Jump to content

50. „Новото Битие” - Шести Божествен ден. (20.07.1943, вторник, София - Изгрев)


Ани
 Share

Recommended Posts

50. „НОВОТО БИТИЕ” - ШЕСТИ БОЖЕСТВЕН ДЕН

20.07.1943 г.

[вторник], Изгрева, София

На 20 юли, на свечеряване, брат Христо ме доведе на Изгрева с едно малко куфарче багаж.

Ние застанахме пред вратата на салона и Учителят слезе отгоре. Лицето Му сияеше. Той извади от джоба си един жълт ключ и го даде на брат Христо, и му обясняваше нещо, и го изпрати в стаята, в която ще живея на Изгрева. Брат Христо се отдалечи в посока към чешмата, а аз останах права пред салона, пред вратата му.

Пред мене до стълбата, която води до горната стая на Учителя, бързо се струпаха доста много сестри. Той се изкачваше по стълбата нагоре и те Му задаваха въпроси. Една Го питаше за беседата, друга -за времето, трета - за политиката, за здравето и т.н. Учителят, усмихнат, спокойно отговаряше, но погледът Му често се отправяше и към мене, застанала пред вратата на салона. Учителят се изкачи едно стъпало нагоре и говореше за музиката, за пеенето. Погледът Му е отправен към мене. В този момент дойде и брат Христо.

Учителят пак слезе няколко стъпала надолу. Ние Му целунахме ръката и Той тихо каза:

- От утре, когато обичате, може да идвате при мен след 10 часа преди обед.

Аз Го попитах:

- Мога ли да си нося цигулката?

- Може, каза Той.

Учителят беше предал на брат Христо ключа на една хубава стая в къщата на сестра Стефова, която него лято беше в Ямбол. Стаята беше на третия етаж, с красив изглед от терасата към Витоша. Вътре имаше легло, столове, бюфет с беседи на Учителя. Нямаше дюшек и завивки, но брат Христо ми донесе своя дюшек и юрган, съвсем нов, който току-що бе получил от майка си.

На сутринта, към четири и половина часа, брат Христо ме събуди, като чукна на вратата на стаята ми, за беседата. Докато се облека, той отишъл в салона и ми запазил стол пред катедрата на Учителя.

Беше сряда. В 5 часа бях вече в салона за беседата. Бях седнала отпред, до сами нозете Му. Никога няма да забравя тази беседа.

На Паневритмията играх с брат Христо.

Учителят ни прие след играта и ни държа доста дълго време при Себе Си.

- Учителю, казах аз, много ми харесва последното [предпоследното] упражнение от кръга: „Кой на ранина става да играй”.

Той каза:

- Когато бяхте Богове, вие играехте същото мистично хоро в Рая. Това е танцът на Боговете. Ние тука си имаме и естествени декори, естествено слънце, небе, облаци. Там, в Операта, художниците рисуват изкуствено слънце, изкуствено небе и цялата природа там е изкуствена, и осветлението е изкуствено.

Аз извадих писмото от семейство Янкови, което бях получила от Берлин.

Учителят много се зарадва от съдържанието на това писмо.

- Учителю, попитах, какво да правя, за да излекувам един мой близък човек?

Учителят ми каза:

- Ти трябва да изпълняваш Волята Божия. Да обърнеш внимание в изпълнение на малките неща. Не отлагай нещата за друго време.

Аз казах:

- Учителю, дайте ми пример.

Учителят ми поясни:

- Ако един просяк ти протяга ръка за 5 лева, ти веднага му дай, ако ще да бъдат и последните ти пари, защото Бог ще ти върне двойно. Ти не отлагай по причина, че искаш да дадеш, когато имаш много пари, че вместо 5 лева да дадеш 1,000 лева.

Не отлагай, ако гласът ти каже отвътре да направиш някое добро. Не се раздвоявай, но направи го! Ако трябва да се помолиш сутринта, не отлагай за следобед.

Учителят запя Първия ден на „Сътворението на света” с вдъхновение. Аз тихо, мислено, пеех с Него.

- Учителю, казах аз, след като помълчахме, всеки един ден от „Битието” започва с един тон от гамата, но с най-различно модулиране става това.

Учителят каза: Шестият ден започва от тона ЛА. Бог създаде человека по свой образ и подобие.

Учителят свиреше и пееше Шестия ден от „Новото Битие”. Ето думите:

И рече Бог:

Да дойдат на земята животни и зверове,

според видовете им.

И стана така.

И виде Бог, че всичко бе добро.

И рече Бог,

и създаде человека.

Сам го създаде, по Своя образ и подобие.

И благослови го да владее всичко живо по земята,

да обича и закриля всички твари

във водата, по земята и въздуха.

И рече Бог:

Давам тревата със семената й

и дърветата с плодовете си за храна на человека.

И рече Бог:

Давам и на земните зверове,

и на въздушните птици,

и всичко, що пълзи по земята и има живот.

А човек да не посяга на живота им.

И виде Бог, че всичко, що направи, бе добро.

И стана вечер, и стана утро - ШЕСТИ ДЕН.

След третото изпяване Учителят свиреше само мелодията и аз, четейки думите, пеех Шестия ден на „Битието”.

От този час, всеки ден след 10 часа преди обед, аз отивах с цигулката си и с брат Христо при светлия Учител.

Преди да си тръгнем този ден, Учителят ни поднесе половината от една великолепна торта.

Цялото лято живеех на Изгрева при Учителя. От балкона, терасата, на стаята ми се виждаше цялата Витоша. Всяка сутрин ние с брат Христо отивахме в 10 часа при Учителя.

Учителят все още не ми позволяваше да го нотирам. Позволи ми само да си нося цигулката.

Аз посещавам сутрешните беседи и тия в 10 часа в неделя. Брат Стоименов продължава да ми отстъпва стола си пред катедрата на Учителя, а сам той сяда на стъпалото на катедрата.

Учителю, Ръководителю мой, Братя от светлото Всемирно Бяло Братство, приобщете ме и тонирайте ме с вас. Амин!

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...