Jump to content
Ани

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА

Колкото и да считаме мъдростта и философията на великите мъдреци отвлечена и далеч от нашия ежедневен живот, все пак, тя представлява една реална сила, която оказва своето психологическо въздействие върху нас. И тази сила се чувства даже когато само четем известна мъдрост или философия. А колко повече ще се почувства тя, когато се проникнем от нея и я приложим в нашия живот!

Защото, наистина, какво е една фраза? — Съчетание от няколко думи, от звукове, кои то достигат до нашето ухо чрез звуковите вълни, когато ни се казват, или пък — написани — се възприемат от нас чрез очите ни. И всичко това така просто наглед, прави такива чудни промени в нашия душевен живот, което от своя страна въздейства на целокупния човешки живот — физически, сърдечен и умствен.

И тогава идваме до мисълта: Не са ли думите ключове, с които се отварят вратите на някои сили, които идват и проникват в нас? Наистина, тези сили са невидими, но тяхната реалност се вижда от резултатите, които настъпват в човека. И тогава Евангелието не става ли една връзка от ключове, всяка фраза и дума на който отключва различни сили, които навлизат в душата на човека и оказват благотворното си въздействие?

Великите мъдреци и Учители винаги са препоръчвали човек да има светли мисли и да говори винаги хубавото. Навярно за да бъдем разумни деца, които отварят с поверените им ключове центрове на извори на положителни енергии в живота. Отрицателните мисли и думи също са ключове на сили, но тези сили действат като отровите. И затова разумният  човек трябва да бъде много внимателен и да ги избягва.

Днес науката е достигнала до там, че със звукови вълни се действа върху електрически мембрани и се получават различни механически движения. Може би науката един ден ще отиде още по далече и ще открие, че всяка дума или фраза отговарят на известни силови течения в природата, които именно въздействат върху човека.

Затова великите Учители казват, че човек трябва да мисли върху това, което говори, и да не излиза празно слово из неговата уста.

Може би природата е безкрайно сложна и преплетена с безброй течения, които ние и не подозираме. От всичко, което го заобикаля отвън, всеки избира и разбира само това, което е развито и вътре в него.

Наистина, какво е една дума? Съвсем просто нещо! А такъв преврат може да направи в психическия живот на човека. И електрическото копче е твърде просто нещо за невежия, но когато се бутне, превръща тъмнината в светлина.

Колко мощна сила е словото, се разбира от това, когато на скърбящия кажем, че скръбта му ще се превърне в радост. На страдащия, — че страданието му ще се превърне в красив плод в неговата душа.

Всичките велики учения са били такива, защото думите, с които са били изказвани от представителите на тия Учения, са били ключове на мощни извори на сили, които са навлизали като нови животворни струи в человечеството и са го обновявали.

Нашата епоха се отличава с един такъв Велик Учител, който чрез словото си ни разкрива законите на природата. И всяка Негова дума е ключ на живи сили. Ако ние ги възприемем и приложим в живота си, ще се обновим и преобразим.

И тогава ще видим, че мъдростта на великите хора е истинска реалност, защото тя отговаря на силите и законите в природата. И ако ние се ръководим в живота от нея, то нашият физически —външен живот, също би се преобразил като отражение на нашият вътрешен живот.

Benita

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УСЛОВИЯТА СА ОТРАЖЕНИЕ НА

СЪЗНАНИЕТО

Лошите хора от вън, лошите условия от вън, са отражение на това, което е в нас. Всяко цвете в природата е поставено при онази почва, която е полезна за неговото развитие. Това е велика и щастлива истина и който я приеме със смирение и любов, той става велик по ум, велик по сърце и велик по сила. Ще каже някой: толкова ли съм лош, че толкова тежки условия да ми се дават от провидението? Нека си признаем, че не сме толкова праведни колкото ние мислим. Природата никога не прави погрешки в своите изчисления. Лошите условия още не показват, че много сме лоши отвътре. Но все пак те са отражение на нашето съзнание. Ако великите хора са имали най-много неприятели, това показва ли, че те са много лоши? Не, а тъкмо обратното.

Колкото човек става по-добър вътре в себе си, толкова от вън условията стават по лоши. Злото от вътре излиза на вън. Външното зло е за предпочитане пред вътрешното. Когато ученикът, постъпи в училището, неговите страдания се увеличават понеже неговият учител му дава задачи за разрешение. Противоречията за разумния са привилегия, те са условие за растеж, в тях той става господар на злото и приятел на онези. чрез които то се проявява.

Ние сме изплатени при лошите хора, за да им дадем пример как да се освободят от робството на злото Лошите хора са указател за нас дали сме добри. Ако те станат добри, ние ще се радваме, защото това показва че наистина ние сме добри. Добрият човек със свещ търси лошите хора — добрите без това са добри, те нямат нужда от него. За добрия човек всички условия са добри, защото той знае защо му са дадени и разумно се обхожда с тях. Добрият човек е опитал и знае, че няма по велика сила от силата на любовта. Той знае, че няма друг път към царството на Бога, към царството на великите души и светлите дарования освен любовта. Всяко противопоставяне да проявим любовта ни разрушава и обезличава. С положителност може да се каже, че .причината на всички наши нещастия е, че ние се противопоставяме на любовта.“

„Всичко е за добро,“ не веднъж сме чули тази велики истина. Противоречията са условие да проявим великите качества на Бога вложени в нас. „Всичко е за добро“ и е проява на едно велико сърце, което не люби. Докато ние страдаме, когато сме в тежки условия, до тогава те са полезни за нас. Когато започват да не ни застягат тежките условия, ние тогава сме започнали да гледаме тяхната положителна страна и това е признак че ние сме разбрали вътрешния смисъл на противоречията. Тогава те стават за нас отворена книга, от която четем мъдростта на живота.

Г. Тахчиев

_______________________________

Езикът на природата, това е езикът на Бога. Бог иска да ни събуди от един дълбок сън, да ни върне от един хлъзгав път по който сме тръгнали. Забогатееш много — дойде някоя болест. Затлъстееш — дойде някоя болест. Направиш зло — дойде някое наказание. Мислите ли че това е зло? — Не, това е Божията любов, която идва да тури ред и по-рядък между хората.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не бой се!

Не бой се ти от хорските съмнения и думи,

Не бой се, работи!

И книгата на живата природа

Разтваряй и чети.

*

Че що са думите световни

И хорската мълва?

В душата ти дълбоко скрито има

Написани слова.

*

Ти тях търси и тях чети, над тях размисляй,

Дълбоко в себе си внедрен.

Да не смущава се духът ти,

Но вечно да си вдъхновен!

*

Да, вечно вдъхновен да бъдеш

В красивата борба

За новото, великото и светло

В човешката съдба.

*

За туй не бой се ти от думите световни,

Не бой се, работи.

И книгата на живата природа

Разтваряй и чети!

Д. Антонова

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОСИРОТЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Както децата в едно семейство са изложени на много страдания и неволи, когато останат без майка, също тъй и човечеството е изложено на гибел, щом е лишено от любовта.

Майка на тялото е жената. Майка на децата е Любовта.

Грижите и нежността на едната майка — жената — са нужни докато израснат децата, докато станат възрастни хора. Ала слънчевата грейка на другата майка — любовта — е нужна през целият живот. Защото душите всякога растат.

Защо човечеството днес е разделено на враждуващи помежду си държави? Защо всяка държава се въоръжава срещу другите и е готова, при възможност, да им нанесе смъртен удар? Защо и всеки отделен човек е настръхнал и враждебно настроен към другите? Защо всеки се стреми да надхитри, да измами, да насили и използва другите? Защо всеки се стреми да изгради своето щастие и свобода върху нещастието и робството на себеподобните?

Защото човечеството е осиротяло. Защото човека е лишен от майчините грижи, съвети и ръководства, от животворната топлина и светлина на Любовта. И отделните хора, и цялото човечество, са останали без нежните напътствия на Любовта, която едничка води към близост и братство, към мир и взаимопомощ, към общо благоденствие, към обща радост и обща свобода.

Човечеството е осиротяло. Затова днес се въоръжават държава против държава и по тоя път всяка държава подготвя и своята и общата гибел. По тоя път на усилено въоръжаване се подготвя една страшна и всеобща война, която никого и нищо няма да пощади, която всички и всичко ще унищожи.

Не е ли време вече да се опомним и спрем от гибелният път, по който вървим? Не е ли време вече да разберем, че много сме страдали, че още повече ще страдаме от своето осиротяване? Не е ли време вече да заплачем и закопнеем по нежните милувки, по майчините напътствия на Любовта?

Само Любовта, нашата обща небесна майка, може да промени целият наш живот. Тя може да измени нашите желания и стремежи, нашите дела, и да ни доведе до най-благородното, до най-чистото и безкрайно щастие в живота.

Едничка Любовта може да ни избави от тоя страшен ад, какъвто е нашия живот, и да ни доведе до райското блаженство в земният живот. Едничка Любовта може да направи това, защото тя е нашата небесна майка — обща майка на хората от всички държави и всички народи. Едничка тя може да направи това, защото тя ще ни вразуми и помири, тя ще събуди в сърцата ни обич едни към други, както силно любящата майка може да вразуми и помири неразумните свои деца, които за нищо се карат и бият.

Т. Ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Що има вътре в човека

(из неделната беседа „Що има вътре в човека“ – 25.IX.1938 г.)

„Понеже Той познавате що има вътре в човека“

Йоана 2;25

„Що има вътре в човека“. Този стих в прочетената глава е взет в друг смисъл, но аз ще го взема в положителен смисъл. Аз не искам да ви проповядвам, не искам да ви морализирам, не искам и да ви говоря, че ще станете богати и красиви. Всички тия неща не зависят от човека. Според мене, всички хора се раждат с определени качества.

В човека има нещо, което той не съзнава. В него има много скрити възможности, което той не съзнава. В него има известни стремежи, известни ламтежи, но понякога той попада в противоречия, които го правят подобен на пеперуда, която се блъска с главата си в прозореца, искайки да излезе навън от стаята, в която ненадейно е попаднал. Тя не подозира даже, че главата й не е толкова яка, че да може да счупи прозореца. Понякога човек почва да си задава въпроси: добър ли е той, има ли някакви дарби или няма. Да се задават такива въпроси, това значи да се блъскате като пеперудата в стъклото на прозореца Аз ви казвам: Вие имате повече дарби, отколкото трябва. Ако нямахте дарби, вие щяхте да бедете щастливи. Но понеже имате дарби, те ви причиняват нещастия и страдания. Понякога капиталът, който имате, може да бъде много ценен, но вие не знаете как да го използвате. Някой човек може да е роден с отличен глас, с глас на гениален певец, но ходи с мотика и лопата да копае земята. Най-после той казва: Дотегна ми вече да ровя, да копая земята. Друг некой ходи с игла да шие, но нищо не изкарва, а е надарен от природата, без да знае това. Казвам на този, който копае, и на този, който шие дрехи: Тези работи не са за вас. Не се занимавайте с тях. За онзи, който е роден да бъде добър шивач, нека се занимава с шивачество. Онзи, който е роден за земеделец, нека се занимава със земеделие.

Кой за каквото е роден, с него да се занимава.

Но никога не се занимавайте с работа, за която не сте родени. Защото ако ние мислим отсега да станем такива, каквито не сме родени, това е труд на работа. Вярно е, че ние сме родени за нещо, но трябва да определим за какво сме родени. Всеки човек е роден за нещо. Поетът сам трябва да определи за какво е роден. Философът трябва да определи за какво е роден. Добрият човек трябва да определи това, за което е роден. Ученият човек трябва да определи това за което е роден. Силният човек трябва да определи това, за което е роден. Това са дарби. Всеки човек има хиляди възможности да се прояви. И от самия човек зависи най първо да определи за какво е роден. Ако сам не можеш да се определиш, ти трябва да намериш някой, който да определи за какво си роден.

Да ви дам едно малко изяснение. Понякога вие седите и виждате, че не живеете както трябва. Вие отдавате тази дисхармония на нещо вън от вас. Вие мислите, че тя е не-къде вън от вас. Не, тя е в самите вас. Има случаи, когато пътници в пустинята дигат толкова голям прах около себе си, че нищо не виждат. Около тях е голяма мъгла. Те мислят, че причината на тази мъгла се крие някъде вън от тях. Не, те сами са дигнали този прах около себе си.

Но не е само физическият прах, който плаши хората. Има един умствен, един сърдечен и един волев прах — прах на ума, на сърцето и на човешката воля. За да се махне този прах, човек трябва да има вода. Природата е много умна, и като види, че във въздуха се е дигнал много прах, тя изпраща водните капки на помощ Всека прашинка става център на водна капка. Водните капки свалят всички прашинки на земята, като им казват: Вашата работа не е тук, горе във въздуха, но долу на земята, дето ще бъдете по-полезни. Като паднат на земята, прашинките се наслояват една върху друга и по тоя начин образуват почвата. Въздухът трябва да бъде чист за дишане. Следователно, какво се изисква от нас, за да бъде животът ни нормален? — Мислите ни трябва да бъдат чисти, да не с държат в себе си този вътрешен прах, който ни причинява ред страдания.

Ако хората мислят, че могат да наредят работите си според досегашните си разбирания, извън Божията Любов, Мъдрост и Истина, те са на крив път. В органическо отношение ние имаме много добри примери. Запример, какво ще бъде положението на крака, ако мисли, че той може да уреди работите си извън своето тяло? Той трябва да уреди своите работи съобразно цялото. Той не може и не трябва да се отделя от цялото. Кракът не може да стане по-голям от тялото. Той ще има определена големина. Ако стане по-голям от тялото, положението съвсем ще се влоши. Кракът трябва да има онази определена големина, която му е дадена от природата. Същият закон се отнася и до ръцете, и до очите — до всички удове на човешкия организъм. Какво ще придобие човек, ако очите му станат много по-големи, отколкото са сега? Не е въпрос в големината на нещата. Мнозина искат да станат по-големи, отколкото са, Въпросът седи в онази красива, разумна организация, е не в големината.

Днес много хора страдат от неврастения На какво се дължи неврастенията? — На недоимък на нервна енергия в тях. Тази нервна енергия е потребна за съграждане на нервната система в човека. Някои пък се оплакват от болки в гърдите. Казвам: Те страдат от гърдобол, понеже не дишат дълбоко. — Че откак съм се родил. не съм престанал да дишам, все дишам. Да, но ти дишаш много плитко, не дишаш как то трябва Така не се диша.

Като дишаш, ти трябва да имаш съзнание, че дишаш, че приемаш едно божествено благо — въздухът.

Като дишаш, постоянно мисли за тази Божествена енергия, която е скрита във въздуха, и че тя влиза в тебе, за да подкрепи организма ти. Ти дишаш без да съзнаваш какво благо ти е дадено, какво благо приемаш в дробовете си. Ти дишаш и мислиш за съвсем други работи. Това не е дишане. Запример, мнозина мислят, какво ще стане с тях, ако земята се сблъска с некоя комета или планета. Те мислят за неща, чиято вероятност е едно към два милиарда.

Некога човек мисли, че ще постигне големи работи в света. Той мисли, че ще стане поет, философ, министър, цар и какво ли не още, но като види, че нищо не е постигнал, той почва да се утешава с този или с онзи. Той казва: Ето, нашият Драган и той не успя, и той е като мене, и той е закъсал. Всяко закъсване показва, че този човек не е живял добре. Погрешната е в него. От друга страна, всеки човек, който е дошъл на земята, е способен за много добри и красиви работи.

Сега аз не взимам добро то в този смисъл, в какъвто днешните хора го разглеждат. Защото днес личния морал стои по-високо от обществения. Лично хората постъпват много по-добре, отколкото народите един спрямо друг. За нищо и за никакво се избиват милиони хора. Какво придоби Европа от общата война? Измряха шест милиона хора и то цветът на Европа. Аз зная, че всичко е за добро, но тук се дава жертва, която не е на място. Ако тия шест милиона хора бяха станали проповедници на правдата, на разумността, ако бяха станали учители на човечеството, ако бяха подготвени да работят за доброто на човечеството, цялата земя щеше да се превърне на рай. Обаче тия шест милиона хора измряха, и работите на Европа не само че не се подобриха, но се и влошиха.

Работите на народите се влошават, защото те нямат любов към Бога.

Освен това, те обичат да икономисват истината. Защото доброто на един народ, трябва да бъде добро за всички народи Разбирайте ме право. Всеки народ има право да диша свободно на земята, да се храни свободно, да няма това задушаване, и да не се безпокои какво ще стане с него утрешния ден. В този смисъл, всички народи имат еднакви права.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта да гледате на нещата светло. Пред мене стои едно велико, светло бъдеще. Това за което сега говоря, не е Божествен порядък на нещата, но човешки. Това са човешки разбирания, разбирания на хора, които са внесли своите мисли, своите идеи и желания, с които искат да променят порядъка в природата. Обаче, природата санкционира човешките правила, закони и порядки дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Обаче, щом види даден човек, или дом, или общество, или цялото човечество, които са се отклонили от нейните порядки, тя се противопоставя. Казвате, че природата отстъпва. Да, и природата отстъпва, и Бог отстъпва, но до едно време.

Като дойдат 50 — 60-те години на човека, като изгуби парите, на които е разчитал, като изгуби здравето, на което е разчитал, като не му остане нищо, тогава само ще разбере как е живял и какво е придобил или изгубил. Какво ще правите при това положение? Там, дето нещата се губят, това е човешкият порядък. Там, дето нещата се печелят, това е Божественият порядък. Това, което губиш, е човешко. Това, което печелиш, е Божествено. Ако грешиш, ти си в човешкия порядък. Ако живееш добре, ти си в Божествения порядък на нещата. Достойнството на човека седи в това, да бъде честен към себе си. Всеки трябва да има сила в себе си да си каже: Аз искам да изпълня волята Божия. Не е достатъчно човек само да си каже, но като си каже, той трябва да изпълни казаното. Човек трябва да си каже: Господ е имал такова голямо доверие в ме не, всичко ми е дал. Следователно, и аз не искам да Му изневерявам. Срамота е за мене да изневерявам на Този, който, е имал такова доверие в мене, каквото никой друг.

Сега аз искам да ви покажа ценността на този живот, през който сега минавате. Някой път вие сте недоволни от земния си живот. По-добър, по-красив живот от сегашния ви няма. Казвам ви: Не бързайте да отидете на небето. Сега земята е небе за вас. И като умрете, пак ще останете на земята. Аз поне така виждам нещата. Умре някой, и вие мислите, че е отишъл на небето, а аз го виж дам. че ходи из София. Аз не искам да вярвате това, което аз виждам. Това, което аз виждам, си остава за мен. Един ден, когато проверите тия неща, тогава ще видите, вярно ли е това, което днес ви говоря, или не е вярно. Докато не проверите тия неща, вие ще мислите, че са приказки от „Хиляда и една нощ“.

Сега аз не искам да вярвате, но не искам и да кажа, че не виждам тия неща, защото така ще излезе, че не говоря истината. Аз виждам нещата, но не тези, обикновените очи.

Земята е едно добро условие за развитие на човека Ако вие турите в действие всички възможности, които сега ви са дадени, и ако ги разработите, вие ще влезете във втората фаза на живота. Втората фаза на живота седи в това. че вие ще влезете в духовния свят. Сега на земята всеки човек се намира в положението на дете, което е в утробата на майка си. Това дете не диша, то е свързано с майка си чрез един малък канал, отдето се храни, без да диша. На деветия месец, когато дробове те му се сформират, то излиза от утробата на майка си. Та казвам: вие сега сте в утробата на майка си, не можете още да дишате. Остава още един месец, докато се родите.

Като ви говоря това, вие мислите, че се отнася до умиране. Не. това е пробуждане. Съзнанието на човека трябва да се пробуди. Смъртта, от която се боите, не е нищо друго, освен преминаване от смърт в живот. Този кръг, в който до сега сте живели, се завършва. Остава разумният живот, който имате да живеете на земята. Той може да се продължи 10 — 20 — 30 до 120 год. Ако днес хората живея; малко на земята, това се дължи на факта, че те не разбират живота. А който го разбира, можете да си представите какво високо развитие трябва да има. В физическия свят има условия, при които човек може да живее по-дълго време. Това се отнася до съзнателния живот. Когато човек дойде до тази епоха, той ще бъде господар на своето положение, на своята съдба. И тогава няма да се вълнувате от текущите събития.

Тази материя може да ви се вижда отвлечена, но аз говоря за постиженията на един човек на земята, а не на небето. Говоря за тия, които ще могат да направят това.

Човек има чрезмерни желания, които в един живот не може да реализира. Представете си, че се намирате в положението на Йова, който имаше много имоти, стада, говеда, синове и дъщери — всичко в изобилие. И той трябваше да мине през един голям изпит. да изгуби всичкото си имане, всички синове и дъщери. Той мина през една ужасна криза в живота си. Жена му казваше: „Какво мислиш за правдата сега? Кажи нещо за твоя Господ Кажи една дума, за да се освободиш“. В това време Йов направи много погрешки, но по отношение на Бога не сгреши. И като мина през тези страдания, всичко му се върна.

Казвам: В сегашния живот всеки човек трябва да мине през изпитанията на Йова — Като умрем ли ще стане това? — Не, още този живот човек трябва да мине през смъртта и да живее.

Хората искат да се подмладят . За да се подмладите; определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е възвишено и красиво. Поне определете си десет минути да не допуснете в сърцето си нито едно отрицателно чувство. След това още десет минути определете, да извършите една добра постъпка, без никакво колебание. Значи, ще определите по половин час на ден, по десет минути за мисълта, за чувствата и за постъпките си, да не допущате нищо отрицателно и колебливо. По този начин само ще се подмладите. — Аз не мога да направя това. — Щом не можете да го направите, вие сте осъдени да остареете. Ако пък определите по половин час на ден за тази цел, вие ще бъдете кандидат за един велик живот.

Пред вас седи едно велико бъдеше. И тъй десет минути ще определите в мисълта си за Бога, десет минути в чувствата си и десет в тялото си.

Из беседата, държана от

Учителя на 25септември 1938г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СТИХОТВОРЕНИЯ

СТРАННИКО

От коя страна далечна идваш

И какъв си, страннико, незная.

Но знам, че си усмивка блага

Всред неволи и тега.

*

Ти слънчев лъч си

В пролетни мъгливи л ни.

Ти звезда пътеводител си

В тъмна непрогледна нощ.

За пътник изжаднял, залутан.

*

От коя стрина далечна идваш

И какъв си, страннико, незная.

Но знам, че чудно тиха песен си,

Която от сън заспалия събужда.

*

И словото Ти—храна насъщна,

Из дверите библейски,

Кат с огън и с меч,

Оковите строши житейски.

*

Ти Истина си и скъпа Свобода,

За новий ден, Ти въплотен си зов;

Ти Мъдрост си на вековете,

Ти Правда си, Ти вечна си Любов!

Виолет

* * *

Към наший идеал

За Истина и висша мъдрост жадни.

Вървим в неравен, стръмен път.

Вилнеят бури безпощадни,

Но, твърд и смел ни е духът!

*

Сърца ни, в бурите калени,

Как бодро, радостно туптят!

С лъчи на обич озарени,

Те всички горести топят!

*

Със стъпките на сочна младост

Летим към наший идеал.

И пеем химн на благодарност,

Че път и цел Творецът ни е дал.

*

И този химн е зов — вестител,

Че тлее веч старинний гнет;

Че вред по земната обител

Настъпва нов, разумен ред:

*

От този химн душите трепват

До най-интимна глъбина

И нежно приказки нашепват

За мир, любов и светлина.

В. С. Н.

* * *

ИЗГРЕВ

Макар че идва Нови ден

Нощта все още продължава:

зад тия облаци сплъстени

е Слънчевия Изгрев спрян.

*

И в тътен страшен проехтя

далечен гръм на буря близка;

Небето слезе толкоз низко

дори до самата Земя.

*

Със плясък рукна едър дъжд ...

Смеси се с мрака страшна буря,

и над Земята бясно втурнат

изви се вятър изведнъж!

*

А после яростно далек

той облаците в бяг затири,

и всичко стихна... 3ад баири

заглъхна и последен ек...

*

От Изтока зад облак бял,

през процепите му дълбоки

надзърна Слънчевото Око —

Света във Светлина обля . . .

*

Сега и капчиците дъжд

останали по цветни листи

блестят със светлини пречисти

на хиляди и отведнъж.

*

О, славен и тържествен Миг

когато Слънцето изгрева

след бурите, Теб всичко слави

Часът възторжен и велик!...

*

...А капките от всеки цвят

са вече наземи съборени,

за да отнесат на корена

милувката от Слънчев свет.

Ал. Г.

* * *

След жътва

Над пожънатата златна нива

лъха скрита скръб смирена;

като нежна, но сиротна майка,

всеки клас е дал без корист жертва.

*

И зрънцата вече са прибрани

в хижата на труд благословен;

във простори от слънце заляни.

ветрец пее, милва всеки стрък.

*

Скръб и жертва вечно се преплитат

и благата в тоя свят творят,

в път безкраен неспирно текат

на живота обилните струи.

S.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Резолюция на 25-я юбилеен конгрес

на Българския есперантски съюз

Двадесет и петия конгрес на българските есперантисти в заседанията си на 17 и 18 юли 1938 год. в гр Севлиево, като направи преценка за вървежа на Есперантското движение в България през последните няколко години, със задоволство констатира, че международния помагален език безспирно се разпространява между всички слоеве на българския народ и че печели все повече и повече привърженици.

По тоя повод конгресът намира за нужно да подчертае, че организацията е напълно неутрална и не може да допусне да се вплетат в нейната културно-просветна дейност елементи от такова естество, които са несъвместими с нееднократно подчертаваната неутралност на Еспер. движение по отношение на всички политически и религиозни въпроси.

Българските есперантисти считат, че с разпространението на международния помагален език те, редом с останалите културно-просветни организации, вършат великото дело на все по голямото културно издигане на българския народ, което дело ни е завещано от епохата на възраждането. Чрез своята дейност те се стремят да дадат възможност на все по-голям брой свои сънародници да усвоят едно лесно, общодостъпно и неутрално средство за сношение с външния свят. Те считат, че България трябва да намери своето заслужено място в реда на цивилизованите народи в света и да вземе равноправно дял в международния живот. Те намират, че тъкмо чрез възприемането на неутралния международен език се запазва достойнството и равноправието на всички нации в международния живот и международните сношения, докато употребата на отделни избрани национални езици в тия сношения поставя останалите нации (между които и Българската) в подчинено и унизено положение.

Девизът на Българските есперантисти е бил и си остава; Работейки за разпространението на есперанто между българския народ, да работят неуморно и чрез Есперанто за България, като запознават външния свят, с българската земя и с българския народ, неговата история, неговото настояще, неговия бит, литература и култура.

Следвайки тия начала на своята дейност, българските есперантисти очакват, че българската държава ще оцени правилно тяхното дело и ще им дава заслуженото съдействие и подкрепа, както нееднократно е правила до сега.

Подписали — конгресно бюро:

Председател: Ат. Д. Атанасов, Илия Силвестриев

Подпрсдсеа: Дочо Т. Станев

Секретар: Симеон Ст. Хесапчиев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗА ГРОЗДЕТО

Гроздето съдържа минерални вещества, които са необходими за организъма и му придават силотворни качества. Те са калциеви и натриеви соли фосфорна киселина.

Витамините и захарта от 10% до 12% — заедно с азотните вещества, правят гроздето сили и леко усвояема храна. 1 литър гроздов сок дава хранителност средно около 759 калории, т. е. колкото 1200 гр. кравешко мляко, или 900 гр. картофи, 400 гр. телешко месо или лък 8 яйца.

Черното грозде съдържа оксианин — багрилно вещество, което действа укрепително върху мускулната система

На гроздовия сок липсват тлъстини и средно има по-малко белтъчни вещества, отколкото млякото, но за това пък е много по-богат със захар и напълно се равнява на млякото по отношение хранителността си, заради което е отлична храна за всички, особено за деца, малокръвни, стари изтощени и болни хора.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

Част I.

ЕЛЕМЕНТИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

________________________

ГЛАВА I.

Космичният жизнен ритъм

Най-интересното, най-тайнственото и най-загадъчно явление в Битието, това е животът. Различни теории и хипотези са създали учените и философите за обяснение същината и проявите на живота, но и до днес живота си остава велика тайна, велика загадка за болшинството хора.

Животът е обект на проучване от много страни и гледища, защото той е много сложен процес и включва в себе си много сили и елементи. Затова и проучването му е обект на много дисциплини и науки. Но както и да се изследва живота, за механистичното схващане той ще си остане неразрешима загадка, защото животът е един космичен процес и не може да се обясни и разбере в тесните рамки на земните понятия и разбирания, които са валидни само за онзи ограничен, относителен свят, в който ние живеем в настоящия стадий на развитието. Животът прониква и оживява целия космос, и е същина на космоса. Така че и въпрос не може да става за произхода на живота.

Въпросът се свежда следователно към това: да се проучат законите и пътищата, по които животът се проявява, да се изучат всички онези елементи, които вземат участие в проявлението на живота, да се изучат всички условия, които обуславят проявите на живота.

Животът, като едно велико космично течение, прониква и обновява целия космос и разнася благата на космоса по цялата космична система. Както видяхме в кратките бележки върху херметичната наука, целият космос е един жив организъм, и този именно жив организъм е проникнат от Живота, който в своето проявление се диференцира на много течения с различни задачи. Защото животът е проява на Разумното начало в космоса и всичките му проявления са разумни и целесъобразни. Остава значи да проучим законите на живота, като разумен процес в Битието, за да разкрием тайната, която той носи в себе си.

Животът е една велика космична симфония, която изпълня с хармонията си цялото космично пространство. От грамадните слънчеви системи в пространството, до микроскопичния атом, звучи хармонията на Единния живот. Животът е единен и неделим по същина, но разнообразен в своите проявления.

За нас животът не е един механичен или биологичен процес, но е един чисто разумен процес на космоса. И астрологията проучва именно този жизнен ритмус в неговото проявление. Тя проучва законите и пътищата, по които космичният живот се проявява на Земята, респективно в човека и всички живи същества. Следствие на многостранността и всеобемността на живота, в своите проявления, казах, се диференцира на ред сили и елементи, които са именно предмет на проучване от астрологията.

Астрологията е наука за звездите - тя изучава влиянията на звездите, като живи същества, върху проявлението на живота на Земята. Докато астрономията се интересува от звездите, чисто механически, т. е. проучва ги като мъртви тела, изучава техния химически и физически строеж, законите на техните движения, големина, маса, обем, отстояние от Слънцето и пр., т. е. чисто външната страна, то астрологията изучава звездите като живи същества, които в своята целокупност са фази в проявлението на жизнения ритмус и тяхното влияние върху проявлението на живота на Земята. Често сравняват астрономията с анатомията, а астрологията с физиологията - науката, която изучава жизнените функции и процеса в организма. Астрологията от това гледище се нарича физиология на небето, т. е. наука, която изучава жизнените процеси във великия небесен човек, за който говорихме в първата част.

Всяка планета, всяка звезда и всяка звездна система са фази, стъпала в проявлението на живота, в проявлението на творческия жизнен ритмус. И като такива, астрологията ги проучва като космични течения, които обуславят проявата на живота на Земята. Всяко едно течение носи нещо индивидуално, специфично, присъщо само на него. И затова както изтъкнах в първата част, всяка звезда, според херметичната наука е една нота, един тон, една буква, една идея. И затова астрологията е наречена „живия език на звездите”. По техните отношения тя прочита пътищата на живота. Всяка звезда е свързана с един принцип, с известен род енергии и има специфични качества.

Астрологията именно изучава поотделно качествата, свойствата и законите на силите, които се проявяват чрез дадена планета. Също така астрологията изучава и качествата и свойствата на материята, чрез която се проявяват силите на живота.

При изложението на основните положения на херметичната наука, видяхме, че имаме четири състояния на материята, чрез които се проявяват четири рода сили. Тези четири състояния на материята са - огнено, въздухообразно, течно и твърдо, които са свързани с четирите състояния на енергията, които в окултната наука носят следните имена: — топлинен етер, който се проявява в огненото състояние на материята; светлинен етер, който се проявява във въздухообразно състояние на материята; химически етер, който се проявява във водното състояние на материята, и жизнен етер, който се проявява в твърдото състояние на материята.

Тези четири състояния на материята и енергията, древните астролози и окултисти са ги считали като 4 основни елемента на Битието и са носили следните имена - огън, въздух, вода и земя. Това са четири състояния на материята и енергията, които обуславят проявата на живота в Космоса и човека.

Учителят казва: „Има 2 рода сили - положителни или електрически, и отрицателни или магнетически. Тези два рода сили от своя страна са възходящи и низходящи, така че образуват пак четири рода сили - две възходящи и две низходящи. Силите на огъня и въздуха са електрични, положителни сили, а силите на водата и на земята са негативни, отрицателни, или по право казано - пасивни, възприемащи, магнетични. А силите на огъня и въздуха са активни, дейни, даващи, електрически сили.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да се трудим и да не се отчайваме

I. Трябва да се живее, а не да се съществува! Да, размисли върху това, че трябва да се живее. Твоят живот, ако би бил ти и най-жалкият от смъртните не е празен блян, а действителност, пълна с висок смисъл! Твоят живот е твое достояние; това е всичко, с което можеш да тръгнеш срещу вечността. Затова, действай като звездите — без бързане, но и без отдих.

II. Колко възвишено, тържествено, почти страшно, се заключава за всеки човек в мисълта, че неговото земно влияние, което има начало, никога, во веки веков, не ще прекъсне своето действие, макар този човек да би бил най-нищожния между нас. Което е станало, не се връща, то се е сляло вече с безграничния, вечно живущ, вечно деен свят, то, заедно с него, действа в полза или вреда на хората, явно или тайно — на вечни времена.

III. Има нещо облагородяващо и даже свято в труда. Колкото и малко човек да мисли за своето високо призвание, той все пак дава право да се възлагат на него надежди, докато наистина сериозно се труди. Само в празнотата има вечно отчаяние. Трудът, колкото и да е той низък и користен, всякога е свързан с природата.

Най-новото Евангелие на нашето време е: „Познай своето дело и го изпълни!“

IV. Значението на труда не се подава на оценка. Човекът се усъвършенства с помощта на труда!

Пространства, обрасли с плевели, се разчистват, и на местото им се появяват чудесни ниви, дивни градове. И сам човек престава да бъде почва, обрасла с плевели или безплодна, мъртва пустиня. Припомнете си, че даже най-обикновеният труд, в известна степен, докарва човека в състоянието на истинска хармония. Съмненията, алчността, грижите, разочарованието, у н и н и е т о всички тия изчадия на ада мъчително обсаждат душата на бедния надничар, също тъй, както я на всеки друг човек. Но трябва само човек свободно и бодро да се залови на работа, те млъкват и, ръмжешком, се крият в своите леговища. Човекът става наистина човек. Свещеният огън на труда прилича на очистителният огън, който убива всяка отрова, и през най-гъстия дим дава светъл, чист пламък!

V. Благословен е онзи, който е намерил своята работа. Да не пожелае той друго благословение. Щом го е намерил, той ще го следва. Подобно на свободно течащ канал, с благородна настойчивост прекаран през гнилото блато на човешкото съществуване; подобно на поток, който все по-дълбоко и по-дълбоко си проправя пътя.

Трудът е живот. Из скритите дълбочини на сърцето на работника се повдига даруваната от Бога сила, святата, небесната, жизнената същност, която всемогъщият Бог е вдъхнал в човека. Човек се събужда с цялата си душа, възприемайки всичко благородно, и всяко знание, щом той се залови правилно на работа. Знание? Дръжте се здраво о това знание, което при работата на дело доказва своето значение, понеже самата природа оправдава такова знание, потвърждава неговата истинност. В същност човек няма други знания освен ония, които са добити в труда.

VI. На света съществува само едно чудовище — празният човек. В какво вярва той? Че природата е създание на случайността; че хитрият просяк и крадецът могат понякога добре да се нахранят; че Бог е лъжа и че човекът и човешкият живот са също тъй само лъжа.

О, кой от нас би могъл да каже: Аз поработих! Най-прилежните между нас са само безполезни слуги и колкото са по-прилежни, толкова повече съзнават това

VII. Братко мой, мъжественият човек е длъжен да подари своя живот. Подари го, съветвам те. Или ти чакаш случай прилично да го продадеш? Каква цена, например, би те удовлетворила? Никога ти живота си или част от него не ще продадеш на надлежна цена. Подари го, тогава, по царски: нека неговата цена бъде нищо. Тогава ще се окаже, че ти, в известен смисъл, си получил за него всичко.

VIII. Глупавите хора мислят, че щом наказанието за зло дело не е последвало веднага, тук на света няма справедливост, а ако има, тя е само случайна. Наказанието за зло дело се забавя понякога за няколко дни, понякога за няколко столетия, но то е вярно като живота и неминуемо като смъртта! В центъра на световния водовъртеж все още живее и говори Бог, — Бог истинен, както в древните времена. Великата душа на вселената е справедлива.

IX. Свободен е онзи човек, който се подчинява на природните закони и в дълбочината на душата си е убеден, че, независимо от всички противоречия. нищо несправедливо не може да случи с него, че въобще, само леността и страхливата неверност правят злото възможно. Първата отличителна черта на такъв човек е тази, че той не се противи на необходимостта и без възмущение й се покорява.

X. Богатството на света се състои в оригиналните хора. Благодарение на тях и на техните произведения, светът е именно свят, а не пустиня.

Т. Карлайл

Из „Миналото и сегашното“

______________________________

Заб.: Томас Карлайл е английски писател. Живял от 1795 до 1881 г. В неговите съчинения с отразено едно дълбоко разбиране на живота, с каквото малцина други писатели могат да се похвалят. Най-важните му произведения с: „Героите и героическото в историята“, в която той проповядва нещо като култ на героите, — разбира се, не в обикновения ограничен смисъл на този дума, „Миналото и сегашното“ и „История на френската революция“. Първите две книги са издадени на български

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Получи се в редакцията сп. Житно зърно, окултно списание, кн. 7 — 8, год. XII. със следно: то съдържание: Двете полушария. Представите ни за небето — г.; Небесният живот, според Еман. Сведенборг: Закони за възприемчивостта — Б. Боев; Обществено изравняване — Д-р Ел. Коен, През вратата на топлинните явления — G. Nordmann; Сфера на Меркурий — г.: Астрологични елементи — П. М-в; Разговор с Учителя при рилските езера — Б. Боев, стихове от Д. Антонова, Олга Славчева и др.

Год. абонамент 80 лв. Адрес пощ. кутия № 217, София.

Не! В името на човещината! Асеновградци в защита на мира. Цена 3 лв. Доставя Георги Ангелов, ул. Добри Христов, 11, София.

Ангелогласният, от Добри Немиров, номер първи, от осма годишнина на библ. „Български исторически романи”. Цена 60 лв. Адрес: Книгоиздателство „Древно България“, ул. Гурко, 32 — София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×