Jump to content

37. Разрешението на задачата. (01.04.1943, четвъртък, София - Изгрев)


Ани
 Share

Recommended Posts

37. РАЗРЕШЕНИЕТО НА ЗАДАЧАТА

01.04.1943 г.

[четвъртък], Изгрева, София

На 1-ви април, вечерта, пак отидохме брат Христо, аз и Венцислав при Учителя вечерта, за да си каже Венцислав „довиждане”, защото същата вечер тръгваше за Берлин.

Баща му Янко Янков свиреше тази същата вечер в Операта и той ме помоли, заедно с брат Христо, ние да го изпратим на гарата и да следим за неговото заминаване, защото той искаше да скъса билета и да остане в България. Брат Христо му каза, че Учителят най-добре ще разреши този въпрос.

Ние излязохме на площад „Славейков” да потърсим такси, защото времето беше твърде напреднало и нямаше да успеем да се изкачим на Изгрев. Поради мобилизацията, военното положение, никакви таксита не се намираха на обичайните места. Най-после пред киното на площад Славейков намерихме едно такси и шофьорът поиска 750 лева. Цената беше твърде висока, но нямаше време и ние се качихме в таксито, което бързо ни изкачи на Изгрева.

Мръкваше се вече, но аз видях как Венцислав се просълзи, когато се показаха джамлъка49, балкона и къщата, в която живееше Учителят.

Ние бързо се изкачихме по стълбата и почукахме на вратата Му. Горе на площадката пред стаята на Учителя бяха застанали брат Христо и Венцислав, аз бях спряла 2-3 стъпала по-долу по стълбата и гледах нагоре.

Учителят отвори и се появи на прага на стаята Си. Той беше облечен в съвсем нов светъл костюм. Косата Му блестеше със светлина около лицето Му. Той дъвчеше нещо като бадем или лешник в устата Си.

Венцислав започна да Му говори тихо:

- Учителю, аз не искам да си замина за Берлин. Тук искам да остана, при Вас. Харесва ми гората и водата тук. При Вас е много хубаво. Аз искам да Ви посещавам и да слушам, като ми говорите. Ако Вие кажете, аз няма да замина за Берлин. Не ми се отива там.

Учителят светло се усмихна и вместо да отговори на него, Той сведе погледа Си към мене, която бях застанала 2-3 стъпала по-ниско по стълбата и каза:

- Ти си герой! ти ще издържиш изпита с диригента!

Аз изтръпнах на мястото си. По това време аз имах сериозен изпит. Небето ме изпитваше дали съм силна. Един диригент от Операта непрестанно, всеки час ме безпокоеше. Учителят ме предупреди преди известно време, че ми предстои такова изпитание. И сега, вместо да отговори на Венцислав, Той се обърна първо към мене. После каза на Венцислав:

- Ти трябва да заминеш. Вие, рекох, ще се слушате със сестрата по радиото. Ти каквото научи тука, ще го приложиш сега там, в Берлин. Ти ще отидеш там, където работата те чака, а не там, където ти е приятно. Гледай да се движиш по пътя на най-малките съпротивления.

Той му пожела и добър път. Каза му да се моли и да държи връзката с Бога. Ние се върнахме с таксито в града и Венцислав замина нея вечер за Берлин.

Господи, отвори ушите ми, за да чувам Божествената хармония. Господи, отвори очите ми, за да видя чудната красота на величествената Природа. Господи, отвори сърцето ми, да почувствам пулса на цялата вселена! Амин!

____________________

49) Джамлък-остъклено пространство, пространство оградено със стъкла

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...