Jump to content

52. Серенадата на Шуберт и песента „Господи, колко те обичам” (22.08.1943, неделя, София - Изгрев)


Ани
 Share

Recommended Posts

52. СЕРЕНАДАТА НА ШУБЕРТ И ПЕСЕНТА

„ГОСПОДИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ!”

22.08.1943 г.

[неделя], Изгрева, София

Снощи спах в града в стаята си. С брат Христо слязохме още през деня. Аз имах важна, неотложна работа в града. Тази сутрин тръгнах сама за Изгрева. В началото на гората ме посрещна брат Христо. В 9 часа аз бях вече в стаята си на Изгрева.

В 10 часа ние влязохме с брат Христо при Учителя. Като приближихме вратата на салона, чухме вълшебни звуци на цигулка. Учителят божествено свиреше горе в стаята Си. Ние се изкачихме леко и внимателно по стълбата и почукахме на вратата. Той ни отвори, като държеше в едната Си ръка лъка на цигулката Си и ни каза:

- Слезте долу! Аз сега ще дойда!

Видяхме Го как слезе по стълбата, носейки цигулката Си. Той леко отключи приемната стая и ние влязохме вътре.

- Учителю, казах аз, Венцислав ми акомпанира серенадата на Шуберт. Тази серенада обикновено се пее от тенори. Мога ли да я изпея и аз?

Учителят каза:

- Изпей я!

Аз изразително я изпях, като застанах права пред стола си.

Учителят ме слушаше със затворени очи. От време на време кратко ме поглеждаше и пак си затваряше очите.

Той каза, след като помълча малко:

- Тези думи не подхождат на мелодията на някои места. Ти изпей пак песента.

Аз започнах отново с думите:

„Мойта песен тихо литва в нощната тъма”.

Учителят каза:

- Изпей сега:

„Мойта песен тихо литва в’утринния час”.

Изпях новите думи от Учителя и продължих със старите думи:

„Тя те моли кат молитва, о, ела, ела”.

Учителят каза:

- Изпей сега

„Аз ти пея във молитва, о, ела, ела.”

Ето новият текст от Учителя:

Мойта песен тихо литва в‘утринния час,

аз ти пея във молитва, о, ела, ела!

Всяка вейка нежно шепне,

слънцето блести, слънцето блести.

Всеки цвят на него тръпне, слънцето блести.

О, ела, ела!

И със него аз те моля, чуй ми песента.

Аз те любя, аз те любя, чуй ми песента.

О, ела, ела!

Вторият куплет:

Славей нежно пак запява, чуй му песента.

Песента му се разнася в’утринния час.

Той кат мене пее влюбен., с‘нежност и любов,

С‘радост и любов, с‘нежност и любов.

И сърцата нежни трогва неговия глас, неговия глас

О, ела, ела!

Учителят каза:

- Няма светска и духовна музика, музиката е една, само преводите й са различни. Тази мелодия иде от Духовния свят, но думите й са негативни.

Учителят леко прекара лъка Си по струните на цигулката Си. Той дълго време свири със затворени очи различни мелодии в български стил. Той престана да свири българските мелодии и изсвири една проста мелодия в две части. Първата част на песента беше бавна, а във втората част Учителят запя мелодията с думи.

- Много ми хареса песента, казах аз. Харесват ми и думите, Учителю

- Момата не се срамува да каже на възлюбления си, че го обича, а се срамува да каже на Господа, че Го обича, каза Учителят.

Аз записах песента, а ние с брат Христо записахме и думите й.

Той попита Учителя за един болен. Учителят му каза някакво лекарство от няколко вида билки и начина на употребяването им. Брат Христо си записа в тефтерчето това, което му говореше Учителят.

Настана мълчание. Той изсвири мелодията на същата песен. Ето думите й:

Господи, колко Те любя, Боже!

Господи мой, колко Те любя!

Обичам Те, Господи!

Обичам Твоите дръвченца,

обичам Твоите цветенца,

обичам Твоите рекички,

обичам Твоите планини,

всичко, Господи, което си създал.

Обичам Те, обичам Те,

обичам Те, Господи!

Учителят каза:

- Ти всеки ден трябва да разработваш градинката си.

Аз отговорих: Учителю, аз нямам градинка.

- Градинката е твоят глас, твоят талант, Учителят се смееше със сълзи. Той извади бялата Си кърпичка и ги бършеше.

- Все си пеем с брата „Битието”, Учителю.

Братя Янкови се завърнаха от Рила. Те искат да посещават сутрешните беседи, а им е далече да идват от града.

Учителят търсеше нещо в джоба Си. Той извади един ключ, даде го на брат Христо и каза:

- Братята Янкови и сестрата - като посочи мене - да спят вечерно време в тази стая.

И Той обясни на брат Христо къде да спим. Извикаха ни на обед.

Учителю, благодаря Ви. Вие изпълнихте всичките ми животи. Вие сте моят живот! Амин!

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...