Jump to content

Легенда, Георги Томалевски


Ани
 Share

Recommended Posts

ЛЕГЕНДА

Г. Томллевски

Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето.

В един величав миг от длъбините на страхотната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон. Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечния огън, който е горял без да бъде видян и чут.

...Като се понесе този самотен и тържествен звук за да разбуди живота, той се разлъчи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове - различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до Безкрая...

Това Беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име песен или музика.

От тоя Божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача.

Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа - една Хилядострунна арфа, от която дишаха мелодии, и в която можеше да се отеква върховният напев на

Божествената музика.

Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в своя вихрен бяг, спря се и се посели в нейната студена плът...

Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало, и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по-неявен, още по- загадъчен.

За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му.

Тая музика се носеше по повърхността на разрушаваното море, живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на Букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето. Музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметния набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните ма млад свирец.

Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейния език? Само душата на човека - хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина и шепнеше нещо, но имаше ли хора които да знаят да се вслушват и разбират своята душа?

Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своя блясък. Тя е приказка за страната, в която ураганите отиват да си отпочиват и където най- тъмната омраза приема вид на една тиха усмивка. Страна на хармония, страна на вечна радост.

Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония светове, в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като  стрела запокитена във висинето. Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите ма своето робство? Кой ще покаже колко дълбочина,  колко тайнственост има в живота, ако не си ти? Кой ще увие мъртвилото и пустошта на Безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички...

Музиката е първото слово в предвечността. Тя е която събужда сърцето в пролетната нощ от сладката дрямка към деня на свещения труд. Музиката е, с която си приказват гениите и музите, с нея ще се разбират и хората в далечното време, когато познаят своята душа и когато се приучат да я слушат.

Ще дойде ден, когато музиката ще срещне и ще съедини всички в едно. Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая песен...

Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.

Настоящата „Легенда“  е предоставена безвъзмездно от дъщерята на автора Румяна Томалевска

Sila_i_Jivot_1993_1_16.jpg?fbclid=IwAR0f

Sila_i_Jivot_1993_1_17.jpg?fbclid=IwAR0f

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...