Jump to content

40. Песен на ангелите. Оркестрова репетиция на „Вълшебната флейта” . (15.04.1943, четвъртък, София - Изгрев)


Ани
 Share

Recommended Posts

40. ПЕСЕН НА АНГЕЛИТЕ.

ОРКЕСТРОВА РЕПЕТИЦИЯ НА „ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА”

15.04.1943 г.

[четвъртък], Изгрева, София

Тази сутрин аз трябваше да се явя на оркестрова репетиция на операта „Вълшебната флейта” от Моцарт, в ролята на Царицата на нощта, на голямата сцена. Аз бях простудена, болеше ме гърлото и снощи го намазах с едно силно лекарство и тази сутрин се чувствах неразположена да пея с възпалено гърло.

Брат Христо веднага ме заведе при Учителя.

Той каза:

- Ти никога не трябва да мажеш гърлото си с такива работи, но ще вземеш сурово, прясно, разбито яйце със захар или мед.

Учителят ми даде още две рецепти, но те са само за мене и не ми позволи да ги напиша. Той ми каза и формули, които да произнасям преди пеенето. И тях не записвам по същата причина.

Аз казах:

— Сега трябваше да пея с оркестър и въпреки, че ме боли гърлото, искам да попея на Вас.

Аз изтананиках тихичко само няколко такта от солото ми в Деветата симфония от Бетховен.

Показах Му току-що получената покана-писмо от Софийската филхармония с дата 14.04.1943 г., в която ме канеха да пея соловата партия на Деветата симфония от Бетховен, която щеше да се дирижира от прочутия Карл Бьом50.

Писмото от филхармонията ми беше връчено от директора на Операта, Петко Стайнов. Той ме извика в кабинета си и устно ми изказа решението на Художествения съвет, като ме попита наемам ли се да науча соловата партия само за 10 дена!

Аз го помолих да ме почака два дена за отговора ми. Сега аз подадох поканата на Учителя и Го попитах да приема ли. Той внимателно прочете поканата от филхармонията, затвори Си очите и като ги отвори, ми каза:

- Ти за колко време научаваш една роля в Операта?

Аз отговорих:

- Имала съм случай да науча ролята си за 20 дена.

Той каза:

- Господ ще ти помогне. Отговори на директора, че се наемаш да научиш ролята. Ние ще направим една симфония от „Новото битие”.

Тя ще бъде Десетата симфония на Светлото Всемирно Бяло Братство и тази симфония ще се пее при изгряването на слънцето с певци, хор и оркестър. Ще има и движения.

Брат Христо каза:

- Учителю, от песента „В начало бе Словото” също може да се направи симфония.

Аз добавих:

- И от всичките мистични песни може да се направи симфония, която да включва всичките Ви мистични песни.

Учителят се вдъхнови и запя: „В начало Бог създаде ...” - Първия ден на „Битието”.

И поясни: Певците ще се явяват един по един на сцената.

Аз попитах:

- Какъв глас ще бъде първият певец?

- Първо ще се яви басът, после ще излезе сопранът. Третият певец ще бъде баритон. Четвъртият певец ще бъде тенор. Петият певец ще бъде алт. Шестият певец ще бъде пак бас и седмият певец да бъде колоратурен, висок сопран.

Аз казах:

- Радостно ми е, че съм сега при Вас, при Господа.

Той каза:

- Засега небето те освобождава от ролята във „Вълшебната флейта”.

Учителят изпя една особена песен, като Си свиреше с цигулката Си. Думите бяха:

Ако бяха вашите уши отворени,

щяхте да чуете гласа на ангелите, които пеят.

Те пеят песента на Любовта, те пеят:

- Вие, человеците, които сте създадени

по образ и подобие на Бога,

слушайте гласа на вашия Творец,

слушайте гласа на вашия Баща,

Който днес ви говори.

Слушайте Го. Слушайте Го вий

и ние също Го слушаме.

Вършете Волята Му.

И ние също вършим Волята Му.

Този е смисъла на живота,

този е смисъла на живота,

смисъла на живота на безсмъртието.

Ето песента на ангелите, които сега пеят:

- Слава, слава на нашия Баща.

Слава на нашия Баща, на нашия велик Баща!

Учителят свиреше и на някои места пееше една октава по-ниско. Когато дойде до думите „Ето песента на ангелите”, Той каза:

- Сега ти ще изпееш песента на ангелите. Тази песен трябва да бъде с колоритни тонове.

Учителят повтори песента до думите „Ето песента на ангелите, които сега пеят” и каза: Друг път ще продължим песента!

- Учителю, попитах аз, след всяко мое излизане на сцената аз получавам букети с цветя. Вчера, в неделя, пях на дневно представление. Задният вход на Операта беше задръстен от хора. Там ме чакаше и брат Христо, след свършване на представлението. Един непознат господин се приближи към мене и ми поднесе един голям букет цветя от ранни зюмбюли и ранни лалета. Аз се затичах с букета в ръка към брат Христо и тъй си извих китката [глезена] на левия крак, че едва не извиках от силна болка. Без малко щях да го навехна.

Учителят каза:

- Никога не приемай от никого букети от късани цветя! Помни това!

- Учителю, ако ме попитат, какво да им кажа?

Ще им кажеш:

- Цветята са най-красивото украшение на природата. Тя е строга към онези, които ги тъпчат или отрязват техните главички. Когато цветята цъфтят, те пеят и тяхното ухание е хармония.

Ти ще им кажеш: Когато откъснете главичката на едно цвете, вие прекъсвате неговата песен.

Плодовете на Духа са: ЛЮБОВ, РАДОСТ, БЛАГОСТ, МИЛОСЕРДИЕ, ВЯРА, КРОТОСТ, ВЪЗДЪРЖАНИЕ.

38373340353238-6.jpg?fbclid=IwAR2CCvpUlN

_____________________________

50) Карл Бьом / Karl Bohm, 1894-1981, диригент

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...