Jump to content

28. „Новото Битие” - Трети Божествен ден. (01.10.1942, четвъртък, София - Изгрев)


Recommended Posts

28. „НОВОТО БИТИЕ” - ТРЕТИ БОЖЕСТВЕН ДЕН

01.10.1942 г.

[четвъртък], Изгрева - София

„Днес, на 1.10.1942 г., четвъртък, в 10 часа сутринта, сестра Цветана влезе сама при Учителя. Какво ли си говорят?”

Горните редове бяха написани в тетрадката ми от брат Христо.

Аз влязох сама при Учителя днес. Той беше необикновено нежен към мене. Лицето Му светеше с Божествено сияние и Той слезе много близко при мене, до моето съзнание. Той бащински ме поучаваше, обясняваше ми търпеливо и отговаряше на въпросите ми.

Разправих Му за несправедливото отношение на режисьора Д.К. (Драган Кърджиев)29 към мене.

Учителят строго ми каза:

- Помни това: Никога не примирявай неприятели! Стой далеч от тях! Не се бъркай, когато те се карат.

Всичко ще се оправи. Ти да не се влияеш от думите на този режисьор, защото който е висок връх, винаги има и силна сянка; но затова пък и най-силно се огрява от слънцето.

- Учителю, той пожела да дойде в дома ми, там да ми покаже как да играя ролята си. Когато той пожела да ме целуне по челото, аз му дадох беседата, както Вие ми казахте. Той побледня и много се разсърди.

Преди няколко дена ме разплака на една генерална репетиция с публика, защо не съм сложила по-силен грим на лицето си.

Учителят стана много строг и каза:

- Ние ще го насолим! Той няма право да те тревожи преди излизането ти пред публиката. Те, там в Операта, приличат на дупки, защото са тъмни и влажни.

Той, режисьорът, се оглежда в тебе. В тебе вижда себе си и себе си напада.

Светлината е желана от хора, които я ожидат30, но има хора, които не я искат. Те предпочитат тъмнината.

- Учителю, казах аз, не разбирам какво искате да ми кажете.

Учителят продължи:

- Например, представи си, че си хубаво облечена, със скъпи, красиви копринени дрехи, със скъпоценни камъни по тях. Заедно с тебе има и други тъй красиво и богато облечени хора. Вие се намирате на тъмно място и искате да стане светло, за да се види вашата красота и изящното ви облекло. И обратното: там, в Операта, те приличат на хора окъсани, дрипави, със струпеи и рани по тялото си. Те предпочитат тъмнината, за да не се виждат раните им и дрипите им. Те в тебе се оглеждат. Ти ги осветляваш.

В този миг, чукна се на вратата. Една жена чукаше. Той излезе на прага и тя му се оплакваше за една стая. След това Той пак влезе при мене.

Аз Му казах:

- Учителю, Вие слизате от Небето при нас и ние Ви занимаваме с нашите всекидневни грижи и скърби.

Той се усмихна много красиво и божествено, и ми каза:

- Аз не обръщам внимание на всички молби. Например, аз не обръщам внимание, ако дойде някой при Мене и Ми каже, че има три порции, а иска още. И тук не обръщам внимание.

Една Божествена вълна на любов разтърси в този миг цялото ми същество и тези думи избликнаха от трептящото ми сърце:

- Учителю, благодаря на Господа, гдето ме срещна с Вас! Благословен да бъде часът и минутата, в която аз се докоснах до святата Ви ръка.

Той се усмихна.

- Учителю, брат Христо често ми казва, че този живот аз трябва да добия мъдрост.

Учителят каза:

- Мъдростта е един свят.

- Учителю, като чета книги, ще добия ли мъдрост?

- Не, каза ми Той, това не е мъдрост, а е запомняне на чужди мисли. Мъдростта е Един свят, като Божествения, в който свят човек трябва да влезе.

В Божествения свят имаме: Любов, Мъдрост, Истина.

В Духовния свят имаме: живот, знание, свобода.

Във физическия свят имаме: движение, учение, работа.

Аз и брат Христо записваме думите на Учителя, който продължи: Те са построени върху терцата. Имат мек елемент. Ако ги изразим с тонове, те звучат тъй,

В Божествения свят - Любов (ДО), Мъдрост (МИ), Истина (СОЛ).

В Духовния свят - живот (МИ), знание (СОЛ), свобода (ДО).

Във физическия свят - движение (СОЛ), учение (ДО), работа (МИ).

Хората не познават свободата. Трябва ние да канализираме Любовта, за да протече при всички хора.

Аз попитах:

- Ние, учениците, не сме ли каналите?

Той каза:

- Да, вие, учениците, сте каналите на Любовта.

Учителят се вгледа продължително в челото ми и каза:

- Ти имаш духовно чело.

Той стана от стола Си, дойде при мене и с показалеца Си ми показа в края на веждата центъра на музиката, а един сантиметър по-надясно ми посочи центъра на времето.

Учителят каза:

- Хора, които имат този център развит, никога не отегчават другите. Такива хора имат вярно чувство за мярка: колко време да стоят, как да говорят. И музикалният им ритмус е силно развит.

Хора с развита брада и силна долна челюст са волеви и енергични. Колкото очертанията на брадата са по-фини, толкова са по-фини и чувствата им.

Ти в чувствата си не трябва да вървиш по права линия. Трябва да бъдеш гъвкава. Една река не може да тече все направо. Където срещне съпротивление, тя заобикаля. Ти трябва с най-малко съпротивления да постигнеш големи резултати. Ако срещнеш на пътя си планина, ще я заобиколиш.

- Учителю, какво да правя през зимата с гълъбчетата? Да ги пусна ли на свобода?

- Не, каза Той. Сложи ги в една къщичка и ги пущай от време на време в стаята си да хвърчат. Ти преди не знаеше защо ти се каля и размътва водата, а сега знаеш. По-рано ти страдаше от подпушване на чувствата си. Хора, които много раздават от чувствата си, изхарчват много нервна енергия.

Учителят продължи.

- Има три вида дишания: горно, средно и долно.

Певецът трябва да диша едновременно и по трите начина. Започва се отдолу и се отива нагоре. За тази цел тялото не трябва да бъде стегнато.

Например, устройството на жената е такова, че тя е по-широка в таза и дрехата й трябва да има извита линия в кръста.

Според Мене високото, колоритното сопрано иде от върховете надолу и трептенията му са по-ситни.

Басът е долина и трептенията му са най-едри. Той е магнетичен.

Тенорът представя хълмисто място, а алтът прилича на поляни.

- Учителю, ангелите като пеят ли изпущат светлина?

- Да, светлината е тяхната сгъстена енергия, която те ни изпращат, когато пеят. Ти сега дето имаш неприятности с режисьора, отгоре чукат върху центровете на честолюбието ти. Чрез режисьора се проявяват нисши духове. Той става проводник на тези духове.

- Учителю, Вие като сте Учител, пророк и мъдрец, Вие бихте ли играли на сцената като артист?

Той продължително се смя и каза:

- И аз играя роли. Ангелите и Невидимият свят са моята публика. Те следят как изнасям ролята Си. Не Ми е позволено да направя най-малката погрешка.

Учителят продължи: В човека има около 40,000,000,000 [четиридесет трилиона] клетки, които са живи душички. Те са групирани около Душата.

Аз попитах:

- Учителю, те дават ли си концерти?

Като посочи с показалеца Си музикалния център на челото Си, Учителят каза:

- Преди ние да запеем, те отвътре вече пеят и ние предаваме това, което те са вече изпели.

Той стана прав, извини се и излезе от стаята. Като минаваше покрай салона, аз чух, че Той извика по име брат Христо и го покани да влезе. Той все ме чакаше под лешниците при масите, на които се хранехме.

Учителят донесе цигулката Си и едни ноти, написани от един брат. Той ме накара да прочета текста на нотите.

Пред брат Христо Учителят ми каза:

- Ти в живота си млада и скромна, но на сцената аз виждам една 45-годишна певица, която изнася едно божествено велико изкуство.

Аз Го попитах кое е името й.

Той се усмихна и отговори:

- Сега няма да ти кажа името й.

Учителят започна да настройва цигулката Си. След малко Той свиреше една нова мелодия. Учителят започна да пее тази мелодия -Третия Божествен ден от „Новото Битие“. Ние с брат Христо записахме думите:

И рече Бог:

Да се събере водата под простора.

И яви се сушата.

И нарече я Бог „земя“.

И събраната вода нарече „морета“.

И рече Бог:

И яви се свежа трева, със семена според вида си;

И дърво със плодове според вида си.

И видя Бог, че всичко бе добро.

И стана вечер, и стана утро, ТРЕТИ ДЕН.

Учителят свиреше и тихо пееше. Аз пеех с Него. Брат Христо, и той пееше и пригласяше.

Една свръхземна сила ми помагаше бързо да заучавам новите мелодии, за които при друг случай бих се затруднила повече. Никога през вековете няма да забравя тези мигове, които ще носят Душата ми през безкрайността.

Изпяхме няколко пъти Третия ден.

Аз попитах кога ще ги изпея пред публиката.

Той каза:

- Когато му дойде времето.

Аз станах права и изпях Първия ден на „Битието“, след това свързано изпях Втория и Третия ден. Учителят беше радостен.

Когато си отивахме с брат Христо, пред вратата беше сестра Думанова и тя развълнувано ни каза:

- Идвайте по-често, защото Учителят се радва.

Когато изпях трите дена от „Битието“, дойдоха да кажат, че обедът е готов.

Учителят отказа да излезе. Той сложи вода в един електрически чайник, извади от бюфета и иззад паравана кашкавал и маслини. Ние с брат Христо пихме чай. Учителят не яде.

Като се нахранихме, Той ми каза:

- Всички животни, които си яла в миналото, ще станат хора и ти ще им помагаш.

Хората не знаят още да плачат, продължи Учителят. Те не знаят да плачат тихо. Сълзите трябва да падат тихо и спокойно, и да поливат цветята, а не да пръскат стените. Да се плаче не е слабост.

Даже и Христос е плакал, но да се плаче малко и тихо. Очите не трябва да остават сухи, без сълзи. Не трябва да пресъхват техните кладенчета.

С.Б.Л.Н.И. и П.Ж. [Само Божията Любов Носи Истината и Пълния Живот]. Амин!

_______________________________

29) Драган Кърджиев / Драган Николов Кърджиев, 1896-1968, оперен режисьор

30) Ожидат - очакват

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...