Jump to content

11. Песента „Странника”. Шапката на Учителя (21.06.1941, събота, София - Изгрев)


Ани
 Share

Recommended Posts

11. ПЕСЕНТА „СТРАННИКА” .

ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ

21.06.1941 г.

[събота], Изгрева, София

Днес, на 21 юний, отидохме с брат Христо при Учителя. Ние влязохме при Него в 8 часа без четвърт вечерта.

Днес, брат Христо два пъти се наложи да слезе и да се качи на Изгрева при Учителя, за да му снеме точна мярка на главата. Аз пожелах да му купя лятна шапка от магазина „Братя Цървенкови“, срещу Двореца. Чак в 8 часа вечерта му донесохме шапката.

Единият път в 5 часа, брат Христо му донесъл една шапка, но оказа се, че не бе точно за главата му. Беше по-голяма и затова той я донесе и я върна, смени я с по-малък номер.

Аз няма никога да забравя с каква голяма радост ние носехме с брат Христо шапката на Великия Учител. Въпреки, че бях уморена от репетиции в Операта, като влязох при Учителя, аз се ободрих. Той с радост ни посрещна и ни даде по една шепа пресни череши. Ние разговаряхме с Него до 10 часа вечерта. Аз му казах:

- Учителю, аз все записвам всичко, което ми говорите, на всяка наша среща.

Прочетох онова, което бях записала на Великден от нашето свиждане.

Той много сърдечно се смя, като му четях и за лалетата. Прочетох му също и извадки от формули и молитви, от различни негови беседи. Аз го помолих също да ми каже нещо за прочутите певци в средновековните манастири, които се скопявали и пеели като сопрани. Бях чела нещо за тях.

Той каза:

- Скопяването запазва гласа от остаряване и запазва височините на гласа. Действително нечистият плътски живот огрубява гласа. Тези полови енергии, без да става нужда отскопяване, могат да се трансформират нагоре и човек да се чувства напълно здрав и работоспособен. А най-главното е това, че гласът става необикновено чист и хубав, ясен, свеж и висок.

Учителят ме попита:

- Рекох, кога започва ваканцията ви?

- Между 2 и 5 юлий, Учителю.

- Е, каза Той, като се освободиш, тогава ще ми попееш. Аз ще те науча на една песен, която няма да се нотира, а направо ще я научиш. Тази песен ще бъде с форшлаци12.

Аз все мълчах. И брат Христо също мълчеше. След кратка пауза аз Му разправих нещо от моето детство.

- Учителю, живеех с родителите си в Сливен, където съм родена. Бях дете в четвърто отделение. Имахме на края на годината изпит. В двора на училището имаше голяма градина. Аз се скрих между цветята, паднах на колене и горещо и искрено се помолих Бог да ми помогне да издържа изпита си.

Учителят ме попита:

-Ти нали изпита една топлина? Една широта, едно успокоение?

-Да, Учителю, точно това нещо изпитах. Почувствах и една смелост.

- Ние сме непрекъснато наблюдавани от Невидимия свят в постъпките си, в мислите си, в чувствата си, каза Учителят.

Българската музика е със затворени интервали. Характерът й е песимистичен. Тя не е духовна. И закачките й, и хуморът й е много саркастичен. Тъгата й е пак много безизходна. Липсва й широта и движение.

Заговорихме за Паневритмията. По това време Учителят репетираше с братята и сестрите на поляната на Изгрева „Слънчевите лъчи”.

- Учителю, казах аз, представям си Паневритмията, изнесена на сцената. В дъното едно грамадно слънце, което ще заема целия екран. Паневритмията да се играе от обучени души, облечени с еднакви дрехи като весталки или в българска носия.

Той се усмихваше и се радваше. Брат Христо също беше щастлив.

Аз продължих:

Учителю, когато съм отпаднала духом, като отворя наслуки някоя Ваша беседа, веднага ми отговарят на скръбта и се успокоявам.

Аз извадих тетрадката си с написани мисли от Негови беседи и прочетох:

„Като българи, вие сте поставени в дупката, която евреите направиха в ребрата на Христа. Тя и до днес стои още отворена.

На всички народи е дадена задачата да запушат дупката в ребрата на Христа, която от 2000 години още зее.”

- Учителю, казах аз, имам една молба към Вас, но не смея да Ви я кажа. Аз съм толкова много заета в Операта, че не ми остава време да дойда на сутрешните беседи, нито на екскурзии. Мъчно ми е, че други разполагат с времето ми.

Учителят каза:

- Ние те изпратихме там на фронта, да свършиш една Божествена работа. Там ще обличаш военните дрехи, а като дойдеш тука при нас, ще ги съблечеш. Кажи, рекох, молбата си.

- Учителю, брат Христо ми донесе преди няколко дена написани думите на една песен, която Вие сте изпели на Ел-Шадай, Витоша. Ето го листчето. На него пише, че на 16 юни по обед, към 1 часа, Вие сте били много тъжен и замислен. Един брат (Неделчо) Ви казал: Учителю, кажете ни нещо, което никога досега не сте ни казвали. И Вие сте изпели една тъжна песен с тези думи:

Странник съм в този свят,

никого не познавам, освен Тебе.

Ти, Господи, Боже мой, Си създал всичко за мене.

Аз отправям своята благодарност към Тебе.

На Тебе, Господи, възложих своето упование.

Да възлезе молбата ми към Тебе!

След като сте изпели песента, изгряла дъгата и ситният дъждец престанал да вали. Учителю, много съжалявам, че не съм била там на екскурзията, да нотирам песента!

Учителят затвори очите си и изпя с дълбокия Си равен бас мистичната песен. Цялото Небе пееше с Него.

Аз записах песента. Очите ми се премрежваха от сълзите на скръб и радост. Брат Христо също плачеше. Ние целунахме Неговата свята десница и Му благодарихме!

Господи, Твоята Истина пребъдва во веки. Амин!

___________________

12) Форшлаг- мелодично украшение от един или повече кратки тонове, което предхожда даден тон.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...