Jump to content

Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223


Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 223 - год. X.

Севлиево, 17 юли 1938 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

*

Съдържание:

Езикът на любовта

Людвиг Лазар Заменхоф

Молитва под зеленото знаме – Л. Л. Заменхоф

Вътрешната идея – С. К.

Словото на Учителя. Говорено от Учителя на гостите есперантисти – конгресисти в София, 13 юли 1938 г.

Свещеният огън (La sankta fajro) – из беседите на Учителя, на български и есперанто, поставен е текстът само на български, на есперанто може да се прочете от pdf-а на вестника.

Поздрав от планината. Елате на Рила. (стих.) – Д. Антонова.

Спомен от миналото – Дочо Т. Станев

Югославският есперантски конгрес – П. Г. Пампоров

Из живата наука – из книгата „Дишането, фактор на здраве и воля“

Декларация за есперантизма

Хроника

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА

В живата природа има един език, който свързва всички живи същества. Толкова силен и универсален е той, че същества от различна степен на развитие, между които има граници и пречки, могат да се разберат и си помогнат. На то я език ни говори животът, който е непреривно свързан с нашето съществуване. Съществата се разбират на тоя универсален език само ако го знаят поне отчасти. Ние го наричаме езика Любовта. Даже същества от еднаква степен на развитие, ако не говорите на езика на Любовта, не могат да се разбират. Между тях настават борби, ежби, възниква злоба. Езикът на Любовта е, който свързва съществата, чрез него майката природа говори на техните души, на него тя предава своите съкровени наставления. Отдалечат ли се от основните принципи на универсалния език на живата природа, те не могат да се разберат. Тогава между тях застава грубостта и свирепостта и се разделят на враждебни лагери. Говорят ли на езика на любовта, между тях има сплотеност, единство, сила.

Колкото един от обикновените езици е по-близо до тоя на Любовта, толкова той е по-жив и толкова повече той носи мир и градивен материала в себе си. Защото извън любовта няма развитие, няма живот.

Езика, който е най-близко до тоя на Любовта, е Есперанто, защото освен външната форма, която служи за израз на мисли и чувства, той носи идея — вътрешна идея, която свързва хората не само от една народност, но от различни народности и раси от цял свят.

Истински език, който заслужава да се учи. и подържа от човеците на земята е оня, който носи идеята за сигурен мир, правда и разбирателство. Есперанто е именно езикът на мира и взаимното разбирателство.

Като се срещнат един българин и един турчин, да кажем, които знаят и двата езика и се разбират на тях, изживяват едно чувство, и между тях има граница, пропаст. А ако се срещнат като есперантисти, те изживяват съвсем друго чувство, техните души се свързват и те с готови на услуги, взаимни жертви и пр., защото стоят на една неутрална база, и защото идеята на Есперанто е възпитала в тях човека-брат. събудила е в душите им космичната Любов. А да отидат по-нататък, да продължат пътя на развитието си, те трябва да развият в себе си едно високо пробудено съзнание.

При днешните културни придобивки, при днешният век на радиото, телевизията и международният език, които не признават никакви човешки граници, престъпно е за нас да се затваряме в една тясна черупки, да се ограничаваме с онова, което ни с оставили дедите. Днешното време носи своето благо, и то е новото, мощното, великото, защото е свързано с реалността на живота. Миналото е умряло — настоящето е живо и реално. То расте и се развива.

Да се свържем с онова ново благо, което носи мир и разбирателство, което осигурява благоденствие на човеците.

Да се свържем с оная сила на живата природа — Любовта, която единствена гради и носи най-верен начин за възпитание на човек и общество.

______________________________

Учете есперанто! Работете за него! То ще ви даде възможност да влезете във връзка със съидейници от целия свят; ще ви приобщи към оная мощна вълна на международен живот, която е одухотворявана и импулсирана от чистото и възвишено чувство за всечовешкото братство; то ще ви даде възможност да го използвате за най-различни практически цели: идейна работа, самообразование, стопанска дейност и т. н.

Учете есперанто! Отдайте му поне една малка частица от вашия живот, от вашия вътрешен огън. Така то ще стане една мощна сила, действаща за отправяне света към пълна хармония и вечен мир.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Людвиг Лазар Заменхоф

Bratstvo_10g_011.jpg?fbclid=IwAR0rkBrcd_

Людовик Лазар Заменхоф твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г. в полския град Белосток . Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела.

Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националности в родния му град, бил свидетел на сляпата омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимно-унищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл — да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат. Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него. Над всичко и винаги за него е била идеята за братството на хората и народите, и на тази идея той е посветил целия си живот. Вдъхновен от нея, именно и за нейното реализиране той създаде международния език есперанто, който да даде възможност на хората да се разбират помежду си.

Уви! Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея. Той умря в разгара на бясното взаимно унищожение, обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения, никога не ще умре — то постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа на доброто.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ

На Тебе, безплътна, невидима Тайна,

що владаш света безконечен;

на Тебе, Източник на Истина сяйна,

източник на смисъл всевечен;

на Тебе, що всеки различно рисува,

но всеки гласа Ти в сърцето дочува,

на Теб, отрицател на кървави битви,

днес пеем молитви.

*

При Теб ний не идем с човекопрезрение,

ни с догми да спорим за вери —

ний слагаме днес навсегда помирени

сърца си пред Твоите двери;

и с вяра от всеки в сърцето позната,

ний, братя от всички страни на земята,

стоим неброими и млади и стари,

пред Твойте олтари!

*

Красиви създа ни Ти в плодна природа,

но кръв днес човека опива;

жестоко налита народ връз народа,

брат брата свирепо убива.

Която да си Ти, о Сила предвечна,

изслушай Ти нашата молитва сърдечна,

Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен,

отново полюбен!

*

Заклехме се ний да се борим без спира

да съединим вcu народи:

крепи ни, недавай да паднем о, Сило,

път труден докле се преброди!

На труд непосилен дари благослова —

могъщи да бъдем в борбата сурова,

та диви напади щом би се подели,

да бъдем ний смела!

*

Зеленото знаме високо ще дигнем —

добро, красота то вещае.

Звездата бленувана ние ще стигнем,

духът ни навред ще витае.

Ний между народите ще сринем стените,

те с грохот ще рухнат навеки разбити,

и братство и правда накрай за човека

наста щат навека!

Л. Л. Заменхоф

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЪТРЕШНАТА ИДЕЯ

Ний между народите ще сринем стените,

те с грохот ще рухнат навеки разбити,

и братство и правда накрай за човека

наста щат навека!

Есперанто не е само един изкуствен, спомагателен език, — механически сбор от думи, чиято задача е да даде възможност на представителите на различни народи да се разбират върху неутрална езикова база.

Не! Той е нещо много повече от това!

Външната страна на есперанто, самият език, — това е неговото тяло. Но есперанто има не само тяло, — той има и душа. Душа жива, безсмъртна, вечна; душа мощна и силна, душа велика и красива.

Душата на есперанто, тази същина, която го прави да бъде жив, а не мъртъв език, това е неговата вътрешна идея, „1а interna ideo“, както я е нарекъл сам неговият създател — Заменхоф.

Есперанто е неделим от своята вътрешна идея. Без нея той не би бил това, което е, нито пък би могъл да изпълни с успех задачата, която му е възложена.

Без своята вътрешна идея, без своята жива душа, есперанто би бил едно творение, което едва ли би преживяло своя автор.

С нея — той е една жива, мощна, безсмъртна сила, която не ще се спре пред нищо, а ще продължава да живее и да се развива.

Вътрешната идея на Есперанто, така както сам Заменхоф я е формулирал, е идеята на „хомаранизма“, на всечовечността или, с други думи, на международното и всечовешко братство

Вътрешната идея на есперанто е идеята за общечовешкото семейство, в което са надживени и изключени всякакви национални и расови ежби и преследвания, в което човекът е човек, син на Бога, и брат на всички люде, а след това германец, евреин, българин или турчин.

В днешно време, когато вълната на националния егоизъм и антагонизъм се надига все повече и повече навсякъде, заплашвайки да залее целия свят, и да го върне със столетия назад, като го превърне в арена на незапомнено човеко изтребление, вътрешната идея на есперанто (която, естествено, не принадлежи само нему) трябва да се издигне като мощен пътеводен фар в живота на индивида, обществото и нацията.

Не в безогледната, безмилостна, егоистична и жестока борба на всички против всички ще намерим нии своето щастие и напредък. Не в стремежа да унищожим врага си или да използваме другите като средство за достигане на наши цели, ние ще разрешим задачите на живота си.

Само хармонията, разбирателството, съгласуването на отделния интереси, ще ни осигурят истинско правилно развитие и напредъка.

Есперанто е ценен, велик и мощен поради своята вътрешна идея.

Тя го е създала, тя му е вдъхнала живот.

Без нея, той би бил осъден на смърт.

Ценността на нещата не се измерва според условията на дадено време и място.

Ако днес с я забравили и изоставили, то утре вътрешната идея на есперанто ще бъде спасителният фар и ръководител на човечеството,

С К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Международният език

Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята, което говори. Всички езици, които днес съществуват на земята, са само наречия на един обе език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един обе език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на любовта, или аз го наричам език, който може да носи името „Свобода“. Свободата на земята ще дойде само тогава, когато хората имат общ език.

И тогава, всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака, и ръце, той има и дробове, има и стомах, и всички тези удове съставляват едно цяло и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички народи на земята съставлявал, едно тяло.

Всеки народ представлява уд на този велик човек, който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам Божествен Човек. Божество. Той е който ръководи човечеството, Той е който живее във всички хора, Той е, който мисли във всички хора, Той е, който им дава право, Той е. който носи вечната младост, вечния потик, Той е, който носи науката на земята. Той е, който носи свободата на всички народи.

Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода — това са синоними.

Свободата е израз на живота, а животът е израз не великата разумност. Или, животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората. Значи, в света сега съществува една идея, - да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, — мене ми е чудно — как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират. Така вярват всички религии, че има един Бог Щом има един Бог, защо съществува това разногласие между хората? Защо тя не се разбират?

Това разногласие е влязло в света от онзи момент, когато човек пръв път е почнал да яде месо, да убива.

Онзи, който е внесъл това разногласие, беше първият враг на човечеството, Каин, който уби брата си. Пръв Каин е внесъл разногласието в света. И понеже днес Каин се е разплодил, навсякъде той убива братята си. Следователно, сега трябва да се проповядва новата идея — Ситовата идея. В Библията е казано, че новият човек е Сит. И на български можем да преведем тази дума: всеки може да бъде сит, да не е гладен. На еврейски думата „Сит“ има друго значение. Докато хората са гладни, те не могат да имат свобода. Всеки трябва да бъде сит: сит от свобода, сит от глад.

Аз се радвам на младите, носители на тази идея. Има вече един общ език.

Един велик човек се е постарал да създаде един общ език — есперанто и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще.

Всички есперантисти са носители на тази идея. Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази. И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионери. Вашата задача ще бъде — този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети, на всички художници и учени да стане достояние на всички народи — на млади и на стари. И тогава всички народи ще си по-дадат ръка да работят за общия човешки прогрес. Ще настане тогава мир и радост между всички хора и народи. Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници. Всички хора трябва да работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие. Тя трябва да царува по лицето на земята. И тогава всички те бъдем млади.

Днес някой казват: старите идеи. Ние не сме за старите идеи Това, което умира, не носи живот в себе си; то не живее. Ние търсим онова, което е вечно младо. Слънцето постоянно изгрява. Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънце то, което утре ще изгрее. Следователно, новите идеи носят живот — те са важни за нас. Новите идеи, които утре ще. изгреят, те важат за нас Затова младото поколение трябва да се въодушевява от своите идеи. Младите да останат млади, а старите да се подмладяват. Тогава ще настане мир между хората и общо братство.

Аз ви поздравявам с та за нова идея. Милиони хора са живели с разни идеи, много от които са заличени. Сега на земята остават ценни само скъпоценните камъни. Само благородните метали се ценят. Следователно, в разумния живот ще останат само идейните, великите хора. Само те могат да живеят. Животът е в идеализма на човека. Щом човек почне да живее един прозаичен живот, това вече не е живот. Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол, или както един кон, на който са турени юзди, или ако разбираме живота както една натоварена камила, това не е живот. Човек се отличава по това, че ходи прав. И само правият човек или човекът, който се е изправил на краката си, има велика основа. Да се изправи човек на краката си значи, да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот. Има едно предание за създаването на света: Едно време, когато Бог създал света, Той направил всичко и най-после — човека. Никъде. обаче нямало живот. Дълго време човекът стоял прострян на земята, тъй казва преданието. Тогава Бог изпратил звездите: те минали покрай земята, но всички същества си останали в същото положение — те не оживели. След това Бог изпратил и месеца, но пак не се явил живот. Когато, най-после. дошло слънцето, всички същества оживели. Или. казано в друг смисъл: когато великият човешки Дух е дошъл на земята, тогава всички оживели. И следователно, днес всичко живее благодарение на човешкия Дух, на този велик човек, който живее в света. И ние трябва да носим този Дух в себе си и да знаем, че сме органи на този Велик Човек, който управлява целия свят. В това отношение, ние можем да кажем, че всички сме братя и сестри на това единство, на този Велик Човек, който ни обединява в една мисъл.

Ако между вас има и от други народности, ние ви поздравяваме като братя и сестри на това човечество. И ако е добре на този Велик Човек, ще бъде добре и на всички народности. Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомаха, и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно у човека.

Всички ние си приличаме в някой неща: всички дишаме един и същ въздух; всички, без разлика имаме едно и също верую; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина. В това няма никакво различие. Следователно, светлината носи знанието в нас, тя носи възвишеното и благородното. Водата и въздухът са носители на човешкия живот. Нека използваме благото, което природата ни дава чрез светлината. Да използваме знанията, които природата ни дава, за общото благо на човечеството. Също така да използваме благата, които водата и въздухът ни носят. Нека се радваме, че живеем на нашата земя, и че ще дойде денят, който ще донесе мир и радост на всички хора.

И тогава ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. Той ще бъде езика на Божията любов, езика на Божията Мъдрост и езика на Божията Истина. Тогава всички ще бъдем братя и сестри!

Говорено от Учителя на гостите

есперантисти – конгресисти в

София, 13 юли 1938 г.

____________________________________

Старото в света — това е разединението; новото в света — това е единството, хармонията между всички хора и народи. Есперанто, разпространен широко, ще бъде мощен фактор за международно сближение и разбирателство.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

LA SANKTA FAJRO

(СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН)

В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието.

В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога.

„Нашият Бог е огън пояждающ“, се казва в Писанието

И наистина, този огън пояжда, но какво? — Смъртното, тленното, греховното.

Когато той действа в света едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват.

Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната вселена, те работят с него.

И всички тези души имат само едно понятие за него.

Свещеният огън е огънят на Любовта. Любовта носи свещения огън. А свещения огън носи живота. Животът е израз на свещения огън.

Ето защо, дето гори свещения огън, там се проявява и любовта, там се проявява безсмъртният живот, там растат и зреят плодовете на Духа.

Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който подържа живота.

Той гори и в човека. И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично — и хранене. и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките правилни.

Свещеният огън образува една приятна топлина в човека. Когато той гори, човек се чувства крайно разположен. В него настъпва едно състояние на хармония и пълен мир.

Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря — той образува дим, сажди и пепел.

В свещения огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна топлина, от която лъха живот.

Ето защо, когато свещеният огън гори в света, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се и най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън.

В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични

Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство.

И действително, немислим е мира у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън. Немислими са без него любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на коя да било добродетел без свещения огън.

Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения огън. Без него всичко престава да расте.

Ето защо. човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещения огън.

Човек няма какво да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го подържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне.

А онова, което най-добре подържа свещения огън в човека, то е вярата, то е любовта, то е надеждата, то е знанието, мъдростта, то е истината.

Невидимият свят сега действа чрез огъня. Той употребява огъня, като най-мощно средство за пречистване на човека и земята.

И земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние. Тук всички неща ще се пречистят  и преустроят. Огънят, който сега е на земята, ще възпламеня материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на новия живот. Всичко което устои на мощните токове на божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено, като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на живота.

Разбира се, температурата на този огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на слънцето.

Ала само този огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви земята за разцвета на една нова култура. Само след като земята мине през този огън — а това ще трае векове — тя ще навлезе в една нова епоха.

Което е вярно за земята на човечеството, като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него новият живот, докато не се запали в душата му свещеният огън.

Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетически привлекателен за всички, и всички хора са готови да се притекат ма услугите му.

Мислете за свещения огън, в който Бог се проявява.

Мислете за свещения огън, който носят всички съвършени души — и поддържайте го.

Поддържайте го, защото с това ще поддържате и живота си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОЗДРАВ ОТ ПЛАНИНАТА

Щом се спуснеш ти надолу, сири се, вътре, край града

и кажи на мойта майка, че безкрайно съм добре;

че свободно аз живея по високи върхове

и от камъни и слънце своя чуден дом градя.

*

Спри се, вътре, и кажи й, че живот намерих нов,

че сърцето ми е младо и трепти в една любов

неизказано красива, лъчезарна кат зора,

и гореща като слънце, твърда като канара.

*

О, кажи й, ветре буен, че съм влюбена в‘върха,

че обичам аз водите и прозрачните мъгли,

и лъчите и звездите, тишината и ека,

и цветята и тревата, и гранитните скали.

*

Вечер песен ме приспива, а ме буди вечността.

Ставам рано н поемам аз нагоре към върха

и на слънце изгрев светъл, аз запявам песента,

или тласкана от буря в мен запява пък духа.

*

Денем чудни дни прекарвам по скали и езера,

по поляни неогледни и изпъстрени с цветя,

и се радвам че живея, че съм в свят един велик,

вечността где преживявам само в миг, о, дивен миг!

Д. Антонова

* * *

ЕЛАТЕ НА РИЛА

Елате на Рила, в копнеж  закопнели,

в копнеж закопнели по новия свят.

Край нашия огън ще чуете песни,

край нашия огън се мъки топят.

*

Ще гледате сутрин как слънцето мощно

нагрява, събужда и топло се смей.

Водата прозрачна как бяга надолу

и чисти, и мие, и радостно пей.

*

Елате на Рила, без страх изкачете

високите чуки на волни орли.

Оттам да запейте и нашата песен,

далеч да се пръснат сгъстени мъгли.

*

Елате на Рила, над вас ще проблесне

лазурен и светещ небесния свод.

От чистия извор вода вий ще пийте,

от вечния извор за вечен живот.

Д. Антонова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО

Годината 1901 е една от хубавите дати в моя работнически живот. Когато бях калфа трети хак, случайно ми попадна учебникът „Есперанто в десет урока“. За какво ми е този учебник, и как ще изучавам това. „Експеранто“? — съвсем не ми идеше на ума. Но. все пак, като се прибрах в стаята при моите още трима съкалфи, аз започнах да шия и от любопитство отворих малкото учебника. Азбуката ми беше непозната, но аз впивах поглед и в продължение на два дни се запознах с нея и научих думите avo и patró. Чакай сега, като изучавам този език, с кого ще разговарям и с кого ще си пиша, като не познавам нито един „експерант“! От малкото разочарование, което настъпваше, аз скривах учебника, за да го разтворя наново след един два часа и, така, шиейки, аз продължавах да изучавам речничетата, които бяха нагодени при всеки урок, а в празничните дни аз образувах фрази, които изговарях гласно, а това предизвикваше смях между моите другари, защото съм говорил непонятни за тях думи и съм се разговарял сам със себе, като луд! Но ... аз упорито изучавах думите, обръщах внимание как са употребявани правилата и, така, най-после успях да изуча целия учебник наизуст, от кора до кора и знаях коя дума къде се намира.

Тук му е мястото да спомена едно име, което е тясно свързано с моето говоримо изучаване на есперанто, това е Ив. Коев Новхристов — мой съгражданин, който сам, негде другаде, изучавал езика; срещнахме се и от първия ден започнахме да говорим и по такъв начин станах есперантист.

В 1905 год. се абонирах за списанието „Espero Pacifista“, 60 ст, излизащо в Париж. В това списание се публикуваха имената на всички абонати, също и моето име беше поместено. В началото на идната година получих писмо на E-to и от къде мислите? — от Австралия. Ето една радост, която неможеше да се опише: три нощи неможах да спя. Аз, абаджийчето, да получа картичка на чужд език и то от тъй далечна страна. Картичката беше илюстрована с жена възседнала бизон. Разбира се, че и аз отговорих с илюстрована картичка, с изглед из нашия Балкан. След това време извадих адреси от същото списание и започнах да кореспондирам с целия свят.

На 6 — 7 август 1907 г. стана първия български есперантски конгрес, организиран от търновската есперантска група „Лумо“ в гр. В. Търново. Конгресът беше посетен от 25 души, между които и високоуважаемият о. з. полковник Силвестриев, тогава поручик. От Севлиево присъствахме Ив. Коев Новхристов, Хр. Златев и моята скромна личност. По такъв начин почна да расте и се развива есперантското движение, за да се дойде до днешното положение 25-и юбилеен конгрес на българските есперантисти в гр. Севлиево.

ДОЧО Т. СТАНЕВ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЮГОСЛАВСКИЯТ ЕСПЕРАНТСКИ КОНГРЕС

(Нови Сад, 4 юни 1938 г).

Единадесетия югославски есперантски конгрес се състоя тази година в Нови Сад 4, 5 и 6 юни (Духовден по нов стил). Близо 300 делегати из цяла Югославия и трима гости от странство — а именно г. X. Якоб от Женева, г. Блайер - ред. на Literature mondo, от Будапеща и П. Г. Пампорсв — от София. В събота вечерта 4. VI. се състоя вечер на взаимно опознаване. В неделя в 7 ч. посещение на гроба на видния есперантист — поета Марко Нешич от Нови Сад, умрял т. г. през м. април. В 10 ч. — тържествено откриване на конгреса с приветствия от официалните власти — граждански и военни и културни организации. След това г. Клаич, председател на Белградското есперантско д-во, един от най-старите и най-заслужилите пионери на есперанто в Югославия, приветства с топли думи първо гостите от странство — Швейцария, Унгария, България, а после и всички есперантисти — делегати и гости из Югославия. Представяйки по отделно г. Ханс Якоба, той изтъкна неговите заслуги за U. Е. А. и особено ценните услуги през време на войната, които U. Е. А. и г. Якоба е указал на мнозина и лично на г. Клаич. Редактора на Literature mondo, — г. Блайер и неговите непрестанни усилия да разпространява есперантските книги из целия свят; и най-после г. П. Г. Пампорова, трезвеник, вегетарианец и член на Всемирното Братство, на едно движение, което е жив синтез на всички възвишени идеи за нов живот на любов, светлина, свобода и братство, неуморен сеятел на братско сближение. След това приветстваха конгреса гостите от чужбина и после представители от всички клубове на Югославия. Живо, вдъхновено слово се лееше от устата на стари и млади есперантисти и се чувстваше оня тържествен момент на сливане на душите в устрема към високия идеал на общочовешка хармония, когато ще се осъществи всесветското сътрудничество между народите за благото на всички.

Всяка говорител изнесе нищо важно, ценно и така взаимно се допълняха. Есперантското движение в някои страни има голям успех (Швеция, Дания, Холандия напр.) а в други преживява голяма криза. Двете международни организации I. Е. L. и U. Е. А. също внасят смут в душите на всички есперантисти. Изказа се пожелание да се постигне обединение.

Новите, идейните люде из цял свят вече си подават ръце и изграждат новият свят, който се ражда в мъките и страданията на нашата епоха. Колко е красиво, когато виждаме да грее огъня на идеализма в душите особено на младежта.

П. Г. Пампоров

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ ЖИВАТА НАУКА

Светлината, чистият въздух, чистата вода, здравата и права мисъл са носители на здраве, на сила, на хармония. Лиши ли се човек от светлинна от чист въздух, не практикува ли постоянно дълбокото дишане в живота си. като средство за свързване със здравословните сили в живата природа, той залинява и се разболява. Тук ще дадем последователно няколко интересни примери из дългогодишната практика на Д-р Възвъзов, който живо проповядва дълбокото дишане като „самолекар“, ранното ставане, правене на разходки и гимнастически упражнения, печене на ранните слънчеви лъчи.

Схващанията на някои може да са противни, но живата наука не иска да знае нашите схващания и умувания. Тя повечето са резултат на тяхната леност или нежелание да разберат и проникнат малко по дълбоко.

Комитета „за борба с туберкулозата“ трябва да обърне сериозно внимание, и да почне да пропагандира широко между народа ранното ставане и разходки съчетани с дълбоко дишане н гимнастика. Поменатия комитет трябва да се постарае да предпази здравите от заболяване, а не да ги лекува след като се разболеят.

Лекуване на нервно болни

С Ю. от П., 50 год. Потомци нервни. Заболяла от потиснати чувства към трето лице. Мъж и две деца здрави. Силно нервна. С идеи за самоубийство. Ближните не смеят да я изоставят сама. Постоянно загрижена, сприхава, буйна, импулсивна, с главоболие, безсъние, запек, стомашни разстройства с киселини, нередовност в месечните очиствания, болки в целия корем, а понякога само в долния корем, и липса на апетит. Съвършено бездейна, нищо не върши. Мъжът, отличен човек, наглежда децата със слугинята. Мъжът й носи закуската на леглото, дето тя се излежава до късна утрин. Безгрижна и апатична къмто двете си хубави деца — съвършено занемарени от майчини грижи. Тя обикаля, изрежда един след друг лекарския кабинети, курортите, минералните бани и пр. Снове между три столици за помощ и остава все безпомощна, разочарована! Тя ни консултира, придружена от своя вуйчо, който след 2 — 3 дни бе заместен от нейната майка. Научена добре да диша пълното дишане с хомоскопа, в комбинация със смелото, новото и слънчевото дишане, с работа — плетене на един шал, с разходки и храна растителна, тя се преобразява напълно и става неузнаваема, каквато никога нее била през живота си! На 15-ия ден тя се завръща в къщата, о дома си, дето мъжът й от силното нервно напрежение, което е преживял в миналото с болната си жена, и от голяма радост пада на легло и тя се предава на него и на своите деца. Тя става на свой ред негов лекар и той бърже се съвзема и заживяват най-щастливо. Въпреки големите си грижи за дом и семейство, тя намира време да пропагандира дишането между свои познати и оздравява една своя приятелка, болна също като нея. Дишането за тези две дами беше нещо свято: съзнавайки огромното значение на върховната заповед, те се бяха предали с жар на нейното изпълнение и на нейното най-широко пропагандиране: Те напълно забравиха, че са били някога болни и помагаха без умора на всички околни им страдащи.

Р. С. от Д., 22 год. Дядо и баща алкохолици. Цялото семейство, освен майката и бащата, силно нервни с припадъци. Кризи с изгубване на съзнание. Следствие на преживени големи страхове, силно уплашена, след като е понесла много грижи и скърби, станала извънредно раздразнителна и много лесно плаче или се смее истерично. Не може вече да търпи шума на своята шевна машина, с което тя и деветчленното семейство се изхранват. Оставя се на произвола на съдбата. Не иска никакви лекари, нито дори до чува за тях. След дълги увещания на нейна близка приятелка, тя се решава да ни повика на четвъртия месец и ние я намираме в пълно криза, което продължава около половин час. Прегледа установи: дишане твърде повърхност но, късо, с кашлица; болки и притъпления в гърдите, гърба; с глухи дишания на места. В областта на единия връх и едната плешка дробовете силно засегнати. Рентгена потвърди клиничното табло с поражения на левия връх, дясната плешка и едно голямо увеличение на гръдните жлези (хилоса). Сърцето, което често пъти я боли беше нередовно и бързо, придружено с шумове. Гърлото силно зачервено и грапаво, на места хлътнало, с гнойни материи, както и сливиците. Страда от силно главоболие, безсъние и упорит запек, с апандисит. Апендикса се напипва колкото един човешки пръст и много болезнено. Жлъчката силно подута и стърчи под корема като един обикновен орех, зашит под кожата и пълна с камъчета и пясък, които при пипане хрущят, издават шум, като орехи или лешници в торба. Черният дроб увеличен, но жълтеница няма. Далака силно подут. Температура 37 и половина, понякога стига до 39. Много е слаба и анемична, тежи около 36 кг. За щастие, тя твърде бързо и лесно усвои някои от дишанията. Още на първия ден припадъците изчезнаха и не се подновиха. Истеричната бучка, предвестника на нейната кризи, изчезваше с 2 — 3 дишания със задръжка или със смелото дишане, според случая. Започна да прави всичките дишания отлично и си служеше с тях често, редовно. Смелото дишане й бе любимото! То й даде един бюст — едни гърди, на които всички започнаха да завиждат и много усвоиха това дишане — петела — само за да не останат назад от нея. За съжаление, обаче, те не искаха да пропагандират дишането, както тя правеше. Изглеждаше, че те не желаеха и други да имат по такъв начин хубави гърди. Подобни егоисти съм срещал често пъти и по-късно те скъпо отплащаха, защото не знаеха нищо относно действието на дишането, нито познаваха неговия психологически фактор, като извор на твърда воля, непознаващи изкуството да се диша — да се живее добре. На следния ден от прегледа нямаше нито следа от жлъчката — ореха се беше изпарил и черния дроб стана нормален. Далакът омекнал и доста намалял, пулсът по-пълен, по-бавен и по-редовен. Болестните шумове в сърцето по-чисти. Дишането засилено, почти удвоено. Главоболието, както и безсънието, придружили жлъчката. След; няколко дни не остава ни следа и от запека. Болките от апандисита намаляха и изчезнаха наскоро. Болките в гръдния кош също намаляха, но се появиха други нови, по гръдната дъска (стернума) и в областта на диафрагмата, които се дължаха на прекаленото силно и много често дишане. („Моето спасение“, както тя казваше). След няколко седмици тя се чувстваше вече напълно здрава, спокойна. От кризите нито следа, нито спомен. След няколко месеца нейното гърло става гладко, като на здраво дете. На края на 4-та година не се забелязваше нито следа от апандисита. Нито можеше да се напипа и при липсата на разрез — следа от операция на апандисит, човек се чудеше по какъв начин той бе изчезнал. Теглото се увеличи на 49 кг. Това й позволи да завърши курсове по кроячество и шев и става учителка по такива и открива свои курсове. Тя може вече да слуша и много шевни машини и нейната материална мощ нарасна, в паралел с  нейната физическа и морална мощ. На семейството тя става главна опора, чувства се щастлива и се провиква: „Какво бих правила,ако нямах съзнанието за съзнателното дишане?“. Обича да говори, разправя много за „чудесата“' на дишането и действително прави такива, негласно, да не дразни „белите кучета“! И мнозина се чудят от къде тя още намира време, за да помага на другите. За дадената на нея помощ, тя се отлага, издължава се към всички, особено към децата, които тя силно обича.

Група нервни мъже и жени, млади и стари. Предвид на късото време и невъзможността да бъдат консултирани всяка по отделно, лекуването се извърши в един курс, беседи за всички, на тема: „Страх, гняв, грижи, болки н пр. и техния лек“. В разстояние на 2 часа и 20 минути — изложени в сбита форма тактиката и изкуството да се диша, тези болни слушатели, схващайки добре психологичното значение на дишането, като фактор на твърда воля, всички те бяха излекувани, без разпит, без преглед, без опознаване взаимно. Трудността бе в самата техника на дишането, която не всички успяваха еднакво добре да усвоят, за което ние си бяхме послужили само с пълното дишане, със задръжки от време на време. Това бе достатъчно тези същите болни да могат да лекуват други такива, които на свой ред им оставаха силно благодарни, че са успели да се освободят от тъй скъпите специалитети. Мнозина бяха излекувани само се хомоскопа и с едно упътване, как да си служат с него правилно и колкото е възможно по-често. Като второ необходимо средство, вън от хомоскопа, тези нервно болни усвоиха растителната храна и въздържането от отровите на тютюна, алкохола, кафето и чая!

Из книгата „Дишането, фактор на здраве и воля“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ЕСПЕРАНТИЗМА

Приета на първия всемирен есперантски конгрес в Булон сюр мер, авг. 1905 г.

Понеже за същността на есперантизма мнозина имат много погрешно схващане, ние, подписалите. представители на есперантизма от различни страни на света, събрани на международен есперантски конгрес в Булон сюр мер, намерихме необходимо по предложение от автора на езика Есперанто да дадем следното обяснение:

Що е есперантизъм?

1. Есперантизмът е стремеж да се разпространи в цял свят употребата на неутрален човешки език, който „без да се натрапва. във вътрешния живот на народите и без ни най-малко да се стреми да изтласка съществуващите национални езици“, би дал на люде от различни народности възможност да се разбират помежду си.

Защо Есперанто?

2. Понеже за сега никой изследовател в целия свят вече не се съмнява, че международен език може да бъде само изкуствен език и понеже от премногото опити, направени в последните два века, всички представляват само теоретични проекти, а език наистина завършен, от всяка страна изпитан, съвършено жизнеспособен и във всяко отношение най-годен се показа един единствен Есперанто, приятелите на идеята за международен език, като съзнават, че теоретични препирни ще доведат до нищо и че целта може де се постигне само с практична работа, още отдавна всички се събраха около единствения език Есперанто и работят за неговото разпространение и за обогатяването на неговата литература.

Кой е господар на езика?

3. Понеже авторът на езика Есперанто още отначало се е отказал веднъж за винаги от всички лични права и привилегии по отношение на този език, Есперанто е „ничия собственост“, нито във веществено нито в нравствено отношение.

Всеки желаещ може да издава на или за този език всякакви съчинения каквито желае и да употребява езика за всевъзможни цели.

Що е основата?

4. Есперанто няма никакъв личен законодател и не зависи от никой отделен човек. Всички мнения и съчинения на създателя на Есперанто имат, подобно на мненията и съчиненията на всеки друг есперантист, изрично частен характер и задължителен за никого. Едничката веднъж за винаги задължителна за всички есперантисти основа на езика Есперанто е съчинението „Fundamento de Esperanto“ (Основа на Есперанто), в което никой няма право да преви изменения. За пълно единство на етика на всички есперантисти се препоръчва да подражават колкото може най-много този стил, който се намира в съчиненията на създателя на Есперанто, който най-много е работил за и на Есперанто и най-добре познава неговия дух.

Кой е есперантист?

5. Есперантист се нарича всяко лице, което знае и употребява езика Есперанто, все едно за какви цели го употребява. Да принадлежи към някое дейно есперантско дружество се препоръчва на всеки есперантист, но не е задължително.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХРОНИКА

Исландия.—Работничеството приема есперанто. На 4 юни т. г. VII работнически конгрес в Изафьорд единодушно възприе резолюция, с която препоръча на работничеството да изучава есперанто, като единствен път да дойде в жив културен досег с външния свят изисква въвеждането му в горните класове на първоначалните училища и в гимназиите.

Ив. X. Кр.

Успех на Есперанто в пощите във Франция. Министерството на пощите във Франция е издало нареждане до пощенските станции да окачат табелка за употребата на Есперанто ако в тях има чиновник есперантист, който добре да владее езика.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...