Jump to content
Ани

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232

Recommended Posts

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЛЮБОВТА, КОЯТО ЧАКА

Ние търсим мъдрост за живота си в дебелите книги на учението, в трудните символи и в строгия тълмеж на звездното небе, а тя чака спокойно в нас да я повикаме.

Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце.

Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане.

Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава. А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете.

Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи.

Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците? Този ли ще прогони колесниците на враговете, за да въздигне народа до прежната му слава?

Как ще е той? — рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в пещерата до Витлеем. не е Той — обещаният. Усъмниха се и в блясъка на оная звезда, която огрява чудната нощ, отрекоха думите му и Неговата мъдрост. Та лесно ли е да прогониш омразата от своето сърце и лесно ли е да възлюбиш враговете си?

Не е Той обещаната утеха от сърцето на Всемогъщият — говореха си те — защото човекът, когото нарекоха учител и пророк, не спре при тия, които знаеха тъкмежа на писанията, при тия които познаваха закона и даваха десятък на храма, а отиде при рибарите край бреговете на езерото, при недъгавите и отрудените. Свои нарече не тия, които имаха знание, а тия. които носеха сърце. Не по мъдростта на закона ги избираше Той, а по чистотата на сърцата.

Обич, а не закон се роди през оная нощ в малката пещера край Витлеем.

И до днешен ден чака тая обич над света като сияние на ново слънце. И до днешен ден Той дири сърца за да ги направи живи храмове.

И днес пак знатните не Го разбират. И до днешен ден, Той тихо преминава през тъжните поля на земята като Любов, която никой не познава. И сега Той чака да Го позовем в нас, защото вековете, които протичат като запрашени кервани не са отнели и не ще отнемат ни що от сиянието на Неговия образ.

Любовта ни чака. Любовта, която се роди в пещерата при Витлеем!

G. N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

В момент. когато светът се намира пред най-голяма опасност, пред най-грозното нещо — война, ние си пожелаваме „честита нова година“. А нека не забравяме, че за да бъде честита и щастлива, ние трябва да работим с всички сили да бъде такава. Всички — едни с мисли, други с дела да работят за мир между хората, за любов и братство между всички

Човечеството трябва да разбере веднъж за винаги, че то не представлява, по същина, индивидуални групи, които трябва да воюват, да се унищожават едни други и да се спъват в развитието си. То е цяло и като така всички народи и държави трябва да се федерират и координират силите си. Докато не дойдат до това съзнание да разберат, че всички те са равноправни членове на човечеството, които имат право да се развиват, да подобряват  външните си и вътрешни условия, много често ще се изправяме пред подобни дилеми.

Назряло е времето, да се разрешат всички парливи въпроси по мирен начин, да се премахнат китайските стени между държавите и да се даде мир на народите. Причините на не разбирането се крият в противоречивите интереси на някой заинтересовани страни, но те трябва да си подадат ръце и да отстъпят от непримиримите си позиции за общото благо на човечество. Те трябва да счупят щиковете, които с насочили един срещу други и да сковат от тях плугове и мотики.

Истинското разрешение на парливите въпроси в Европа е в създаване на Европейските Съединени Щати.

И като се постигне това, за народите ще настане нова епоха, ще се обърне нова страница в историята им. Силите, които до сега и сега насочват все навън — за въоръжения, за завоевания и пр, ще ги отправят навътре, за културни придобивки, за вътрешно подобрение.

Представете си тия милиарди, които се хвърлят за въоръжения всека година, тая енергия, която седи затворена в топове, военни параходи и крепости, ако се употребеше за културни цели! Земята би заприличала на истински рай. Не би имало безработица, не би имало гладни и зъзнещи, би изчезнала всека икономическа криза. А сега, както виждаме, народите отдават в жертва силите си за това, от което немат никаква полза.

Може ли да се оправи това положение? — Може, ако напра-вят един кръгом, ако настъпи едно отрезвление, ако дойде едно осъзнаване, че досегашния път е погрешен и че нови пътища трябва да се търсят — пътища на мир, разбирателство и братство.

Новата година да роди нови идеи в главите на водачите; Новата година да роди всемирно братство в душите на народите!

Честита 1939 година!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНИТЕ ИМПУЛСИ И ЗАДАЧИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ

I. Импулса за възраждането на Западна Европа

След пробуждането и освобождаването на човешката мисъл  от папския тормоз през средните векове, започна бързо да се заражда, расте и развива културата .на Западна Европа. Възникнаха различни философски системи, крито дадоха своите обяснения за тайните на света и живота. Редом с тях се зараждаше и развиваше обективната наука, която бавно но системно почна из следване на природата и живота с всичките им явления и процеси. Човешкият ум крепнеше и се обогатяваше със знания. Развиха се различни философски доктрини — идеалистически и материалистически. Човешкият ум все по-вече се обогатяваше със знания за външния свят; науката чрез микроскопа и телескопа проникна в светове, недостъпни за обикновения човешки поглед. Изследвайки законите на природата създаде се механиката, която послужи като основа на техниката, която се постара да впрегне в работа известни сили на природата, за да ги използва за културата.

Създадоха се грамадни параходи, които прекосяват надлъж и на шир океаните. Създадоха се аероплани и цепелини, които проникнаха на високо и на широко в пространството Построиха се железни пътища и автомобили, с които хората завладяxa сушата.

Всичко това говори за величието и силата на човешкия ум, който наблюдавайки при родата в нейните проявления, постара се да я копира и създаде техниката като средство за улеснение на външния живот на човека. До колко е по стигнато това, то е друг въпрос, който е свързал с други причини, за които няма да се спирам. Редом с вътрешното обогатяване на човешкия ум, с вътрешното развиване на душевните сили на човека, се развиваше и външната култура, и се създаде една мощна външна цивилизация. Народите излязоха из тесните рамки на националността и се създадоха все по тесни и по-тесни връзки между отделните нации и се роди духа и епохата на интернационализма. Заговори се за общочовешко братство; явиха се ред хуманитарни и социални идеи, които чертаеха светли бъднини за човечеството.

Всичко това се дължеше на онзи изблик на живота, който се проявяваше в човешката душа и се проектира навън. Редом с творческата култура на западна Европа, като плод на развитието на душевните сили на човека, и като резултат на онзи мироглед, който си състави западния човек, се яви и разрушителната техника. Създадоха се небивали в историята на човечеството огнестрелни оръдия, с които се водят незапомнени изтребителни войни.

Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук.

Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин.

— Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот. Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот. По-далеч от това тя не може да отиде.

Но това е положението само на периферията на живота; но дълбоко в недрата на Западна Европа се развиваше и друг един живот, който беше тил, стимул, на живота който се развиваше на историческата сцена. Защото в същност официалната история не познава и не подозира даже истинските причини, истинските фактори и творци на запад-но-европейската култура. Зад това, което наричаме западноевропейска култура, стои нещо друго, непознато на тези, които строят културата във външните й проявления. Кои с дълбоките причини, кои с истинските фактори на това развитие, за обикновения поглед е скрито. Но онези, които с проечавали развитието на Западната мисъл и култура в светлината на окултната наука, знаят кой породи Възраждането на Западна Европа, кой вдъхнови и стимулира Джордано Бруно, Галилей, Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело, Коперник, Кеплер, Нютон, Бейкън, Гьоте, Шилер и всички гении на западната мисъл. Те знаят кой беше този огън, който гореше в сърцето на западна Европа и разтопяваше ледовете, които сковаваха човешкия дух в неговия полет.

Като легенда се носи на Запад съществуването на някакви тайни общества, на некакви тайнствени личности, които се явявали на този — на онзи и им разкривали чудесни неща. Но кои с те, какви с в същност, не е ли измама и шарлатания това—малцина знаят — знаят само онези, които са имали тази опитност и техните приятели и ученици. Но както и да е. Тези центрове и истински фактори на културното развитие на Европа, и до ден днешен стоят скрити от обикновения човешки поглед и дават нова насока на човешкото развитие, подхранвайки и окриляйки човешкия ум и човешкия дух откривайки им перспективите на един нов живот и нови възможности за изследване творчество.

Защо тогава тези истински творци на Западната култура стояха и още стоят скрити зад завесата на историческата сцена? Това го налагаше нуждата на момента. Западният човек трябваше да стъпи на краката си и да се почувства самостоятелен, независим, да създаде в себе си силен характер, да развие и укрепи мисълта си. Ако тези гении и ръководители на човечеството бяха излезли открито, на първо място те нямаше да имат среда, защото мъдростта и знанието, което те носеха, не бяха за деца, а западните народи се намираха и още се намират, в детската фаза на своето развитие: и второ, те биха спънали човешката мисъл, защото щяха наготово да дадат знания и светлина на човешкия ум, и той би се атрофирал. А задачата беше да се развие човешкия ум и да се оформи човек като самостоятелна личност, с воля и характер. Затова те от далеч и тайно стимулираха човешката мисъл и посочваха пътищата, по които да върви човечеството. Ще каже някой, щом е така, защо те допуснаха развитието на материалистичното схващане? Защо допуснаха цялата западна култура да вземе такъв път — да дойде до отричането на духовното? — Това беше необходимо за постигане на задачата, която се преследваше. Това беше метод Човек трябваше за известно време да забрави съвсем за духовния свят, от където беше слязъл, за да се намери поставен пред неизвестности и загадки, за да напрегне ума си, за да разреши задачите, които му предлага живота, за да се пробудят спящите в него творчески сили, да почне да мисли и твори.

Творческите сили на западния човек се събудиха, неговата мисъл се пробуди, но редом с житото израснаха и плевелите, които бяха посети в човека. И едните и другите дадоха обилно своя плод, който се изрази в положителните и отрицателните страни на западно-европейската култура.

В. Пашов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Неизбежният път

(из неделната беседа „Неизбежният път“ – 30.X.1938 г.)

Човек ежеминутно има някакви нужди. Можем да кажем, че човек е същество, което постоянно се нуждае от подкрепа. Ако тази подкрепа не му се дава, животът му ежеминутно ще се влошава. Ние можем да кажем, че човек е ней-деликатното същество на земята, но е поставено при лоши условия, вследствие на което трябва да полага големи грижи за себе си. Не се ли полагат тези грижи, той е изложен на опасност и рискува да изгуби и това, което има.

Сега ние разглеждаме живота обширно, а не така, както той се проявява външно. За сега на земята човек е най-съвършеното творение, но той не е, изобщо, най-съвършеното творение на Бога. В един дом първородното и последното родено дете се различават. Изобщо, първородните деца са идеалисти, а последнородните са материалисти. Аз не говоря за този идеализъм, който хората разбират. Има един идеализъм, който коренно с:е различава от този на хората. Аз наричам идеални неща тези, които не причиняват болки на човека. А материални неща наричам ония, които причиняват болки на човека. Всякога, когато вземете нещо материално от човека, той страда. По това именно се различават материалните неща от идеалните, че материалните неща всеки може да ти ги вземе, а идеалните неща никой не може да ти вземе. Като ти вземат нещо материално, ти вземаш адвокат, за-почваш дело и го водиш десетки години. В края на краищата ти или ще спечелиш делото, или ще го изгубиш. Въпросът с идеалните неща не седи така Един идеален човек е съвсем другояче устроен от един материален. Материята на материалния човек има много пори, вследствие на което, каквото туриш в него, излиза навън. Обаче материята, от която е направен идеалния човек, е такава, че каквото туриш в него, всичко се задържа, нищо не излиза навън. Той има една специална врага, през която може да излезе това, което желае.

Аз ви давам това само за обяснение. Има хора, от които нещата не изтичат. Те са направени от идейна материя. Тази идейна материя именно развива човека. Дойде ли такъв човек при вас, той започва да издава особено уха ние от себе си. Той издава такова ухание, с каквото много хора се пръскат. Те вземат разни есенции и парфюми и се пръскат с тях. Такова уха ние, обаче, лесно изчезва. Човекът, който сам отделя такова ухание от себе си, има особено изражение на лицето си. Лицето му е светло, чисто. А човек, който отделя от лицето си тъмна, черна материя, той има черен цвят на лицето си. От лицето на този човек излиза тъмнина.

Сега мнозина казват: Да бяхме във времето на Христа! — Да бяхте във времето на Христа, вие щяхте да мислите както евреите са мислили на времето си. Вие щяхте да имате разбиранията на евреите. Може би някога Христос ще дойде между културните народи, да изнесе своите възгледи според сегашните възможности на хората да ги разберат. И това не е изключено. Как ще го приемете тогава?

Има един външен прием, но има и един вътрешен. Има и едно учение в света, което трябва да се приеме. Това учение съставлява атмосферата, в която човек трябва да живее. Ако на земята нямаше въздух, какво би ни ползвала самата земя? Тогава нямаше да има условия за живот. Обаче, човек може да живее и в друга среда, много по-рядка от въздуха. Вие трябва да знаете в какво седи мощността на една рядка материя. Понякога учените хора дават такива образи: те казват, че за да се получи един грам от гази материя, всички фабрики на този свят трябва да работят цели три хиляди години. Казвате: как да разберем това нещо? — Разберете го както искате. Според учените, един грам от тази материя е толкова мощен, че с него можеш да създадеш всичко. Ако човек би имал в себе си от тази материя в такова малко количество, което може да се събере на върха на една игла, той би бил гениален  човек. Засега хората нямат и толкова, но те се стремят да придобият поне малки, микроскопически частици от тази материя, която строи всичко. В тази материя се събира живота, тя строи човешката мисъл. Казано е в Писанието, че Духът Божий се носел върху бездната, а земята била неустроена и пуста. И после се казва, че каквото казал Духът така станало. Значи, Духът Божий, Бог, със Словото си, създал света Първичната материя, за която говорим представя Духът, който създава нещата. Без Него всичко е в безпорядък. С него всичко е в порядък. Лесно е да се говори за порядъка и безпорядъка, но трябва да се направи един опит. Требва да се опитате да видите дали имате поне колкото на едно острие на тази материя, че като се намерите в трудно положение, да кажете: Аз имам дух.

И тогава ето какво може да направи вашия дух: Ако в дадения случай духът ви може да направи нещо, вие имате от тази материя в себе си. Ако нищо не можете да направите, тогава ще знаете, че от духа, от тази първична, основна материя вие имате извънредно малко или почти никак.

Срещате един човек, който боледува от нещо, сграда. От какво страда той? Дишането в него е слабо, задушава се, кръвообращението не става правилно в него. Той страда, понеже кръвта му не е достатъчно пречистена. Дихателната му система е слаба, вследствие на което той не може да възприема добре въздуха и да се ползва от жизнената енергия, която се намира в него.

В въздуха има животворна енергия, която помага за кръвообращението и за пречистването на кръвта. И дишането се подчинява на известни закони. Ако човек диша плитко, той не може да се ползва от приетия въздух. Ако диша дълбоко, въздухът, който приема, ще може да извърши добра работа. При това, не само да приема дълбоко въздуха, но и да го изпуща бавно, а не като пушкало, изведнъж. Такова бързо дишане и издишане не може да допринесе никакво благо на човека. Човек не знае колко клетки имат дробовете му и всяка клетка се нуждае от въздух, от условия за живот. Като диша, човек трябва да напълни всичките си клетки с въздух. Този въздух трябва да остане в човека не по-малко от 40 секунди. При това положение, този въздух ще произведе в човека това, което нищо друго не може да произведе.

Сегашните хора, които са толкова нервни, често се оплакват от помрачаване на ума им. Защо става това? Защото в дихателната им система се заражда особена енергия, — те искат да свършат много работи. Те искат да станат гениални да правят каквото искат. Затова се иска голяма мозъчна сила. Запример, за да държи те една реч, знаете ли колко енергия трябва да изразходва те? Отгде ще вземете тази енергия? Вие можете да я вземете от въздуха. Но за да се възприеме тази енергия, нужно е знание, понеже понякога тази енергия се намира в по-голямо количество, а понякога в по-малко. При изгрева на слънцето тази енергия е по-изобилна. Към обед тя е в недоимък, а вечер, когато хората спят, енергията отново се набира. Сегашните хора прекарват по цели нощи в развлечения. Когато трябва да си почиват, те прекарват в забавления, вследствие на което разстройват здравето си. Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл. Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори. Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри.

Казвате: где е този свят, за който говорите? Как да го пипнем, как да се уверим в неговото съществуване? — Вашите сетива, на които разчитате, не са голям авторитет за нас. Вие можете да имате едно впечатление за този свят, както и за много други неща, по интуиция. Това впечатление ще бъде по-вярно, отколкото ако е възприето през сетивата. Има хора, в които това чувство е силно развито. Човек, у когото интуицията е силно развита, щом срещне някой друг човек, той веднага може да знае какво ще му се случи. Той чувства това нещо. Мнозина мислят, че в познаване на нещата чрез интуицията няма никаква наука. Ще кажете, че никъде не е писано по това. Не е въпроса в писаното. То е въпрос на усещане. Както геометрикът взема линия и пергел и започва да измерва линиите и ъглите, така и този, който има интуиция, смята и измерва нещата.

Чувствителният човек предчувства, че има да стане нещо с него и се безпокои. Не трябва да се безпокоите. Онова, което има да стане с човека, е много добро. Мнозина се безпокоят да не изгубят дома си, да не изгубят положението си. Няма какво да се безпокоите. Има неща, които можете да носите със себе си, но има и такива, които не можете да носите. Ако отидете в странство да учите или да се разходите, ще вземете ли със себе си своя кон или своя вол? Колкото и да ги обичате, вие ще ги оставите у дома си и ще тръгнете сам.

Законът на духа изисква да имаме прави отношения към него. Между праведни и грешни хора права връзка няма. Никой не може да образува права връзка между себе си, ако е праведен, и грешния. Всеки, който се е опитал да създаде една права връзка с един грешник, той сам си е създал най-големите нещастия в света. Защото само Бог е в състояние да образува тази връзка. Хората сами не могат да образуват тази връзка. И тогава, каже ли някой, че е спасил някой човек, той се лъже. Човек, човека не може да спаси. Да мислите, че можете да.спасите човека, това е едно заблуждение. — Ама аз му помагам! — Че му помагаш, това е дребна работа. Спасението е нещо друго. Да спасиш човека, това значи да създадеш условия за постигане на идеала. А това е прерогатива само на Бога.

Сега тези разсъждения ви смущават, защото вие като деца, търсите само лесния път. Вие си представяте онзи свят такъв какъвто не е. Вие мислите, че като дойдете на земята, всичко ще ви върви напред, навсякъде ще ви посрещат с лаврови венци. Когато евангелистите дойдоха в България, те мислеха, че като проповядват Евангелието, всички българи ще се обърнат, ще станат евангелисти. После, като ги стегнаха, видяха че не е така; Те мислеха, че всичкото зло е в иконите, и като изхвърлят иконите, работите ще се оправят. Не, всички хора имат икони в себе си. Всички имат идоли, на които се покланят. Хората още не със се освободили от идолопоклонството. Някой има две икони от по сто хиляди лева, които турил в някоя банка и постоянно отива да ги види, да им се поклони. Той вярва в тия икони, мисли, че му донасят големи приходи, които могат да го осигурят.

Един ден дохожда при мен един старец на около 90 години, едва върви, прегърбен, пък и не чува добре. Води го едно момиче. Той върви, но от време на време залита, лошо му е. Като го гледах, реших да направя един опит с него. Изпратих му една мисъл че е млад човек, на 21 години и че има в банката на негово име сто хиляди лева. Като възприе тази мисъл, той моментално започна да крачи като войник, почувства се млад, богат. Но това положение е временно. Пък и аз нямам време да се занимавам с него, да поддържам заблуждението му. На другия ден той пак беше стар, болен, прегърбен старец, който си казва: Какво съм седнал да си въобразявам, че съм млад, че имам сто хиляди лева в банката, когато нищо нямам. Щом старите мисли влязоха в него, той изгуби първото си положение. Това става и с вас. Докато вярвате, че Бог съществува, вие лесно се насърчавате. Щом престанете да вярвате в съществуването на Бога, казвате, че и с вас е свършено.

Та казвам: мнозина са дошли в света с желанието да служат като украшения, да си поживеят само, но във всички трябва да се роди идеята да служим. Всички трябва да се проникнат от живота на служенето. И в това служене да внесем идеята на любовта, но не онази любов, от която всички хора умират. Ние говорим за онази любов, която носи безсмъртието им. Щастието е обвивка на безсмъртния живот. Щастието е дреха, с която безсмъртният живот трябва да се облече. Смъртният живот не може да се облече с дрехата на щастието.

Значи, има една любов, която умира, и друга, която не умира. Това са две дефиниции на любовта, за разграничаване. Във вашия ум живее идеята за една временна статистическа любов. Тази любов трае само месец, два, три, година, най-много десет години. Повече от десет години тя не може да отиде. Защо е така?— Защото няма материя, с която да се поддържа.

Не е добре да лъжете Бога, който ви обича. Той може да ни прощава, но в Него се явява недоволството, когато Го лъжем. Той никога няма да каже че Го лъжем, но Той, който е чист, всякога познава, че го лъжете. Защо трябва да лъжете като отивате при Бога? От милиони години насам Той не е престанал да се грижи за вас. Какво сте му дали в замяна на това? И въздухът, който дишате, и храната която приемате, и водата, която пиете, и светлината която възприемате, и баща ви, и майка ви, и братята и сестрите ви, всичко ви е дадено от Бога. И след всичко това, което имате, вие седите като един неблагодарник и постоянно роптаете. След всичко това вие се чудите как да Го сметните, как да Го излъжете. Какво ще спечелите от това?

Човек не трябва да злоупотребява с Онзи, Който го обича. Когато става дума за името Божие, в нас трябва да се яви желание да изпълним Волята Му в най-широк смисъл. Човек трябва да бъде герой в това отношение. Човекът на Любовта трябва да мяза на Бога. Когато беше богат и здрав, Йов раздаваше голяма част от богатството си на бедни, на страдалци. Но като заболя, той осиромашя, всичко изгуби: говеда, овце, а даже и синовете и дъщерите си. Потънал в струпеи, той беше нападнат от червеи. Сиромасите, които бяха привикнали да получават от него помощ, продължаваха пак да го посещават. Като нямаше какво да им даде, той вадеше червеи от раните си и им даваше. Тия червеи, обаче, се превръщаха в злато.

Та казвам: вашите престъпления и вашите погрешни един ден ще се превърнат в злато. Днес те са червеите на вашето тяло, но като ги раздавате на сиромасите, от тях ще се получи злато. Когато знаете това, не се безпокойте за прегрешенията и греховете си. Един ден вашите погрешни ще се превърнат във волове и биволи, които ще орат нивите ви и в овце, които ще дават млякото си и вълната си. Това ще бъде в далечното или в близкото минало — от вас зависи.

Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова. Обаче, докато дойдете до това благо, вие трябва да минете през страданията на Йова. Няма да остане човек на земята,който да не е минал и да не мине през страданията на Йова. Това е най-голямото благо засега, което Бог може да даде на човека. Като минете през тези страдания, вие ще получите двойно по-големи богатства, по-добри синове и дъщери Сам Йов казваше за себе си: Докато не бях видял Господа, не разбирах живота. Сега вече Го видях и разбрах как трябва да се живее. Тъй щото, ако сега не можете да благодарите, поне не роптайте.

Често хората представят страданията на Христа. Кое страда у вас: — Божественото в човека страда. Бог страда заради нас. Можете ли да си представите какви са били страданията на Христа! Той е познавал любовта, мъдростта и истината, и след всичко това е бил изложен на позорния стълб. Цял. легион римски войници са се подигравали с Него, а Той стои тих и спокоен, защото знае, че ако не издържи този изпит, който му се дава от невидимия свят, цялото човечество ще пропадне. Казва се за Христа, че при тези страдания кръв излизала от порите му. На тези страдания, обаче, се дължи днешното положение на човечеството. Но след всичко това ще се намерят хора, които ще питат: Дали този Христос беше наистина една историческа личност или някакво фиктивно лице?

Единственото нещо, което сега трябва да приложим, това е да служим на Бога от дълбоко съзнание. Христос е дал един пример, и всички трябва да вървим в стъпките му.

Следователно, всички трябва да работите за повдигането на живота, за повдигане на знанието, за повдигане на свободата.

Сега и на вас пожелавам да работите на земята, както Христос е работил и работи.

Из беседата, държана от Учителя

на 30 октомври 1938 год. София — Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СТИХОТВОРЕНИЯ

Платното на Твореца

Грамадното платно простряно бе пред мене —

Прощално време на нощта.

Зад върховете, кротко осветени,

Надничаше с усмивка сутринта.

*

Грамадното платно простряно бе пред

Забулена и кротка синина. мене —

И тих бе този час, но вечното движение

Пробягваше вълна подир вълна.

*

О, чудното и вечното движение

на Твоята неспряла се ръка.

във творчество горяща непрестанно,

и в светлината, и в мрака.

*

Изправена под туй платно грамадно,

във тихата предутрин аз стоях.

и гледах, как преливаха се багри,

замах вълшебен след замах.

*

О, тази скръб и болка на човека

най-чудното да не умей,

кога поиска да разкаже

и Красотата да възпей.

*

Предутринна. Звезди. Просяйнал изток.

И запад тих и замечтан.

Движение на облаци, разнищени и чисти,

и връх от първите проблясъци огрян.

*

Последната звезда усмихната отплува.

Там изток пък жаравата пилей.

Грамаден облак спира се наблизко,

от нощний студ измръзнал да се сгрей.

*

И вече сгрял се, бавно се оттегля

и пламва чудно възхитен,

от скъпия подарък на живота,

от Странника, донесъл светъл ден!

*

Ти, взор пробуден и отворен,

във вечен блян за красота,

ти нивга няма да забравиш

мига на утринта,

*

когато малката длета заплува

из утринния чист ефир,

на златно облаче, донесло

приветствие от светъл мир!

Д.

Трепети на душата

Трепти в душата вечен пламък

За слънце, висини, простор.

Трепти копнеж да служи в храма

На красота, пленила взор.

*

Трепти в душата вечна песен,

Като молитва в ранина,

За величавото в живота,

За светла, светла бъднина.

*

Трепти и благодарност нежна,

Като уханна пролет —

Обилни тук блага разлива

Една любов безбрежна.

S.

Молитва

Не ни забравяй, шепнат тихо

В молитвен трепет бледи устни

На хилядите по света,

Що искат светлина в нощта.

*

И аз един съм между тях,

Познал безплодното съмнение,

След много бури свел глава

Пред Твойте нозе в умиление.

*

Не ни забравяй, не оставяй

Светилника у нас да гасне,

Със който търсим в тъмнината

Изгубения път към Тебе.

S.

Обетованата земя

Тя някога беше, красива и чудна,

градина от слънце залята,

със песни на птички о, сякаш небето

споходило беше земята.

*

Тя някога беше, и помни душата

живота си светъл всред нея.

И днес тя я дири, и днес я сънува,

тъгува и плаче по нея.

*

Тя някога беше, и пак тя ще бъде,

усеща се веч аромата

на бялото цвете, което отново

ще цъфне за мир на земята.

Р.

Шепоти и краски

Чрез очите на детето,

чрез разцъфналия цвят

и лазура на небето

ти, о, дивен миров ред

*

Ми нашепваш със езика

на невинност, чистота

и зовеш ме да проникна

във вечний смисъл на света

*

В тихий шепот на зефира,

с цветен мирис напоен,

отдих моя дух намира

сред шума на морен ден,

*

Затрептят ли небесата

в ясна нощ с брилянтна шир,

с колко ласки в тишината

ме дарява звездний мир!

*

С трепета на звън ефирен,

който чувам във нощта,

шепнат: Разумът Всемирен

и Всемирната Душа

В. С. Недев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 231)

Третата динамична група наречена подвижни или общи знаци, се състои от Близнаци Bratstvo_11g_011.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt, Дева Bratstvo_11g_014.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt, Стрелец Bratstvo_11g_017.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt и Риби Bratstvo_11g_020.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt. Те са края на един сезон и преход към друг. Те имат следните общи качества — многостранност, гъвкавост, приспособимост, безпокойство и нерешителност.

Главните знаци символизират изтичащата двигателна сила на вселената, в която се проявява стремеж за творчество, движение и енергия, жела ние за проявление. Затова хората родени под влиянието на тази динамична група са активни, деятелни предприемчиви. Те са хора на волята.

Следователно, личностите родени под кардиналните знаци са работници в този свят, но не обикновените работници, но ръководещите в индустрията и предприятията въобще.

При неподвижните знаци, двигателната и творческа сила се е превърнала в спокойна и организираща мощ, която съгражда, материализира и излива във форми. Затова се казва, че тяхната мощ и сила е ментална, духовна и дава цел на дейността и една подвижност на благородните стремежи на живота.

От подвижните или общи знаци три са двойни – Bratstvo_11g_011.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt, Bratstvo_11g_017.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt и Bratstvo_11g_020.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt. И само Bratstvo_11g_014.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt не е двоен. Основните техни черти са — приспособимост, подвижност, многостранност. Те са непостоянни и се люшкат по вълните на живота — не могат да се задържат на едно място. Колкото и добре да са поставени в дадено място и условия, те рядко могат да устоят на своята природа да не се поддадат на желанието за един възможен успех в друго място. И толкова повече ги привлича, колкото е по-далечно. Техните скитнически навици ги държат в бездействие. Те изразходват толкова, колкото и печелят. Те се оставят да бъдат тласкани от обстоятелствата и ръководени от външни сили — защото им липсва енергия, за да наложат собствената си индивидуалност над външните условия. Те са по-активни в мисълта и въображението си, затова имат отвращение към всякаква физическа енергична дейност, която е основната черта на кардиналната група. Те работят само под бича на необходимостта. Те са неспособни на постоянство и продължителни усилия в известно направление, на което са способни типовете на неподвижните знаци. Лесно се обезкуражават от препятствията. Те много разчитат на другите и затова трудно могат да се подигнат. Работници, които изпълняват заповеди, се събират най-вече от знаците на тази група. Обаче, има една сфера в която те властват по причина на тяхната способност да мислят. Макар и имащи работата като нещо много неприятно, има една област в живота, където те могат да събират плодовете от работата на другите - това е тяхната способност за поставяне изобретенията в работа. Ето защо те стават посредници, които създават връзки между изобретателите и фабрикантите. Те са посредническите агенти между продавачи и купувачи и отвращавайки се от енергична физическа деятелност, те живеят от комисионната.

Така че отличителната черта на главните знаци е активност, на неподвижните - устойчивост, на общите - гъвкавост и подвижност.

Това са трита творчески сили на Битието - воля (Истина), Любов и Мъдрост. Тази троица на проявяващата се сила се проявява в четирите елемента - огън, въздух, вода и земя и според тях разпределяме и знаците на зодиака на четири групи от по три знаци, които нарекохме тригони.

* * *

Знаците — Овен, Лъв и Козирог се наричат ялови или безплодни; Телец, Рак, Скорпион и Риби — плодни; Стрелец, Близнаци и Риби се наричат двойни знаци; знаците — Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв и Дева, се наричат северни знаци, защото когато Слънцето минава през тях, се намира на север от екватора, знаците - Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби се наричат южни знаци, защото когато Слънцето ги преминава се намира на юг от екватора - в южното полукълбо.

Всички гореизброени класификации трябва да се заучат добре, защото без тях е невъзможна астрологическата практика.

Главните знаци владеят главата и разума. Неподвижните владеят душата и волята. Подвижните знаци владеят, тялото и сетивните органи.

Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен - дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение.

Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм.

Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив — дава меланхоличен темперамент.

Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците на въздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката.

Всеки знак значи има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин:

Bratstvo_11g_007.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt

Между тези две крайни системи има много други преходни.

След това общо описание на елементите и знаците ще изложа на кратко учението за темпераментите във връзка с 4-те елемента, и физиогномичните типове които четирите елемента ни дават.

ГЛАВА III.

Четирите основни типа.

Както видяхме в досегашното изложение имаме четири рода сили, или казано на астрологически език, имаме четири основни елемента в Битието. Всяка от тези сили има специфични качества и свойства и свое специфично вътрешно движение и създава специфични форми, в зависимост от качествата, които има в себе си. От това гледище, всички форми, които виждаме във външния обективен свят — органически и неорганически, са израз на силите, които стоят зад тях. Външните форми са символи, които ни разкриват характера и начина на действие на силите, чийто външен израз са те. Външната форма е един белег, сигнатура, за качествата и характера на силите, които действат в дадена област на живота. И онези, които разбират закона на съответствията — великият закон на аналогията в херметичната наука, за тях всички форми са отворена книга, по която разчитат дейността на силите, които стоят зад тях.

Всяка сила в своето проявление е поляризирана — има външно и вътрешно проявление. Във външното си проявление тя създава известни характерни, специфични линии на движение. А във вътрешната си поляризация тя създава известни психически качества, които са присъщи на нейното вътрешно естество и които съответстват на външната линия, която тази сила създава. Така че онзи, който знае да чете символите, като види известна линия - знае вече, какви психически качества и способности стоят зад нея.

По-рано споменах, че четирите вида етерни сили имат специфични движения и създават специфични форми в органическия свят. Така казах, че топлинният етер създава сферични или овални форми; светлинният етер създава триъгълни форми; химическият етер създава полукръгови (или полулунни) форми и жизненият етер създава четириъгълни форми. Въз основа на това можем да кажем, че наблюдавайки структурата на един човек, можем да кажем какви сили действат в строежа на тези форми, формата е външната страна в проявлението на силата, а вътрешното проявление на силата е това, което е прието да се нарича темперамент и характер.

Понеже силата остава скрита от нашия поглед, ние я изучаваме по нейните проявления — външната форма и темперамента.

Основните качества на четирите елемента бяха: на огъня - сухота и горещина; на въздуха - горещина и влажност; на водата - влажност и студенина, и на земята - студенина и сухота. Но това са общи качества, които в своето проявление се диференцират. Също така казах и по-рано, че огъня и въздухът са електрични, мъжки, положителни елементи, а водата и земята - са негативни, женски, пасивни, магнетични елементи. Също така изтъкнах, че мъжките елементи, като проявления на мъжкия принцип, имат отношение към външния живот, т. е. онези лица, които са родени под тяхното влияние, ще бъдат деятелни, активни преди всичко във външния, обективния живот. А женският елемент, т. е. родените под негово влияние водят един по-вътрешен живот, те са повече вглъбени в себе си, и по-малко ги интересува външния живот с неговите проблеми и противоречия. За тях са от по-голямо значение вътрешните проблеми на живота и вътрешните противоречия. Докато типовете принадлежащи към мъжкия принцип преди всичко ги занимават външните противоречия в живота, за тях даже и вътрешните противоречия са отражение на външните.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОЛОНАТА НА ЛЕКАРЯ.

Отровите на ядосването

В много случаи, народният опит е достигнал до твърде верни заключения по отношение на най-различните прояви на човешкия живот. Например по въпросите на здравеопазването, ние имаме толкова верни народни поговорки и мисли, плод на тънка наблюдателност, които учудват с правотата си.

Специално върху ядосването, народът си казва така думата: „денят се свършва от тъмнината, а пък човек — от ядове.“ Ядосването с равносилно с едно самоотравяне. „Яд“ значи отрова, „ядовито действие“ — отровно действие.

Нис можем да се предпазим от отровите на живота — алкохол, тютюн, развалени и отровни храни, микроби, преумори и други, които разрушават нашето здраве и скъсяват нашия живот, но продължаваме ли да се тровим с отровите на ядовете, грижите, злобата и притеснението — нищо не може да ни помогне. Пак ще страдаме, ще заболяваме, ще остаряваме и ще умираме преждевременно.

Всички органи в човешкото тяло, които представляват проявата на живота в него, се управляват от симпатиковата (вегетативната автономна) нервна система. Тя господства и над кръвните жлези (жлезите с вътрешната секреция). При ядосването, притеснението, грижите и тревожните вълнения, изобщо, при лошото настроение, нервната система се раздразва извън границите на нормалните (физиологични) дразнения, които се предава и на кръвните жлези и другите вътрешни органи. Това разстройва тяхната правилна дейност и докарва до трайни болести и органически повреди на същите. При такива нервни катастрофи се повреждат макар и временно, всички жлези — слюнката се свършва, стомахът не изпуска сокове, уринирането се усилва, сърцето бие по-често, дишането зачестява, пот ни избива и т. н. Много пъти от страх на притеснение се появява жълтеница, със свиване и възпаление на жлъчните пътища и черния дроб.

Най-голямата опасност от ядосването се крие във факта, че в такова състояние се възбуждан надбъбречните жлези, които вливат в кръвта отровата адреналин. Те отделят това вещество постоянно в малко количество, което подържа правилното кръвообращение и сърдечна ценност, също така влияе върху задържането и отпущането на захарта в черния дроб. По-голямото количество, обаче, повдига кръвното налягане и възпалява артериите което води към преждевременна артериосклероза и остаряване. Това състояние може да предизвика захарна болест или апоплексия (мозъчен или сърдечен удар). Също така и секрецията на гушната (щитовидната) жлеза — тиреондин, действа като отрова, ако се отдели в голямото количество, вследствие на нервни възбуди (Базедова болест). Отровите на ядосването могат да влияят на стомаха и да предизвикват стомашни язва или рак. Нека се мъчим с по-весело и по-безгрижно настроение да ограничим самоотравянето си и ранната смърт, причинена от опасните отрови на ядосването.

Д-р Н. Станчев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Песимистът

Аз не мога да кажа, че всякога, при всички положения в живота ми, моите очила са едни и същи. Напротив. Има случаи, когато и аз чувствам, как някакъв бент се отворя в душата ми, как отлива всичко, което я мъти и смущава, как в мене става светло и радостно, като че наистина в света не съществува нищо друго, освен радост н светлина. Но, виждате ли, тези минути на радост ми са се стрували едно от най-големите светотатства, които съм си позволявал. Всичките тези минути на радост са бивали изкупвани от часове на мъка: имам ли право аз да бъда весел, да се радвам, когато светът е пълен с толкова много страдания и толкова много вопли?

Той се задъхваше и замълчаваше. Умните му кафяви очи. дълбоко скрити под изпъкнало чело, гледаха в далечината, от гдето очакваше отговора на зададения въпрос. Широкото чело беше набраздено от дълбоки бръчки — страдание, което не се вдигаше от съзнанието. Ъглите на устните бяха увиснали безпомощно надолу, като че на тях беше замръзнало изражението: „всичко е все едно — името му, ако не е безсмислица, то е болка.“ Слънцето беше низко на запад, криеше се из зад облак. През един негов пролук то промъкна голямото си зачервено лице и го обсипа с медно червени лъчи. От това то стана по-широко, по-одухотворено и по-печално: оживяваше самата човешка печал.

Аз не му възразявах.

От дълъг опит зная. че всеки човек има своя собствена философия. Тя е точно копие на неговия нотюрел. Тя изтича от неговата далечна наследственост, от неговите детски впечатления, от неговата семейна среда от незабравимите спомени на ранното детство, от цялата система на възпитателни и образователни институти. Нс исках да му възразявам, че неговата философия на печал е негово собствено произведение облак, който завива само него, че извън него има много простори, много слънце и много светлина. Не исках да му възразявам, колко много хора познавам, които навярно биха се считали най-щастливи, ако да имаха само един от неговите чифлици, каквито той имаше четири, от по няколко стотин декара — или ако имаха само един от десетимата му дюкяни на хубаво място в пазарището.

— Много пъти съм се замислял: защо собствено, всичко, което живее, с такова остръвление се държи за живота? Като че има някакъв особен смисъл работата и съществуването на тая мравка, която така усърдно тича между тревата. Вие знаете тяхната голяма глава, замислена сякаш, над някаква страшно тежка проблема, техните големи очи, неподвижно вторачени към некакъв друг тайнствен свят. Гледал съм ги с лупа. Какво толкова здраво ги държи за живота? Ами мухите, които пълнят земята през лятото — идат напролет и чакат да дойде есента за да ги покрие със зелена плесен и превърне в трупове? И има ли някаква разлика между всички тях и нас хората? Вие мислили ли сте никога за това?

— И пак гледам нас хората. Борим се, караме се, мъчим се — и всичко това е само да можем да продължим с няколко дни или минути едно бреме, което е само по себе си толкова тежко.

Слънцето залезе. Над земята се простря лек сумрак, който постепенно се сгъстяваше над града. Пурпурът на запад премина в сивосинкава смесица от облаци и небесна ширина.

Природата живееше своя прекрасен далечен живот, независимо от хората и от техните измъчващи самите тях въпроси: защо? С какъв смисъл? За чия полза?

О р и о н

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Получи се в редакцията ни сп. „Природа и наука“ год. IX, кн. 4, редактирано от Проф. П. Бакалов, Проф. Д-р Ст. Консулов и Ал. Радославов със следното съдържание:

Статии; 1. Нашата природа и кухнята на културния човек — Проф. д-р Ст. Консулов. 2. Черното злато на Пирин — Георги К. Георгиев. 3. Организмът като цяло — Слави Стефанов. 4. Поява и развой на растителния мир — Боян Д. Кушев и др.

Адрес: София IX. ул. Руен, 24 сп. „Природа и наука“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×