Jump to content

3. Молитвата (13.06.1940, четвъртък, София - Изгрев)


Recommended Posts

3. МОЛИТВАТА

13.06.1940 г.

[понеделник], София - Изгрева

След като запразнихме [запразнувахме] в Операта, ние с брат Христо заминахме за Варна, където бях поканена за няколко концерта. Като се завърнахме оттам, ние посетихме Учителя. Влязохме при Него в шест часа следобед и излязохме след осем и половина часа.

След като Го поздравихме и дълго време говорихме за Варна, за изнесените ни концерти там, за Операта и прочее, Учителят си затвори очите, помълча малко и каза:

- Идеалът, към който се стремите, трябва всеки ден да се отдалечава от нас; от време на време ще се приближава, ще се приближава до нас, ще ни изпълни със сили и стремежи, и отново ще се отдалечи от нас. Тези, които се смаляват, отдалечават се от центъра на Бога, за да работят. Когато се върнат при Него, тогава се уголемяват.

Човек се движи в кръг към своя идеал. Къде е центърът, Бог? Той е навсякъде.

Аз прибавих:

- Значи Бог има много центрове, тогава около всяко същество ще се образува кръгче.

Учителят пак заговори:

- Човек е щедър, когато се намира при извора, при потока. Не може да има щедрост, когато носиш вода само в едно шише.

Учителят ме погледна продължително и каза:

Когато, рекох, ти говорят думи, които ще те засегнат, ти не мисли, че се отнасят за тебе, а за някое друго лице. Ти идеш от Слънцето и имаш влияние от Венера, Марс, Юпитер и малко Сатурн. Венера и Слънцето те обичат много. Ти обичаш свободата си. От любов към нея си готова да застанеш на края на опашката. Но Бог няма да те остави все там да седиш.

Аз коленичих пред нозете Му и сложих двете си ръце (длани) върху коленете Му.

Той каза, като сочеше с показалеца Си:

- Отлична Сатурнова линия имаш. Ти не обичаш да се подчиняваш на никого. Ти с усилие се подчиняваш на баща си и майка си, и на учителите си.

Аз седнах пак на мястото си и започнах да чета някои извадки от беседите. Учителят внимателно слушаше и поглеждаше с усмивка към брат Христо.

Аз прочетох следните мисли:

„Сине Мой, дай си сърцето!”;

„Човешкото сърце е храм Божий, в който храм човешкият дух е жрецът, човешката душа е весталката, човешкото сърце и човешкият ум са прислужниците в храма, а ти, человек, си богомолецът.”

Аз искрено изказах възхищението си от красотата и образността на тези мисли. След това прочетох стиховете на една молитва, които срещнах в една от беседите Му:

„Чуй, Господи, към Тебе аз отправям мойта молитва:

Да се освободи моето тяло от всичките неправди, които аз съм създал.

Господи, Господи, Господи,

Да дойде Твоята милост към мене, към мене.”

- Учителю, казах аз, тази молитва като че ли сама пее. Той ме попита:

- Е, каква мелодия чуваш?

Аз мълчах.

Учителят отвори кутията на цигулката Си и каза, преди да я настрои:

- Когато ние се молим с песен, нашата молитва е чута отгоре.

Той изсвири една мистична мелодия, след това пак я изсвири, като тихо пригласяше с гласа Си, произнасяйки думите „Чуй, Господи, ...”

Аз се просълзих. Брат Христо също беше развълнуван.

Учителят все свиреше и тихо пееше.

Аз запях с Него и след кратката пауза Го попитах:

- Учителю, ще ми позволите ли да нотирам мелодията?

- Може, рекох, да я нотираш и да я пееш там, в Операта, на тях, когато се явиш на сцената.

(Аз не бях още назначена в Операта, но имах насрочени гастроли и ми плащаха на излизане.)

От този момент тази молитва заема централно място в моя духовен възход.

И ще обърше Бог всяка сълза от очите ни и скръбта ни ще се промени в радост. Учителю, благодаря Ви! Амин!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...