13. Танцът на мечката. Любомир Пипков. Паневритмията. (27.07.1941, неделя, София - Изгрев)

[Ани]

13. ТАНЦЪТ НА МЕЧКАТА.

ЛЮБОМИР ПИПКОВ. ПАНЕВРИТМИЯТА

27.07.1941 г.

[неделя], Изгрева - София

Днес, след свършване на репетициите в Операта, тръгнахме с брат Христо през гората за Изгрева.

Всички братя и сестри се хранеха на дългите маси пред салона. Беше дежурна сестра Гръблашева. Като ни видя, тя веднага се разпореди, като ни сложи да седнем точно пред Учителя. Хранехме се мълчаливо. От време на време Учителят ни поглеждаше.

След като се нахранихме, Учителят попита нещо брат Христо. И в това време, ето че се зададе по пътеката към чешмата един мечкар с мечката си, водейки я с халка на носа й. Той застана точно пред Учителя, значи до мене и брат Христо. Започна да й пее и да думка на едно дааре¹⁵, като от време на време разтърсваше тежкия й синджир. Аз изтръпнах от ужас и гледах нейните кръвясали очи, които имаха като че ли човешки поглед. След като мечката достатъчно си поигра и сестрите дадоха на мечка-рина нещо, той си отиде.

Учителят каза:

- В тази мечка виждам, че е затворен духът на един виден владика, който изкупва по този начин грешките си и престъпленията си, които той е вършил в името Божие.

Учителят се обърна към мене и каза: Концертът по радиото излезе хубаво. Ти пя вдъхновено, с душата си. Ти изпълни добре песента „Цветята цъфтяха”. Хубаво направи, дето я изпя един път на български език и един път на френски език.

Почти никой от присъстващите не чу какво ми говореше Учителят, защото почти всички братя и сестри се изправиха и се групираха около масата, където седяхме ние и общо запяха братските песни. Аз не пеех, но само ги слушах.

Учителят се наведе през масата и тихо ме попита: Харесва ли ти пеенето? Аз кимнах с глава, вместо да кажа „да” и все слушах.

След този импровизиран концерт, Учителят ме попита:

- Ти нали си свободна след обед?

- Да, Учителю, казах аз.

- Починете си малко тук, рекох с брата и в 3 часа пак елате при мене!

В 3 часа без четвърт аз вече седях на пейките пред салона, а брат Христо говореше по-нататък с една сестра. Точно в 3 часа Учителят слезе отгоре по стълбата и ни покани вътре.

Ние седнахме и Учителят ми каза:

- Ти имаш ли песнопойките, братските песни?

- Само едната имам, Учителю. Той извади една книжка, на която пишеше „Паневритмия” и една нова песнопойка и ми ги подаде като подарък.

Аз започнах внимателно да разгъвам листата й и казах:

- Учителю, преди известно време репетирах с композитора Любомир Пипков един Моцартов концерт в дома му.

В паузата той извади една от етажерката си една от тези песнопойки и каза: Чудя се какво сте намерили в тези прости и наивни песни, че чак, както научих, по радиото сте ги пели!

Учителю, аз му казах: Тези песни наглед изглеждат наивни за такъв голям композитор като Вас, но в тях има една скрита сила, особено когато се пеят общо от всички братя и сестри. Чували ли сте за град Ерихон, за падането му, как са се срутили дебелите му стени?

Той се засмя, повдигна рамене и започнахме да репетираме.

Учителят помисли малко и каза:

- Ти ще му кажеш, че това са окултни упражнения.

В древните окултни школи музиката е заемала първо място. Духовните хора са злоупотребили с тази музика. Ти кажи, че тези окултни упражнения в основата си са прости, но всъщност те са и много сложни. Тези упражнения облагородяват и възпитават човека, и създават характера му. Ти не давай на тях всичкия си капитал. Дръж го за Бога! Пази се! Те там загрубяват гласовете. Ти си изпратена временно да работиш при тях!

При пеенето трябва да вземат участие умът, сърцето и волята.

В Операта, като пееш с движения, това показва, че волята ти взема участие.

-Учителю, защо музиката на Паневритмията само се свири и играе? Нали е написана и с думи, защо не се пее?

- В бъдеще, когато играчите играят, в средата при свирачите ще има хор от братя и сестри и те няма да играят, но ще пеят Паневритмията.

Брат Христо се обади:

- Може хорът да пее и със солисти, Учителю.

- Когато един ден се освободиш от Операта, ти това ще го направиш, каза Учителят. Ще дойдат добри времена, когато свободно ще се проявява окултната музика.

Пеенето е връзка между човешкия, Ангелския и Божествения свят. Ако искаш да се разговаряш с възвишените напреднали същества, ти започни да им пееш.

- Учителю, попитах аз, каква е разликата между светската и окултната музика?

- Според мене няма нито светска, нито духовна музика. Музиката е една, само че различно преведена. Преводите й са различни.

Почукаха на вратата. Учителят стана прав и ние станахме с брат Христо.

Лъчезарний Учителю, благодаря Ви! Господи, яви чудните си милости, Ти, Който с десницата Си спасяваш тези, които се надеят на Тебе! Амин!

_____________________________

15) Дайре - музикален ударен инструмент с двойни дрънкалки и опъната кожа от едната страна на широк обръч