Jump to content

Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЪВРЕМЕННИ ВОДАЧИ

Съвременните хора следят най-често за нещата по външната им форма, вследствие на което изпадат в голямо противоречие, защото формите са подложена на постоянни промени.

Човешкият живот постоянно се мени, а заедно с него се менят и всички величини чрез които той се проявява. А когато се работи с непостоянни величини, не може да се постигнат определени и постоянни резултати. Това се забравя най-често и всеки мисли и се надява, че живота ще направи щастливо изключение лично заради него. От там тия разочарования, които пълнят дните ни.

Търговецът чака печалби — и те не идват. Държавникът чака нещо — и то не става. Момъкът се надава на нещо — и то не се случва. Бащата чака от сина си — и надеждата му се не оправдава . . . И въпреки това, всички все пак вярват в нещо! А това показва че вярата е един основен капитал в душата на човека. Погрешката е, че тоя капитал се внася в банки, които фалират . . .

И сега хората вярват в доктрините на модерните „водачи“, а не вярват на методите на Христа, поне до толкова, че да ги приложат в собствения си живот, като ръководно начало!

Днес държавите и народите се водят от „демокрации“, лордове, Мусолиновци, Хитлеровци. Сталиновци! Боготворят се хора, а се забравя истинския Божествен Син человечески и неговия път.

Хвали се желязото, войната, насилието, а се забравя Любовта, рожба на която е самия живот!

Ние носим името на Христа — но така ли би изглеждала днес Европа, ако в действителност ни ръководеше Той?

Променливите величини могат да се мерят само с една постоянна величина. Променлива величина и променлива мярка дава заблуда, идеен хаос, а не знание.

Имат ли държавите, хората, обществата днес такава мярка?

Нека всеки сам си отговори.

Любомир

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В НАЧАЛОТО НА СВЕТОВЕТЕ

В хармония с аксиомата на Херметизма. „Както горе, така и долу“ и обратно, слънчевите системи се раждат, умират и отново се раждат, като прекарват периоди, цикли на дейност и такива на почивка, също както човекът.

Съществува едно постоянно възпламеняване или загасване на дейността във всички области на природата, съответстващо на смяната между прилива и отлива, деня и нощта, лятото и зимата, живота и смъртта.

В началото на един космичен Ден на Проявление, едно Велико Същество, наричано обикновено Бог, се ограничава в известна част от пространството, в която то създава една слънчева система, предназначена за развитието на придадените към него отделни самосъзнания — т. е. същества.

Това Велико Същество представлява и включва в себе си цял колектив от мощни творчески Йерархии, с несравнима, по отношение на нас, духовна сила и величие. Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество. Но тук се включват също така и други същества, които се намират в низходящия път на еволюцията, т. е. в инволюцията, които в миналото не са могли да достигнат до най-низката точка на този път, и, следователно, не са способни да завършат еволюцията си в тази новосъздала се система.

В Бога (на тази система) това велико колективно същество — се съдържат неизброимо число от най-различни по висотата на своето развитие, по своята интелигентност и съзнание същества, — от всезнаещите, до тия, граничещи с най-дълбокото безсъзнание.

В течение на този период на проява, когото сега разглеждаме, тези, намиращи се на различни степени същества, работят за придобиване на повече опитности, от тези, които са имали до раждането на тази нова система. Тези, които в предишните си проявления са достигнали най-високата точка на своето развитие за съответната система, сега работят за пробуждането на съзнанието у неразвитите, стоящи далеч по-назад от тях същества. Те извикват, пробуждат в тях една степен на самосъзнание, от която изостаналите същества вече сами да могат да сътрудничат в работата за своето развитие. Тези, които са завършили своята еволюция в дадена система в миналото, но са спрели там, сега отново поемат своята задача, т. е. поставят си нова задача за достигане, както събуждащият се сутрин се залавя да продължи работата си от там, до гдето е стигнал при свършека на миналия ден.

Всички различни същества, обаче не поемат пътя на своята еволюция веднага в началото на една нова проява на дадена система. Някои от тях трябва да почакат, докато тези, които ги предшестват, подготвят необходимите условия за тяхната проява. В природата няма мигновени процеси, мигновено творчество. Всичко се развива извънредно бавно (според нашата човешка мярка) но това развитие, макар и толкова бавно, е абсолютно сигурно в достигане на крайното съвършенство. Също както в стадиите на човешкия живот на земята — детинство, юношество, зрелост и старост — така и в макрокосмоса съществуват различни степени, съответстващи на различните периоди на макрокосмичния живот.

Детето не може да изпълнява длъжностите на бащинството и майчинството. Неговите условия, в умствено и физическо отношение, са такива, че то е неспособно да изпълнява такава задача. Същото нещо е вярно и по отношение на малко развитите същества в началото на една световна проява. Те трябва да чакат, докато по-високо развитите от тях същества им създадат подходящи условия. Колкото по-низка е степента на развитие на дадено същество, толкова по-голяма е нуждата му от външна помощ.

В началото, следователно, Великите същества — тези, които са отишли най-далеч в своето развитие, работят върху тези, които са останали най-назад, намират се в състояние на безсъзнание, т. е. в най-ниската степен на съзнание. След това те ги предават на грижите на други, по-малко напреднали същества, но които са способни да продължат ръководството на тяхното развитие. Най-сетне, вървейки по този път, самосъзнанието е събудено и еволюиращият живот на съществата приема човешка форма.

От момента, когато самосъзнанието се ражда в индивидуалния „аз“ той трябва вече да върви напред и да развива своето съзнание без външна помощ. Непосредствената опитност и мисълта вземат тогава мястото на външните учители и силата и величието, които могат да достигнат чрез тях, са безгранични.

Този период от време, който е посветен на достигането на самосъзнанието и на изграждането на носителите (телата), чрез които се проявява духът в човека, се нарича инволюция.

Следващият период на съществуване, в течение на който индивидуалното човешко същество, изхождайки от самосъзнанието, отива до божественото всезнание, като развива в себе си свръхсъзнанието, се нарича еволюция.

Силата, която е вътре в развиващото се същество, и която прави еволюцията му това, което е, а не само механическо развиване на латентни зародиш ни способности; силата, която прави еволюцията на всяко отделно същество да се различава от еволюцията на всяко друго; силата, от която произтича елемента на оригиналност и която дава насока и простор на творческите възможности, които еволюиращото същество може да развие до положението да стане един Бог — тази сила, наречена вътрешен Гений, е Божествената Искра, Божествения Дух в човека.

(по Макс Хайндл)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Към люляковия храст

Без гости не биваш ти, люляков храст

любезен стопанин.

От сутрин до вечер, през целия ден

изпращаш покани.

*

Обличат премяна, обагрена в тон

ухаещ и пеещ

Лилавия розов и бляскаво бял

и нежно синеещ

*

Без гости не биваш ти, люляков храст

богат си стопанин.,

От всякъде идват при тебе любим

за радост позвани.

*

И щедър стопанин трапеза редиш.

безкрайно богата.

Усмихва се, радва, ликува тогаз.

и пее земята.

*

И гледаш усмихнат и със светла ръка

ти струни докосваш незрими,

ин пееш и даваш най-чудния пир

на гостите твои любими.

Д. Антонова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Песента на дъждовните капки

Тих вятър вей и клоните люлее

И тих дъждец през клоните ръми,

И нежна песен капчиците пеят.

Кристални, чисти кат сълзи:

*

— Към ширното море се ний стремим

И таз е нашата мечта:

Със Цялото в Едно да се сплотим,

В Едно с Всемирната душа.

*

Запели тъй, в сребрист поток се сливат,

Потока бърза и игриво пей:

— Велик стремеж във моя бяг прелива,

Велика Цел пред моя поглед грей.

В. С. Недев

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДНЕС И УТРЕ

Живеем в страшно време на трудно скривана озлобеност и вражда, на постоянни опити за взаимни измамвания и тъмни замисли между хората и народите. И ние самите ставаме от рано не само свидетели, но и неволни участници в драмата на живота, дето всички се представят за чисти и невинни, а животът въпреки това става все по-несносен и задушен.

Постоянно говорим за криза вън, а тя е преди всичко в душите и сърцата. В сърцата ни са изтъкани телени мрежи и издълбани непроходими вълчи ями. Много са тия, които не знаят нищо върху вътрешната връзка между всичко съществуващо, и като не разбират истинската същност на нещата, разглеждат човека, като нещо отделно, откъсвайки го от общата верига на живота.

Измислят особена нравственост, която има за основа най-груб егоизъм. Всички народи сеят егоизъм и не съзнават, че жетвата ще ги погуби, макар собствената тяхна религия да им казва, „Каквото посееш, такова и ще пожънеш“.

И ужасна, неизказано ужасна ще бъде жетвата, която очакват всички народи.

Мнозина се страхуват от смъртта си. Понеже те не знаят нищо положително за същността на живота и не вярват в неразрушимостта на своята същност. Те мислят, че физическата смърт е край на живота изобщо. Това е една от главните причини за зачестилите самоубийства. Нашите вестници всеки ден се пълнят с новини за станалите самоубийства. Тия нещастници, самоубийците, не подозират колко голямо е безумието на техните постъпки! Те не знаят, че от живота никъде не могат да избягат, никъде не могат да се скрият.

Хората са заслепени от егоизма и материализма и живеят един живот на взаимно изяждане.

Но вие, малцината истински братя, проникнати и подтикнати от добрата мисъл във вашето съзнание, сейте идеали между всички. Хората са лоши, но и в най-лошия дремят искрици на жажда за добротворство, и в най-лошия тлее божествен огън.

Нужна е само милваща ръка, приласкаваща дума да го разкрие и разгори. Хората живеят лошо, но всички работят и мечтаят за по-доброто. Нали всички са така измъчени, изстрадали и кръвно наранени в този несносен живот.

Дори лошите страдат по-много, защото злото, което живее в тях, преди да увреди на другите, разяжда самите тях.

За това да не се отчайваме, да не губим надежда, нито мислим, че светът и хората са изгубени безвъзвратно в тъмнината и злото.

Не! Доброто ще победи, светлината ще победи, защото страданията ще пробудят, ще отворят очите на всички.

Мечът ще се превърне в сърп и отровната стрела ще се превърне в златна огърлица около шията на този, срещу когото е изпратена.

Голямо е страданието, което идва, но толкова по-голямо ще бъде доброто, което ще го последва, защото само то е в сила да пробуди хората.

Затова, да сеем непрестанно семената на братството и любовта! Те ще поникнат и ще дадат своя плод.

Д. К. Иванов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

И пак се наведе на земята

(из неделната беседа „И пак се наведе на земята“ – 9.I.1938 г.)

„И пак се наведе на земята и пишеше“.

На хората е неприятно да се навеждат. Изобщо, на хората е неприятно да вършат трудни работи. Човек е същество, което обича да върши всички работи по един лесен начин. Всеки търси лесния път. Никой не търси мъчния път. В това отношение американците държат рекорд. Те обичат всички работи да стават набързо. Всички хора по цялата земя все бързат. Един германски професор дал едно определение, какво може да стане от хора, които бързат. Един американски студент отишъл при един виден професор по философия в Лайпциг и му казал: Господин професоре, нямате ли някакъв кратък курс по философия, в пет-шест месеца да завърша курса? Професорът му казал: Слушай, приятелю, когато Господ иска да създаде една тиква, Той употребява само шест месеца. В шест месеца може да се създаде една голяма тиква. Но когато иска да създаде един голям дъб, трябват му сто години.

Та когато бързате, вие ще създадете една тиква или една диня, но когато се занимавате по-дълго време, вие ще създадете един голям дъб, нещо устойчиво. Мнозина от вас искат да се запознаят с истината изведнъж, в кратко време да ви стане ясна. Пък и любовта в кратко време искате да я схванете. В света има много школи, които показват методи за един успешен живот. В Америка има една окултна школа, която проповядва начини за бързо забогатяване. Главното твърдение на тази окултна школа седи в това, че когато човек иска да стане богат, първо мислено ще си представи това. Той ще си определи мислено една цифра, колкото богат иска да стане, например да има сто хиляди, един милион или повече лева. След това, по три пъти на ден, сутрин, на обед и вечер, ще настояваш в мисълта си това богатство да дойде отнякъде. Ти не знаеш отгде ще дойде тази сума, но като мислиш така, тя ще дой де отнякъде.

Този автор написал една книга, в която давал различни методи за лесно забогатяване. Един господин станал последовател на това учение. Той турил в ума си мисъл та да спечели по някакъв начин десет хиляди долари. Това са около един милион български лева. Обаче, тия пари не дошли на времето, когато този господин определил и за това той се разсърдил. По едно време той тръгнал от Ню-Йорк на запад. Спрял се в едно малко западно градче, но в този ден там станало голямо земетресение, което почти напълно разрушило града. През време на земетресението една голяма греда паднала от едно здание и счупила крака му. Той изпаднал в безсъзнание. Като се пробудил, той усетил, че кракът му бил счупен, но близо до себе си видел един чек от десет хиляди долари.

Сега аз не взимам този пример в буквален смисъл, но искам да ви кажа, че каквото пожелаете от Господа, ще го имате, но кракът ви ще бъде счупен. Това не значи, че кракът ви непременно трябва да бъде счупен, но все таки ще трябва да платите с нещо. Та каквото искате, искайте, но не определяйте време кога да го получите.

Казвам: успехът в света се дължи на Любовта. Вие мислите, че работите не стават с любов. — Не, работите стават именно с любов. Бог създаде света от любов към нас, към всички хора. Той знаеше, че хората ще грешат, няма да изпълняват волята Му, но Той го създаде, защото любовта Му към хората беше по-голяма от техните грехове. Ако Той нямаше любов към хората, към всички същества, Той ни най-малко не би създал света за същества, да Му създават толкова много неприятности. Както Бог има неприятности, така и вие ще имате. Но както Бог преодоля всички мъчнотии и неприятности с любовта и с дълготърпението си, така и вие ще ги преодолеете. Друг път, освен този, няма. Сега и вие, със своето дълготърпение, ще преодолеете мъчнотиите и ще създадете вашия свят. Няма нищо, което да не е станало така. Всичко онова, което човек е определил да стане по закона на любовта, то е станало.

В любовта няма нищо невъзможно.

Ако човек постави в ума си мисълта да направи някакво дело с любов, той непременно ще успее. Невъзможно е да не успее. Когато турите любовта да действа, тя непременно ще свърши работата. Обаче, ако не турите любовта като условие в живота си, тогава работите почти не се постигат. При това положение, и да се постигнат нещата, те пак ще се изгубят.

Сега аз няма да ви навеждам много примери за това. Достатъчно е да се спрем върху историческия факт за Адам и Ева, които бяха първите ученици в една окултна школа. Те бяха приети там за ученици, но извършиха едно дело без любов. Науката за познаване на доброто и на злото е наука без любов. Те видяха какво може човек извърши чрез сила. Всичко това, което днес хората вършат, войните, са все от науката на дървото за познаване доброто и злото. Вече осем хиляди години са се изминали, според библейското тълкуване откогато хората се стремят да изправят света със сила. Всички вие сте опитали това учение. И аз виждам, че безлюбието е развалило света, развалило е хубавите работи.

Сега вие искате един ключ как да поправите живота си. — Приложете любовта. Онези от вас, които нямат търпение, трябва да отидат на някое гише на банка, дето се разменят пари, там да при-добият търпение. Там всички хора бързат, всеки иска да свърши работата си по-скоро, а ти трябва да се обхождаш с всички добре, с най-голямо търпение. В това отношение,

целият свят е един възпитателен институт, чрез който трябва да се възпитавате.

„И наведе се Христос и пишеше на земята.“ Всеки човек трябва да пише. Какво ще пише той на земята? Той всякога трябва да пише мъчните въпроси. Да пишеш, значи да разсъждаваш. За да разрешиш един въпрос, иска се смятане. Вие как мислите, по кои правило спада любовта? В бъдеще вие сами ще развиете тази тема. Трябва да се приложи новото разбиране на любовта. Вие казвате: трябва да се обичаме. Това е старото правило на любовта. Никога не употребявайте тази формула. Не говорете повече, че трябва да се обичате. Сега трябва да се при стъпи към любовта.

Когато искате да познаете и да приложите любовта, постъпете като онзи ученик на древността, който отишъл при Учителя си да го пита нещо за любовта. Той казал на учителя си, че иска да му поговори нещо за двете велики заповеди: любов към Бога и любов към ближния. Като започнал учителят да говори, ученикът казал: Тази е трудна заповед. Не ми говори нищо за любовта към Бога, понеже сега не мога да отида при Него. Разправи ми нещо за втората заповед. Като започнал учителят да говори върху втората заповед, ученикът казал на учителя си:. Моля ти се, освободи ме малко. Скоро ще се върна. Той излиза, отива в света да мери ближния си, да опита любовта, и след две години се връща при учителя си, като му казва: Сега започни да ми говориш . Да опиташ ближния си, това значи да опиташ дали работи закона на любовта. Казвам: дошло е време, когато законът на любовта трябва да се приложи.

Сега студът проповядва, че трябва топла стая, топли дрехи, въглища и дърва, топла, богата храна и т. н. Студът е безлюбието в света. Това показва, че ние имаме един свят на безлюбие. От какво се нуждае този свят? От топлина, от любов. Студът показва състоянието на Европа. Температурата се измени тази година, понеже и на изток и на запад се бият, пък и други се приготовляват за война. Студът сега показва, че ако хората се бият, студ ще има, нищо друго. Пък и дърветата няма да имат никакви плодове. Ако направите война, всички ще треперите, ще зъзнете. Така казва природата. Но как ще се убеди светът в думите на природата? Ние казваме: Господ ще ги убеди. Сега, ние, вие, всички християни, всички окултни общества, всички религиозни и духовни общества имат ли сила да се обединят в едно, да работят заедно? Обаче, всички живеят в пълно разногласие, всеки мисли само за себе си, всеки живее само за себе си, вследствие на което се създават тия нещастия в света.

Ако всички хора, които имат будно съзнание, се съединят в едно, образът на света веднага ще се измени.

И не само някой хора трябва да бъдат добри, но и всички хора, всички общества и народи, трябва да бъдат добри.

„И пишеше Той на земята.“ Какво пишеше Той? Той пишеше: Докато хората имат корави сърца и живеят без любов, светът никога няма да се оправи. Как ще се оправи светът? И пишеше Той на земята: Когато хората приготвят своите сърца да възприемат любовта и да постъпват съобразно с нея, светът ще се оправи. Това е писал Христос на земята. Ако всички започнете да постъпвате съобразно с любовта, светът още днес ще се поправи. Какво ще кажете на това? Никой от вас не може да се извинява. Какво ви струва да приложите любовта?

Първоначално Бог казваше същото и на Адама, но той не го разбра и казваше: Чакай да опитам първо този закон. Бог казваше на Адама: Без любов работите не стават. — Чакай да проверя този закон. И той провери. Ние имаме един дълъг опит. Целият свят, т. е. цялата земя е станала гробница все на разумни същества. Всичко това е резултат все на безлюбие. Безлюбието съществува навсякъде. Само тук-таме се проявява любовта. Не че хората нямат любов, но те държат любовта за себе си. Аз виждам как квачката взима пиленцата под крилата си - любов има тя. Виждам, как птицата носи храна в устата си за своите малки. И това любов. Но днес любовта е много ограничена, тя не е още онази велика божествена любов. И вашата любов е красива, но като сте научили тази любов, вие трябва вече да изучавате Божествената любов.

След като свършите с вашата, с човешката любов, вие трябва да кажете: Господи, аз свърших вече каквото е нужно за моя другар, за моите деца и за моите близки, кажи ми сега какво трябва да направя за Твоята Любов. Ако жена ти иска да те задържи за някаква работа, ще й кажеш: Аз свърших моята работа по отношение на тебе, сега имам да свърша една работа за Господа. Като видя че имате нужда от мене, пак ще дойда. Тъй щото човек ще служи едновременно и на Господа, и на дома си.

Сегашните хора искат да се освободят от служенето на Бога, под предлог, имат задължения към държавата, към дома си. Някой казва, че е чиновник и не може да служи на Бога, докато не се пенсионира. Не, ще служиш едновременно и на Бога и на службата си. И какво виждаме? Като станат пенсионери, те вече заминават за онзи свят. Тази философия, че като се пенсионира тогава човек може да служи на Бога, е фалшива философия. На всякъде, всички окултни ученици страдат все от безлюбие, понеже всички служат само на себе си. Навсякъде ще видите честолюбие, гордост, недоразумения между хората. Те не могат да се примирят. Между хората трябва да има съзнание. Всеки трябва да си отговори, по любов ли постъпва, или без любов. И в душата на всеки трябва да се роди желание да служи на Господа от любов.

Като ставате сутрин, отворете сърцето си и благодарете на Господа. И да не Го познавате, постъпете както е постъпило едно малко момиченце. То написало един ден писмо до Господа и го адресирало: До Господа Исуса Христа на онзи свят. Съдържанието на писмото било: „Господи, майка ми и баща ми умряха, няма кой да се погрижи за мене. Кажи на хората по някакъв начин да ми помогнат.“ То адресирало писмото и се върнало дома с надежда, че ще получи някакъв отговор. Като получили това писмо, всички пощенски чиновници се събрали заедно и го прочели. Като видели голямата вяра на това дете, те решили кой колкото може да даде по някаква сума. В скоро време те събрали една доста голяма сума. От този ден работите на това дете се наредили. Ще кажете, че това дете е било глупаво. Не, умно е било това дете.

Къде е Господ? Във вашата мисъл. Изпратете мисълта си до Господа и чакайте отговор.

Веднъж направих един опит с един болен, и той даде добър резултат. Той дойде при мене и ми разправи болката си. Давам му едно лекарство — не му действа. Давам му второ, трето, пак не действа. Тогава му казвам: Хайде, върви си дома, никакво лекарство не ти давам повече. Без лекарство ще оздравееш. — Ама как така? — Върви си по-скоро, казвам ти, че без лекарства ще оздравееш. Като оздравееш, ела да ми кажеш, тогава ела при мен. Той си отиде недоволен, че съм го из-пъдил. След един месец дохожда при мене и ми казва: Много ти благодаря, оздравях.

Сега и на вас казвам: Нищо друго не ви трябва, освен любов.

Турете любовта за основа на живота си, и всичките ви работи ще се наредят.

Турите ли закона на любовта за основа на живота си, и здрави ще бъдете, и пари ще имате, и, весели ще бъдете, и хляб ще имате — всичко ще имате. Така е писал Христос.

И- аз ви казвам: Светът ще се оправи с любов. Това е волята Божия.

15 неделна беседа от Учителя,

държана на 9 януари 1938г.

София — Изгрев

___________________________________

Главният елемент на Царството Божие е свободата, но не тъй, както вие я разбирате. Когато почувствате свободата, тази тежест, която чувствате в душата ви, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение и с един поглед ще прониквате в нещата.

Има един правилен начин за отмъщение: ако искаш да отмъстиш на един човек, отмъсти му с любов! Няма по-голямо отмъщение от отмъщението чрез закона на Любовта! Ако на един човек отмъстиш с любов, той ще каже: аз се страхувам да направя зло на този човек. Ако ти му отмъстиш по обикновения начин, то и той за в бъдеще ще ти отмъсти.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЪЩИНСКИЯТ ЧОВЕК

(из книгата „Вечните истини“ – Ст. Тошев)

Ако мисълта беше „продуктът“ на мозъка в този смисъл, в който жлъчката е продукт на дейността на черния дроб, тогава тя би била самостоятелна вещ, която можем да съберем в стъкленица и да я отделим от органа, който я е „проявил“, както можем да направим с жлъчката. Но и това до нелепост е лъжливо по същество и противоречи на собственото твърдение на материализма, според който психическото няма самостоятелно, конкретно битие. Значи, думата „продукт“ означава тук не „произведение,“ или „произведено,“ а именно само производно. На туй трябва да се възрази от две страни: първо, емпирическото наблюдение, което говори действително за зависимост на психическото от материалното (на душевното състояние от състоянието на тялото), в същото време говори и за случаи на обратна зависимост на телесните процеси от душевните.

Всякога, когато моята воля, моето желание извиква у мене действие, т. е. определените лесни процеси, ние имаме пред себе си обратен случай, на зависимост на тялото от душата: за това свидетелства, например съвременната „психотерапия,“ която обяснява телесното здраве с душевното състояние на пациента . . .

Но нима е реално само осезаемото, видимото, това, което наричаме външен свят?

Нима не откриваме в дълбочините на нашия собствен дух реалност, много по-първична, по самостоятелна? Как бихме обяснили страха от смъртта и инстинкта за само съхранение — неща ясни и за материализма — ако „реалността,“ която им е нужна и скъпа, би съвпадала само с видимата и осезаема външна реалност? Истинската, първична реалност ние виждаме не само вън, а я усещаме и преживяваме вътре в самите нас, в битието на нашето „аз.“ И доколкото съзнаваме нашето аз, като ограничено ние с това съзнаваме, че то със своите корени е закрепено в някаква абсолютна, непреходна и всеобхватна реалност . . .

Сега ще дадем цитати в две сказки на Анри Бергсон. Но преди това нека дадем цитат от писаното от Д-р X. Ю. Тодоров във в „Зора“ от 31. III, 1933 г под заглавието „Последната книга на Бергсон“.

„От практическата философия на Бергсона лъха любов към човечеството и най-дълбок оптимизъм. Там, където той се домогва да разкрие същинския, извънсоциален и витален извор на религията той се проявява, като един верующ и един мистик. И въпросът за безсмъртието на душата е разрешен от него в положителен смисъл. А пък освен това, или заедно с това, същият този мистик Бергсон, по отношение на модерната техника и механика, не заема отрицателно становище. Той утвърждава,, напротив, рационалната съвременна култура, заедно с механизма. Човечеството пъшка, казва той днес под тежестта на своите изобретения и материална култура. От него, обаче, и само от него зависи да превърне последната в една опора за духовната“.

Цитати из сказката на Анри Бергсон, която е държал в „Дружеството за психически изследвания“ в Лондон на 28 V. 1913 год. на тема „Тайнствените явления и науката“ (по случай избирането му за председател на това дружество.)

„Вярно е, наистина, че най-вече получени са които осъждат „в името на науката“ изследвания подобни на вашите, когато прочути физици, химици, физиолози и лекари се броят за членове на вашето дружество, когато също тъй много хора на науката, без да се числят във вашите редове се интересуват от изучаванията ви.“

„Според мене, мозъкът не съхранява представите, или образите от миналото; той запазва просто моторни, двигателни навици. Това, което може да се заключи от внимателното изучаване на фактите е, че мозъчните повреди, характерни за разните афазии, не засягат самите спомени и че, следователно, няма депозирани на едно, или друго място по мозъчната кора спомени, които болестта разрушава. Тези повреди, в същност, правят невъзможно и мъчно извикването на спомените; те засягат механизма на припомнянето и само тоя механизъм. По точно казано, ролята на мозъка е да направи щото духът, когато се нуждае от някой спомен, да може да получи от тялото онова положение, или начално действие, което именно представлява подходящата рамка за търсено спомен. Веднъж рамката дадена, споменът сам ще ес постави в нея“.

„Този, който би могъл да надникне в един силно зает мозък, да проследи движенията на атомите и да изтълкува тия движения, той, без съмнение би узнал нещо от онова, което се изразява в жестове, положения и движения на тялото, т. е. което душевното състояние съдържа в себе си от зараждащи се действия, или от такива на път да се извършат; ала всичко друго остава скрито от неговия поглед. Спрямо мислите и чувствата, които се развиват в съзнанието, той ще се намира в положението на зрител, който вижда ясно всичко, което актьорите вършат на сцената, но не чува нито една дума от онова, което те говорят. Той щеше да прилича на човек, който долавя една симфония само по движенията на диригента. И наистина, мозъчните явления са за душевния живот, това, което жестовете на диригента са за една симфония: те предават само нейните двигателни артикулации и нищо друго. По мозъчната кора, следователно, няма да се намери нищо от висшите дейности на духа. Мозъкът вън от неговите сетивни функции, няма друга роля, освен на мимира*), в най-широката смисъл, душевния живот“.

___________________

*) От думата мимика.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАК СЕ ПРИЛАГА СЪЗНАТЕЛНОТО САМОВНУШЕНИЕ

Всяка сутрин, след пробуждане, и всяка вечер преди да легнете да спите, трябва да затваряте очите си, и без да се стараете да съсредоточавате вниманието си върху онова което говорите, да произнесете двадесет пъти, броейки на броеница с двадесет зърна,— при това достатъчно високо, за да чувате собствени те си думи, — следната фраза: „Всеки ден все по добре ми става, във всяко отношение“. Тъй като думите във всяко отношение засягат решително всичко, безполезно е, да се прилагат и специални самовнушения.

Това самовнушение трябва да се прави, колкото е възможно просто, пряко, машинално, и без най-малкото напрягане. С една дума, тая формула трябва да се произнася, с тон, с какъвто обикновено хората се молят и четат молитви.

По този начин, формулата, — посредством органа на слуха, — прониква механически в безсъзнателното „аз“, и като проникне там. веднага оказва съответстващото действие. Необходимо е тая метода да се прилага през течението на целия живот: тя има, колкото предупредителен, толкова и лечебен характер.

Ако през течение на деня, или нощта, изпитвате телесна или душевна слабост, вие преди всичко, трябва да си наложите твърда увереност, че съзнателно няма да я усилвате още повече, а напротив, ще я накарате по-скоро да изчезне. След това, постарайте се да останете напълно сам, затворете очите си, и гладейки челото си с ръка, ако се касае за душевно страдание, или болното място, ако слабостта ви е физическа, повтаряйте високо, с доколкото е възможно по-голяма бързина: „Минава, минава, минава!“, до когато ви стане по добре. При известен навик, физическата или душевна болка изчезва след изтичането на 20 —25 секунди. Ако е нужно това може да се повтори няколко пъти.

(Прилагането на самовнушението не може да служи за замяна на медицинско лекуване, но е най-ценна помощ, както за бойния, тъй и за лекаря).

От всичко що съм казал, не е трудно да се разбере каква роля играе при прилагане на тая метода, лицето което произвежда внушението. То — ни най-малко не е строг господин, който само заповядва, но — приятел и верен спътник, който води болния, крачка след крачка, из пътя на оздравяването. Тъй като всичките внушения се вършат в интереса на болния, то и безсъзнателното „аз“ на последния, трябва само да ги възприема и да ги преобръща в самовнушения. Когато това бъде извършено, оздравяването настъпва по-бързо или по-бавно.

Из „Съзнателно самовнушение“

от Емил Куе

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

(7)

АСТРОЛОГИЯТА

КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ

Част I.

Четвъртия принцип е принципа на водата— пасивен принцип. Начално проявление на този принцип е четвъртия знак на зодиака наречен Рак. Той е най-висшето проявление на този принцип. Второто проявление на този принцип е знака Скорпион, а третото проявление знака Риби. И тези три знака могат да се представят графически с един триъгълник обърнат с върха надолу — емблема на негативния, пасивния принцип.

Bratstvo_10g_017.jpg?fbclid=IwAR0rkBrcd_

Като преплетем тези 2 триъгълници получаваме нова хексаграма. И така, имаме четири елемента два пасивни — земя и вода и два активни — огън и въздух, които имат по три проявления — в трите свята по едно — така че получаваме 4 елемента по три знака 12 знака, които обемат целия кръг на зодиака.

Четирите елемента и човешките темпераменти

Четирите елемента се проявяват в човека в четирите темперамента, познати още на древните под следните имена: холеричен, сангвиничен, флегматичен и меланхоличен. Има и други класификации на елементите, но тази е най-древна и същевременно строго научна. Темперамента не е нищо друго, освен резултат на модифициране на вътрешните сили на индивида от силите на космоса. При холеричния и сангвиничния темпераменти, човек проявява по-голяма активност, по-голяма подвижност и енергичност. И тяхната дейност е насочена предимно във външния свят. Те имат стремеж да въздействат със своето същество върху средата. Тяхното движение може да се нарече центробежно, каквото беше, както видяхме, движението на топлинния и светлинния етери. Следователно, качествата които даден темперамент носи, са израз на качествата на елемента, който стои зад него. Така холеричния темперамент е огнен, свързан е с елемента на огъня и проявява неговите качества. Сангвиничния темперамент е въздушен — в него преобладава елемента въздух и той проявява неговите качества Флегматичния и меланхоличния темпераменти са противоположни на холеричния и сангвиничния — те се стремят да се изолират от външния свят и се съсредоточават в своя вътрешен свят. Техният поглед е отправен повече вътре в самите тях, те са концентрирани в себе си и външно са пасивни, мудни. Тяхното движение можем да определим като центростремително. А видяхме, че химическия и жизнения етери имат центростремително движение. Флегматическия темперамент е израз на химическия етер, на елемента вода; а меланхоличния е израз на жизнения етер, на елемента земя. Това съответствие между темпераментите и елементите е един ключ в астрологичното изучаване на човека.

Така например хора у които етерните сили са дълбоко проникнали във физическата материя, произвеждат винаги един активен организъм във външния, обективния свят. Ако етерните сили са по-свободни, т. е. имат един контакт с физическата материя, но не са напълно погълнати от нея, такива хора ще бъдат по-малко активни във външния свят, защото активността зависи от състоянието на жизнената енергия, а у тях тази енергия не е всецяло заета с физическия организъм. Затова у тях не може да се очаква и един внушителен организъм. Но в замяна на това тяхната деятелност е насочена към техния вътрешен свят. Те живеят по-богат духовен живот. Равновесието на етерните сили се подържа от Аза. И когато Аза вземе ръководството на човешкия живот, темпераментите се уравновесяват. Надмощието на едни или други етерни сили обуславя здравето и болестите в организма. Процеса на възпалението, например е белег, че в тази част на организма топлинния етер е много активен. Холеричният темперамент развива твърде голяма активност благодарение и а топлинния етер, и то не само физическа, но и в психическия живот. Флегматика е бавен, несръчен, спокоен. В холерика имаме един вътрешен огън. В сангвиника имаме излъчване на светлина, във флегматика имаме голямо спокойствие, меланхолика е със силна мисъл и богат вътрешен живот, но затворен.

Следователно, живота на човека се развива под действието на два вида сили. От една страна етерните сили на външния космос проявени чрез знаците на зодиака и планетите, взети за момента и мястото на раждането и от друга страна силите вложени в самия организъм. Следователно, живота на индивида, неговите физически и психически състояния, неговото здраве и болести са резултат на взаимоотношението между тези два вида сили.

ГЛАВА VI.

Трите рода сили

I.

Според Херметичната философия, света с всички живи същества в него е плод на три рода сили, които отговарят на трите велики света в космоса. Първия род сили имат началото си в Божествения свят, в света на принципите, в света на основните начала, или както го нарича Учителя идейния свят, който е създаден от Бога. Тук е първопричината на всичко съществуващо. Вторият род сили имат началото си в „небето на зодиака“ както се изразяват древните, сиреч в света на четворната тройка от елементи — в света на вторичните начала, в света на законите и силите, в реалния свят, както Учителя го нарича, който свят е създаден от природата, която представя от себе си съвкупност от всички възвишени разумни същества. Третия род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили, това е материалния свят създаден от човека като космическо същество. Всяко земно създание е образувано от взаимодействието на тези три рода сили, които продължават да му влияят докато то съществува.

Съгласно принципа за двойствеността на активното и пасивното начала, във всеки от трите споменати света действат две начала — активно, оплодяващо, даващо импулс, потик и негативно, оплодявано, отхранващо и оформяващо, мъжко и женско. Те са полюсите на Битието. От тяхното съчетание, от тяхното взаимодействие се ражда плода, който съдържа тези две начала и е подчинен на постоянното им влияние.

В идейния свят активното начало се нарича огън, който не е създаден а е самороден, вечно съществуващ. Това е Бог Отец на гностиците. Другояче казано, в принципа на огъня, в неговото най-висше проявление сам Бог пребъдва. Пасивния принцип се нарича Вода — Синът Божи на гностиците, като резултат от взаимодействието на тези 2 принципа се явява сътворената светлина — третото начало на всичко създадено, онова което ги подържа и крепи. На езика на алхимиците тези три начала се наричат: Световен Дух, Световна Душа и Световно Вещество. Изис, Озирис и Хорус на египтяните.

В зодиакалното небе, или в реалния свят, горните три начала се отразяват в нови три, които на езика на алхимиците носят следните имена — философски живак (огненото начало) философска сяра (водното начало) и философска сол (създаденото начало). Третото начало се нарича още дух на телата.

В планетното небе намираме ново отражение на тези три начала, които на езика на химиците се наричат — първобитният огън, наричан по някога етер, който оплодява първобитната вода — тинята, за да се роди живота на телата, животоносното начало, зародишът, кълнът. От идейния свят създанията получават най-важното — идеята, според която са създадени. В тази идея се съдържа плана на тяхното съществувание и цялата на тяхното Битие. Съществените отлики на формата и особените свойства, които те имат зависят също от идеята. Но тази идея се осъществява с помощта на онези начала, които работят в другите два света.

II

Всяка енергия (сила) е израз и кинетическо състояние на потенциални качества или състояния на Битието. Затова когато дадена енергия се прояви през сферата на четирите състояния на съзнанието, или в реалния свят, явяват се различни качества, които в основата си имат един от елементите. Формата на движението на енергията се определя от онзи принцип, който стои зад нея, оттам и органическата форма, която строи. Всека енергия се проявява в различните полета, с присъщите й качества и свойства. Например, известна енергия носи разширяване. В физическия свят ще има тенденция към създаване на големи. масивни форми. В психическия свят в чувствата, дава широта и простор на чувствата. В света на мисълта също създава широта, която се проявява като благородство, толерантност и свобода на мисълта. И затова, зад всека форма и зад всека психическа проява ние виждаме един принцип на действие. Енергията предава своите качества на организъма и оттам определя и особеностите на органическия тип. А знаем, че органическия строеж е в зависимост от кръвта. Следователно, органически енергиите се проявяват чрез кръвта. Защото, всека енергия е свързана и със съответната материя. И затова Учителя казва, че онзи, който иска да бъде здрав, да бъде богат, да има изобилие на жизнена сила и да бъде умен, трябва да има злато в кръвта си. Органическо злато го нарича той и това злато е свързано с портокаловия цвят. А качествата, това са зародишите на Битието в Аза, които той трябва да приведе в действие, да ги динамизира. А всяко динамично качество се проявява като творческа енергия, която има в основата си един разумен импулс.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЕДНА ПОДЯЛБА

Минали бяха десет дни от смъртта на баба Панайота и в нейната запустяла, полуразрушена къща имаше отново оживление. Двете й дъщери, еднички наследнички на нейния имот, правеха своята подялба. Присъстваха, както при всички такива случаи— нотариус и свидетели.

Но много повече свидетели се бяха натрупали по стобора, интересно е всякога да се гледа, когато хората се карат помежду си. Такива интересни картини се разкриват из истинската природа на човека, че никой не би искал да се лиши доброволно от гледката им. А, както е известно, когато хората се делят, те се карат. Наострили ушите, съседите от околните стобори слушаха.

Кокалестата, като някоя татарка, едра и руса Пенка, облечена в черен сатен, сновеше от схлупената, разкривена врата на зимника към гостната стая. Дребната, мургава Марина се навърташе повече в широкия килер и в кухнята. Когато се срещаха на двора или на широкия пруст гдето седеше на стол, с папка хартия на коляното нотариусът, заобиколен от задимилите цигари те си официални свидетели, те си продумваха по някоя дума, която не приличаше на някаква любезност. Също като че имаха да се карат, но никоя не смееше да започне.

— Огледа ли избата?

— Голямата каца, нямам къде да я туря. Нашият килер не ще може да я побере.

— Ние пък нямаме толкова грозде, се усмихваше Пенка.

После пак зашетаха из стаите. Ту в зимника, ту в килера, ту в гостната — същата гостна, с низък диван, с под, постлан с черги, с твърди, дълги, бродирани възглавници, за подпиране на гостите, гостната — гдето и двете някога поднасяха сладко и ракия, почервеняваха от срам и се спъваха.

Нотариусът и свидетелите изпушваха вече третата си цигара. Любопитните съседки за трети път проверяваха оставените на огнищата гозби. Наследничките влизаха от стая в стая, оглеждаха предметите, в зимника, в килера, в избата, в гостната и в кухнята, пипаха ги, като че искаха да се простят със спомените от тяхното детинство, но по нищо още не личеше, че ще има обикновената, роднинска, поделбена кавга.

Най после и двете сестри се умориха и седнеха до нотариуса.

—Направеният опис на предметите в бащината ни къща отговаря на самата действителност, каза Пенка, като сочеше с ръка, правейки полукръг около себе си. Сега можем пред вас само да отбележим кому какво ще трябва да се даде.

— Нали точно това искаме и ние тук да засвидетелстваме, рече нотариусът, като искаше да влезе в своя официален тон.

— Ние познаваме предметите от тая къща и не остава нищо друго, освен да записвате нашето споразумение, рече Марина спокойно.

—Да започнем от вещите в зимнина, рече Пенка. Баща ни беше лозар и произвеждаше вино. Зимникът е пълен с каци и други винарски съоръжения. Моята сестра Марина има също лозе и произвежда вино. Вижте колко съда са там — колко големи и колко малки каци.

— Не е право, като, отвърна Марина. Ако на мене ми трябват каци, на тебе са нужни пари. Ти ще можеш да продадеш каците и да си туриш парите в спестовната книжка. Деца имаш, най-после!

—Да продам спомена на баща ми, а сестра ми да ги купува после на двойна цена от пазаря? Хубава работа!

—Е, добре, може и вие да си посеете лозя! Празни места имаме толкова много! Но както щеш! Аз ще взема каците, а ти можеш да вземеш повече от чергите и юрганите на мама. Тя ги пазеше, чергите са почти нови и ще ти свършат добра работа.

— А ти нямаш деца, нали? Или твоите деца няма да искат да имат спомен от дядо си и баба си? Чергите са си отделна работа и там не може да става и дума за някакво неравно деление! Не!

От дума на дума, двете сестри наистина започнаха да повишават гласа си. Любопитните съседи прилепваха ушите си по-плътно към отворите на стобора. Очевидно, започна да става интересно: Можеше ли да мине подялба без караница и без скандал?

И на пръв поглед, сякаш сестрите наистина се караха, говореха високо, жестикулираха, сгорещяваха се. Трябваше даже свидетелите и самият нотариус да се намесват.

Но имаше нещо много особено а тяхната разправия.

При подялба, обикновено всеки дърпа към себе си. Всеки натрупва грамада от предмети и добре внимава да не би, когато се обърне назад, нещо да прескочи към купа на брата или сестрата. Всеки защищава правата си върху наследството, като твърди, че е бил винаги по-малко обичаният, по-малко облагодетелствани, по-онеправданият от другия или от всички други братя и сестри.

Тук всяка твърдеше, че другата сестра има по голямо право, че тя лично е била вече облагодетелствана от съдбата, че нейният мъж е, слава Богу, много добре, за да няма нужда да разчита на каквото и да било наследство. На нея и без това къщата била препълнена с парцали и дреболии.

Да, ако е въпрос за наследство, не е ли тя получила достатъчно здраве от родителите? Не е ли здрав нейният мъж, слава Богу, не е някой пияница, работлив е, грижи се за децата.

На това се отвръщаше, че и другата къща е пълна, че има само две деца, които учат на училище и нямат намерение да стават нито лозари, нито кръчмари, че Иванчо скоро ще завърши текстилно училище и няма да му е на ума никакво лозе и никакви каци, в тоя имот се управлява с много хора.

И тук, както при всяка делба, на сред широкия коридор се натрупаха два големи купа с дрехи, черги и вещи, И тук, както при всяка делба, всяка от сестрите пазеше старателно своя куп.

Разликата беше, че тук всяка сестра пазеше, да не би другата да прехвърли някой предмет от своя куп върху нейния.

Отначало нито нотариусът, нито свидетелите можеха да проумеят това, що ставаше между двете сестри. Те не схващаха смисъла на техните обяснения и широки ръкомахания. Но, на края, разбраха. И като разбраха, започнаха да се усмихват.

— Ей Богу, такова нещо не ми се е случвало да видя. казваше един от свидетелите, когато тримата напущаха пътните врата.

—А между предметите имаше и такива, които и сега на пазаря струват добри пари, казваше другият свидетел.

—Да си призная, рече нотариусът, и на мене се случва за пръв път да гледам такова нещо.

Любопитството и на съседите се задоволи.

Когато по късно някъде се вдигаха скандали при подялите, те казваха:

—Я когато се делиха Пенка и Марина, караха се коя на коя да притури от наследството. Но колко ли наследници са като тях?

Стефан Звездоброй.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...