Писма между членове на Бялото Братство

[Ани]

Писма между членове на Бялото Братство

ПИСМО

22.12.1925 г.

За сестрата Пенка Казакова

Севлиево

Тук

“БОГ е ЛЮБОВ.”

“Няма ЛЮБОВ като БОЖИЯТА ЛЮБОВ.

Само БОЖИЯТА ЛЮБОВ е ЛЮБОВ. ”

“Целувка може да има само между хора, които завършили своето развитие, чиито души са обгърнати с любов, чиито умове са обгърнати с мъдрост и чиито духове са проникнати от истината - само те могат да си дават целувка. ”

Плачът - IV серия

"Трети елемент, който спъва виделината, е сладострастието. То е гробът на ЛЮБОВТА. Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него!

ЛЮБОВТА е хармония, а сладострастието - отрова.

Виделината - III серия

В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупува греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е претърпяло прахосване на БОЖЕСТВЕНАТА енергия.

Има удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това БОГУ, принася ли полза на този, който обичате, дали не развращава неговата душа и неговия ум.

Сънищата на Йосифа -1 серия

Сестра-душа,

Великата илюзия в света, множеството на формите под които е скрит Единият живот и Единият БОЖИ ДУХ, се надмогва чрез дълги опитности и страдания, през които човешката душа се учи да обича всички живи същества като души.

Изпърво се проявява най-ограничената любов - любовта като стремеж между момъка и момата - най-нисшата любов, която е начало на по-висшите форми и проявления. Любовта между мъжкото и женското я има във всички животни и растения.

Тя преминава отпосле към любовта като чувство - любовта на майката, на бащата, на брата, на сестрата - семейната любов.

В любовта като стремеж и като чувство противоречията са неизбежни, понеже тя не е безкористна. Към нея ни влекат примамките, които природата е поставила, за да достигне своите цели и за да подтиква живите същества към усъвършенстване.

ЛЮБОВТА на ХРИСТА към всички души, ЛЮБОВТА на светците - това е вече чистата ЛЮБОВ, ЛЮБОВТА като сила, която е твърде близо до БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ, ЛЮБОВТА като принцип.

Ние като души в този живот само за туй сме слезли, да разширим ЛЮБОВТА - да се прояви в нашата душа БОЖИЯТА ЛЮБОВ, чистата, безкористната, духовната ЛЮБОВ към всичко живо. Много и много пъти сме опитвали ограничената любов към обекти временни и преходни, винаги пълни с противоречия, защото е нетрайна, основана на преходното, материалното - обладаваме физическото тяло - и поражда ревност, пресищане, омраза и пр.

Като ученици на БЯЛОТО БРАТСТВО - младежи, налага ни се като върховна задача да разрешим по принцип този въпрос - целомъдрие ши женитба. Когато аз ти правех предложение, ти ме запита какво ще каже УЧИТЕЛЯТ. Аз замълчах. Оттогава мен ме примъчва мисълта, че съм наруши обещанието си - да бъда целомъдрен. Аз те моля да ме освободиш от дадената дума тебе, за да посветя своя живот на БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ. Аз те моля да решиш веднъж завинаги този въпрос - БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ, а не човешка между нас - да свършим земното училище. УЧИТЕЛЯТ казва: Ако двама са си дали глупави обещания — да не ги изпълняват. Ако се оженя - аз ще умра. Т.е. веднъж познал отчасти безграничната ЛЮБОВ, граничната не задоволява душата. Прощавай за човешките прояви на ЛЮБОВТА. Желая и теб да ти послужат като скъп урок, че само БОЖИЯТА ЛЮБОВ дава истински, вечен, щастлив живот.

С.Б.Л.Е.Л. Петър Г. П.

Сред документите в личния архив на Петър Пампоров открих малка бележка, в която към края на живота си, той е завещал желанието си с личните му спестени пари да бъдат издадени беседите на Учителя Петър Дънов както и неговите преводи и разработки по теми от Учението на Любовта.

Държавен архив - Смолян, неговите родственици и настоящи последователи на Петър Дънов, чрез това издание удовлетворяваме според възможностите на момента това негово желание. Всичко останало от богатия му архивен фонд е на разположение на интересуващите се и може да се ползва в читалнята на архива.

Смолян 10. VII. 1976 г. на Изгрев - 61/4 ч.

Всички спестени пари да завещая за издаване на беседите на УЧИТЕЛЯ и преводите ми на есперанто, в които е изложено учението на ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО, дадено чрез УЧИТЕЛЯ; за БОГА, за човека, за живота, за добродетелите, закони и правила.

Парите са вложени в Есперантската кооперация в България - София - 7500 лв. Всичко това трябва да се оформи.

* * *

Черновка от писмото за Ст. ГюзелеВ

9 дек. 1926 г.

ВСИЧКО ЗА СЛАВАТА БОЖИЯ*

(Беседа на Мусала)

В света няма по-голяма отрова от лъжата. Там, дето има лъжа, Христовият крак няма да стъпи. Престанете да лъжете и да се лъжете.

Възлюбете ХРИСТА! Които чуят гласа на ИСТИНАТА, ще възкръснат. Бъдещият свят ще бъде направен от ИСТИНАТА. БОГ сега говори на съвременните хора чрез ИСТИНАТА. ИСТИНАТА от високия връх и ще бъде видян от всички. БОГ е говорил досега чрез МЪДРОСТТА (Матея), чрез ЛЮБОВТА (ХРИСТОС), а сега ще говори чрез ИСТИНАТА, която ще ни даде най-голямото благо - СВОБОДАТА. ИСТИНАТА носи всички блага, сила, красота. Можете да живеете в ИСТИНАТА. ИСТИНАТА е на висшето БОЖЕСТВО. Едно нещо има, с което можем да победим дявола - ИСТИНАТА. ЛЮБОВТА и МЪДРОСТТА са двете страни на ИСТИНАТА. Не съжалявайте за вашите постъпки, а изправяйте вашите погрешки. Това е правата философия. (Беседа на Великден 1926 г.) Единствената опасност от черното братство е всаждане на голям критически дух, че ние не сме добри. Ние не можем изведнъж да станем светии. Не се спъвайте. Всичко ще бъде за СЛАВАТА БОЖИЯ. Вашите слабости се използват от напредналите духове. Всички планове на черното братство ще се разрушат.

За да разбираме човека, трябва всякога да схващаме добродетелите, злото е сянка. (Из беседата на Мусала, 11. VII. 1926 г.)

За Стефан, Иванчо и Параскева Гюзелеви

Човек преди всичко е жива, разумна, любяща, творческа душа. Тялото е един инструмент. Сърцето, умът, волята са инструменти, проявления на душата. Душата е реалното, вечното, семенцето, което, като се посее, пуска корените на желания, чувства (сърце), пуска клони и листа (ум), цъфти и завързва плод (добродетели). А доброто е есенцията на божественото. Душата е по-съзнателното, което чрез сърцето и ума-съзнанието и самосъзнанието — достига до свръхсъзнанието - сливане с БОГА.

Ние сме всички души деца на БОГА, на СВЕТЛИНАТА, на ЛЮБОВТА - мъже, жени, учени, прости, богати, бедни...

Ние можем да се освободим от робството на тъмнината и греха само чрез светлината на ИСТИНАТА и силата на ЛЮБОВТА и ДОБРОТО. БОЖЕСТВЕНАТА ИСТИНА е ЛЮБОВ и МЪДРОСТ, понеже ние само така ще постигнем СВОБОДА, благо, радост. Но преди да достигнем това, много желания, много борби, много падения и страдания ще имаме, както сме имали, но и много победи. И понеже доброто дава плодове, а злото е осъдено на безплодие; понеже усилията за доброто ни дават всички придобивки, а злото рано или късно бива побеждавано и смазвано от закона на живота, затова тържеството на доброто е сигурно. Но се изисква вяра. Абсолютна вяра в БОЖИЯТА ЛЮБОВ, плод на която е нашия живот. Светлината, въздухът, водата, хлябът, Духът, душата, сърцето и ума - всичко това е проявление на БОГА, който е и ЛЮБОВ, и МЪДРОСТ, и ИСТИНА, и ПРАВДА и ДОБРОТА. Като такъв го знаем, а той е много по-велик. И тогава ние като души, като БОЖЕСТВЕНИ ЛЪЧИ - каквото и да правим, в края на краищата пак при БОГА ще се върнем, пак при великите синове БОЖИИ - Белите братя, децата на светлината, пак при тях ще отидем, защото няма друг път за живот, за радост, за мир, за свобода, за които копнее душата.

БОЖЕСТВЕНИ ДУШИ

Още от миналото, от хиляди прераждания между нас има връзки кармични, които за нашето земно съзнание са недостъпни за познание. Още когато се роди човек, неговият живот 5% е строго определен. Астролозите точно могат да предскажат бъдещето на детето. Хороскопа на Марийка, който бе правил Г. Радев, показваше, че тя ще преживее една много голяма криза, която ще свърши ши със самоубийство ши полуда, както и стана. Г.Радев не й каза през лятото това, защото е вярвал, че с помощта на УЧИТЕЛЯ, т.е. БОЖЕСТВЕНАТА помощ ще мине. И тя действително щеше да мине тази криза, ако удържите постоянна връзка с БОГА чрез УЧИТЕЛЯ, ако четете Евангелието и се молите. Когато човек спусне кепенците на своите прозорци, ГОСПОД не може да му помогне, защото той насила никому не дава. Той е поставил най-великия закон на свободата и затова той ни чака милиони години ние доброволно да го потърсим, плащаме  и той ни освобождава. Най-злокобното съчетание на планетите - Сатурн и Марс - показвате в хороскопа на Марийка (не се чете)

Марийка (както и аз и всички от братството в Севлиево, та и навсякъде) беше поставена на голямо изпитание. Изпитанията са задачи за разрешение от учениците и ако не можем да ги разрешим, пропадаме, т.е. отново ще учим. Изпитанията са неизбежни, защото чрез тях ние растем, надмогваме своите слабости, укрепваме; те са ветрове, благодарение на които корените и стъблото стават по-здрави. Но ако има червеи в корените, ветровете ще съборят дървото, т.е. ако ние допускаме в себе си лоши мисли, лоши желания и главно лъжата — тя е най-голямата отрова, най-опасният червей - тогава ние не можем да издържим своите изпити. А време е да издържим своите изпити на земята, защото е край на една епоха и защото ако сега не издържим, ще останем още за хиляди години на земята да страдаме отново, да учим и ако издържим (а има условия, когато слизат велики учители от Бялото Братство). Те ни разкриват истината, а от нас се изисква само послушание, смирение, вяра, приложение, тогава ще продължим своето учение на други планети и в други слънчеви системи. Човек е микрокосмос, той е велико същество и крие велики заложби и възможности, които в бъдещето ще разцъфтяват в културата на шеста раса и седма раса.

Сега изпитанието на Марийка, както и моето, се състоеше в това, че ние трябваше да разрешим въпроса за женитбата - въпрос от първостепенна важност за ученика на окултната школа. И аз, и тя правилно бяхме го разрешили теоретически, не ни трябва никаква женитба в затвори, първо трябва да се освободим от затвора (от тъмнината на незнанието и порока), да познаем БОГА, да се съединим с ХРИСТА, да служим с всичка сила на истината и тогава да раждаме духовно - след като мистичният брак на душата и духа, подсъзнанието и свръхсъзнанието се сключи и това е възкресяването и освобождението на човешката душа. Съвременният брак е позорна търговска сделка, робство, той е само подготовка за идеалния брак, божествения брак - “Пълно целомъдрие”, защото сладострастието е гробът на ЛЮБОВТА. И защото половата любов - любовта като стремеж е най-низшето желание, което ние сме опитвали хиляди години...(не се чете)... прераждаме. Така теоретически сме си говорили с Марийка и аз се възхищавах от нейното решение да не се жени и да се посвети на служба на БОГА. Но за това било изгодно да ни изпита на дело ще приложим ли това, до което нашето съзнание се е издигнало, благодарение на обилната светлина, която ни изливат беседите на УЧИТЕЛЯ. Светлината на знанието е огън. То задължава. Щом знаеш, а не прилагаш ши искаш пак старото, има големи страдания. Сега знаем също, че нашата “борба не е против кръв и плът, а против силите, посолствата и властите, против духовете на поднебесата ” (апостол Павел). Т.е. нашите слабости и пороци се използват от черното братство и затова за един човек, брат ши сестра, тръгнал в пътя на новото учение, не се прощава и най-малката грешка му се забелязва и той строго се наказва. Защо аз дойдох и как дойдох да живея у вас - обстоятелствата ги знаете. Във всеки случай, аз не подозирах и не можех и да си помисля за последствията от тази постъпка, обаче изглежда, че това е първата и най-важната моя грешка. Аз трябваше да живея по-далеч, сам, още повече, че туй бе и съблазън за хората, па даже и за братя и сестри. И естествено, техните мисли скоро трябваше да ги опитаме: и аз, и Марийка. Докато по-рано в София и в за женитба не можеше да става, бях си го решил в себе си да не се женя. Тук почнаха да ми минават мисли, че е възможно пък един идеален брак и че Марийка би могла да ми бъде подходящата другарка. Тези мисли не бяха мои и аз отначало им се противопоставих и дълго, дълго в себе си не исках да се опирам на тях. Все повече, обаче, чрез Борисов, те се повтаряха докато, и аз почти почнах да мисля, че може и хубаво е и да се ожени човек както всички. Обаче аз не можах да предприема каквато и да е крачка решителна без знанието и допитването до УЧИТЕЛЯ, макар че неговият глас в мене тихо, но категорично бе решил въпроса и постепенно ми нашепваше своето първо решение. Сега физическата близост, съвместно четене по френски (Марийка сама ме молеше да послуша понякога) и възможността да оставаме сами (макар и много рядко), създаде условия за проявяване на страстта. Между нас, говоря самата истина, тази близост физическа се изрази в хващане на ръцете и допиране моите крака до нейните. Нито прегръщания, нито целувки не съм си позволявал. Но и това, което съм си позволявал, аз го осъждам. И ако е голяма грешка...Може би аз....и повече, може би щях и да се свържа с Марийка, защото аз знаех, че... а встъпване в полово сношение, това е фактически женитба, след което по никой начин не се позволява да се ...аз не бих отишъл тъй далеч и във всичките си чувства съм бил искрен, аз сериозно мислех, че можехме да се оженим и не исках по никой начин да си играя или да я лъжа съзнателно. Но исках да питам по-напред УЧИТЕЛЯ. По Великден ходих в София и се върнах с ясното съзнание, че не е хубаво да се свържем в брак и че не трябва да бързам. Това разбрах от УЧИТЕЛЯ, защото той ясно и категорично не отговаря, а оставя на свободната воля. След като се върнах, аз забелязах и в Марийка една промяна, забелязах, че тя е разногледа в известни моменти (а това означава раздвоение), също тя е мълчалива, но страстна натура, че тя има като че ли влечение към мене, но го скрива. Един път поради едно внезапно решение и с чудна смелост аз исках да свърша с този въпрос и затова запитах Марийка би ли станала моя другарка? Тя ми отговори, че още не е мислила, че не е решила, но че мисли да не се жени. Това последно решение у нея ме накара още повече да я уважавам. Аз разбрах, че тя също се бори в себе си - значи има раздвоение и аз й казах, че между нас въпросът е решен, няма по-нататък никакви отношения на физическа близост. Насърчих я в това решение да не се жени, защото иначе аз бих бил съблазнител, не брат. Аз смътно чувствах, че не съм прав да й предлагам, когато тя много правил-но е разбрала учението. Аз смятах това за развръзка, понеже дотогава не съм се обяснявал с нея, писал съм й на тетрадката стихове, но за платонична, БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ. Аз обаче не подозирах, че тя е силно влюбена в мене, но крие това, поради свенливост може би, не познавах жените. Вярвах на думите й и понеже и тя ми говореше за братска любов и даже не ми позволяваше и ръцете й да хвана, отначало аз тъй си и мислех. Би трябвало тя вече да се радва, че само братски ще се обичаме. Но излезе друго. Като се научи майка й, като почнах да ходя у Казакови по-често, особено през лятото, Марийка постоянно се измъчваше от ревност и завист и се почувства оскърбена и изоставена от мен. Тя до някъде е права, понеже аз й бях дал надежда, но след развръзката, нямаше разумни основания, понеже нито съм й се обещавал, нито съм я използвал, че после да я напусна. По-скоро трябваше аз дай се сърдя.

Голяма грешка аз направих, че отидох у Казакови и още по-голяма, че я повторих през септември. Горчиви уроци трябваше и там да науча, през тежки изпитни и вътрешни страдания да мина (искрено, искрено разкаяние).

Но това вече не ви засяга. Това е истината. Стараех се да бъда безпристрастен. Тъй схващам. Може би някъде да съм пристрастен. Аз ви моля да ми простите за моите погрешки. Изповядвам ви се като пред БОГА, за да олекне и на моята душа. Пиша ви ако вър... до Мусала - над олтаря Мартините езера. Пожелавам ви: светлина за умовете, любов за сърцата, истина за душата. Чувствам ви като братя и вярвам, че вие ще си останете в БРАТСТВОТО. По никой начин БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ не е виновно, а ние с нашето неверие и с нашите слабости.

P.S. Стефане, желая туй писмо да го прочетеш сутрин при спокойно състояние на майка си и на Иванчо - и ако желаеш и намираш за добре да ми отговориш. Туй го правя, защото го чувствам като дълг. Предупреждавах Ви, че ако с Иванчо се отделите от БРАТСТВОТО, ще имате големи страдания. Желая ви всички лоши чувства и мисли между нас да изчезнат и да не се поддаваме на Черното Братство, а да побеждаваме злото чрез доброто. АМИН.

П. Г. Пампоров