Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 206 - год. X.

Севлиево, 23 януари 1938 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 1 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

*

Съдържание:

Между бездната и любовта – G. N.

Стихове от Д. Антонова, В. С. Недев, S.

Към децата – М.

Словото на Учителя. И не можаха да му отговорят. (из неделната беседа – 14 ноември 1937 г.)

Любовта и нейната мощ (От Учителите на светлината)

Важно – за всички, които желаят да изучават френология

Божественият огън – Т. Ч.

Жетвата е богата (пътни бележки) – С. К.

Из науката и живота. Страната, която не е воювала 120 години

Албигойството (богомилството) в Южна Франция – С. К.

Дядо Благо почина – редакцията

 

[Ани]

МЕЖДУ БЕЗДНАТА И ЛЮБОВТА

Има моменти в нашия живот, в които ние с радост бихме дали всичко, което имаме: сетната си дреха, титлите, общественото си положение, богатството, придобитата известност, за да спечелим един миг, в който ние се спасяваме от гибелта на зиналата под нас бездна. Колко е лошо това, не ние забравяме цената на тоя върховен миг на освобождение от всичко в света, защото ако можехме да го запазим в пълната му сила, нашите стъпки биха бали като стъпките на безстрашните и велики избраници, а делата ни дела на освобождение. Кои са тип мигове?

Протичащият буен и стремителен поток на живота има магическа и опияняваща власт над човека. Той го насища с измамния чар на всекидневността и успива вътрешното му прозрение, чрез което човек познава какво е той и колко скъп, неоценим дар в него е вярата във възвишения му произхода. Няма по-опияняващо нещо от живота, който непрестанно гради, руши и увлича. Той успива волята за събиране духовните сили, които само в тишината на такъв изключителен миг разкриват непознати и неподозирани съкровища.

Ако се взрем по-внимателно и дълбоко в живота, ще открием, че той протича между интервали на опасности — за едни по-големи, за други по-малки, които изплитат мрежата, наречена съдба. Човек е акробат, който ходи по въже, или мореплавател, който не знае кога ще налети бурята върху неговия кораб. Живота е миниран и той се движи между опасностите, спотаени до него. Да живееш истински е най-голямата наука, най-блестящата мъдрост и най-тънкото изкуство. Това изкуство го владеят само най-съвършените, които не ходят със слепи, а с отворени очи.

Дошъл на земята, всеки човек е обречен на страдания. Това не е закон на любовта, която съгражда живота, но е неминуема последица от това, че никой от нас не ходи с отвързани очи и никой още не е приел напълно любовта като ръководно начало в своя жизнен път.

Никой не желае да страда. Това е така естествено, щом като живота е радост, красота, сила и копнеж. Но когато нарушим жизнената хармония, ние падаме в бездната на страданията. Тогава шумът на това гъмжащо море стихва и в болежът, в разкаянието, в кошмарните мъки, погледът ни попада вътре в нас и ние зърнуваме за миг себе си — безценната светлина, която търпеливо и кротко чака нашето пробуждане. Там, в това потайно светилище, живее и нашето истинско аз, което е дел от световната душа, което е облечено в доспехите на най-голямата хубост. Страданието ни сближава за миг до него, защото ние трудно можем да го приближим със собствената воля.

В тия редки мигове се разкрива пред очите ни широката панорама на нашата суета. Тогава виждаме ясно, колко неща са като непотребни, глупави труфила на живота: колко неща показват своята пошлост, омерзение и жестокост. Ние отвръщаме очи от тая гледка, като не желаем да се сродим с мисълта, че тя до преди миг беше нашето битие. Под нас зее страшната бездна, над която стоим надвиснали. Колко страшен и колко велик е тоя момент! Тогава ние се отричаме от всичко и това отричане е искрено: всичко изгубва своята цена — потъва като измамен мираж, — остава само копнежът на душата ни и протегнатите ръце към съзвучието на многото пеещи слънца.

Да можехме да запазим скъпата цена на тоя миг за винаги! . Да можехме всякога да бъдем едно с тоя копнеж и тая обич! Нашите стъпки тогава щяха да бъдат уверени и смели. Тогава, без да падаме в черните ями на страданието, щяхме да имаме разтворени сърца.

И когато животът е развихрил своя увличащ танц край нас, през бурята и метежите, през горкия вопъл на страданията, или когато блеснат измамните светлини на нощта, да бихме могли да зърнем тишината на онова велико, чакащо аз в дълбините ни, ние щяхме да бъдем и можем да бъдем от ония, на които очите са зрящи и без страх да ходим по опасното въже на живота.

G. N.

____________________________________

Днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако вие отхвърлите Любовта ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“

Под земята се готви нещо страшно. Ако тия хора не приемат Божествената любов, земята ще се отвори и ще ги пови кат долу. Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате. Тази революция, която сега става, е нищо пред тази, която природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал.

Това ще дойде, ако не приемете Любовта.

Сегашните християнски народи седят, играят си, още продължават да лъжат.

Не! Светът ще бъде съден!

Затова единственото нещо, което може да ни спаси, е да се свържем с Бога на Любовта.

(Из беседите)

[Ани]

Великата нощ

Замлъкна отдавна неспрялата буря,

утихна, смири се, кат песен запя.

Над тез, що вървяха уплашени смъртно,

сияние меко се кротко разля.

*

И тръгнаха, сякаш наново родени,

пустинята бе им кат златно поле.

Вървяха, в звездата възсяйнала взрени,

и в синьото, светло и чудно небе.

*

Изгря тя на изток и бурята стихна,

и пътя откри се свободен и чист.

Вървяха те смело и питаха: „Що е

небето тъй синьо и пътя сребрист?“

*

И стигнаха извор, струеше водата,

н пиха отдавна не пилите те.

И палми склониха клонете си близко,

и ядоха всички, и шепнеха те:

*

Тоз извор по някакво чудо спасен е,

по чудо и палмата жива е ощ,

и бурята страшна по чудо утихна.

О, светла, велика и паметна нощ!

*

Я, вижте, тук лъвове има наблизко,

но те се отдръпват и сторват ни път,

заслушани в нашите стъпки, които

по пясъка златен кат звуци кънтят.

*

О, нощ величава, тъй чудно красива,

когато звездата на изток изгря.

О, сбъдване светло, което земята

от край до край с радост неземна заля!

Д. Антонова

*

В тиха нощ

Безмълвна, свята тайнственост обгръща

земята със свойта пелена,

душата в песен сладостна превръща

светата тайнственост в нощта.

*

И слушам, слушам с трепет: в тишината

неземна ария звучи

и виждам, през очите на душата,

вълшебни краски и лъчи.

*

И други мир лъчите ми разкриват,

где няма болки и тъги,

где тленний прах Живота не приспива,

где Бог на Живите цари.

В. С. Недев

*

Празнуваме пак в Неговото име

и търсиме Го в храмове със свещи,

празнуваме край пищните трапези,

празнуваме, когато кръв се лее!

*

И пак Го чакаме да дойде в слава,

Каква наивна вяра! Не, заблуда!

Че тук е Той, роденият, предвечен.

Престана ли за миг да грее слънце?

*

Той дойде кротък между нас и рече:

Деца, обичайте се като братя,

във извори сърца си превърнете,

да блика вечно там водата жива.

*

Какво празнуваме, когато тъпчем

един свещен, един завет възвишен ?

Какво празнуваме, когато спи н стене,

заробено в заблуди, в грях, сърцето?

S.

[Ани]

КЪМ ДЕЦАТА

На някои места у нас съществува една жестока традиция между децата-момчета, като ловят и избиват множество невинни птиченца, особено в навечерието на празника „Рождество Христово.“ Те — децата, осоляват телата им и ги приготвят, като с тях „отговяват“ на празника.

През зимния сезон, когато сняг покрие земята и студът вледени кората й, всички птички от полето и горите долитат в заселените места, при нашите жилища, за да намерят прехрана в трохите, които изхвърляме и зрънцата, където срещнат.

Така безгрижно и спокойно птицата кълве храната си, там където я намери открита, като дохожда и се доверява до самите хора, без да подозира, че човекът, на когото в подобни моменти е гостенка, може да бъде един от смъртните й врагове.

Не всички деца, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега. Изгладнялата и премръзнала от студ птица, невиждайки, че се намира пред смъртна опасност, клъвне поставената храна и в същия миг се намира удушена между железните скоби на детската гилотина.

О, каква жестокост, какъв неосъзнат грях вършат с това тези деца, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания.

Към вас, малки братчета, които изтребвате по този начин птиченцата, без да съзнавате, че вършите с това голямо зло, отправям тоя зов. Престанете да вършите тази жестокост, оставете невинните създания, да си живеят на свобода и вместо да ги изтребвате и преследвате, радвайте се когато ги видите и благодарете Богу, че ги е пратил на нас хората, да красят природата и ни наслаждават със своето чуруликане, а когато са ни на гости при нашите домове, хвърлете им трошици, зрънца и друга храна, която те употребяват, за да им докажете, че ние хората не сме техни врагове, а можем да живеем в близост с тях и им се радваме и помагаме където ни се отдава случай, както подобава на по-големи и издигнати братя.

А вие, родители, поучавайте децата си и ги отклонявайте от тоя неразумен унаследен от миналото обичай, като им внушите, че с изтребването на птиците те вършат голямо престъпление към природата, за което тя държи сметка. Децата в тази възраст не съзнават още че вършат зло. Превъзпитайте ги да обичат птичките, намесете се и вие, понеже те още не са получавали от вас осъдителен съвет спрямо тази им постъпка.

Щадете живота на птиците! Нека да изчезне този лош обичай у българските деца, да ги ловят и умъртвяват!

М.

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

И не можаха да му отговорят

 (из неделната беседа „И не можаха на това да му отговорят“– 14.11.1937 г.)

„И не можаха да му отговорят.“ Ще се спра върху тия думи от 14. глава на Лука.

Всякога, когато един ученик в училището не може да отговори, това показва, че той не е, учил. Когато един сиромах не може да си плати дълговете, това показва, че той не е работил. Когато богатият пропада, това показва, че той не си е държал сметките както трябва.

Казва се в стиха, че не можаха на това да Му отговорят. А всеки, който не може да отговори, все трябва да отговори някога. Неотговарянето на един въпрос не е отговор. Има много неща в живота, които ни смущават. Защо?

— Защото не ги знаем. Не е нещастие, че не ги знаем, но тези работи трябва да ги проучваме. Запример, ние не знаем от какво зависи тъй нареченото човешко щастие на земята. Човешкото щастие е преповторение на миналото. Някога човек може да преживее цял живот само в един ден. Какъвто е бил миналият му живот, такъв ще бъде този ден. Който вижда нещата, това е ясно за него. Ясновидецът е човек, който вижда нещата, както са, той ходи в светлина. Слепият ходи с пипане. Сега някои казват: докажи това. Всички ония хора, които искат да им се доказват нещата, ходят с пипане, те са слепи. Могат да се доказват нещата, но това е дълъг процес. За да се доказват нещата се иска много време, а когато се виждат, лесно става всичко, хората лесно се споразумяват.

Човек трябва да бъде щастлив. Това е едно благо, към което всеки се стреми. Казвате: по кой начин човек може да стане щастлив? За да бъде щастлив, човек трябва да бъде богат. Богатството е едно условие за щастието. Има богати хора, които са нещастни, има и сиромаси, които са щастливи. Богатството и сиромашията са условия. От човека зависи при тия условия може ли да бъде щастлив или не. Богатият, но нещастен човек, е по-глупав от сиромахът, който е щастлив. Сиромахът, който е щастлив, е учен човек. Защо? — Защото той може да използва и най-лошите условия.

Когато искате да идете в Англия или Франция и да имате успех, какво ви е нужно?

— Вие трябва да знаете английски или френски, като англичанин или французин, да знаете техния характер, да се съобразявате с тях. Сега, ние сме дошли на земята, в една чужда държава.

Земята не е наше отечество. Ние сме странници на земята.

Вие искате да бъдете в една чужда държава и да сте щастливи. За да бъдете щастливи, вие трябва да знаете езика на тази страна. А езикът на тази страна е такъв, че ако работиш, ще ядеш. Ако не работиш, няма да ядеш. Ако дишаш, ще живееш, ако не дишаш, никакъв живот няма. Ако мислиш, работите ти ще се оправят. Ако не мислиш, никакво оправяне на работите няма да има, напротив, работите ти ще се забъркат още повече.

Днес хиляди хора работят за щастието на човечеството. Хиляди учени работят за щастието на цялото човечество. Щастието се добива общо. Стремежът на цялото човечество е към придобиване на щастието. Милиони хора работят за благоденствието на човечеството. И ако това благоденствие закъснява, това показва, че има нещо, което липсва на хората.

Хората не са научили още условията, при които могат да бъдат щастливи.

Ако поставите едно меко тяло на силна топлина, то веднага ще изсъхне Ако една глист излезе на повърхността на земята, тя ще умре. Докато е в земята, тя запазва своята кожа, но щом излезе на повърхността, тя се изсушава на слънцето и умира. Благото за нас не е благо и за глистите. Следователно, понякога лошите условия за човека са едно благо.

Съвременните хора се нуждаят от една основна, положителна наука. Ще кажете, че много знаете. С вашето знание именно дойдохте до този ред. С вашето знание вие създадохте вашия свят. Вашето знание ви служи само да се въоръжавате. До 1941 година Англия предполага да има 25 от най големите дреднаути (военни параходи) Америка около 20, а останалите държави около девет, осем, седем. След няколко години ще има повече от сто хиляди аероплани, хвърчащи птици по небето. Хвърчащите змейове, за които се говори в Откровението, това са тия аероплани, които изригват огън.

Едно време във войните страдаха войниците, а сега страда най-вече мирното население.

Войниците няма да страдат толкова много, колкото мирното население. Ето, в града Шанхай, в Китай, мирното население пострада повече, отколкото войниците. И в бъдеще, като се наплодят много тия змейове, ще почнат да хвърлят огън отгоре. Вие казвате: Защо Господ създаде така света? Този въпрос го оставете настрана. Запитайте се, защо вие направихте света такъв. На онези, които запитват защо Господ създаде така света, Той отговаря на всекиму според случая. Ако някоя жена задава тоя въпрос, Той й отговаря: Хайде, ожени се, дай пример как ще създадеш своя свят. Същото казва и на мъжа. Като се оженят, те раждат деца, които приличат точно на тях и тия деца започват да се карат помежду си, карат се също така мъжът и жената. Мъж и жена не се спогаждат, брат и сестра не се спогаждат. Кой е причина за това?

Когато рибите станаха недоволни от живота си във водата, от невидимия свят Провидението им каза, че могат да излязат при по-добри условия, при по-свободен живот, но трябва да се пригодят за тия условия. Те ще излязат от по-гъстата среда и ще минат в по-рядка материя. Та и ние, съвременните хора, можем да излезем от този свят и да влезем в друг, дето можем и без дишане. Както рибите превърнаха хрилете си в дробове, така и ние ще превърнем нашите дробове в особени органи и ще дишаме чрез етера. Етерът, от който всички хора умират, ще бъде среда за хората, те ще живеят в него. Ако човек се върне в положението на риба, както едно време е бил, той непременно ще умре. Той не може вече да живее във водата. Ако и рибите преждевременно напуснат своята среда и те ще умрат. Те нямат още дробове, с които да дишат като човека.

„И не можаха на това да му отговорят.“ Ние не отричаме съвременния живот. Съвременният живот е условие за вечния живот. След 50-60-100-120 години вие няма да бъдете в това положение, в което сте сега, съвсем ще се измените. Сегашните ви понятия за живота, стремежите, които сега имате, един ден ще се изменят толкова много, че те ще станат безпредметни, както са безпредметни кукичките, гагичките, които децата са рисували в своите първи години на учение. Тези черти и рисунки, както и вашите разбирания и стремежи са били някога много важни, но сега, при новите условия на живота, те нямат никакво значение. От тях помен няма да остане. Някога те са били много съдържателни, но сега са безсъдържателни.

Аз ще ви кажа, в какво седи щастието на живота. Щастието се заключава в онези велики, светли мисли, които човек допуща в ума си, в онези, велики и благородни чувства, които храни в сърцето си, в онези възвишени стремежи, които се крият в душата му, в онези велики потици и в силата на неговия дух. Това е човекът. Това са четирите елемента, това е раят на живота. Значи,

Раят е в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и човешкия дух.

Когато говоря за небето, аз разбирам човешкото сърце. Само там може да живее сърцето на човека. На земята сърцето не живее, но робува. И умът не живее на земята, но слугува. На земята и душата и духът са ограничени. И в Писанието е казано, че духът, който имаме, се намира в голямо утеснение, в голямо ограничение. Следователно, ние още не сме придобили своята свобода. Апостол Павел, който разбира този закон, казва, че цялото създание е подчинено на един закон на ограничение. Това, че ние се стремим към свобода, показва, че сме свързани от порядъка, който съществува на земята.

В бъдеще ще дойде нов порядък на нещата. Този нов порядък се заключава в разумното в човека. Във всеки човек се забелязва един Божествен потикт който иде периодически. Казва се, че Божественото в човека е в спящо състояние и от време на време се пробужда. Обаче Бог е оставил човека свободно да се проявява и наблюдава кой какво ще прави. Като наблюдава крадците, Бог не гледа на тях, както ние гледаме. За Него престъплението не седи в кражбата, която крадецът върши. Същината на престъплението се заключва в това, че крадецът мисли, че като открадне нещо, ще стане щастлив. В кривата мисъл е престъплението. Когато месоядецът яде месо, престъплението му не седи в това, че яде месо, но в мисълта му, че като яде месо, ще стане по-силен и по-умен. Месоядецът мисли, че месоядните животни са по-умни от тревопасните. Ни най-малко не е така. Кой тигър и кой лъв може да се сравни по сила и по ум със слона, който е вегетарианец?

Злото в човека е свързано с месоядството. В злото все-кога има насилие. Доброто е свързано с вегетарианството, защото в доброто няма никакво насилие. Ние трябва да станем добри, за да избегнем насилието в света. Докато има насилие, никакво добро не съществува. Ако ти изнасилваш сърцето си, ако изнасилваш ума си, ако изнасилваш душата си и ако изнасилваш духа си, какво ще добиеш? Например, ти искат да се убедиш, че трябва да обичаш хората. Това не става с насилие.

Любовта с насилие не иде, и с пари не се купува, и с наука не се купува.

Любовта с нищо не се купува. Тя е съществувала преди знанието, преди силата, преди живота — тя е съществувала преди всичко. Любовта е първичното начало, от което всичко излиза.

Преди години, още във войната, през 1914 година дохожда в дома ми млада мома, иска непременно да се срещне с мен. Аз казах, че съм зает, имам много работи и днес няма да приемам никого. Но тя се моли, казва, че въпросът й бил за живот или за смърт. Тогава аз реших да отменя реда си и да я приема. Влиза тя, гледам, една угледна мома, усмихва се малко и ми казва: Ще ви моля да ми кажете, ще бъда ли щастлива? Казвам: Щом поставяте въпроса така, ще ви кажа, че сега е война. И ако имате някой възлюбен, той може да бъде убит. — Кажете ми тогава ще се върне ли жив или ще бъде убит? Като видях, че тя настоява, тогава аз реших да направя едно изключение. Обикновено никога не казвам на човека това, което има да му се случи, но на нея казах. Тя помисли, че ще й кажа нещо за щастието. Но аз й казах: Ти няма да живееш дълго на земята, остават ти само две години. Но, както виждам, ти никак не си приготвена за онзи свят. Ако отидеш така неприготвена, главата ти ще пати много. Затова съветвам те да си купиш едно Евангелие и да започнеш редовно да го четеш, да се молиш, да се приготвиш малко за онзи свят. При твоя случай, едва ли на десет хиляди един може да се попадне такъв, че да може да се отмени съдбата ти. Като чу това, тя забрави за какво беше дошла. — Ако двете години минат благополучно и ти не заминеш за другия свят, пак ме посети. Тя си отиде, но и досега още не е дошла. После си казах: Защо трябваше да смущавам тази душа? Защо трябваше да й кажа всичко това? Но помислих си: ако сега не я смутя, там, като отиде на онзи свят, още повече ще се смути. Аз зная, че ако отиде така неподготвена за онзи свят тя ще стои вързана около гроба си най-малко 20 години. А така, ако се стресне и като замине след две години за онзи свят, тя ще се освободи скоро, най-много четири-пет месеци ще прекара в гроба.

На вас сега няма да кажа тия страшни работи. На вас ще ви кажа другояче. Ще ви кажа: станете кандидати за списанието Любов. Сега в невидимия свят се издава едно ново списание — Списание на Любовта, в което се разглеждат всички социални въпроси, как човек може да бъде щастлив, да преживее в този свят както трябва. В това списание се препоръчва едно нещо: прозорците ви да бъдат големи, да прониква през тях повече светлина. Стаите ви не трябва да бъдат много сухи, да има малко влага, да бъдат топли. После в списанието на Любовта се препоръчва да не миете чиниите си с ръце. В тенджери няма да готвите. На онези от вас, които не обичат да готвят, ще им бъде добре. В списанието на Любовта се говори, че на хората са изпратени нови семена за плодни дървета, каквито хората не са сънували. Всека домакиня ще има по два декара земя, посадена с тия плодни дървета, че като вържат плодове, тя ще угости с тях онзи, когото обича. Житото няма да се мели. Тогава то ще бъде не като сегашното, но голямо като ябълки. То ще представлява малки самунчета, които ще давате само на ония, които обичате. При това тогава няма да си служите с вилици. Всеки ще хваща плодовете с три пръста само. Тези плодове ще бъдат толкова чисти, че няма да става нужда да се мият.

Вярвайте, че имате души и че Бог живее във вашите души. Някой се сърди за нищо и никакво — че му взели пет, десет, сто лева. Какво обиране е това? Ти не си сиромах, разполагаш с цялата вселена. Какво повече можеш да искаш? Ако ние почнем да мислим и да вярваме, че Бог живее в нашите души, никой не би могъл да ни обиди. Мога да ви приведа много примери, да видите, че е така. В живота на апостола Павел имаме много примери, от които виждаме, какво е направил той. И това, което апостол Павел е могъл да направи, и ние можем да направим.

Когато Любовта излиза от душата на хората, на отделния човек, той всичко може да направи.

Докато любовта не дойде да царува на земята, светът няма да се оправи!

Този е малко физически израз. Затова ще предам мисълта си в друга форма: докато Любовта не почне да извира от душата на човека, светът няма да се оправи. И ако хората са нещастни, причината за това е, че те търсят своето щастие някъде в ума си, в сърцето си или в тялото си. Центърът на Любовта е вашата душа. Центърът на вашето щастие е във вашата душа. Това значи да се новородите. Като се новородите, вие ще станете нов човек, който мисли по нов начин и разбира нещата по нов начин. Отдето мине този човек, цветята ще поникнат и ще цъфнат. Отдето мине този човек, изворите ще потекат. Отдето мине, всичко ще се събуди.

Сега и на вас желая отдето минете, всичко да израсне и да бъдете носители на новото учение. Това е учението за човешката душа, в която Бог живее.

7-ма неделна беседа от Учителя,

държана на 14 ноември 1937 г.

10 ч. пр. об., София — Изгрев.

[Ани]

ЛЮБОВТА И НЕЙНАТА МОЩ

Любовта е велика сила във вселената,

Чрез нейната мощ съществува всичко

Любовта е ритъм на всеки атом,

Любовта е биенето на всяко сърце,

Защото любовта е гласът на душата.

Любовта е всемогъща.

Любете все повече — и скоро

Ще имате силата, която създава

Любовта.

Употребявайте нейните сили — и

силата на вселената ще ви бъде понятна.

Любовта е божествена във всичко,

И когато живеете с нея,

Божественото се изявява във вас

И може след вас да засегне

Другите.

Няма по-висш закон от Любовта.

Любовта е чаровно слово,

Тя освобождава и осъществява.

Само любовта може да отклони

Всички пречки на вашия път.

Без любов няма творчество.

Любовта е едничката сила, която изкупва

Света и освобождава Душата.

Да нямаше Любов,

нима би се движил света?

С любов е създаден

с любов и ще бъде откупен.

Ала човек трябва да направи това сам,

Ние можем само да помогнем,

да му покажем пътя.

Нито за миг не помислювайте,

че има нещо по-ценно

от любовта.

Ако сте усвоили всички добродетели.

а любовта не сте —

не можете никога да

станете едно с нас,

едно с делото,

което става едничко

с любов.

Любите ли достатъчно,

всичко останало идва само.

Любете всичко и всекиго,

защото чрез това непрестанно

се приближавате до нас.

Все по-голямата ваша любов

ще ви придава по-голямо величие.

Любовта трябва да стане безкрайна.

Ала не ё доста да имате

любовта за себе си.

Потребно е да я преливате,

да живеете с нея

и да ставате Любов.

Все едно, че някой е

такъв или онакъв

и по отношение на вас —

любете с изобилието на Любовта

всекиго и всичко.

Чисти бъдете — и любете,

Силни бъдете — и любете

Мъдри бъдете — и любете.

Любете непрестанно,

Докато любовта стане

биене на сърцето и дъх на душата ви,

образ на мисълта и глас на вашето слово.

Вашият живот нека бъде

свидетелство на вашата любов.

Ти трябва да любиш,

ние това не можем за тебе.

Нашите ученици с любов,

Докато с израз на любовта,

която крепи и помага.

Бъдете толкова пълни с любов,

че да не може да се появи

нито сянка даже на някоя мисъл,

която не би дала отражението на любовта.

Като най-сладко благоухание

на най-красивия цвят

нека е вашата любов,

за да привлече всички към себе си,

да дойдат и да вдъхнат

Божественото Дихание.

Със своята любов оздравявайте света.

Със своята любов поучавайте света.

Със своята любов дарявайте света.

Със своята любов възкресявайте света.

Със своята любов създайте света

на Любовта.

(От Учителите на светлината)

1918 год. - 1938 г.

[Ани]

Важно – за всички, които желаят

да изучават френология

Турната е вече под печат представената тук в много умален вид френологична карта.

Месторазположението на разните склонности и способности в човешката глава са показани със символични изображения. Дадени с и кратки обяснения за значението на всяко отделно изображение.

Картата е художествено изработена с различни цветни бои и ще се отпечатва на най-хубава книга с размер 70 на 55 см.

Важността на тази карта е твърде голяма за всички, които се занимават с окултните науки изобщо, и особено е необходима за тези, които искат да имат основни познания по френология и свързаните с нея окултна морфология, окултна физиология, окултна психология и окултна педагогика.

За всички, които искат системно да проучват и да узнаят своите склонности и способности както тези на близките и познатите си, френологичната карта е безусловно необходимо научно помагало. Също така за всички, които желаят правилно да възпитават себе си, близките си, децата си и околната среда, френологичната карта се явява най-полезното, най-сигурното и най-доброто ръководство.

Веднъж запомнили добре месторазположението на разните склонности и способности в човешката глава, изучаващите френологията лесно ще могат съзнателно да предизвикват и да усилват дейността и развитието на която и да е творческа способност, или пък да намаляват и да спират дейността и развитието на разрушителните склонности чрез полагане на ръцете върху определени места на главата по точно установени научни правила.

Защото както мисълта и ръцете на познаващите законите на механиката могат да турят в действие или да спират дадена машина, също така с мисълта и с ръцете си знаещите законите на френологията съзнателно могат да предизвикват в човешката глава дейността и развитието на дадена творческа способности или да спират дейността и проявите на разрушителните и порочни склонности.

Заедно с френологичната карта ще бъде дадено и ръководство (ключ) за разчитане и разгадаване на склонностите и способностите в човешката глава. Френологичната карта заедно с необходимото ръководство за научни френологични изследвания с нея ще струват само 30 лева за всички, които изпратят тази сума до 1-и март т. г., а след този срок ще бъдат продавани по 50 лева.

Желаещите да имат френологичната карта и ръководството към нея да изпращат сумите на адрес: Иван Антонов, ул. Опълченска, № 64 София.

Заедно с парите да следва и писмо, което да обяснява какво се иска от изпращача.

В-к „ Братство“  е най-евтиния седмичник. Записвайте нови абонати! Изплатете старите абонаменти!

[Ани]

БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Мраз сковава човешките сърца. И мрак цари в душите. Загаснал е огънят на обичта. Потъмняла е светлината на истината. Студен, мрачен и безрадостен е живота.

Така е било и преди хиляда години.

Тогава се родило на земята дете, което нарекли Исус. Когато това дете поотраснало, станало юноша, започнало да вижда онова, което възрастните хора не виждали: че хората вървят по един мрачен и безрадостен път, път на егоизъм, омраза, борба, насилия, робство, път на болести и страдания.

Младежът Исус видял, че в човешките сърца има вложена искра от Божественият огън на любовта. Видял, че ако тая искра се раздуха и пламне, хората ще тръгнат по нов път — път на обич и взаимно подпомагане, път на мир и щастие.

Младежът Исус разпалил в себе си божествената искра и тя пламнала в буен огън. Той обикнал всички хора.

Когато Исус възмъжал, започнал да посочва на хората новият път. С благи и вдъхновени слова Той разпалвал в човешките сърца божественият огън на обичта. Посочвал им светлият път на живота, по който цари радост и блаженство.

Мнозинството от хората, страдали много по старият път, се стичали при Исуса и жадно слушали Неговите слова. В тях се явила надежда че Той е пратеният от Бога Спасител, Който ще ги изведе към живота на радостта.

В сърцата на мнозина пламнала искрата на божествения огън. И те останали верни последователи на Исуса. Те изоставили стария път. Обичайки хората, те вкусили нова радост в живота. Светът им се разкрил в нова светлина. Сякаш до тогава са живели във вечна нощ, в която са блещукали само звезди. А сега като че отведнъж изгряло слънце пред тях. Тъй светло им било в душите, тъй-топло им било в сърцата. Сякаш след мразовита зима настъпила цветна пролет в техния живот.

Но започнали да гонят Исуса. Свещениците и управниците на онова време се усетили застрашени. Какво ще стане с тях, ако народа ги изостави и тръгне след Исуса? Нали това би било за тях страшно поражение? Затова те обвинили Исуса като бунтовник против държавата и като богохулник. И го осъдили на смърт.

Минават хиляди години. И сега все още продължаваме да вървим по старият път да живеем по старото учение. Омраза и егоизъм цари в нашите сърца. Мрак се ши ри в нашите души. Живота ни е тъмна нощ, където блещукат само звезди. Не грее слънцето на Исуса; в сърцата ни не пламти божественият огън на Неговата любов. Затова имаме кървавите борби в Испания. Затова държавите по цялата земя се въоръжават и готвят за същите ужаси и безумия. Затова не виждаме къде отиваме и какво правим.

Но и сега има сърца, в които пламти огънят на божествената обич. И сега има хора, живота на които е вечен ден, огрян от топло и светло слънце. И тия хора не са малко. И те се увеличават все повече и повече.

И ще дойде време, когато божественият огън на обичта ще пламне във всички човешки сърца. Това е далечният идеал на човека и човечеството. Идеал, посочен и завещан от Исуса.

И когато в сърцата на мнозинството от хората плам не тоя божествен огън и те тръгнат по новият път, посочен от Христа, тогава не ще има ужаси и безумия, които виждаме и за които се готвим сега. Не ще има войната в Испания, която само за няколко месеци унищожи стотици хиляди човешки живота; не ще има тоя убийствен ужас, където над всекиго дебне смъртта, размахала волно своята коса. Не! Тогава ще има мир между всички хора цялата земя. Тогава живота за всички ще бъде радостен и светъл, като слънчев пролетен ден.

Т. Ч.

[Ани]

Жетвата е богата

(пътни бележки)

Ст. Загора. Чувал съм много пъти, че Стара Загора е град на поетите и музикантите. И наистина, това до голяма степен е вярно. Като всеки голям град обаче, и в Стара Загора материализмът взема надмощие над чисто идеи и духовни подбуди. И тук, както и навсякъде, болшинството от хората служат на един Бог — Мамона, личния егоистичен интерес, макар да принадлежат на най-различни вероизповедания и да имат най-различни мирогледи.

И все пак, вечно зеленото аязмо бди над града в неотменна стража и безмълвно шепне всекиму, който из низините на града би отправил погледа си към него: има вечни истини, има вечна красота, вечен живот. Освен бързопреходното и нетрайното, т. е. това, към което всички сляпо се стремят — материалното — съществува и нещо вечно, пълно с дълбок смисъл и то е което дава истинска цена на живота, а не спечелените хиляди и милиони.

Високо над града, малко на дясно от аязмото и на същата височина като него се издига бяло здание, над което се вижда борова гора. Това е салонът за събрания на Всемирното Братство. Вечер, или сутрин рано, когато има събрания, в бялото здание пламват огньовете на електрическите лампи. Гледани от далеч, те блестят с чудна светлина на височината, като някакъв фар, всред бурното море на живота. Долу, в низините на града, всеки залутал се след илюзиите на живота пътник, ако дигне за момент нагоре очи, ще го види. Но хората още са слепи за реалното, те тичат като на сън, след измамните видения на живота и мислят, че са „реалисти.“

Истински реалното е там, горе. Истински реалното е в онази духовна светлина, която излиза от този скромен по размери и външност салон, и на която физическата светлина е само един символ. Истински реалното е във вас, а не вън от вас. Но там. в този салон, поде неизразимото по дълбочина и сила слово на Учителя, вие ще се научите да го търсите и намерите в себе си.

Днес посетителите на този салон са малцина. Но ще дойде ден, когато очите на старозагорци ще се отправят нагоре. Ще дойде ден, когато, разочаровани от човешката несъвършена мъдрост и от безсмислицата на суетния живот, старозагорци ще се отправят там, към бялото здание, отгдето единствено могат да почерпят духовна светлина, нужна за да осмисли живота им.

Нова Загора. Тя е център на една околия, в която, в сравнение с другаде, има извънредно много духовно пробудени хора. Тук почти във всяко село има голяма група от хора, които са възприели новия духовен мироглед и имат голяма светлина за живота. И не случайно, тук в с. Конево, работи от дълги години ясновидецът Влаю Жечев, когото посетих на връщане от Бургас. Неговата работа е истинска жертва и служба на нуждаещите се от помощта му. Той не само че им дава упътвания за материалните и духовните им работи, но същевременно е принуден да им даде подслон, да се погрижи за нощуването им — за място, за дрехи, а често дори и да ги нахрани. Този скромен, непретенциозен работник на Божията нива върши извънредно много работа. На малката гара Конево почти винаги слизат или се качват хора, които отиват или са били при Влаю Жечев. Тук идват хора от различни слоеве и професии, но най вече това са селяни и изобщо, средна ръка хора. И на всички той дава своите упътвания. Отговаря им на много трудни за тях въпроси, ориентира ги, а животът и им дава доказателства за своето ясновидство. Разбира се, почти всички тук идват с някаква болка, от някаква нужда и трудно е да си представим колко тежест се струпва на духовните плещи на Влайчо, както обикновено го наричат посетителите му. Но той носи с търпение и с радост тази тежест, защото живее със съзнанието, че живота за него е и трябва да бъде служба, а не удоволствие.

Сливен. Сливен, със своите „Сини камъни“ , „Бармука“, „Кутелка“ и др., възправени от три страни над него, е като символ но вечния стремеж на човешкия дух към висините. Стара истина е, че планините и високите места, изобщо, подхранват духовността, укрепват духовните сили на човека. Затова никак не е чудно, че толкова будни хора, толкова мощни духове, толкова истински родолюбци са излезли от подбалканските градове.

Може до се каже, че Сливен е родното място, люлката и на българското окултно движение. Там най-напред е заработил д-р Миркович със своята „Нова светлина“ от там, за пръв път са се разнесли над страната ни великите и вечни окултни истини.

И днес Сливен, със своите Сини камъни, е един истински духовен център. Той излъчва на всички страни едно издигащо и облагородяващо влияние. Никак не ще бъде чудно, ако в не далечно бъдеще, той стане център на мощно окултно движение.

За видяното и преживяното в Сливен и особено в еднодневната разходка по неговите „Сини камъни“ бих могъл да пиша много, но струва ми се. че моите пътни бележки се много удължиха ще трябва да ги съкращавам, за да не дотегна на читателите. А, освен това, има неща, които най-добре е да си останах вътре в нас, защото губят цената си, когато се изнесат навън.

Айтос. Айтос, със своята околия, е истинския, настоящ център на масовото окултно движение. Винаги съм се възхищавал от неговите селяни. Това са крепки, самобитни характери, това са светли души, които се стремят нагоре. Те познават истинския път на живота, знаят смисъла и основните му закони много по-добре от мнозина учени. Айтос със своята околия, е красноречиво доказателство, че окултизмът не е и не трябва да бъде едно учение само за „избраници“ само за едно ограничено малцинство хора, но че неговите велики истини могат да бъдат възприети, разбрани и живени от широките народни маси.

Окултното движение в Айтоско има зад себе си цяла история Неговите последователи, още от зараждането на движението, са преживели такива гонения и преследвания, че ако това бяха хора със слаби характери, отдавна не би останало ни помен от окултизъм там. Но те изнесоха спокойно, със самообладание, търпение и вяра всички досегашни гонения при които тъй безславно и позорно се провалиха един след друг всички техни гонители.

Братската вечеринка в Баня (Лъджекьой). В Айтоско и съседните околии, Бургаско и Поморско съществува от около двадесет години една хубава традиция, спазвана редовно от Братствата в този край. Всяко село си има един определен ден от годината, (обикновено това бива през есента), когато там става братско събрание, на което идват братя и сестри от околния села и градове. Присъствах на една такава Братска среща в с. Баня, Бургаско. Освен братята и сестрите от с. Баня, тук имаше гости от Айтоско, Бургаско и Поморско. След общата молитва и общата вечеря, тук имаше песни и разговори до късно, след което гостите бяха разквартирувани по домовете не братята. На сутринта (неделя) се чете беседа и след това гостите се разотиват по своите места, отнасяйки със себе си радостта и ентусиазма от срещата.

С К.

[Ани]

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Страната, която не е воювала 120 години

Какво може да се постигне при траен мир

Когато помолите някой швед да ви обясни на какво се дължи тяхната голяма култура и благосъстояние, той ще ви отговори, че повече от 120 години Швеция не е воювала срещу никого! Вие нямате представа, какво ще рече една страна да живее цели 120 години в мир! В Швеция не се забелязва никаква следа от страданията на ония генерация, които изнесоха последната война в другите страни.

Никога в Швеция не е имало дълбоки различия между разните обществени класи. Тогава, когато селяните в много други страни са били роби на феодали, шведските селяни са били свободни.

Днешното равновесие в живота на Швеция води началото си от ония далечни епохи, когато се създават общи интереси на всички съсловия и класи на Швеция. А тази общност създава общото съзнание у шведския народ за еднакви интереси и наклонност към разумно разрешаване на всички спорове по мирен начин без война, без да се употребява насилието. Шведът е и националист и патриот, но тия негови качества не са подхранвали у него никаква омраза, към който и да бил друг народ.

Швеция доби своето истинско място в Европа след като почна да се развива индустрията в Европа. Нейното желязо и хартия станаха най-важните износни артикули за другите страни и източник на богатствата на съвременна Швеция. Благодарение на своето национално производство, днес Швеция със своите 6,250,000 жители е една от най-богатите страни на Европа. Но да се приписва това нейно богатство само на природните съкровища, това би било крайно ограничение. Благата, които природата крие в себе си, е трябвало да бъдат преработвани и изнасяни на световния пазар. А това може да направи само един народ, които се радва на дълготраен мир.

В какво се състои културата на шведите? Учтивостта която можете да видите Швеция учудва. Ако търсите някоя улица в Стокхолм, всички бързат да ви услужат. А това говори за добро възпитание и култура.

Има още някои други признаци, по които може да се заключи още по-добре за културата в Швеция. От 6,250,000 жители само 5000 души не знаят да пишат и да четат! През 1935 година в Швеция е имало само 700 болници с 90,000 легла. През 1934 год. са умрели само 838 души от разни епидемии На 1000 раждания същата година се да ват само 3.8% смъртни случаи. От туберкулоза са умрели само 5762 души. От 1911 година не е извършена нито една смъртна присъда. Училищата са 27,923 през 1935 г. Средно швед живее 60 години. Най-сетне в Швеция се води статистика от 1750 г.

В коя друга страна имаме подобни цифри на висока култура?

Швеция е богата страна.

Ето няколко хубави поуки и ценни резултати от една страна, която не обича войната работи с всички сили само за едно мирно бъдеще на народа си.

[Ани]

Албигойството (богомилството) в Южна Франция

Le sang de Toulouse. М. Magre (Histoire albigoise du XIII siècle) — Кръвта на Тулуза, от Морис Магр (История на албигойството в XIII век)

В тези книга, написано от прочутия френски писател Морис Магр, последният във форма на роман ни запознава с живота на албигойците в Южна Франция през XIII. век и описва с големи подробности насилственото унищожение на албигойството, извършено по нареждане на папата и съпроводено с най-ужасни жестокости. По това време град Тулуза, в Южна Франция, който е имал над 200,000 жители, е бил нощен културен център, огнище на високо развита наука, философия и изкуство, и, едновременно с това, център на албигойството о Франция. Града се е намирал под властта на Раймонд VI, (който симпатизирал на албигойците) и се е управлявал от 10 души Капитули, повечето от които са били албигойци. Населението не само в Тулуза, но и в цяла Южна Франция, било в по-голямата си част албигойско. Градовете Каркасан, Безие, Орлеан и др. били средища на албигойското учение. Замъците на местните владетели, по-голямата част от които били приели албигойството, били превърнати в нещо като окултни албигойски школи, гдето „съвършените“ както били наричани най-издигнатите и напреднали албигойци, поучавали другите, предавали им своята мъдрост и знания. (Учението на албигойците, както и изобщо учението на богомилите, било истинско окултно учение. Доказателство за това е, че те са познавали прераждането и кармата).

Всичко това обаче не било търпяно дълго от папата и неговите хора. Обявен бил кръстоносен поход против Южна Франция. Събрани били много войски от Северна Франция, Германия и Италия, които нападнали крепостите и замъците, в които се били оттеглили албигойците. Борбата за унищожение на албигойството продължила дълго. Първият кръстоносен поход срещу албигойците бил обявен в 1178 г., а едва в 1244 г. паднал замъкът-крепост Монсегюр, който бил последното убежище на албигойците. Преди това, един след друг паднали а ръцете на кръстоносците всички други градове и селища на Южна Франция. Цялата страна била опустошена — градовете били изгаряни, населението безпощадно избивано. Стотици хиляди албигойци загинали. При падането на Монсегюр били изгорени живи само 200 души съвършен. Които могли преди това да избягат от крепостта, били открити в една голяма пещера в южните склонове ма Пиринеите и там били зазидани живи. По такъв нечувано жесток начин, носейки кръста на гърдите си и в името на Христа, хората на тъмното религиозно невежество, под заповедите на католическото духовенство, разпънали за втори път Христа в лицето на великото освободително богомилско движение, което се разпространило в Франция под името албигойство. (В книгата се споменава няколко пъти и за българина Никита, който бил един от учителите на богомилите.)

Светлината на Истината, изгряла от България преди 1000 години и разляла се над цяла тогавашна Европа, била загасена по същия зверски начин и в България, Италия, Германия и навсякъде другаде. Тъмнината отново зацарувала. Но не било за дълго. Великата жертва на стотиците хиляди богомили, загинали на кладите и под ножа на инквизицията, породила оная мощна духовна вълна, наречена реформация, която освободила човечеството от веригите на средновековието.

Заслугата ма богомилите за това е била до сега забравена. Те са били винаги клеймени от църковниците във всички страни. Но идва време, когато вече истината трябва да възкръсне. Отново идват на земята тези, които някога бяха изгаряни живи, които бяха избивани до последен човек, заедно с жените и децата си. Но сега вече пред тяхната духовна светлина ще се окажат безсилни всички инквизиторски замисли и похвати.

Те паднаха веднъж под ножа на джелатите, но тяхното падане беше като посяване на семе в земята и днес те възкръсват, носейки плода на своята тогавашна жертва.

Много по велико и мощно, отколкото в миналото, със своята нараснала от тогавашните жертви и опитности духовна мощ, богомилството наново изгрява а България, и днес то ще залее не само Европа, но и целия свят.

С. К.

[Ани]

ДЯДО БЛАГО ПОЧИНА – РЕДАКЦИЯТА

Една велика душа отмина в царството на Светлината! Земният живот на един трудолюбив ратник в областта на детската литература и един ценен сътрудник на в-к „ Братство“ , премина, през вратите на смъртта, към живота във висшите светове.

Поклон пред светлия пример на един живот, по-светен в служене на доброто.

РЕДАКЦИЯТА