Jump to content

Новата философия на живота


Recommended Posts

Ръкописни разработки на Петър Пампоров по темата за

„Новата философия на живота“1)

(във връзка с подготвяната книга на Бялото Братство)

Съдържание

I. Необходима ли е нова философия?

II. Съвременните теософски учения.

II а. Време, пространство, реалност.

III. Новата философия на живота.

IV. Приложението й.

I. Необходимост от новата философия на живота.

Съвременните хора трябва да се домогнат до правата философия на живота. Само тази философия ще им даде истински разбирания за живота и смъртта. Когато водата в някоя река замръзне и се превърне в лед, тази река може да каже: “Свърши се моят живот!” До кога? До пролетта. Щом пролетта дойде и слънцето започне по-силно да пече, животът на реката отново дохожда. Тогава пък ледът ще каже: “Всичко е свършено с мене.” До кога? Докато дойде зимата.

Съвременните хора се нуждаят от философия, която има живо, практическо приложение в живота. При толкова много философски школи и системи човечеството се намира в положението на фалирал търговец. Вие ще възразите, че човечеството е имало велики философи като Платон, Аристотел, Кант, Бекон и пр. Питам: какво направиха тези философи? Кант можа ли да преобрази Германия? Бекон можа ли да преобрази Англия?

Философията на мравките не е философия на хората; философията на хората не е философия на ангелите; философията на ангелите не е философия на боговете. Една мярка не разрешава задачите.

Божествената светлина влиза първо в умовете на ангелите, дето претърпява едно пречупване ; и после в умовете на хората, дето претърпява второ пречупване. Тази светлина слиза и надолу, но това не е важно за вас. За вас е важно какво става над човешкия свят.

Представете си, че вие искате да създадете нова философия на живота. Ако стоите на становището, че трябва да бъдете съвършено самостоятелни и независими, вие трябва да създадете съвършено свободна философия, независимо от ничий възглед. Обаче това е невъзможно. Не, има една положителна философия, чиито принципи са неизменни. Следователно ако някой иска да гради своя философия, той трябва да вземе за основа на тази философия онези неизменни принципи, общи за всички времена и епохи, и върху тях да гради. Тези принципи ще ви бъдат помощници в съграждане на вашата философия. Тях ще приемете на доверие, макар и да не сте ги изпитали, а нагоре ще строите сами.

Личната философия не разрешава важните задачи. С тази философия само той може да бъде над вълните в бурното море. Без нея той ще бъде играчка на тия вълни, ще бъде носен от тях на една и на друга страна, докато най-после потъне в дълбоките води на морето. За да не потънете в бурното море, за да не бъдете играчка на неговите вълни, откажете се от личното, от егоизма и грубия материализъм и дръжте се за общото, за Цялото, за Божественото. Божественото е струна, която докосне ли човека, моментално го преобразява, прави го добър. Божественото - това е Космическото съзнание, което преобразява човека.

Каква е задачата на философията? Да внесе чистота и светлина в ума. Човек трябва постепенно да се издига и да се изкачва в мисълта си като по стълба и когато дойде до положението на гений или на светия, да напише онова, което е преживял. Ама няма ли право човек да мисли? Има право да мисли, но той трябва да мисли като праведен човек, като гений, като светия, като ангел и най-после като Бога.

С други думи, човек трябва да има висок идеал, който да го издига над материалното, над личното, над егоистичното.

Съвременните хора са изгубили своя идеал, те са влезли в избата на грубия материализъм. Всички съвременни хора страдат от отричане на идейния живот в себе си. Всички, навсякъде казват: пари трябват! Парите са станали идол, цел, а не средство. Колко хора има, които да не се подкупват? Груби материалиста има навсякъде: и в църквата, и в държавата, и в науката, и в изкуството, този груб материализъм съществува. Между свещеници, проповедници и богослови има материалиста; между майки и бащи има материалиста; между учени и философи също тъй има големи материалиста. Всеки човек, у когото няма възвишен идеал, чрез който да разбира единството на живота в света и да обича своите ближни като части на всеобщия организъм, такъв човек е в избата на този груб материализъм. А на него се дължат всички страдания на съвременното човечество. И такъв човек ще каже: Яж, пий и се весели! Всичко друго е празна работа. Оставете тази ваша философия! Преди да съществуваше вашата философия, имаше една друга философия на Любовта, която създаде всички слънчеви системи. Материалистите казват: Като умре човек, всичко се свършва с него.

Човек е жива, разумна Божествена душа, Лъч от Слънцето на живота.

Човешката душа, това е Божествената Любов, която е сглобила всички клетки в организма ти. Тя ги отхранва и те растат и се развиват в своите способности и сили поради нея.

Човешката душа не е функция на тялото, на мозъка. Не, всичко е функция на душата, тя произвежда всичко. Тъй седи въпросът според новата философия на живота.

И тази душа живее и след физическата смърт. Тялото е само инструмент на душата. Нищо в природата не изчезва, а само се видоизменя. Нито материята изчезва, нито душата, съзнанието. Това е основата на великата философия, която възвестява славно бъдеще на човека и го окриля с висок идеал.

Вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, може да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно, времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето - съмнение.

Бог е същина, която не се доказва. Той е извън времето и пространството, извън съзнанието, извън живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но. съдържа в себе си съзнанието. Той е извън интелигентността, но съдържа интелигентността. Значи Бог, Безграничното не може да се докаже, но той съществува. Той е реалността. В него е вечният живот. В него е смисълът и благото на живота.

II. Съвременните философски учения.

Ангелите никога не спят, но хората спят. Защо хората спят? Защото служат на себе си. Те служат на старата философия, според която считат, че първо трябва да задоволят всички свои желания и ако им остане време, тогава ще помогнат на другите хора. Тази философия на егоизма се проповядва и поддържа от хиляди години насам. Донякъде тя е права, но понеже Бог царува на небето и на земята, лозената пръчка няма защо да се грижи за своя живот. Направете опит да отрежете една пръчка от лозата и вижте може ли тя сама да оправи работата си. Значи тази философия търпи промяна.

Заблужденията на хората се дължат на това, че те гледат на света като на нещо неорганизирано и мислят, че трябва да въведат нов ред и порядък.

Първата работа на човека е да се освободи от всички лъжливи учения на миналото и сам да се убеди по вътрешен път, че Бог съществува.

По отношение съществуването на Бога човешката философия е мравешка. Мравката не може да реши въпроса има ли Бог или няма. Смешно е мравките да доказват дали съществувам Аз или не.

Колко души от вас са убедени в живота след смъртта? Повечето мислят, че като умрат, с тях всичко се свършва. Смъртта представя материята, а животът - духа. В материята се крие горивото на духа. Колкото по-гъста става материята, толкова по-големи безверници стават хората. Дух и материя са двата полюса на Битието.

Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Когато се намаляват трептенията на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават трептенията на светлината, цветните лъчи изчезват. На същото основание: Хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма. Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат.

Животът е голяма призма, която пречупва светлината. Като дойде до призмата, светлината се пречупва и оцветява всеки човек различно. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд, те се обединяват и стават еднакви.

Някои хора приемат, че Бог съществува и го проповядват. Други Го отричат. Обаче и едните, и другите работят за пари. Това значи, че всички разбират истината от лично гледище. Докато стомахът е задоволен, животът ви е дек и приятен и работите ви вървят добре; вие мислите, че навсякъде има ред и порядък. Щом се разстрои стомахът ви и работите ви остават назад, казвате, че хората са лоши, обществото не се развива правилно, навсякъде виждате пълен безпорядък. Това е философията на човешкия стомах, но тя не разрешава въпросите на живота. Даже нашата слънчева система не е в състояние да разреши всички въпроси. Защо? Тя е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето Слънце е само уд от тая всемирна система с милиони слънца, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Има едно велико космично сърце, което наричам “душа на Вселената”. Силата му е сто милиона пъти по-голяма от тая на нашето Слънце. Нашето Слънце изпраща само за земята енергия равна на тая, която развиват 545 милиарда машини с по 400 конски сили. Изчислете колко струва енергията, която Слънцето изпраща на Земята. За онзи, който вижда разумността в природата не може да става въпрос съществува ли Бог или не. Достатъчно е да проучи Земята, Слънцето, енергията, която се отделя, за да схване отчасти величието на Космоса. Аз считам за светотатство да се разисква въпросът за съществуването на Бога. Бог съществува така както Слънцето съществува. А светлината, която слиза отгоре, това е Духът. Светлината е дух, който слиза от слънцето и има пряко съприкосновение с нашия живот. Светлината се движи по известна спирала и най-после спира. И всеки един слънчев лъч се превръща в едно разумно същество. Преди милиарди години вие сте били един лъч. Вие сте забравили, че сте светлина, дете на Слънцето. Духът се проявява в човешката душа, в светлата душа, която мисли, чувства и действа. Поради това човек, в различие от другите същества, ходи прав.

Всички съвременни философски учения могат да се класифицират в три: теизъм, идеализъм и материализъм. Богословът и теистът казват: “Бог е създал и устроил света, Той го управлява. Без него нищо не съществува.” Идеалистът и спиритуалистът казват, че умът твори света: “Всичко, което виждаме и усещаме във външния свят, това са само форми и образи на ума, който едничък действа и създава всички форми. Вселената е негов продукт. Без ума никакъв свят не би съществувал.” Материалистът обаче казва: “Няма нищо друго освен материя, която виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме и да проверим в действителността. Затова, вън от тази реалност, всичко е фантазия. Що се отнася до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни молекулярни движения в мозъка.” На пръв поглед твърденията на материалиста изглеждат прости и убедителни. Безспорно материята е една действителност и следователно няма защо да се съмняваме в нейната действителност. Но в този момент идва идеалистът със своите обширни познания за действията на ума и започва да ни доказва и да ни убеждава, че материализмът не почива на здрави основи. Онова, което виждаме, пипаме, опитваме, не е материя, а само образи, форми, създадени с творческата сила на ума. Умът е, който действа вън от нас и вътре в нас. Неговите действия и резултати материалистът взема за неща реални сами по себе си и независими от ума и ги назовава материален свят, природа и т.н. Онова, обаче, което пипа, което усеща, което мисли и сравнява, е умът. Изведете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементарни действия. Затова, вън от ума, никаква реалност не съществува.

Но тогава къде е истината? Ако приемем учението на материализма за вярно, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че човек не е нищо друго, освен куп от атоми. Разумът отрича това. Ако пък приемем учението на идеализма за вярно и допуснем действителността само на ума, като отхвърлим реалността на материята, ще дойдем в стълкновение със своя организъм, със своя мозък - центърът на цялата ни настояща дейност. Значи, нито материализмът, нито идеализмът съдържа цялата истина.

Пред нас се явява дилемата на триъгълника, в който всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник. Това е омагьосаният кръг, в който се въртят богословът, материалистът и идеалистът. Но ако триъгълникът не може да съществува без наличността на един от ъглите си, то и ъгълът не може да съществува без присъствието на неговите страни. Но и всяка страна сама по себе си не може да съществува без наличността на точката, която е образувала правата линия. Излиза, че точките са основата на всичко. Посредством тях се образуват правите линии и ъглите.

Ако погледнем конкретно на въпроса, ще дойдем до едно просто разрешение. Народът казва: “С един камък къща не става.” За да имаме къща, три неща са необходими - основа, стени и покрив. Смешно ще бъде да се поддържа, че само основата или само стените, или само покривът съставят къщата. Простата очевидност показва, че трите части заедно образуват къщата. Затова теизмът, идеализмът и материализмът трябва да завземат всеки своето място при изясняване на света. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, а навсякъде. Ако става реч за частите на къщата, хората имат право да правят известни различия. Но ако смесват понятието за къща с идеята за оногова, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност.

Тялото е съставено от вещество, посредством силата на живота, която го свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади, силата - от движението и дейността на тия центрове, а умът - от групирането и разпределението на атомите и силите в известни отношения, които се управляват от постоянни закони, работещи с математическа точност и последователност за постигане на оная велика цел в природата, която Духът на Битието си е поставил. Че това е факт, не подлежи на съмнение, науката е доставила от всички области на живота многобройни факти, които говорят много по-ясно и по-убедително от кой да е философ. И тъй, свойствата представят материята, качествата, силата, формите - ума. Всеки атом във Вселената носи свойствата, качествата и формите, отпечатани у него от Първото начало. Това начало е Духът на Живота - Вечната животворяща енергия, която изпълва цялата Вселена. Първичната Същност, от която произтичат всички разумни действия. Духът е положил оня върховен закон, който ръководи душата и я подготвя да се стреми към съвършенство. Той е скритата сила на самосъзнанието у човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича истината.

Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция ги предчувства. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато навлезем в границите на безсмъртието? Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: “Събуди се, събуди се, ти, който спиш; стани, ти, който си паднал и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил. Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към тебе не е угаснала. Стани, свети!”

За да можете да разберете философията на живота, трябва да имате чисто сърце и светъл ум. Нашият ум трябва да бъде в съгласие със светлината, а сърцето - с топлината.

II а. Време, пространство и реалност.

Аз ще ви кажа една истина, която не сте чували досега. Освен време и пространство, съществува и друго нещо, което обхваща в себе си и времето и пространството. То е реалността на живота.

Какво е реалност, вие не знаете.

Времето и пространството сами по себе си не са реални величини. Времето само определя нещата. Пространството пък може да се увеличава и намалява, без да е реално. Ето защо, докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата реалност.

Нещастията на човека се дължат на това, че той живее във времето и пространството. Имаш къща, нива - ти живееш в пространството и зависиш от него. Искаш да бъдеш щастлив - ти зависиш от времето. Докато зависиш от времето и пространството, ти всякога ще бъдеш такъв, какъвто си сега. Времето има смисъл само в пространството, времето не може да се прояви. Реалността произвежда една малка радост. Ръката, това е една реалност. Няма по-голяма реалност от човешката ръка. Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух. Това е мощното, това е великото в света. Ръката е тясно свързана с човешкия дух, а човешкият дух е реалност. Идеята е реална.

Физическият живот се проявява във времето и пространството, а духовният е извън времето и пространството.

Докато се тревожиш, докато боледуваш, докато лягаш да спиш и ставаш, докато се учиш, ти си във време и пространство.

Едно е нужно за вас: да дойдете до реалността. Вие търсите реалността там, дето не е. Реалността е извън времето и пространството. Който влезе в света на времето и пространството, той сам се ограничава. Времето ограничава, а пространството дава широта. Щом сте по-свободни, вие сте в пространството. Обаче, трябва да излезете от света на времето и пространството и да влезете в света на реалността - третото състояние. Понеже реалността обхваща и пространството, тя дава истинска свобода на човека.

Реалността може да се прояви или като тъмнина, или като светлина. Тъмнината е пак реалност, без образ. И светлината сама по себе си е проявление на реалността. Светлината не е още самата реалност. Това са философски положена, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.

Реалността на живота седи в това, че той е безсмъртен. Безсмъртието крие в себе си онзи живот, който не е ограничен от условията. Има реалност на формата, на съдържанието и на смисъла. Има относителна и абсолютна реалност.

III. Новата философия на живота.

Философията на живота седи в това, да знаем где сме прави, т. е. где сме в съгласие със законите на общия живот и где сме в противоречие с тях.

И когато животът на космическото съзнание влезе у нас, ние ще имаме нова философия, нова мисъл.

Подсъзнанието - това е душата; съзнанието - това е сърцето; самосъзнанието - това е умът; свръхсъзнанието - това е духът. Старите гърци са казвали: “Познай себе си!” Те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието; а сега новата философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Значи човешкият дух и човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие. И тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират; защото ще се проявят като разумни души, съединили в себе си любовта и мъдростта, сърцето и ума. И чрез тях тогава ще се прояви Духът на Истината и свободата, на творчеството и Любовта.

В духа се крият сили, чрез които формите се видоизменят. Формата и субстанцията на материята са две различни неща. Атомите и молекулите в различните съединения могат да се изменят по количество, но субстанцията им е реална, действителна, вечна и неизменна.

Материята е спящ дух. Под материя се разбира спящото състояние на духа; щом духът се събуди, материята минава в друга форма.

Духът и материята са двата полюса на Битието. Под “дух” се разбира вечното, безсмъртното, а под “материя” - преходното, променливото. Човек неизбежно минава през живота на материята и живота на духа. Във временния живот, т.е. в живота на материята, съществуват всички философски теории, всички противоречия и заблуждения. Противоречията водят към Истината, но Истината не е в тях. Съвременните хора на XX век, наречени културни хора, си служат е една истина, която е милион пъти далеч от действителната, от същинската Истина, наречена Божествена. Изчислено е от съвременните учени, че земята се намира на 92-93 милиона мили далеч от Слънцето. Такава част представлява човешката истина от истината на слънчевите жители.

Вие се държите главно за материалния или физическия свят, без да подозирате, че той е една от стоте милиона брънки на веригата светове, която ви обгръща. Какво представя една халка от верига със сто милиона халки? И тая халка трябва да се развива, но не е право да мислите, че тя съдържа всичко в себе си. Спрете вниманието си върху процесите, които се вършат в природата. Какво става със семенцето, което посаждате в земята? Първо го заравяте в земята на известна дълбочина и го поливате. След това то се пропуква и започва да гние. В земята семето минава през процес на анархия, т.е. разрушаване. И светът, който Бог е създал, е минал през процеса на анархията. В тоя процес се крият Божествени закони. Ще кажете, че цяла Европа днес минава през тая анархия. Това е хаосът в света, който ще създаде бъдещето.

Болшевиците са сили, събирани от хиляди години. Реката е придошла, вдига къщи, огради, отнася животни, хора. Вие се страхувате, че тя ще отнесе целия свят. Не се страхувайте. Това ще трае, докато се стопят снеговете.

Във всички прояви на природата ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. В какво се състои неизменното? В желанието да се зароди у нас оная братска връзка и да разберем, че всички хора еднакво страдаме в тоя свят, безразлично дали сме богати или бедни, учени или прости. Когато съзнаем тоя факт, че всички имаме едни и същи страдания и еднаква съдба, че спасението на едного е спасение и на другиго, ние ще дойдем до една правилна философия на живота. Помнете: в Битието всяко същество, колкото и малко да е, е част от Цялото. Следователно, когато малкото или частта страда, с нея заедно страда и Цялото. Като не знаят тоя закон, хората сами на себе си причиняват страдание. Цялото човечество е общ организъм, затова всеки трябва да приложи своята дейност за благото на Цялото, за благото на тоя организъм. Това е новата философия: живот за Цялото.

Човек се ражда, за да изучава великия закон на самопожертването. Някога човек е бил щастлив, горд, с високо мнение за себе си, голям философ и затова Бог го е изпратил на Земята да учи закона на самопожертването, да живее в Цялото, да се смири, да стане толкова малък, че да се събере в една микроскопична клетка. Смири ли се човек веднъж, оттам насетне той ще почне да учи и да прилага великите уроци на живота. Когато Бог работи, от малките неща Той може да изкара велики работи. Когато човек работи и от най-големите неща, нищо не излиза. Например някой голям, виден философ може да напише сто тома, които нищо да не струват.

Истински философ, поет, или писател е този, който сам представлява написана книга, от която хората като четат, да се учат. Това, което човек пише, трябва да бъде написано вътре в него. В тази книга трябва да са писали най-великите духове, ангели, светии. Щом сте написали книга, в нея ще намерите и проза, и поезия, и музика, и изкуство, и философия - всичко, каквото пожелаете. В това седи великата философия на живота.

Да мислиш право и да прилагаш своята мисъл право - ето новата философия, новата наука, новата религия в света! Новото във всички области осмисля живота.

Новата философия на живота се заключава в постигане на щастието. Човек не трябва да търси щастието изключително за себе си, но като общ закон, който се отнася до цялото човечество. Всичката философия на живота седи в следното: дръжте връзката си с Господа! Силата на човешката душа се крие в живота, в положителната вяра. Има ли човек тази жива вяра, той ще бъде в постоянна непреривна връзка с Бога през всички състояния на своя живот. Вяра в Любовта!

Когато хората направят вътрешна връзка с Бога, философията, науката, изкуството, то общественият, семейният, личният живот ще се изпълнят с новото, с нови идеи и разбирания, с нов стремеж към красивото и възвишеното. Тогава всеки човек ще се проникне от силата на новата Божествена ми-съм, с която ще може не само да отбива цял полк войници от пътя им, но и ще застави хилядни армии да сложат оръжие пред неприятеля си, да се откажат да убиват. Който може да направи това, той е поставил за основа на живота си Любовта.

Какво значи Бог - “теос” на гръцки, дума, чиито корен е санскритски. Бог значи движение в права посока на твоето битие. Бог е туй начало, което стимулира, дава подтик за правил-ното движение у вас. Движението аз тълкувам или превеждам с думата Любов, защото само Любовта образува движение. Мома и момък, като се влюбят един в друг, движат се един към друг.

“Бог е Любов.”

До реалността на Духа се отива през Любовта. Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в Битието.

Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието.

Думите: Бог е Дух, съдържат реалността на живота.

Космичната стълба на реалността е следната:

Материята е кондензирана енергия.

Енергията е кондензирана светлина.

Светлината е кондензирана мисъл.

Мисълта е кондензирана Любов.

Любовта е кондензиран дух.

Духът е първичната проява на Бога. Следователно, духът и материята са двете полета на Битието.

Духът - това са най-бързите трептения.

Материята - това са най-бавните трептения.

Любов към Бога - тя е абсолютната реалност, любов към ближните - относителната реалност. Тези две неща остават явни в света. Единственото реално в света, единственото неизменно - това е любовта към Бога.

Това е връзката и единството с Бога.

“Аз и Отец сме едно.”

Тази тайна разкрива най-великото посвещение на душата, когато Божественото начало у човека се слива с Първоизточника на Живота - с Бога.

Бог е светлина без сенки, живот без ограничение, любов без промени и изменения, знание без погрешки, свобода без ограничение. Това са основните положения на новата философия на всеединството. Казвам: философията на живота е тази, да познаете,че вие сте изпратени отгоре да изпълните волята на Онзи, който ви е пратил преди милиони години на земята. Отец на светлините. Вие сте жив слънчев лъч, разумна, светеща душа, образ и подобие Божие.

И затова е дошъл Христос, да донесе закона на Любовта и казва: Само по закона на Любовта, вие можете да изпълните волята на Бога, понеже Той е Любов. И там, дето е любовта, там е и Духът, туй начало, което движи силите. Туй в индийската философия го наричат “прана”, жизнена сила. Праната във всички свои проявления е жива сила, която прониква всичко и вечно се движи.

Да мислим идейно, значи да имаме в настоящето такава съществена храна, която може да даде сила и подтик на нашия ум.

Желая да започнете с новата философия: всеки ден да се обновявате, всеки ден да се обличате в нови мисли, чувства и желания. Всеки ден трябва да имате по едно ново разбиране за живота. Тогава радостта, веселието, мирът, любовта ще се вселят в Душата ви в своята пълнота.

Христос донесе едно учение, една философия на любов и свобода, да направи всички хора вътрешно щастливи и свободни. Бог създаде света, за да се учим, за да се веселим и пеем. Той облече всички свои създания в различни облекла и ги изпрати на земята в мир и любов. Той не благоволява в тяхната смърт, в убийствата и войните. Българите и всички хора трябва да бъдат добри, умни, честни и справедливи. Това иска Бог на Любовта. Бъдете искрени към себе си и другите, за да се прояви любовта чрез вас. Любовта ще донесе соковете на новата култура. Как се възприема Любовта? - Както се приема светлината и топлината на Слънцето. Без Слънце на тоя свят не може. Слънцето само дава и вие трябва да бъдете като Слънцето - да възприемате и да давате любовта и светлината. Обърнете шишето надолу, за да изтече старото съдържание - лъжливите философски учения, лъжливите мисли и желания и приемете новото учение, новата философия на Любовта. Старите ви шишета ще се напълнят с ново съдържание, със знание за Слънцето. Като обикнете Слънцето, то ще ви заговори на такъв сладък език, какъвто никога не сте чували. Ако искате да проверите истинността на моите думи, турете всичко на опит. Опитът решава въпросите. Желая да дойдете на Слънцето и да се убедите във верността на всичко това, което ви говоря за новата, слънчевата философия.

Сега вие сте затворени в телата си като в гробове и питате: “Какво да правим? Как да излезем вън?” Кажете: “Аз вярвам, че мога да изляза от този гроб и ще изляза. Аз съм жив слънчев лъч, Син на Бога. Аз мога да мисля като Бога; мога да правя добро като него; мога да любя като Бога.” Оставете живия Бог да прояви своята Любов. Не Му препятствайте.

“Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот!” В тия Писания има една велика философия на Любовта, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които съществуват вътре във Вселената.

А съвременните хора и народи не спазват тия закони. Никъде не може да се намери човек, който да оправи света, нито сега, нито за в бъдеще. Обаче всеки човек може да оправи своя свят, когато разбере законите на живота. Външният свят е оправен, но светът на човека, вътрешният свят още не е оправен. И по закона на свободата, който Господ е положил в света, всеки сам може да оправи своя свят, както всеки сам диша, храни се, мисли и действа. И всеки трябва да знае, че бъдещата култура няма нищо общо със старата. Както гъсеницата няма нищо общо с пеперудата и както пеперудата няма нищо общо с гъсеницата, така и новият живот няма нищо общо със стария. Време е вече хората да излязат от стария живот на егоизма и да влязат в новия живот на Любовта. Бъдещето е важно и велико. За да се приготвят новите условия за живот, работа се изисква от всички. Учителите на човечеството предупреждават учениците да използват времето в края на века. Времето е скъпо, денят е равен на век. Освен работа нищо друго не може да ви спаси. Това е единствената философия - никаква друга философия не може да ви помогне.

Учете се от звездите, вслушвайте се в техния шепот. Те светят и тихо нашепват: “Радвайте се на възможностите, които ние откриваме за вас. Тук се готвят места за вас.”

Ние основаваме нашата философия върху резултатите, които се произвеждат в даден момент. Защото има един велик закон в природата, който определя нещата мигновено: Истината се определя веднага. Не се иска векове, за да намерим истината. Когато Слънцето изгрява, изложете гърба си на слънцето, за да се ползвате от неговите лъчи.

IV. Практическо приложение на новата философия.

Аз искам да ви дам една правилна философия, да не се увличате от страстите на хората, които защитават своите интереси и казвам: “Целта оправдава средствата.” Това не е истина.

Лъжливата философия, която твърди, че нямало значение какви средства употребява човек за постигане на своите добри желания и цели, че целта оправдава средствата, е и си остава едно чисто езуитско учение. Колкото и да се оправдават постъпките на хората с целта, която преследват, в никой случай те не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолют-ната мярка на върховното добро, така както тя съществува в природата. За благородни цели се изискват и благородни средства. Това е общ закон в битието, това е неизменният критерий на истината. Така работи и действа духът, когато произвежда и ражда нещо добро. И действително фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и благородни майки. Следователно, за да постигнем великата цел на живота, необходимо е да живеем като разумни човеци, като братя, произлезли от един баща и свързани с тясната връзка на любовта.

Правила за живота:

Животът изключва смъртта.

Истината изключва лъжата.

Мъдростта изключва невежеството.

Правдата изключва всяка неправда.

Любовта изключва насилието и убийството.

Доброто изключва злото.

Това са важни, практически максими за живота съгласно новия морал на великата философия. Който се роководи от тези максими, той ще се ползва от великите блага на живота, той ще бъде новият човек. Ако всички хора се ръководеха и вдъхновяваха от Любовта, и изпълняваха изискванията на този велик закон, той непременно щеше да пренесе своите плодове на мир, благоденствие, успех и духовен подем. При такива условия, у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат доброто и истината. Духът му тогава ще се радва на една съвършена среда, много по-фина от ефира, която ще разкрие пред ума му посредством своите трептения величието и красотата на една жива вселена. Тя ще му разкрие един необятен свят, дето тупти пулсът на вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека.

Добротата е истинското богатство; греховността, лошавината е сиромашия. Това е правата философия в живота. Права философия е тази, която създава силни, устойчиви характери; хора, които разбират всички прояви на живота и лесно се справят с противоречията.

Христос е казал: “Не се противи на злото!” Това значи: ако на злото отговориш със зло, с това ти повече го засилваш. Следователно, на злото не отговаряй със зло! На доброто, обаче, отговаряй с добро! На любовта отговаряй с любов; на мъдростта - с мъдрост; на истината - с истина. На злото пък не отговаряйте със зло; на лъжата не отговаряйте с лъжа. Ето една отлична философия! Вие трябва да знаете, че лъжата е изобретение на нисши същества, а не на човека. Побеждавайте злото с добро; побеждавайте лъжата с истина. Това е новата философия!

Всеки човек може да бъде щастлив, учен, чист, силен, истинолюбив, разумен, с една дума добродетелен. Каквото мисли човек, това става. Следователно не допущайте отрицателното в себе си! Борете се с него, докато положителното, доброто във вас вземе надмощие.

В живота се крие силата на човека. Да познаете Великия в своите мисли, чувства, действия, както и в проявите на своя дух и на своята душа, това значи придобиване на сила, която животът съдържа в себе си. Желая всички да превърнете стария си живот в динамическа сила и да внесете в него абсолютна честност, абсолютно благородство и милосърдие. Те са вътрешното богатство, което представя идеал в живота на всеки човек. Истински духовен човек е само онзи, който може да се пожертвува за човечеството. Аз наричам добро да дойда на лозето ти с мотиката да покопая един час. Един час да жъна или да ти шетам - това е добро. Добро е , когато самият аз влагам сили, а не когато баща ми е оставил 10 милиона и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Не се лъжете, не се самоизмамвайте! Това е лъжлива философия. А в новата философия - всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство и проявление трябва да излиза от дълбочината на нашата душа. И за всяко нещо има определено време. Поезия се пише на млади години, а философия - на стари години.

Бъдете будни, готови за помощ и услуга на своите ближни, на своите паднали и по-слаби от вас братя и сестри. Намерете във всеки едного по една добра черта, която постоянно да носите в ума си. Тази добра черта е Божественото в човека. Да насърчиш човека, да му кажеш една блага дума, да го подтикнеш да върви напред, в това седи божественият метод, тази е положителната философия на живота, с която трябва да си служите. Божественото се застъпва за себе си. То е скрито във всеки човек. Веднъж дошъл на земята, човек има своя мисия, която трябва да изпълни успешно.

Дръжте връзка с Бога и не се спирайте върху миналото. Щом съзнаете една погрешка, изправете я и вървете напред. Какви сте били не е важно. Какви сте днес - това е важно. Разумно използвайте всеки даден момент! Това е истинската философия на живота. Изправяйте погрешките си без да се спъвате. Правата философия на живота е следната: не съжалявайте за погрешките, които сте направили, но ги изправете! Да изправи човек една погрешка, в това има велика сила. Че ако нямате препятствие, где ще се покаже вашата сила? Мислете добре за всеки човек. Щом човек разбере, че имате доверие в него и той ще се отвори към вас.

Всичката философия на живота седи в следното: като ви дойде някое нещастие, всеки от вас да може да контролира ума си, да се проникне от тази вяра в Бога, да се зарадва и да знае, че това нещо е за добро. Всичко е от Бога! То е от Бога определено.

Разумният човек при всички условия на живота ще каже: така е определил Бог, такава е неговата воля и всичко, каквото се случва, е за мое добро. Каквото и да ви се случи, да знаете, че това е волята Божия. Щом Божията воля е такава, душата ни трябва да се изпълни с благодарност и благоговение, че Бог действа навсякъде в света. Само Бог може да ни избави от всички противоречия. Само той може да внесе в душата ни мир и спокойствие. Само той може да даде знание и светлина, свобода и простор, сила и живот.

____________________

1) ДА-Смолян, Фонд №698, оп.1,а.е. 85, л. 1-30

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...