Jump to content

47. Окултният певец. Българската песен. „Момина песен”. (26.05.1943, сряда, София - Изгрев)


Recommended Posts

47. ОКУЛТНИЯТ ПЕВЕЦ.

БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН. „МОМИНА ПЕСЕН”

26.05.1943 г.

[сряда], Изгрева, София

Днес е 26 май. Ние отидохме през гората при Божествения Учител. На Изгрева братя и сестри ни казаха, че от няколко дена не приема посещения и не слиза в трапезарията да се храни. Докато ние говорехме долу с две сестри, ето Учителят вече слизаше отгоре от стълбата при нас. Аз много се зарадвах. Ние му благодарихме, че ни приема. Настана минутно мълчание.

Аз казах:

- Учителю, благодаря Ви, дето ми помогнахте да пея блестящо в ролята на Розина в операта „Севилския бръснар” от Росини на 22 този месец. Публиката нестихващо аплодираше арията при второто действие и по средата беше прекъсната от бурни аплодисменти. През това време и оркестрантите ме поздравиха, като чукаха с лъковете си по долната дъска на цигулките си.

Учителю, след като се спусна завесата, след като свърши операта, аз пъргаво изтичах в стаята си и започнах да снемам грима си. Ние изваждаме дебелия си грим, като обилно намазваме лицето си и избърсваме с кърпа. Тъкмо се намазах и един от дежурните прислужници тича и ми казва, че част от публиката ме вика на сцената. Публиката не си отивала и непрекъснато ръкопляскала, и когато хорото от артистите излизало пред завесата, едва тогава някой се сетил, че мене ме няма.

На другата сутрин имахме репетиция и С. Динева каза пред всички:

- Тя прави магии и напълва салона със свои дъновисти, и затова й ръкопляскат.

Аз казах:

- Само че нашите хора никога не ръкопляскат.

Те всички ме гледаха с омраза.

Учителят ми каза:

- Ти не им обръщай внимание. Злото е като мравчената киселина. То ще прояде този, който го произвежда и допуща в себе си.

- Учителю, казах аз, готвя едни български песни от Добри Христов за концертно изпълнение. Да Ви изпея ли една от тях?

Изпях „Момина песен”.

Той внимателно ме слушаше. Като спрях да пея, каза:

- Мелодията е хубава, но думите не са положителни. Изпей първото изречение.

Аз изпях:

Ако зажалиш лудо за люта ракия,

дойди на гости с’кон шарколия.

Татко ракия теб ще налее,

старите песни теб ще попее.

Учителят каза:

- Чрез българската музика аз работя върху съзнанието на българина. Ти сега изпей този стих с тези думи:

Ако зажалиш лудо за момина песен,

дойди на гости с’кон шарколия.

Татко с’кавала ще ти посвири,

новите песни ще ти попее.

След това изпях втория куплет:

Ако зажалиш лудо за одринско вино,

дойди на гости кротко и мирно.

Хей, хей!

Мама ще вино от изби извади.

Учителят каза:

- Ти сега изпей тези думи:

Ако зажалиш лудо за момини очи,

дойди на гости кротко и мирно.

Хей, хей! Мама ще порти на теб отвори,

моята радост ще ти обади.

Ние с брат Христо написваме думите, които Учителят диктува.

Аз изпях новия куплет, който Учителят даде.

Той каза:

- Сега изпей третия куплет.

Ако зажалиш лудо за момини устни,

Прескочи нощем портите пусти.

Хей, хей! Одринско вино, люта ракия,

Момински устни теб ще опият.

Учителят продиктува и третия стих:

Ако зажалиш лудо за момина песен,

Премини сутрин нашите порти.

Хей, хей!

Момина песен ще ти попея.

Брат Христо каза:

- Колко сега тази песен е хубава!

Учителят се смееше. Аз изпях и третия куплет.

- Учителю, попитах аз, Кога ще продължим „Битието”? Той попита брат Христо коя дата сме днес.

Брат Христо Му отговори:

- Днес е 26 май, Учителю.

Учителят си броеше нещо и каза: Избери си един ден до края на месеца и тогава ще продължим.

- Учителю, във Вашите песни „В начало бе Словото”, „Ще се развеселя”, „Имаше человек”, са спазени ония правила, за които Вие говорите при композирането.

Учителят изпя „Фир-фюр-фен”, като Си движеше ръцете, както Си беше седнал на креслото.

Като изпя първата част на песента, Той продума:

- Тази песен трябва да се пее вдъхновено и тържествено. Да се моли и да се чувства, като се пее. Който ОБИЧА Бога, само той може да пее по новия начин.

Ти трябва да обичаш Бога отдалеч, да не се стремиш да Го имаш близо до себе си, например да искаш да Го прегърнеш, но да Го обичаш отдалеч.

- Учителю, казах аз, но и да искам, не мога да прегърна Бога.

Учителят ми поясни:

-Аз искам да кажа, когато човек се влюби в някое смъртно същество. Жените се влюбват в мъжете. Боготворят ги, прегръщат ги и мислят, че прегръщат Бога.

- Гласът, за да лети далече в пространството, трябва да се предаде най-напред в етерното пространство и после се предава във въздуха.

Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различават по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически божествени елементи от субстанция, която действа магически върху слушателите.

Терцата е построена върху примата с един потенциал. Квартата е с два потенциала.

Аз казах:

- Учителю, току-що прочетох книжката на брат Боян Боев върху принципите на възпитанието на децата. Възхищавам се от законите, които Вие сте открили, наблюдавайки природата и свързвайки я с човешката душа.

Ако между всичките тия деца има едно гениално дете, как ще се прояви то, като за него ще трябват други, по-специални условия? Не само условия, но и методи за възпитанието му.

- Учителю, четох, че Бетховен и Моцарт са били заставяни насила да свирят по много часове на ден.

Учителят каза:

- Геният няма нужда от много работа. Геният е работил в миналото си и сега трябва само да се прояви, да бере плодовете от своята работа от миналото си. Тези, които много работят, без да носят нещо от миналото си, нищо няма да постигнат.

- Учителю, казах аз, понякога аз протестирам срещу неправдата в света. Не мога да се въздържа да не протестирам.

- Ти протестираш, каза Учителят, защото са те ограбили в миналото.

С това протестиране ти връщаш назад ограбеното.

- Нищо не разбирам, казах аз.

Той, за да ми обясни, разказа ми следния случай (пример): Един турчин носел много фесове със себе си. Тези фесове били натоварени на камили. Той минавал с камилите през една гора, за да отиде в съседния град и да ги продаде. Той си нахлюпил феса на главата и си легнал под една палма, за да си поспи. Като се събудил, учудил се, като видял, че фесовете му били изчезнали. Като си вдигнал очите нагоре, видял много маймуни по клоните на палмите и на главата на всяка маймуна се червенеел по един фес. Той се нервирал и започнал да замерва с камъни. Те от своя страна започнали да го замерват с фурми. В маймуните е развито чувството на подражание.

По едно време турчинът, отчаян от неуспеха си, шумнал си феса на земята и изговорил нещо по турски, като се обърнал към Аллаха. В същия миг всичките фесове били хвърлени от маймуните на земята.

Та твоята работа е същата, ми каза Учителят.

В този момент почукаха на външната врата. Той излезе на прага и известно време говори с някои хора. Като се върна след малко, беше сериозен и замислен.

Той се обърна специално към брат Христо и, гледайки го в очите, му каза:

- Та, ако тя пее за света, светът утре ще я забрави, първо ще й дадат титли, пари и слава, но като я изстискат като лимон, те ще я забравят.

Ако тя пее за Господа, тя ще бъде вечно млада и ще добие безсмъртие. Тя ще продължава да пее и в духовния, и в Божествения свят, нейното астрално тяло ще продължава да пее.

Ние си затворихме очите.

След кратка пауза брат Христо попита:

- Учителю, какво означава нейното име?

- Нейното име започва с буквата „Ц” - значи разцъфнал цвят.

Брат Христо пак попита:

- Е, даде ли плод този цвят?

Учителят отговори:

- Ще зависи от нея. щом този цвят издържи на мъчнотиите и бурите, ще завърже и ще даде плод преизобилно.

- Учителю, какво да правя, за да владея силите си? - попитах аз.

- Ти не трябва дълго време да излизаш извън Рая. Само за малко можеш да излезеш и пак да се върнеш, да влезеш В Рая.

- Учителю, сега чувствам, че съм в Рая. В Рая ли съм, Учителю? Той каза: В Рая си!

- Помогнете ми, Учителю, да не излизам от Рая, както стана с Адам и Ева.

Учителят поясни:

- То отначало беше решено те да останат в Рая. Средата на Рая беше много издигната и възвишена за тях, затова Бог ги постави в по-обикновена, по-гъста среда, с мъка да изкарват прехраната си.

Човек, като излезе от Рая, отива на нивата да работи за едно парче хляб. А в Рая плодовете и житото сами си растат и се предлагат готови за храна. Житото в Рая е едро и расте като дърво.

За да не излезеш от Рая, ти трябва да любиш Бога и да вършиш Волята Му.

Аз извадих едно листче, на което бях написала едни думи и казах:

- Учителю, като четях беседата „Синовете на доброто” от април 1925 година, много ми хареса текстът и го преписах. Той е толкова музикален!

- Прочети го, каза Той. Аз го прочетох. Ето текста:

Господи, Ти живееш в мене,

Ти живееш в мене.

Кажи ми Ти, светлий Божий лъч,

кажи ми Ти, благото на живота,

светлия прав път на чистите души,

измити във водите на Любовта,

на чистата Любов.

Господи, Ти живееш в мене.

Нека Твоя благ глас

и Любовта Ти, о, Боже,

се изявят чрез мене!

Учителят пое от ръцете ми листчето. Той дълго време гледа в него. Той затвори очите Си и запя с магическия Си божествен глас.

Аз пеех тихо с Него и сълзи обливаха очите ми.

Брат Христо се молеше вдъхновено.

Учителят след малко каза:

- Песента ще се пее andante и при думите „Кажи ми Ти” ще се пее по-бързо, moderato.

Аз записах вълшебната песен и попитах:

- Учителю, какво да правя, за да не изляза от Рая?

-Да вършиш волята Божия. Като излезеш за малко от Рая, пак бързо да се върнеш, да влезеш в него.

Аз казах:

- Учителю, Вие ми помогнете.

Той каза следния пример.

- Един евреин влязъл в Рая. Съществата от Небето искали да го изпитат дали е достоен да влезе в Рая. Те му казали: Долу на земята има една работа, от която ще има голям гешефт. Евреинът подскочил от радост и веднага слязъл на земята, и напуснал Рая.

Учителят продължи: Когато пееш на сцената и отправиш погледа си към публиката, ти непременно трябва да спреш погледа си на едно лице, което ти хареса. Между тебе и това лице ще се образува течение на сили, на даване и вземане. При друго излизане на сцената да пееш, лицето ще бъде друго.

- Окултният певец не трябва да си служи с твърдо блъскане на въздуха в ларинкса си.

Окултният певец се стреми да оцвети тоновете, които се образуват в неговия ларинкс. Гласните букви А, Е, И, О, У да не се оцветяват различно.

Добре е певецът да пее упражнения на един и същ тон, да пее различни гласни или различни срички и думи, като ще се внимава да не се оцветяват различно при различните гласни и съгласни.

Когато певецът пее висок тон и слиза надолу, обикновено той понижава. Затова той трябва да внимава първият тон при слизането да бъде чист и следващите слизащи тонове да не ги пее отпуснато, но с контрола на мисълта си, на дъха си и Духа си.

Когато се пеят различни гласни върху един и същ тон, те ще се изпеят с различното използване възможностите на ларинкса.

Когато певецът пее гласната А, трябва да си държи устата, като че ли пее гласната О и да мисли, че пее О.

Учителю, помогнете ми да издържа изпитите си. Да не излизам от Рая, да ликвидирам кармата си и да добия абсолютна свобода.

Моят Учител изпълни живота ми. Моят Учител е моят живот.

Господи, поднасям Ви сърцето, Душата, силата си и ума си! Амин!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...