Jump to content

46. Българската музика. (21.05.1943, петък, София - Изгрев)


Ани
 Share

Recommended Posts

46. БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА

21.05.1943 г.

[петък], Изгрев, София

В четвъртък [т.е. петък] сутринта, на 21 май, ние с брат Христо отидохме при Учителя.

Ние Го срещнахме пред чешмата на Изгрева. Той отиваше към градината. Там, пред чешмата, аз Му казах:

- Учителю, снощи имаше голям прием по случай гостуването на Хамбургската опера у нас. И аз получих покана и присъствах на този прием. Като се изкачих на горния етаж в зала „България”, аз видях, че много артисти бяха обиколили един едър, дебел човек, облечен в черен фрак. Аз помислих, че той е съдържателят на ресторант „България” и като отидох при него, аз го попитах пред всички: Вие ли сте съдържателят на ресторант „България”?

Всички прихнаха да се смеят, и той се смееше.

Една артистка ми пришепна: Ами ти не знаеш ли, че този човек е секретарят на министъра? Аз се извиних и се отдалечих.

Учителят се смееше със сълзи. Извади бялата Си кърпичка и Си бършеше сълзите.

Аз продължих: Учителю, бялото гълъбче се покланя непрекъснато на едно от памук направено пиленце.

Учителят много се смееше и каза, че то се нуждае от другарче. Той ни каза да отидем в салона, там да го почакаме.

Той дойде и като влезе в салона, каза:

- Те могат да пречат на беседите, но на пеенето не могат да пречат. Ти, като им изпееш един слънчев тон, той ще влезе направо в сърцето им.

След като направи няколко крачки, Той седна на пейката покрай прозореца.

Ние с брат Христо седнахме на столове срещу Него и се разговаряхме като близки приятели.

- Учителю, казах аз, на приема имаше много ястия, салати и десерти. Аз ядох само от салатите и десертите, защото другото ядене беше направено от месо.

Предната вечер присъствах на операта „Вълшебната флейта”, изнесена от Хамбургската Опера.

- Учителю, те имат прекрасни гласове, школувани в Моцартов стил. Бих искала тука, на Изгрева, да се създаде окултна школа по пеене и окултна Опера и да се играят тук, на Изгрева.

Учителят тържествено се усмихваше и каза:

- Ти си припомни каквото си учила в Париж по хармония и композиране, за да можеш да композираш.

- Учителю, казах аз, много е заето времето ми. Много неща бих скицирала, ако имах свободно време. Опитах се да скицирам главите на новата окултна школа, Вашата окултна школа по пеене, но сама ми е трудно да сторя това. Начертах също и пентаграмата с петолинията, заедно с кръга, но ще трябва сега с Вашето съдействие да я попълня с ноти.

Учителят стана прав и изпя с движения ДО, МИ, СОЛ, ДО и заговори за българската музика.

- Българската музика е инволюционна, със затворени интервали. Тя слиза все надолу и като няма къде да слезе по-надолу, започва да тропа на едно място като ръченица. Нещо инатчийско има в това тропане.

Българската музика има песимистичен характер.

- Учителю, казах аз, каква музика да напишем с брата върху пентаграмата?

На моята шия висеше една златна верижка със златна пентаграма, окачена на къса златна верижка. Тази верижка Учителят ми подари заедно с пентаграмата. Той посегна към пентаграмата. И понеже къса беше верижката, аз я снех от шията си и Му я подадох, като казах:

- Как да позная, Учителю, силна ли е вярата ми?

- Когато човек не се отказва от убежденията си и идеите си, въпреки всичките пречки и страдания, това показва, че вярата му е силна. Ако се чува молитвата му и му се дава това, което иска не за себе си, а за Бога, пак е силна вярата му.

През това време Той четеше написаното върху пентаграмата ми, като сочеше с показалеца Си и много пъти сочеше там, дето пишеше „Любов”.

На същата верижка, заедно с пентаграмата, висеше едно малко сърце от просто дубле. Това сърце се отваряше и в него аз бях сложила преди известно време нещо от Учителя: едно малко портретче и от другата страна на вратичката бях сложила косъм от главата Му, който Той ми даде, след като си го поисках.

Той взе и сърцето от ръцете ми и дълго време го разглеждаше, и каза да го позлатя.

Неизразима радост изпитвах, като гледах как Той държи в ръцете Си пентаграмата и сърцето ми. Аз се обърнах към брат Христо да споделя радостта си и видях, че той сияеше от радост и се молеше в този момент.

- Учителю, попитах аз, как да се покланям на сцената, когато публиката ме вика да се явя пред завесата?

Той каза:

- Скромно се покланяй. Навеждай се само до кръста, но не и много - като че ли тих зефир те наклонява, а не както при силна буря. Тогава растенията силно се огъват.

Никога през вековете, нито през безкрайността, не ще забравя тази среща с Великия Учител.

Аз попитах какво означават зеленият и червеният пламък, през които минават Тамино и Памина на сцената във „Вълшебната флейта” от Моцарт.

Той каза:

- Червеният пламък е на страстите, а зеленият е на желанията.

- Учителю, искате ли да тръгнем по света с аероплан: Вие да говорите Словото, а ние с братя Янкови да свирим и да пеем? Брат Христо, и той ще пее сола и дуети с мене. Той има хубав глас.

Учителят само нежно се усмихна.

След късо мълчание Той проговори:

-Тази нова песен сега не трябва да се нотира. Когато я привършим, ние ще я изпълним заедно пред братята и сестрите, сутрин в пет часа след беседата.

Учителю светлий, благородний, през Вас пее цялото Небе! Амин!

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...