Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 200 - год. X.

Севлиево, 14 ноември 1937 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 1 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

*

Съдържание:

Вярвай в доброто – С. К.

Беседа на планината (снимка)

Приветствам Те! (стих.) – В. С. Н.

Същинският човек – W

Словото на Учителя. Но аз ще погледна. (из неделната беседа – 29 август 1937 г.)

Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха – В. Пашов

Наказание или любов

Из науката и живота. Загадъчното момиче от Бляк Пул – Луи де Прюн (в. Зора)

Легенда – Benitta

Влиянието – Г. С.

Един филм с окултно съдържание – С. К.

Книжнина

[Ани]

ВЯРВАЙ В ДОБРОТО!

Понякога като че ли тъмен облак засеня живота и мнозина, вярващи до тогава в доброто, в любовта, в правдата, са на път да се разколебаят, да изгубят вяра, да се отчаят и кажат: напразни са всички усилия, злото винаги е по-силно и винаги ще взема надмощие в живота. Човекът по своята проява, е повече звяр, отколкото човек и такъв ще си остане.

Мнозина губят вяра. Мнозина казват: Свърши се! За мир, за правда, за братство не може вече и да се говори. Светът отива решително към зло, към размирие, към братоубийство. Никакви усилия не могат да го спрат в неговия устрем към главоломно падение.

Погледнато външно, повърхностно, тия хора са прави. — Днес злото в света постига решителни успехи и заплашва да превърне земята в арена на кърваво взаимно изтребление. Огромни сили са сложени в действие в полза на злото, жизнените сокове на изгладнелите, мизерстващи народни маси се изсмукват за въоръжение. Дори и младежта, златната учаща се младеж се увлича в течения, които водят народите към слепи и безразсъдни постъпки на размирие и войни. Това е почти навсякъде по света.

И все пак, въпреки всичко това, не е изчезнала и никога няма да изчезне безсмъртната сила на доброто!

Не е загинала и няма да загине правдата!

Братството и мира ще възтържествуват въпреки всичко и над всичко! Тъмният облак ще се разпръсне, ще изчезне и на небето ще изгрее ясното благодатно слънце . . .

Вярвай във доброто, братко мой. сестро моя!

Вярвайте във доброто всички вий, мирни, трудолюбиви хора, пръснати по цялото лице на земята!

Вярвайте в доброто, не се отчайвайте, не изпадайте в униние и съмнение, всички вий, които веднъж сте избрали правия път.

Защо?

[Ани]

Беседа на планината

(снимка)

[Ани]

Приветствам Те!

Приветствам Те, приветствам Твоите тайни,

Що пазиш ти за чистите сърца!

Безкраен свят, Ти дарове незнайни

Укриваш във безмълвна глъбина!

*

В недрата Ти потърсих отдих —

Ти даде ми величествен прием;

Във вълшебното Ти царство бродих,

От дневният Ти чар опиянен.

*

Все тъй, със власт и мощ ме мамиш

Към твоите усмихнати дворци!

Все тъй, с любов и нежност палиш

В душата ми негаснещи лъчи!

*

Поточета, цветенца мили,

Небесен свод и горди планини —

Приятели, вий що сте усмирили

Страдалний стон в безчетни съдбини.

*

Приветствам ви, приветствам ваште тайни,

Що пазите за любещи сърца!

О, колко, колко, дарове незнайни

Спотайвате в свещена глъбина 1

В. С. Н.

[Ани]

Същинският човек

(Из „Вечните истини“ от Ст. Тошев — стр. 419 — 421)

Даваме няколко цитата от книгата „Въведение във философията“ от професора по философия в берлинския университет Фр. Паулсен.

„Модерната философия върви по пътя посочен от великите гръцки мислители . . .

Тя започва при Декарта със силно изостряне на дуализма: душа и тяло — две съвсем различни форми на действителното: тялото същност, чието единствено определение е протяжността; душата — същност, единственото определение на която е мисленето, или съзнанието. . . .

Негативната страна на механическата физика и физиология е чисто спиритуалистическата философия: ако на органическите процеси не може да се гледа като на резултат от дейността на душата, то трябва да се приеме, че и мисленето не може да се обясни с помощта на физиологически процеси. Едно движение произвежда друго движение, но то никога не може да произведе един съзнателен процес; тогава то би трябвало да се изгуби в него т. е. би трябвало да бъде физическо, а това говори против първата и основна аксиома на физиката. Понеже битието на мисълта не може да се оспорва от никого, понеже тя е най-известната за нас, то се явява и необходимост от друг принцип, съвсем различен от тялото, а този принцип е духът (mens). Тъй почва модерната философия . . . (стр. 42) „Да вземем най-напред втората формула: психически ят процес по себе си не е нищо друго, освен физически процес. Ако материалистът действително е решен да се придържа здраво в това твърдение, тогава той е необорим. Положенията: мисълта не е нищо друго, освен движение в мозъка, чувството — нищо друго, освен телесни процеси във фазомоторната система — са напълно необорими, разбира се, не за туй, защото са верни, но затова, защото са абсолютни безсмислици: а глупостта споделя това преимущество с истината, че не може да се обори. Мисъл, която в основата си не е нищо друго, освен движение, е желязо, което е дървено. Върху това не може да се спори; може само да се каже: аз разбирам под понятието мисъл — мисъл, а не никакво движение на мозъчни молекули, както и в думите гняв и страх, се обозначава самия гняв и страх, а не никакво стеснение, или разширение на кръвоносните съдове. Тези последните явления стават и ще стават всякога, когато се явяват първите, но те не са мислите и чувствата; те могат да се обръщат както се ще, но в движението не се крие абсолютно никаква мисъл . . . (стр. 63)

„От времето на гръцките философи чак до ден днешен, философията — т. е. универсалното изследване на:действителността, което се издига над физично-астрономичния възглед — е считала за необходимо да постави в основата на действителността един идеален, духовен принцип. Платон и Аристотел, Спиноза и Лайбниц, Беркли и Кант, Шелинг и Шопенхауер, Лотце и Фехнер, колкото и да се различават по друго в своите мисли, в това са всички съгласни, че духовното не играе роля на единично, на странично явление в света, но нещо повече, цялата телесна природа посочва едно вътрешно, интелигибелно, само за себе си съществуващо, което е сходно преживяването в нашата вътрешност. Който приема възрението, че духовното има значение за един универсален и космичен принцип, той стои на страната на обективния идеализъм.

Аз съм убеден, че философията в този си стремеж да направи духовното универсално, космично - следва не само здравия инстинкт на човешката природа, но и природата на нещата . . .“ (стр. 72)

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Но Аз ще погледна

(из неделната беседа „Но Аз ще погледна“ – 29.08.1937 г.)

„Защото ръката Ми е направила всичко това и е станало всичко това,

говори Господ, но Аз ще погледна на тогоз, на сиромаха и на съкрушения духом,

и на оногоз, който трепери от словото Ми.“

Исаия 66:2

За да може да разбере природата, чувствата на човека трябва да са отворени. Положението, в което сега се намира човек, неговите очи трябва да са нормални, ушите му трябва да са по-малки, носа и устата му трябва да са нормални. И пипането с ръцете му трябва да е нормално. Нормалният човек е мярка, с която ние мерим нещата.

Сега ние отправяме въпроса към съвременния човек, какво той разбира под думата „човек“. В старо време, според закона на еволюцията, под думата „човек“ се е разбирало същество, което мисли. — Това е една четвърт от истината, това не е цялата истина. Човек не е само същество, което мисли, той е същество и което чувства. След това, туй същество търси някаква си свобода. Първо борбата в света, която е започнала и между най-малките същества до човека се дължи все на въпроса за яденето. Всяко същество първо се стреми да се нахрани. И после, когато говорим за условията на живота, разбираме ония условия, при които всяко същество може да се развива правилно и да расте. Представете си, че едно дърво е посадено на место, покрай което минават хиляди животни и друго, което е посадено в градина. Кое от двете дървета ще се намира при по-благоприятни условия? Следователно, ако покрай твоят ум и сърце минават много тревопасни животни и всички се потриват, каква култура ще имаш? Ще охлузят кората ти. Нормално-то положение е да се огради това дърво, да му се създадат добри условия.

После хората са крайно немарливи. Те искат да осигурят живота си на земята. За колко години човек може да се осигури? Най-много за 120 години. Едно време хората са живели 999 години. Така е, ако вземем Библията за авторитет. Но Библията е един ма-лък превод на истинската Библия. Други пък вземат само Евангелието за авторитет.

Не мислете, че Евангелието е всичко, което Христос е говорил. Сам Йоан казва, че Христос е говорил по 3 — 4 часа. И ако всичко което е говорил беше напечатано, щеше да се събере в хиляди книги големи като Библията. Ако имахме това знание, то щеше да бъде за нас полезно. Обаче то се пази.

Нищо в природата не се губи. Един ден тези книги ще се намерят и вие ще ги четете.

Мислите ли че когато един човек иде в света, че от само себе си идва? Мислите ли, че един пророк от само себе си говори?

Вие трябва да разбирате света. Онова, което сте научили в първо, второ, трето и четвърто отделение, колкото по вече се качвате нагоре, в прогимназията и в гимназията, ще ви послужи като тил за новото, което трябва да учите. Какво ще стане, ако аз посадя една нива, и всичко каквото тя ражда не го събирам? Всичкият ми труд ще отиде напразно Не, сламата трябва да турям на една страна, а житото — на друга. Следователно, .знанието ни е потребно като насъщна храна в нашия живот. Така аз разбирам знанието. Ако то не беше храна за нас, то щеше да бъде безпредметно. Знанието е потребно, като храна за ума. От знанието, значи, се храни нашия ум. Аз наричам ума първият, големият син човечеството. Бог изпраща този свой голям син в света да се възпитава, като в училище, в което да се учи и да възраства. Най-първо света е започнал със сърцето. Сърцето е голямата дъщеря на Бога. Като е дошло в света, сърцето се е увлякло малко, вследствие на което е сгрешило. То се е обленило и повече не иска да учи. Така именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания. В този път, каквото се придобие, същевременно се изгубва.

При сегашните условия на живота, всички хора се намират в затруднено положение. Като не могат да се справят с положението си, най-после хората се утешават с мисълта, че като умрат ще отидат на онзи свят.

Между този и онзи свят хората поставят резка граница, и по този начин си представят онзи свят такъв, какъвто в същност не е. Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между младостта и старостта.

В какво седи разликата между младия и стария? Мнозина не приемат, че човек се преражда. Разни теории има за прераждането, но важното е, че човек е произлязъл от Бога. Всяка душа с излязла от Бога и е дохождала много пъти на земята, превъплъщавала се е.

Тя е идвала тук да се учи. Както годината не се състои само от един ден, така животът на душата не се състои само от един живот. Без тази теория за прераждането ние не можем да си обясним наследствените черти на човека. Човек носи в себе си много придобити черти.

Всичко което Бог е създал, служи като форма за развитието на самия живот. Значи със сърцето започва живота. После идва друга една форма на живота — явява се умът. После иде човешкият дух и човешката душа.

Важни са думите, които пророкът казва: „Аз ще погледна към сиромаха и към съкрушения духом и към онзи, който трепери от словото.“ Онзи, който трепери от словото ми, подразбира онзи, който обича словото ми. Под думата треперене в този смисъл, аз разбирам едно синовно отношение. В любовта има един страх, но аз го наричам. свещен страх. В любовта страхът е едно благословение. Та при сегашните условия, при които живеете, всичко в света съдейства за добро. Това трябва да се обясни научно. Запример, в живота на някой човек се случва една изключителна опитност, и той мисли, че тая опитност не му е потребна. Не, тя му е потребна като лист на дървото. Листът на дървото е потребен за да диша чрез него. Тъй щото, когато ни сполетяват големи изпитания, ние считаме, че това са някакви противоречия в живота. Когато един син е в несъгласие с майка си и баща си, той се намира в противоречие. И когато ние сме в противоречие с природата, ние се намираме в изключително състояние.

Сега аз не разглеждам въпросите частично, но тъй както са поставени в целокупната природа. Това, което целокупното човечество един ден ще придобие, ще бъде достояние и на най-малките същества в света. Умовете на хората трябва да се просвещават. Ние трябва да имаме такива методи, чрез които Истината да влезе в света. В едно здание, колкото повече светлина има, толкова по добре е за самото здание и за хората, които живеят в него. На същото основание, колкото повече знание има човек, което може да подкрепва човешкият ум, толкова по-добре за него.

За човека е потребно знание, което може да го научи, как да мисли

Сегашните хора са дошли със своята мисъл до това разбиране.

Сега да разгледаме живота малко по-другояче, в друга форма. Съвременните хора не искат да страдат. Има страдания в света които са разумни. Ако вашите страдания са разумни, вие сте блажени, но ако страданията ви не са разумни, тогава те са безполезни, безпредметни. Когато се пожертвате за повдигането на човечеството, това страдание има смисъл. Мислите ли, Бог не страда? Единственото същество, което страда най-много, това е Бог.

Първоначално религиите имаха за задача да научат хората на езика на невидимия, на Божествения свят, те бяха един вид училище за хората. Не е достатъчно само да вярва човек, но той трябва да се научи да люби Бога. Такава беше задачата на първоначалните религии. Щом Го люби, той ще почне да изучава неговия език. Ти можеш да изучаваш езика само на онзи, когото обичаш. И ако ние още не знаем Божествения език, това показва, че още не обичаме Бога.

Промени стават и в доброто и в злото. Измененията стават в злото, а промените в доброто. Така разглеждам аз въпроса. Следователно, когато човек греши, той се е изменил, а когато прави добро, той се е променил . Промененията са възходящи, а измененията — низходящи. Затова се казва, че Бог всичко изменя в света. Той изменя грешника. Значи понижава го надолу, а променя доброто, добрия човек — въздига го нагоре. Следователно, ония, които грешат се изменят. за да грешат по-малко. Той ги намалява. Ще дойде ден, когато грешникът няма да греши. Според тази аналогия и доброто ще дойде до едно место и там ще спре, т. е. няма повече да се променя. Какво състояние ще бъде в света, когато доброто и злото престанат, т. е. грешните престанат да грешат и добрите престанат добро да правят?

Сега да разгледаме отношенията между господаря и слугата. Като работи слугата, господарят му плаща. Ако господарят подяжда слугата си. той прави зло. Ако слугата подяжда господаря си. и той прави зло. Ако един ден господарят осинови слугата си, направи го свой наследник, какви ще бъдат отношенията им? Слугата няма да има желание да подяжда господаря господарят няма да има желание да подяжда слугата си — ще се примирят. Та когато има влизане в областта на Божествената любов, отношенията между хората няма да бъдат други, освен отношения между души. Най-хубавото състояние в света е това, което изпитва човек, когато някой го обича. Да те обича някой, да мисли добре за тебе, да те чувства сърцето и да ти даде пълна свобода, няма по хубаво състояние от това.

Там дето има безлюбие, винаги съществува противоречие. Там дето любовта отсъства, винаги се явява алчност в човека. Човекът търси живота там дето го няма.

Аз харесвам стремежа на съвременните хора да бъдат свободни. Права е тази идея, но свободата трябва еднакво да засяга всички живи същества.

Сега, каквото и да се говори за онзи свят, е много добре, но важното е тук какво трябва да се прави. И казва Бог: „Аз ще погледна на него.“ Наистина, ако Бог не погледне на тебе, от теб нищо няма да стане. Ти разсъждаваш, съществува ли Бог или не. Щом почнеш да разсъждаваш, има ли Господ или няма. Той те е погледнал вече. Той те е родил. Щом негодуваш, Той пак те е погледнал и те е заставил да мислиш. Къде седи истината, в отричането или в твърдението? Щом човек съпоставя две идеи в себе си, той непременно ще дойде до една трета.

Сега аз не засягам външната страна. Аз съм засягал и другия въпрос. При известни случаи, запример, ти трябва да влезеш във връзка с някой същества извън земята, които седят на по-висока степен на развитие, отколкото хората на земята. Който отиде при тези същества, които разбират Божиите закони, те веднага ще му пред-пишат какво трябва да направи. Който ги послуша, той благословен ще бъде.

Любовта е един свещен акт.

И ние не трябва да обичаме така, за да покажем любовта си пред света, но тя трябва да бъде един таен акт. Свещено нещо е Любовта! Обичаш някого, остави го свободен. Ангелът, който освободи Петра имаше Любов в себе си. Когато този ангел дойде при човека, в сърцето му, ще пламне особен пламък. Така стана и с Петра, но от там насетне Петър беше готов да понесе всички страдания. Ако при тебе не дойде един ангел да бутне оковите на краката ти, не ти каже да станеш и не ти даде сила да излезеш навън, ти ще останеш за винаги в затвора. Този ангел трябва да дойде да ти покаже звездите, светлината и да те изпрати да разправиш на приятелите си, че той те е извел. Това е доброто, което влиза в твоето сърце. Човек няма в какво да се съмнява. Овцата може да се съмнява във вълка, че ще я изяде, но когато вълкът стане овца, овцата не може да се съмнява в него.

Едно време, когато русите дошли да освобождават българите, един турски паша запитал един руски генерал: Ние толкова време управлявахме българите, но нищо не можа да излезе от тях. Вие какво мислите да правите с тях, мислите ли да им турите казашки шапки?“ — Освен, че не мислим да им турим казашки шапки, но ние мислим да си турим български калпаци, да станем като тях. Следователно, ако в дадения случай вие не можете да станете като този, когото освобождавате, вие не го обичате. И Бог за да ни покаже, че ни обича, Той слиза на земята между нас, туря нашия калпак, взима нашите немощи. Той става едно с нас.

Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има и право. Това са четири необходими неща. И когато вие разрешавате известен въпрос, ще кажете в себе си: Да имам свободата на Бога! Ще вложа Божията свобода в душата си? Божията сила в духа си, Божията светлина в ума си и Божията доброта в сърцето си. По този начин само между хората ще се образуват истинските връзки и всички ще бъдат радостни и доволни. Въпросът в това да разискваме върху нещата, но в това, да станем ли Синове Божии или Да се проявим ли като Синове Божии или не? Мъжът трябва да се прояви като брат, като син на Бога. Жената — като дъщеря на Бога. Щом се проявят така, те ще могат да си подадат взаимно ръка и да започнат да работят в това поле,

Единственото нещо, което смущава света, това е въпросът за смъртта. За човека смъртта е един червей, който постоянно го гложди и постепенно го изяжда. Сега Господ е дошъл и поглежда на вас. Той намира, че във вас има един червей, който суши. Вие питате: „Не е ли достатъчна само вярата, която имаме?“ — Не е достатъчна. Ами надеждата?“ — И тя не е достатъчна. „Ами Любовта?“ — И тя е недостатъчна. Като се запознаете с Божията Любов, за която ви се говори, всичките ви страдания, противоречия и грехове, които имате ще изчезнат — помен няма да остане от тях.

Та сега всички вие трябва да започнете да работите. Като ви гледам главите, намирам, че много от вас нямате такива глави, каквито трябва да бъдат, не отговарят на истинската мярка. Човек трябва да се измени, да изправи носа, ушите, устата, брадата, веждите си, поне с една десета част от милиметъра. Той трябва да измени челото си, ръцете си, очите си.

„Аз ще погледна на сиромаха и на съкрушения духом и на този, който трепери за словото ми и който люби словото ми.“ Така говори Господ. Като се върнете дома си, каквото Господ ви нашепне направете го! Каквото Господ ви каже на душата, на духа ви, на ума и на сърцето ви, направете го! Като се върнете дома си Господ може да ви каже измийте краката си, измийте езика си, за да имате дял с мене. Това значи: простете вашите прегрешения и прегрешенията на вашите ближни, за да имате общение с Бога.

Ние трябва да простим и на себе си и на ближните си, за да бъдем подобни на Бога. Понеже Той прощава и ние ще простим.

„И ще погледна на сиромасите и на наскърбените.“ Понеже Господ погледна, ще кажа: Сега желая да измиете краката и езиците си. Като измиете краката и езиците си, вие ще разберете всичко, което досега ви се е говорило. Новото учение седи в това, поне веднъж в живота си човек да измие краката си и езика си. както трябва. Щом измие езика си, в него ще дойде Божият мир.

Пожелавам ви сега да дойде Божият мир, Божията радост и Божието веселие във вас. Като измием краката си, Божият мир, Божията радост, Божието веселие и Божията любов да дойдат у нас.

[Ани]

Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха

Всяка една завършена форма в органическия свят или в обществения живот е резултат на един космичен импулс. Този е пътят на космичното строителство. Същият закон се отнася и до настоящите обществени форми и настоящите разбирания, с които живеят хората. Това, с което и в което живеят днес хората, е резултат  на един импулс, който е даден на човечеството в далечното минало. Всички възможности на този импулс са изчерпани и всички жизнени сили изживени. Това ни показва онази голяма криза, в която е изпаднало днес човечеството във всяко отношение. Има криза индивидуална — това ни показва онази трагедия, която преживява всеки човек по отделно. Има криза семейна — това ни показват онези недоразумения и противоречия, които съществуват в живота на семейството. Но основната причина на семейните противоречия е в индивидуалния живот на човека. След това имаме криза в обществения живот — обществото като цяло преживява голяма криза — социална, културна и икономическа. Това е общата социална криза, която тормози днес всички народи. И най-после международните отношения показват, че имаме една общочовешка криза. Всичко това показва, че жизнените сили на онзи творчески импулс, който поради този порядък са изживени и е необходим нов импулс, който да даде нов потик, нови сили и средства, нови енергии, за осъществяване на новия порядък. Това е задачата на новото учение — да бъде проводник на новия импулс и за неговото реализиране в света.

Тази общо социална криза, която преживява съвременното човечество, е последствие на досегашния начин на живеене и разбиране на хората. И онзи, който мисли да кърпи, да подържа по изкуствен начин старото във всяко отношение, напразно ще си изгуби времето и енергиите. Ново нещо трябва да замени всичко старо. Новият импулс няма за цел да кърпи всички стари форми на живота. Старото си е изпълнило своята задача, изиграло е своята роля и постепенно трябва да отстъпи на новото. Редом със старото, новият импулс изгражда новите форми на живота, новите отношения между хората — нови отношения на индивида — към самия себе си, към семейството, към обществото, към човечеството, и към Бога. За всички тези отношения в новото учение има конкретни методи, които като се приложат, ще дадат отличен резултат.

Често съвременните хора. които търсят новото по различни начини питат: „Щом като вие сте борци за ново човечество, за нови идеи, кои са вашите методи и начини на борба?“ Преди всичко, борба в този смисъл, в който я разбират съвременните хора, ние не водим. Нашата задача се свежда към това, да дадем ход на творческия импулс на Битието да работи чрез нас. А този импулс гради и създава нови форми, Значи, нашата задача се свежда към изграждане на нови форми и отношения още днес.

Тъй че, първата задача на новото учение е да научи човека как да живее, т. е. да определи своите отношения към Бога, към Битието. Добие ли правилни отношения към Битието, той влиза в правилна връзка и отношение със силите, които строят в Космоса и добиват един нормален и здравословен живот. И като здрава и силна индивидуалност, с будно съзнание, светъл ум, отзивчиво сърце и широка душа. Човека на новото може вече да послужи като основа за изграждане на новите обществени форми; най първо на новото семейство, след това на братските задруги, до организиране на цялото общество на принципа на Любовта. Основа за организиране на новото общество е принципа—свобода, братство и равенство — този е принципа, върху който са били изграждани всички синархии в миналото; на тази основа е било изградено и великото царство на Рама, съществувало близо преди 9 хиляди години. На тази основа е изградена и днес конфедерацията на народите от Агарта. Ето какво казва Сент Ив. Д’Алвейдър за този принцип. Свобода, Равенство и Братство — това е най-великата рамидска, абрамидска и християнска формула, принцип, върху който може да бъде изградено едно общество и който няма нищо общо с политическите домогвалия на съвременните политици.

Няма друга свобода, освен свободата в безграничното пространство, а безграничното пространство за човешкия Дух не е нищо друго, освен Духът Божи.

Няма друго равенство освен равенството в закона на хармонията и този закон на хармонията обгръща в себе си устройството на целия социален организъм.

Братството е възможно само при свободата и равенството, разбрани в горния смисъл.

Без пресъздаване на личността е невъзможно ново строителство. Това е нашата изходна база. Защото ние не поддържаме, че икономическия порядък е основа, но поддържаме, че той е едно последствие на онези духовни отношения, които съществуват между хората. Че това е така ни показва ясно днешния порядък на нещата; защото днешния порядък е резултат на днешните разбирания. Утре, когато хората добият нови разбирания за живота, ще си създадат и нови отношения, нови порядки.

Затова и задачата на новото учение е преди всичко да научи хората да мислят, да им даде светлина, за да добият нови разбирания за живота и отношенията, които съществуват в него., Щом в хората се пробуди новото съзнание, новото разбиране и се създадат новите отношения между хората — тогаз всички задачи и противоречия ще се разрешат много лесно. Защото. пак повтарям — човек е главния фактор на своя живот — той създава условия и отношения в зависимост от своите разбирания. Например, днешния икономически хаос и заплетените социални отношения са резултат на човешкия егоизъм, на неразбиране на живота.

Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще почувстваме братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем.

Тъй, че само по този път на приемане новия импулс, може да се разрешат всички задачи на нашата епоха. А като израз на този импулс е новото учение, което носи светлина и знание и методи за работа във всяко отношение.

В. Пашов

[Ани]

НАКАЗАНИЕ ИЛИ ЛЮБОВ

Талантливия френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците“ и „Парижката св. Богородица“ ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката св. Богородица“ той, в лицето на свещеника — архидякон Клод Фролло ни рисува колко жалък е човка, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и де се свърже с Висшето в себе си. Този свещеник трепери от полова страст когато гледа направо, или през очите на фантазията си красивото тяло на танцьорката Есмералда; търпи унижения от тази своя слабост и въпреки това, не може да надживее тези нисши пориви у себе си. Той дори чрез насилие върху нея когато тя упорства, иска да получи плътска наслада от нея. Очевидно, неговата философия не му е показала пътя, методите за освобождение от ярема на низшето в себе си, нито е разбрал как може да отваря крана, през който протичат силите за трансформиране нисшото в човека във висши духовни сили, за да се освободи човек от робството на нисшото си естество и започне да изпитва радостта, щастието от разкриване висшите сили у него.

В същата книга Хюго в героя си Квазимодо — приличащ по скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром глух, с криви зъби, грозен, страшен — ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най-низшето, дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето божествено лице . . . Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия — да облекчи страданията на Есмералда!

В „Клетниците“ Хюго ни описва, в лицето на епископа монсиньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там божествени сили към проява; за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда.“ Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа. И наистина, чрез страха които те внасят у човека, те пораждат само палиативни резултати, те нямат сила да лекуват радикално човешките недъзи. Не затвора направи от Жан Валжан един благороден човек, един полезен член на обществото, а жеста на епископа Биенвеню който след извършената кражба на сребърните му вещи от Жан Валжана го изтръгва от ръцете на полицията, съжалява го, нарича го свой брат и според тъй наречения „Американски метод за възпитание,“ той подчертава пред него, че у него има сили да превъзмогне своите слабости и да прояви положителните сили на доброто. И наистина, методът на Бйенвеню¹⁾ направи от Жан Валжана нов човек.

Но, този нов човек не дойде някъде извън него; той беше скрит у Жан Валжана. Той е резултат на един алхимически процес, който се извършва в него — той духовно се прероди.

Разбрали ли са българските държавници и българските възпитатели секрета за този алхимически процес, за да поведат българския наред и по-специално — българската младеж, в пътя на духовния възход? За голямо съжаление, но трябва да го кажем: една голяма част от българската младеж тъне в блатото на порока. На мене, като бях преди години прокурор при един окръжен съд в България, един от околийските управители в района на съда ми разправи, че той като бивш началник на участък в София, разкрил един своднически дом в центъра на София, който бил обзаведен от една вдовица, която за целта била наела един голям, луксозно мебелиран от нея апартамент. Тя имала портретите на дванадесет красавици — все ученички от VI, VII и VIII клас на гимназията. И забележителното било, че ни една от тези ученички не била дъщеря на бедни родители. Всеки клиент на тази сводница предварително по портретите си избирал своята любимка и на уговореното време тя е бивало в неговите обятия. Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора

Да оставим сводницата на страна, но защо тези момичета са се подхлъзнали в пътя на порока? За хляб, дрехи и учебни пособия — очевидно не! Защото казахме, че те не са били деца на бедни родители. Очевидно те са жертва на материалистичен мироглед н на романите и пиесите на натуралисти, като Зола, Флобер, Карко, Рашилд, Колет и др. — от френската натуралистическа школа. Младите читателки на такива творби загубват поезията на любовта, свойствена на ученичките от последните класове на гимназията и проявяват реалистичното, което са прочели в особната разработка на сюжетите на тези творби и което е изпълнило тяхното съзнание и подсъзнание.

И прав е проф. Фр. Паулсен, като казва: „Познато и доста разпространено е мнението, че материализмът е опасна теория: като иска да обори религията и вярата в идеалите, той разрушава същевременно и нравствеността. Неговите практически заключения са: добродетелта е мечта, съвестта — каприз, нравственият, закон — измислица на поповщината. Истинската мъдрост е: наслаждавай се от живота, колкото можеш повече . . .

Не ще съмнение, че едно идеалистическо мировъзрение, което довежда носителя му до убеждението, че действителността почива на идеи, че нейната форма и цел е предначертана от една разумна Воля — тая увереност го заставя, кара го да постави целия си живот на служба на идеите; безспорно е, че склонността да се служи на Бога, дава на волята най-силните и висши импулси: как можеха да се мислят мъже, като Исуса и Лютера, без тази вяра? Не подлежи също на съмнение, че материалистическото мировъзрение убива стремежа към висши цели и идеали.

__________________

1) В лицето на Биенвеню, В. Хюго ни подчертава силата на учението на Исуса Христа — за любов към враговете — да преражда човешките души от състоянието ма порочност, на озлобление, да ги превръща в благородни души. готови да прощават, да работят с методите на Доброто, да проявяват Любовта. Прочети Матея 5:44 — 47 и Римляном 12:20 — 21

[Ани]

= ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА =

Загадъчното момиче от Бляк-Лул

Един интересен случай из областта на тайнствените явления.

Превъплъщението

Как се казва тя? Никой не знае. Откъде иде? Ето въпроса, който си поставят в този момент всички, които се интересуват от психизъм и даже просто любопитните, когато се спомене за мистериозното младо момиче от Бляк-Пул.

Мис Енигма е в действителност младо английско момиче, със свежи розови бузи, с руси букли, което обича спорта и своя дом.

И за това момиче днес се интересуват най-големите учени на Англия, които се питат дали се намират пред голяма измама, или дали това странно създание в глъбините на своя дух притежава ключа на миналото.

Говор в сън

Точно преди пет години момичето се разболяло. Невралгия на лицето. Тъй като всички лекарства се оказали безполезни, тя се обърнала към една приятелка, която я посъветвала да отиде при доктор П. Вуд, който едновременно бил и органист в катедралата на Блак-Пул, малък английски град в Ланкастер на Ирландското море.

Този човек, който имал, изглежда. дарът да лекува със съвършено безкористие болните чрез магнетизъм, приел болната. И сеансите започнали в неговия кабинет, на втория етаж на неговата къща. При първите сеанси известният лекар разбрал, че в лицето на пациентката име странно същество, което пада в дълбок сън и от който се събуждало бавно, като замаяна и възхитена, като от дълго пътешествие в непознати страни.

Малко след това изненадата и любопитството на д р Вуд били извикани от един много чуден н необясним факт.

Младото момиче говорило в съня. Отначало това са били фрази, после дълги речи на език, който не приличал на нито едно живо наречие. Непразно докторът ровел из книгите, мъчил се да намери извора на неразбираемата реч. Излишно е да се каже, че момичето, като добра англичанка, не знаело никакъв друг език освен своя роден.

Странен танц

Един следобед, надвечер, младото момиче, което се чувствало много добре от лекуването, току що било приспано от докторе, и станало със затворени очи, заобиколило стаята с вдигнати ръце тананикайки странна песен, нещо като религиозен химн. Тялото й играело някакъв танц с широки движения, напомнящи тези на свещените танцьорки по фризовете, украсяващи храм на Карнак по бреговете на Нил.

Докторът, смутен, попитал момичето, след като се събудило, имало ли е вчера желание да играе класически танци. От кого е научило тези тежки и тържествени стъпки.

Момичето отговорило, че не знае да танцува друго освен модерни танци.

Трябвало да се разясни тази мистерия. И доктор Вуд се обърнал към своя стар колега професор Хоуард Хум, кейто имал катедра по египтология в Лондонския университет. Ученият се отзовал на поканата и двамата приятели имали възможност да изучават основно интересния субект.

Изненадата за двамата учени се удвоила, когато дали на хипнотизираната лист и хартия. През време на съня см тя нарисувала в съвършен ред един след друг йероглифи, точно тези, не които пред един век французина Шамполион бе намерил ключа по време, когато Наполеон се върна от Египет.

Професор Хум схванал значението на това явление и той твърди, че през време на медиумическите речи на младата англичанка той имал възможност да попълни речника на стария египетски език с много думи непознати дотогава, защото всяка дума е била дадена с точното произношение Тези разговори продължили цели пет години и предвидливият професор не забравил да ги зарегистрира на грамофонни плочи, за да се ползват неговите колеги и ученици. Той напоследък издал книга: „Откриването на Египет“, която буди голям интерес в Англия. Героинята на тази история пожелала да не бъде излагано името й Много фрази произнесени от момичето са били дешифрирани. Те се отнасяли до религиозни обреди. През време на хипнотичния сън мис Енигма по всичко изглеждало стои във връзка с духа ма Нона, една вавилонска принцеса и съпруга на фараон Аменофис III. Според д-р Вуд, вярващ в учението за прераждането, през „първото си съществувание“ момичето е било сирийска танцьорка, под покровителството на Нона. Двете, станали жертва на дворцова интрига, били удавени в Нил.

Луи де Прюн

(в. Зора)

[Ани]

Benittа

ЛЕГЕНДА

Те живееха на край, на самият край на големият град. Оскъдицата се виждаше през изпочупените им прозорци, а караниците и крясъците се чуваха от десетки метра на далеч.

Томи, мъжът пиеше и биеше жена си, жената кълнеше и проклинаше всичко и всички. Децата, облечени е дрипи, играеха или плачеха в локвата кал, която никога не изсъхваше пред малката им къща.

Всички ги считаха за невъзможни хора. Съседите отбягваха, мъжа, за когото се носеха тъмни слухове, жената не приемаха, а децата изгонваха немилостиво из къщите и дворовете си.

И ето, веднъж се чу слух, че ще идва Великият, церителят, който щеше да избави народа от робството и който им обещаваше блаженство и мир.

И мнозина спореха, къде ще отседне Кроткият. Може би в праведният Йохим, или в пречистата Хама? Или може би в някой първенец на града?

По облакът прах, който се носеше върху широкият път се разбираше, че Той е наблизко. И когато дойде до покрайнините на града, Той възви и влезе в къщата на Томи.

Шум, глъчка и препирни се чуваха отвън, излизащи от гърлата на хилядния народ.

Тогава Кроткият излезе от къщата на Томи, взря се в тълпата, която притихна полека и гласът му, като галеща музика се разнесе над всички.

Вие се чудите и препирате, защо съм отседнал тук, в тая къща, но каква нужда имат праведните от мен? Аз за грешните дойдох.

И дълго още се носеха словата на Тоя, който бе дошъл да донесе светлина на земята..

Томи и жена му се наведоха и целунаха земята от стъпките му — те се бяха възродили. Лицата им сияеха. За тях Бог вече беше жив, любещ баща, еднакъв за всички. Ето, Неговият син им казваше това — и те повярваха.

Минали се бяха много години и мнозина търсеха где са се спирали стъпките на Свещеният и нозете им ги отвеждаха до малката къщица на Томи, където от идването на Великият, се чуваше само хваление на Бога, царуваше мир и се разнасяше радост.

[Ани]

ВЛИЯНИЕТО

Всяка човек още от най-ранно детство е подложен на различни влияния. Няма човешко същество, което да не се влияе. Нещо повече, всичко около нас е резултат на едно сложно влияние, на едно взаимодействие.

Когато човек прави добро е под едно влияние; когато прави лошо е под друго влияние. И в единия и в другия случай все е под влияние, с направеното, той влияе върху другите. Апелът: „пазете се от влияния“ има само това значение, да държи съзнанието на човека будно във всеки момент, за да може да образува съзнателни и разумни отношения с околните, механически.

Но не само отделната личност влияе. На нея влияе средата. „Кажи ми с кого дружиш, за да ти кажа какъв си“ казва една поговорка. Че средата оказва силно влияние показват различните опити и наблюдения. Например вземат един по чувствителен човек и го поставят между болни. Не след много и той се разболява. После правят друг опит: поставят един болен (не от заразителна болест) между здрави хора, такива от които лъха бодрост, здраве и сила и ето в скоро време болният оздравява. Тези опити се повтарят много пъти. За подобни опити не се изискват специални условия. Те могат да се направят всякога и всякъде. От опитите може да се извади заключението, че влиянието е безспорно. Тогава не остава друго, освен това, всеки според нуждите си може прекрасно да се ползва от силата на влиянието, чрез намиране подходяща среда. Желае ли човек да придобие щедрост например, непременно трябва да поживее всред щедри хора. По аналогия на горното можем да кажем и за всички други качества като например търпение, благородство, учтивост, великодушие и т. н.

За да може човек да се пази от лошите влияния и да приеме добрите, нужно е едно условие: винаги да има възвишени мисли и чувства, които да са негова среда. Има ли човек добри, чисти и възвишени мисли, той ще привлича добрите влияния от целия свят. Подхранва ли обаче лоши мисли и чувства у себе си, тогава той привлича всички отрицателни влияния и те го разрешават. Защото в духовния свят съществува един природен закон, че подобните и сродни неща се привличат. Ето защо от човека зависи кои влияния ще привлече: благотворните или разрушителните.

Лошите влияния човек не може да унищожи, но може да се предпази от тях, като образува около себе си броня от хубави мисли и чувства.

Когато войникът отива в бой носи шлем или щит, за да се предпазва, когато човекът ратуващ за новото което навлиза в живота, също притежава щит. Само че този щит не е мъртъв, не е от метал, а от живи качества. Те са следните: умение, знание, благородство и мълчание.

Да работим за придобиването на този щит, който ще ни пази от лошите влияния.

Г. С.

[Ани]

Един филм с окултно съдържание

Филмовото изкуство, в своите девет десети, е дотолкова избледняло и еднообразно, че разумният и съзнателен човек, след като гледа някой прехвален му от близки и приятели филм, почти винаги е в право да каже: и това е същото — нищо особено, а само едно повторение в малко по-друга форма на една и съща любовна игра.

Но има, макар като рядкост, и гениални режисьори, които схващат по-дълбоко живота и виждат и изнасят неща, които в обикновените филми няма.

Един такъв филм е „Сенки на миналото“. В него има една особено силна сцена, която за всеки окултист е ясно подчертана и жива реалност, макар че на мнозинството ще се стори само като фантазия на свободното въображение на художника режисьор. Това е сцената, в която главната героиня на филма, изпаднала в крайно възбудено нервно състояние, под напора на силните чувства, предизвикани от вътрешната борба, която става в нея, вижда духа на своята сестра и разговаря с нея и този разговор й донася успокоение, прекратяване на страшните съмнения и на вътрешната борба. Тя вижда, че сестра й одобрява това, което тя прави и иска именно така да бъде.

От окултно гледище, тази сцена е една пълна реалност, защото окултизмът учи, че при известни, особени положения в състояние на крайна нервна напрегнатост, предизвикана от силни душевни преживявания, обикновения човек може да стане за кратко време ясновидец, при което духовния му взор се разкрива и той влиза в непосредствена връзка със света, който обикновено е скрит за простосмъртните.

Тази сцена от филма „Сенки на миналото“ е още едно измежду многото, доказателства, че гениалният художник е способен да долови интуитивно със своето духовно прозрение, реалността на нещата и да я предаде в художествена форма, и тогава, когато неговият ум не може да я схване и дори я отрича като обективна реалност.

Обаче този, който познава, макар и само теоретически, скритата страна на живота, знае, че това, което художникът е доловил, е самата истина.

С К

[Ани]

КНИЖНИНА

Когато зреят житата, разкази от Буча Бехар.

Отдавна сме чакали, да се появят в българската литература творби, които, бидейки напълно издържани по форма, да бъдат същевременно пропити от новите схващания, от дълбоко познаване на живота е светлината на окултното знание.

Смело може да се каже, че разказите на Буча Бехар са сериозна стъпка в това направление. Те са напълно издържани по форма —  стегнат език и стил, липса на излишни думи, голяма образност. Като картини взети от действителността, наблюдавана непосредствено, те са психологически напълно обосновани. Най-после, към всичко това, което притежават и много други разказвачи. се прибавя и нещо ново, нещо повече: това е именно новото разбиране на живота в неговата дълбина и същина, това е проникването до духовната страна на живота изтъкването на непреходната реалност на това, което зад външните форми на събития та и нещата.

В някои от разказите — напр. „Облакът“, „Душата на овчаря“, „Имане“, този елемент е силно подчертан: провидението, духовното в живота, изпъква тук като върховна сила, реалност над реалностите, която движи нишките на човешкия живот.

Този именно елемент е новото и ценното у Буча Бехар. И на него трябва да се обърне най много внимание — да се разшири във всичките си подробности, да се прокара във всички области на живота. Защото, добри разказвачи, отлични майстори на формата ние имаме много, но писатели, които разбират живота в неговата дълбина и същина, почти нямаме.

Нека „Когато зреят житата“ бъде начало на нещо ново. самобитно и силно, което да остави следи и да проправи нови пътища в нашата литература.

Книгата е одобрена и препоръчана от М-вото на нар. просвета с окр. № 1992 от 4 май т. г.

Цена 15 лв. Може да се доста ви от редакция „Братство“.

С. К.

Г-н В. Сеплевенко, ул. Дрин 4, София е издал покани за записване абонати за следните две книги: Община от серията Агни Йога и „Я тебе дарю“ превод от старо египетски ръкопис си — с окултно съдържание. Които се интересуват да се обърнат за подробни сведения към горния адрес.