Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 199 - год. X.

Севлиево, 7 ноември 1937 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 1 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

*

Съдържание:

Нещо забравено – С. К.

Бъди. (стих.) – W.

Къде е радостта на живота – Т. Ч.

При кого? – *

Словото на Учителя. Бал маске. (из неделната беседа – 3 октомври 1937 г.)

Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха – В. Пашов

Из живота на посветените (Из романа „Еликсир на живота“ от В. К. Крижановска) – превел Ст. К.

„Отче Наш“, като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха – из увода към книгата „Отче Наш“

Из науката и живота. Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувства и знания – М. И. С. (из в-к „Мир“)

Мелодия и флейта (басня) – Радиозо

Съобщения

[Ани]

НЕЩО ЗАБРАВЕНО

Застанали над своята работна маса, занаятчията, работникът, търговецът, чиновникът, цял ден напрягат сили в работа, която е нужна, за да осигури, на тях и на семействата им, насъщния хляб.

Застанали на своя чин, учениците напрягат своите умствени сили, за да усвоят учебния материал от науките, които те трябва да изучат.

Всички работят, всички напрягат сили, всички се стремят да произведат, да направят нещо, да се издигнат, да придобият опитност и сръчност — да създадат нещо, да станат нещо.

Велик и свят е процеса на труда в училището на живота! Трудът издига, облагородява. Той изпълва свободното ни време и с това ни пази от лоши увлечения.

Хората на труда са на правия път, защото, наистина, в труда е нашето спасение.

И все пак, като наблюдаваме живота на хората, не можем да не дойдем до заключението, че има нещо забравено от днешния хора — от стари и млади, бедни и богати, селяни и граждани, учени и прости.

И според нас, забравено е най-важното, най-същественото, забравено е това, без което живота губи своята ценност.

Днес хората са забравили смисъла на живота, забравили са да мислят за смисъла на живота, забравили са да се запитат: защо живеем ний?

Дали ний само за това сме се родили — за да произвеждаме обуща, дрехи, платове, оръжия и всякакви други предмети, да пишем по цял ден в учрежденията, да купуваме и продаваме на пазара, да придобиваме и преподаваме знания? Да се храним, обличаме, разхождаме, да се смеем, веселим, наслаждаваме, и така да прекарваме дните един след друг?

Освен всичко това, освен обикновения наш живот, дали няма, дали не съществува и нещо друго, което ние сме забравили?

Спри се, човече, в потока на всекидневието, освободи се от унеса на обикновеното, делничното, неизбежното, и се запитай: Това ли е всичко? . . . За това, и само за това ли живея аз на земята? Какъв е смисъла на моя земен живот? Кой съм и какво съм аз?

Познай себе си, човече! защото, докато не познаеш себе си, ти живееш не човешки, а животински живот.

Въпреки твоите аероплани, радио, стратосфери и безброй други знания и постижения, ти си един кръгъл невежа, един слепец в живота, щом не познаваш себе си, щом не знаеш какво си ти по твоята същност и не знаеш смисъла на живота.

Докато в съзнанието на човека не проникне и не заживее завинаги мисълта, че той е дух, а не тяло, че той е син на безсмъртието, а не краткотрайна рожба на тленното, докато той не разбере и не приеме истината, че не живее само сега и само за сега, че е живял и ще живее вечно, че неговия настоящ живот е свързан с неговото минало и с неговото безконечно бъдеще, той не може да намери смисъла на живота, не може да познае себе си.

Спри се, повърни се и потърси забравената истина!

Познай себе си, човече, за да се пръсне мрака във душата ти и да заживееш в светлина.

С. К.

[Ани]

Бъди!

Бъди прозрачен за лъчите

На кротост и любов!

Бъди крепител на душите

Във стръмний им възход!

*

Бъди светилник в тъмнината

На козни и борби!

Бъди утеха в долината

На вопли и тъги!

*

Бъди олтар на красотата!

Бъди свещен поток

На мисъл чиста и крилата

И жрец на живий Бог!

*

Бъди трибун на свободата

И ратник на мира!

Бъди предвестник на зората

На нов живот в света!

W.

[Ани]

Къде е радостта на живота

Вълни от музика разпращат по целия свят радиостанциите. Аз приемам чрез радиоапарат тия сладки мелодии и сърцето ми потъва в блаженство.

Нощта е тиха и топла. Месецът грее.

Душата ми сякаш се освобождава от тежестта на тялото и подобно радиовълните полетява из въздушния простор. Лети над градове и села, лети по целия свят. Спира над Испания. Гледа разрушените градове и села. Гледа пресните гробове на стотиците хиляди избити в гражданската война. Гледа потоците кръв, която се лее безспир. Гледа живота на биещите се и живота на гражданите: жени, деца, старци; гледа и вижда как над всички дебне смъртта . . .

Отведнъж ме потиска черна скръб. Както буреносни облаци закриват светлината на слънцето, тъй и моята радост от музиката се закри от скръбта.

Може ли човек да се радва на нещо, когато Смъртта размахва върху него своята коса, когато вижда потоци кръв да багрят земята, когато чува виковете на страдащите ранени или предсмъртното хъркане на умиращите?!

Чистата наслада от музиката, а и от живота въобще, ще бъде възможна само тогава, когато хората заживеят с Обичта.

Когато не ще има братоубийствени войни.

Когато хората от никоя държава не ще се въоръжават и готвят за война.

Когато хората по цял свят вместо на човекоубийства, се учат на обич и взаимопомощ.

Когато всеки ще обича и жали другите, както обича и жали сам себе си.

Тогава целият живот на хората ще бъде приятен и сладък,като най-хубава музика.

Тогава цялата земя ще бъде Рай. Обичта и мира между всички хора по земята — ето къде е радостта и благото на хората в живота.

Т. Ч.

[Ани]

ПРИ КОГО?

Животът ни на земята е живот на учене и търсене. Лутаме се натук – натам — търсим нещо. Но в това търсене намираме ли същественото, намираме ли най необходимото, намираме ли онова нещо, от което се нуждае нашата душа, намираме ли ония условия, при които тя най правилно може да се развива и расте?

В търсенето си мнозина се задоволяват със съвсем временни и преходни придобивки, които считат за крайни постижения. И нещо повече, те изпадат в едно вредно самодоволство.

Временната придобивка утре се изгубва и ние виждаме отчаяние, което води дори до катастрофа за слабохарактерните и не калени в живота. На такива липсва духовния елемент, духовната основа, без която човек не може да напредне нито умствено, нито сърдечно, нито волево.

Временното скоро си отива. То е миг, който прелитва и скоро се забравя. Затова ние трябва да потърсим трайното, вечното, неизменното. И питаме се: къде и при кого ще го намерим, къде да го търсим и какво направление да имаме?

Има Един, който винаги бди над нас. Има само едно място, където можем да намерим истински подслон, има само едно направление, което извежда нагоре и на тихо пристанище. Всякъде другаде, където и да е, каквито и обещания да ни дават ще се измамим. На Него апостол Петър, преди две хиляди години, каза: „Къде да отидем Господи, Ти имаш думи на живот вечен“. И ние отговаряме на свой ред: да отидем при Онзи, който носи живото слово, който носи думи на живот вечен.

Ако неговите последователи днес, за каквито се считат половината жители на земното кълбо, слушат и се подчиняват на думите и заповедите му, стълкновения не само между тях, но и в цял свят не би имало. В света би имало мир и братски отношения, би имало човеци, които достойно да носят това име.

Словата, които носят живот вечен, не са преставали. Те винаги идат на помощ на ония, които се пробуждат. Те ги крепят и вдъхновяват в борбата им срещу мрака и неправдата.

Слънцето вечно грее. И ако ние сме попаднали в някое подземие или сме се отдалечили по една или друга причина от него и сме попаднали в сянка, лишили сме се от неговите живителни лъчи, бива ли да допускаме, че то не съществува? Трябва ли да мислим, че всичко е временно и преходно? Ако има сянка, значи има нещо реално и постоянно. Има нещо, което я причинява. Ако има неща преходни, има и постоянни.

Вечна остава Любовта; вечна остава Истината, правдата, доброто. Затова, ако сме на кръстопът и се питаме: на къде? ние трябва да отговорим: — При Оня, който носи Любовта, Истината, Правдата. Там при Учителя, който носи думи на живот вечен.

Кого трябва да изберем за свой учител и възпитател? — Дали някой от модерните кумири на преходните учения! — казваме: не, защото те не носят Любовта, в основата на тяхната философия не лежи Истината и Правдата, далеч са от духовния елемент. А Мъдростта, това висше знание, което осветява живота всестранно не отива там, дето няма духовна подкладка, дето няма Любов, Истина и Правда. Тогава кого да изберем? — Онзи, който носи Любовта, който провъзгласява Истината и Правдата; чиято мярка в живота е доброто. Онзи, който днес ни дава в най-голяма чистота Божественото слово и безкористно ни го предлага.

Знаем, че то от голяма част на народа ни — не само на нашия народ но и от по-голямата част на човечеството — днес не ще бъде разбрано. И не само, че не ще бъде разбрано и възприето, но и незаслужено охулвано и клеймено. Но бива ли ония, които поне отчасти го разбират, да се държат на страна от него и да гледат като зрители едно важно събитие, което днес става на земята? Това учение на Любовта и Истината иска работници, иска свещенослужители, които да го разнесат по цял свят, които да го живеят и въплътят в живота си. Иначе те по нищо няма да се различават от ония, които не го разбират. Ще има само една малка разлика, че те поне виждат и разбират. Но това, не е ли по-голямо престъпление, че разбират и знаят, какво трябва да се прави, а вършат обратното на своята воля. За такива Учителя на Любовта е казал: „Ако не знаехте, грях не бихте имали. А сега, понеже всичко виждате и чувате, всичко ви се пише.“

Ония, които живеят в учението на Любовта, съставят ядка на новото човечество, те поставят начало на един нов живот, който се коренно различава от сегашния.

Какво искаме да имаме утре: успех и придобивки ли, растеж и напредък ли, или загуби и разочарования?

Ако искаме положителното, т. е. растеж и правилно развитие, да отидем при Учителя на Любовта, който носи Истината и прогласява Правдата. Да се изчистим и достойно да пристъпим към Него.

Ако ли пък тръгнем подир някое модерно учение, ние неминуемо ще пожънем разочарование и неуспех.

Кой не чувства разочарования, победения или победителя? — и двамата чувстват една празнина в себе си, и двамата са разочаровани от постъпките си, защото са вървели по пътя на неправдата и насилието. А онзи, който живее в Любовта, който е приложил жертвата, се чувства доволен и изпълнил дълга си. Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света.

И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем? При кого ще отидем? Всеки има свобода на избор. И нека знаем, че ако тръгнем по правия път ще намерим Учителя на Любовта и ще му станем ученици. Ще носим въплътени в живота си Неговите слова на живот вечен. Ще имаме едно право, което никой не може да ни отнеме. Ще имаме една светлина, която никой не може да засенчи.

Един е пътя към истинския живот, един е Онзи който носи светлина, мир и радост.

Да отидем при Него!

*

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Бал маске

(из неделната беседа „Бал маске“– 3.10.1937 г.)

Философията на живота седи в това, да се избягват еднообразията. В живота съществува едно еднообразие, което носи всички неприятности. Щом започне да ти става мъчно, ти си вече в еднообразието на живота. Даже и когато пее човек, ако пее една и съща песен, и тя става еднообразна. Разнообразието е нужно за живота. Но трябва да се знае в какво седи разнообразието. Ами не е ли еднообразие, ако ние всеки ден четем молитвата „Отче наш“ все по един и същ начин? Днес я четем, утре я четем. ред дни я четем все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четете „Отче наш“ трябва да внасяте една нова мисъл.

Всеки ден човек трябва да внася по едно ново тълкуване в нея. Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече крив път. И през целия си живот и през цялата вечност човек все трябва да притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл.

Хората страдат от това, че търсят разумността там, гдето не е. Възможността за придобиване на разумността е вложена в твоя мозък. Там са турени всички апарати. Следователно, ако човек не знае как да работи с тия апарати, разумността не може да се прояви в него. Ако търсиш разумността вън от твоята глава, вън от твоя мозък, ти си на крив път. И любовта си има свои центрове, свои апарати. В сърцето, във връзка със симпатичната нервна система и с белите дробове има известни апарати, и ако ти не знаеш как да употребяваш тия апарати, любовта няма да се прояви. Ако търсиш любовта вън от себе си, ти никога няма да я намериш.

Вън от човека любовта не може да се прояви.

Като говорят за любовта си, мнозина казват, че любовта им е голяма. Как се измерва любовта? Ако като обикнеш някого, вратът ти се разшири, това показва, че любовта действа в тебе. Ако не със сантиметри, то поне с милиметри ще се увеличи окръжността на врата, на ръцете, очите, — навсякъде ще стане едно увеличение. Това показва, че животът в човека се е увеличил. Щом животът изчезне, всички части на тялото намаляват по обем поне с милиметри.

Сега, като казвам, че трябва да имаме любов към Бога, питам: Защо трябва да имаме любов към Бога? И защо трябва да имаме любов към ближния си?

Ако ти не обичаш Бога, от тебе нищо няма да излезе.

Бог не се нуждае от тебе. Той от нищо не се нуждае. Тъй щото, ти със своята любов нищо няма да Му придадеш. Ако Го обичаш, нещата ще минат от Него в тебе и от тебе човек ще излезе.

Когато човек мисли криво, това е едно робство. Когато чувства криво, това е робство. И когато постъпва криво, това е робство. Това всичко не е нищо друго, освен робство. Кривата мисъл руши, кривото чувство руши и кривата постъпка руши. Някой казва: аз не искам да вярвам в Бога.

— Това е за тебе. Като вярваш в Бога, ти нищо няма да Му придадеш, но ще намериш пътя и ще имаш светлина да се движиш в тоя път. Докато човек не намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си.

Трябва да се проучи от научно гледище защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето. Следователно, всяко дърво, което няма корени, не може да даде плодове. Вярата е плод на това дърво. Често религиозните, като говорят за сърцето, казват, че то е покварено, опорочено. Това показва, че те нямат ясна представа за първичният човек, когото Бог създаде със сърце, пълно с всички възможности за проява на вярата. Първичният човек, това е космическият, истинският гений, който носи в себе си сърце богато с възможности за проява на вярата. Човек не може да има вяра, докато не обича. В дадения случай умът е екран, върху който вярата на човека ще се прояви. Върху това платно — умът — ще се прояви и знанието.

Съвременните учени и философи се занимават с въпроса за създаване на земята, за произхода на живота, за което са писали ред книги. Те не са били свидетели на това създаване на земята. Въпреки това някои от тях описват нещата много ясно, но все пак се нуждаят от известни справки, — за да могат да опишат по-точно процесите, през които е минала земята в пътя на своето създаване. Създаването на земята е филмовано от начало до край, с най-малките подробности. В този филм са представени всичките геологически периоди. Ние трябва да намерим този филм и да четем от него. В него ще видим нещо прекрасно — как се е създал света, но не по описанията на учените, но както е в действителност. Има нещо вярно в описанията на учените и на духовните хора по този въпрос, но не е пълно, обясненията не са точно дадени. Щом имаме филма, оттам ще почерпим абсолютната истина. Филмовано е, също така, създаването на първия човек. Според теорията на Дарвина, човек произлязъл от едно малко животно, което постепенно се развивало. За произхода на човека има две теории: едната теория поддържа, че човек е произлязъл от маймуната, а другата поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Учените и до днес се занимават с този въпрос: Някои поддържат, че от човека са произлезли всички видове животни. Но това говори вече за израждане на човека. Вярно е, че човек е произлязъл от микроба, от протоплазмата. Това според закона на еволюцията. Значи, човек е създаден по еволюционен път.

Според друга теория, предполага се, че човешкият дух е слизал постепенно на земята и че, следователно, човек е създаден по инволюционен път. Значи, човек постепенно си е създавал подходяща форма, с която е слизал на земята. Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуна. Някои ще кажат, че това е противоречиво и на Библията, и на положението, в което човек се намира. Ще каже някой: Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прародители са били маймуни?

Та нима водолазът, който слиза в морето, за да проучи неговото дъно, е истинският човек? — Не, това е една форма в която човек се облича, за да може да изпита дъното на морето, да направи своите изследвания. Като излезе от морето, човек хвърля своята обвивка и става пак същия човек. Маймуната показва, че човек е живял при неблагоприятни условия, заради което е трябвало да тури маймунска маска. Така и съвременните хора се маскират. Животът на хората на земята представлява бал маске. Като наблюдавам живота на хората, като изучавам животните, виждам, че всички са маскирани, всички се намират на бал маске. Следователно, не мислете че, както се виждаме днес, ние наистина се познаваме. Тук ние сме дошли на бал маске. Един ден, когато напуснем този бал маске, тогава ще се познаем.

Затова казвам: помнете, че възгледите на съвременните хора за живота не са меродавни. Този живот е само встъпление към онзи велик живот, в който им предстои да влязат. Щом е встъпление, той е нещо подобно на първо отделение, дето децата изучават азбуката и постепенно изучават съединяването на буквите в срички и после в цели думи. Вземете, запример, всеки народ си има своите добродетели. Англичаните се отличават със своята честност, германците — със своето трудолюбие, французите — със своята външна деликатност и учтивост. Следователно, ако искаш да станеш честен, иди в Англия. Ако искаш да станеш трудолюбив, иди Германия. Ако искаш да станеш с добра и деликатна външна обхода, да си учтив — иди във Франция.

Бог е създал народите като огнище или като средище за възпитание на хората. Хората един други се възпитават. Народите са възпитателни, божествени институти.

Всеки народ в света носи по една велика добродетел. И като дохождат народите в съприкосновение помежду си, те взаимно си влияят и се възпитават. Казах ви вкратце по нещо за някои народи, а за останалите вие сами ще си мислите. Англичанинът е честен. Каквото изработят, те го поставят на изпит. За тази цел има комисия, която преглежда всички стоки, които се изработват в Англия. Което издържи изпита, изнася се навън. Което не издържи, остава си за Англия, там да се употребява. Те никога не пущат навън неизпитана стока, за да не се компрометира английската честност. Това е една традиция за тях.

Не само народите, но и всеки човек индивидуално носи в себе си една велика добродетел. Той е изпратен на земята със специфична мисия. Каквато добродетел има един човек, никой друг не може да има като неговата. Докато е на земята, човек трябва да работи за развиването на своята специфична добродетел. Ако Германия изгуби своето трудолюбие, всичко е свършено с нея. Ако Франция изгуби своята учтивост и деликатност в обходата, всичко е свършено с нея. Същото може да се каже и за другите народи. Всеки българин развива в себе си, освен своята специфична добродетел като човек, но и такава като българин. Казвате: Каква добродетел има българинът?

И той има една добродетел, но вие трябва да я намерите сами.

Един англичанин е написал една книга, в която описва колко молитви е направил в продължение на 90 годишния си живот и резултатите от тези си молитви. В тези години той е направил 1 милион и 500 хиляди молитви, с помощта на които той е можал да издържа две-три хиляди бедни деца. Всичко това са проверени факти. С това той иска да подчертае какво нещо е силната молитва. Всичките си молитви той е написал с датите, когато са правени, и какво е получено в резултат на всяка молитва. Той пише в книгата си какво е получил от първата, от втората, от третата си молитва и т. н. Един ден, след като се молил, при него дошъл един господин и му казал: Вашият институт има ли нужда от пари? — То е твоя работа. — Искам да ви оставя.

— Както намираш за добре.

— И като го запитал трети път, най-после този господин казал: Оставям тези пари тук, правете с тях каквото искате. Ако вие бяхте на мястото на този англичанин, не зная как бихте постъпили. Може би щяхте да постъпите като него. Както и да е, но само един е този англичанин, който е правил опита. Никой досега не е повторил този опит. Той е уникум.

Този опит е единствен, но ако всички хора постъпват по този начин и никой не работи, какво ще стане с нас? Запример, мнозина мислят, че адвокатството не е работа за нас. Добре, но ако нямаше нито един адвокат, какво щеше да стане? Мнозина мислят, че слугинската работа не струва. Но какво щеше да бъде положението на хората, ако нямаш слуги? Мнозина се оплакват от господари и казват, че и без господари в света може. Не, не може и без господари. Хората не разсъждават правилно. Какво щеше да бъде положението на човека, ако той нямаше глава като господар на цялото тяло? Трябва един господар в света. Една глава трябва да заповяда на тялото. Ако главата се махне, какво ще стане с тялото? Вие искате да живеете без господари. Това е невъзможно. В слънчевата система има един господар. — Ти не искаш господар, но сам искаш да бъдеш господар. Тъй щото, не е лошо да бъдеш господар, нито е лошо да имаш господар, но господарят трябва да бъде умен човек.

Мнозина от вас, които сте станали на 45-50-60-70 години, казвате: Нашата работа е свършена вече. Не, никак не е свършена. Вие едва сега сте започнали да работите. Вие се самоизлъгвате, че вашата работа е свършена. Аз не съм против смъртта, но като умре човек, той трябва да съблече кожата си, както змията се съблича, и да се яви в него разумното, да влезе в новия живот. В Писанието е казано: Да минем от смърт в живот! Смъртта е едно преходно състояние. Когато някой от по-старите се оглежда в огледалото и види, че лицето му е старо, малко набръчкано, не му става приятно.

Защо се самозаблуждавате от временния живот, от маските на живота?

Защо се самозаблуждавате от маските на младостта, на юношеството? Преди всичко вие не сте си турили сами маските, други са ги турили.

Аз считам живота на човека и като млад, и като юноша, и като стар — все маски. И след това някои ще те заблуждават, че си остарял. Не е вярно това. Излъгали са те. И хиляди пъти да ти кажат, че си остарял, не вярвай. Можеш да повярваш само при едно условие: ако си станал умен. Според мене, старостта подразбира влизане в областта на Божествената мъдрост и придобиване на знания. Вие си давате вид, че сте остарели. Не, вие сте още много млади. Не мислете, че сте много остарели. Радвайте се, че сте още млади.

Сега това, което мога да кажа на всинца ви, е да хвърлите своите маски. Сега човек трябва да ви убеждава, че можете да живеете и без маски. Че всеки от вас може да се подмлади. Първият признак на подмладяването е в това, че вие ще почнете да пеете и да играете. Който ви слуша, може да каже: какво стана с тия хора, пощуряха ли? — Не казвам. че трябва да постъпвате като смахнати, но всеки да изкаже радостта си свободно, макар че другите може да не ви разберат и да дадат криво тълкуване на вашата радост. Затова казвам: като ви дойде до пеене, пейте. Дайте ход на пеенето. Ако ви се играе, дайте ход и на играта. Новото верую не поддържа песимизма. Песимизмът си има свои причини. Той се дължи на едно неестествено разбиране на великия живот. Защото ние всички живеем при големите блага, които Бог е вложил в природата и въпреки това, ходим да гладуваме и жадуваме и сме нещастни.

Сега знайте, че мощното е в Любовта. Вложете любовта в сърцето си, за да се подмладите. Вложете мъдростта, знанието и светлината във вашия ум. И това е път за подмладяването ви. Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. И това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света.

___________________

Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право.

Учителя

[Ани]

Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха

Един от основните закони на творческият процес на Битието е, че в процеса на творчеството всеки момент се внася нещо ново. Вторият основен закон на творческия процес е закона за ритмуса, по който импулсите на космичното творчество са строго определени и вървят в една строга последователност и взаимна връзка и зависимост помежду си. По силата на този втори закон, новото което се внася всеки момент в Битието, иде точно на определено време, и винаги във връзка с предшестващия импулс, който преминава.

Онзи, който е наблюдавал живота на природата, ще е забележил проявлението на тези два закона. Тези два закона функционират и в живота на отделния човек и в живота на отделните общества, и на цялото човечество. Това са законите, по които природата строи и внася новото в света и живота.

И като поставяме въпроса — новото учение във връзка със задачите на нашата епоха, имаме предвид нещо много строго определено, при което не може да става въпрос за спор, какво е новото учение. Новото, учение е това, което по силата на творческото Битие сега се внася в живота, онзи импулс, който сега Битието внася в живота — това е новото учение. Но всеки един импулс е нещо мощно и динамично и носи със себе си грамадни и мощни творчески енергии и чисто девствена материя, която да послужи за изграждането на новите форми, които новия импулс носи със себе си. Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот. Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите. Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса.

И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо. Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм. Те са силни индивидуалности, но индивидуалности, впрегнати на работа за общото благо — благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал — благото и подигането на цялото човечество, като знаят, че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхното благо.

Следователно, новото учение е учение на Любовта. И който приеме импулса на Любовта в ума, сърцето, душата, волята и духът си, той живее вече в Любовта, той живее в единството на света и неговите интереси са интересите на цялото човечество, неговото благо е благото на човечеството; неговата свобода е свободата на човечеството. Този човек, който е приел импулса на Любовта, е човек на служенето и жертвата. Той върви по пътя на добродетелта и твори нов мир в себе си и в обществото. Такъв човек навсякъде внася нещо ново. Благодарение на светлината, която прониква в неговия ум, пред него света и живота се разкриват в тяхната пълнота, и затова преди всичко, този човек е човек на знанието — разполага с мъдрост и светлина, разполага със сила и методи и знае всякога кога, как и къде какво да направи. Той е като жив извор, който постоянно извира и колкото повече дава от себе си, толкова повече се пълни и обогатява с вода. Такъв е великият закон на Любовта. — Колкото повече дава човек от себе си, толкова повече получава. И затова, хората на новата мисъл, хората на Любовта, са хора на изобилието. В тях няма недоимък, защото разполагат с благата на природата, които са неизчерпаеми. Пред тях природата, както и живота са като разтворена книга, по която те четат това, което Бог всеки момент носи на човеците. Те имат огромно опитано знание, с което всеки момент могат да помогнат на страдащите. Те носят светлина и учат хората преди всичко как да живеят като индивидуалности, как да устроят дома си, семейството си, как да възпитат децата си, как;да устроят обществото — какви да бъдат отношенията между членовете на едно общество, за да бъде то един жизнеспособен и деятелен организъм който да расте и да се развива. Те могат да посочат методите за организиране на човечеството в една велика конфедерация на народите, като всеки един народ запази напълно свободата и независимостта си.

Това е общата характеристика на новия импулс, който е даден на световното развитие и който, с оформяването и въплътяването си във форма, ще създаде новата култура. Ако може снегът да се не стопи, когато слънцето го напече, тогаз и настоящия порядък на нещата няма да отстъпи на новия импулс на Битието, който влиза в живота. Новият световен импулс, като една мощна творческа вълна, залива света и прониква в умовете, сърцата и душите на хората и създава там нови светове. И всички хора смътно чувстват, че става нещо, без сами да имат представа какво. Под влиянието на този импулс хората започват да търсят допирни точки за разбирателство и взаимопомощ, търсят начини и средства за нормализиране на живота. Търсят начини за създаване нови форми и отношения. Всички чувстват, че така, както сега живеят, не може да се продължава. Това вътрешно схващане бих казал е резултат на този нов импулс, който е внесен в Битието.

Та казвам — това е общата характеристика и възможностите на новото, което иде в света, не като някакво човешко учение, но като един мощен творчески процес в Космоса, който иде да преустрои света и да създаде новия човек, новото общество и новото човечество, да създаде новите граждани на Космоса.

В. Пашов

(следва)

[Ани]

ИЗ ЖИВОТА НА ПОСВЕТЕНИТЕ

(Из романа „Елексира на живота“ от В. К. Крижановска)

В течение на няколко минути Супрамати не можеше да снеме очите си от чудната картина. Най-после, като си спомни, че Ебрамар го чака, побърза да седне до разкошно сервираната маса. Двама юноши, в бели дрехи, стояха до столовете. Ебрамар пръв притегли към себе си блюдото с овошки и с усмивка каза:

— Нашата трапеза, може би, няма да те задоволи, тъй като тук ти няма да намериш нито месо, нито дивеч, нито риба. В оградата на това жилище всеки живот е свещен. Тук не се пролива нито капка кръв и нито един от местните жители не желае да се омърси с нечиста разлагаща се храна.

Само по-низко стоящата част на човечеството, още по-близка до животинското царство може да се приспособи към тоя чудовищен начин на хранене — към унищожение на съществата, населяващи земята и изяждане на труповете.

В тая отвратителна храна, та даже и в миризмата на кръвта в отровената от разложения атмосфера, макар и вашите престъпни чувства да не усещат, това трябва да се търси истинската причина за слабостта, тежките болести и смъртоносните епидемии, които измъчват човечеството.

В тая причина се крият зародишите на грубите и кървави инстинкти и разюздани страсти, принизяващи човека до степента на животното.

Супрамати слуша с интерес това и с отвращение си мислеше за кървавия ростбив и за другите ястия от тоя род, които той, като истински англичанин, особено много обичаше.

На масата бяха сложени различни овошки, яйца, масло, мляко, мед и така изкусно всичко приготвено, че Супрамати се насити без даже да забележи липсата на месо. Той даже изяви своето решение за в бъдеше съвсем да се откаже от нечистата храна.

— Би било превъзходно и даже необходимо за твоето очистване, сине мой, ако, ти изпълниш решението си, отвърна Ебрамар. Животинската храна поглъща астралния флуид. Растителната го развива, тъй като съдържа множество минерални частици и електричество, което насища кръвта и служи като проводник на духовните сили.

Само че не мисли, че лесно се побеждават старите привички. Тук това ти се вижда леко, защото обикалящия въздух не възбужда грубия апетит. Но в света, гдето вие живеехте, атмосферата е така наситена с тия еманации, че тя прониква в кръвта — и вам е така трудно да се откажете от животинска храна, както пияницата от виното.

Те продължаваха още да говорят на тая тема, когато изведнъж се дочу чудно пеене. Ясни хармонични, нежни гласове пееха приятни, тържествени химни, които се повтаряха от мощните звукове на някакъв инструмент, напомнящ орган.

— Господи, каква чудна музика! Но кой пее и свири така? — извика Супрамати, като слушаше очарован.

— Учениците пеят вечерни химни, отвърна Ебрамар. Трябва да ти кажа, че музикалните трептения са необходима храна за духа. Те освежават ума, облекчават мисленето, и умствения труд, успокояват и изцеряват нервите, и най-после, възвишават душата, като я извличат из земните грижи. Слушай сине мой, това пеене и ти ще изпиташ благотворното действие на това небесно лекарство, което освежава уморения ум и изцерява тялото.

Супрамати се облегна на креслото и като затвори очи, се наслаждаваше на звучната около него чудна хармония. Стори му се, че се люлее върху тихо люшкащи се, приятни вълни. Овладя го неизразимо чувство на покой и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка.

Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари.

Превел: Ст. К.

[Ани]

„ОТЧЕ НАШ“

като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха

Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава!“ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие.

„Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи.

Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението.

„Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“. В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“

„Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството. И критиката не е могла да разпръсне свещената атмосфера, която увенчава такива звезди. Такива паметници са „десетте заповеди“ на Мойсея напр., а от по-низш род — дванадесетте таблици на римското право. Но паметник на паметниците, звезда лъчезарна, която озарява бъдещата епоха на човечеството с особена свойствена само ней светлина, това е „Отче наш“, паметник на новата епоха.

Милиони и милиони люде от всички християнски вероизповедания цели двадесет столетия повтарят тази молитва и тя е едничка, която е останала непокътната и обща у всички християни, която е преживяла всички схизми и разделения и ги обединява в „едно стадо и един пастир“. Защото тя е израз на стремлението на цялото християнство към историческото бъдеще; тя не е частна, а обществена просба, не е лична, а обща, не е случайна, а всемирна. Тя е социална просба за бъдещето, което очакваме и за което трябва да работим всички. Редицата социални просби, изразяват потребностите и стремленията на цялото човечество и затова „Отче наш“ е молитва всемирна и има всемирно значение и предназначение. Тя е социална програма на бъдещето на човечеството, на това, което трябва да бъде.

„Отче наш“ е откровение на бъдещето. И то е дадено не във форма на пророчество, а във форма на молитва, защото пророчеството може да се изпълни, може и да не се изпълни. А молитвата, с която активно се моли цялото християнство като взема участие — чрез дело и приложение — непременно трябва да се изпълни и ще се изпълни. Затова Христос е дал това откровение на бъдещето във формата на молитва, която съдържа живото обещание, завещанието на Христа, наследството на пълнолетните Синове Божии, които осветяват името Божие и изпълняват волята Божия. „Велики тайни крие молитвата Господня, макар и кратка в слова“. (Св. Киприан). Тя е „съкращение на Евангелието“, (Тертулиан), но съкращение на вечното евангелие. защото тя е изпълнение и приложение на това, което Христовото Евангелие е заложило. Фактът, че тя обединява всички християнски изповедания и секти в едно, потвърждава това.

Въпреки, че милиони християни двадесет века са произнасяли и произнасят „Отче наш“, великите тайни, които тази молитва съдържа не с били разкрити досега, тя е останала „слово скрито“, завет на тайни и загадки. Седемте просби в „Отче наш“ представляват седем главни тайни на бъдещето. Защо? Защото времената не се били изпълнили. Осъществяването на това, което съдържа „Отче наш“не е могло да настъпи в историческата епоха от 2000 год. след Христа, която преживяваме. То ще стане в друга, нова, трета епоха — епохата на Духа. И затова временно великите тайни с били скрити за човечеството, понеже то е било в своето детинство. Днес вече, когато сме пред третата епоха, дава се светлина да проникнем в тези тайни на бъдещето. Сам Христос, отхождайки от света, е казал: „Моето царство сега не е от този свят“ (Йоан 18, 36). И с туй ни е уверил, че някога това царство ще бъде от този свят и надеждата за това царство е заложил в нас — чрез своята молитва. Защото „небето и земята ще преминат, но ни една йота или резка от закона не ще загине докато всичко не се изпълни“. (Мат. 5,18). „И затова свидетелстваме, че името на Исуса Христа ще бъде над всяко друго име не само в този век, но и в бъдещия (Еф. 1, 21)

Из увода към книгата „Отче наш“

[Ани]

= ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА =

Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувство и знания

Пренасянето на мисли на далечни разстояния — телепатия — е един вече неоспорим факт, дори проверен и научно, макар, в същност, начинът по който става това пренасяне, да си остава днес за днес още една голяма и неразрешима скоро мистерия. В последно време с този въпрос се занимава едно значително число учени люде и изследвани, между които се намират и познати имена на люде от науката, на които не може да се отрече обективността и безпристрастието, при разглеждането на този въпрос. Също така, тези учени не могат да се упрекнат в това, че не са взели всичките необходими контролни мерки. От тях ще споменем само следните: професор Шарл Рише и Пиер Жане от Франция, сър В. Крук и О. Лодж от Англия и В. Джейнс от Америка.

Опитите са правени с цел да се докаже по научен път съществуването на телепатията. И добитите резултати са твърде интересни. В две самостоятелни стаи на два различни града (някои опити са правени между Ню-Йорк и Лондон) се настаняват две лица, от които едното изпраща мисли, пише или чертае, а другото лице приема тези мисли, писма или чертежи. При пренасянето на една картина, процесът става така, както че, в същност има телевизия без апарати, при което личността е предавателна и приемателна станция. В Ню-Йорк лицето, което представлява предавателната станция, начертава полека, бавно, на една хартия, в присъствието на комисията а по нейно желание, една определена фигура, например, профила на едно летало. Същевременно, на няколко хиляди километри далече, в Лондон, една дама (жените са по-добри телепатически приематели, отколкото мъжете) при определени лица, специалисти, чертае фигура която напълно отговаря на предадената — самолета. И всичко това става без никакви жици и никакви апарати Само първото лице съсредоточава всичките си мисли върху нарисуваната фигура, като изоставя всичките други свои впечатления и мисли само за фигурата, което нещо прави и дамата, т. е „приемателната станция“, изоставяйки, току речи, всичко друго от своето съзнание.

Разбира се, при тези опити не се добиват винаги съвсем пълни резултати и има значителни отстъпления и несъгласувания. Така например на предавателната станция се предава рисунката свещ, а на приемателната станция се получава електрическа лампа. Или, наместо танк с един топ, очертава се на приемателната станция фигура, подобна на танка, но с два топа и с подпис: Торпильор!

Интересни са и други някой отстъпления. Така, например, приемателната станция рисува картина, която не отговаря на картината, която се „предава“ (гледано от художествена или геометрическа страна), но приемателят подписва под нея истинското значение и съдържание на картината, така че тука съществува предаване на мислите и при такива грешки. В някой случаи приемателната станция допълва само някоя подробност на картината или рисува фигурата на някой друг предмет подобен на фигурата, която е рисувала или начертала предавателната станция.

Но, интересно е, че европейските и американски телепати не са достигнали нито приблизително онова съвършенство, в пренасяне на мислите на далече, което притежават тибетските мистици, където това изкуство е доведено до култ и където то се е развивало с хиляди години. М. Девид-Нил в чиято достоверност не трябва да се съмняваме, ни навежда няколко интересни примери, от които се вижда, че тибетците водят разговори на няколко стотин километри, с помощта на телепатията. Телепатията служи вместо радио по тези места.

Но, грамадна загадка си оставя въпроса, по какъв начин и по кой път се пренасят мислите, чувствата, картините, символите, за далечни разстояния. Дали е нервната система, която е толкова силна, да може да премине с бързината на радиовълните или светлината такива разстояния от няколко стотин или няколко хиляди километри, без да се намали или разпръсне и да запази цялото съдържание, с което е натоварена? И по кой начин тези невидими и неизмерими вълни се приемат и за писват ъ?

М. И. С.

(из в. „М и р“)

[Ани]

Мелодия и флейта

(басня)

Мелодията каза на флейтата учтиво:

— Днес, сестро, аз съм много доволна и щастлива. Добри и лоши хора от мен се възхитиха

и вярвам, че със право ме всички одобриха.

Но свирката отвърна надменна и злорада:

— По право твойта слава на мене днес се пада, защото ти без мене, какво ще си, кажи ми? —

Едно нищожно нещо без место и без име! Хвалбливке неразумна, обсипана със слава,

ти трябва да признаеш, че аз те сътворявам, че ти ще бъдеш нищо без моята способност! Признай де! — викна флейтата високо, злобно. Мелодията каза спокойно и прилично:

— Чрез тебе днес, признавам се проявих отлично, но миналия празник не се родих чрез тебе,

а с други инструмент, веч хвърлен, непотребен. Родих се днес чрез флейта, а вчера чрез гъдулка, пък утре ще звуча чрез съвършената цигулка.

И всички инструменти нима ще заявяват, че всеки път сами ме от себе си създават?

Но ти забравяш, сестро, разумното дихание, светото вдъхновение и нужното желание на музиканта, който избира инструмента?

В сърцето му аз трепкам и пея до момента, когато той започне да свири върху нещо.

Тогава аз политам, с възторг света посрещам. След туй заглъхвам пак и пак свирача чакам, отново чакам тласък в безкрайната вселена, да се родя чрез свирка по-нова, съвършена.

Човешкият живот е мелодия създавана от духа. Негов инструмент за проява е материята.

Радиозо

[Ани]

СЪОБЩЕНИЯ

Радиестезистите почват да издават месечен вестник на есперанто „Radiesteza gazeto“. Редакцията на тоя вестник ще издаде книгата на Емил Кристофс „Стани радиестезист“.

Що е радиостезия? - Изкуство да се схване чрез махало или лескова пръчка излъчванията излизащи от същества, предмети, метали и подземни води. Твърди се че 80% от хората притежават тая чудна способност това шесто сетиво, което позволява да се употребява лесковата пръчка и махалото.

Кой ще опита? — Мнозина. Но ние мислим, че това трябва да бъде не само за собствен интерес, а за общо благо. Ето една възможност, на тия които имат тая способност, да бъдат полезни и на своите ближни.

С багетата (лесковата пръчка или махалото) може да се открият подпочвени води, и да се достави вода на сухите местности. С нея могат да се открият подземни богатства — руди и пр. С нейна помощ могат да се избегнат земните излъчвания, които са във вреда на нашето здраве.

Нашия сънародник Иван х. Кръстанов е по обиколка из западно европейските страни. С помощта на международния език Есперанто той е вече обиколил няколко държави и е държал сказки за България, страна на розите и столетниците. Сказките му са били придружени със светливи картини.

В северните страни: Финландия, Швеция, Норвегия, Дания и др. той е видял висока култура, голяма честност и постижения. Неща, които вчера са били мечти на малцина, днес са реалности за мнозина. Човечеството няма да остане на едно място. То не ще остане в мрак и невежество, няма да тъне вечно в своя егоизъм, антагонизъм и взаимни борби. Идват нови хора. които ще турят началото на една нова култура, в която човек  за човека ще бъде брат, а не вълк, както е било в миналото.

Ето какво пише той между другото: „Да видиш тук, каква честност и доверие между хората. Например, по цял ден си оставят велосипедите по улиците, вършат си работата из града и ги прибират вечер или след 3-4 дни. А кога се пренасят, хамалите хич не бутват дрехите, макар и портмоне да има в джобовете. А по ресторантите на гарите никой не контролира дали плащаш.“

гр. Осло, Норвегия

5. X. 1937 г.

Ето началото на една нова култура. Ние пожелаваме същите тия качества да развият и българите за да дадат условие в себе си на нещо велико и красиво.