Jump to content
Ани

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236

Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 236 - год. XI.

Севлиево, 22 март 1939 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Ден първи! – Пламен.

Годината на големия брат – Георги Радев

Отново. (стих.) – S.

Пролет в пролетта – Недeлчо Попов.

Словото на Учителя. Не може да се слугува на двама господари. (из неделната беседа – 22 януари 1939 г.)

Земя и слънце. (стих.) – Auroro.

Слънцето. (Из книгата: „Живите сили на слънцето“) – Георги Радев

Великата пролет – Д. Станев

Изгрев - градът на слънцето – Елисавета Кидалова

Астрология. (продължение от бр. 235) – Влад Пашов

Псалом на Слънцето – Николай Райнов

Ще пристигне скоро – Д. А.

Николай Райнов – С. К.

Преди две хиляди години и сега. (Из романа „Безсмъртна любов“, Дук де Помар.)

Големият брат – Из беседата държана от Учителя на 31 XII 1938г., София

Пролетна среща. (стих.) – К. Величков.

Пролет. (стих.) – Дим. Станев.

Радвайте се! (стих.) – Д. А.

Пролет. (стих.) – Дочо Т. Станев.

Какво се иска – К. В.

Посрещане на пролетта – Превод от сръбски Десанка Максимович

Из науката и живота. Кеплер, Нютон и Тихо де Брахе за астрологията. – П. М.

Днес пак е пролет – Катиа М.

Книги, които доставя издателство. „БРАТСТВО“

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДЕН ПЪРВИ!

Ден Първи на Великата Пролет! . . .

Отдавна душите Го чакат!

Очите изтлеяха от взиране.

Погледът се примрежи от очакване.

Сърцето туптеше до пукване.

Най-после Той дойде! . .

Великият Ден на Великата Пролет.

Великият Ден на вечната. на Божествената, на Духовната Пролет.

Ден Първи! . .

Ден Първи за душата!

Ден Първи на Новата Ера!

Ден Първи на Космичната Пролет, когато цветята на душата имат вече всички условия свободно да растат, свободно да цъфтят, свободно да връзват плод в обмяната светлина на Новия Ден.

Чуйте думите на Учителя!

На езика на душата ви се говори:

„ … 1939 година е епохална. Желая ви разумно да използвате всички условия, които тя носи. Вие сте работили стотици години именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия. който сте имали от времето на Адама до днес …“*)

Пролет е!

Да хвърлим старите дрехи

Да облечем новата премяна на душата!

Да облечем премяната на Любовта.

На Новата Любов! . .

Колко душно, и тежко, и студено беше през зимата!

Какъв смрад излъчваше старият живот!

Какъв ужас бе за душата да живее, — ден след ден, година след година, разпъната на кръста на материята, окована във веригите на плътта! . .

Днес вече е Пролет!

Който нека, може да добие своята свобода.

Който иска, ще се бори и ще победи!

Победа на Духа над плътта: победа на душата над материята; победа на Любовта — ни вещае Новият Ден.

Ден първи на великата Духовна Пролет! . .

П л а м е н

______________________________

*) Големият брат, новогодишни беседи от Учителя

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Георги Радев

ГОДИНАТА НА ГОЛЕМИЯ БРАТ

С встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка, започва новата астрологична година. Астролозите и прорицателите от всички страни и от всички сортове, пак ще залеят вестници и списания със своите предсказания за събитията, които пролетната „ингресия” — както астролозите наричат встъпването на слънцето в знака Овен — ще донесе на човечеството.

Така беше и при влизането на настоящата 1939 година Вестниците бяха взгъмжали от предричания. Главната тема, около която се въртяха тия предричания беше: ще има ли война през тази година, или не. Кои смело и уверено, кои колебливо и с недомлъвки, но повечето гадатели предсказаха, че тази година, въпреки всички политически напрежения, ще мине без война.

Без съмнение, много от предсказанията на астролози, ясновидци и гадатели ще се сбъднат и тази година, както със се сбъдвали предричанията им и през миналите години. Но едно прави впечатление в предсказанията, които се дадоха за 1939 година — че те се отнасят до нейната чисто външна страна. Никой не видя в 1939 година нещо особено, нещо изключително. Година като всека година! И наистина, външно погледнато, тази година по нищо не се отличава от миналите години—въоръженията напредват с още по-усилен темп, политическите недоразумения между народите продължават да си съществуват, стопанските мъчнотии се изострят, войнствените напрежения, създаде ни между некой страни, постоянно навяват заплахата от избухване на война и т. н. и т. н. С една реч, и тази година като всички следвоенни години, не обещава нищо, освен борби, напрежения и мъчнотии от всякакво естество. И фактите като че ли потвърждавате тия изводи не само на предсказателите, а и на всички ония, които се вмислят над съдбите на човечеството.

И тъй, никой от ясновидците и прорицателите не видя нещо изключително в новата 1939 година. Никой не прозря нейното вътрешно съдържание. Защото годината си има и своята вътрешна страна. Тя, изобщо, не е само една низа от дни, които автоматически донасят известни събития. Тези събития, които идват за нас по силата на една необходимост, с резултат от действието на много воли, на много същества, видими и невидими за нас. Тези тъкмо невидими същества които действат през годината и направляват всички събития в живота на човечеството, представят нейното вътрешно съдържание.

Всека година действат различни интелигентни сили, от разни степени и категории. През настоящата 1939 година действат, според Учителя, високо интелигентни същества, пълни с любов и милост, със сила и мощ, които той олицетворява в образа на „Големия Брат на човечеството“. Спирайки се върху символиката на числото 1939, което крие в своите цифри същината на онези сили, които действат през годината, Учителят казва:

„Числото 39 в новата 1939 год. представя двамата братя: тройката е братът, който живее в Божествения свят, а деветторката е големият Брат който живее на земята и ръководи цялото човечество“. Този брат иде сега в света да помага на всички страдащи“.

Аз няма да цитирам повече от новогодишната беседа на Учителя: „Големият Брат“. Препоръчвам я на читателите сами да я прочетат. И може би у тях ще се пробуди поне усета за ония особени трептения, които проникват настоящата година и образуват нейното вътрешно съдържание. Защото, ако човек е чутък, той ще има възможност да провери не веднъж през годината истинността на думите на Учителя. По два пътя може да се провери изключителността на тази година — по чисто субективен път, чрез наблюдаване на своя личен живот, и по обективен път, чрез който наблюдаваме събитията във външния свят. И наистина, за тънкия и прозорлив наблюдател, който следи събитията, които днес се развиват в света, има не един случай да провери истинността на горното твърдение. Зад обикновения ход на събитията, в които, външно погледнато, няма нищо необикновено, нищо изключително, той ще прозре действието на една разумна воля, която с удивителна мъдрост подържа разклатеното равновесие на света. Той ще види, как въпреки всички напрежения, въпреки всички постоянно възникващи конфликти, агресивните сили с обуздани и парализирани. Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено — животът ще си тече все така, както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия. Защото действието на известни духовни фактори в живота на човечеството не означава че ще станат некакви чудеса, некакви извънредни и поразителни събития, както често си мислят наивните религиозни хора. Напротив то е понякога толкова по-скрито, колкото по-съдбоносна за човечеството е дадена година.

Ще завърша тия редове с един цитат от Учителя, взет из неделната му беседа, държана на 1 януари 1939 година. Думите, които Учителят изказва в следващите по-долу редове, не с резултат на „гадание“, те с положително знание на човека, който сам участва в работата, която вършат ония възвишени същества, за които той говори.

„Понеже 1939 година е епохална. желая ви разумно да използвате всички условия, които тя носи. Ако не ги използвате, същите условия ще дойдат , но в 1999 година. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи, е резултат на Божието Слово, на Великото в света“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОТНОВО

Отново лазурно небе се усмихва

и слънчевий диск се на север стреми,

отново в простора безбрежно се носят

обилните струи на радост и мощ.

*

Че пролет вълшебна с надежди и песен

пристъпва кат дева невинна в олтар,

след тайнство свято отново се готви

земята да ръси с най-скъпия дар.

*

Тъй всяка година и много години

Ний чакаме с трепет във будни души,

да дойде и друга — да, вечната пролет

сърцата на всички с любов да залей.

S.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Неделчо Попов

ПРОЛЕТ В ПРОЛЕТТА

Едно дълбоко предчувствие, едно интуитивно прозрение ни разкрива великото чудо, което става в света. Спрете се. Вслушайте се със спокойно и чисто сърце в себе си и един тих глас ще- ви проговори. Тоя глас нека бъде доказателство за истинността на думите, които изказвам.

Тези думи не с мои. Нека ги наречем безсмъртните думи на вечната пролет. Тя блести върху вълшебната корона на времето с чудна Светлина, а гласът й се носи по цялата земя: Аз съм ваш брат на светлината и нося благословенията на вековете. Аз ида да ви подкрепя, да ви помогна.

Тази пролет на живота, пролет на човешката душа, очаквана от хиляди години е новата 1939 год. Учителят я нарича Големия брат*), който иде да помага на човечеството.

Вечер, когато звездите се явят на небосвода със своите премени, човек неволно се пита: какво с те? — Служители на Тоя, който ги е направил звезди. Какво е слънцето?—Служител на любовта. Какво с хората тогава—същества, които имат за идеал слънцето и звездите — безсмъртни служители на вечния живот.

Един единствен е пътя за постижение, написан върху звездното небе, написан върху слънцето, написан върху пролетта — служене на Бога.

Може човек да има много знания на ума, но какво се ползва, ако разумно не ги приложи в живота? Нима съвременното човечество няма знания, нима то няма богатства? Има, и то преизобилно, но уви, хората не с щастливи.

Знанието на ума е външно. Знанието на духа е приложение. „Духът е великия изпълнител в човека. Щом той започне да прилага, човек придобива любов, светлина и свобода“.

Пролетта е творческия принцип, който наричаме Истина, която освобождава, която създава.

Пролетта е изявление на божественото, което е хармония и красота. Пролетта е безсмъртното слово на Великия, който ни изпраща живота . . .

Пробужда се зората и слънцето на новия живот в пурпурна одежда със светла ръка отмахва нощта над земята. Настава ден. Гори и поляни, ниви и ливади цъфтят. Води текат. Вятър вее. Всичко пее. Пролет вън и вътре е дошла. Пролет във пролетта!

Привет на теб о, първи ден на пролетта, о, ден желан на свободата, о, ден на светлата победа.

Приятели от целия свят, в чиито сърца е запален свещения огън на новото, да раздадем от градината на сърцето си плодове на любовта — топли чувства. От градината на ума плодове на щедростта — светли мисли. От градината на волята плодове на истината — постъпки благородни. Залог, чрез който невредими ще минем през бурята, която очаква света, която ще покаже на хората за сетен път техните заблуждения и резултатите на онова, което те със създали.

Големият брат подава десница на своите малки братя и сестри и им казва — Тръгнете след мене! — Носете светлина на душите, помагайте. Служете на себе си и на ближните, но най-първо служете на Бога и ще получите венец от цветя на Вечната Пролет.

______________

Днес всеки ковък мисли само за себе си. Всяка майка се моли само за своя син. Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят и учен. След всичко това, хората се запитват, защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обеднеят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това. което е благо за него, да бъде благо и за ближните му.

__________________________

*) Под тоя надслов излязоха от печат двете новогодишни беседи от Учителя. Едната държана през нощта, когато се оповести Новата Година, а другата в 10 ч. на 1. януари. Който иска да се запознае с Големия брат на човечеството, нека ги прочете.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Не може да се слугува на двама господари

(из неделната беседа „Не може да се слугува на двама господари“ – 22.I.1939 г.)

Ще се спра върху стиха, който някога Христос е изказал в отрицателен смисъл: „Не може да се слугува на двама господари“.

Често хората казват: „Аз не мога да слугувам, не мога да работя, не мога да уча, не мога да ям“. За да каже човек, че не може да слугува, има ред причини за това. Аз искам да засегна въпроса обективно и научно. В съвременния свят има много неща, които не са научни, т. е. те съществуват, но нямат приложение, нямат научно приложение. Аз наричам научни неща ония, които могат да се поставят на опит. Те имат приложение в живота. От единия до другия край, самият живот е опит, приложение. Някои казват: Ние трябва да изучаваме живота Онези, които са създали живота, преди да се е проявил той на земята, те са мислили за него, те са мислили за всички същества на земята. Следователно, детето няма защо да мисли за себе си. Бащата и майката са мислили за него. Най-малко 20 години те са мислили за него. Всичките любовни писма на майката и на бащата се дължат все на мисълта им за него. Всички най-хубави проекти, всички мечти са все заради детето. Какво може повече да мисли и да се безпокои човек? Каквото и да мисли, той нищо не може да направи. С това аз искам да ви наведа на мисълта, че

Бог е мислил за онова, което сме ние днес.

Той е мислил за нас преди милиони години още. Следователно, ние сме дошли в един живот, който отдавна е обмислен.

„Не може да се слугува на двама господари“. Какво означава слугуването? Работа. Три неща има, в които човек се спъва. Човек се спъва в необходимостта в закона и в това, че смесва работата с труда и с мъчението. Необходимостта налага нещата. Като не разбират това, хората казват. че трябва да се работи. Не, в необходимостта човек няма никакъв избор. Каквото ти дадат, ти ще го носиш, без да кажеш нещо. Може ли рибата да каже защо са я турили във водата? Тя не може да излезе вън от водата. Иска не иска, ще живее във водата. Жабата пък се крие в локвата. Иска не иска, и тя живее в локвата. На същото основание, за хората има много неща, които им се налагат. Вследствие на това, и да искат, те не могат да си дадат мнението. Това е необходимостта. В закона има друго нещо. Дойдете ли до закона, там нещата стават другояче, казват: закон е това. Говорим ли обаче, за работата, ние разбираме друг един порядък, в който нещата са осмислени. При това положение ти си свободен да постъпваш така, както намигаш за добре.

В божествения свят човек и да иска не може да на прави никакво престъпление. Представете си, че сте поставени господар на всичкото богатство на земята, ще имате ли условия да крадете? Нямате никакви условия за кражба. Следователно, ако всичката земя е ваша, кражбата е изключена Днес всички нещастия и страдания в света произтичат от факта, че хората искат всичко да става по тяхна воля, а не по волята Божия, всеки иска да бъде богат, всеки иска да бъде силен. Право е това, но за да се образува силата, всички дъждовни капки трябва да се съединят в едно. Всяка капка сама по себе си не е силна. И ако всички хора се съберат на едно място, да действат заедно по ум, те ще представят голяма сила. Има една вътрешна сила която свързва всички хора в едно цяло. Това не става по механически начин. Има едно вътрешно средство. Това средство е закон не на еднообразието, а на разнообразието. Всички хора, които са разнообразни, се привличат един друг.

Човек още не живее така, както Бог изисква. Чрез всички страдания, радости и скърби Бог ни показва нашия живот. Но ние търсим друг живот , искаме да излезем от страданията. Хората правят войни, градят училища, църкви, наказват се едни други, искат по някакъв начин да изправят своя живот, но всеки момент се натъкват на противоречия. Те се намират в положението на онзи математик, който разрешавал една трудна задача в живота си и не могъл да я разреши. Той съединявал показалеца и палеца на лявата си ръка във вид на колело, и в него пъхал показалеца на дясната си ръка. В това време той искал с лявата си ръка да хване показалеца на доената си ръка, но не могъл. Така той правил цели 20 години, но все не могъл да хване пръста си. Най-после той отишъл при един лекар, добър психолог и му казал: Ако ми помогнеш да разреша една задача, която аз от 20 години насам не мога да разреша, ще ти дам каквото пожелаеш. Лекарят съобразил как да постъпи и му помогнал. В това време, когато болният поставял показалеца си в лявата ръка, лекарят бързо пъхнал своя показалец. Като не забелязал това, болният помислил, че хванал своя пръст и останал доволен от решаването на задачата. Не, тази задача е неразрешима. Следователно, намери ли се в трудно положение, човек трябва да потърси друг някой, да пъхне пръста си в лявата ръка и по този начин въпросът ще се уреди. Ти искаш да станеш богат, без да си работил. Това значи, че искаш да хванеш пръста си. В човека има вложени сили от Бога, които той трябва да разработва. И тогава той може да бъде богат, колкото иска.

В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант. От него зависи това. Хората се чудят, защо Бог не им е дал тия диаманти на разположение, а ги е заровил в земята. В бъдеще хората ще имат колкото искат диаманти на разположение. Човек трябва да има такъв диамант, с който да разрешава най-големите мъчнотии. Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 до 10. Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии.

Онези, който разбират човека, те считат, че всички хора в света представят само един човек. Този човек те наричат космически човек. Всичко, каквото съществува в света, слънцата, планетите, хората, растенията, животните, всичко това те го поставят в ръцете, в краката, в главата, в дробовете, в сърцето, в стомаха на този космически човек. Значи, космическият свят представя целия свят в себе си. Те казват, че както се движи този човек, така и светът се проявява

Днес всички хора искат да придобият нещо. Всеки си има по една малка или голяма амбиция. Някой иска да стане министър в България, в Англия, в Германия, във Франция или другаде. Друг пък иска да стане учен, философ, поет, музикант. И всеки мисли, че може да придобие това по механически начин. Не, вие трябва да научите едно нещо: да оценявате хората. Срещате един учен, който е работил цели 20 години върху един въпрос. Вие трябва да оцените неговия труд. Ще кажете, че вие можете да бъдете като него. Можете да бъдете като него, но след 20 години. До това време ти ще му отдаваш всичкото уважение и почитание. Някои хора пък са живели доста години религиозен живот.

Аз считам религиозни хора ония, които помагат на човечеството. Не помагат ли на човечеството за неговото подигане, те не са религиозни хора.

Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича. Какво се интересува човечеството от нейните журфикси? То се интересува само от това. което може да го подигне. Подигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя.

Съвременните хора мислят, че трябва да работят, да живеят, но всичко това да става по изкуствен начин, вън от любовта. Не. така не може да се живее. Вън от любовта животът не съществува. Тази идея трябва да залегне в умовете ви. Днес хората се питат: Ти имаш ли вяра? Не, питайте се имате ли любов. Вярата е в зависимост от любовта. Колкото повече любов имаш, толкова повече вяра ще имаш. Колкото повече вяра имаш, толкова повече надежда ще имаш и обратно. Следователно, любовта усилва и намалява вярата и надеждата в човека. Ако любовта се намалява, всички неща, който съществуват у нас органически, също се намаляват. Щом любовта се намалява, с нея заедно се намаляват и очите на човека, веждите, устата, брадата се изопачават. Брадата полегва, както в животните. Когато любовта изчезне, човек става на каша. Тогава иде смъртта. Смъртта иде затова, за да покаже на човека, че той трябва да се върне в Божественото училище. Този човек се е заблудил, изгубил е първоначалните учебници. Като отиде в другия свят, ще му кажат, че на земята той не може да расте и да се развива без любов. Растенето е процес, свързан с любовта. Той зависи от любовта. Когато растенето на човека спре, това показва, че любовта му е спряла. Човек расте през целия си живот. Страданието е пак растене. Защо сграда човек? Защото е започнал да расте.

„Не може да се служи на двама господари“. Това значи: не можем едновременно да служим и на старото, и на младото. Старото и младото са несъвместими неща. Не можем да служим на старите си погрешки и едновременно да служим и на нашите добродетели. Това са двамата господари. Ние трябва да се освободим от старите си господари. Ние трябва да се освободим от нашите стари погрешки .

Вие очаквате да дойде някой в света да ви спаси? Кой е онзи, който ще ви спаси? Кой спасява света? Слънцето спасява света. Ако един ден слънцето престане да грее, знаете ли какво ще стане със света? Всичко ще заглъхне: всяка мисъл, всяко чувство ще за глъхнат. В света няма да има нито хляб, нито вода. Значи, светлината, която иде от слънцето, поддържа целия живот. Вие не трябва да имате онова схващане за слънцето, каквото мнозина имат. Те казват. че слънцето е запален огън и нищо повече. Не е така. Зад онзи, който носи запалената свещ, седи едно разумно същество. Следователно, разумна е тази светлина.

Значи, светлината, която слънцето изпраща, е разумна.

Тя изтича от неговия ум, от неговия дух. Ако хората разбираха онези велики блага, които се крият в слънцето, те биха ги използвали за своето здраве. Днес има много болни и нещастни, които ако знаеха как да се ползват от cветлината на слънцето, щяха да бъдат здрави и щастливи. Онези, които се чувстват болни, отпаднали духом. обезсърчени, отчаяни, готови да се самоубият, могат да се излагат на слънцето и състоянието им ще се измени. Но те трябва да знаят как и кога да се излагат на слънчевите лъчи.

Сутрин, като изгрее слънцето, обърнете лявата си страна към него, да ви огрее. После ще обърнете дясната си страна, след това гърдите, гърба, и ще кажете: Господи, благодаря ти, че си създал добре света. Искам да бъда разумен, да разбирам Твоите пътища и да живея заради Тебе. Сега аз се връщам към Тебе, както онези, които ядоха и пиха, но нищо не разбраха от този живот. Всеки човек трябва да се върне от пътя на своето отклонение.

Сега от всички хора се изисква да се съединят чрез любовта с Бога. Само когато Бог дойде да работи във вас, всички ваши копнежи, които седят дълбоко скрити във вашата душа, ще можете да ги реализирате и да придобиете щастието, което търсите. Този е начина, по който може да постигнете всичко, каквото желаете. За да постигнете всичко, вие трябва да разберете, Бог живее във вас, и вие Него. Не можете ли да разберете това, вашите мисли, желания и постъпки ще останат нереализирани. Няма по-страшно нещо за човека от това, да остане излъган във всичко онова, към което се е стремил.

Знаете ли какво нещо е да отидеш в дома на един ваш приятел, с всичкото си доверие, и той да ви предаде на вашия неприятел или враг? Юда предаде Учителя си само за 30 сребърника. По-добре беше да не се е раждал, отколкото да извърши това предателство. Ако вие при най малката мъчнотия не можете да издържите и предадете онова хубавото в себе си, не мязате ли на Юда Искариотски? Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да предадеш онова красиво свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си Юда Искариотски? Бог е мислил за тебе милиони години и ти е дал всичкото си благоволение, а ти си неблагодарен! Тази неблагодарност не е ли Юда Искариотски в тебе? При такова положение, гдето и да бъдеш, каквото и да правиш, нищо няма да постигнеш, нищо няма да придобиеш.

Съвременна хора искат да се налагат, да стават нещата по тяхна воля. В това отношение те мязат на своенравни деца. Те казват: Защо светът е създаден така? Защо нещата стават така? и пр. Не, свий ръката си в юмрук и кажи: Господи, искам да бъда една чешма, да имам мекотата на водата. Всичко хубаво и красиво седи в мекотата. Който има мекота, е по-силен и от най-грубия човек. Водата е по-силна и от твърдите канари. Тя и тях изкопава. В света няма по-мощна сила от водата; в света няма по-мощна сила от топлината; в света няма по-мощна сила от светлината; в света няма по-мощна сила от любовта

Та казвам: не вярвайте в онези заблуждения, с които досега сте живели, да мислите, че сте роби на греха, че нищо нямате в себе си и тепърва трябва да ви освобождават. Вие сте наследници на царството Божие. Бог ви е дал всички благословения. Идете да търсите наследството, което баща ви е оставил. Доста са тези лъжи, които досега сте имали. Изхвърлете ги вън от себе си и кажете: Не вярвам вече в никакви лъжи!

Окултистите поддържат, че когато човек се освободи от физическото си тяло, той може да пътува из пространството, да отиде на месечината, например, с астралното си тяло. Същественото тук е, че, за да отиде на месечината, човек трябва да я обича. Ако я обича, тя ще го привлече, сама ще му плати билета до нея и назад. Същото се отнася и до слънцето. Ако обича слънцето, човек може да отиде и до него. Според учените това е невъзможно. И наистина, ако човек тръгне с това тяло, което днес има, като наближи до високата температура. веднага ще се върне назад, не може да издържи. Обаче, ако човек има един билет от любовта на слънцето, той може да отиде там, без да се страхува от високата температура. Жителите на слънцето ще го приемат добре, ще го разходят, ще види колко добре може да се живее там. Сега, аз не ви казвам да вярвате в това. Можете да го считате като една приказка. Ако вярвате, хората ще ви смятат за побъркани.

За вътрешната температура на слънцето има различни научни данни. Едни поддържат, че температурата отвътре е около 50 милиона, а външно — шест милиона градуса. Това е интензивна енергия, която преобразува нещата. Тази енергия постепенно намалява, пропорционално на разстоянието. Като дойде до земята, тя се намалява до 37 градуса. Тази е температурата, която хората на земята могат да издържат. Ако това напрежение стане по-голямо, то може да ни разруши. Значи, разумните същества са предвидели колко градуса можем да издържим.

Един ден цялата слънчева система ще мине през огън, за да се пречисти. Тогава от греховете на хората няма да остане нищо. Греховете на хората зависят от особения състав на материята, в която те живеят. Тази материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще дойде истинският живот. Тогава ще имате приятели, които ви обичат и които вие ще обичате. Тогава ще видите, какво значи неземна красота. Тогава ще видите красиви светове пред себе си, с красиви извори и планини, с красиви растения. Тогава ще видите ония извори, от които са се образували океаните. Това е Божественият свят.

Ще видите тогава, че съществува една нова земя, която хората не познават, но на която първоначално са живели. В тази земя се намират 12-те извора, от които са излезли другите извори на живота. Тогава вие ще видите кристалните извори на безсмъртието, от гдето излиза животът. Там ще видите по какъв начин е създаден светът. Това ще стане в бъдеше.

Всичко това може да ви се открие, само ако имате любов към Бога. Не е въпрос за добрия живот. Не, само любовта спасява хората. Без любов спасение в света не съществува. С доброто човек не се спасява. Доброто е резултат на любовта. В света трябва да влезе любовта и да почне да работи във всички сърца, във всички умове, във всички души и във всички духове. Любовта трябва да започне да работи навсякъде. За това време. именно, е казано в Писанието: „Ще се вселя в тях и те ще ми станат народ“. И всеки ще живее в спокойствие и ще се учи на всичко онова, което той иска Тогава вие ще следвате в най-добрите университети, гдето ще учите музика, художество и различните науки. Ще имате най-добрите условия.

„На двама господари не може да се служи“. Това значи: не може да се служи едновременно на любовта и на безлюбието. Ако служиш на безлюбието, ще намериш господаря на смъртта. Ако служиш на любовта, ще намериш господаря на живота. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго, истиннаго Бога“. Това е законът на любовта. В закона на Любовта ти ще намериш Онзи, чрез Когото ти можеш да постигнеш всичко. Това трябва да проповядвате на света. Но първото нещо: изключете лъжата от себе си. Казвам ви, че тази година не се позволява никаква лъжа — нито бяла, нито черна.

Ще знаете: никаква лъжа, нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога. Не хвърляйте вашите погрешки върху Бога. Време е, когато трябва да съзнаем своите погрешни и да ги изправим. Това е най-хубавото нещо, което можете да направите в своя живот. Когато поправите една ваша погрешка, вие отваряте вратата на любовта и любовта протича през вас. Погрешките запушват вашата канализация и любовта не може да тече през нея. Ето защо, направите ли една погрешка, изправете я, за да изчистите канализацията си, през която любовта протича.

Любовта е закон на постижение. Защо ще живеете на земята, ако не можете да постигнете онова, което Бог ви е дал? Всеки трябва да бъде радостен, да има мир в себе си да, живее добър, сносен живот. И тогава, като ставате сутрин, ще ви е добре. Като ядете хляба си. като пиете водата си, като дишате чистия въздух, като ходите между хората, ще се чувствате добре. И тогава всички хора ще съзнават, че между тях има нещо, което ги свързва.

Сега превеждам стиха: „Това е живот вечен . . .“ Това е живот вечен, да познаете, че само чрез закона на любовта ще намерите пътя, по който ще дойде въздигането на вашата душа и освобождаването от всички несгоди, които имате. Можете да правите опити колкото искате и каквито искате, но ще разберете, че истинското освобождаване иде от любовта. Само това освобождаване осмисля живота. Затова, именно. към него трябва да се стремите

Казвам: много пътища сте опитали, опитайте и пътя на любовта. Вие сте го опитали вече. Аз желая, като отидете при Господа, да се молите по малко по друг начин. Ако аз бях на вашето място, ето как щях да се моля. Аз щях да се моля така: Господи, искам да съм съвършен, че като изпълня Твоята воля, Ти да се развеселиш, а пък аз да стана радостен. Аз искам да се зарадвам, че съм направил нещо, от което Бог се е развеселил. Аз искам да бъда съвършен, за да изпълня волята Божия без погрешки. И тогава Бог ще се развесели, а аз ще бъда радостен. Това е, което пожелавам сега на всички.

От 14-та неделна беседа от Учителя,

държана на 22 януари 1939 год.,

10 ч.с., София – Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗЕМЯ И СЛЪНЦЕ

Земя

Тръпка сладостна усещам

да пробужда моя сън.

Кой съдбата ми злочеста

властно сменя? . . . Нежен звън!. . .

*

Някой топличко ме милва,

а край мене — ромон тих.

Светлината се усилва,

чувам: „Твоят съм, жених!“

*

Слънце:

— Когато всичко те разлюби,

н мраз сърцето ти срази,

ти зъзнеше. И сън прихлюпи

клепачи с горестни сълзи.

*

На теб попадна моят поглед.

Покъртен, викнах аз от жал:

„Да дойде в тебе мойта пролет,

любов и всичко бих ти дал!“

*

И тъй, с лъчи те бавно стоплях,

и милвах твоята снага.

И Бога-Дух за тебе молех,

и ей, възкръсна ти сега!

*

Земя:

Взе, окъпа ме набързо

с дъжд от капчици алмаз.

Радостно мълвя през сълзи:

„Как ще те забравя аз!“

*

Впи целувка Той гореща

във очи ми — езера.

Ах! Аз —слънчева невеста! . . .

Сетих първата искра.

*

Нещо ново се запали

в мойте стихнали гърди.

От невидими олтари

химн божествен вред кънти.

*

Слънце:

„Тез сватбени одежди бели,

ти, свидна моя, облечи!

Така ще видиш затрептели

по тях светлинни ми лъчи.

*

С воала девствен прибули се!

Венеца бисерен сложи!

За път готова вече ти си!

Любов и младост ни кръжи.

*

Зефирът лекичко ще дипли

Воала, дрехата — атлаз.

Под нас зората ще посипе

кристален прах от скъп алмаз“

*

Земя:

„Слънце мое, жизнен център!

Кан блестиш от златозар!

В чудни багри твоят спектър

се пречупил — пламва цел!

*

Тъй н аз чрез теб сияя!

Тръпна в нега и възторг.

Аз съм твойта вечна Майя

Ти — обичния ми Бог!

*

Слънце:

Летиме! Изток руменее!

Зората в блясъци трепти!

Под нас килими стелят феи,

парфюмен дъх навред лъхти.

*

И срещат ни с хвалебни песни

крилатите певци в екстаз.

Кортеж от светила небесни

във кръг космичен следват нас.

*

Земя:

Виж! Артисти лъчезарни

влизат в храма на Духа.

Звуци леят се прославим,

нежно галят ми слуха.“

*

Слънце:

Затихват седмострунни арфи,

обряд извършва се велик.

Пред нас застанал Сам Монарха,

в поклон смълчан е всеки лик!

*

Свърши се! Господ съчета ни!

Потирът огнен е напит!

Невеста моя вече стана,

а Аз — съпруга ти честит.

*

Земя:

Звън на арфи! Химн тържествен

носи се по цел всемир.

— Ах! Съпруже мой божествен,

с Теб едно сме най-подир!

*

Слънце:

И нека ний да създадеме

благат живот за вси и вси!

Тогаз ще видим пак Едема

със Рая тук да зацъфти!

Auroro

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЪНЦЕТО

(Из книгата: „Живите сили на слънцето“)

Слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото. Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката.

Преди всичко енергията на слънцето, така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо, в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм: и в деня има прилив и отлив на слънчевата енергия; от 12 часа полунощ до обед трае приливът, а от пладне до 12 часа среднощ — отливът. Максимумът на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимумът — при залез. Ето защо, ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.*)

Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ.

Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена.

С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през тези цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет до началото на лятото, след което започва отливът.

В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено.

Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа,

Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта. бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние. учениците на Великото Всемирно Братство, излизаме на изгрев-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и невежество, по-вдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужава и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина. за да извади истината на яве.

Безплодни са думите, неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата. Той трябва например сам да изживее ония мънички вътрешни освободени от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере, колко малко знаем ние за слънцето — толкова малко, че да се събереше и всичкото ни знание ведно, пак не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване . . .

Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него. По е явно и достъп-но за изследване, поне за днес, физиологичното й действие. В резултат на тия изследвания започва да се оформява особен дел в терапията — така наречената хелиотерапия. Тези изследвания обаче, се намират още в зачатъчно състояние. Един важен въпрос, за който само ще споменем, без да го развиваме е, че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед.

Ето защо. именно, трябва да използваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне; да използваме двойния прилив — пролетния, на големия ден-година.и дневния — от зори до пладне.

Умните ще разберат и ще използват. Като млади дръвчета, те ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод. плод на нов живот.

Г.  Р а д е в

_______________________

*) Вж. статията „Влиянието на слънчевата енергия“ в книгата: „Из Царството на Живата Природа“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТ

Бялото кокиче подигна главичка, дочуло чудна песен.

След него стона и се вслуша жълтият минзухар.

Топлият ветрец и шума на реката я придружават.

Песента звучи в топлите лъчи на слънцето.

Тя ехти и там къде ледът пращи.

Ранобудни птички я подемат и повтарят всяко утро.

Песента екна и се понесе далече по вси страни.

В нея се вслушват хълмове и дървета, хора и животни.

Земята и тревата се пробуждат от дълъг сън.

Цветя и дръвчета цъфтят благоуханно, красиво!

Дърветата обличат зелени и шарени премени.

Животните усещат новото и сменят старите си облекла.

Извори бликат, хвърчат мушички, бръмчат пчелички.

Човекът се пробужда и започва да мисли . . .

Той се вслушва в песента и взира в чудесата.

Пред него е разтворена книга, по която се учи да чете.

Човекът се възражда от нова сила и живот.

Той е слаб да разбере онова, което става.

Но той се вслушва в песента и тъгата му отлетява.

Вера, Надежда и Любов се пробуждат в сърцето му.

Топлина, благост и нежност изпълнят душата му.

Сърцето му затупка по красив копнеж.

Човекът става дете, което благоговее пред всичко!

Човекът е дете, което се учи да гледа и разбира.

Човекът е дете. което се учи да служи и говори.

Човекът е дете, което се учи да ходи, което играе.

Човекът е палаво дете, което обича да се вози и да му слугуват.

Човекът е дете, което се радва на всичко.

Птичките пеят, децата се радват, мъжете работят.

Всичко е красота! Всичко е радост!

Всичко е добро, всичко е красиво и светло пред очите на обичта, пред лъчите на слънцето!

Всичко оживява пред силата на Пролетта — Любовта.

В светлината и топлината има радост и веселие.

Иде това, за което копнеят всички души.

Иде силата, която ни обновява и подмладява.

Иде Любовта, в която няма болест и смърт.

Тя носи за душите радост, мир и виделина.

Тя е силата, която отрупва градината ни с плодове.

Тя е песента, която ангелите пееха и пеят:

„Слава на Бога в небесата, на земята мир и в человеците любов и благоволение!“

Благословена пролетта, която всичко оживява.

Благословена пролетта, която всичко подмладява.

Благословена пролетта, която всичко разхубавява.

Блажени, които са видели и обикнали царството на Светлината, на Любовта, на Мъдростта, на Бога!

Д. Станев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Елисавета Кидалова — Белград

ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО

Във всички времена и на всички народи е било известно, че слънцето с извор на животворната топлина, която дава живот на всичко на земята. Слънчевата енергия, слизайки на земята, събужда заспалите дървета, разтваря пъпките им, покрива ги с листа, цветове и плодове. Тя прави същото и с всички други растения и треви, с чиито стебла или плодове се хранят хората и животните.

Слънчевата енергия обновява и човешкия организъм, като го освобождава от различните отрови и вредни вещества, но хората дълго време не са знаели това и затуй даровете на слънцето са пренебрегвани до голяма степен от днешните хора. Всички религии, обаче, са облекли понятието за слънцето в символи, правейки го предмет на религиозен култ.

В древната Атлантида, която с прародителката на нашата култура, и от гдето е дошла до нас древната мъдрост, култът на слънцето е бил единствената религия в храмовете на Атлантида, в епохата на нейния златен век. След погиването на Атлантида гази религия преминала в Мексико и Перу. В Египет тя се проявявала в култа не Озирис. Озирис, светлият слънчев Бог, е убит от бога на тъмнината и после възкръсва. Мигът за Озирис представлява очакване за идването на Христа на земята. Същото очакване се проявява и в Гърция, в култа на Адонис. Младият и красив Бог на любовта и красотата, трябва да слезе в царството на тъмнината, в ада, отгдето той после отново излиза, като прекарва част от живота си между хората на земята, а друга част — в ада. Мистериите на Адонис означават слънчевия цикъл, четирите годишни времена в природата и в същото време те са едно предзнаменование за живота, смъртта и възкресението на Христа.

Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги но дивите зверове в цирковете.

Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца — Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил. Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята.

По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята. Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със старост и смърт. В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на едно вечно обновление.

Деветнадесетият век, потънал в материализма, забрави даровете на слънцето. Но ето че в началото на двадесетия век в България се появи едно велико движение — движението на Всемирното Братство, основано и ръководено от Учителя Петър Дънов. То напомни на целия свят забравената стара истина, стояща в основата не слънчевия култ. Но то ни носи не само тия знания, които ни даваха древните мъдреци някога, но и нещо ново.

Светът вече почва да възприема тия схващания. Навсякъде лекарите препоръчват слънчеви бани. Лете, вместо да се крият в тъмните стаи, хората вече предпочитат да посещават плажовете. Обгорялото от слънцето лице е станало вече модно, а предишната бледност — некрасива. Появиха се нови науки — хелиотерапия и хромотерапия, лекуващи болестите с помощта на слънцето и на светлинни лъчи, минаващи през различно оцветени стъкла, а също и други науки, предпочитащи. вместо предишните лекарства от аптеките, употреблението на живите сили на природата — водата, електричеството, магнетизма, силата но мисълта и на лечебните билки, кондензатори на слънчевата енергия.

Христос, живият, възкръсналият Бог ма любовта изпраща обилно на земята своите блага и ний трябва да ги възприемем. Учителят ни разкрива тайната на силите, съдържащи се в слънчевата енергия. Тези знания са изложени в книгата „В царството на живата природа“, но те се намират и на други места из неговите беседи. Науката за слънцето, науката за светлината, нова и величествена, постепенно се разкрива пред нас. Апотеоза на тази наука е онова велико свещенодействие, наречено Паневритпмия. Думата паневритмия означава универсален космически ритъм. В значението, в което ние я употребяваме тук, тя се явява като един слънчев ритуал, като едно магическо действие с необикновена сила.

Тези. кои го наричат паневритмията „езичество“ и „поклонение на слънцето“ са в същност подобни на езичниците, които преследваха някога учениците и последователите на Христа, хвърляйки ги в арената да ги разкъсват дивите зверове. Сега, макар да не хвърлят никого на зверовете, преследват с присмехи и със злобни клевети.

Преди да говоря подробно за паневритмията, аз ще кажа нещо за книгата на прочутата изследователка на Тибет — французойката г-жа Александра Давид-Нел. Известно е, че на Изток и специално в Индия и Тибет се със запазило разбирането за значението на утринното посрещане на слънцето. Подобно на птиците, които посрещат първите слънчеви лъчи със своето пенис, така и посветените в Индия и Тибет стават рано и посрещали слънцето, съединявайки това със своята утринна молитва. В книгата си „Les mystiques et les magiciens du Tibet“ г-жа Александра Давид-Нел съобщава, че едно от най-главните задължения на монасите в тибетските манастири е непременното участие в утринната молитва. Ето как описва тя тази молитва. На терасата на главното здание на манастира, застава една група монаси, снабдена с различни музикални инструменти. Тогава се произнася високо формулата: „Слава на Буда I На езика на боговете, на ангелите и хората, на езика на всички живи същества, аз прогласявам учението!“ В този момент, едновременно тръбите се поднасят към устните. Тържествена музика изпълва простора. Фактически, още е нощ и на небето блестят звезди, но вече се чувства приближаването на утрото. Звуците на музиката разбуждат заспалия манастир. От всички страни се разтваряли врати и жителите на манастирския град (манастирите на Тибет представляват цели градове с многобройно население) бързат в предутринния здрач на утринната молитва. Снемайки обущата от нозете си, те коленичат пред прага на главния вход, сетне стават и всеки, заема своето място. Всички сядат, със скръстени нозе и бавният ритъм на музиката съпровожда протяжното пеене.“ Такава е утринната молитва в Тибетските манастири. Както виждаме, в нея са съединени молитвата и посрещането на слънцето с музика и пеене.

Паневритмията е нещо много по-обширно и завършено. Тя е един величествен обред на приобщаване човека към силите на живата природа, тя е съединение на човешката душа с величието на Божеството. Всички сили на организма скритите, непознати енергии вземат участие в тази хармония, състояща се от движения и музика, увенчана от зарите на изгряващото слънце. Към това се присъединява и значението на кръга, сключената верига, в която са свързани присъстващите в братско единение. Това е стройна система, завършена и съвършена, красива и пластична във всичките си прояви. Всяко движение от нея има своя скрит смисъл и всички заедно представлявали символически пътят за посвещение на душата в мистериите на великата любов.

Паневритмичните упражнения започвали на 22 март, началото на астрономическата година, когато слънцето влиза в първия знак на зодиака. Тогава на широката поляна на „Изгрева“ слънчевия град на Всемирното братство, се отпразнува тържествено, в ранни зори. всред живописната природа, първия ден на пролетта.

Това велико по своята сила и по своя смисъл утринно тържество ни говори за мировите тайни, значението на които днешните хора са забравили и изгубили, за вечната сила и слава на Бога, за неизчерпаемите сили, съдържащи се в природата, в организма и в душата на човека.

Вечното обновление, както природата се обновява всека година, вечното усъвършенстване, вечният стремеж напред, към правдата. към светлината и към Бога, възкресението в Христа — това е значението на Паневритмията.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 235)

Техният поглед е обърнат навътре, в самите тях. Те се занимават предимно с вътрешния живот, който за тях е по-реален. Тяхното съзнание не е потънало така дълбоко в материята, вследствие на което те са повече духовни и спиритуалисти.

Както казах и по-рано, всички темпераменти присъстват в човека, а доминира един. И може да се случи в някои отношения човек да е холерик, а в други - флегматик. При езотерическото развитие, една от първите задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента. За да бъде правилно едно езотерпчно развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите. Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикьт стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение. Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път.

Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава.

Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници.

Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Николай Райнов

ПСАЛОМ НА СЛЪНЦЕТО

Щерна от неугасим светлик — вселенска багреница от лъчи — : що е по-велико от Слънцето? Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, Който е Син на Безсмъртието и Баща на Живота. Може ли да пее за Слънцето слаб език, който не е направен от пламък? И може ли да псалмослови Вечния Извор на Живота тленен човек, чиито дни са преброени още в деня, когато е видял слънчевата светлина? Слънцето е огромно око, от което излитат, като погледи към света пламтящи ангели. И в Него те се отново връщат, защото на земята им е тъмно, студено и тясно.

От него се излива на трепетни вълни вредом животът — и в кръвта Си Слънцето държи всичко живо, — както творец носи в душата си бъдния трепет на нечути съзвучия.

А преди Него нищо не е имало. С глава на царствена птица, със зорки зеници и остър поглед се носи над вселената пламенното Сърце на света.

Негови са седемдесет и седем ключа на Тайните. Главата Му е увенчана с огнен кръг и кобра. В лявата Му ръка лежи властен жезъл, а в дясната - кръст и клуп. Негов е Животът с вечния кръговрат на Смърт и Възраждане.

И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота.

Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът —и в Него ще се втече.

*

Царят, Неговият баща, Му каза:

„Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище!“

Тъй Му каза Царят, Неговият Баща.

... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце за да затвори в него пламъците на Своята обич.

А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му.

Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рзчителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена.

Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и прегръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие.

И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залеза, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци.

Тъй Слънцето целува Земята — Своята Годеница.

*

От едно Слънце е бил вредом посеян животът, — както се сее златно семе по разпукана орница.

Затова Негови жреци са отвеки Посветените. Златооблечени царе от Червената Земя Му кадяха райско зърно — и в сивия благовонен дим пращаха молитви към Него. A белите маги от Химават Му принасят в жертва сома и ориз — и запалват седмоцветни светилници за Негова слава. Разливаха в Негова чест на златен престол благовонни течности фараоните в Египет, а ладан и царствен народ Му кадяха иноците на Запад.

Защото от едно Слънце е бил вредом посеян животът както се сее златно семе по разпукана орница.

*

От море до море води керван от звезди Синът на Царя — и всичко живо Му въздава почит — и вси люде в Негово им начеват работа.

Той е Агнето, заклано в жертва, когато се е създал светът: Неговата кръв кипи на златни вълни по небето, Неговата плът трепери и диша, затворена в земята, като в пъстра одежда на царски празник.

Нему е поверена светлата Тайна на Разпятието и Възкресението. Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! — —

*

Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас I

Алилуйа!

Хвала и благодарност, славословие и жертва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрости!

Алилуйа!

Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе!

Алилуйа!

Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жътвата — и Славата на Страданието!

Алилуйа!

*

Царствено Дете, разръфало гърди, за да даде сърцето Си на света, през дванадесет живелища минава — и небесният Зодиак е начертание на Пътя.

По пътя на Слънцето мини за да познаеш Слънцето!

Пробуди в себе си звездността на огъня, който твори чрез опознавана на най-скритото! И ще станеш тогава Овен; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света.

Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пее вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове.

Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на човек и Дух е Тайната на Третия Ден — Това наричат Близнаци.

Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак , който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта.

Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще си изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи.

А после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зрее огненият клас на дълги векове живот.

И, за да не паднеш, трябва равновесие след победата: това е Къпони. Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта.

А време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това? Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в душата си вечното Днес —? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват.

И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си. за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади. Стрелец е твоето име.

А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините,— както меч разцепва череп на противник. И тогава те наричат Козирог.

Иде твоят сетен завой —: да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури и клати земята —и пак се крие, за да го не уловят. А ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, както се улавя бисер или коралово клонче. И Водолей ще те назоват тогава.

Твои са Двете Риби — Черната и Бялата —: ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире. Ти носиш в ръката си вси притежания, — две са те: Черната и Бялата Риба ги наричат. Ти знаеш да мълчиш, за да не издадеш никому Тайната: затова затваряш своя път със знака Риби.

Ти си в сърцето на Слънцето — и душата ти бие, като огнена жила: край тебе лети светлина — и пламъкът е твой поглед, а лъчите са твои ръце.

*

Хвала на Слънцето! От Него закипяват световните сили — и в Него се възвръщат устремите на земя и небе.

Да станем като Него!

Да пронижем душите си с копия от светлина!

Да разсипем по небето кървави гроздове огън!

И — да възкръсне отново великият празник на върховното светило — та по цял свят да се чуват свещени песни при изгрев!

И — на залез да раздират здрача модри пламъци от възпалени благовония: — сърцата отново да се разпалят от великата Любов и великото Страдание, които са родили света!

И — смърт не ще има!

*

Хвала на Тебе, Който простираш към нас безбройни ръце от светлина! — Слава на Тебе, Боже на висините, велико огнено Сърце, Което пролива бляскавата си кръв за нас!

Амин!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЩЕ ПРИСТИГНЕ СКОРО

Ще пристигне скоро, скоро ще пристигне

конник от далеч.

Кон с копита златни радостно ще язди

конник от далеч.

*

Гривата игрива радостно ще вее

коня му игрив.

А ездача волен, волно ще подвиква,

чуден и красив.

*

Като слънце ясно, ясно ще му бъде

младото лице.

Гдето мине песен, песен ще се чуе,

песен от сърце.

*

Гдето мине деви, деви ще изскочат

с чудни облекла.

С бисери и злато, златни ще сияят

младите чела.

*

Конника и коня, със златните подкови,

чакаш ли ги ти?

Зная колко много сънища красиви

имала си ти!

Д. А.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Николай Райнов

Николай Райнов е създателят на новия, художествен стил в българската литература.

В това отношение той издигна българската реч до небивала висота. Хармония, музика, пластичност, жива пленителна образност, — това е художественото слово на Николай Райнов, което опива душата със своята магична мощ.

Не само в България, но, доколкото знаем, и в цялата световна литература, той няма подобен на себе си майстор на художественото слово.

Той е сам за себе си оригинал, сам за себе си първоизточник. Тон не подражава никому, а твори. В областта на езика той създаде нещо небивало, нещо неочаквано.

Николай Райнов издигна българския език до такава висота, на която биха могли да завиждат езиците на най-големите културни народи на днешното време.

По отношение на езика, Н. Райнов направи малкия и скромен български народ равен на най-големите и най-напреднали народи.

А не е ли езикът един от най-важните елементи в духовната култура на един народ?

Ако само това беше направил Н. Р., той заслужава не само един, но и двадесет юбилея. В същност, външното, официално признаване, „юбилеите“ и шума не са били никога необходими за истинския творец. Н. Райнов има и ще има вечната признателност на българския народ, на сегашните и на бъдещите поколения за това, че той издигна на недостижима висота българското художествено слово и с това ни направи равни на най-големите.

Що се отнася до съдържанието на неговото литературно творчество, то също така с необикновено и, поради това, в една голяма своя част е непонятно и недостъпно за мнозина, ограничени в един тесен кръгозор хора.

Николай Райнов познава живота и неговите тайни много по-добре от всеки друг български писател. Той знае вечните истини — истините на окултизма, познава свещения път на душата през дванадесетте знака на Зодиака, знае законите на карма и прераждане, и това му дава възможност да прониква до глъбините на човешката душа.

Но, все пак, Н. Райнов е човек. И като такъв и той може да изпадне в грешка, както и всеки един от нас. Когато човек върви по нови пътища, непонятни за обикновения ум, въпреки всичката си искреност, въпреки чистия си стремеж към истината, той може някъде да направи погрешна стъпка. Такава погрешна стъпка е, според нас, известно прокарвано от автора схващане в един негов роман.

Да забравим това, и да не се занимаваме с него. Всеки сам трябва да търси и да изправя грешките си.

Николай Райнов е истински творец на нетленна духовна култура. И като такъв, той заслужава нашето преклонение и благодарност

С. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕДИ ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ И СЕГА

(Из романа „Безсмъртна любов“)

Исус стоеше прав, стъпил на един камък, за да може да бъде виждан и чуван от всички. От всичките му страни, както новоизлязъл рояк около царицата си, се притискаха многобройните слушатели. Мястото, на което бяха застанали, беше каменисто, но на няколко метра по-надолу се започваше хубава гора, която се простираше далеч до подножието на хълма.

Когато нашата група се присъедини към слушателите, Исус говореше. Неговият глас бе тих и спокоен. Той говореше бавно и отмерено. Но от Него се излъчваше една такава непобедима сила, която завладяваше слушателя още при първия поглед, при първата дума. Имаше нещо особено, нещо неповторимо и неподражаемо в този глас: той като че ли не излизаше от говорителя, а като че идваше някъде от далече, от много далече: като че слизаше от небесата. Имаше нещо особено и неповторимо и в неговия поглед: за него като че няма ще нищо скрито. Макар да бе мек и благ, той, обаче, проникваше до най-дълбоко скритите кътчета на душата. Пред този поглед нищо не можеше да се скрие. Той виждаше всичко, той четеше целия живот на човека като отворена книга. Явно беше още при пръв поглед, че всяка лъжа, всека скрита помисъл, бяха явни за Него. По същия начин Той виждаше и всяка скрита добродетел, всяка добра и възвишена мисъл.

Облечен в широка бела тога, висок и строен, величествен и красив, Учителят говореше на събрания народ:

„Защо дойдохте вие тук, да ме слушате? Хляб ли нямате, та дойдохте да ви нахраня? Свобода ли нямате, та искате да ви освободя? Болни ли сте, та искате да ви излекувам?

„Казвам ви: И гладния мога да нахраня. И роба мога да освободя. И болния мога да излекувам.

„Но вие горчиво се лъжете, като мислите, че хляба, свободата и здравето, които вие търсите, могат да ви задоволят напълно и завинаги. Вие горчиво се лъжите, че този хляб, тази свобода и това здраве, към които вие се стремите, са разковничето на човешкото щастие.

„Хляб и свобода, здраве и богатство, такива, каквито вие търсите, може да ви даде и всеки друг. Такива може да ви даде и изконният враг на човека и на Бога — дяволът. Но казвам ви: ако вие бъдете отрупани и потънете до гуша в тия блага, към които се стремите, вие пак ще бъдете гладни и жадни, пак ще бъдете роби, пак ще бъдете болни — пак ще бъдете нещастни и недоволни.

„Вие искате хляб — и имате право. Но аз ви казвам, че този хляб, който вие търсите, ще бъде винаги напоен с потта, със сълзите и кръвта ви, този хляб ще бъде винаги горчив за вас, ако вие не потърсите и приемете хляба, който само аз мога да ви дам.

„Аз ви нося живия хляб и живата вода на живота, без който вашите души ще останат завинаги гладни и жадни.

„Вие искате свобода. И имате право. Но аз ви казвам, че свободата, която вие търсите. е по-страшна и от най-страшното робство Аз ви казвам, че тая свобода е свобода, която ограничава, която води към робство, която подчинява и обковава във вериги Духа, а дава власт и сила на животното във вас.

„Аз ви нося друга свобода. Аз ви нося истинската, вътрешна свобода, без която вие ще останете завинаги роби. Роби на своите страсти, роби на своите слабости, роби на своите тъмни неразумни желания.

„Вие искате здраве. И прави сте. Защото кое друго може да даде тази, радост, това задоволство и мир в живота на човека, както здравето? Но аз ви нося друго здраве, вътрешно, духовно здраве, без което външното, физическото здраве, към което вие се стремите, е подобно на здравето и силата на една скала, на едно дърво в гората, или на здравето на хищния звяр.

„Вие искате богатство И прави сте. Защото вашият живот на земята е неразривно свързан със земните блага. Но каква е трайността на вашето богатство? И кой може да го вземе със себе си зад гроба? Аз ви нося друго, нетленно богатство. То не изчезва, не може да бъде откраднато или изгубено. Като го придобие веднъж, човек завинаги вече го носи със себе си, то не се дели от него: от живот в живот. в този и в другия свят, то е неговата единствена. вечна, неотемлима собственост.

„Аз ви нося богатството на душата, и който го приеме и усвои, той честит ще бъде — и на тоя и на оня свят . .

„Вие търсите още красота И хубаво е да бъдете красиви. Защото земната красота е отражение на Божествената красота, тя е отражение на Божествената хармония, тук на земята. Но какво струва вашата физическа красота — красотата на телата ви, на жилищата ви. и на всичко, което ви заобикаля. ако вашите души са грозни и черни? Красотата на тялото, блясъка на очите и свежестта на лицето са бързо преходни. Те ще отминат като сън. ще останат за вас само един спомен, и тогава с какво ще живеете вие, ако не притежавате красотата на душата, която е вечна?

„Аз ви нося именно тази вечна, истинска, вътрешна красота—красотата на душата, чието отражение е земната, физическата красота . . .

„И още много работи търсите вие, които не ще ви донесат щастие, ако не са придружени от вътрешната реалност, към която аз ви насочвам и които, едностранчиво възприети и следвани, могат по-скоро да ви отклонят от правия път и да ви погубят. отколкото да ви спасят.

„Но има некой между вас, които казват, че съм отвличал вниманието ви от реалността, която е около вас и съм го насочвал към някакъв друг свят. който бил нереален; че съм ви карал да забравяте настоящето, за някакво проблематично бъдеще.

„Аз обаче ви казвам: Няма „този“ свят, няма „онзи“ свят. Съществува само един единствен свят, който, обаче, се простира далеч зад границите на това, което късогледите ваши учени познават и признават и което вие сляпо вярвате. В същност, този един единствен свят е безграничен и това. което вие виждате тук, на земята, е само една малка проекция, едно малко, ограничено сечение от безграничния океан на живота.

„Светът е безграничен. Животът е също така безграничен. Вие, тук, на земята, се движите само по повърхността на океана на живота, когато над вас и под вас има неизмерими глъбини. Само глупецът мисли, че може да хване в шепата си безкрайността. И вашите учени, на които вие зървате, които претендират всичко да знаят и които твърдят, че светът и животът на човека свършват на земята, са подобни на ония животни. изселващи пещерите, които, поради дълго стоене в тъмнината, са изгубили напълно своето зрение.

„Понеже животът и светът са безгранични, понеже „тук“ и „там“, „днес“ и „утре“ са свързани с неразривни връзки помежду си, то аз не ви насочвам към илюзии, не отвличам вниманието ви от реалността, а напротив, ви насочвам към забравената от вас истина, че вашето „утре“ зависи от вашето „днес“, също така. както вашето „днес“ зависи и е изградено от вашето „вчера“.

„Аз не желая да забравяте. „този“ свят заради „другия“. Ако има някой, които така тълкуват моето учение, те имат голяма грешка. Не може да пусне клони, да се разлисти, да даде цветове и плодове в небето този, който няма корени в земята. Живота на човека е така създаден, че той, подобно на растението, трябва да черпи от земята соковете, които ще превърне горе в прекрасни листа, цветове и плодове.

„Земята е арената на вашия живот. Земята е местото на вашите борби, усилия и трудове. Не отвръщайте погледите си от нея. И докато вий не я превърнете в рай. в хармония. в царство Божие — небето ще бъде заключено за вас. Докато не реализирате рая в живота си тук на земята, вие напразно ще го дирите на небето. Какъвто е живота ви тук, такъв ще бъде и там. Каквото вие представлявате тук, същото нещо ще сте и там. Вие не можете да израстете като по чудо. Вие не можете да са превърнете моментално от грешник на светия, от ограничено, тъпо същество на ангел, само поради това, че преминавате границата на този свят. Вие ще трябва да работите непрестанно дълги години, в продължение на много последователни въплъщения тук, на земята, за да можете да се издигнете, да се облагородите, да се усъвършенствате и да станете достойни за небесния живот.

„Няма скокове в живота. Няма край стълбата на еволюцията. Всичко се движи нагоре: ангели, хора, растения и животни. Нищо не е в застой, затова и вие не трябва да стоите! Вие трябва да работите за вашето всестранно усъвършенстване, за пробуждането и развиването на вашите скрити, латентни способности и възможности, за освобождаване от грешките и недостатъците на миналото и настоящето, за да станете по такъв начин годни и способни за едно велико бъдеще, което няма да ви бъде подарено, а вие сами трябва да си го извоювате . . .

„Това е моето учение. Всеки който говори другояче, или не ме разбира, или нарочно иска да ви заблуди.

„Моето учение е учение за действие, а не е учение за очакване. То е учение, което трябва да се приложи днес и тук, а не някога и някъде.

„Приложите ли го, вие, като народ и като индивиди, ще имате всичко, към което имате право да се стремите“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове