Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217

Ако една клетка от нашия организъм си каже: не искам вече да работя за цялото тяло, ще работя само за себе си, — права ли е тя ? Да предположим, че всичките клетки се откажат да работят за другите — какво ще стане с тях? — Цялото тяло ще се разпадне и неговата смърт ще бъде и тяхна смърт.

Ний, хората, сме клетки и от великия организъм на Живата Природа, на Бога. Връзката ни с Цялото не може да се разкъса, не може да се унищожи. Каквото и да правим, ние никога не можем да станем нещо отделно от целокупния организъм на живота.

И затова страданията и лишенията на другите клетки, на другите части и органи на общия организъм, по силата на един абсолютен закон, ще се отразят и върху самите нас.

Следователно, илюзия е, самоизмама е схващането, че ние трябва да работим преди всичко за себе си, като индивиди, семейства, класи и нации, схващане, върху което се крепи личния, семейния, класовия и националния егоизъм.

Това схващане, широко приложено на практика днес, е единствената най-важна причина, поради която е нарушена хармонията в живота на човечеството. Това схващане, настойчиво поддържано, явно или тайно, от всички, е единствената причина за хаоса в света. Това е онази голяма и опасна болест от която днес смъртно страда човечеството и от която то трябва да се излекува преди всичко друго.

Да работим за Бога, това не ще рече да се откажем от всекидневните си задължения, да скъсаме връзките с близките си и да се предадем на пост и молитва.

Не! Да работим за Бога, — това ще рече да изпълним дълга си към ближните си, а за да можем да направим това, трябва -преди всичко да работим върху себе си.

Да работим за Бога — това значи да се отречем от нисшето в нас, за да заживеем за висшето.

В това именно се състои и нашето най-висше благо. Защото ний никога не можем да достигнем до пълна хармония и пълно щастие по пътя на отделеността и егоизма.

Първата задача на днешния човек е да се излекува от най-опасната си болест — егоизма — която е основната причина на всички злини.

Само тогава той ще влезе в новия живот, който е служене на Бога и пълна хармония във всичко и за всички.

К.

Ани · 31 Юли, 2020

КАКВО ТРЯБВА

Ако се намерим пред някой велик човек — мъдрец, гений или светия, които познава природните закони, има големи знания и притежава голяма светлина и ни запита: какво ви е потребно, от какво имате нужда, едва ли би се намерил човек, който правилно ще може да отговори и поиска точно това, от което неговата душа се нуждае за своето развитие. Защото човек може да чувства нужда от много неща, да има желание може би, да притежава сила, богатства, знания, но надали това, което той ще поиска, ще бъде точно това нещо, от което се нуждае неговото правилно расте-не и развитие, надали то е оня елемент, който ще го свърже с извора на живота.

И вижте колко много неща искаме да постигнем, колко много желания имаме. Някой иска да скрои дреха — да даде една форма на живота, да посочи правила и методи и всички да се нагодят да живеят в нея. Обаче той има грамадна грешка, която в края на краищата ще му донесе погром, неуспех, защото не живота трябва да се нагажда според формата, а дрехата, формата, трябва да се направи според изискванията и нуждите на живота. Методите на природата са божествени и те не ограничават. Те дават подтик и посочват Пътя към растеж и развитие. Ограничават само човешките методи.

И ако днес в много области на живота се срещат спънки и ограничения, това е защото не нагаждаме дрехата според изискванията и нуждите на живота, а ограничаваме живота в дрехата. Освен това има форми, които са станали крайно неудобни и нехигиенични за днешния ръст на живота. Те са били много добри на времето си, но днес — в продължение на много време, години и векове животът е израснал много и колко жалко, че ние, хората, искаме да го облечем в старата му дреха, искаме да го напъхаме в оная тясна форма, която той отдавна е надраснал, а сега иска нова дреха, по,голяма, по-широка, по-удобна.

Колко е жестоко и престъпно това!

Но за да видим това нещо, ние трябва да живеем с хода на времето и да се движим с бързината, с която живота се развива.

До сега в живота са опитани много методи, много учения, много системи. Те са изиграли своята роля, дали са своя резултат. Ние им благодарим за светлината, която ни са дали и подтика, с който са ни тласнали да вървим напред, да растем и се развиваме. Но днес за нас, разумните същества с будни съзнания, които разбират какво не що новият живот изисква, нова заповед се пише: „Да имаме любов помежду си“!

Учителят казва: „Онова нещо, което сега е потребно на съвременното човечество е Любовта, която носи сила в себе си. Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа. Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа“.

Ето дрехата, ето формата от която днес се нуждае съвременното човечество. Ако то е разумно, ако неговата глава е узряла, то ще напусне старата форма, ще изостави старото разбиране на насилието, на гордостта, на обсебването и ще заживее в новата форма, която е най-удобна и годна за сегашният му ръст. То ще влезе да живее в Любовта, братството, разбирателството, помощта.

Не се ли облече в новата дреха, още сега човечеството ще опита отровното жило на старият си живот, докато най после само се отврати от него и потърси със силата на всичката си душа светлия, слънчевия живот — Любовта и братството.

Каква е нашата цял на земята — взаимно изтребление ли, грабеж и обсебване ли? — Не! Нашата цел на земята е да възрастим една нова култура на братство и обич, да създадем една хармонична среда и добри условия, в които нашите души, като части на едно велико и разумно цяло, трябва да растат и разрешат задачата, която им е дадена да из пълнят. Защото нищо в живота не е създадено безцелно. Даже и най-дребното насекомо, и най-малкото камъче, и най-нищожната тревица си имат предназначение и изпълняват известна функция в живота. И те са изразители на живота. А още повече човека, като разумно същество, надарено с ум и воля да твори и създава.

Да застанем на поста си като съзнателни единици, на които предстои задачата да изпълнят дълга си към живота — да излезем от формата на отрицателните му прояви и да влезем в творческите, в градивните.

Да влезем в съюз със силите, които градят.

___________________________

Животът е един: безграничен, безсмъртен и неразделим. Върховната реалност в него, изворът из който той изтича, е Любовта. И до като не се свържем с нея, ние живеем в един свят на илюзии.

Ани · 31 Юли, 2020

ЦАРСКИЯТ СИН

Разтвори се царската порта и царят на прага застана.

В ръцете на младия принц цигулката връчи,

посочи му пътя и рече му тихо:

„Иди ти в страната, която те чака далече оттука.

Тя смърт е и мъка, в живот превърни я.

*

Иди ти да свариш, на хората радост да носиш.

Когато направиш скръбта да изчезне,

когато там цъфнат усмивки и погледи светнат,

тогава върни се. Тогава, о сине,

ще бъдеш наследник на моето царство“.

*

Изрече туй царят, целуна сина си,

И дълго го гледа самичък, как пътя поема.

Не беше на младия принц тъй лесен живота.

Все със своята вечна другарка, цигулката вярна,

вървеше по пътя през нощите дълги и дни неприветни.

*

Не беше сънят му сън сладък, покой не намери.

До него прииждаше мъка след мъка.

И песен след песен под майсторски пръсти

се лееше кротко. Подухваше вятър

и звуците топли далече трептяха в земята широка.

*

Покривката ледна, обвила сърцата, топеше се чудно.

Разцъфнаха пъпки, потоци ечаха,

И чудната песен на младия принц се слушаше вече,

преляла сърцата на всичките хора, да пее се с радост.

А той все вървеше. Косите му бяло посипа.

*

Но слънцето чудно от златните къдри в усмивката грейна.

И с тази усмивка, и с погледа светъл,

и с чудната песен на свойта цигулка обходи земята.

Където премина, живот той остави. Дълга си изпълнил бе принца.

*

Гласът на баща му го викаше вече,

„Къде ти отиваш?“ го питаха всички.

— „В домът на баща си,“ отвръщаше тихо.

Цигулката чудно трептеше в ръце му.

В. Е. Л.

Ани · 31 Юли, 2020

ИСТИНАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОКАЗАНА ПОСРЕДСТВОМ

ЛОГИКАТА И МАТЕМАТИКАТА

казва професорът по математика в

Харвърдския университет г. Ед. В. Харингтон

Свикнали сме да считаме че всичко, което е доказано с помощта на логиката, е вярно. Едно логично изложение е неоспоримо. Едно логично доказателство ни дава най-голямата сигурност, че това, което се доказва чрез него, е чиста истина. Сега, обаче, ний твърдим, че логиката няма нищо общо с истината. Положенията, които се заемаме да докажем чрез логическо размишление, съвсем не са самостоятелни, истински положения — те са само функции, следствия на други положения и, като така, не са нито истина, нито лъжа.

С една дума, нищо, което се доказва чрез логиката, не може да бъде абсолютно вярно! Тук, наистина, имаме една двойственост. От една страна, логиката е официалния гарант на истината. От друга страна, логиката няма нищо общо с истината. Как ще се обясни това противоречие?

Въпросът е също така тревожен и по отношение на математиката . . . Ний сме свикнали да считаме, че едно математическо доказателство е най-добрата възможна гаранция за абсолютна правилност. Едно математическо изложение може да бъде трудно или дори неприятно, но никой не смее да отрече истината в неговото заключение.

Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не. Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката. Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила. Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят.

Сама по себе си. логиката няма нищо общо с истината, но тъкмо този факт я прави способна да дава незаменима, безпристрастна услуга на всички науки, които поставят за своя цял постигането на истината. Математиката вече не е ограничена в тясното поле на числата и величините, но става свободна да играе своята светлоносна роля във всяка област, гдето се изисква дисциплинирана мисъл. Математиката вече не е само един изследовател на истината в едно ограничено поле. Тя става помощник на всички, които търсят истината във всички области, и следователно, увеличава хилядократно своята полезна дейност.

(из „World Youth“)

Ани · 31 Юли, 2020

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Няма нищо ново под слънцето

(из неделната беседа „Няма нищо ново под слънцето“ – 23.I.1938 г.)

Соломон е казал: Няма нищо ново на земята. — Не, има нещо ново в човешкия организъм, което Соломон не е знаел. Макар че той е мъдрец и казва, че човек е чудно и страшно създаден, но той не знае в какво седи това чудното и страшното, с което човек е бил създаден. Много хора живеят на земята, но те не могат да използват великото, което имат в себе си. Запример, в човешкия мозък има отлично радио, с антените му, което говори, схваща нещата, но той не може да го използва. Когато в моретата става никаква катастрофа с параход, на милиард километра може да се съобщи чрез радиото мястото, дето става тази катастрофа, и да дойде помощ на време. Посредством радиото може да се съобщи за всяка катастрофа, която става в пространството някъде, далеч или близо. Така може да се помогне на хората. Навсякъде в природата стават пертурбации, които, посредством радиото, могат да се схванат.

Има учени хора, които могат да отиват до слънцето и до други възвишени светове. И като се върнат, те разправят как живеят съществата там, какви са отношенията на мъжете и жените и т. н. На какъв език говорят тия същества? — На всемирен космичен език. Някои учени са поналучкали това нещо.

Разправят един анекдот на един учен, който отивал да изучава окултните науки. Случило се, че той по паднал в едно общество, дето всички били слепи. Понеже дълго време мигали с очите си, те ги атрофирали и останали слепи, без очи, вследствие на което очите им се вглъбили навътре. Като видели, че между тях има един чужденец, те поискали да разберат каква е разликата между тях и него. Като го питали дълго време, разбрали, че той прилича напълно на тях, но се различава само в очите си. — Неговите очи били някак изпъкнали навън. Като разбрали, че той има очи, те започнали да натискат очите му — да стане като тях.

Така правят всички съвременни хора. Като видят, че някой човек няма убеждения като техните, те започват да го натискат, да замяза на тях. Каквото човек има, всичко е на място. Каквито дарби и да има човек, те са на мястото си. И ако някога човек греши, тези грешки се дължат на факта, че той не знае още как да оперира с тази организация, която му е дадена.

Най-чудната организация на земята, това е човешкият организъм.

В него са застъпени всички науки: и химия, и физика, и астрономия, и социология, и психология, и всички духовни науки. Също така в човешкия организъм има всички апарати, с които може да се вижда, какво става в другия свят. Всеки от вас може да види това, но трябва да знаете как да насочите апарата си, към кой свят да го обърнете. Защото има различни светове: едни са тъмни и те изпущат тъмнина. Други светове са светли — те изпущат светлина.

Учените казват, че тази тъмната светлина е онази, в която някога нашата земя е попаднала, та и до днес още не можем да се освободим от тази светлина, от тази каша. Едва сега човечеството излиза от тази тъмна зона. След сто или двеста години можем да бъдем далеч от тази зона. Тогава светът ще бъде обвит с Божествена светлина и сам по себе си ще се оправи. Сега хората боледуват и грешат. Това, което хората наричат грях, е една епидемия, която е дошла отвън.

Сега това са твърдения, които още не са доказани. За сега аз ви ги давам като разкази от Хиляда и една нощ. Обаче, не считайте, че те са лъжа. Те са математически вероятности. Ако някой окултист, който разбира от вероятностите и от материята, от която са направени билетите, си купи билет, неговият билет непременно ще спечели. Ако си купи такъв билет, в деня на тегленето на лотарията, с мисълта си, той ще изкара в барабана тъкмо тези топки, какъвто е номера на неговия билет. Ако имате някой заминал ваш близък, който разбира от окултните науки, с мисълта си той ще вкара тъкмо тия топки, които да отговарят на вашия номер и така ще спечелите Ако някой невежа ви определи номера, вие ще изгубите.

Един химик, наш познат, ми разправяше една опитност. Когато следвал в университета и трябвало да се яви на изпит, професорът му, това било в странство, му дава една трудна задача, за разрешаването на която са били нужни около 7 — 8 часа. Студентът започва да решава задачата и в половин час я решил — всички действия били извършени. Професорът погледнал задачата, видял, че е вярно решена, но казал на студента: Невъзможно е тази задача да се реши в половин час. И после го запитал: Ти имаш ли някой твой близък заминал? — Имам. Тогава възможно е да се реши в половин час. Обаче ти сам по никой начин не би могъл да я решиш. Ако тя се реши по всички правила, както е в учебниците, за това се искат най-малко седем осем часа, а ти в половин час издържа изпита си много добре. Обаче друг подобен случай с никой химик не се е случвал. Този пример е важен дотолкова, доколкото да се увери човек, че извън физическия свят има друг един разумен свят, който взема участие, във всичко, което хората вършат.

Та понякога вие се обезсърчавате, като мислите, че никой не се грижи за вас, че сте изоставени като някой кораб в пространството и трябва сами да се грижите за себе си. Не, това не е така. Това е едно заблуждение. Вие трябва да имате един апарат, с който да влезете във връзка с духовния свят. Някои хора не искат да бъдат духовни, не искат да се молят, не искат в нищо да вярват, като мислите, че това е заблуждение. Нещата всякога може да се проверят. Аз мога да ви дам правила, чрез които да поставите вярата си на опит, да видите права ли е или не. Когато вярата ви е права, вие усещате една пълнота в слънчевия възел, в симпатичната нервна система. А когато нещата не са верни, вие усещате в себе си едно раздвояване. Винаги има два гласа в човека, които му нашепват. Единият глас казва че ще спечелиш, а другият глас казва, че няма да спечелиш. И човек се оплита, не знае ще спечели ли или няма да спечели. Човек не знае на кой глас да вярва. Понеже е ангажиран с много работи и не може да се съсредоточи, а пък му се иска да спечели, той вярва на този глас, който му казва, че ще спечели един милион и си купува билет. Но излиза че не печели. След това идва разочарованието. Същото нещо се случва и при женитбите на хората.

Невидимият свят е много взискателен Тебе, запример ти трябват хиляда лева По никой начин не искай повече, нито по малко. Искай точно толкова, колкото ти трябват. Ако искаш повече — лошо. Ако искаш по-малко — пак лошо Хилядата лева ще ти дойдат, и то точно колкото си искал. —- Как ще дойдат? — Сега аз няма да се спирам да обяснявам как ще дойдат. Важното е. че ще дойдат. Как ще дойдат? Като отиде на един извор, който тече изобилно, трябва ли да питаш отгде и как иде тази вода? Ако ти вземеш едно шише с тясно гърло и отидеш на извора, който тече изобилно, шишето ще се на пълни, но много бавно. Но ако вземеш една голяма кана, с широка уста, тя моментално ще се напълни. Много бързо става. Вие искате да знаете как става това Вие, с вашето неверие, мязате на шишета с тесни уста, че и да иска Провидението да ви помогне, не може. Затова турете си голямо гърло, голяма уста, бързо да стане. Това значи да се молите. Като се помолите, всичко ще стане бързо. Когато стане, тогава ще го видите и вие.

Божественият Промисъл в света се проявява в крайните резултати, когато човек изгуби всички възможности, всички условия и всякаква надежда. Щом човек изгуби всички човешки условия, на които е привикнал Да разчита, тогава се проявява Божественото, като спасител на човека, да му покаже, че има един Божествен Промисъл в света, който взима пред вид всички наши изпитания на земята. Онова, което има да стане, всичко е предвидено, ти не можеш да се избавиш от него.

Аз, който предвиждам всичко, до сега нито един път не съм могъл да се избавя от това, което ми дохожда. Защото ако се избавя от едно зло, ще ми дойде второ, по-голямо зло. Следователно, приемайте злините, които ви идат. Аз зная, че когато приема разумно едно зло, след него иде някакво добро. Следователно, всяко страдание в света е предвестник на някакво добро, което иде.

Това е закон. Защо е така, няма какво да се обяснява. Така е. Всички велики хора, всички майки и бащи са минали през големи изпитания, докато им дойдат добрините в света. Когато се намерите пред големи изпитания, вие казвате, че Господ ви е забравил. Не, Господ не ви е забравил, но или вие сте Го забравили, или не вярвате в това, което ви се проповядва. Мъчно е човек да вярва. Понякога нещата не стават така, както вие вярвате или както очаквате. Те стават по особен начин. Няма нищо по-хубаво, обаче, от това, да вярваш, че има едно Божествено око, че има един приятел, който мисли за тебе. Не се смущавайте. Като дойде някое изпитание, кажи: Ще мине това изпитание. Ако мислиш така, то естествено ще мине.

Ще ви приведа един пример за един български свещеник, който пътувал от Варна за Добрич. Понеже по това време имало много разбойници по пътя, свещеникът взел със себе си един турчин. да го придружава. Свещеникът носел пари със се бе си. Като дошли до селото Ботево, свещеникът чул че някой цъка с пушката си. Обърнал се да види, и вижда, че един разбойник се прицелил в него, иска да го убие. Но веднага той паднал пред краката на свещеника и казал: „Извини ме, папаз ефенди, аз исках да те убия, но пушката ми не хваща. Ти си Божи човек, затова не можах да те убия“. Както виждате, този поп никакъв куршум не го хваща. Това са забелязали и във време на война. Там са попадали в тъй наречената „мъртва зона“. Някой войник или офицер минава през тази зона дето картечници работят, гранати, куршуми падат на всяка крачка, но нищо не го засяга, той си минава като че ли нищо не става около него. Това показва, че в света не може да стане нещо, което да изненада Провидението, много работи за нас се виждат чудни, но всичко в света е предвидено. Ако не вярвате, направете опити. Но не се дръжте за старите вярвания.

Дотолкова, доколкото вие вирвате в хората, дотолкова и те вярват във вас. Дотолкова, доколкото ги обичате, дотолкова и те ще ви обичат. Доколкото обичате Бога и вярвате в него, дотолкова и Той ще ви отговори. Понякога ние искаме да заставим Божественото да има по-голяма любов към нас. Няма защо да има по-голяма любов. Всичко е предвидено, ние нямаме право да изопачаваме Божия закон. Който се осмели да изопачава Божия закон, той си създава най-големите нещастия. Запример, някой страда. Защо да не възложи грижата си върху Бога и да чака? Бог може да те опита, да те прекара през най-големи изпитания, както прекара онези тримата младежи през огнената пещ. Те казаха: Нас Бог може да ни избави, но и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на чуждите богове. По-добре да умрем като герои, отколкото като страхливци.

Едно ще ви кажа сега: Имайте вяра, не се страхувайте от мъчнотиите, не се страхувайте от глада, не се страхувайте от безпаричието, не се страхувайте от болестите, каквито и да са те, не се страхувайте от студа, от снега — от нищо не се страхувайте. Щом от нищо не се страхувате, като дойде смъртта ще се откаже да ви вземе. При любовта и смъртта отстъпва. Детето на една майка се разболяло. Тя го хванала, прегърнала го и започнала да говори с Господа: „Господи, не давам детето си. Ако вземеш детето ми, с него заедно вземи и мене. Или пък остави и мене и детето ми.“ Господ не иска да вземе детето й, но Той опитва волята й. Господ е изпратил това дете на земята да живее и работи.

Тъй щото, когато децата на някои майки умират, това се дължи на безволието и слабата вяра на тия майки.

Хората умират по единствената причина, че любовта им отслабва. Колкото любовта помежду хората отслабва, толкова повече те умират. Причината на болестите между хората се дължи именно на безлюбието в тях, на отсъствието на всякаква вяра. За да не боледуват, хората трябва да живеят духовен живот. Следователно за да се продължи живота на хората, за да бъдат щастливи, те трябва да увеличат любовта в себе си.

Увеличете вярата си, за да се увеличи и вашата разумност. Увеличете силата на вашия дух, за да се увеличи, за да се усили вашата вяра.

Ти ще обичаш, ще отправиш своите чувства и своята мисъл към всички, както слънцето изгрява и отправя своята светлина и топлина към всички. Ще вярваш, че Бог е скрит във всички живи същества и от всички и навсякъде може да ти се помогне. Някой път може да дойде един ангел да ти помогне, но засега на земята има много ангели въплътени, които всякога могат да ти се притекат на помощ. Достатъчно е да отправите мисълта си към тия ангели и те веднага ще дойдат да ви помогнат. И в София има доста въплътени ангели. Не само в България, но и в Англия, и в Америка, и във Франция, и в Русия, навсякъде има такива ангели. Благодарение на тези ангели — служители на Бога, хората могат да понесат тия изпитания, през които минавате.

Сега целият свят минава през едно голямо изпитание и тия ангели идат да помагат. Земята претърпява едно голямо преустройство. Не само земята, но и човешкото сърце минава през едно голямо преустройване. Бог създава в хората едно ново сърце и написва в него своя закон. Той създава и нов ум в хората, нова конструкция, за да могат да дойдат новите хора в света. Тия нови хора ще имат ново верую, ново разбиране.

„Няма нищо ново под слънцето“. Но има нещо ново над слънцето. „И вятърът вее където ще и гласът му чуваш, но не знаеш откъде иде“. Така е с всеки, който е роден от Бога.

Това, което не знаем, този свят, който сега иде, това е Божествената любов, която сега иде. И хората не знаят от къде иде тя. Снегът сега се топи. Навсякъде едно безпокойствие. Голямо наводнение става сега. Но хората не знаят какво ще стане. Казват: Ще се стопи всичкият сняг и лед и къщите ще бъдат потопени. Нивите ще бъдат добре наторени и ще има ядене и пиене в изобилие. Всички ще ядат и ще пият и братски ще живеят под своята смокиня.

17 неделна беседа, от Учителя.

държана на 23 януари 1938 год.

София — Изгрев

Ани · 31 Юли, 2020

Прозрение

Души страдални, тъжни, изнурени

Всред хаос, бури и борби,

Ний днес се вслушваме, възрадвани, смирени,

Във нежни звуци от тръби.

Кои зората дивна възвестя ват

На мир любов и красота,

Всред наш'та горест те ни надаряват

С надежда, сила, свобода.

И, мъдрост от вековен опит сбрана.

Просветва в наш’те глъбини —

На вярата на тихата поляна

Посрещаме мечтани бъднини.

Във тайната велика ний прозряхме

На Вечния, Единния живот.

И смисъл във страдан’ята видяхме,

Във всяка скръб — прекрасен, слънчев плод.

Разкрили в себе извора Божествен,

Ний слушаме как струята звучи

И в ритъма на този химн тържествен,

Изгряват в нас Божествени лъчи.

В. С. Недев

Ани · 31 Юли, 2020

Лъч

Светъл лъч нечакано над мен се спусна.

Нежна ласка бе и светлината му

и меката му топлина.

Зарадвана усмихна се душата ми

и като цветна пъпка

към лъча листенца тя разпусна —

напои го с аромат

*

В багри затрептяха чувства,

с дъх на свежест утринна

изплетени и светлина.

Мисъл тънка и дълбока се роди —

осветена от лъча.

Невидима ръка — с любов простряна —

с него ме докосна

и обилно радост в мен разля.

*

Кой безумец би поискал

слънчевия лъч до себе си да спре?

Кой посмял би да помисли,

че за него само е изпратен той?

Р.

Ани · 31 Юли, 2020

КЪДЕ ОТИВАТ

Аз знам дъжда къде отива

Докосне ли се до земята;

Дълбоко се у нея скрива

И струи сбира в глъбината.

*

А после в извор чист избликва,

Тече и пои долините.

След туй се радостно провиква

И в пара бяга във висините.

*

А моите сълзи где отиват?

Къде потъват, где изчезват?

В коя река, море се вливат? —

Следа от тях не забелязвам.

*

Една след друга тет се гонят

Извират мене от сърцето . . .

Обилно те се ронят, ронят

И губят се из праховете . . .

*

Аз знам дъжда къде отива

Докосне ли се до земята.

Но моите сълзи где се вливат?

Достигат ли до небесата ?

Олга Славчева

Ани · 31 Юли, 2020

Младежта

За слънчев лъч душата ни копнее,

За слънчев лъч на пролетта! . . .

Под слънчев лъч сърцето ни да зрее, —

Това сме ние — младежта! . . .

*

И със стъпки смело ний бразди ше порим,

Бразди, засети в пролетта! . . .

И кой запита, нека отговорим: —

Това сме ние — младежта! . . .

*

В сърца ни бликат блянове, копнежи. –

Зрънца сме плодни в пролетта.

В гръдта си крием златните залежи! . . .

Това сме ние — младежта!...

*

Стъпка по стъпка ний, макар и мудно,

Със песни будим пролетта! . . .

Че идва ден на слънце ранобудно . . .

Това сме ние — младежта! . . .

*

И жадни за наука...трептят ни душите, —

За дъжд е жадна пролетта!. . .

Приятно чакаме тук слънчеви ний дните! . . .

Това сме ние — младежта!

Климент

Ани · 31 Юли, 2020

СВЕТЛИНА

В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО

И прекара той дълги години, посред тишината на природата, в самота и мир! . . .

И премина безбройни нощи в тихо бдение, посред светлия храм на своята душа! . . .

Изминаха се много дни в съзерцание и едва бе направил първата стъпка към Нея —

Истината — Великият път към светлата бъднина! . . .

А беше прочел в книгата на Златните съкровища, гдето бе казано:

„И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

И търси я той вред и навсякъде.

И прочете всички книги на съвременната си светска мъдрост, като преброди всичките школи на философската й мисъл и никъде я не намери!..

Ала от всичко това, едно само разбра:

— Великата истина — основният закон в света и нещата в него — чрез разума не се постига, защото тя стои по горе от него!

И на душата му стана леко и спокойно, ала в духа му се появи силен стремеж да я постигне!

И се предаде той, с цялото си естество, на работа, бдение и труд! . .

* * *

Нощ . . . тиха . . . безмълвна, вълшебна нощ! . .

Милиони звезди, от лазурните височини, изпращаха своята лека, сребърна светлина, върху морно заспалата земя.

Пълният месец гордо се носеше по сапфирените небеса и като някой вълшебен цар, изпращаше своите магнитни сили върху живата природа, като успокояваше живота по нея.

Всичко спеше в обятията на сладкия сън! . .

Само той, един, облегнат върху острите върхове на гранитната скала, които се врязваха дълбоко в сухите му побити мускули, впил орлов поглед в безмълвието на нощта беше потопен цял в Мира на съзерцанието! . .

Около него царуваше дълбока тишина!

Над него високо се издига ще остър гранитен връх, а долу — под нозете му — дълбоко се разтваряше бездънна пропаст, острите скали на която полуосветени от блясъка на светлата месечина, изглеждаха като тайнствени видения, висящи, посред мрачната падина.

И посред това нямо безмълвие на красивата балканска нощ . . посред това глухо царство на потайна доба, видя той беловлас старец да застана смирено пред него. По светлото му матово лице се четеше отпечатъкът на световната мъдрост на посветените, а кротките му невинни погледи носеха навсякъде мир и спокойствие.

И проговори му той със своя тих и спокоен глас:

„О, сине, на смирението! . . . Чух в тишината на безмълвието гласа на мисълта ти и дойдох!

Аз съм царя на Ментала в природата! . . . Моето царство е пределно.

От границата на нисшите животински проблясъци на съзнанието започва то, за да свърши с пробуждането на Божественото свръхсъзнание у човека.

През него трябва да мине всяко едно живо същество в пътя на своето съвършенство.

Такъв е закона! . .

Разум-Сила е етап, когото трябва да достигне и премине всека една жива твар, за да се самопознае. И когато го придобие тя ще се почувства в низините на своето развитие, като човек — животно.

Ала тя трябва да достигне Богочовека, защото в Свещената книга на завета е писано:

„Първият човек беше жива душа, а последният — дух животворящ!“

Ала тежък е пътя в низините на живота за да се постигне разума, като сила на свръхсъзнанието! . . .

Безбройни са мъките и страданията, през които трябва да мине всека една пробудена душа, за да се удостои с великото име — Човек-Бог.

Но когато почнеш да го търсиш с пълна любов и смирение, ти ще го намериш, защото той те загражда отвсякъде . . .

Разум-Сила е заключен във всека една форма, както тайните на мъдростта са скрити в образа на Сфинкса! . .

Той крепи живата природа, която те загражда отвсякъде и се проявява в тебе, около тебе и далече зад тебе в необятното мирово пространство.

И твоето съвършенство съди в развитието способността да придобиеш силата му!

„Знанието е сила,“ са казали мъдреците на всичките векове. Ала тази сила до сега е била и е още вън от тебе. Тя се носи като „Живо Слово“ с бързината на мисълта, в безкрайното царство на вечността. И от нея са произлезли, произлизат и ще произлизат безбройните мирове — звезди, слънца, със своите малки и големи спътници — планети в небесата

Ала един ден, когато тази сила се прояви вътре в тебе, в цялата своя пълнота, ти ще постигнеш съвършенството на свръхчовека.

И вложена е тя в тебе, както е вложена и вън от тебе, в основата на мирозданието, защото то и ти сте съградени върху основата на един и същ закон.

А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила!

И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни.

И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло.

И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум.

И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието!

И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните.

Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила.

И ще станеш един от съвършените!

О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . .

Няма по-велико нещо от това да си един от служителите на Властите, да владееш великите техни универсални закони, върху които е съграден света и нещата в него, разумно като ги използваш да подпомогнеш развитието на общия - Божествен план в природата! Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята!

Няма по-велико нещо от това да си един от жетварите на Бога, в неговата свещена нива на живота I

Да бъде благословен всеки един, който се стреми да бъде такъв!

И като го благослови с кръстно знамение, което пробуди неговото духовно съзнание, той му подаде трилистов папирус, тихо като му пошепна:

— В загадката е вложена всякога отгатката!

— Търси я!

— И намери! . .

— Аз ти давам три листа . . . три света . . . три сили! . .

— Мъдрост . . . Любов . . . Истина! . .

— Прочети ги! Разбери ги! Приложи ги1 . .

— Със сърцето, душата и умът си — постигни ги! . .

(следва)

Сл. Камбуров

Ани · 31 Юли, 2020

ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В СВЕТА

Писмо от Грац (Австрия),

Драги брат,

Първом сърдечно ти благодаря за трите броя на в-к „Frateco.“

Като прочетох вестниците, аз се много зарадвах, че и в България има такова подобно духовно движение както нашето „Nov – Salem“ в немските области. Твърде голямо доказателство за мен, че Господ е посетил и посещава всички народи и племена — всички според тяхната светлина и способност да схващат. И във всяка епоха е имало откровения. Всеки народ сега си има свой пророк или вдъхновители. Индия ида своя Саду-Сундар-Синг и Тагор; Русия има Толстой; вашата България — П. Дънов и т. н, а германците имаха Сведенборг, Бьоме, Шелинг, а още продължава да живее със своите съчинения Яков Лорбер ново откровение в 25 тома. Лорбер е живял най-много в моя рожден град Грац.

И аз откровено ви казвам, че без помощта на Лорбер, аз никога не бих узнал скритата страна на живота на Исуса, както е писано и в „Frateco“ бр. 9 — 10 в статията „Христос“ от П. Дънов, че в Евангелието са запазени само откъслеци от живота на Исуса. А днес Христос говори по друг начин и употребява други думи.

С братски поздрав

Jozef Eder

Ани · 31 Юли, 2020

В. Пашов

(8)

АСТРОЛОГИЯТА

като увод в херметичната наука философия

Част I.

И от това гледище когато говорим за планетите в Космоса, подразбираме динамизиране на известни качества в Словото. Гениално е предал тази идея великия посветен евангелист Йоан в първата глава на откровението. Ето как описва той тази велика тайна: „Бидох в изстъпление духом, и чух зад себе си глас голям като от тръба който говореше: Аз съм Алфа и Омега, първи и последен. И обърнах се да видя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видех седем светилници златни. И всред седемте светилници видях едного подобен Сину Человечески, облечен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс. А главата и космите му бяха бели, като бела вълна, като сняг и очите му като пламък огнен. И очите му подобни халколиван, като в пещ нажежени, а гласът му като глас на много води. И имаше в дясната си ръка седем звезди.

И Словото му казва: „Напиши това що си видял и което е и което има да бъде след това — тайната на седемте звезди и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви. И седемте светилника, които си видел, седемте църкви са.“ Същата идея както видехме е предадена и във видението на Хермеса, защото реалността в своите основи е неизменна и вечна.

Следователно, като творчески център на Битието е Словото. Вселената е външната страна на Словото. Четирите елемента дванадесетте зодиакални знаци и 12-те планети, това са само органи, чрез които Словото се проявява и твори в човека и в Битието и навсякъде в природата. Навсякъде се намира този отпечатък на творчеството — защото туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу.

Следователно, когато говорим за енергиите и теченията в природата, не ги схващаме като механически течения, но като живи сили, зад които стои великата разумност на Словото.

ГЛАВА VII.

Космически фактори на развитието

За да разберем живота на човека, трябва да го разгледа ме във връзка с живота и развитието на целия Космос. Ако искаме да разберем живота на човека само в тесните рамки на земята, с нейните сили и закони, ще имаме много ограничени понятия за човека. Тъкмо това прави съвременната наука. Но херметичната наука има един по широк поглед и разглежда човека във връзка с живота на целия Космос. Според херметичната наука, целия Космос представя един жив организъм и всички части на този грамаден организъм се намират в тясна вътрешна зависимост и взаимодействие. И целия този организъм е проникнат от едно велико съзнание, което е вътрешната връзка между всичките части. В такъв случай живота на целокупния организъм обуславя проявата и съществуването на отделните части и частите обуславят цялото в неговото проявление.

Както видехме, един от принципите на херметичната философия гласи — туй което е долу е подобно на туй, което е горе. Човек е подобен на Космоса. Човек представя от себе си една малка вселена,, един малък космос; следователно, всички сили и елементи, които намираме в човека, намираме ги и в Космоса и обратно — всички сили, процеси и явления в Космоса, ги намираме и в човека. От човека към Космоса и от Космоса към човека — това са два пътя на научно и философско изследване. Това значи, изследвайки и проучвайки човека, ако знаем съответствията, същевременно ние изследваме и Космоса. И изследвайки Космоса, ние изучаваме онази страна от човека, която ни е недостъпна, иначе, в човека благодарение на потенциалността или миниатюрността си.

В херметичната философия едновременно се работи и с двата метода на изследване, на базата на принципа — туй, което е горе, е подобно на туй което е долу, и туй което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изследвайки човека, ние изследваме природата, и изследвайки природата, ние изследваме човека. Но както казах и по горе, трябва да знаем правилно да намираме съответствията. Но изисква се голямо знание и мъдрост за да се проникне в тази тайна, защото подобието не е по форма, а по съдържание и смисъл. Затова малцина владеят тази тайна и могат да проникнат във вътрешната мъдрост, която ръководи целия космичен процес във всички плоскости на неговото проявление.

Херметичната наука разделя човека на три части, всяка от които включва в себе си елементите на целия човек. Първият човек, това е главата, с всички органи по нея и мозъка, в когото се намират локализирани всички центрове, които управляват целия организъм. И затова казваме, че мозъка, това е човека. Мозъка създава човека. Мозъка, това е Божествения свят в човека. Това е идейния свят на човека. Мозъка, казва Учителя, е израз, кондензация на умствения свят. А в умствения свят се намират преобразите на всичко съществуващо. Следователно, и в човешкия мозък се намират всички богатства, които Бог е дал на човека. В мозъка е вложен капиталът, който човек трябва да тури в обръщение през вечността, казва Учителя. Този първи човек е свързан със силите на Космоса, със силите, които функционират в безграничното космично пространство и се проявяват чрез зодиака или зодиакалните знаци. И посветените в тайните на херметичната наука ни казват, че целия зодиак се намира в човешкия мозък. Силите на безграничния Космос строят човешкия мозък. И когато човек развие силите, които се намират за сега в потенциално състояние в мозъка, той ще бъде гражданин на Космоса, т. е. свободно ще се движи из целия Космос. Това са възможности за далечното бъдеще.

Втория човек е средния, който включва гърдите с белите дробове, сърцето и гръбначния мозък и симпатичната система, като връзка между средния и долния човек. Той е свързан със силите на духовния свят, с духовното тяло на човека. Там е седалището на чувствата, на душата. Този свят в човека е свързан със силите не слънцето. Силите на слънчевата система строят този човек. Когато човек развие и завладее тези сили, той ще стане гражданин на слънчевата система — ще може свободно да се движи в пределите на слънчевата система.

Третия човек е долния човек, който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи — черва, черен дроб, жлъчка, бъбреците, половите органи, бедрата, колените, пищялите и стъпалата. Някои от тия органи са във връзка и с втория свят — симпатичната система, черния дроб и далак. Мозъка на този човек е симпатичната система. Този човек е свързан със силите на земята. Силите на земята строят долния човек, земния човек.

От правилното функциониране на всеки от тези три човека зависи какво е отношението на човека към даден свят. Когато функционират. правилно и хармонично и трите части на човека, тогаз имаме хармонично развит човек, който може да се развива правилно.

Всяка една от трите части, на човека има от своя страна тройно и от друга страна седморно деление. И тогава имаме следното разпределение на човека: физически човек, който е свързан със силите на земята, в широк смисъл вземено (заземено), който от своя страна е троичен — главата която представлява Божествения свят в човека, седалище на човешкия ум и условие за проява на човешкия дух. Гърдите, които представя т духовният човек з физическия човек — тук е сърцето на човека, чрез които се проявява човешката душа. И най-после стомаха и краката, които представя земния човек във физическия човек. Той има отношение към човешката воля И тъй във физическия човек имаме отразен целия човек, като външно имаме — глава, гърди и стомах, които са свързани с умственото, духовното и етерното тела, а вътрешните аспекти на тези три части на човека са — умът. сърцето и волята. Умът. сърцето и волята са вътрешната страна на физическия човек. Също така и душата и духът са троични в своите проявления.

(следва)

Ани · 31 Юли, 2020

ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА.

Какво трябва да бъде възпитанието на децата

(продължение от бр. 216)

Пробуждайте у децата обич към труд и към занимание — казвайте им, че това ни-как не е трудно, давайте всички обяснения, както съм вече казал, в разбираема и забавителна форма, въвеждайки в тях забавителния анекдотически елемент, за да ги накараме с нетърпение да очакват следващия урок.

Вселявайте в децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е потребен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, когато пък празнотата, която се вижда на някои толкова примамлива, поражда тъга, неврастения, отвращение от живота и в края на краищата води към нередовност и разврат и дори престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани в него от празния живот.

Учете децата да бъдат всякога вежливи и учтиви с всички, — а особено в обноските си към ония, които случайността на раждането е поставила по-низко от тях, — да уважават старостта и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци.

Говорете им, че човек е длъжен еднакво да обича всички, без разлика на произход, че той е длъжен всякога да бъде готов да оказва помощ на оногова, който би се нуждаел от такава, че той е длъжен всякога да мисли повече за другите, отколкото за себе си. Само постъпвайки по такъв начин, човек, без да се старае дори, се сдобива с вътрешно задоволство, което през целия си живот дири егоистът, но никога не го намира.

Грижете се децата да имат вяра у себе си, — научете ги, че човек преди да се реши да направи нещо трябва добре да обмисля и грижливо да избягва бързите решения. Но щом веднъж обмисли, не трябва вече да се колебае и да се отказва от решението си, освен ако му докажат, че се е заблуждавал.

Обърнете особено внимание на детето върху това, че всеки човек е длъжен да встъпва в живота с напълно определена идея и твърда увереност в постигането на целта си, че благодарение на тая идея, той безусловно ще постигне тая цял. Но при това, той ни най-малко не трябва да стои със скръстени ръце: не, подбуждан от своята идея, той просто е длъжен ла направи всичко, което трябва да направи: той ще използва всички възможности, дори най-малката случайност, па била тя и сламка в ръцете на давещия се. И напротив, онзи, който се съмнява в себе си, нищо не може да постигне: той фатално прави всичко, за да претърпи неуспех.

Много важно е, щото родителите и наставниците да показват на децата пример. Детето е в голяма степен възприемчиво към внушенията. То прави всичко, което пред неговите очи вършат другите. Поради това нека родителите да се въздържат от лоши примери.

Щом детето се научи да говори, заставяйте го да произнася сутрин и вечер по два-десет пъти: „Всеки ден, във всяко отношение, все по до бре и по добре ми става.“ Тая формула спомага и на децата да имат прекрасно физическо и душевно състояние.

Емил Куе

Из „Съзнателно самовнушение“

Ани · 31 Юли, 2020

Petar Danov

APSOLUTNA ČISTOĆA

s bugarsog Dušan Bogosavljević

Beograd 1938

След „Високият идеал“ печатана на сръбски, сега излиза в Белград втора беседа на хърватски език „Абсолютна чистота“—превод на Душан Богосавлeвич, с предговор и портрет на Учителя в хубави розови корици,:— много спретнато издание и красив печат.

Един брат живеещ в Белград на свои разноски отпечата, тази беседа след като се запозна с учението на Учителя. Идеята за това му идва отвътре, след като се научава, че и други братя и сестри са отпечатвали беседи на Учителя в България, Латвия и пр. и така са придобивали привилегията да бъдат сеятели на Божието слово, толкова необходимо днес. По долу привеждаме извадки из предговора:

„Докато в първата беседа Учителя ни открива високият идеал в живота, а той - е Любов към Бога и ближните, във втората беседа „Абсолютна чистота“. Учителя ни указва на средството да се приближим към този идеал, г. то с абсолютната чистота: Чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно вътрешна и външна чистота.“

„Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това носи и Учителя. Това, което най-силно въздейства на всички у него. това е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на духа, която той е проявя-вал през целия си живот.“ „В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Братство в България Учителя е за-почнал само с един ученик преди четиридесет години, сега той има десетки хиляди въодушевени последователи, не само в България а и в странство.

„Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта почват да чуват, хроми в добродетелите почват да вървят, прокажени в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и светлинната изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много люде са оставили стария живот и са започнали нов живот, станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото училище.“

Книгата струва 3 дин. (6 лв.) и може да се достави и от редакция Братство — Севлиево. Препоръчва се на нашите братя за изучваше сръбско-хърватски.

П. Г. П.

Вход

Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217

Recommended Posts

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

Създайте акаунт

Вход