Jump to content

6. Концерт на Изгрева на 9 януари 1941 г. Учителят за музикалните движения. (9.01.1941 .четвъртък, София - Изгрев)


Ани
 Share

Recommended Posts

6. КОНЦЕРТ НА ИЗГРЕВА НА 9 ЯНУАРИ 1941 г.

УЧИТЕЛЯТ ЗА МУЗИКАЛНИТЕ ДВИЖЕНИЯ

9.01.1941 г.

[четвъртък], Изгрева - София

Още в 7 часа вечерта ние дойдохме с брат Христо на Изгрева с такси. Салонът беше почти препълнен.

Учителят слезе по стълбата с божествено сияние. Тъй като беше още рано и акомпаняторите не бяха дошли, Учителят ни покани заедно с брат Христо горе в спалнята си стая. На антренцето гореше голяма печка.

Брат Христо каза:

- Може ли, Учителю, сестрата да види стаята?

Учителят отвори широко вратата и вече не я затвори, докато бяхме при Него.

Аз не пожелах да вляза в стаята Му, защото бях с ботушки, но застанах на прага на вратата и внимателно разгледах стаята Му. На полилея видях, че горяха 12 сини лампи, макар че беше още светло. На една масичка до леглото видях Библията. Въобще стаята Му беше широка, светла и просторна. Наредбата беше чиста и скромна. Почувствувах в душата си Божествено присъствие в тази стая. Тук се раждаше Словото, беседите и музиката.

Учителят посочи столове да седнем и попита не искам ли чашка чай.

- Да, Учителю, отговорих аз, ще пия една чашка.

След малко той ни поднесе на чинийки горещ чай.

- Учителю, казах аз, преди пеене не пия нищо горещо.

Той веднага отля половината чашка и доля студена вода. И ме попита: Да сложа ли лимонче?

Аз казах:

- Не, Учителю, преди пеене не употребявам лимон, защото свива гърлото.

Вече слизахме тримата по стълбата, аз попитах Учителя има ли място, където да си опитам гласа? Той ни покани в приемната Си стая, долу. В този момент една сестра почука на вратата и ни каза, че акомпаняторите са дошли.

Аз станах права и запях. Учителят също стана прав пред креслото си, също и брат Христо стана прав. Пеейки се разхождах из стаята и свободно се упражнявах.

Влязохме в салона. Учителят седна на един стол пред катедрата. Когато всички бяхме готови да започнем, аз слязох от сцената, минах по пътеката, задръстена от правостоящи, целунах ръката на Светлия Учителя и той стана прав. Пак се върнах по пътеката на сцената и запях. След като изпях и последния номер, аз пак слязох от сцената, целунах ръката на Великия Учител, като му благодарих и той пак стана прав и ми каза:

- Хубаво, хубаво пяхте. После елате в стаята ми с брат Христо.

Аз се качих отново на сцената и наченаха обичайните поздравления, целувания и пр. Една сестра ми целуна ръката, друга сестра ми даде в ръцете една книжка, надписана за мен, нейни стихове.

Брат Христо накрая ми каза:

- Вие пяхте божествено!

Забравих да пиша, че Илия Кръстеняков, като свърши концертът, дойде след мене, и той целуна ръката на Учителя, и му каза:

- Господин Дънов, ние с голямо удоволствие ще ви изнасяме и друг път концерти. Певицата има рядък глас и техника.

Най-после, след като привършиха поздравленията, ние с брат Христо влязохме при Учителя. Лицето му сияеше от радост. Диамантен ореол светеше около главата му.

Той каза, като се усмихна:

- Виеше присъствие имаше около тебе. Ако хората са ясновидци, щяха да видят множество светли топки във всичките цветове на дъгата да излизат от устата ти. Аз виждам, през тебе пее една гениална, много прочута певица.

Аз го попитах:

- Как се казва тя, Учителю?

- Сега още по-добре ти да не знаеш името й, каза той. Програмата ти беше хубава.

Учителят стана прав и направи едно движение, имитирайки ме и каза:

- Това, рекох, движение, където го правиш, е хубаво. Ти посяваш музикалните тонове направо в сърцата им. Ти добре изпя и колоритните (ставаше дума за каденците). Гласът ти звучеше като цигулка.

Учителят се обърна към брат Христо, като ме сочеше с показалеца си:

- Тя, рекох, ще прослави Божието име на сцената.

След тези думи Той пак се обърна към мене и каза:

- Първом ще те изпитат дали си силна. Ти внимавай! Не се привързвай към никое смъртно същество. Обичай Бога!

Учителят се обърна към брат Христо и каза:

- Тя ще пее само за Бога!

Учителят продължи, като ме гледаше право в очите:

- Там, в света, в Операта, ти раздавай само от лихвите си. Не раздавай капитала си! Гледай да минеш там, на сцената, с по-малко разноски. Ти, рекох, на физическия свят си достигнала гениалност. Сега ще ти дадем условия да работиш и да достигнеш гениалност и в духовния, и в Божествения свят.

Учителят каза:

- Почакайте малко - и излезе.

Ние чухме с брат Христо как той се качваше нагоре по стълбата, за стаята си. След малко той влезе при нас, като носеше в ръката си една книга. Той седна на креслото си и с мастило написа нещо на първата страница на книгата. Той прочете това, което беше написал и ми подаде книгата. Аз не мога с думи да изразя радостта си.

Книгата беше на френски език: ,,Le maitre parle”, с хубава кожена подвързия и на първата страница той, Божественият Учител, бе написал името ми ясно - двете ми имена, и се подписал, и датата беше написал. Аз просълзена от радост, коленичих пред нозете му, целунах ръката му.

- Учителю, казах аз, помогнете ми, винаги бъдете с мен, никога да не се отклоня от пътя си, вярна да остана на вас и делото. Учителю!

Брат Христо се просълзи.

Учителю, ръководителю мой, благодаря Ви! Амин!

38373340353238-5.jpg?fbclid=IwAR2CCvpUlN

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...