Jump to content

34. Песента „Божествена любов ме озари”. (13.03.1943, събота, София - Изгрев)


Ани
 Share

Recommended Posts

34. ПЕСЕНТА „БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ МЕ ОЗАРИ”

13.03.1943 г.

[събота], Изгрева, София

На 13 март отидохме с брат Христо при Учителя, най-вече да попитаме дали Венцислав Янков да остане в България, или да си замине за Берлин. По пътя из гората все мълчахме. На два пъти аз се опитах да заговоря на брат Христо, но той все мълчеше. Когато пристигнахме на Изгрева, Учителят беше застанал на прага на приемната Си стая.

Ние влязохме в антренцето и първо аз Му целунах ръката. След мене и брат Христо Му целуна ръката и за голямо мое учудване каза:

- Учителю, аз си извърших задачата с нея, оставям я на Вас и си излезе на двора.

Аз тихо извиках и безброй мисли връхлетяха в главата ми.

Погледнах Учителя в очите и казах:

- И аз си отивам.

И излязох също на двора, като застанах до брат Христо.

Тогава Учителят ни каза: „Новобранци” и ни покани в трапезарията да се нахраним.

На масата сервираха чорба от сух фасул. Брат Христо седна откъм тясната страна на масата, а аз - до Учителя.

Брат Христо тихо каза:

- Учителю, аз не ям фасул.

- Можеш да ядеш от него, каза Учителят.

Аз видях как Той взе три хапки бял мек хляб, отчупваше ги последователно, потапяше ги в солницата, в солта и ги подаваше една след друга на брат Христо, като присягаше пред мене, обърна се към мене и каза:

Той е чист. Мястото, където сега ходи, е ниско и е пълно с пиявици. Той стъпва бос. Сега тези пиявици спят, но ще дойде ден, когато те ще се изправят и ще искат да пият кръвчицата на чист човек, но ние няма да позволим това. Ние ще му помогнем. Ние с щипци ще ги хванем и ще ги сложим в стъкленици, и ще ги запушим.

Аз пришепнах:

- Учителю, нищо не разбирам!

Продължихме да се храним и все мълчахме.

След обяда Учителят ни покани в приемната Си стая.

Още като седнах на стола си, аз казах:

- Учителю, какви са тези стъкленици, нищо не разбирам.

Той каза:

- Рекох, гробът. Настана дълго мълчание.

Ти, рекох, да се пазиш! - продължи Учителят, като ме гледаше право в очите:

  Да не се забъркваш в никакви любовни каши под влиянието на музиката. Изворът не трябва да увеличава или да намалява водата си и бързината си за никого. Изворът трябва спокойно да си тече и да не изменя своя път.

  Човек не трябва да се привързва към никое смъртно същество, но да обича Бога и да му служи.

  Ти да не приемаш човешката любов.

  Божествената любов е неизменна.

  Заради никой ти не трябва да намаляваш или увеличаваш водата на извора си, нито да измениш посоката на своите мисли и убеждения. Слънцето отдалеч грее и топли всичко живо.

  Ти не прави изключение за никого!

  Ти трябва да спазваш разстоянието между точките на зенита, между хората.

  Ти не трябва да бъдеш нито много близо, нито много далече, но на точното разстояние, откъдето няма да се наруши нищо от Божественото в човека. Свещта не трябва да стои близо до огъня, защото ще се стопи.

Ти трябва да спазваш известни правила:

1- во правило: Ти да не угаждаш на хората.

Интересувай се от мнението на Бога, не слушай мнението на хората.

2- ро правило: Талантът е притежание на Душата.

Когато Душата има един принцип, тогава Бог работи в нея.

3- то правило: Когато дойде до принципа на петтях добродетели:

Любов, Мъдрост, Правда, Истина, Добродетел, не прави никакви компромиси и никакви отстъпки.

4- то правило: Когато хората ти задават въпроси, никога не бързай да им отговаряш.

Свързвай се с Бога и провери първом.

5- то правило: Когато някой ти изпрати една мисъл, не бързай да се усмихнеш.

Първо провери и тогава се усмихвай.

6- то правило: На Физическия свят ти си в женска форма.

В Духовния свят ти си в мъжка форма.

По сърце ти си дете, по ум ти си мъж.

Не се поддавай на никоя воля.

7- мо правило: Никога не бързай да уредиш работите си!

Остави Бог да ги уреди.

Което е дошло, дошло е без да мислиш.

То ще си отиде, без да се тревожиш.

8- мо правило: От никого не вземай нищо: нито за ядене, нито за пиене, нито за обличане.

Носени дрехи не приемай от никого.

9- то правило: Дреха, носена от тебе, или шапка, или обуща не давай на никого.

10- то правило: Посрещни страданието без страх.

11- то правило: Във всичко умът ти да присъства.

12- то правило: На болния дай нещо, изпей му нещо.

Здравият да отиде да работи.

13- то правило: Когато се движиш по пътя на Истината, не се колебай, не се спирай!

Без страх върви напред!

14- то правило: Движенията ти да бъдат съзнателни и естествени.

15- то правило: Не огорчавай, не оскърбявай Божественото!

За никакви блага не продавай чистотата си.

16- то правило: Заради Любовта всичко претърпявай!

Не оскърбявай нито своя Господ, нито Господа, който живее в другите Души.

17- то правило: Не се обръщай назад, но върви само напред.

Никога не се връщай от пътя си назад.

18- то правило: Чужди подаръци не приемай!

Свои подаръци не подарявай на никого.

19- то правило: Не приемай съвети от невежи хора.

20- то правило: Избягвай хората с отрицателен магнетизъм и електричество.

21- во правило: Не се продавай за хляб.

За силния стани вода (мек);

за слабия стани мост (хляб).

22- во правило: Мястото, на което Бог те е поставил, никога не го сменяй!

23- то правило: На път на никого не помагай!

Не се радвай, когато неприятелят ти падне!

24- то правило: Дръж правилна връзка с Бога.

Не примирявай хора, които се карат.

Не примирявай неприятели, защото ти ще платиш заради тях.

Аз казах:

- Учителю, много Ви благодаря за всичко, което ми казвате. Дайте ми възможност да извърша Волята Божия и да издържа изпитите си.

Учителю, постепенно ми давайте по-трудните изпити, да не се струпат наведнъж.

Ето, Учителю, аз идвам при Вас да се уча на окултната музика, на новото пеене. Все едно, че нищо не съм учила досега. Да започна отначало и вие да ме учите на ангелското пеене, Учителю!

Аз искам да забравя всичките си знания по музиката и Вие да ме учите.

Аз станах права и изпях тихичко песента „Вътрешния глас на Бога”. Той с любов и търпение ми показа нещо в изпълнението на песента. Докато Той настройваше струните на цигулката Си, аз Го попитах:

- Учителю, Венцислав Янков да си замине ли за Берлин? Или да остане в България?

Учителят затвори очите Си, помисли малко и каза:

- Той трябва да замине. Малкото, което е получил, да го приложи. Той пак ще се върне.

Учителят започна да свири една много красива мелодия с модулации. Той запя:

Божествена Любов Душа ми озари

и изпълни сърцето ми с’лъчи.

От дълбоки глъбини повдигна Духа ми във висини

на крилете си благословени,

от Божия поглед озарени, озарени,

от Божия поглед озарени.

Любов ме озари, Любов ме озари,

Душа ми разшири, Душа ми освети,

Душа ми разшири, Душа ми освети,

Духът ми укрепи и благост в’мен всели,

и благост в’мен всели, и благост в’мен всели.

Учителят постепенно затихваше на края песента.

Аз нотирах Божествената песен. Ангелите пригласяха на Учителя. Той спря да свири и каза:

- Вие ще видите ли Венцислав?

Брат Христо каза:

- Той ще дойде при сестрата.

Учителят се обърна към нас и каза:

- Вие му изпейте песента. Рекох, ти ще му я изпееш.

Когато Венцислав дойде в стаята ми по обикновеното време, аз му изпях песента и той ми я свиреше на пианото. След това аз му изпях и Първия ден от „Сътворението на света”, без пиано, наизуст я пях.

Учителю, Господи, как да изразя благодарността си?

Учителю, помогнете ми да ликвидирам по-скоро с Операта, ако имам някаква карма с тези артисти, по-скоро да я ликвидирам.

Свободна да служа на Господа и да славя с живота си и песента си Неговото Име и Вашето име, Учителю! Амин!

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...