Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 216 - год. X.

Севлиево, 8 май 1938 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

*

Съдържание:

Новото дете (по случай деня на детето) – Пламен

Песента на майката (стих.) – В. С. Недев

Музиката и новото възпитание – С. К.

Словото на Учителя. Живият хляб. (из неделната беседа – 17 януари 1938 г.)

* * *

Страница на детето

Стихотворения за деца от Д. Антонова

Детско творчество

Екскурзия – В. Трифонов

Игри и играчки – Раймунд Гонин

Дарът на феите – Невена Неделчева

* * *

Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе

Страшната напаст – Н. Ч.

Братска среща – Велко

 

[Ани]

НОВОТО ДЕТЕ

(по случай деня на детето)

Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички.

Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят.

Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества.

Новото дете!

То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му.

То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота? Защо погазихте неговата чистота? Защо погубихте неговата красота? Защо забравихте неговия смисъл и неговото величие? Защо потънахте в тъмнина ?

То идва като цар, като могъщ владетел, който носи със себе си несметни богатства, с които ще надари всички, и които ще ся достатъчни да задоволят всички, да дадат живот на всички. И тези богатства са: велик ум, велико сърце, велика воля. Тези богатства са „скъпоценният бисер“ на Евангелието, те са съкровището, което ни ражда, разяжда, или крадец краде и пред които всички земни богатства на днешния свят, събрани вкупом, не представляват нищо.

Новото дете носи със себе си ключовете на Царството Божие на земята, то носи ключовете на Изгубения Рай, и чрез него, следвайки неговите стъпки, човечеството ще се възвърне в царството на вечната светлина.

Кое е новото дете?

Не питайте това, и не мислете, че вие сте го създали.

Ако то дойде при вас, благодарете на Бога, и знайте, че Той го е пратил.

Детето не е „ваше“, то не е „ваше създание“, както наивно си мислите. Не! То е светъл  Божи Дух, дошъл от небесата, за да пролее светлина в тъмнината на нашия живот, за да запали огъня на Любовта в човешките сърца, за да ни изведе от тъмната долина на ужаса и безумието, на братоубийство то и заслеплението, в което се намираме днес.

То идва като посланик от Небесата, като носител на Божественото благословение. Затова, паднете на колене пред него, наведете низко главите си, така, както се навеждат пред цар, пред Бог, и благодарете за милостта, с която сте удостоени.

И само едно не забравяйте:

Нека никога през ума ви не мине мисълта да заставяте детето да подражава на вас, възрастните.

Нека никога не мине през вас мисълта, че ще можете да водите новото дете по своите стари, грешни, кървави и престъпни пътища.

Нека никога не се опитаме до поставяме пречки на пътя му.

Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си.

Помнете, и никога не забравяйте:

Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество. Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни.

Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни.

Новото дете ще живее не за себе си, а за другите — не само за семейството си, но и за целия народ. не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа, партия или нация.

Безграничното не може да се ограничи!

Духът, който иде от Бога и който ще приеме плът чрез новото дете, няма да се побере в никакви църкви, в никакви политико-обществени течения, в никакви религиозни, философски или научни системи, в никакви тясно-национални схващания.

Той ще срине всичко старо, всичко отживяло, всичко, което разделя хората, като ги противопоставя един срещу други, и ще слее цялото човечество в едно неразделно велико и мощно цяло.

Нищо не ще може да спре всемогъщият Дух на новото, който идва на. света с мисията да изгради новия свят.

Новото дете идва!

Не мислете сега да го „създавате“, да го „възпитавате“, да му давате цял, насока, разбирания и идеали в живота. Не! То носи всичко със себе си! То има толкова много светлина и сила, че може да даде и на вас. Затова, само не му пречете. Не му се противопоставяйте, и. вместо да се опитвате да го водите по своите пътища, пригответе се да се учите от него. Вместо да му давате, пригответе се да получите от него великото благо, което то носи.

Новото дете идва! Напускайки царството на светлината, то се ражда на земята чрез нас, старите, грешни, несъвършени, слаби хора. Затова нека ние изчистим ръце те си, за да не изцапаме неговата Божествена чистота. Нека просветлим умовете си, за да не падне тъмна сянка върху божествено озареното му чело. Нека отстраним всичко старо, всичко отрицателно, всичко зло, от средата, в която то ще се развива. Нека се приготвим достойно да го посрещнем и приемем.

Защото то е надеждата на света!

Пламен

[Ани]

Песента на майката

Спи, почивай, мила рожба,

в сладък сън се унеси

и, пред образа на Бога

ти с душа си отлети!

*

С благост Той ще те приеме,

с бащин, нежен, любещ зов!

Хор от ангели ще влеят

в тебе ангелска любов!

*

Спи, почивай, чедо мое,

в сън блажен се унеси

и във този час спокоен

в мир велик се пренеси!

*

Та, когато се завърнеш,

лъч божествен да трепти

в твоя взор и да превърнеш

в радост майчини тъги!

В. С. Недев

[Ани]

МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ

За много работи, свързани с възпитанието и образованието на младите поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали.

Възпитание и образование без музика, са непълни, не достатъчни, неспособни да създадат цялостна, хармонична, всестранно развита личност.

Днешните педагози, днешните държавници, днешните ръководители на образователното дело, са останали далеч назад от правилното схващане за мястото, за ролята и значението на музиката при възпитанието и образованието на подрастващите поколения.

Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето.

Древните гърци, както и други народи, имаха много по-правилни схващания за музиката, отколкото тия на нашите съвременници. Тогава музиката беше неразделна и най-съществена част на образованието и възпитанието, а не като сега, некаква от последно значение притурка. И това не е чудно, защото, изобщо взето, древните имаха много по-правилни схващания за живота и много по-големи успехи в създаването на един разумен, смислен, красив човешки живот.

Но да оставим древните настрана. Ний трябва не сляпо да ги подражаваме, но да създадем нещо повече от тях, съобразно с изменилите се условия. Днес вече няма и не трябва на има роби, затова музиката, изкуството, красотата изобщо и разумният и смислен живот трябва да бъдат за всички, а не само за едно малцинство, както е било в миналото, както е, до известна степен, и днес.

Нужна е основна, коренна реформа на образователното дело по отношение на музиката.

Всяко дете, още от най-ранната си училищни възраст — още от първоначалното училище — трябва да почне да учи музика: да свири поне на един инструмент.

Инструменталната музика трябва да стане задължителен и най-важен учебен предмет във всички училища, като се почне от основното и се свърши с университета.

Всяко дете, всеки ученик трябва да има свой собствен музикален инструмент — цигулка, флейта или друг — и работата върху него трябва да се води от ръководителите на музикалното образование в училищата с най-голяма сериозност и настойчивост.

Но, ще кажат някой, децата трябва да се подготвят преди всичко за живота.

Наистина, децата трябва да се подготвят за живота

Но животът е именно музика, животът е велика Божествена хармония, и ако ний, днешните хора, сме нарушили тази хармония, превърнали сме прекрасната музика на живота в какафония, в хаос, то ние трябва да положим всички усилия отново да създадем, отново да се възвърнем към тази хармония.

Децата трябва да се подготвят за живота.

Но животът не се състои само в печелене на пари, в достигане на високи обществени постове, в заемане на доходни професии.

Животът е нещо много повече. И именно пълнотата на живота изисква той да бъде изпълнен с красота и хармония, с музика и поезия, с идеализъм и постижения от нематериален характер.

Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения.

Вместо децата да се превръщат в механизми за запаметяване на хиляди ненужни подробности, те ще учат божественото изкуство на музиката.

И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън училището, за музикалното възпитание и образование на децата си.

И нека всички заработим в това направление, за да дойде по-скоро времето, когато музиката ще влезе като основе« елемент във възпитателно-образователното дело.

С. К.

_____________________________________

Идва една нова епоха за човечеството, в която начело на неговото духовно и всестранно развитие ще застанат славянските народи. Чрез славяните, имен но, ще се влее в света новата мощна струя на истинско братство, на мир, единен и е и разбирателство между народите. Чрез славяните ще бъде осъществена световната хармония.

Поради това, идва време, когато напредналите души на човечеството ще се въплътят между славяните, за да дадат, чрез тях, мощен импулс на световното развитие.

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Живият хляб

(из неделната беседа „Живият хляб“ – 17.I.1938 г.)

„Аз съм живият хляб, който в слязъл от небето.

Който ме яде, той има живот в себе си.“

Има неща в живота, които човек трябва да желае. А има и неща, които той не трябва да желае. Ще кажа конкретно. Това, което отваря пътя ти, желай го. Това, което затваря пътя ти, не го желай и го отхвърли.

В какво седи сегашното верую на хората? Ако преброим сегашните вярващи в света, колко хиляди ще намерим между тях, които да благодарят на Бога? Когото видите, ще чуете, че все иска нещо от Господа. Всички се молят: Господи, дай това, дай онова — какви ли не работи искат от Бога. Някои се молят за къщи, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече жито, лозята им да родят повече грозде; други се молят за обуща, за дрехи, за шапки и т. н. Онези, на които очите са слаби, се молят за очила, за пари. Някой няма перо, моли се за перо, да пише. Други някой няма хартия, моли се за хартия. Някой иска да отиде в гостилница да яде, моли се за пари, да се нахрани. За какво ли не се молят хората. Като гледа на молитвите на тия деца, Господ вижда, че всичко това съставя едно велико Божествено забавление. За Бога хората представят велико Божествено забавление. Кой каквото иска, Бог казва: Дайте му, дайте му. Той никого не връща. Вие мислите, че това е дотегнало на Господа. Не, не е дотегнало. А при това още ред желания се явяват в човека. И той задоволява желанията на хората. Колкото по-възрастни стават хората, толкова повече желанията им се увеличават. Сега хората искат да станат възрастни, но с това заедно в тях се явяват повече желания. Бог задоволява всичките им желания, за да знаят и те как да дават на хората, на своите ближни. Да знаеш как да раздаваш, това е съвършенство.

Сега ние се намираме в един век на пресяване. Невидимият, разумният свят ликвидира със старото, с всички стари предприятия. Всички стари теории, всички стари предприятия са на ликвидиране. Не че ще се поругаят с тях, но при пресяването всичко, което не е ценно, ще отпадне, ще се употреби за тор, а ценното ще се използва. Новото трябва да влезе в света. От старото главите на хората беляха. Какви ли не болести се явиха от старото. Сиромашията, болестите, недоразуменията, всичко това се дължи все на старото. И в края на краищата очаквате да дойде Христос да подобри света. Че как е възможно това? Мъже и жени се карат, а чакат да дойде Христос да ги оправи.

Някой казва: Аз обичам Христа. — Не, ти не обичаш Христа, а чувстваш Неговата любов в себе си и мислиш, че ти обичаш. Като отправя своята любов към нас, тя отпосле се връща пак към Него. Когато човек не обича Христа, неговото безлюбие се връща от Христа пък към този, който не Го обича.

Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен. Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас. Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувстваме своята любов. Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор. Ако Божията Любов дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите. Тази любов трябва да се нагоди, така да мине през вас, че да не пострадате.

Ако вие приемате направо слънчевата топлина и светлина, такива, каквито са, вие няма да можете да издържите. Според някой учени слънчевата топлина е равна на шест хиляди градуса. Според други — тя е равна на десет хиляди градуса. Според трети — на 23 милиона градуса, според четвърти — на 50 милиона градуса и т. н. Това са все теории. Едно число е вярно, обаче.

Според други учени, топлината на слънцето е много повече от 50 милиона градуса, но тя не е физическа топлина. Като слиза слънчевата топлина, тя трябва да се трансформира в пространството, за да може да се нагоди, да внесе онзи живот в хората, към който те са приспособени. Когато светлината влезе в мозъка, и там трябва да се трансформира, да се нагоди така, че да стане благоприятна за мислите. Защото мислите могат да растат само при специална светлина. Мислите растат в човешкия мозък така, както семената в земята. Чувствата пък растат в човешкото сърце така, както картофите в земята. Следователно, мислите растат в мозъка както семената в почвата и после узряват. Следователно, ако във вашия мозък влезе Божествена светлина, тогава се раждат онези възвишени, благородни мисии, които облагородяват  човека.

Тъй, както вие сега мислите за нещата, това още не е същинска мисъл. Това е болезнено състояние. Съвременният свят се намира в едно неестествено състояние. Това показва, че хората не са здрави. Мъчно може човек да запази здравето си на земята. За да запази здравето си, той трябва да бъде много предпазлив. За да не излизаш от търпение, ти трябва да бъдеш много предвидлив. За да не се обезвериш, за да не се озлобиш, също така трябва да бъдеш много предвидлив. Какво ли няма да дойде до главата на човека. Ако някой човек има шише вода и ти пиеш от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него. Този човек ще те пита: Защо пи без мое позволение? Къде се ражда противоречието сега? Ако чешмата е отворена и непрекъснато тече, кой колкото и да си налива от нея, всички ще се радват. Тъй щото Божествените работи всякога произвеждат радост, а човешките — спор. Там, дето има най-малкия спор, порядъкът е човешки. Щом спорът престане, там Божественото започва. Дотогава, докато ти имаш най-малкото смущение, ти имаш човешки порядък, в теб функционира човешкото. Не е важно дали ти съзнаваш или не съзнаваш това. Когато дойде онова истинското знание, онази сила, онази доброта и онази светлина и нещата започват да се оправят, това е Божественият порядък. Това е мярката на нещата. Ние констатираме фактите така, както са в природата.

Някой казва: Много съм нещастен. — Човешко е това. — Обезверил съм се — Човешко е това.— Болен съм. — Човешко е това. — Нямам мир в душата си. —Човешко е това. — Няма добри хора в света, няма с кого да разбирам. — Човешко е това. Срещнеш един добър приятел — това е една допирна точка. Намериш още един добър приятел — още една допирна точка. Намериш трети приятел — още една допирна точка. Човек трябва да има допирни точки в живота си.

Христос казва: Аз съм живият хляб, който трябва да се яде. Живият хляб предава своите качества на онези, които трябва да ги възприемат. Христос определя какво нещо е живият хляб. Живият хляб е разбраното Слово. Всички констатират, че за спасението ни не ни трябва повече от това, което е писано в Евангелието. Така е за да се спаси човек, не му трябва повече от това, което писано в Евангелието, но да се учи човек, това, което е писано в Евангелието, не му е достатъчно. Мислите ли, че лекарствата, които вземате от една аптека, са достатъчни за вас? Тези лекарства са достатъчни само да излекуват човека, но те не са достатъчни да поддържат неговия живот. Храна трябва на човека. Тъй щото, лекарствата са достатъчни за болните хора, да ги излекуват, не здравите, които искат да растат и да се развиват, те не са достатъчни. Храна им трябва. Хляб е нужен за здравите хора. Значи, не само церове са нужни на човека, но и живото Слово, което поддържа живота.

Когато животът на един народ се подобрява, с това заедно се подобряват и неговите растения. Когато един народ се поквари в умствено отношение, с това заедно почват да страдат и плодовете. Та сега приложението. Слушайте всичко, но не вярвайте на всичко. Има неща, обаче, на които не може да не се вярва. Дойдете ли до любовта, не я чоплете. Любовта е нещо мимолетно. Няма какво да я опитвате. Любовта е един моментален процес. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Само една дума на любовта е в състояние да разтопи вашите навици, които имате. Представете си, че вие лежите на смъртно легло, на умиране сте. Всички лекари са ви подписали смъртната присъда. При това положение къщата ви може да се продаде, децата ви да се разпръснат, и вие се намирате пред един ужас. Аз идвам при вас и казвам думата „любов“. Щом изговоря тази дума, вие оживявате. Къщата ви веднага ще се върне, синовете ви ще се съберат — всичко ще се поправи. Ще кажете, че е много казано. Така е. Това може да се опита. Това е любов. Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов. Като дойде любовта, и болният ще стане от леглото си. Като дойде любовта, тя ще възвърне богатството на сиромаха. Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света. Христос казва: „Ето, иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия.

Откажете се от вашите подозрения. Това са човешки работи. Дайте свобода на всички, така, както Бог е дал свобода на всички живи същества, да постъпват свободно. И досега Господ не ни съди. Ние сами се съдим. Христос каза: „Отец никого не съди.“ Когато види, че някой човек прави някаква погрешка, Бог само се усмихва. Като направи някаква голяма погрешка, Бог го потулва по гърба и му казва: „Няма нищо, ще се оправи.“ Понеже човек е излязъл от Бога, като направи някаква погрешка, Бог заглажда тази работа и му казва: Ще се оправи тази работа. Пак го среща. Пак направил някаква погрешка. Бог пак заглади погрешката му, потупа го по гърба и му казва: „Нищо. върви напред, ще се оправи тази работа.“

Сега хората лесно се обиждат. Като им кажат някоя обидна дума, те веднага се засягат и казват, че никой не ги обича. Тебе никой не те обича, ами ти кого си обичал? Сега се изискват хора, братя и сестри, които да не се обиждат. Затова оставете празните думи настрана. Срещнеш някого, който много те обича. Ти му дай една ябълка и му кажи: Искам да видя как ще изядеш ябълката.

Както Бог ни е създал, така трябва да си останем, с една вечна свобода.

Любов, която не създава свобода, това е едно робство.

Това е една проказа. Така е казал и Христос. Любов, която не дава свобода, е проказа, тя е една лъжа Ти ще вярваш на онзи, когото обичаш, както Бог вярва. По този начин в твоето сърце ще се роди всеопрощението, както Бог обича да прощава Това е новото, което иде сега в света. Само по този начин светът може да се поправи. Ако вървим по старому, още хиляди години можем да седим все на са щото положение. По този начин още хиляди години ще страдате.

Докато седите на едно място и мислите кой е прав и кой крив, светът не може да се оправи. Ние трябва да станем изобилни проводници на любовта. че като дойде любовта, да ни очисти, да внесе нас всичко онова, което дава живот.

Сега вие имате стари теории, как ще дойде Христос на земята: С ангели ли ще дойде? Какво ще прави с грешните? Казват някой, че Христос ще върже грешните. Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя. Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта. Едните ще се освободят, а другите ще останат в робството, в което и днес се намират.

Човек още сега може да се освободи. Щом повярваш в любовта, веднага всичките ти страдания ще изчезнат. Преди няколко деня при мене дойде една млада жена, която ми каза: „Представете си, аз изгубих всякаква вяра в мъжа си! Досега вярвах в него, представяше ми се като някоя буболечица. Снощи не си дойде на време, закъсня четири-пет часа, кой знае къде е ходил.“

— Той беше при мен.

— При тебе ли?

— Да, ще извиниш, аз го задържах четири часа при мене.

— Тогава радвам се, че е бил при тебе.

Казвам: този човек е закъснял един път само, бил е при Христа, при Бога и тя веднага се усъмнява в него. Та нима, ако той обикне друга някоя жена, не е бил пак при Бога? Че Бог е Любов. Бог казва: Твоят мъж беше при мене.

Така трябва да се разсъждава. Като се запиташ, къде е ходил  твоя мъж, Бог ще ти отговори: При мене беше.

Сега бих желал всички да отивате при Бога. Онези от вас, които не сте отивали, да отидете. Да не ме разбирате криво. Не, аз вярвам, че добре ме разбирате. Та това е новото. Дайте свобода на вашия дух, който живее във вас. Дайте свобода на вашата душа, която се проявява във вас. Дайте свобода на вашия ум. който носи светлина във вас. Дайте свобода на вашето сърце, което носи онази вечна Божествена топлина, в която като дойде Христос, Той ще обедини всички в едно: и духът и душата, и умът, и сърцето. И всички ще запеят една нова песен.

Христос казва: Идете и вие да проповядвате това учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века.

16-та неделна беседа от Учителя,

държана на 17 януари 1938 год.

София — Изгрев.

_______________________________________

Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия. Невидимият свят или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат.

[Ани]

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА ОТ Д. АНТОНОВА

Ах, кажете вие

Ах, кажете вие.

грях ли съм сторила,

— от кравая снощи

бях полвина скрила.

*

Пресен го донесе

от пазаря татко,

грабнах го, захапах,

и задъвках сладко.

*

Но се спрях и ето —

скрих го във долапа,

друг, си казах, утре

сладко ще го лапа.

*

Сетих се за Пенка,

че е тя сираче —

никога не вижда

от пазар кравайче.

*

И затуй щом съмна,

изтърчах саминка,

„Пенке, казах, на ти

и за теб полвинка.“

*

Как се тя зарадва,

Боже, на кравая!

Не видях, как бърже

свърши му се края.

*

Грях ли съм сторила,

гдето скрих от татко?

Но на мен ми стана

на сърцето сладко.

Малката козарка

Гледайте я права

горе на скалите.

Боса е и вятър

вее й косите.

*

Слънцето я грее,

цяла почерняла.

Малката козарка,

с вятъра играла.

*

Ето по козите

втурва се и бяга.

вика им и маха

с дългата тояга.

*

Някога заплаче,

някога запее,

малката козарка.

Тъй си тя живее.

*

Вечер кат заспива

гледа към звездите,

гледа и си мисли:

Там ли са душите?

Хайде, лельо

Хайде, лельо, разкажи ми

пак за чудното дете,

гдето имало очички

като две звезди ноще.

*

Разкажи ми как то било

най-доброто на света,

как намерило в гората

изворчето през нощта.

*

Разкажи ми как тогава

ангелче изпратил Бог

да го пази и закриля

от вълк страшен и жесток.

*

Разкажи ми, как занесло

то на майка си вода.

И оздравяла горката

веч от свойта болест зла

Пастирка

Тя, малка е пастирка

агънцата бели

след себе си тя води

към слънчев връх поели.

*

Към слънчев връх, където

зелена е тревата,

и слънцето е меко

и чиста е водата.

*

Там малката пастирка

на свирка ще засвири.

И стадото й кротко

Свободно ще се шири

Майка

Вечер идва тя при мене

и ми казва: „лека нощ.“

През съня си я усещам,

как завива ме сред нощ.

*

Утрин рано тя ме буди,

вече стъкнала огън,

и ми казва: „Хайде, сине,

веч е време, стига сън.“

*

И в торбичката ми слага

сладкото парченце хляб,

„да внимаваш, ми пошепва,

че надеждата е в теб.“

*

И, когато затруднен съм

във задачи някой ден,

тази чудна моя майка,

заедно решава с мен.

Бабичка

Сбира баба крушки,

ябълки в гората,

дренчици и сливи —

пълни тя торбата.

*

Дълги са нощите,

дълга баба зима,

трябва за раздрямка

нещичко да има.

*

А пък те са много —

внуците игриви,

все току й викат:

„Дай ми, бабо, сливи.“

*

 „Ябълки на мене,“

„а на мене крушки.

Дай ни още малко

и за мойте дружки.“

*

И протягат всички

те ръцете свои.

„На, им казва баба,

яжте пилци мои!“

*

Пилци са децата,

сладичко говорят,

мрак ли е в душата,

слънце там ще сторят.

*

Бабката се смее,

мед й е в сърцето.

С пълната торбичка

тръгва към селцето.

Стара бабичка

Стара бабичка в гората

сбира клонки и дръвца,

трябва огън да запали

тя за малките деца.

*

Зарад малките си внучки –

нямат си бащица те,

нито майка да ги жали,

бедничките, от сърце

*

Тя се радва, ще ги стопли

с огън весел вечерта.

приказки ще им разправя

много късно през нощта.

*

И заспали, ще сънуват,

че са царските деца.

Хайде, бабичко, събирай

сухи клонки и дръвца.

[Ани]

ДЕТСКО ТВОРЧЕСТВО

С е я ч о

Светът пред нас е, в него няма скрито,

— той даден е за проявата на нас.

В него ний ще сеем семе

и после — ще ядем

*

Но чуй, поспри се, замисли се,

сеячо, знай едно:

— туй що сееш не мени се.

ще жънеш ти зърно.

*

Посял ли си Добро — щастлив ще си.

Добро, добро ще ти даде.

Но зло ли е, тогаз мисли ли,

че злото мъчно се яде? . . .

*

И тъй, върши ти всичко с ум, размисъл,

семената си на две дели.

Тез две понятия — Добро и зло не смисай,

не хвърляй двете в същите бразди.

*

Добро засявай— добро ще жънеш.

Не спирай, не се колебай! . . .

От зло и добро ти двойна жертва ще да вземеш

но не ще имаш добър край.

*

За две ръце, са два товара тежки,

един, ти носваш го до край.

И тъй избирай — добро или зло, но знай

с Доброто ще да имаш Светлина и мир без край.

Жоро (ученик)

[Ани]

Екскурзия

В този земен свят, всички сме дошли на екскурзия, Както когато излезеш от града, селото, или от къщи, ти си с мисълта, че ще идеш и пак ще се върнеш, тъй трябва да гледаме и на живота, че сме дошли на екскурзия и един ден, трябва да се върнем при Бога.

Ех! казват: умра горкия!

Че какво умря? Старото умира!

Съблякъл старата дреха и отишъл при Баща си за нова, по хубава дреха.

В. ТРИФОНОВ,

София — Изгрева

[Ани]

ИГРИ И ИГРАЧКИ

,3а децата всичко е само игра, даже и най-сериозните работи.“ Ето това, което често се казва, без съмнение с право. Обаче, ако човек желае да бъде добър психолог, той трябва да прибави, че децата отдават на играта цялото си сърце, целия си ум, и че понякога те играят по-сериозно, отколкото работи възрастен човек.

От тия съображения, модерната педагогика запазва все по-голямо и по-голямо място за игра в обучението. Така, в много детски училища във Франция и други страни, учителките, чиято трудна задача изисква търпение, въображение и безгранична преданост, сега преподават, само забавлявайки: те отиват на училище, както се отива на празник, и вярвайте ми — те учат толкова, даже и повече отколкото със старите методи и техният живот е много по-приятен. За съжаление, семейният живот не винаги се разбира така добре, било поради социални обстоятелства, било поради невежеството на родителите. Но във всеки случай обществото има нещо да каже и нещо да направи.

За да не е във вреда, играта трябва винаги да бъде възпитателна, а да бъде ефикасна и приятна, възпитателната игра трябва да бъде свободна: тя не трябва никога да пречи на инициативата, нито на индивидуалността на детето. И точно това прави метода мъчно приложим.

Но, пита се, има ли игри, които наистина вредят на детето? Сигурни съществуват такива! Не говорейки за ония игри, в които момиченцата подражават на светските маниери и стават непокорни, даже лицемерни, също като твърде големите госпожи: миролюбците знаят, колко много играта на войни и битки е вредна. Деца, които играят на война, винаги рискуват да бъдат наранени или да си скъсат дрехите, но най-важният факт е, че те винаги рискуват да станат злобни, мразещи и могат да останат такива през целият си живот, а злобата и омразата са най-големите неприятели на човешкото племе.

Прочие, децата никога да не играят на война. Те също никога да не получават подаръци играчки подобни на оръжия или оловни войници, понеже детето, като се сдобие с танк или револвер, няма да си въобрази нещо по-логично, отколкото да го използва в игра на война, на убийство . . . и наклонността към омраза скоро ще го обсеби. Има ли нещо по-отвратително от жеста на дете, което казва, насочвайки към вас миниатюрна пушка: „Аз ще те убия!“ Ние трябва да кажем и да казваме неуморно, че е престъпно да се дават такива играчки на деца. Ние трябва да обединим нашите усилия, за да се изхвърлят тия играчки от употребление, обществото да напусне продавачите на тия доста неблагородни играчки, за да се изостави най-после фабрикацията на тия разрушителни играчки.

Ако се мисли, че децата имат нужда от уроци по смелост по добри от разказите за война или стратегически положения ще се намерят идеи в живота на учените, на изобретателите, гениите и т. н.

За дете го, станало юноша има още игри, които могат да вредят на здравето му и да извратят умът му. Например, бокса, погрешното употребление на спорта и съперничеството. Но всичко това, което заслужава подробно проучване, не е в областта нашата статия.

Раймунд Гонин

[Ани]

ДАРЪТ НА ФЕИТЕ

Най-накрая на големият град имало мъничка къщичка, в която живеели много бедни хора. Жената била млада, хубава, мъжът силен и здрав. Работели, той в града, тя в къщи и така едвам изкарвали прехраната си.

Когато случайно пътници минавали край къщичката им, те неволно се спирали и дълго гледали чудно хубавата градинка, която била изпълнена с най-красиви цветя.

Жената с песен и радост садяла, поливала и чистела цветята, а те като живи я гледали, усмихвали се, растели и цъфтели все по-хубави и по-хубави.

Един ден на бедните хора се родило момиченце. Обвили го с това, онова, каквото имали и майката, колкото и да се радвала на детенцето си, мислела с голяма тъга за несгодите, мизерията и лишенията, които ще търпи това мило гостенче заедно с тях.

Тя се била загледала през прозореца в изпъстрената с цветя градинка, където слънчевите лъчи с радост танцували и едри сълзи бликнали от очите й от мъка, от болка, че не можела да нареди добър и без оскъдица живот на детенцето си. И както се загледала, измежду цветята излезли три прекрасни същества с дрешки изтъкани сякаш от слънчеви лъчи. Те погледнали измъчената майка, усмихнали се и се втурнали в стаята при нея.

— Не тъгувай, казали прекрасните същества. — ние сме феите на цветята и живеем в твоята градинка. Ние ти благодарим от все сърце за гдето тъй хубаво украсяваш и тъй грижливо пазиш нашият дом — цветята. И затова много ни е мъчно, когато те видяхме тъжна. Ние искаме да ти се отблагодарим и дадем дар на твоето дете.

Майката ги гледала с широко отворени очи, учудвайки се на тяхната хубост и нежни като музика гласове.

— Много и различни дарове можем да дадем, казала първата фея, злато бисери, диаманти.

—Не, казала втората, за златото се водят войни, за бисерите и елмазите стават убийства, те няма да й донесат щастие и радост.

— Да, казала третата, тези дарове крадецът може да открадне, вода да ги отвлече, огън да ги похаби и тя ще страда много когато ги изгуби.

— Тогава дрехи от свила, казала пак първата, пантофки обшити със злато и корона, която да краси челото й.

— О!, извикали изведнъж и двете останали феи, дрехите от свила ще радват окото, но сърцето ще остане празно. Короната ще краси челото й, но за нея мнозина ще протягат ръце и животът й ще бъде много пъти в опасност.

— Добре, подхванала пак първата. Ще й подарим тогава дар, който крадец не може да открадне, вода да не го отвлече, огън да не го похаби. С пари да не се откупва, със злато да се не взема, с елмази да се не примамва, но пак всичко да има. Дар да има, — чуден глас небесен.

— Да бъде, казала втората. От мене хубост неземна да има.

— Да бъде, казала третата. От мене добро сърце да има. Над сиромаси да се смилява, повехнало цветенце да не настъпва, живот на никого да не отнема, нито на човек, нито на животно, нито на цветенце. Като запее, болните от леглото да се привдигат. Пред хубостта й лошият добър да става.

И до като майката слушала, феите се навели над детенцето, целунали го и весели и засмени се изгубили от стаята. Зарадвала се майката за чудният дар, с който феите дарили детенцето й и когато мъжът й се върнал от работа, тя му разказала всичко.

Той се усмихнал и много се зарадвал.

Младата майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма любов бдяла над малкото момиченце, което растяло с неземна хубост. Когато поотраснало и тичало да играе между цветята или по улицата, кой как минел от там, се спирал да гледа това чудно хубаво дете. което се родило в такава сиромашка къщица.

Майката, с преизпълнено от радост сърце, виждала как думите на феите се изпълвали. Малката растяла и ставала все по-хубава и когато запявала, птиченцата накацвали край нея да я слушат, децата, които се биели, се помирявали, присядали захласнати край нея от хубавия й глас. Ако там негде наблизо е имало болен и я чуел, привдигал се от леглото и идвал да я слуша, забравяйки болестта си. А тя самата била кротка, тиха, блага. Повехнало цветенце не настъпвала, лоша дума не казвала, мушичка не убивала и цветенце не откъсвала.

И когато бащата вечер се връщал от работа, той бързал да прекрачи прага на къщицата, и да влезе вътре, където го очаквала с радостни очи малката му дъщеря. Тогава тя обвивала ръце около шията му и запявала тиха песничка. Умората лека полека изчезвала и той се усмихвал. На сърцето му ставало леко, радостно и весело. Болката на отруденото тяло като че се разтапяла и душата му се изпълвала с тиха светлина.

Колкото момиченцето растяло, толкова вестта за неговият чуден глас и неземна хубост се разпространявали. Един ден стигнала и до царските палати. Старият цар бил много тежко болен. Лекари и мъдри хора ден и нощ бдели над главата му но никой не могъл да му помогне. И когато песента на малкото момиче, което било повикано със специални пратеници, се разляла като златисти струи и проникнала в душата на стария и болен цар, той трепнал и се раздвижил. Полека отворил очите си, приповдигнал се сам на лакти и тъй слушал с неклепващ поглед.

На другия ден той бил здрав. От тогава вестта за младото момиче с чудният глас прехвърлила много граници на много държави.

Майката и бащата бършели радостни сълзи, когато гледали да се скланят глави на царе и царедворци, на учени и прости пред дара на тяхната дъщеря, дар, който крадец не можел да открадне, вода да отвлече и огън да похаби. Дар, който носел радост и мир в душата на всички, до които се докосвали струите на нейния чуден глас.

*

Поговорка: Пред златото, елмазите и бисерите се покланят глупавите. А пред умните, златото, бисерите и елмазите се покланят.

Невена Неделчева

[Ани]

ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА.

Какво трябва да бъде възпитанието на децата

Колкото парадоксална и странна да се вижда, при пръв поглед, моята мисъл. аз пак твърдя, че възпитанието на детето трябва да започне преди раждането му. В същност, ако жената при, бременността си, си състави представа за пола на детето, появяването на света на което се очаква, и за ония физически и душевни качества, които тя би искала да види въплътени в него, и ако през време на цялата си бременност подържа в себе си тая . представа, навярно тя ще роди дете от съответстващия пол и от съответстващия тип.

Спартанките са раждали само силни деца, които ставали по-после неустрашими войници, защото най-голямото желание на майките е било да дадат на отечеството си именно такова потомство Напротив, атинските жени са раждали деца с наклонност към интелектуалните интереси: у тях духовните качества значително преобладавали над физическите.

Родилото се при такива условия дете много лесно възприема правените му добри внушения и ги преобръща в самовнушения, които по-нататък ръководят течението на живота му. Трябва добре да се помни, че всичките наши думи и всичките наши постъпки не са нищо друго, освен резултат от самовнушение, предизвиквани, при повечето случаи, от внушението на примера или на слушаните думи.

Какво би трябвало да правят родителите и наставниците, за да препятстват да не проникват у децата вредителни самовнушения, а напротив да спомагат за загнездването в тях на добрите? Преди всичко — всякога пред тях да бъдат равномерни и спокойни и да им говорят, с мил, но в същото време с твърд и решителен тон. По този начин, най лесно се привикват децата да слушат: при това, в тях няма да се породи желание да оказват каквато и да било съпротива.

Особено — и това е най-главното — в отношенията си към децата, отбягвайте грубостите: защото с това всякога рискувате да предизвикате в тях самовнушение на страх, придружено с омраза.

Също избягвайте, в тяхно присъствие да говорите лошо за някого, както това често става в салоните, дето с най-невинния изглед, се говори лошо за най близките приятели. Децата неминуемо подражават лошия пример; това може да повлече след себе си, в някой случаи, най печални последици.

Пробуждайте у децата желание да се запознават с явленията на природата и старайте се да ги заинтересувате с разбираеми обяснения, давани с жив и занимателен тон. Отговаряйте благосклонно на всичките им запитвания и не ги отблъсквайте с думите: „Дотегнал си ми, остави ме спокоен, ти ще го узнаеш. когато настане време за това.“

При какъвто и да било повод, никога не говорете на детето: „Ти си мързелив, ти за нищо не си способен и т. н.“ Тия упреци могат да предизвикат у него действително съответстващите недостатъци. Ако детето е лениво и лошо се учи, опитайте се да му кажете, ако това и да би било невярно: „Е, днес си по-добре приготвил уроците си, отколкото всеки друг път. Старай се, мило дете!“ Ободрено от тая похвала, детето, без съмнение, ще се залови на следващия път с по-голямо усърдие за уроците си, и постепенно, благодарение на това разумно поощряване, действително ще стане прилежно.

В никакъв случай не говорете, в присъствието на деца, за болести — с това вие всякога рискувате да ги предизвикате в тях. Разяснете им напротив, че нормалното състояние на човека, е — здравето и че болестта е — аномалия, своего рода недостатък, които може да се избегне с правилен и умерен живот.

Не приучвайте децата да се страхуват от всевъзможни неприятни чувствания, — студ, горещина, дъжд, вятър и т. н. Казвайте им, че човек може превъзходно да понася всичко, без ни най-малко да страда и без да се оплаква.

Не разказвайте на и без това боязливите деца всякакви ужаси: загнезденият в детето страх може да се прояви по-после в твърде печална форма.

Ония родители, които не възпитават сами децата си, длъжни са да избират за това лица, на които могат напълно да се доверят. Не е достатъчно само възпитателят да обича децата. —той трябва да притежава и ония качества, които вие бихте искали да развиете у детето.

(следва)

Емил Куе

[Ани]

СТРАШНАТА НАПАСТ

Май беше наметнал скъпата, многоцветна мантия на гората. Безброй горски цветя пъстреха полите й и сливаха уханието си ведно с уханието на крехката трева и младите сочни листа на дърветата. Беше свежо, уханно, сладостно навсякъде.

Господин Га и госпожа Вранка, упоени от сладкия въздух. почиваха в мекопосланото си жилище и нежно си приказваха, като всяка влюбена двойка, поглеждайки мило от време на време някъде назад и надолу, в гнездото си. Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи свят. Какви мънички, немощни и чорлавки ще бъдат, как смешно ще перперкат с недоразвитите си крилца, как най после ще се научат да летят и колко ще им бъдат благодарни, че са се поселили именно в тази хубава гора, при такова изобилие на храна и красота.

И госпожа Вранка притискаше топло и нежно петте си малки яйчица, а господин Га оправяше перушинките й, уверен в ненадминатата й красота.

Но, така ли е нареден света, и така ли е отредено за всички същества, никога да не могат да се нарадват на пълното си щастие? Господин Га и госпожа Бранна никога до сега не бяха мислили за това. И ето сега неочаквано ги извади от тяхното от нищо не смущавано до сега щастие, пробуди ги от техния сладостен сън един пушечен гърмеж. Последна втори, трети. И докато г-н Га да подаде главата си навън и види що става, техните съседи заискачаха от дупките си и нададоха тревожни гракове.

Г-жа Вранка трепереше като лист. Г-н Га излезе на входа на дупката и се заоглежда. Зададоха се тълпа въоръжени хора и след тях още по-голяма тълпа от деца, боси, чорлави, немити, които скачаха, викаха, крещяха и махаха с ръце, спираха под дърветата, размахваха шапките си, хвърляха камъни. Ята подплашени врани литваха с жалостни викове и в тях се прицелваха и гърмяха.

Но дали против тях беше, наистина, тази суматоха? Или са случайни пътници и без да искат предизвикаха тази паника? — размишляваше г-н Га. — Ето, те ще отминат и ще се възцари отново първото спокойствие в гората, успокояваше той г-жа Вранка. Та нали толкова пъти спокойно са крачили след тях, след ралата им и безнаказано са кълвели от пръснатите зрънца? И нали всяка зима са се изхранвали и спасявали от гладна смърт там, в техните дворове, наред с кокошките и овцете им? Какво можеха да искат сега от тях? Между човешкото и вранското царства никога не е съществувала вражда. Господин Га поне не помни.

Но тълпата приближаваше, г-н Га можеше да следи всичко. Неговият пост беше отличен, естествено запазен от множество листа. През една дупчица той можеше да наблюдава всичко, без сам той да бъде забелязан от най-зоркото око. Хората продължаваха своята кървава робота. Война! Истинска война бе обявена на клетия гарженски род. Земята бе покрита с трупове. Останалите живи с писък се бяха пръснали незнайно де.

— Бъди спокойна, миличка, на безопасно място сме, никой не може да ни забележи, гнездото ни е тъй скътано в гъстите листа, утешаваше г-н Га съпругата си, сам малко разколебан в безопасността и смутен от туй, че хората не само не отминаваха, но започнаха да се катерят по дърветата и да тършуват из гнездата. Те вадеха малки, току що излюпени вранчета и със злобен смях ги удряха в земята и те ставаха на пихтия. Събираха неизлюпените яйца в шапките си не изказано радостни. Явно, нещо се е провинил гарженския род пред човеците. Човеците бяха решили да изтребят гарженския род. В това нямаше вече съмнение. Защо и за какво, нямаше вече време да се размишлява, защото г-н Га видя как един от враговете прегърна здраво дебелото стебло на дървото, където бе тяхното жилище и ловко се заизкачва по него. Но той не искаше да безпокои силно другарката си и по възможност с най-спокойният глас й каза: „Да избягаме временно. Хората вече са много близо. Нас, може би, ще забележат по лесно, а яйцата ни може и да не намерят. Тя нищо не знаеше от станалото вън. И доверявайки се напълно на своя верен съпруг, тя покри яйчицата набързо със застилката на жилището и двамата мигновено изфучаха над главите на хората, и докато се опомнят и гръмнат, те бяха достатъчно далеч, за да ги улучи куршума.

Как са преминали гората и къде са се отзовали, те не знаеха. И прекалели от умора и вълнение, те кацнаха на едно усамотено дърво, далеч в полето.

— Що значи всичко това, Боже мой? Каква бе тази страшна напаст? Ох, децата ми, милите ми дечица, малките ми топли яйчица! Какво ще стане с тях сега? — стенеше г-жа Вранка, гледайки плахо и скръбно своя съпруг.

Как да я утеши? Какво да й каже? Тя не знаеше нищо от ужаса, който видя той. Той видя пред очите си тяхната съседка от ляво простреляна и паднела мъртва на земята. Видя как съседите им от дясно отлетяха като тях далеч от дупката си, а техните малки току що излюпени гаржета размазани по земята. Та само това ли? Земята бе покрита с убити техни събратя и размазани гарже-яйца. Сълзи го давеха и той не можеше да продума. Но за да скрие сълзите си от своята другарка, престори се че прави някакви наблюдения и подскачаше от клон на клон към върха на дървото. Но тя пък се боеше да остане за миг далеч от него и го следваше по петите.

Ето че се чуха жалостни викове и се зададоха две черни точки, които идеха по направление на тях. Излязоха техни познати, мъж и жена. Той, ударен силно в крака с последни сили едва се домъкна до дървото. След тях запристигаха и други бегълци, които се лутаха кой знае къде и колко, зашеметени от гърма и страха и капнали от умора едва дишайки, накацаха, като видяха своите събратя.

Една вранка беше неутешима. Тя видяла, как се покачило едно момче на дървото където било гнездото им, извадило яйчицата и ги понесло радостно в шапката си. Тя знаеше че вече няма никъде да ги види.

Умората надви. Почнаха да стихват воплите. Затихнаха и гърмежите. Лек ветрец разклащаше листата на дърветата и милваше клетите бегълци. Слънцето наклони на запад и зеленото поле прие друг оттенък. Сякаш бе метнат връх него лек златист воал. Въздухът все още трептеше от топлина. А небето бе безкрайно синьо! И този ден белязан да бъде празник, може би, най-хубавия пролетен ден донесе такава участ. Просто, не искаха да вярват. Дали пък не бяха сънували? Дали това не бе само един лош сън? И те се спогледаха. И без да си продумат, разпериха криле всички, като по даден знак, и се отправиха към осиротялата гора.

Уви! Картината бе по-страшна и по-скръбна и от най-страшния сън. Величественото вранско царство съвършено разорено! Всички гнезда сринати на земята. Дърветата с изпочупени клони и обрулени листа. По цветния килим на земята локви кръв, в които се валят техните невинни рожби, яйчица и другари. Прегракнали и обезсилени гласове оплакваха скъпи близки . . . Сърцето се къса при вида на такава картина.

Г-жа Вранка не можеше по-вече да продължава. Тя знаеше какво я чака и нея в къщи и обезсилена кацна на едно дърво. Г-н Га намери сили да продължи през полето на смъртта. Поддържаше го едва скритата надежда.

Непразно, обаче, се озърта и търси. Сполетяла го бе общата участ! Как се върна при г-жа Вранка не помни! И какво ще й каже не мисли! Той, просто се върна. Кацна близо до нея и свря глава под крилото си в безнадеждна скръб. . .

Н. Ч.

[Ани]

Братска среща

На 10 Април Бургаското братство устрои братска среща, на която присъстваха много братя и сестри от селата — Баня, Каменово, Бата, Каблешково и др.

Всички бяха осенени от пламъка на свещения огън и от чувството на високия идеал, добре схванали важността на този акт. Вечерята мина особено задушевна. Наистина, при такава интимност и съзнание на братски дълг и отношение, човек лесно може да се подготви за настъпващото ново време на Царството Божие.

Колко мило и радостно е, да съзерцаваш светлият поглед, да чувстваш душевната топлина, да си озарен от лъчите на духа на братята си! Така сплотени духовните сили в общ стремеж, неминуемо потичат светлинните енергии, които обновяват душата и мисълта.

Велко