Jump to content

15. Посвещението. (19.10.1941, неделя, София - Изгрев)


Ани

Recommended Posts

15. ПОСВЕЩЕНИЕТО

19.10.1941 г.

[неделя], Изгрева, София

Днес времето е ветровито. Студено е. Вихрушка от пожълтели листа се носи по горските пътеки. Ние с брат Христо отиваме при Великия Учител.

Той веднага ни прие. Най-напред аз Му разправих пречките и неприятностите, които неотменно следват моя път в Операта.

Той ме слушаше внимателно. За диригента Асен Найденов каза:

- Ние ще го насолим.

Аз не отдадох голямо внимание на тия думи на Учителя, но брат Христо слушаше видимо развълнуван.

Не мина и една седмица, заведоха съдебен процес срещу него, че вземал пари от някои артисти и в замяна на тях им обещавал разни роли в Операта. Съдът гледаше делото срещу него публично и вестниците писаха, но следния ден престанаха да пишат, защото и тук той си послужи с откуп, за да потуши този срам.

Учителят заговори за животните:

- Задните крака на животните са станали наши ръце. Животните се движат успоредно със земята.

Растенията и хората са перпендикулярни на земята, но с тази разлика, че главата на растенията е заровена в земята.

Зъбите на животните са на ръба на носа у човека - вместо да хапе, той да мисли. Рогата на животните са в ноздрите на носа у човека, където са и чувствата му.

Аз казах:

- Учителю, някои сестри от Изгрева говорят за свои видения.

Той каза:

- Тези образи, които те наричат видения, са сенки. Ти, рекох, във всичко, което виждаш, имаш видения, защото виждаш истинската същност на нещата. Ти виждаш живата същност в Природата.

Ето, аз ще ти дам сега едно видение. Той си затвори очите. Стаята, в която бяхме, се освети на линии. Тези линии бяха всичките цветове на дъгата, които започнаха постепенно да се въртят около себе си, преплетени с ослепителна светлина. Образува се едно въртящо се кълбо, от което се отвори нещо като вратичка и за миг се показа лицето на най-красивия ангел.

-Учителю, пришепнах аз и видението изчезна.

Аз попитах:

- Защо не изпитвам онова мистично благоговение към Вас, Учителю, каквото виждам в много братя и сестри? Аз Ви чувствам като близък, роден баща, Божествен баща.

Учителят се усмихна и каза:

- Ти не се страхуваш, а другите имат това чувство от страх. Само нечистият се страхува. В астралния свят нещата само се виждат, там няма говорене и поучение.

- Учителю, когато бях на 13 години, разболях се от скарлатина.

Цели 12 дена съм била излъчена и все бълнувах. Когато слънцето се скриеше и настъпваше нощта, аз ставах русалка с рибена опашка, влизах в хладните води на едно езеро в Сините камъни в Сливен. Сутрин, щом се покажеше първият лъч на слънцето, аз ставах едно чудно бяло цветенце и израствах там, край стръмните пътеки. Пътниците, които нарядко минаваха покрай мене, не ме виждаха. По едно време аз видях брат ми, сестра ми, баща ми, майка ми - минаваха покрай мене, аз ги виждах, но те не ме виждаха. Като залязеше слънцето и настъпваше нощта, аз пак ставах русалка.

Учителят ми каза:

- Ти си минала едно посвещение! Цветето е най-духовното превръщение. Рибената опашка е в гъстата материя. Горната част е духовна. Когато християните бяха гонени, те се криеха в едни подземия, наречени катакомби. Техният знак е бил две риби една срещу друга. Този знак е означавал Чистота и мълчание. На старогръцки думата „риба” се чете „Христос победи!”

- Учителю, казах аз, на Изгрева ме критикуват. Казват на мене и на брат Христо, че не разбирали моето колоратурно пеене.

Преди няколко дена ме срещна на Изгрева брат Лулчев и ми каза, че не разбира колоратурното пеене и прибави, че този вид глас не бил пригоден за братските песни.

Учителят ми каза:

- Ти, рекох, ще му кажеш: „Аз слизам отгоре, от там съм започнала и постепенно слизам надолу.” Който дойде при тебе и започне да те критикува, ти ще го накараш да ти изпее нещо. Като каже, че не може да пее, ти ще му кажеш: „И аз не мога да те слушам!”. Златната монета няма нужда да се доказва, че е златна. Тя сама за себе си говори.

Учителят продължи: Когато носиш вълнени, копринени, ленени или памучни дрехи, свързвай се с тях. Свързвай се с растенията на памука, лена, с овцете, с бубите, за да им помагаш, и те да ти помагат.

- Учителю, моите птиченца ме гледат с по едно око, защото очите им са отстрани на главата.

Учителят се смееше и каза:

- Те с едното око те виждат момиче, а с другото си око те виждат момче.

И аз започнах да се смея с пълен глас. Също и брат Христо се смееше.

Учителю, аз виждам как цялото Небе Ви придружава, аз виждам как ангелите чакат само един знак, за да го изпълнят. Помогни ми, Господи, да стана съвършена, както си съвършен Ти, Господи, на Небесата! Амин!

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...