Jump to content

32. Вързаното куче. (03.03.1943, сряда, София - Изгрев)


Ани
 Share

Recommended Posts

32. ВЪРЗАНОТО КУЧЕ

3.03.1943 г.

[сряда], Изгрева, София

Днес сутринта, въпреки студа, тръгнах нагоре по шосето сама към Изгрева. Срещнах брат Христо. Ние се уговорихме предната вечер да се срещнем нагоре по шосето в определен час.

Причината, която ме доведе при Учителя, беше една неприятност, която имах снощи. Хазяите пречеха на пеенето и свиренето ми. Аз живеех тогава на ул. „Цар Крум” № 9, вътрешната къща. Дъщерята на хазяите беше зъболекарка. Тя беше възрастна мома с изострени нерви. Моето пеене и свирене й пречело, въпреки, че това е моя професия и въпреки, че аз спазвах всичките законни часове за пеенето и свиренето си. Споровете се изостриха. Брат Христо беше застанал на тяхната страна. Именно това обстоятелство ме разтревожи.

Аз разправих откровено всичко на Учителя.

Брат Христо обясни на Учителя това, че хазяите отпреди месеци го тормозели той да премахне гълъбчетата и канарчето ми, и да спре свиренето и пеенето ми. Те го вардели, като влизал, отвеждали го в друга стая и тормозели го, без аз да зная нещо, защото той старателно укривал всичко от мене. Брат Христо им обещал всичко, само те мене да не безпокоят.

Учителят ме погледна спокойно, усмихна се и ми каза:

- Ти какво правиш, например, като се наядеш повече?

- Учителю, казах аз, тези две сестри, които по цял ден стоят прави пред вратата Ви, без да работят нещо, били роднини на моите хазяи - Балтаджиеви. Те не изпущат случая да ми кажат нещо лошо за Изгрева и за Вас, Учителю.

Той каза:

- Като вързали коня и кучето, след време намерили коня умрял с въжето на шията си. а кучето прегризало въжето си и извоювало свободата си. За този случай, рекох, добре е да вземеш пример от кучето, тоест ти не трябва да отстъпиш на хазяите си! Досега ти си отстъпвала, сега те ще отстъпят, каза строго Учителят.

Светията не трябва да отстъпва на грешника.

Всичко ще се уреди. След време ти се премести в друга квартира.

Чак сега аз вече се успокоих и попитах Учителя:

- Как да се покланям пред завесата, когато публиката ми ръкопляска? Учителят каза: Ти се покланяй така, както житото се люлее от вятъра и се навеждай тъй, както класът му е пълен със зърна; а когато той е празен, той стърчи нагоре.

Забравих скръбта си. Стана ми леко и радостно на душата. Аз Го гледах с голям възторг и целунах святата Му десница, и из пътя не ходех, а хвърчах.

Господи, благодаря Ти, че ме доведе при Учителя. Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи душата си за приятелите си. Амин!

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...