разведе из града. Качихме се на Айфеловата кула, посетихме картинката галерия, вегетар. ресторант. Срещнах се с проф. Легрен (ИОГТ) - борец за трезвеност и голям приятел на българската младеж.

През същата година Световният есперантски конгрес щеше да бъде в Оксфорд през август и аз със японски есперантист (.....), представител на Оомото, заминахме за Лондон. (Вж. статията: “Новият свят, който се ражда”, печатана в сп. “Житно зърно” - год.6, 1931 г. кн.5 и 6 за повече подробности).

След Швейцария и Франция аз имах щастието да посетя и Англия. Най-напред - Есперантския световен конгрес в Оксфорд (…), в който се запознах с много есперантисти, идейни

хора - трезвеници, вегетарианци, приятели на мира. Когато свърши конгресът, всички есперантисти бяхме гости на Лондонските есперантски клубове, посрещнати от тях сърдечно и настанени у тях. След това бяхме разведени да видим забележителностите на най-големия град в света - Лондон. Аз се запознах с квакерите, истинските християни в Англия, които отричат войната и военната служба и прилагат идеите на Христа в своя живот. В тях няма лъжа, егоизъм, омраза, а братски чувства към всички хора и народи.

Благодарение на братския прием от тях, аз останах в Лондон 2 месеца, държах сказки “България - страната на розите и гроздето” в есперантски клубове (2) и в някои други градове. След една такава сказка се записаха 30 души курсисти, желаещи да учат есперанто по директната метода. Българин да преподава есперанто на англичани! Това е възможно само в есперантското движение, където всички народи са равноправни. Посетих Манчестер и (крайморски курорт), където бях гост на вегетарианци - познати от Вегетарианския конгрес през 1929 г. Много добри впечатления имам от точността на англичаните и високия морал на квакерите. Посетих много музеи, църкви, забележителности на Лондон и след два месеца продължих моето пътуване из Европа през Германия - за Полша и Латвия, където имах покана да ръководя курс по есперанто.

(Статия “При квакерите в Англия ” –

в. ".Зорница, 7.Х. 1931 г.)

Пътувах през Кьолн (Германия), посетих катедралата, Берлин и Данциг на път за Латвия. В Берлин посетих вегетарианската колония в предградието, където ме посрещнаха радушно. Посетих и Потсдам - дворците и лятната резиденция на германските императори. В Данциг бях на гости на моя кореспондентка - есперантистка - Gerda Spriess. И там разгледах забележителностите. След това заминах за Рига - столицата на Латвия, която беше отделна държава, както Естония и Литва -самостоятелна. В Рига бях посрещнат много сърдечно. Председателят на есперантското дружество (...) уреди предварително много сказки за България в разни дружества - есперантски, вегетариански, за трезвеност, в гимназии - руски, латвийски, немски. Почнах курсове по есперанто - едномесечни по директната метода, с песни на края на всяка лекция. Това много се хареса на курсистите, защото латвийците са много музикални. Почвам курса с 20-25 души, а го завършвам с 30-35 души. Разни д-ва - учителско, вегетарианско, ученически и др., почнаха да ме канят на сказки за България и след това - за курсове. Така аз останах в Рига през зимата и пролетта. Пристигнах през декември 1930 г. и останах 5-6 месеца. През май посетих Естония и Литва. Като дописник пращах статии във в. “Зорница” - “Един истински пастир в Латвия” - в нея се разказва за евангелския пастир Вилцин, който проповядва без заплата -от любов и се радва на големи успехи. Служи на Бога безплатно както Христа и апостолите.

Друга статия: “Празникът на песента в Латвия”. На 19, 20,21 юний 1931 г. се състоя XII всенароден празник на песента в Рига - 300 хора и 13 000 певци, при повече от 25 000 слушатели пееха под открито небе. Това е стара традиция, която показва, че този народ вярва в магичната сила на музиката.

Същата година през април посетих Естония и пратих статия в “Зорница”, а по-късно и другата прибалтийска държава

Литва. И двата народа са много интересни със своите самобитни култури и традиции, както и със своите езици.

Статии в Латвия:

Новини из Латвия - в. “Зорница ”, 4. VI. 1931 г.

Празникът на песента в Латвия - в. “Зорница”, 7.VII1931 г.

Един истински пастир в Латвия - в. “Зорница ”, 13.V1931 г.

В Естония: в. “Зорница”, 7.V.1931 г.

Душата на Литва - в. “Зорница ”, 29. VII. 1931 г.

На връщане за България аз се спрях в Каунас, столицата на Литва, разгледах забележителностите на града, ядох от вкусните ягоди. Най-силно впечатление ми направиха картините на Чурлионис, художник-мистик и музикант-композитор. В цикъл картини той е представил сътворението на света, потопа, 12-те зодиака. Чурлионис представя днес духовното възраждане на Литва - пише руският критик Шудевски за него.

Минах през Полша и посетих спиритическия конгрес в Чехословакия (5-6 юли 1931 г.). Спиритичното движение в Чехия е голямо движение и обединява около 300 000 членове и съчувственици. Централата е в Радованице, където се състоя и конгресът, с делегати и гости - 1500 души. Поздравих конгреса от името на Бялото Братство. Бях приет сърдечно и гостувах у едно полско семейство. Спиритистите в Чехия имат организация, салон, издават списание.

Спиритич. движение в цяла Европа и в Чехия дойде като реакция против грубия материализъм. В Чехия е масово движение. Спиритистите са трезвеници, вегетарианци. Моето посещение беше връзка с Всемирното Бяло Братство.

Върнах се с техни списания и книги. А и аз говорих за идеите на Учителя и Бялото Братство в България, поднасяйки поздравление пред конгресистите.

Същата година Международният есперантски конгрес се състоя в Краков от 1 - 8 август. Аз посетих и този конгрес, още повече, че вече три години под ред посещавам есп. конгреси: в Будапеща- 1929 г., в Оксфорд- 1930 г. и в Краков - 1931 г. На този конгрес, както винаги, има летен университет, концерт, бал, екскурзии. В конкурса за красиви народни носии, първа премия получава българската учителка Ковачева от Русенско със своя оригинален български костюм. На всички есперантски международни конгреси главната цел е да се работи за мир и братство между народите. Има много секции - учителска, на женски дружества, за трезвеност, вегетарианци, Панев-ропа и пр. Избра се петчленен комитет за мир (3 от Швеция, 1 германец и 1 българин). В събранието наПаневропа се събраха подписи за всеобщо разоръжаване (вж. статия в. Зорница, 2 септ. 1931 г.).

След като посетих Швейцария, Франция, Англия, Германия, Данциг, Латвия, Литва и Естония в продължение на една година и (...) месеца, аз се завърнах в България, обогатен с много впечатления от видяното из европейските страни.