Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 222 - год. X.

Севлиево, 10 юли 1938 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

*

Съдържание:

Славянството

Учи. Пробуждане. (стих.) – Д. Антонова.

Науката и живота. (продължение от бр. 221) – Сава Калименов

Словото на Учителя. Който не носи кръста си. (из неделната беседа – 8 май 1938 г.)

Какво вредно влияние оказват неправилно съчетаните храни – зъболекар М. Стоицев

Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 221) – Влад Пашов

Из науката и живота. Ново огнище на нестинарство в Странджа планина – Груд Иванов, в. „Зора“

Бог е всичко – Benitta

250-годишнината на Сведенборг

 

[Ани]

СЛАВЯНСТВОТО

Въпреки видимата днес, при пръв поглед, изостаналост на славянството, в сравнение с другите културни народи, то носи в себе си заложбите на нещо велико и мощно, нещо, което другите народи нямат, и което ще го направи, в недалечното бъдеще, духовен водач на цялото човечество.

Бъдещето е на славянството.

Новата ера, която идва на земята, ще бъде ознаменувана с един мощен подем на славянските народи, подем всестранен, който ще им даде възможността, ще им даде силата и светлината да разрешат неразрешимите днес световни политико-икономически, религиозно-философски, научни, индивидуални, социални и международни проблеми.

И славянството ще разреши всички тези проблеми по един такъв начин, че това разрешение ще бъде разрешение за всички, — удобно, годно, полезно за всички, приемливо за всички, ползващо всички. То няма да бъде разрешение егоистично, удобно само за тях, ползващо само тях.

Новият елемент, който славяните ще внесат, не само на думи, не само с пожелание, но и на дело в света, това е елемента на международното, всечовешко и всемирно братство.

И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички.

Това са елементите, които, турени в действие и оплодотворени от Духа на Новото, ще ни дадат правилното и успешно разрешение на социалните и международни проблеми.

Това са също така елементите, които, по косвен път, ще ни изведат и до разрешението на религиозно философските и научни проблеми.

Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота.

А истинското смирение е достъпно именно на славяните. И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра.

На тия крайности са способни само славяните.

Това показва доколко силен и непреодолим е в тях импулса към търсене на истина га и правдата. Това показва, че те са готови на всички жертви, готови са да отидат до последна крайност, готови са да дадат всичко, да се откажат от всичко, в името на това, в което вярват и което е техния идеал.

Затова ключът към новият свят е в ръцете на славянските народи. Той не е нито в ръцете на немците, нито в тия на народите от латинската раса.

Новият свят е свят на истинска хармония и международно братство. А горепосочените народи и раси вече казаха своята дума. Те нямат какво да кажат повече в това направление. Те не са способни да реализират този велик и светъл идеал на утрешния ден, те не могат да водят човечеството към него, защото са доказали, че във дъно ю на всичките им планове за „умиротворение на света“ и за .международно разбирателство“, лежат тънките им, скрити сметки за собствения интерес.

Новият свят ще дойде чрез славянството което е дало досега много доказателства, че може да живее не само за себе си, че може да се жертва за другите, че може да пролива кръвта си дори за другите.

*

Бъдещето е на славянството!

Тази велика истина трябва да проникне, да оживее и да засияе непрестанно в съзнанието на всеки българин, на всеки славянин. Тази истина трябва да бъде схваната и разбрана до най-малките си подробности. Тя трябва да бъде из дигната като ръководен фар, като непогрешимо мерило в живота на народа ни.

Славянството ще може да развърне всичката своя духовна си ла и мощ, то ще може да реализира своите творчески възможности само чрез своето обединение—което ще бъде не обединение механическо, външно, формално, а обединение духовно, обединение по същина, обединение вътрешно. То ще се състои в хармониране и сливане на огромните творчески енергии в едно направление. отправянето им към една обща цял, съединяване на отделните напрежения едно единно напрежение, при което ще се получи един духовен ток на нови идеи, достатъчно силен за да обнови света.

Да работим за обединение на славянството!

Да работим за това именно обединение, което не е обединение чрез премахване на граници, а е обединение по дух!

Да работим, преди всичко, за осъзнаване, от всеки българин, от всеки славянин, на тази велика мисия на тази велика идея, чието реализиране възложено, в недалечното бъдеще, на славянството!

Да работим за уясняване на пътищата. Да работим за премахване на лутаницата, на безпътицата, на враждата, на неразбирането между славяните.

Да работим за координиране на всички сили. Да работим за изграждането на Новия свят, който славянството носи!

[Ани]

УЧИ!

— Учи, ми казва мен зората,

—учи, говори сутринта.

Денят поема тази песен,

за да я чуя вечерта.

*

—Учи, говори ми дървото

и клати всеки, златен плод,

учи, учи се като мене,

да бъдеш пълен със живот.

*

—Учи, ми шепне тишината.

—Учи, и бурята ми пей.

Студът и огънят повтарят:

—Учи, учи се и живей.

*

И камъчето и звездата,

и семчицата, и плодът,

—Учи се, шепнат и повтарят,

н долината, и върхът.

* * *

Пробуждане

О, пробуждане велико, песента на чучулига,

от полето към простора, хвръкнала като стрела,

Изгрев златен, златни багри и сияние разляно,

аромати н брилянти и танцуващи крила.

*

Песента на чучулига из небето ведросиньо,

вдъхновение, родило слънчевите чик чирик;

о, извивки на крилата, о, извивки на гласеца

и възторга от живота, безпределен и велик.

*

О, пробуждане красиво, песента на чучулига

от полето към простора, хвръкнала като стрела,

изгрев златен златни багри и сияние и радост,

и ухание неземно, и танцуващи крила.

Д. Антонова

[Ани]

НАУКАТА И ЖИВОТА

(продължение от бр. 221)

КАКВО ГОВОРЯТ ФАКТИТЕ

Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реал но съществуващо.

Преди всичко, ние искаме да подчертаем, че тук въпроса съвсем не се отнася до думи — до теории и словопрения, до схващания и умозаключения, а до факти, — до самите факти.

Убежденията и разсъжденията на хората — били те учени или неучени — са едно, а фактите са съвсем друго нещо. Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един свят на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго.

Следните думи на големия английски физик — Сър Алфред Ръсел Уолес — ще ни покажат какво нещо именно са фактите: „Аз — казва проф. Уолес — бях един тъй строг и краен материалист, че не можех да допусна в мисъл та си и най-малката представа за съществуването на нещо духовно, за нещо повече от материя и механическа енергия. Фактите, обаче, са нещо упорито. Моето внимание първом бе привлечено от едни дребни наглед, но необясними явления, констатирани в семейството на един приятел. Моето желание да зная и моята любов към истината ме подтикнаха да направя една анкета. В течение на тази анкета аз констатирах, че фактите стават все повече и повече обширни, все повече и повече разнообразни, все повече и повече отдалечени от това, което учи съвременната наука и с което се занимава съвременната философия. Те ме победиха, те ме заставиха да ги приема като факти, дълго време преди да мога да им дам съответното спиритуалистично обяснение. Тогава, в системата на моите схващания и мисли, нямаше място за тях. Малко по малко, обаче, такова място се образува“.

Преди всичко, фактите, които известният професор по физиология Шарл Рише можа да наблюдава и проучи, доказаха, че, у някои лица, съществува една способност, наречена от него „шесто сетиво“, с което те виждат, чуват и узнават неща, които с нашите обикновени 5 сетива не можем да доловим. Това не е теория, а факт, обоснован и доказан с множество най-грижливи наблюдения и експерименти.

Следователно, има хора, които освен с обикновените пет сетива, с които разполагат всички, разполагат и с други средства за познание на заобикалящата ги действителност, могат да проникнат в един свят, който е скрит за другите. Ясно е, значи, че днешната положителна наука, по един строго експериментален път, по пътя на необоримите факти, дойде до признание на ясновидството, за което окултизмът говори от толкова векове.

Защото, какво друго, ако не начални стадии на ясновидството, са проучените от Ш. Рише случаи в неговата книга „Шестото чувство“?

Разбира се, това е само една стъпка, малка стъпка на съвременната наука, към познание и признание на великите и вечни истини на живота, така както ги познава от векове окултната наука.

Ето, обаче, че по пътя на опита, по чисто експериментален път, учените, за които забранени зони не съществуват, които не се страхуват да навлязат в областта на „тайнственото“, сполучиха не само да отделят т. н. човешка душа, т. е. съзнанието, азът, заедно с астралното и етерно тела от физическото тяло, но и да ги фотографират поотделно. Първите сполучливи опити в това направление, направени от полковник де Роша, бяха подети, разширени и углъбени от Хектор Дюрвил и Шарл Ланслен и могат да бъдат проучени подробно от всеки в книгата на последния „Metode de dedoublement регsonel“. „Душата“ т. е. самият човек, — съзнанието, азът, е нещо отделно и независимо от физическото тяло. Това е един факт, това е една истина, доказана по строго експериментален път и ако някой се съмнява в това, преди да го отрича, нека проучи съчиненията по тези въпроси на гореспоменатите учени.

Отдавна преди това, тримата английски учени Майерс, Гър-ней и Сидуйк, в 700 стр. на своя труд за „Човешката личност“ представиха на тези, кои то се интересуват необорими доказателства за запазването на човешката индивидуалност след разпадането на физическото тяло.

Работите на професорите Уйлям Барет, Алфр, Уолес и Оливер Лодж, и тримата първостепенни учени, в същото направление, затвърдиха стъпките на експерименталното изследване в тази област и доказаха окончателно великата и вечна истина за съществуването на душа, отделна и независима от физическото тяло.

Ние няма да се спираме да изброяваме подробно многобройните сродни факти натрупани и изследвани в последните 50 години от професор Крукс, проф. Аксаков, проф. Боцано, проф. К. Фламарион, проф. Бойрак, проф. Уйлям Джеймс, проф. Ломброзо и мн. др.

Ако българските учени не ги познават и не ги признават, то толкова по-зле за тях. За щото това съвсем не показва, че тези факти не съществуват.

Наистина, не са само българските учени, които ги отричат и неглижират. И в странство има много учени, които държат същото поведение.

И затова професор Лодж с право казва:

„Науката още не е добила своята свобода. Все още съществуват области на изследване, които не са популярни, все още съществуват предмети, за които е забранено да се говори.“

Това неестествено и противно на всякакъв разум, на всякаква логика държане на голям брой съвременни учени или само образовани хора, ние не можем да наречем другояче, освен страх от истината Да, това е чисто и просто страх пред истината — да не разруши техните любими кумири, техните близки до сърцето им схващания, техния вкостенял мироглед, с които те са живели десетки години, с които са се сраснали и с които не искат и като че ли не могат да се разделят.

Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане гръб на фактите, кара днешните учени и интелигентни да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат.

Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен“ и „интелигент“ да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото!

Това било област за фантазьорите и шарлатаните! . .

Свещена простота!

Простота, която изпълва сърцата и умовете на учените и интелигентните повече, отколкото тия на „простия“ народ!

Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проечават една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания. Или, както казва г. Консулов, „защото били извън границите на нейните методи за изследване.“

Не! Науката още не е дошла до това положение, да сложи такива неестествени граници на своята дейност. Ако има учени, които се страхуват да навлизат в „забранената зона“, то има и такива, за които подобен страх е с нищо неоправдан фалимент, с нищо неоправдано бягство пред свещените задачи на науката.

Служейки си напълно с научните методи на прякото наблюдение и експеримента, тия учени, стъпка по стъпка, доказаха по неопровержим начин съществуването на „душата“, независимо и отделно от физическото тяло и с това опровергаха твърденията на материализма, че това било „ненаучно обяснение на живота“.

Науката, която искрено и незаинтересовано търси истината, не е спряла и няма никога да спре пред каквито и да било изкуствени, фалшиви прегради. Тя не е замръзнала в една точка и по въпроса за безсмъртната душа на човека.

Твърдението на г. Консулов в този смисъл е несъстоятелно и не отговаря на действителното положение на нещата.

С. Калименов

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Който не носи кръста си

(из неделната беседа „Който не носи кръста си“ – 8.V.1938 г.)

Съвременните хора имат особени понятия за кръста Кръстът е една формула, която трябва да се изясни математически. За да се обясни какво нещо е небето, трябват ни астрономи. Обикновените хора виждат звездите, но какво представят те — не знаят. Трябват ни геолози, за да ни обяснят какво нещо са планините и как са образувани. Обикновените хора не знаят това. Трябват ни учени хора — химици, за да ни обяснят какво нещо е водата. И духовните истини трябва да се обясняват. Кръстът е емблема, останал от най-стари времена, от незапомнени времена, още от преди времето на Христа. Когато е трябвало да накажат някой човек, наказвали са го с разпъване на кръст. Кръстът е едно от позорните наказания. Кръстът има две значения. Има един пасивен кръст и един кръст, който е в движение. От научно гледище кръстът представя четири основни точки в живота, без които човек не може да се ориентира. Така както ние се ориентираме на физическия свят с четирите посоки — изток, запад, север и юг, така и кръстът представлява една ориентировка в живота.

Виждаме, че когато заковаха Христа на кръста, бяха заковани ръцете и краката Му, но главата Му беше свободна. Главата означава Божията мъдрост. Лявата ръка представя Божията любов, а дясната — Божията истина. Краката пък представят сегашния живот на хората. Някой казват, че трябва да имат кръст. Обаче, ако те нямат ум, значи горната част на кръста я няма в тях. Ако нямат любов, значи лявата част на кръста отсъства. Ако нямат истината в себе си, дясната част на кръста я няма. Ако човек няма и крака, кръстът сам по себе си изчезва. Някой пита: Ти кръстиш ли се? — Какво означава кръстът? Това значи: Ти мислиш ли, когато реша ваш някой важен въпрос? Допитваш ли се до Божията любов? Когато искаш да направиш нещо, допитваш ли се до лявата си ръка, до сърцето? Лявата ръка има отношение до сърцето, а дясната ръка — до дробовете, до кръвоносната система в човека.

И тъй, хората на новата религия, на новата епоха в света трябва да разбират смисъла на кръста. Иначе, ако продължават да живеят със старите разбирания, те няма да придобият нищо. Ние виждаме до какво положение е дошъл света със старите си разбирания. Не е въпрос за страданията в света.

Човек трябва да сграда, но разумно. Човек трябва да прави жертви, но разумно Мнозина казват, че кръстът бил сила Божия. Силата седи в истината. Истината е, която дава свобода на човека. Любовта пък влива живот в човека. Мъдростта внася светлина и знание. Лиши човека от живота, от свободата и от светлината, той е мъртъв вече. Следователно, ние вярваме в един кръст, на който горната част, гдето е главата, е незакована. Ние вярваме в кръст, на който главата не е закована. Освен кръста, ние почитаме и пентаграмата, която представя човека. Човекът е създаден по формата на кръста. Като съберете краката на едно място и разтворите двете ръце настрана, вие образувате един кръст. Щом главата ви е свободна, с това Провидението иска да ви каже, че трябва да мислите. Вие трябва да проявявате живота си и всички ваши постъпки да бъдат свободни. Всичко, каквото човек върши, трябва да го върши свободно. Защото всички лоши работи в живота произтичат от това, че човек не е свободен Човек иска да направи нещо, прави го, а при това не е свободен.

Казвате: Какво е говорил Христос едно време? Питам: Какво ще говори Христос, ако днес дойде на земята? Ще кажете, че всичко, каквото Христос е говорил на времето си, е писано в Евангелието. Не, Христос не е казал всичко. Защото, ако се знае, че Бог е говорил на Мойсея, каква нужда имаше да изпраща и Христа на земята? Мойсей е говорил за малките деца. За това трябваше да дойде Христос да говори на възрастните хора, да им покаже как трябва да приложат това знание. Сега се казва, че след Христа не може да дойде пророк на земята. Това е най-голямото заблуждение, което може да съществува. Да мислите така, това значи да изключите Бога, да Го ограничите. Че кой изпраща пророците? — Бог ги изпраща. Ако един пророк иде от само себе си, той е самозванец. Неговата сила ще трае от ден до пладне Казвате: Отде да знаем, че някой говори истината? — Това е най-лесната работа. Онзи, който ви говори истината, той трябва да ви освободи. Ти си вързан с въже, не можеш да се мърдаш. Дойде един и казва: Аз ще ти помогна, ще те освободя. Как ще вярваш, че той ти говори истината? Той взима едно ножче, разрязва въжето и те освобождава. Сега вярваш ли вече? Вярваш ли, че той говори истината? Някой лежи, умира на леглото си, болен е. Идва един и му казва, че ще му помогне. — Отде да зная дали говори истината? — Като по седи известно време при тебе, след четири-пет часа ти ставаш от леглото си, но вече съвършено здрав. Вярваш ли, че говори истината? Съмняваш ли се вече в него? Истината носи свобода. Тъй щото, намираме ли се при някой трудни условия, според свободата, според светлината и според живота, който придобиваме, ние можем да познаем вършим ли волята Божия или не.

Бог ни е изпратил на земята и Той иска ние да учим, да живеем, да бъдем свободни и да се ползваме от всички блага на живота. Всички хора имат еднакви права. Не разбирайте това буквално. Под „еднакви права“ разбирам чиниите на всички да са пълни. В даден случай и мравята диша въздух, както и човекът, но тя диша толкова, колкото й е потребно. Значи, всички същества имат еднакви условия за живеене, но всяко живо същество се ползва от тия условия дотолкова, доколкото може да ги възприеме. Сега някой ще възразят, че злото съществува в света.

Че съществува злото, ние не го отричаме, но то е привидно зло. Хората със своето невежество са станали проводници на злото. Някой мисли, че ако е богат, ще живее повече време на земята Не, като богат, именно, той по-скоро ще умре. Животът не седи в богатството, но в любовта, която човек има към Бога. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и Христа, когото си проводил,“ Кой е Христос? — Оня, който изявява любовта в света.

Същественото нещо в света е Божията любов и Божията Истина. Върху тия неща е основан животът. Във всеки живот това са съществените неща, това са реалностите. В който момент сгрешиш в една от тези области, веднага ще те сполети най-голямото нещастие. Всички неприятности или нещастия в живота произтичат от три причини: или от едно прегрешение в областта на любовта, или от прегрешение в областта на Божията мъдрост и знание, или от прегрешение в областта на Истината и свободата. Някой казва: ние трябва да си поживеем. — Ако вие мислите, че можете да си поживеете както разбирате, вие се лъжете. Господ, който е толкова мъдър, ще ви покаже, че нито един косъм от главата ви не може да падне без Неговата воля.

Казано е в Писанието, че по-лесно камила може да мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в царството Божие. Като се казва, че камила може да влезе през иглени уши, не се разбират тия игли, с които вие си служите днес. В историята ще намерите какви са били тия иглени уши, през които камилите минавали, когато влизали в градовете. Значи, ако имате разбиранията на един богат човек, вие не можете да влезете в царството Божие. Че какво се крие в едно съвременно общество? Навсякъде ще видите алчността на човека да забогатее, за да живее охолно.

Богатият човек трябва да бъде касиер на Божиите банки, за да помага с тия пари на нуждаещите се.

Това е предназначението на богатия. Това значи богат човек. Какво прави съвременният богат? Той крие парите си и казва: за това богатство аз съм се мъчил. Никак не се е мъчил. Той одрал кожите на хиляди животни и от тях станал богат. Някой земеделец впрегнал на работа стотици работници, които по цял ден копаят и вършеят на нивата, а после той казва: Трудил  съм се за това жито. — Никак не се е трудил. Той е използвал труда на стотици хора. Ние искаме да направим съвременния живот хармоничен. Затова трябва да турим Божествения ред на нещата. Тъй както сега животът се проявява, не е право. Не е лошо, че има богатства в света, но богатството не трябва да бъде на едно място. Не е лошо, че има много жито в света, но житото не трябва да бъде на едно място. Всичко седи в правилното разпределение на желанията на хората да имат. Въпросът седи в добрата воля на хората правилно да разпределят богатствата си. Хората не желаят да се обичат едни други. Богатият вижда, че сиромахът страда, но не се трогва. Има страдания, които не са важни, но има страдания, на които трябва да се обърне внимание. За мене не е важно, че човек страда задето нямал модерни обуща, или че нямал голяма, хубава къща. Това не са важни страдания. Но когато видя, че някой човек страда от глад, не е ял три-четири деня, аз непременно трябва да му дам парче хляб да задоволи глада си. Ние трябва да се научим да постъпваме като Бога Всички плодове, ябълки, круши, сливи, череши, портокали, лимони, всичко това е събрано и създадено от влиянието на слънцето, от земята, въздуха, водата и светлината Всичко дадено даром.

Цялата природа, с всички живи същества в пея, е една Божествена книга.

И ние представляваме листа на тази Божествена книга, върху която са написани всички закони, според които ние можем и трябва да живеем. Казано е в Писанието: „В последните дни ще напиша закона си върху човешките сърца,“ Питам: Тези закони сега ли ще ги напише Господ или са написани вече? Под думата написване разбирам кръста, за който Христос говори. Ние не разбираме онзи пасивен кръст. който е свързан със страданията на хората. Който разбира кръста като носител на страдания, според закона на любовта, той трябва да се ползва от тия страдания. Щом разбираш страданията от гледището на Божията мъдрост и от гледището на Божията истина, трябва да се ползваш от тях. Не разбира ли страданията човек не може да ги използва. Не е лошо да страда човек, но лошо е ако не разбира страданията.

Настанало е вече време, когато всички хора, от всички народи, от най-големите до най-малките, трябва да се приближат с всичкото си уважение и смирение да приемат истината. И кой колкото я разбира да я приложи. Аз не искам да я разберете и приложите като мене, но кой колкото разбира, толкова да я приложи. Това е хубавото. Защото често вие мислите, че някои хора не разбират истината Всички хора разбират истината. Една стара баба на 80 години, дойде един ден при мене да й поговоря нещо. Като стана дума за прераждането, аз й говорих в какво се заключава. Тя даже не знае да чете и пише, но като слуша, каза: Синко, това нещо е близо до ума. И, като е така, животът има смисъл. Значи аз мога да се подмладя. — Да. бабо, ще се подмладиш. — Тогава животът е красив, понеже аз мислех, че моята работа е свършена. Това ми допада. Да бъде благословено Господ. Като отида при Господа, ще му кажа пак да ме прати на земята, да поживея малко между моите внучета. Ако разправяте това на учените, на религиозните, те ще кажат, че това не е съгласно с догмите на науката, на църквата. — Оставете настрана вашите догми! Важно е за вас прераждането факт ли е или не е. Ако прераждането е факт в природата разбери го както искаш. Фактите не могат нито да се отричат, нито да се доказват. Страданието е един факт, който не може нито да се отрича, нито да се доказва. Важно е каква роля играе страданието в живота. Страданието е солта на живота. Страданието осолява човека. Без страдание човек е без сол. Когато едно дете се ражда, винаги го осоляват. Някой казва, че му е дотегнало от страдания. Съгласен съм с вас. Много сол не трябва да има, но съвсем без сол човек се схумва (ост. разлага, изгнива, скапва). Във всичките неща е турено поне по малко сол. Значи, силата, която свързва живота, е именно солта. Изгуби ли човек солта си, той умира.

Сега всички трябва да имате новото разбиране. Всички трябва да имате този кръст в себе си. Като срещнете един човек, който носи този кръст с новото разбиране, той трябва да има весело лице.

Сега аз ви говоря Божията истина, за да може един ден да се радвам, че съм ви говорил. В истината седи разрешението на всички въпроси: на семейните, на обществените, на социалните, на религиозните и т. н.

Ако всички хора приложат Божията любов, Божията мъдрост и Божията истина в живота си, всички социални въпроси постепенно ще се разрешат.

Умни хора се изискват сега. Много умни хора има на света, но някой от тях и до сега още мислят, че времето за новото още не е дошло. Не само че времето е дошло, но даже сме закъснели малко. Казват някой, че второто пришествие щяло да дойде. Второто пришествие е второто идване на Христа не да съди хората, но да оправи света. Казано е: „Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, т.е. ще намери ли достатъчно хора, които да търсят истината и да я познават? Трябва ли и тогава да постъпим, както евреите постъпиха с Христа? Или трябва да постъпим с Христа както Римската империя и Пилат постъпиха? Въпросът не е за това, как са постъпили хората на времето си, но трябва да се знае, че всеки човек, който се противи на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина, както на знанието, светлината и свободата, които идват от Него, той е изгубил всичко. Може да се направи опит в това отношение. Дойдем ли до човешките работи, там всеки има право да се противи, но дойдем ли до Божествените работи, всички трябва да има ме един възглед, не еднообразен, но всички трябва да имаме желание да изразим Божията любов така, както искаме да се прояви и спрямо нас. Както искаме хората да бъдат откровени и искрени спрямо нас, така трябва да бъдем и ние спрямо другите Това е новото, което Бог сега иска от всички хора. Бог ще прекара света през един голям огън, за да го пречисти. Ако някой мисли, че в бъдещия си живот ще може да живее така, както е живял в миналото, той се лъже. Миналото е минало. Сега иде нов свят, нова светлина, нова любов, нова свобода. И това се отнася не само за един народ. но за всички народи, за всички племена.

Сега желая ви на всички да дигнете кръста си — този златен кръст на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина, да го турите на себе си.

Поздравявам ви сега с този новия кръст.

30 неделна беседа, държана от

Учителя но 8 май 1938 г.

[Ани]

КАКВО ВРЕДНО ВЛИЯНИЕ УКАЗВАТ

НЕПРАВИЛНО СЪЧЕТАНИТЕ ХРАНИ

Из новоизлязлата книга „Проблемата на храненето“

Когато се говори за пълно здраве и дългоденствие, историята не помни, нито ще запише, че атлетите и угоените — пълните хора, са най-здравите и силните до зряла възраст. Такива рядко достигат до 70 — 80 години. Същото е и за тия, които неправилно се хранят — главно лакомците. Също и за тия, които не достатъчно се храня г, по липса на условия, знания и средства. И едните, и другите са изложени на заболявания.

Какво става в частност при излишната и неправилно взета храна?

Преди всичко, препълненият с повече храна стомах затруднява дишането, движението. Соковете от храните по-мъчно се просмукват в организма, защото храносмилателния канал по мъчно се справя с тях. Предизвиква се още тежест, повече потене поради голямото горене и така по-лесно се настива.

Дойдем ли до неправилно хранене с групите храни, ние имаме следната картина:

А) При белтъците:

1. Клетките поемат толкова белтъци, колкото им са потребни, независимо от това, дали храната е в голямо количество. Едно изключение е за децата и юношите, които до 25 год. възраст не само имат нужда от повече белтъци, за градеж на тялото, но те са и без ущърб за организма и повече се усвояват от клетките. Разбира се, многото белтъци са пак вредни.

2. Лишните белтъци не увеличават силата на организма, особено от 25 год. възраст нагоре; а против, става ненормално затлъстяване на тялото, макар наглед човек да не е пълен.

Това затлъстяване започва от външните форми и минава в сърцето, бъбреците, черния дроб и другите органи

3. Самите белтъци при този случай не изгарят правилно, като от лишната сяра и фосфор в тях се образува сярна фосфорна, пикочна и оцетна киселини, а също и левкомаини*. Ние описахме по-рано картината как се образуват тия киселини

4. Сярната, фосфорната и пикочната киселини, преди всичко, движейки се в кръвта, правят я от алкална и нормална на кисела, която е много годна почва за микробите и болестите

5. Всички тия киселини, особено пикочната, свиват кръвоносните съдове, особено капилярите, и кръвното налягане става голямо, понеже кръвта мъчно се движи. Вследствие на това явява се главоболие, виене на свят, болки по ставите, нервни разстройства и парализи. — те като се вземе пред вид и злоупотреблението с повече готварска сол и други соли. ние имаме още в ранна възраст — 40 — 50 г., предразположение към кръвно налягане и артериосклероза. За психическите причини на тия болести ща споменем по после.

6. Същите тия киселини, особено пикочната, действат и върху солите и върху обвивките на короните на зъбите, вследствие на което се явява разклатване на зъбите, а венците се възпаляват. Това не е типичната пиорея, която се явява от млечната киселина, за която ще споменем по-долу.

7. Пикочната киселина хипертрофира, особено лявата половина на сърцето, защото се задържа кръвта, вследствие на което се явява ускорението на пулса, сърцебиене, повече задържане на кръвта в покрайнините, което показва, че кръвообращението е неправилно.

8. Минавайки, главно пикочната киселина, в кръвта, отлага се в ставите, особено на големия пръст на краката, във вид на кристалчета и образува болестта подагра. Тази болест се явява особено от много ядене на месо, затова някои я наричат „болест на богатите“. В другите стави, като се задържа и дразни последните, образуват се болки, подобни на ревматичните, без подуване, особено тези болки се явяват у хора, които прекарват тревоги.

9. Минавайки през бъбреците, тя причинява възпаление в тях, вследствие дразненето. Образуват се и бъбречни камъни заедно с други съединения.

Спомнихме по-рано, че при нормалното хранене организмът отделя от 0.30 до 0.60 грама пикочна киселина. Тя при неправилно хранене, особено от употребление на повече месо, достига и до 1.50 — 2 грама, даже и до 3 гр. дневно.

Като се прибавят и левкомаините — отровите от непра вилното изгаряне на белтъците, ние имаме един организъм вече постоянно: ту с главоболие, ту с болки по тялото, ставите, бъбреците, сърцето, нервност и лесно заболяване.

Тъй щото, от излишните белтъци и храни и образуването на разните киселини и левкомаини, създава се една почва за тъй наречената пикочокисела диатеза — болести на храненето и кръвообращението. А тази болест се предава на доста поколения.

Нещо повече, ако се преумори човек или е в едно нервно възбуждане, то при изгаряне на въглехидратите се образува повече СО₂. От това сънят липсва поради силното дразнене на този СО₂ върху мозъчните клетки в главата. Това са го изпитали ония, кои то са имали умствена преумора. При пикочната киселина от белтъците, обаче, се получава друга картина — парезия — полупарализиране на специалните малки нервни клетки под кората на мозъка, поради което се явява и продължителен сън! Такива повече спят и са по-подвижни.

Нормалното спане, от малко количество пикочна и млечна киселина, е приятно, радостно, полезно. А когато дойдем до едно положение на духовна издигнатост, гдето кръвта става алкалична и с алено-розово-златист цвят, там пикочната и млечната киселина са до минимум. — Такъв човек, както споменахме, се задоволява с малко сън. Той е много по-жизнерадостен от нас.

Ето защо, тия, които употребяват повече белтъци, трябва да пият повече топла вода, от една страна за разредяване на кръвта, от друга — за разширение на кръвоносните съдове и капилярите. С това движението на кръвта става по-лесно и се отвличат и отровите. Главното е, че чрез топлата вода се внасят повече магнетични енергии в организма, и с това се омекотява нашият характер. По този начин ние уравновесяваме електромагнитите течения в нас, което е от голямо значение.

Зъболекар: М. Стоицев

_________________________________

*) Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения.

[Ани]

В. Пашов

(13)

АСТРОЛОГИЯТА

КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ

Част I.

Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека.

В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”. Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина. Когато добрите аспекта, това са врата, през която се проявява бялата светлина. И затова, когато в хороскопа има лоши аспекти, човек е изложен на големи противоречия и страдания, следствие тенденцията на тази светлина към центъра на Земята, където материята става все по-гъста, която тенденция сама по себе си е противоположна на стремежите на човешкия дух - към Слънцето, вследствие на което се раждат страданията и противоречията.

* * *

Един от основните принципи на проявеното Битие е, както видяхме, принципа на полярността - който е петия принцип в Херметическата философия. В основата на всяка проява имаме два полюса, между които се развива и проявява реалността. Всички сили и енергии в природата са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми са резултат от взаимодействието на тези два принципа. На този принцип, според херметичната философия, са построени и планетите, и всички небесни тела. Всяко небесно тяло, в своята външна форма, е резултат, както видяхме, на взаимодействието на две сили с противоположни тенденции. Или, всяко небесно тяло представя от себе си един принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме като отделно небесно тяло. Защото, за окултната наука, небесните тела са нещо повече от това, което виждаме. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия със специфични качества. И тъй като и двата полюса се проявяват чрез една форма, то и двете енергии се предават едновременно, като енергии на небесното тяло. Следователно, в енергията, която изтича от всяко небесно тяло има две страни - една положителна и една негативна енергия. Положителната енергия е свързана с бялата светлина, а негативната енергия е свързана с черната светлина. Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас.

Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите, влиза в действие втория принцип, мекия принцип, принципа на бялата светлина, който организира формите и внася живот в тях. Тези два принципа действат почти едновременно в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност, Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план.

Практически как ще различим кога действа едната светлина и кога другата, чрез известно небесно тяло? В елементите на астрологията, както ще видим, имаме така наречените аспекти - известни ъглови отношения между планетите (или въобще между небесните тела). Но това са само символи, защото както се изразява Гьоте във Фауст – „Всичко преходно е само символ на една велика духовна реалност”, което е било добре известно на древните посветени, които са установили астрологическата практика. Имаме добри и лоши аспекти. Добрите аспекти са врата, чрез които се проявява бялата светлина, мекия принцип - а лошите аспекти са врата, чрез които се проявява черната светлина, творческия принцип. И когато в един хороскоп имаме повече лоши аспекти, това показва, че този свят сега се създава; или че се създава един нов свят в даден човек, който е още хаотичен и неустроен. Силите се борят и в процеса на тази борба ще се създаде новото небе и новата земя, които ще бъдат устроени от втория принцип. А когато имаме повече добри аспекти, това показва, че този човек се намира в процеса на устройването, на благоприятните условия в живота. Това са само фази от големия творчески процес на Битието и нищо няма случайно. Когато имаме в някое направление добри аспекти, това показва, че в тази област човек се устройва и организира, а там където имаме лоши аспекти, показва, че се твори нещо ново в този човек, което още не е организирано.

* * *

В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия свят като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята. Схванати така планетните влияния са сили, присъщи на всеки жив организъм, само че се намират в потенциално състояние. Под въздействието на съответните космични сили, те стават динамични и строят човека. И астрологията изучава именно това отношение на космичните сили, с присъщите на организма сили и начините на динамизирането им. Но тъй като планетните сили действат и в цялата природа, чийто външен материален израз са химичните елементи, то тези сили в организма се динамизират чрез внасяне в организма материя, под формата на храна, в която преобладава дадена планетна сила.

От друга страна, като една от проявите на тези живи органически сили са седемте цвята на дъгата. И практичната страна на учението за планетните влияния може да го проучим чрез цветовете, които цветове имат специфични качества и свойства. Това са качества и свойства на тези органически сили, които намираме в различните планети.

(следва)

[Ани]

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Ново огнище на нестинарство в Странджа планина

Освен известното вече село Българи (Вургари) М. Търновско, където поколенията на две-три семейства са играли от незапомнени времена боси в жарта на деня „Св. Константин и Елена“, по-миналата година, пак в Странджа планина в с. Ново Панчарево, бургаско, бе открито ново огнище на нестинарството.

Миналата година посетих събора на Св. Константин в Ново Панчарево. Пристигнах в селото, жива душа не се виждаше. Мало и голямо бе напуснало селото и се бе стекло в горния западен край, където е параклиса „Са. Константин и Елена.“ Пред самия параклис е изравнено едно пространство от около 15 квадратни метра, на което бе накладен голям огън. Огънят се разгаряше усилено, часовете минаваха, но „нестинарката“ не се явяваше. Пред някои селяни изказах съмнение, че в случая се касае до измама.

— Нищо подобно, заключава един старик. Тя дори игра и тая сутрин. Играта й, обаче, не зависи от нея, а от св. Константин.

Пожелахме да видим нестинарката. Любезният селянин ни отведе в дома й.

— Коя сте вие, откога сте за почнали да играете в огъня и имате ли в семейството ви въобще други да играят в огъня?

— Аз се казвам Кера, по мъж Йорданова, 32 годишна, по баща Тодорова Недева, родом от с. Велика, лозенградско, и живея в България от 1914 година. В семейството си нямаме нестинарки.

Разделихме се с нестинарката и пак се върнахме на огъня, при параклисчето. Скоро някой дойде и извика гайдата и даула (тъпана) взема с тях двама ергени, единият от които трябвало да носи иконата на Св. св. Константин и Елена, а другият — една кадилница с тамян. Любопитството у всички е голямо. Започва разстилането на жарта, разгорена от повече от два кубика дърва и цялата публика, която до сега се смееше, подвеждана от странични закачки, като че ли замря. Гробно мълчание зацари. Не минаха и пет минути и ето откъм жилището на нестинарката се зададе религиозното шествие. Най-напред вървяха: нестинарката Кера, носеща в ръцете си иконата Св. св. Константин и Елена, след нея момък държащ кадилница с тамян, а след тях гайдаря и тъпана. Гайдата свири особена мелодия, а тъпана приглася. Пред тях тича, като извън себе си, нестинарката. Стигайки до огъня, жената сложи иконата настрани на земята и отделяйки се от нея. играейки напред и назад, започна бавно до навлиза към огъня, не отделяйки очи от иконата. Така, като хипнотизирана, тя кръстосва жарта повече от десет пъти и цялото множество, което само до преди пет минути не вярваше, бе изумено. Като завърши този странен танец, тя излезе от огъня и без да се обади никому, се отправи към къщи. По следите й сме и ние. Когато влязохме в къщата й, тя беше вече спокойна. Запитахме Кера, дали не чувства някакви болки от огъня и защо се взира в иконата.

— Влизайки в огъня, аз въобще не виждам, че влизам в такъв, — заяви Кера. — Ако случайно забележа някоя искра, тя непременно ме препарва. В иконата гледайки, аз виждам само светиите и нищо друго. Никакъв жив човек в момента не виждам.

Прегледахме краката й — по тях нямаше никаква следа от изгаряне.

Груд Иванов

(в. „Зора“, бр. 5684).

[Ани]

БОГ Е ВЪВ ВСИЧКО

Дълги дни и нощи ученикът стоеше в размисъл и търсеше да намери Бога, за да Го обикне. Учителят често, много често казваше, че ученикът трябва да обикне Бога. Че ако не обикне Бога, нищо друго не може да обича.

И тъга легна в душата на ученика. О, той не обичаше Бога. Не Го обичаше, не защото не искаше, но не знаеше где е Той за да Го намери и обикне. Колко често дълбока въздишка се изтръгваше от гърдите му и си казваше — „О, ако можех да обичам Бога, тогава всичко заради Него бих правил и не бих търсил человеческата обич, не бих търсил нечии човешки очи, заради които да работя и се стремя в животът си. Но уви, Бог е тъй далечен, тъй непонятен , тъй непостижим. Аз хиляди пъти се молех да бъде по близко до нас человеците, а Той е тъй недосегаем . . .“

Ученикът ходеше с наведена глава и тъга изпиваше всека радост в дните на живота му. Твърде мъчно беше да намери и обикне Бога... Той не можеше да бъде ученик, какъвто Учителят му изискваше - да обича най-първо Бога и после всичко друго...

И веднъж с дълбока скръб в душата си, той тихо запита Учителя си:

— О, Учителю, аз не мога да намеря Бога и да Го обикна, а тъй много бих искал.,. Търсих Го, и искам да Го обичам, но как? ...

Лека усмивка пробегна по лицето на Учителя, изразяваща бащинска ласка към тъгата на ученика и му каза:

— Бог е много близко, защото е във всичко. Бог е във всека красива проява, във всяко възвишено чувство, във всека благородна постъпка. Там, гдето виждаш да се проявява справедливост, там се проявява Бог. Там, гдето виждаш да се проявява любов, там се Бог проявява. Там, гдето виждаш да се проявява Доброто, Истината, свободата, там Бог се проявява. Бог е в светлината, която ни идва от слънцето, в бликащите извори, в разцъфналите цветя, в плодните дървета, във всичко. Когато обикнеш всичко това, ти си обикнал Бога. Да обикнеш Бога във всички и във всичко — защото Той е навсякъде ...

И до като ученикът слушаше думите на Учителя си — незнайни врати се разтвориха в душата му, из които струеше чудна светлина. И тази светлина проникна в цялото му същество.

И свещен остана за винаги мигът в живота на ученика, когато Учителят му отвори очите, и той видя Бога във всичко и във всички.

Benitta

[Ани]

250-годишнината на Сведенборг

В спомен на великия швед, син на човечеството, Емануил Сведенбор по случай 250 годишнината от рождението му, е издадена на чешки език съчинението му „Нови Ерусалим и неговата небесна наука“ И един много луксозен албум на англйски език от - Swedenborg society, London“. Съчиненията на Сведенборг, които са доста много до сега са издадени всички или част от тях на следните езици: Чешки, Английски, Фински, Френски, Италиански, Японки, Китайски, Латински, Унгарски, Немски, Hopвежски, Полски, Румънски, Руски, Сръбски, Испански и др. Желателно е съчиненията на Сведенборг да се преведат и издадат на български език.

В Швеция на 20 януари т. г. — рождената му дата е станало голямо литературно музикално тържество под патронажа на краля и на много видни и учени шведи. Умеят народите да ценят своите велики синове и те никога не приличат на нашият, българският народ, който е готов по скоро да хвърли хула и кал в лицето на оня, който работи най много и искрено за неговото добро и издигане, посочвайки правият път към напредък и истинска работа.

След много столетия, навярно и нашият народ ще се издигне културно и ще почне да цени добрите си синове и да ги уважава, но днес за днес, сме в плачевно състояние.