Jump to content

31. Тито Скипа. Песента „Вътрешният глас на Бога”. (21.01.1943, четвъртък, София – Изгрев)


Ани
 Share

Recommended Posts

31. ТИТО СКИПА. ПЕСЕНТА „ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА”

21.01.1943 г.

[четвъртък], Изгрева, София

От утре започвам репетиции и с Ерик Ортман36, главен генерален музикален директор на Берлинската Фолксопер37, който сега гостува в България. Заедно с него беше дошъл и синът на Янко Янков (първи флейтист в Операта)38 - Венцислав Янков39. Под диригентството на Ерик Ортман аз щях да пея в операта „Фиделио” от Бетховен в сряда вечерта, на 27 януари, а Венцислав щеше да свири на 28 януари, в четвъртък, като солист, с филхармонията под диригентството на същия диригент.

Бащата Янко Янков дойде при мене на 23 януарий да търси брат Христо и веднага го заведе при Венцислав, който не беше добре с нервите.

Днес, 21 януарий, към един часа по обед, отидохме с брат Христо при Учителя. Печката отдавна беше запалена и Той в този момент ни чакаше на балкона, и оттам ни поздрави, и ни прати в трапезарията да се нахраним. (На тази среща брат Христо не ми позволи да говоря на Учителя за Венцислав Янков.)

След като се нахранихме, ние останахме при Него до 17.30 часа.

- Учителю, казах възторжено аз, всеки ден, сутрин и следобед, репетирам с маестро Де Веки, диригент от Скала ди Милано, който гостува сега в България. Той много харесва гласа ми и ми предрича светло бъдеще.

Състоя се конкурсен изпит пред Едмондо де Веки40 за премиерата. Този изпит се наложи затова, че имаше пет претендентки за премиерата, за ролята на Розина в операта „Севилския бръснар“, която опера щеше да се възобнови в Ла Скала ди Милано, както там я изнасят с костюми, декори и пр.

Тези пет Розини бяха: Милкова-Золотович, Младенка Ангелова, Серафима Динева, Божана Димитрова и аз.

Изпитът стана ненадейно, без да ни предупредят. Изпитаха ни на едни и същи страници от операта.

Маестро Де Веки посочи мене за премиерата на „Севилския бръснар”.

Учителю, ние разговаряме на френски език през време на репетициите.

Той ми каза да се оставя с пълно доверие на него.

Той скъса каденците от нотите ми, които е пяла бившата примадона Золотович с думите: Basta, terribile [Стига, ужасно] и ги замени, и много сръчно ми написа каденците на Тетрацини, които се пеят в Скала Ди Милано.

- Аз, казва ми той, така ще Ви приготвя в тази роля, че спокойно ще можете да гостувате в най-големите сцени в Европа.

- Снощи, Учителю, след репетицията в неговата стая, маестро Ди Веки ми каза на френски: Защо бързате? Жена ми ще дойде след няколко дена. Аз скучая тук самичък. Ако обичате, елате да вечеряте с мене в ресторант „България” и след това ще отидем някъде!

Аз много любезно и учтиво му отказах, Учителю, и сега си мисля да не се е разсърдил.

Учителят особено се усмихна и ми подаде една подвързана, от Неговите беседи, на немски език: „Учителят говори”.

- Ти ще надпишеш тази книга за него. Може на италиански език да му пишеш и ще му я поднесеш, и той ще разбере защо си му отказала поканата.

- Какво да му пиша, Учителю?

- Пиши му: „Любовта ражда доброто. Доброто носи живот, светлина и свобода!”

- Учителю, преди няколко дена си прочетох на френски от оная книга, дето Вие ми я подарихте на концерта ми на 9 януарий 1941 г. Аз дълго време гледах подписа Ви и буквата на моето име, което Вие писахте на първата страница на книгата и аз почувствах, че Вашата буква открива за мене един непознат свят. А те, всичките букви заедно, ми пеят небесни, безсмъртни мелодии.

Колко хубаво говорите, Учителю, за Любовта, Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта!

Учителят се усмихваше.

Брат Христо каза:

- Преди няколко дена Вие, Учителю, не слязохте в салона на беседа. Тогава един брат цитира мисли на Христа и те звучаха тъй сухо. Не тъй, когато Вие, Учителю, ги произнасяте.

Учителят каза:

- Те преставляват една ябълка от гипс, а аз давам една жива ябълка.

Аз извадих от чантата си портрета на световния тенор Тито Скипа41, който пристигна от Триест. Този портрет ми беше изпратен лично от Тито Скипа.

Учителят дълго време разглежда портрета му.

Той каза:

- Той има добре оформена брада и е твърде общителен. Има също социално чувство с широта. Подписът му показва, че той се движи в строго определена посока, между две релси. Отдолу двете черти означават диез, което означава възкачване, повишаване.

Аз казах: Учителю, Тито Скипа се разхождал из централните улици на София със секретаря на министър Йоцов. Те се разхождали по „Цар Освободител”. Току-що Тито Скипа бил пристигнал от Италия.

На улицата те двамата видели афиши за премиерата на операта „Отвличане от сарая”.

Тито Скипа пожелал да чуе българска премиера. Същата вечер те двамата заели една ложа в Операта. След второто действие Тито Скипа останал възхитен от моята игра и глас. Той харесал моето пеене и пожелал да го заведе секретарят в ложата на директора и оттам те дойдоха пред вратата на моята стая, будоар42. Жените, тъкмо ме преобличаха за третото действие.

Почука се на вратата и в моята стая влезе Тито Скипа, заедно със секретарят на министър Йоцов и Дик Марцело - диригент в Скала ди Милано, също и голям пианист. Ние говорихме на френски език. Секретарят бързо стенографираше нашия разговор.

Аз извадих листчето с написания разговор, който секретарят ми изпрати по пощата в един плик по пощата, заедно с едно писмо от Тито Скипа, след неговото заминаване от България. На листчето пишеше (аз го прочетох на Учителя):

„Господин Тито Скипа поздравява госпожица Табакова в нейната стая-будоар.

Скипа: Bravo! Mes felicitations! Vous chantes tres, tres bien!

/Браво, моите поздравления! Вие пеете много, много хубаво!/

Г-ца Ц. Табакова: Je chante mieux dans Lucia et Barbier de sevile.

/Аз пея по-добре в „Лучия ди Ламермур” и „Севилския бръснар”/

Скипа: Je le croix bien

/Напълно ви вярвам/.

Госпожица Цв. Табакова: Vous ne trouves que je suis tres mal grimme?

/Не намирате ли, че съм лошо гримирана?/

Скипа: Pour une bella voix cela n’a pas d’importance

/За един хубав глас това няма значение./

Същото отлично мнение има и Дик Марцело, диригент и голям пианист при Скала ди Милано, придружаващ Тито Скипа.”

- Ето и писмото от Тито Скипа, Учителю:

„Уважаема госпожице Л. Табакова,

Позволявам си заедно с настоящото да Ви изпратя портрета на господин Тито Скипа, даден от последния, преди заминаването му от България, с молба да Ви го предам.

Г-н Тито Скипа ми съобщи още, че от Италия ще Ви изпрати специално един голям портрет. В навечерието на неговото заминаване, г-н Тито Скипа с приятно чувство си спомни за Вашата наивна изненада, когато го видяхте изправен до вратата на Вашата стая, будоар, дошъл да Ви поздрави по случай участието Ви в премиерата на операта „Отвличане от сарая”.

Извън думите му, че Вие пеете много, много добре и че имате красив, металичен глас с великолепни височини, той ми каза, че искал да ви каже още някои работи във връзка с Вашия хубав глас, но Вие страшно бързахте да се преоблечете за другото действие.

Г-н Скипа възлага надеждата на Вас да станете една много известна певица, тъй като намира във Вас много големи данни за това.

Това негово мнение се споделяше от Дик Марцело - голям пианист-виртуоз и диригент при Миланската Скала.

Г-н Тито Скипа ме натовари още да Ви съобщя, че би се радвал много, ако му пишете.

Заедно с настоящото използвам случая, уважаема госпожице, да Ви изкажа своето уважение и да Ви предам най-добрите си благопожелания.

А. Арнаудов

Подпис на секретаря на министър Борис Иванов Йоцов”

След като прочетох горните редове на Учителя, Той каза:

- Хубаво, много хубаво! Тито Скипа е човек, който държи на думата си. Ти си млада, но на сцената ставаш друга. Една гениална певица на 45 години влиза в тебе и пее. Тази певица е със световна известност. Тя отдавна е напуснала земята. Тя пее през тебе.

- Учителю, кажете ми името й!

- По-добре сега да не знаеш името й, каза Той.

Аз казах:

- Учителю, купих къщичка на гълъбчетата. Те си приближават човчиците.

Той ми отговори:

- Така те си предават магнетизъм.

Аз продължих:

- Бялото гълъбче се кланя по десетки пъти на сивото гълъбче, като чука с клюна си по пода и си друса главичката, а сивото му отговаря с „Гу-гу-гу!”

Учителят каза:

- Те проявяват любовта си едно към друго. Това е Божественото, вложено вътре в тях.

- Веднъж, Учителю, бях оставила в една супена чиния вода. Те и двете влязоха в чинията и започнаха да цапкат с крилете си и да се къпят.

Учителю, голям успех пожънах в ролята на Блондхен в операта „Отвличане от сарая”. Сега режисьорът [Драган] Кърджиев се държи меко към мене.

Учителят каза:

- Когато мечката се облизва, тогава тя е опасна и се готви да направи зло.

Учителят продължи: Ти трябва да умееш да смаляваш големите неща и да увеличаваш малките неща. Ето, Слънцето е на такова разстояние от нас, че изглежда голямо, силно и мощно.

- Учителю, преди няколко дена, получих по пощата едно писмо от Невена Неделчева от село. И аз й отговорих.

Извадих и моето и нейното писмо и ги прочетох на Учителя. Сестра Неделчева ми пишеше накрая винаги да се държа за ръката на Учителя.

Той помисли малко и ми продиктува да й пиша следното:

„Всяка човешка мисъл е плод в Божествения свят и всяка човешка постъпка е сладчина в Божествения свят.

Сокът и сладчината са вътре в плода.

Значи чувствата и постъпките са части на човешката мисъл.”

- Учителю, казах аз, след премиерата имаше банкет в салоните на зала „България”. На дълги маси бяха насядали хорът и оркестърът. На друга дълга маса бяха седнали солистите, директорът Петко Стайнов, до него секретарят му Георги Димитров. До мене сложиха да седне Венцислав Янков и срещу нас беше седнал бащата, а по-надясно - брат Христо. Когато келнерите сервираха чашите за вината, Венцислав им казваше: Тук на нас не слагайте такива чаши. Ние сме въздържатели. Пред всичките сътрапезници той каза на баща си, като го буташе отдолу под масата с крака си: „Не си ми баща, ако пиеш това нещо”.

Бяха налели ракия. Петко Стайнов и Георги Димитров направиха забележка на баща му да го смъмри и да не му позволява повече да го ограничава.

Учителят сърдечно се смееше. Той отиде зад паравана, донесе цигулката Си и изсвири една тъжна мелодия с едни неразбрани думи на някакъв стар език. Той каза:

- Тези думи са на ватански език:

Вену Бахар Салиму Сенет.

Туси Бахар Вену Сенет.

Туси Бахар, Вену Сенет.

Салиму Сенет. Вену ил биют.

Биют, биют, биют.

- Какво означават тези думи, Учителю?

Той каза:

Люби и свободен бъди!

Слушай Вътрешния глас на Бога.

Върви напред и не се колебай в пътя си!

Тази песен много ми хареса. Тя ме свърза с един възвишен свят.

Учителят каза:

- Заглавието на тази песен е „Вътрешният глас на Бога”.

Учителю, благодаря Ви! Господи, послушай ме в скръбен ден! Развесели се в мене! Господи, аз чувам съзвучието на големите и малки светове. Амин!

_____________________________

36) Erich Orthmann, 1894-1945, композитор, диригент

37) Volksoper Berlin - Народната опера в Берлин

38) Янко Янков, 1900-1966, флейтист, педагог

39) Венцислав Янков Янков, 24.03.1926-, пианист, педагог

40) Едмондо де Веки, Едмондо де Векки / Edmondo de Vecchi, диригент

41) Тито Скипа / Tito Schipa - псевдоним на Raffaele Attilio Amedeo Schi-pa, 1888-1965, оперен певец, тенор

42) Будоар - стая само за дами, в която подготвят тоалета си

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...